сряда, април 30, 2025
КартофиНеприятели по картофитеОпределител на болести неприятели и плевелиСъвети

Картофен молец Phthorimaea operculella Zeller

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Картофеният молец е инвазивен вид, съобщен в по-вече от 90 държави в света. Притежава изключитено широка екологична пластичност и адаптивност към различни климатични условия.

Сейф от БАСФ

Причинява значителни загуби, както на полето през вегетацията,  така и в картофохранилища. Вредител основно по картофи и тютюн, изхранва се също и с патладжан, домати, пипер и плевелни растения. Установено е разширяване разпространението на вида в югозападната и централната южна част, както и навлизане в югоизточната и североизточната част на страната.

 

 

Нови райони на разпространение на картофения молец в България са Перник, Самоков, Ихтиман, Пазарджик, Бургас, Балчик и Добрич.

 

 

 

Критичен период при появата на картофения молец:

 

КАРТОФИ

 

•На полето: От “завяхване на листната маса” до прибиране на реколтата.

 

•Съхранение: Опасност от заразяване е налична при внасяне на заразени клубени в хранилища и складове.

 

ТЮТЮН Заразяване се осъществява от разсаждане до края на вегетацията. Основно се нападат листата от долен беритбен пояс, а при висока плътност и тези от среден. При въздушно и слънчево сушени тютюни вредната дейност на ларвите продължава и в сушилните.

 

Нападението от картофен молец е спорадично и варира от слабо до силно, както в различните райони, така и в посевите в един район. При благоприятни условия неприятелят може да стане сериозен проблем за производителите, тъй като има потенциала бързо да увеличава популационната си плътност до неконтролируеми нива.

 

КОНТРОЛ НА КАРТОФЕНИЯ МОЛЕЦ НА ПОЛЕТО

 

 

•Културални практики

 

•Чист посадъчен материал

 

•Дълбоко засаждане

 

•Загърляне

 

•Препоръчва се редовно поливане на посевите

 

•Своевременно прибиране на продукцията

 

•Премахване на растителните остатъци

 

•Сеитбооборот

 

 

МОНИТОРИНГ

 

Дава информация за присъствието на вида в дадена площ, динамика на летеж, плътност на популацията и оптимизира контрола. Мониторинг се извършва се чрез феромонови уловки, които се залагат в началото на вегетация на културите, като трябва да се осигури поне една уловка за 10 дка. Броят на уловените пеперуди се отчита веднъж седмично. Лепливите дъна се заменят всяка седмица, а феромоновата капсула на 4 седмици.

 

Друг начин е визуалният метод – обследването за наличие на повреди трябва да започне в периода на активна вегетация при картофите и след разсаждане при тютюна. Растенията се оглеждат внимателно, като повреди: мини се търсят в горната част на картофеното растение и долните листа на тютютна. В началото мините са малки и трудно забележими.

 

Мониторинговите проучвания в България показват, че през пролетта картофеният молец се появява през април в равнините, а в планинските райони по-късно. Летежна активност се наблюдава до падене на първите снегове. Пик на летеж се установява през месеците август, септември, октомври и декември.

БИОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ

 

Могат да се използват следните биоинсектициди:

 

•Bacillus thuringiensis

 

•Granulovirus

 

•Абамектин

 

•Азадарахтин

 

ХИМИЧЕН КОНТРОЛ

 

Използване на продукти за растителна защита при праг на икономическа вредност /ПИВ/ на неприятеля

 

• 10-20 бр. молци на уловка за една нощ

• над 2 бр. ларви на 1 растение

 

Препоръчват се няколко третирания в критичния период

 

 

• Пиретроиди: делтаметрин, ламба цихалотрин, циперметрин перметрин*, фенвалерат*, цифлутрин*

 

• Органофосфорни: хлорпирифос, азинофосметил*, ацефат*

 

• Карбамати: карбарил*, метомил*

 

• Оксадиазини: индоксакарб

 

• Неоникотиноиди: имидаклоприд, тиаклоприд

 

• Диамиди: хлорантранилипрол*, флубендиамид*

 

• Бензоилуреа: новалурон*

*активни вещества забранени за употреба или нерегистрирани в България КОНТРОЛ НА КАРТОФЕНИЯ МОЛЕЦ В ХРАНИЛИЩАТА

Мерките, които трябва да се вземат при внасяне на продукцията

 

•Дезинфекция на помещенията;

 

•Поддържане на температура под 8 С;

 

•Мониторинг: Обследване на клубените за наличие на повреди. Феромонови уловки могат да бъдат използвани в хранилищата за мониторинг и за масов улов на пеперуди. Броя на уловките зависи от инфекционния натиск;

 

•Покриване на клубените с инертни материали;

 

•Биологичен контрол: Препарати на база Bacilus thuringiensis могат да се приложат за третиране на клубените преди и през периода на съхранение;

 

•Химичен контрол

 

•Синтетични пиретроиди  могат да се приложат при съхранение на посадъчния  материал

 

ВАЖНО:

 

В България е  регистриран само  инсектицида МОНСЕРЕН Г  на Байер КропСайънс  – преди засаждане на картофите в доза 60 мл /100 кг семена. ПРЗ, които да се прилагат  по време на вегетация срещу картофения  молец   на полето   и в картофохранилища няма регистрирани! В статията се цитират данни от биологоекологични проучвания проведени в България, както и от литературни източници Автор: Таня Ванева-Ганчева Институт по тютюна и тютюневите изделия гр. Пловдив

 

Вашият коментар