неделя, март 29, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
ОвощарствоРастителна защитаСъвети

Засечен е опасен неприятел в сливовите градини

Плодовете масово окапват без време

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Гардоприм Плюс Голд

Вестник „Стопанин” сигнализира

Плодовете масово окапват без време
Бакалавър-агроном Виолета Дакова

През последните години у нас се наблюдава масово окапване на сливовите плодове още в началните фази от развитието им.
За първи път повреди по сливата в България са установени през 2010 година в района на Търговище, през 2013-2014 година – в Тутраканско и в района на София през 2013 година. Отначало се счита, че тези повреди са причинени от Eurytoma amygdali (бадемов семеяд).

Доста интересна е историята на сливовия семеяд Eurytoma schreineri (Hymenoptera). През 1904 година Я. Ф. Шрейнер установява по слива и ренклода повреди от семеяд. Изпраща го във Вашингтон на специалист по Hymenoptera, но той е сериозно болен и не определя вида. През 1906 година Шрейнер изпраща семеяда във Виена на д-р Майер, който констатира, че видът принадлежи към род Eurytoma, но се затруднява да го определи до вид. В периода 1905-1906 година българинът Константин Малков установява семеяд по бадеми в района на Стара Загора и по–късно в района на Земеделска опитна станция в Садово.

Изпраща екземпляри на д-р Ендерлайн в Германия, където той го описва като нов вид за науката под името Eurytoma amygdali End. През 1913 година в Русия д-р Родзянко изолира семеяди от слива и кайсия. Прави му впечатление, че има известни морфологични разлики между тях и семеяда по бадема, но в крайна сметка решава, че са незначителни и че по сливата и кайсията вреди бадемовият семеяд. Доста по–късно, през1960 година, д-р А. Балевски изпраща бадеми от България в Русия на един от най–големите специалисти по систематика на Hymenoptera, М. Николская. Тя изолира екземпляри и установява, че са идентични с Eurytoma amygdali, описани от Ендерлайн. След това ги сравнява със семеяда, изолиран от Родзянко и приет също като Eurytoma amygdali. Установява, че те значително се различават и са два самостоятелни вида. По тази причина предлага всички повреди от Eurytoma amygdali по сливата да се считат, че са причинени от Eurytoma schreineri.

В България сливовият семеяд е малко известен и се смята, че в нашата фауна фигурира само бадемовият. През 2013 година доц. Георги Тренчев определя вида като Eurytoma schreineri и установява, че повредите са причинени от него.

Нашето проучване започна през ноември 2014 година във връзка с разработване на дипломна работа. Получихме 1280 костилки от сливи, сорт Стенлей, жълта афъзка и трънка от района на Тутракан.

Костилките от реколта 2014 са събрани от повърхността на почвата след презимуване на открито в овощна градина с площ 550 дка. През юли 2014 година 85 % от плодовете в градината са окапали вследствие на повредите от сливовия семеяд Eurytoma schreineri (по устно съобщение на собственика).
Пробата (костилките) съхранявахме на открито върху пясък без антропогенно действие. Стадиите на развитие на семеяда проследихме чрез периодично отваряне на определен брой костилки и проследихме преминаването на стадиите на развитие на семеяда.

Едновременно с това следяхме и фенологията на сливата, сорт Стенлей и протичането на следните фенофази: бял бутон, масов цъфтеж, напълно окапване на венчелистчетата, достигане на плодовете 1/3 от нормалната им големина. При обработката на костилките отчитахме: неповредени с ядка, повредени с ларва (жива или мъртва), повредени без ларва и без отвор на костилката, повредени с отвор (от предната година), костилки, в които ядката е повредена и има други насекоми (паразитоиди, акари, заболяване и др.). Ларви на семеяда намерихме и в костилки от трънки и джанки. Предполага се, че премахването на диворастящите трънки и джанки около сливовите градини би могло да намали нападението върху сливовите плодове.

Биология
Развива едно поколение годишно
Женските насекоми пробиват с дългото си яйцеполагало перикарпа на сливовия плод и снасят яйцата си във все още неоформената костилка. Поради тази причина яйцеснасянето се извършва не по–късно от края на май, когато плодовете са не по–големи от 1/3 от нормалната си големина. Външно няма видима повреда.

Развитието на насекомото преминава през следните стадии: яйце, ларва, бяла какавида, бяла какавида с червени очи, черна какавида и имаго (възрастно). Една част от излюпените ларви продължават развитието си, а друга остават да зимуват и имагинират на следващата година. Възрастното изгризва малка правилна дупчица в стената на костилката и излиза.

Неприятелят зимува като напълно развита ларва в костилките на сливите, където се изхранва с ядката. В една костилка се развива само една ларва. Фазите на развитие на семеяда отговарят на точно определени фази от развитието на сливата. За появата на дадена фаза е необходимо да се натрупа точно определена сума на ефективни температури. Тя се изчислява на база среднодневните температури и долен праг на развитие, който за сливовия семеяд е +10°С. Началото на летежа тази година започна на 8 май във фенофаза на сливата начало на образуване на ядка в плода. Масовият летеж протече в периода 16 май – 29 май и продължи 12 дни. Краят на летежа приключи на 6 юни, когато в костилките няма възрастни насекоми, а само диапаузирали за следващата година ларви на семеяда. Началото на летежа, масовият летеж и краят на летежа може да се прогнозират сравнително точно чрез сумата на ефективна температура и фенофазите на развитие на сливата, което е важен момент в изготвянето на прогнозата за този неприятел.

Морфология
Мъжките и женските ясно се различават

Дължината на тялото при женските е 4-6 мм, а при мъжките е 4-4,5 мм.
При видовете от род Eurytoma половият диморфизъм е ясно проявен. При мъжките коремчето е стълбчесто и стълбчето е значително по-дълго от това на женските. Височината на бузите превишава дължината на надлъжния диаметър на очите.

Предните крила при женските семеяди са слабо затъмнени в средната част с изтънени жилки, светлокафяви. Коремчето на женските е почти еднакво дълго с дължината на главата плюс гърдите. Последният коремен тергит е еднакво дълъг и широк. Тергитите са блестящи.
Ларвите се развиват само в ядките на видове от род Prunus: P. domestica, P.divaricata, P. spinosa; Cerasus vulgaris, Armeniaca vulgaris.

Контрол

Биопроизводтвото създава проблеми
при опазване на овошките

След внедряване на биологичното производство и ограничаване на използването на пестициди в овощарството, възникнаха сериозни проблеми при опазването на ябълките, крушите, сливите, черешите и вишните от ключовите им неприятели. При липса на ефективни методи за контрол на неприятелите и болестите често реколтата може да бъде провалена.

След прекратяване на борбата срещу сливовите плодови оси в биологичните сливови градини в Североизточна България Eurytoma schreineri стана основен неприятел по тази култура.

Първите опити за контрол на Eurytoma schreineri с химически средства започват в Румъния. Там учени изпитват ефектът на инсектициди срещу сливовия семеяд и установяват, че ефикасността на препрата Децис 2,5 ЕК (делтаметрин) е 97,6%, на Карате 2,5 ЕК (ламбда цихалотрин) е 99,2 %, на Дипел (Bacillus thuringiensis) – е 89 %*. По – късно през 2012 година, проучвайки биологията и интегрирания контрол, също биват изпитани някои химични средства и се установява, че ефикасността на Калипсо 480 СК (тиаклоприд) е 95,91 %, на Актара 25 ВГ (тиаметоксам) – е 94,93 %, на Регент 200 СК (фипронил) – е 93,34 %, на Ципергард 25 ЕК (циперметрин) – е 89,38 %, на Децис 25 ВГ (делтаметрин) – е 89,91%, на Димилин 25 ВП (дифлубензурон) – е 98,3 %, на Тaлстар 10 ЕК (бифентрин) – е 90,66 %.*
*Някои от използваните тогава препарати вече са забранени.

Необходими са две пръскания

Според румънското проучване за опазване на сливите от Eurytoma schreineri трябва да се приложат 2 пръскания. Първото да се извърши при сума на ефективна температура около 62,1°С– 72,6 °С (при долен температурен праг 10°С) във фенофаза пълно окапване на венечните листенца. Календарно най–често това съвпада с края на април до първата десетдневка на май. Второто пръскане да се извърши 10 – 13 дни след първото, в зависимост от последействието на приложения препарат. Тези данни съвпадат и с нашите изследвания.

Второто пръскане срещу плодовите оси (след окапване на венечните листенца) засяга и сливовия семеяд. Нашите наблюдения показаха, че началото на летежа и масовият летеж може да се установят и чрез стръскване в ранните сутрешни часове. Първите стръсквания се извършват в началото на окапване на венечните листенца, а следващите – през 6-8 дни.

Паразити и хищници
В процеса на изследване на сливовия семеяд бяха открити два паразита. Syntomaspis (Tоrymus) eurytomae е ектопаразит, който снася яйцата си върху ларвата на Eurytoma schreineri. Излюпилите се от яйцата ларви продължават развитието си върху ларвата на семеяда. При обработката на костилки от сливи са наблюдавани да се хранят групово възрастни и ларви на акар. Видът е идентифициран като Pyemotes amygdali. Установено е, че той унищожава до 98 % от ларвите на сливовия семеяд. Въпреки, че предпочита ларвите и предкакавидите на гостоприемника, акарът също може да паразитира и какавидите и възрастните.

 

NivaBG.com

Вашият коментар