понеделник, юни 21, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
ИнсектицидиОвощарствоРастителна защитаСъвети

Контрол на вредителите в овощните градини през юли

Ябълков плодов червей

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Контролът на вредителите в овощните градини през юли Контрол на вредителите в овощните градини през юли

Вредителите в овощните градини през юли

Ябълков плодов червей

ябълков плодов червейГъсениците от второ поколение на ябълковия плодов червей (Laspeyresia pomonella) започват да се излюпват през първата половина на юли. Това е най-вредното поколение, защото причинява най-силно червясване на плодовете. Повредените плодове узряват преждевременно и окапват. Гъсениците от второ поколение имат дълъг период на развитие – от началото на юли до края на септември, през което време се хранят и нанасят повреди. Срещу неприятеля освен ябълките, с инсектициди се третират  и крушите, дюлите, прасковите, орехите, които също са обект на нападение. Икономическият праг на вредност е 1-1,5% пресни вгризвания на 100 плода. За целта може да се използва един от регистрираните инсектициди: от форсфороорганичните и карбаматни – Ранер 240 СК -0,04%, Дурсбан 4 ЕК – 0,2% (28 дни карантинен срок), Нуреле Дурсбан – 0,05% (28 дни),  Релдан 40 ЕК – 0,12%, а от синтетичните пиретроиди – Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Децис 25 ВГ – 0,003%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02%, Сипервет 25 ЕК – 0,02%, Нексид 015 КС – 0,03%, Вазтак нов 100 ЕК – 0,0125%, Кораген 20 СК -0,016%, Карате зеон 5 КС – 0,02%, Суперсект мега – 0,015%, Циклон 10 ЕК – 0,02%. Извършват се 2-3 третирания срещу гъсениците от второ поколение през 10-12 дни.

Листоминиращ молец

•Общото на разпространените у нас листоминиращи молци са характерните повреди по листата „мините”. В овощните насаждения в някои райони на страната те ежегодно причиняват поражения. Те се намножават каламитетно в зависимост от метеорологичните условия през отделните години. Късните и топли есени са благоприятни за нормалното изхранвнае на гъсениците от последните поколения, а сравнително топлите зими (каквато беше изминалата) за успешното им презимуване. Гъсеничките на всички видове листоминиращи молци повреждат листата на овощните дървета, но най-силно – на ябълката.

Кръгломиниращият молец

Кръгломиниращ молец Кръгломиниращият молец (Cemiostoma scitella) има най-голямо икономическо значение. Той развива три, а понякога 4 поколения годишно. Зимува като какавида в пашкул по кората на клоните и стволовете на дърветата, а летежът на пеперудите започва през пролетта едновременно с цъфтежа на ябълките и завършва в края на септември.

Гъсеничките на молеца повреждат листата, като образуват кръгли мини с концентрични кръгове, светлокафяви на цвят. Ако нападението е голямо, на един лист могат да се изброят до 40-50 мини. Повредените листа увеличават транспирацията, намаляват асимилационната си способност и окапват преждевременно (по-силно при засушаване). Неприятелят вреди не само на ябълката, но и на крушата, черешата, сливата, прасковата, вишната, кайсията, дюлята и мушмулата. Самостоятелно пръскане срещу неприятеля се провежда, ако нападението му е масово, с един от регистрираните инсектициди: Суми алфа 5 ЕК – 0,02%, Суперсект мега – 0,03%, Моспилан 20 СГ – 0,025%, Нексид 015-КС – 0,04%, Нуреле Д – 0,06%(28 дни), Дурсбан 4 ЕК – 0,15%(28 дни) и други. •През летния период в овощните градини вредят листозавивачките-плодови корогризачки, които освен листата повреждат и плодовете на ябълката, крушата, сливата, прасковата, кайсията, вишната. Намножаването на тези неприятели е в зависимост от климатичните условия и  състоянието на овощните насаждения. В по-голяма численост те се наблюдават по-често в занемарени градини с голяма плевелна растителност и гъсти корони.

Овощната листозавивачка

Овощната /многоядна/ листозавивачка - Archips podana Sc.Най-големи поражения нанасят листозавивачките, които развиват по  2 поколения годишно – плодовата корогризачка (Adoxophyes orana (reticulana Hbn.) и овощната листозавивачка (Archips podana) . Гъсениците на тези дребни пеперудки напролет повреждат пъпките, цветовете и листата на овощните култури, а по-късно- плодовете.  През този период те изгризват по плодовете дълбоки отвори подобни на ямички, без да достигат семенната кутийка. В отделни години пораженията от  листозавивачките са по-големи от тези, причинени от ябълковия плодов червей. Това обикновено се случва, когато е подценена борбата срещу тях (предцъфтежно и следцъфтежно пръскане). При сухо време изгризаните петна имат много характерен вид, защото засягат кората на плода, откъдето идва името на тези неприятели. Плодовите корогризачки вредят по наедряващите и зазряващи плодове от юли до септември. При висока плътност и констатиране на 1-2 гъсеници на 100 плода срещу плодовите корогризачки с един от инсектицидите: Суми алфа 5 ЕК – 0,02%,  Релдан 40 ЕК – 0,12%, Вазтак нов 100 ЕК-0,015%,  Нуреле Д – 0,05% (28 дни), Дурсбан 4 ЕК – 0,1%(28 дни).

Сливовият плодов червей

Сливовият плодов червей (Laspeyresia funebrana) е икономически най-опасният неприятел на сливите, тъй като гъсениците причиняват силно червясване на плодовете. Сравнително по-малко поражения той нанася на джанката, кайсията и прасковата. В зависимост от метеорологичните условия гъсениците от второ поколение се излюпват в началото, средата или края на юли. Те се хранят с месестата част на плода, като непосредствено под кората издълбават няколко хода към дръжката на плода. Тези ходове обикновено прозират през кожицата. По-късно гъсениците се хранят с плодовото месо около костилката, като за цялото си развитие повреждат 1 – 2 плода, а понякога 3. Повредените плодове узряват по-рано от здравите и окапват преждевременно. Второто поколение нанася много по-голяма вреда от първото. При икономически праг на вредност 0,8-1% пресни вгризвания на 100 плода се провеждат 2-3 пръскания с химически средства: Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Децис 25 ВГ – 0,003%, Вазтак нов 100 ЕК – 0,0125%, Нексид 015 КС – 0,03%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02%, Сипервет 25 ЕК – 0,02%, Циклон 10 ЕК – 0,02% и други.

Сливовата щитоносна въшка

Сливовата щитоносна въшка (Parthenolecanium corni Boushe) има много гостоприемници – овощни и горски видове, но за сливата е най-опасният неприятел. Има особено предпочитание към леската, лозата и бялата акация, но напада още ябълката, прасковата, кайсията, ореха. Неприятелят нанася големи загуби на сливовата реколта. При силно нападение поразените дървета имат по-малък брой и по-дребни листа, които много често засъхват и окапват. Това причинява намаляване на добива, слабо изхранване на леторастите, засъхване на клонките и в отделни случаи  загиване на целите дървета. Ларвите отделят обилно „медена роса”, върху която се развиват сапрофитните гъби на чернилката. Медената роса и чернилката нарушават нормалната фотосинтеза, което се отразява неблагоприятно върху развитието на растенията. Растенията почерняват и придобиват лош вид.  У нас пораженията от сливовата щитоносна въшка са познати на овощарите като „чернилка”. Развива едно поколение годишно и зимува като ларва най-често по долната страна на клоните и клонките, в разклоненията, под старата и напукана кора в основата на стъблото. Напролет ларвите пропълзяват по тънките клонки, където се установяват на постоянно място, неподвижни и започват да смучат сок от кората. На тези места те се хранят, линеят и се превръщат във възрастни женски. Телесната им покривка се втвърдява и се превръща в здрав щит. През този период въшката е особено вредна. Ларвите завършват развитието в края на пролетта и започват да снасят. Те са много плодовити – една женска снася около 2000 яйца, които остават защитени под твърдия щит до излюпването си, което продължава до средата на юли (почти цял месец). Излюпилите се ларви се разпълзяват и се заселват по долната страна на листата, откъдето смучат сок до есента. Със застудяване на времето преминават по клонките и отиват в местата за зимуване. Пръскане с един от регистрираните  инсектициди се провежда при икономически праг на вредност 5-7 ларви на лист: Децис 2,5 ЕК – 0,05%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02%, Вазтак нов 100 ЕК – 0,012%, Суперсект мега – 0,03%. Към инсектицидния разтвор се прибавя Хорус 50 ВГ- 0,045% или Фоликур 250 ЕВ – 0,1% срещу ръждата и късното кафяво гниене по сливата.

Вишневата листна оса

Вишневата листна оса (Caliroa cerasi) е разпространена в цялата страна, но масово се намножава в южните части на страната и Варненския район. Тя вреди най-силно на вишната и черешата, крушата и дюлята, но поражения се наблюдават и по ябълката, прасковата, кайсията, сливата. Неприятелят е по-слабо известен на овощарите. Осата развива 3 поколения годишно и зимува като лъжегъсеница в почвата на дълбочина до 10 см. В края на април и началото на май се появяват осите от първо поколение, които снасят яйцата си от долната страна на листата, в паренхимната тъкан под горния епидермис. Над мястото на снасяне горният епидермис се подува, а при силно нападение листата се деформират. Веднага след излюпването си лъжегъсениците прогризват горния епидермис на листата и паренхимната тъкан, без да засягат долния епидермис и жилките. Засегнатите дървета отдалече имат вид на опожарени и се обезлистват преждевременно…   Повече по темата и допълнителна информация – четете в новия бр. 7/юли 2013 г. на сп. „Практично земеделие”. За абонамент: 0888 58 54  68.

Вашият коментар