понеделник, октомври 18, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
Растителна защита

Картиране на плевелите при житните култури

ПУБЛИКАЦИЯТА Е ИЗВАДКА ОТ ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА: “КАРТИРАНЕ НА ПЛЕВЕЛИТЕ ПРИ ЗИМНИТЕ ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ В ПЕРНИШКИЯ РЕГИОН”

ДИПЛОМНАТА РАБОТА  E РАЗРАБОТЕНА ОТ ВИКТОР ПАВЛОВ, В КАТЕДРА “ХЕРБОЛОГИЯ” НА АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ ПРЕЗ 2009 ГОДИНА, С НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ ДОЦ. МАЯ ДИМИТРОВА

Картирането на заплевеляването в дадена площ се състои в установяване на видовия състав на плевелите и тяхната плътност. Обобщените резултати от картирането се използват при планирането и прогнозирането на борбата с плевелите. Чрез картирането може да се прецени ефективността на проведените мероприятия за борба с плевелите и да се изяснят причините, които я обуславят. Системното картиране дава възможност не само да се проследят, а и да се предвидят измененията в плевелните асоциации.

Измененията в агротехниката на отглеждане на културните растения, намаляване или изключване на междуредовите обработки по време на вегетация, интензивно торене и др. оказват влияние върху изменението на плевелните асоциации. Промените в плевелните асоциации най-осезателно се забелязват след масово прилагане на хербициди за борба с плевелите, което води до промяна във видовия състав на плевелите.

Плевелните асоциации разпространени в дадена площ са съвкупност от видове, които поникват и се развиват в различни срокове. Пълна преценка за заплевеляването в дадена площ може да се получи само след отчитането му в няколко срока.

За съжаление през периода 1980-2000 г. в нашата страна не е извършвано картиране на заплевеляването в посевите от житни и окопни култури и в трайните насаждения. Данните от научни изследвания на различни автори обаче показват, че промените в плевелните асоциации при отделни култури (ечемик, памук, тютюн, пшеница) в резултат на приложението на нови рационални технологии продължават (Атанасова, Д., 2005; Димитрова, М., 2002; Калинова, Щ., 2000; Титянов, М., 2006).

От 2004 г. стартира картиране на обработваемите площи в България, включено в дейността на Националната служба по растителна защита, което ще продължава три години и следва да се извърши мониторинг при отделните култури.

Обследването на плевелите при производствени условия се извършва съгласно с възприета за страната актуализирана единна методика (Димитрова, М. и кол., 2004). Обобщените данни се въвеждат в специална софтуерна програма и се съхраняват в отделен файл. В някои страни (САЩ, Англия и др.) се използват и дистанционни методи, главно авиофотоснимки за отчитане на плевелната растителност.

При обследване на заплевеляването се установяват видовият състав и степента (плътността, гъстотата) на заплевеляването на отделните плевели. При обследване за производствени нужди степента на заплевеляване се определя окомерно (в бал) по процента от обследваната площ, който надземната маса на даден плевел или плевели заема (покрива). Процентът зависи от броя на плевелните растения в единица площ и от хабитуса и размера на надземната маса.

За отчитане на заплевеляването най-подходящ е окомерният маршрутен метод. Площите се обхождат по такъв начин, че да се получи цялостна представа за видовия състав и плътността на плевелите.

Обхождането може да стане по диагонал, зигзагообразно или П-образно (фиг. 1). При обхождане по диагонал (фиг. 1а) се обхваща по-пълно съответният блок. Той е подходящ за площи с по-голямо плевелно разнообразие. Зигзагообразният начин осигурява по-равномерно оглеждане на площта при най-малко празни ходове (фиг. 1б). За високостъблените окопни култури, в по-късни фази от развитието им, е за предпочитане П-образният маршрут (фиг. 1в).

Данните от обследването задължително се картотекират и обобщават в края на всяка календарна година. Те са необходими не само за разработване на рационална система за борба срещу плевелите, но и за преценка на ефективността от проведените мероприятия, за изясняване на причините, които я обуславят, за допуснатите грешки и др. Системното обследване и картотекиране на заплевеляването дават възможност да се проследят измененията в плевелния състав, с което да се обоснове изборът на подходящи хербициди.

Продължение…

Вашият коментар