Мана по зелето
Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна




Описание на болестта мана по зелето
Болестта се развива върху всички надземни части на растенията. Ако първичната инфекция идва със семената симптомите са налице още по разсадите. По семеделите и листата се образуват жълтеникави неясно ограничени, слабо двлъбнати петна. От долната страна на листата петната се покриват със слаб, първоначално светъл, а в последствие сив налеп, който бързо пригаря. Петната се разрастват силно и некротират. Развитиетона разсада се задържа. Вторичните инфекции през ВП имат локален характер – провяват се като неправилни неясноограничени хлоротични петна, които във влажни условия се покриват със светъл налеп от долната страна. При висока степен на нападение листата изсъхват. Болестта се среща и по оформените зелки, върху чиито обвивни листа се образуват хлоротични, а по-късно тъмносиви петна. Процесът продължава и при съхранението на зелето, като се засягат вътрешните листа – по тях се откриват тъмни петна, последвани от сухо гниене. По стъблата и разклоненията на семенните растения се появяват хлоротичните петна, покрити със сивобял мицел. Нападнатите растителни части потъмняват , деформират се и засъхват. Цветовете са стерилни, а образувалите се семена са спарушени и некачествени. Възможно е, гъбата да проникне в шушулките, да засегне семената, върху които се формират пепелносиви напетнявания.
Причинител е гъбата Peronospora parasitica (Pers.) Fries едноклетъчен многократно разклонен мицел с конидионосци – дихотомно разклонени във връхната си част и с конидоиспори – едноклетъчни, лимоновидни. Ооспорите са овални, дебелостенни.
Гъбата има специализирани форми в зависимост от гостоприемниците – forma brassicae, f. raphani и f. capsela, които то своя страна се разпадат на физологични раса.
Патогенът се запазва като ооспори в почвата и като мицел в маточните растения и семената, където запазва жизнеността си до 6 години. През ВП се разпространява чрез дъждовните капки, които разнасят конидиите върху съседните здравите растения.
За прорастването на конидиите е задължително наличието на капки вода и температура 8-12°С. За по-нататъшно развитие на патологичния процес трябва температура между 15-19°С. При температура над 25°С патогенът не образува конидии. Чуствителността на зелевите култури намалява с напредването на възрастта.
Борба
Събиране и унищожаване на растителните остатъци. За получаване на семената трябват здрави растения. Обеззаразяване на семената с топла вода при 50°С за 20 минути за главесто зеле и 18 минути за цветно зеле. При поява на болестта – фунгицидни третирания с разрешените ПРЗ