Докато отделните страни членки включително и нашата са в процес на заключителна подготовка на новите стратегически планове, arc2020.eu публикува своя втори годишен анализ, посветен на някои от проблемните области в изготвяните от страните членки стратегически документи. Частта в него, посветена на България е свързана с опазването на биоразнообразието и териториите с висока природна стойност.
В анализа се твърди, че между 2007 и 2019 година страната ни е загубила 40% от своите територии с висока природна стойност, като вместо да се направи задълбочен анализ за причините довели до това, от земеделското министерство са предложили в стратегическия план да се премахне всякаква подкрепа, насочена към опазване на териториите с висока природна стойност. В международния доклад е публикувано становище от неправителствената организация Дружество за териториален и екологичен просперитет (STEP. Оттам са представили индивидуални позиции относно слот анализа за околна среда и оценка.
От организацията са констатирали, че година след началото на обсъжданията на интервенциите по стратегическия план се наблюдава „тревожна тенденция“, при която въпреки отворения процес на обсъждане „липсва прозрачност относно последващите и окончателни решения относно това, кой и как прави съответните предложения“. Другото което е наблюдавано, е липсата на връзка между слот анализа, потребностите и предложените интервенции, което е особено видно що се касае до подпомагането на земи с висока природна стойност.
66% от земите с висока природна стойност са трансформирани в обработваема земеделска земя
В своя анализ от неправителствената организация представят пет конкретни препоръки за повишаване нивото на амбиция в подкрепа на земеделието с висока природна стойност. Според данните за периода между 2007 и 2019 година най-голямо намаление от 950 хил. ха до 440 хил. ха има в постоянно затревените площи. Другото намаление от 280 хил. ха на 170 хил. ха е на земите от т.нар. смесено земеползване. 66% от земеделските земи с висока природна стойност, които към 2019 година все още отговарят за подпомагане са претърпели трансформация и са обявени като обикновена земеделска земя.
Сред предложените интервенции в сферата на агроекологията, които трябва да залегнат в стратегическия план няма такива, които да са изцяло фокусирани към земите с висока природна стойност, което се отчита като стъпка назад спрямо предходните два програмни периода на прилагане на ОСП, в които е имало специфични мерки насочени към подкрепа за опазване на земите с висока природна стойност.
В хода на обсъжданията от НП-организацията са определили три ключови нужди за постигане на специфична цел 6 от ОСП свързана с принос за опазване на биоразнообразието, засилено прилагане на екосхеми и опазване на местообитанията и ландшафтите.Тези цели са: запазване и възстановяване на обхвата и качеството на земеделската земя с висока природна стойност: опазване и възстановяване на характеристиките на ландшафта и консервация.
За целта се препоръчват:
– адаптиране на националната дефиниция за постоянни пасища и на тяхната допустимост за подпомагане по схеми и мерки на ОСП, така че да отразяват
регионални характеристики на пасищата и ливадите:
Директният превод и приемането на понятието „постоянни пасища“ от европейския регламент според тях, без да се използва възможността за адаптирането му към националните и местни особености води до загуба на значителни площи за производство на фуражи за животните.
– подкрепа за постоянни пасища по първи стълб на ОСП според естествените им характеристики в съответствие с услугите които предоставят;
Постоянните пасища са единственият вид използване на земя, което може да предложи икономически възможности за фермерите, а чрез прилагане на устойчиви практики като екстензивна паша може да се допринесе за опазване на биоразнообразието и намаляване на въглеродни отпечатък на стопанствата в съответствие с европейските изисквания. Изисква се адекватно признаване на качеството на постоянните пасища, като се отчита необходимостта от еко схема за устойчиво управление на постоянните пасища със стъпаловидно подпомагане.
Основното ниво на подпомагане може да е за пасища с до 10% пейзажни характеристики и елементи. Бонус да получават фермери с пасища съдържащи между 10,1 и 15% ландшафтни елементи. По-високо бонусно плащане да се предвижда за пасища с между 15 и 20% ландшатни елементи, а най-голямо плащане да се дава за пасища с между 20,1 и 25% ландшафтни елементи.
– подкрепа за пасищата с висока природна стойност чрез агроекологичните мерки по втори стълб на ОСП като се запазят схемите за възстановяване и поддържане на пасища с висока природна стойност, за традиционни практики за паша и пасторализъм и опазване на застрашени местни породи.
За да се гарантира , че интервенциите за агроекология са целенасочени към опазването на земеделските земи с висока природна стойност е нужно да се направи нова оценка на техния обхват и качество.
– въвеждане на пилотни агроекологични схеми надхвърлящи съществуващите ангажименти;
Отчита се че страната ни е една от малкото в ЕС без базирани на резултати агроекологични схеми дори на пилотно ниво. Схемите, базирани на резултати, предлагат на фермерите гъвкавостта да използват своите знания и опит в управлението на земята по начин, който носи по-висок екологичен ефект по отношение опазването на биоразнообразието, съхранението на въглерод и регулиране на водните запаси. Те могат да бъдат особено полезни за подобряване на консервационния статус на местообитанията и ландшафта в Натура 2000.
– пилотно тестване на колективни схеми за агроекология и климат в райони с висок дял на земеделските земи с високо ниво на природните елементи.
Докладът на arc2020.eu под ръководството на Матео Мета и редакцията на Оливър Муур обхваща редица важни аспекти на европейската политика в областта на земеделието и селските региони. Пълното изследване включва преглед и анализ на първоначалните препоръки на ЕК, анализи на отделни аспекти в стратегическите планове на Германия, България, Полша и Италия, както и отношенията на ЕС с трети страни. Както е известно през отминаващата вече 2021 година трите заинтересовани страни – комисия, съвет и парламент се споразумяха на общоевропейско ниво за новата ОСП, а в края на ноември трите текста на основните регламенти на програмата бяха приети на първо четене от депутатите в ЕП.
