Торене на фасула

Фасулът е главната зърнено-бобова култура у нас, използва­на за храна на хората. Зрелите зърна имат отлични вкусови качества и служат за приготвяне на разнообразни ястия в българската кухня. В животновъдството се оползотворяват всички отпадъци – слама, начупени семена и др. Между останалите бобови култури фасулът е най-добрият предшественик на пшеницата.

Изискване към хранителния режим

Кореновата система на фасула, в сравнение с другите бобови култури е със слаба пробивна сила и се разполага в горния почвен хо­ризонт. Само отделни корени достигат на дълбочина до 1 метър. Зато­ва фасулът е взискателен към физичните свойства на почвата. Пред­почита структурни, дълбоки, умерено пропускливи почви. Не се раз­виват добре както на леките скелетни почви, които не могат да задър­жат влагата продължително време, така и на богати на глини, тежки почви, които са слабо аерирани и лесно се напукват при засушаване. Към почвената реакция фасулът е много чувствителен. В кисели и за­солени почви не могат да се развиват грудковите бактерии и той стра­да от недостиг на азот. Предпочита почви със слабо кисела до неут­рална реакция, но добре се развива и на карбонатни почви . На кисели почви често страда от недостиг на молибден, затова се на­лага третиране на семената с микроторове, съдържащи този елемент. Когато на дадена почва не е отглеждан скоро фасул или липсват актив­ни щамове на грудковите бактерии, специфични за фасула, се извъ­ршва третиране на семената е препарата нитрагин за фасул.

В началото на своето развитие, докато няма на разположение биологично свързан азот, фасулът се снабдява от почвата, а по-късно минава почти изцяло на бактериален азот. Както недостигът така и из­лишъкът на азот влияят отрицателно върху развитието и продуктивно­стта на посевите от фасул. При недостиг на азот в началните фази от развитието на тази култура се забавя растежът, листата остват дреб­ни и със светло зелен цвят. При силен недостиг в по-късните фази от развитието долните листа пожълтяват и окапват. Излишъкът на азот води до буен растеж, изресяване и забавяне на зреенето на бобовете.

Фосфорът повишава устойчивостта на фасула към заболява­ния, намалява транспирационния коефициент и ускорява развитието на кореновата система. Недостигът на фосфор потиска азотфиксация- та и влошава азотното хранене на растенията. Забавя се растежът, лис­тата остават дребни и оцветени в тъмно маслено зелен цвят с бронзов отенък. Забавя се цъфтежът, а броят на цветовете е силно редуциран.

Калият подобрява устойчивостта на фасула към бактериални болести и повишава сухоустойчивотта му. При недостиг на калий рас­тежът се забавя, листата се завиват навътре, появява се слаба между- венозна хлороза по тях, пожълтяват и по краищата се наблюдават при­гори. На кисели почви междувенозна хлороза се появява и проради не­достиг на магнезий, която преминава във сиво-кафяви петна по проте­жение на нерватурата. На силно карбонатни почви, бедни на бор мо­гат да се появят признаци на недостиг от този елемент, които се харак­теризират с междувенозна хлороза по младите листа, загиване на рас­тящите връхни части и изкривяване на връхните части и слабо оплож­дане на цветовете.

Постъпването на хранителните вещества е неравномерно. Най- интензивно се усвояват азотът и калият през периода от началото на цъфтежа до наедряване на семената. Фосфорът се усвоява равномер­но от началото на вегетацията до началото на съзряване на семената. Магнезият постъпва равномерно, настъпателно почти до края на веге­тацията на растенията.

За формиране на добив от 100 kg семена и съответното коли­чество вегетативна маса фасулът усвоява 5,3 – 8,8 kg азот, 1,6 – 2,5 kg Р₂О₅ и 2,9 – 5,0 kg К₂О.

Норми и срокове на торене

На слабо запасени с азот почви се тори с 8 – 10 kg минерален азот, а на почви с по-добра запасеност с минерален азот и торен с азотни торове предшественик, торовите норми са в границите между 4 и 6kgN/dka. При съдържание на подвижен фосфор под 5 mg/100g почва се препоръчват торови норми от 8 до 10 kg Рkg/dka, а при почви които съдържат от 5 до 10 mg/100g подвижен фосфор, торо­витенорми са в границите между 4 и 6 kg Р₂О₅. При добра запасе- ност на почвата с подвижни съединения на фосфора (над 15 mg/100g) торене с фосфорни торове не се препоръчва. Установено е, че самостоятелното калиево торене, при отглеждане на фасула на по- голяма част от почвите, разпространени в нашата страна не дава ефект. На бедни на калий почви, обаче, комбинираното торене с азот, фосфор и калий повишава както добива, така и качеството на получените семена (едрина, съдържание на протеин, качество на протеина, варимост и др.). Затова, когато фасулът не се тори с оборски тор се препоръчва на бедни на усвоим калий почви да се внасят по 6 – 8 kg К₂О, а на средно запасени почви – по 3 – 4 kg К₂О.

Фасулът е отзивчив на торене с оборски тор, но поради опас­ност от заплевеляване на почвата не се прилага често. Причината е в неправилното съхраняване и обработка на пресния оборски тор, за получаване на качествен угнил тор, не съдържащ жизнени семена от плевели. Торенето с оборски тор в количество 2 – 3 t/dka повишава добивите от семена с 20 – 30% и оказва положително последействие върху следващата култура в сеитбообращението – пшеницата, при която добивите може да се повишат с 40 до 50%.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента при основната обработка на почвата, а азотните торове – през пролетта през март, при предсеитбената подготовка на почва­та. Най-добре фасулът реагира на торене с карбамид, внесен една, две седмица преди сеитбата, обикновено в края на март. Ако не е извършено предсеитбено торене с азотни торове, може да се подхра­нят посевите с амониева селитра, при поява на признаци на азотен глад, но не по-късно от началото на фаза бутонизация. По-късното подхранване с азотни торове намалява силно дейността на азотфик- сиращите бактерии и ефекта от предпосевното третиране на семена­та с нитрагин. Когато в почвата липсват ефективни щамове от ризо- биум и не е извършено придсеитбено торене с азотни торове, подх­ранването с амониева селитра до фаза бутонизация повишава силно добивите и подобрява белтъчното съдържание на семената. Молиб- деновите торове за предпочитане е да се внасят заедно със семената, като се извършва предпосевно полумокро или сухо третиране в доза 5 – 10 g Мо на 8 – 10 kg семена от дребносеменните сортове и 15 – 18 kg семена от едросеменните сортове.

Последвайте ни в Google News