понеделник, март 8, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
Болести по зелетоЗелеОпределител на болести неприятели и плевелиСъвети

Сухо стъблено гниене по зелето

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

1.98ХилядиЧетения

Описание на болестта сухо стеблено гниене по зелето

 

Болестта се развива върху всички органи на растенията – корени, семедели, листа, стъбла, цветоноси и семена. По пониците – като сечене или бледокафяво напетняване на семеделите, което може да доведе до загиване на растенията. Най-характерни са признаците върху стъблата – под формата на суха кафява ивица, която започва от подземната им част, разраства се нагоре и обхваща основата на най-долните листа. В областта на кореновата шийка се наблюдава некроза напукване на тъканите. Растенията жълтеят и увяхват, наподобявайки признаците на гуша по кръстоцветните. При ранно нападение растенията загиват, при по-късно образуват съвсем слаби глави.

 

По листата – рядко макар се формират едри сивокафяви петна с диаметър 1-1,5 см, изпъстрени с дребни черни плодни тела. По семенниците сивокафяви петна с тъмен ореол и елиптична форма. Нападнатите цветоноси се деформират, разпукват и образуват недоразви, спарушени семена – покрити с черни точки, о които се отделя във влажно време изобилен розов ексудат. Присъствието на черните точки отличава тази болест от другите заболявания по зелето.

 

Причинител е гъбата Leptosphaeria macularia ( Desm. ) Cesati & de Notaris / Phoma lingam ( Tode) Desm. и има незавършен стадий Phoma lingam (Tode) Desm. Псевдотециите на гъбата са черни и полусферични, аскоспорите са жълтокафяви, нишковидни с 5 напречни стени.
Пикнидиите – тъмнокафяви до черни с различна големина, пикнооспорите – хиалинни и едноклетъчни.

 

Патогенът презимува заразените растителни остатъци, в семенните растения  и инфектираните семена, където запазва жизненост до 4-7 години. Образуваните върху презимувалите тъкани псевдотеции с асци и аскоспори извършват първичните заразявания, като разсейването на конидиите става посредством дъждовни капки, поливни води, вятър, почва, насекоми, дори и чрез механичен контакт.

 

Болестта се развива силно при монокултурно отглеждане на зелевите растения, при при почвено преовлажняване , висока влажност на въздуха ( над 70-80 %) и температура 21-25°С.

 

Борба

 

При поява на болестта  – да се спазва най-малко 4-5 годишно сеитбообръщение. Унищожаване на болните растения,  на всички растителни части след прибиране на  реколтата. При установяване на висока степен на нападение  на полето –  растенията задължително  се    третират с разрешени  ПРЗ.

Вашият коментар