Описание на болестта Гуша по зелето
Зелето може да се инфектира във всяка възраст, но най-чувствителни са младите растения, когато най-интензивно нарастват корените му. По разсада болестта се проявява като увяхване и жълтеене, което обхваща растенията отдолу-нагоре. При отскубване на болни растения върху корените се забелязват туморовидни образувания, а вторични коренчета отсъстват. Нападнатите разсади се бракуват.
При по-късно заразяване болните растения изостават в развитието си, а зелките са дребни и рехави. По корените на растенията се образуват тумори с неравна повърхност, разнообразна форва и големина, първоначално светло оцветени, впоследствие потъмняват, окапват и изгниват. Туморите се отличават от галите на зелевия скритохоботник. Туморите блокират кореновата система и нарушават поглъщането на вода и минерали.
Причинител: е гъбата Plasmodiophora brassicae Woronin – облигатен вътреклетъчен паразит.
Цялото развитие на паразита става в почвата. Зимува като трайни спори в тъканите на заразените корени и след разлагането им преминава в почвата, където са жизнени 8- 10 години. При контакт с корените на гостоприемника спорите покълнват образувайки двукамшичести първични зооспори, които заразяват кореновите власинки. След навлизане в клетките на гостоприемника се превръщат в зооспорангий. След деление се образуват вторичните зооспори. Напускат гостоприемника, отиват в почвата сливат се по две, формират зигота и отново заразяват корените на гостоприемниците директно през епидермалните клетки при разклоненията или през рани. В растителните клетки зиготите формират плазмодий, който се дели , мигрира пак в корените, предизвиква хипертрофия или хиперплазия и пак се образуват туморите.
Оптимални за болестта са : температура 18-24 °С, влажност на почвата 75-95% от ППВ, рН – кисело до неутрално – рН от 5,0 до 7,0.
При рН над 7,2 – заразявания не се наблюдават или са много редки.
Борба
Задължително е спазването на 7-8 годишно сеитбообръщение и включване на бобови и фуражни култури в ротацията. Отглеждане на здрави разсади и обеззаразяване на торопочвените смески термично 96-100°С за 1 час през 3-4 години или чрез почвени фумиганти – напр. формалин. При необходимост варуване на киселите почви – с хидратна вар по 400-500 г/м2.
Устойчив на болестта е сорт Топаз, силно чувствителни са : Кьосе, Дитмарско , Марица.
Последвайте ни в Google News
