петък, февруари 23, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

НОВИНИ

Какви еко схеми се подготвят да прилагат страните от Източна Европа?

Последните седмици сред различни представители на земеделския бранш у нассе надигнаха гласове срещу несправедливите и недотам ясни еко схеми, изготвени от администрацията на земеделското министерство. Ето защо тук ще се опитаме да представим по-детайлно какви еко схеми се готвят да прилагат страните от Източна Европа като Румъния, Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Хърватия, които подобно на България са в групата на новите страни членки на ЕС, и където се наблюдават близки до нашите агроклиматични условия.

 

Румъния

 

Подобно на останалите страни членки, северната ни съседка Румъния предвижда в своя план минимални екологични стандарти, като например прилагане на сеитбообръщение или отглеждане на покривни култури с цел предпазване на почвите от ерозия. Румъния предвижда да задели около 29% от бюджета си от 14,9 млрд. евро за следващия период за прилагане на еко схеми. 40% от средствата предназначени за развитие на селските региони също ще отидат за мерки, които да насърчават опазването на биоразнообразието. Очаква се фермерите да прилагат новите еко схеми на площ над 600 хил. хектара обработваеми земи. За целта ще получат общо близо 1,6 млрд. евро до 2027 година.

Някои от еко схемите, които могат да прилагат румънските фермери са:

– екологични агрономични практики включително оставяне на минимум 5% от площи като необработваеми;
– разнообразяване на отглежданите култури и прилагане на минимални практики за обработка на почвата;
– общо 480 млн. евро ще получат малки стопанства с площ до 10 хектара, които прилагат мерки за опазване на почвата и биоразнообразието;

Полша

 

Селските региони заемат 82% от територията на страната, и в тях живеят около 15 млн. души., което представлява дял от 39% от населението. В Полша има около 1,4 млн. ферми, по-голяма част от които са малки. Като основна цел на своя стратегически план Полша е заложила подкрепа за устойчиви и щадящи околната среда методи на земеделие, които допринасят за опазване на почвите и водите, въздуха и биоразнообразието, като в същото време се насърчи устойчивото производство на агропродукция и производството на енергия. За целта е предвиден общ бюджет за периода между 2023 и 2027 година от 25 млрд. евро.

Полският стратегически план предвижда мерки за насърчаване на екологосъобразно земеделие както по първи , така и по втори стълб. Еко схемите както навсякъде в ЕС предлагат възможност на фермерите да надградят своите екологични ангажименти, срещу което да получават компенсаторни плащания. Прилагането им трябва да насърчи фермерите да предпочетат ефективни мерки за опазване на околната среда и климата. Предвижда се плащанията по всяка от еко схемите да се изчисляват съобразно с това, колко земеделски производители са проявили интерес и да са обвързани с размера на обработваемите площи.

Сред полските еко схеми са :

– наторяване на обработваемите площи с оборски тор с очаквана ставка от 89,44 евро на хектар:
– прилагане на течни торове по методи различни от пръсканията с очаквана ставка от 95,39 евро на хектар:
– агролесовъдски дейности като залесяване с прогнозна ставка 56,40 евро на хектар:
– схема за прилагане на консервационни методи на земеделие с очаквана ставка от 125,60 евро на хектар:
– еко схема за междинни култури с прогноза ставка от 176,64 евро на хектар;
– еко схема за поддръжка на пасища 63,15 евро на хектар;
– оставяне на 7% от площите като необработваеми с прогнозна ;ставка 19,10 евро на хектар;

– Биологично земеделие (Различни прогнозни ставки в зависимост от културите, например: ягодоплодни култури, 560,67 евро/х, Екстензивни овощни култури: 297,98 евро/ха;

– въвеждане на система за интегрирана растителна защита 292,13 евро на хектар:
– използване на разнообразни методи при отглеждане на културите – 76,18 евро/ха
разработка и спазванена план за торене 28,90 евро/ха;
– прилагане на биологична растителна защита -89,89 евро на хектар;
– площи с медоносни растения 269,21 евро на хектар;
– хуманно отношение към животните, плащанията ще зависят от вида на отглежданите животни и прилаганите мерки;
– гъстота на пасищни животни- 188,31 евро на хектар;

 

Унгария

 

В своя стратегически план Унгария планира да подпомогне фермерите, които прилагат различни практики за смекчаване на вредите върху околната среда и климата като: практики свързани с улавянето и съхранението на вредните емисии, залесяване, насърчаване улавянето на въглерод в почвата, намаляване въздействието на ерозията върху почвата чрез прилагане на покривна растителност и междинни култури. Въвеждане на практики за подобряване на управлението на оборския тор и намаляване на емисиите от метан. От ЕК отчитат значително влошаване на състоянието на природните ресурси и пасищата в страната предвид използването на практики на интензивно земеделие като препоръчват въвеждане на мерки за възстановяване на биоразнообразието, както и въвеждане на екосистемни услуги за постигане на по-голяма устойчивост на производството. При средно 19,8% от териториите за ЕС, в Унгария в зоните по НАТУРА попадат 21,4% от територията и 11,2% от обработваемите площи (14,8% средно за ЕС). Унгария ще задели 38% от бюджета си за ПРСР за агроекологични интервенции, други 8% за развитие на биоземеделието и близо 5% от него за опазване на зоните по НАТУРА.

Чехия

 

Страната акцентира в своя стратегически план върху опазване на околната среда и биоразнообразието. Очакванията са използването на интегрирани методи за растителна защита както и непроизводствените площи да обхванат над 40 хил. ха. Сред екологичните мерки, които чешките фермери могат да прилагат от 2023 година са: за хуманно отношение към животните, схема ориентирана към зоните с природни ограничения, нова схема свързана с повишаване на безопасността на свинете чрез програма за ваксинация, зхема насочена към земеделието в зоните по НАТУРА, еко схема свързана с прилагане на агролесовъдски практики и залесителни дейности в земеделски земи, еко схема за опазване на биоразнообразието

По отношение на чешкото земеделие, ЕК констатира увеличаване на дела му в отделянето на вредни емисии в околната среда, като причината е увеличаването на емисиите от вещества, различни от въглеродния диоксид. Една от целите на стратегическия план е свързана с намаляване на емисиите от амоняк, тъй като приблизително 90% от тези емисии идват от земеделието, и съществува риск страната да не успее да спази ангажиментите си за намаляването им. Субсидиите ще се изплащат на хектар, като например фермерите решили да поемат ангажимент за затревяване на почви, уязвими на ерозия през първата година от петгодишния ангажимент ще получават по 1114 евро на хектар, от втората година насетне по 237 евро на хектар, за обработка на екстензивни пасища и ливади по 91 евро на хектар, ако са в планинските региони – по 170 евро на хектар, при ангажимент за използване на междинни култури по 152 евро на хектар, Сред еко схемите включени в чешкия план са две схеми за прилагане на методи за интегрирана растителна защита при отглеждане на плодове и на лозя с подпомагане съответно от 460 евро на хектар и 334 евро на хектар, което може да се увеличи до 672 евро на хектар, за зелено торене – 248 евро на хектар. Ако фермерите прилагат методи за интегрирана растителна защита рпри отглеждането на някои плодове и зеленчуци като ягоди и аспержи се предвиждат по 462 евро на хектар и др. .

Словакия

 

Тъй като 61% от обработваемите площи в Словакия попадат в зони с природни ограничения, се предвиждат 370 млн. евро годишно за земеделски дейности специално за тези зони Очакванията са страната да задели над 20% от бюджета си по ОСП за директни плащания за мерки свързани с климата и околната среда. Според първоначалния проект, представен от словашката платформа на EURACTIV, земеделското министерство е подготвило над 20 еко схеми, като по-голяма част от тях са свързани с прилагане на щадящи практики при обработката на площите, с използване на естествени методи за борба с вредителите, диверсификация на отглежданите култури и прилагане на практики за хуманно отглеждане на животните.

 

Хърватия

 

Европейската комисия отчита, че състоянието на околната среда в страната е относително добро, в становището и се казва, че промените в климата носят големи рискове за обработваемите площи и горите и се очаква те да се увеличат, ако продължи да се налага интензивното земеделие. Наличието на достатъчно обработваеми площи, върху които не се прилагат покривни култури увеличават опасността от ерозия на почвите. Като проблем се отчита и масовото използване на конвенционални торове.

Ето защо Хърватия планира да задели най-малко 25% от средствата за директни плащания за еко схеми и минимум 35% от средствата за развитие на селските региони за различни екологични схеми. Очаква се приносът към целите за опазване на климата и околната среда да се изрази в различни схеми, свързани с подкрепа на инвестиции в напояване, защита срещу измръзвания и градушки, изграждане на живи плетове, практики свързани с повишаване на дела на възобновяемата енергия и намаляване изхвърлянето на вредни емисии. Очаква се Хърватия да допринесе за опазване на околната среда с практики за опазване на почвата, водите и въздуха и редукция на пестицидите, биоземеделие и хуманно отглеждане на животните.

Още
НОВИНИ

Светлана Боянова: Предложените от агроведомствотоанализи не кореспондират на записаното в регламента

„Предложените от агроведомството сценарии за таваните не кореспондират с това, което е записано в регламента. Моето усещане е, че никой не чете регламента, и всички дискусии са на вълната на емоциите“, каза по време на дискусията в парламентарната комисия по земеделие Светлана Боянова от „Институт за агростратегии и иновации“. Тя визира преразпределителното плащане и наличието в анализите предложени от Мзм на неверни условности като ограничението от 30 хектара до 650 хектара. Освен това в регламента на ЕС по думите и никъде не са въведени ограничения за размера на заплатите на земеделските производители, в това число на данъци и осигуровки.

„Концепцията на преразпределителното плащане е само една, и тя е, да се даде от големите на малките така както го разбира самата отделна страна членка. Тук ЕК сложи таван за да може спокойно да мине целия пакет за ОСП“, допълни още Боянова. Според нея никой не иска от малките фермери да стават големи или да преминават от конвенционално към биопроизводство.

Светлана Боянова заяви още, че първо трябва да се определи какво ще се прави с преразпределителното плащане и след това да се реши дали ще има тавани. Философията на ЕК е да гледа на тях като на „инструменти които да подпомогнат малките фермери, ако се сметне че това което им се дава през преразпределителното плащане е недостатъчно“. Допълни още тя.

Още
НОВИНИ

Анализ критикува опитите на МЗ да заличи подкрепата за територии с висока природна стойност в стратегическия план

Докато отделните страни членки включително и нашата са в процес на заключителна подготовка на новите стратегически планове, arc2020.eu публикува своя втори годишен анализ, посветен на някои от проблемните области в изготвяните от страните членки стратегически документи. Частта в него, посветена на България е свързана с опазването на биоразнообразието и териториите с висока природна стойност.

В анализа се твърди, че между 2007 и 2019 година страната ни е загубила 40% от своите територии с висока природна стойност, като вместо да се направи задълбочен анализ за причините довели до това, от земеделското министерство са предложили в стратегическия план да се премахне всякаква подкрепа, насочена към опазване на териториите с висока природна стойност. В международния доклад е публикувано становище от неправителствената организация Дружество за териториален и екологичен просперитет (STEP. Оттам са представили индивидуални позиции относно слот анализа за околна среда и оценка.

От организацията са констатирали, че година след началото на обсъжданията на интервенциите по стратегическия план се наблюдава „тревожна тенденция“, при която въпреки отворения процес на обсъждане „липсва прозрачност относно последващите и окончателни решения относно това, кой и как прави съответните предложения“. Другото което е наблюдавано, е липсата на връзка между слот анализа, потребностите и предложените интервенции, което е особено видно що се касае до подпомагането на земи с висока природна стойност.

66% от земите с висока природна стойност са трансформирани в обработваема земеделска земя

В своя анализ от неправителствената организация представят пет конкретни препоръки за повишаване нивото на амбиция в подкрепа на земеделието с висока природна стойност. Според данните за периода между 2007 и 2019 година най-голямо намаление от 950 хил. ха до 440 хил. ха има в постоянно затревените площи. Другото намаление от 280 хил. ха на 170 хил. ха е на земите от т.нар. смесено земеползване. 66% от земеделските земи с висока природна стойност, които към 2019 година все още отговарят за подпомагане са претърпели трансформация и са обявени като обикновена земеделска земя.

Сред предложените интервенции в сферата на агроекологията, които трябва да залегнат в стратегическия план няма такива, които да са изцяло фокусирани към земите с висока природна стойност, което се отчита като стъпка назад спрямо предходните два програмни периода на прилагане на ОСП, в които е имало специфични мерки насочени към подкрепа за опазване на земите с висока природна стойност.

В хода на обсъжданията от НП-организацията са определили три ключови нужди за постигане на специфична цел 6 от ОСП свързана с принос за опазване на биоразнообразието, засилено прилагане на екосхеми и опазване на местообитанията и ландшафтите.Тези цели са: запазване и възстановяване на обхвата и качеството на земеделската земя с висока природна стойност: опазване и възстановяване на характеристиките на ландшафта и консервация.

За целта се препоръчват:

адаптиране на националната дефиниция за постоянни пасища и на тяхната допустимост за подпомагане по схеми и мерки на ОСП, така че да отразяват

регионални характеристики на пасищата и ливадите:

Директният превод и приемането на понятието „постоянни пасища“ от европейския регламент според тях, без да се използва възможността за адаптирането му към националните и местни особености води до загуба на значителни площи за производство на фуражи за животните.

– подкрепа за постоянни пасища по първи стълб на ОСП според естествените им характеристики в съответствие с услугите които предоставят;

Постоянните пасища са единственият вид използване на земя, което може да предложи икономически възможности за фермерите, а чрез прилагане на устойчиви практики като екстензивна паша може да се допринесе за опазване на биоразнообразието и намаляване на въглеродни отпечатък на стопанствата в съответствие с европейските изисквания. Изисква се адекватно признаване на качеството на постоянните пасища, като се отчита необходимостта от еко схема за устойчиво управление на постоянните пасища със стъпаловидно подпомагане.

Основното ниво на подпомагане може да е за пасища с до 10% пейзажни характеристики и елементи. Бонус да получават фермери с пасища съдържащи между 10,1 и 15% ландшафтни елементи. По-високо бонусно плащане да се предвижда за пасища с между 15 и 20% ландшатни елементи, а най-голямо плащане да се дава за пасища с между 20,1 и 25% ландшафтни елементи.

подкрепа за пасищата с висока природна стойност чрез агроекологичните мерки по втори стълб на ОСП като се запазят схемите за възстановяване и поддържане на пасища с висока природна стойност, за традиционни практики за паша и пасторализъм и опазване на застрашени местни породи.

За да се гарантира , че интервенциите за агроекология са целенасочени към опазването на земеделските земи с висока природна стойност е нужно да се направи нова оценка на техния обхват и качество.

– въвеждане на пилотни агроекологични схеми надхвърлящи съществуващите ангажименти;

Отчита се че страната ни е една от малкото в ЕС без базирани на резултати агроекологични схеми дори на пилотно ниво. Схемите, базирани на резултати, предлагат на фермерите гъвкавостта да използват своите знания и опит в управлението на земята по начин, който носи по-висок екологичен ефект по отношение опазването на биоразнообразието, съхранението на въглерод и регулиране на водните запаси. Те могат да бъдат особено полезни за подобряване на консервационния статус на местообитанията и ландшафта в Натура 2000.

– пилотно тестване на колективни схеми за агроекология и климат в райони с висок дял на земеделските земи с високо ниво на природните елементи.

Докладът на arc2020.eu под ръководството на Матео Мета и редакцията на Оливър Муур обхваща редица важни аспекти на европейската политика в областта на земеделието и селските региони. Пълното изследване включва преглед и анализ на първоначалните препоръки на ЕК, анализи на отделни аспекти в стратегическите планове на Германия, България, Полша и Италия, както и отношенията на ЕС с трети страни. Както е известно през отминаващата вече 2021 година трите заинтересовани страни – комисия, съвет и парламент се споразумяха на общоевропейско ниво за новата ОСП, а в края на ноември трите текста на основните регламенти на програмата бяха приети на първо четене от депутатите в ЕП.

Още
НОВИНИ

Дават ли бюрократите заден ход по отношение на зелените амбиции на Европа?!

Въпреки нарастващите призиви за цялостна оценка на въздействието на зелените амбиции на ЕС, както и за редица други проучвания, Комисията досега се ангажира само с отделни оценки на всяка мярка в стратегията „От фермата до масата“, пише euractiv.bg. Както е известно тя беше представена през май 2020 година и с нея се предлага модернизиране на хранителните вериги с цел осигуряване на безопасни храни и защита на хората и околната среда.
.
Комисарят по земеделието на ЕС Януш Войцеховски подразни заинтересованите страни с обещанието за „цялостна оценка на въздействието“ на стратегията „От фермата до трапезата“, без да става ясно какво означава това на практика.

В информацията се припомня обещание на бюрократите още от миналата година. „В стратегията има около 37 различни мерки. И за всяка една от тях ще имаме оценка на въздействието“, каза ресорният заместник-генерален директор в Комисията, Клер Бъри, на събитие на EURACTIV миналата година.

В четвъртък (23 септември) обаче комисар Войцеховски обяви планове за цялостна оценка на въздействието чрез публикация в Tуитър.

„Цялостна оценка на въздействието ще последва преди започване на законодателния процес и когато знаем какви са всички национални стратегически планове за бъдещата Обща селскостопанска политика“, се казва в неговия туит .

Националните планове, чиито проекти трябва да бъдат представени на Комисията за одобрение до края на годината, са основният инструмент, чрез който държавите от ЕС ще определят как възнамеряват да постигнат деветте цели в блока.

„Конкретни оценки на въздействието се предвиждат за всички законодателни инициативи от стратегията „От фермата до трапезата”, добави комисарят в допълнителен туит .

Промяната на позицията изглежда е предизвикана от неотдавнашното публикуване на доклад от Съвместния изследователски център на Комисията, който изследва потенциалното въздействие на реформата на ОСП върху сектора.

Докладът обаче усилено подчертава, че това е просто „технически документ“, а не официална оценка на въздействието.

На въпрос на EURACTIV дали Комисията ще се ангажира с цялостна оценка на въздействието, комисарят заобиколи темата.

„Проблемът е, че сега не можем да получим пълна оценка на въздействието за последиците от стратегията и за биологичното разнообразие“, каза той и отново подчерта, че това ще стане възможно само след приемането на стратегическите планове.

Той добави, че целите са „политически“ и като такива няма „задължение за фермерите да въвеждат инструмента на стратегията „От фермата до трапезата“. Целите са на ниво ферма или на национално ниво“.

По-късно по време на пресконференцията в четвъртък, той изглежда предложи някакъв ангажимент.

„Да, разбира се, ще го направим“, каза той при повторен въпрос дали Комисията ще извърши цялостна оценка на въздействието.

Комисарят направи също подобни забележки във Франция през юли, като отвори възможността за преразглеждане на амбициозните цели на стратегията на по-късен етап, ако продоволствената сигурност е застрашена.

Новината ще бъде приветствана от лобито на европейските фермери, което беше особено шумно в настояването за първоначално проучване на въздействието.

Съвсем наскоро асоциацията на земеделските производители в ЕС разкритикува факта, че „повече от година след като Комисията даде старт на стратегията, все още липсва официално проучване за потенциалното й въздействие“.

Признавайки тази критика, комисар Войцеховски заяви, че е наясно с опасенията и Комисията прави „всичко, за да избегне отрицателното въздействие върху производителността на европейското земеделие и за продо.волствието

Не липсват и  критични относно необходимостта от такава оценка. Камил Перин, старши служител по политиката в областта на храните в организацията за потребители BEUC, коментира в Туитър, че стратегията очертава „ясен път към устойчиви хранителни системи“.

Още
НОВИНИ

Явор Гечев: Стратегическия план може да не получи екологична оценка

Стратегическия план в този му формат, изготвен от предходното управление на аграрното ведомство е заплашен да не получи екологична оценка, а с това и одобрение от Брюксел, ако не се променят новите еко схеми това каза пред депутатите зам. министър Румен Гечев, представяйки пътната карта по работата и приемането на стратегическия план за новия програмен период на ОСП. Както е известно минимум 30% от средствата в новия програмен период ще отиват тъкмо за новите еко схеми. Причината е, че след проведения триалог на европейско ниво и вземането на решенията от 28 юни на съвета на министрите изменят всичко, направено по стратегическия план до момента.

„След това се наложи да преразгледаме всичко правено по стратегическия план. Вече се знаят няколко финални неща особено в екологичната част, които натоварват целия план“, заяви Гечев, уточнявайки, че това са неща на европейско ниво, които трябва да бъдат спазени при направата на стратегическия план. Такива са например общоевропейските цели за намаляване с 50% на продажбата на торове и химикали, достигане на 25% на площите за биоземеделие и редуциране употребата на антибиотични средства в животновъдството с 50%. Освен това страните от ЕС са се разбрали за намаляване загубите на храни по веригата от фермата до масата с 50%, като в същото време да се гарантира че няма да се влоши плодородието на почвите.

Изпълнението на всички тези цели е свързано с прилагането на специфични индикатори. На национално ниво според Гечев за да се гарантира, че няма да се намали плодородието на почвите трябва да се намали употребата на торове поне с 20% до 2030 година, да се върнат най-малко 10% от площите с ландшафтни характеристики с голямо разнообразие и да се заложи в стратегическия план спазването на други национални стратегии.

От агроведомството са се заели с направата на анализ на типовете стопанства във всеки един подотрасъл на земеделието, нещо което липсва в стратегическия план. Целта е да се определят поне пет типа стопанства във всеки един от под секторите със съответните индикатори, което да позволи изчисляване типа на стопанството без значение дали дейността му е само в един или в няколко сектора на базата на икономически показатели. „В момента у нас като дефиниции няма никакъв помен от това какво е малко, средно или голямо стопанство, а ние ще трябва да програмираме този план така че да повлияе на тези стопанства. Ние обаче ги нямаме. Идеята е е да разберем и какво е полупазарно стопанство, тоест тези стопанства и за тях да се предвидят съвсем различни мерки от тези за пазарните стопанства“, заяви още Гечев, давайки пример с човек с основна професия в сферата на инженерството, който има 4-5 декара и иска да се занимава със земеделие, но без това да му носи основните доходи.

На учените, които трябва да изготвят този типологичен анализ за стопанствата у нас е зададена задача да определят къде е границата между малки и много малки стопанства, тоест така наречените семейни и фамилни ферми, за да може към различните видове стопанства да се насочат различни по вид мерки с гарантирани бюджети и минимални изисквания, включително и социални.

„След приоритизирането на стопанствата по групи ние трябва да измерим таваните на плащанията, плащанията които ще останат евентуално след налагането им, преразпределителните плащания. Освен това ще имаме една карта на страната, в която ще знаем с точност къде какви по размер стопанства има. Очаква се най-голям да е сегментът на средните стопанства, към който ние трябва да насочим усилия за пазарното им укрепване“, уточни Гечев.

Още
НОВИНИ

Земеделие на автономно управление

Не, тук няма да иде реч за прилагане на някакъв нов вид иновации в земеделието като автономно управляеми комбайни или трактори, каквито без съмнение сигурно вече могат да се видят някъде из Европа, а за сектора като цяло, останал клиширано казано през най-отпускарския месец от годината на автономно управление или казано по нашенски на самотек. И то в месец, в който в страната бушуваха и продължават да бушуват невиждани скоро по размера си пожари, щетите от които за земеделието и горския фонд тепърва ще се оценяват. Поне според статистиката само за последното десетилетие между 2008 и 2018 година в резултат на пожари са били унищожени около 500 хил. декара земи.

Горещините и пожарите са поредният сигнал, че климатичните промени, колкото и оспорвани от някои вече са на път да променят всичко- от възприятията ни за сезоните, до възприятията ни за вкусове и аромати. Стресовите фактори които се стоварват върху земеделските култури в резултат на неблагоприятните климатични условия ще предоставят на аграрната наука поле за действие за десетилетия напред, в търсене на още по-устойчиви на различните стресови фактори сортове растения, които да са хем устойчиви на воден стрес, хем на суша и екстремно високи температури. Болестите и вредителите също няма как да бъдат подценени, защото с промените на климата навлизат все по-нови и по-нови вредители, а растенията които отглеждаме стават все по-резистентни към всякакви болести. Това е като да те боли глава, и приемането на един аналгин или аспирин да не те облекчи.

И за да се справи с всички тези предизвикателства на може би стратегически най-важният сектор в една държава, отговорен за изхранването на населението си и са нужни освен експертност и научна мисъл, и политически действия. Именно тези, от които зависят тези действия обаче, в последните повече от шест месеца са оставили земеделието на автопилот. да се управлява от само себе си. Заети с предизборни битки, заприличали на латино сериал без край, точно тези, от чиято дейност зависи прокарването на правилни политики в сектора, осигуряване на по-справедливо финансиране на земеделските производители и плавен преход към новия програмен период са си вдигнали капите, абдикирали от вмененото им от суверена задължение да управляват,, и хич не им е до онова, което се случва на полето и в оборите. Нали жътвата върви, а позитивните новини за високи добиви идват от цялата страна. Хляб ще има! Друго може би не, но гаранция, че всички ще сме абонирани за новата серия от изборни зрелища с идването на есента.

Още един показателен факт за това, че земеделието е на автономно управление, е и наследената управленска немощ в земеделското министерство. Пожарите и отрязването на парите за напояване от все още намиращият се във фаза на проект план за възстановяване не се оказаха единствените лоши новини за фермерите през лятото. От заседанието на дългоочакваната комисия по земеделие разбрахме, че бившата администрация на МЗХГ въобще не си е направила труда да оцени какъв би бил ефектът от прилагането на каквито и да са тавани на плащанията- било то плоски или постепенни. Нещо повече няма изработени критерии и както обичат да казват на административен новоговор дефиниции за различните по размери стопанства, така че на база на тях да се направи модел, при който да се оцени, кой режим на таваните на директните плащания (защото такива ще има) би бил най-справедлив за прилагане. И самите интервенции за подпомагане на земеделските производители са козметично подобрение на старите мерки и това се вижда само като се вникне в дискусиите на тематичната работна група. На фона на задаваща се нова вълна от пандемията с корона вируса и предстояща актуализация на бюджета, за който още преди няколко месеца казахме, че е на червено, и няма пари за държавните схеми за подпомагане като de minimis , различни браншови организации вече поискаха основният акцент да е към земеделието. Дали има кой да се вслуша в призивите им за прозрачна оптимизация на бюджета обаче?

И може би след всичко написано до тук в тъмно сиви или черни краски на фермерите би им се приискало тази година да свършва тук и сега, всичко да започне наново, на чисто и най-вече да се появи онзи отговорен политически фактор, който да изключи автопилота и да вземе управлението в своите ръце. За добро или лошо автономно управляемите средства все още изпълняват програми, задавани от разумни и мислещи индивиди, стига да ги има.

Още
НОВИНИ

И след 2023 година половината от парите за земеделие ще отиват за СЕПП

И в новия програмен период на ОСП се очаква почти половината средства за земеделие да отиват за СЕПП, показватразчетите представени вчера от служебното ръководство на МЗХ пред депутатите от ресорната комисия в парламента.

„Целия първи стълб е разделен на редица плащания, в който СЕПП е една част. Знае се че обвързаната подкрепа е 13+2 процента, че за преразпределителни плащания малките производители отиват 10% от плащанията, като новото е 25% от средствата ще отиват за еко схемите. Освен това имаме задължителни преразпределителни плащания по първи и втори стълб общо 3%, и делът на СЕПП който е 46% от първи стълб“, каза пред депутатите зам. министър Румен Гечев. Идеята според него е не просто да имаме интервенции с пари, а да се докаже, че всяка една група от бенефициери-малки, средни и големи имат нужда от различен вид интервенции, някои от които няма да са в парична стойност.

Разчетите направени в анализ от предходното ръководство на земеделското министерство показват, че при налагане на таван на директните плащания над 100 хил. евро ще бъдат засегнати едва 705 потенциални бенефициери, стана ясно  още по време на вчерашното заседание на ресорната парламентарна комисия. Служебното ръководство на МЗХГ е подготвило анализ за това какъв би бил процентът на засегнатите бенефициери при налагане на постепенна редукция на таваните на плащанията от 25% до 85% в зависимост от получаваните суми за директни плащания на база 2019 година. Гешев не изключи вариант за национално решение, което да обхваща и двата варианта.

 

 

Още
НОВИНИ

МЗХГ подготвя два сценария за таваните на директните плащания след 2023 година

Служебното ръководство на МЗХГ  подготвя два сценария за прилагане на таваните и намаляване на директните плащания на фермерите, стана ясно по време на изслушването на министъра на земеделието проф. Христо Бозуков пред ресорната парламентарна комисия. За да се вземе решение, кой от двата сценария ще се приеме, обаче е нужно от администрацията тепърва да изготвят анализ за това, кои стопанства са микро, малки, средни, големи и много големи, тъй като подобна информация в изготвените от експертите слот анализи не се съдържа.

„Разработили сме два сценария за тавани и намаления на директните плащания. Първият предвижда намаляване със 100% на сумата на плащанията , надвишаващи 100 хил. евро а вторият е за намаляване на основното базово плащане, отпускано на фермерите за всяка календарна година с 25% за траншове между 60 и 75 хил. евро, със 50% за траншове между 75 хил. и 85 хил. евро и с 80% за траншове над 90 хил. евро“, каза Бозуков.

Той уточни, че съгласно постигнатите договорености на европейско ниво, „всяка отделна страна членка има право да прилага два инструмента – на тавани на плащанията и на намаляване на размера на директните плащания, които да се прилагат заедно или поотделно. Проектите на регламенти дават право на страните членки да намалят със 100% сумите над 100 хил. евро както и да намалят размера на базовите директни плащания за всяка календарна година, които надхвърлят 85 хил. евро“, Освен това страната ни има право да определи допълнителни траншове с фиксирани проценти за намаление.

От подготвен от МЗХГ анализ  става ясно че при траншове под 100 хил. евро броят на  кандидатите би бил 59 521 . Заместник министър Румен Гечев уточни, че сценариите са подготвени на базата на информациите излезли преди да приключат триалозите между ЕК, парламента в Страсбург и Съвета на министрите, и е обхващал само възможностите по отношение на плоските тавани и преразпределителните тавани.  „Не няма анализи дали да има или не тавани на директните плащания, и направените слот анализи не съдържат подобна информация След направените от нас допълнителни анализи и след като излязоха окончателните актове за структурата на стратегическите планове, ние установихме, че не можем да изчислим колко пари биха останали при налагане на тавани на директните плащания. Ето защо ние поръчахме допълнителни анализи, които да допълнят липсващата ни информация“, каза пред депутатите Румен Гечев. По подробно депутатите ще бъдат запознати със стратегическия план през следващата седмица, а финализирането на работата по регламентите за новата ОсП се очаква през октомври и ноември.

 

 

 

 

Още
НОВИНИ

Зелените с доклад с критики заради корупцията със субсидии в Източна Европа

Групата на Зелените в Европейския парламент представиха специален доклад посветен на корупцията с европейски средства, информира agraheute.com. Критиките в него са насочени основно към страните от Източна Европа- Чехия, Унгария, Словакия, Румъния и България. Упреците към тези страни са насочени в две посоки- злоупотреби с европейски финанси и разпределението на аграрните субсидии основно между големите концерни, докато малките получават значително по-малко отколкото имат нужда.

„Противопоставянето на големите срещу малките стопанства е класически пример за критики, когато става дума за животновъдството, устойчивостта или предпочитанията в очите на потребителите , но няма ясни натежаващи научни изследвания, че тъкмо големите стопанства именно заради размерите си са по-зле от малките. Освен това няма дефиниция за това кои са малки и кои големи „, се казва в коментар потемата на главния редактор на agrarheute Симон Михелбергер.

Например средно стопанство с 35 хектара обработваеми земи в Бавария през 2017 година според средните за Германия размери на стопанствата от 62 хектара се определя като малко. В сравнение със средните размери на стопанства с размери на обработваемите площи на ниво ЕС от 17хектара обаче, то се определя като голямо, а спрямо средните размери на стопанствата в Румъния от под 3 хектара е огромно.

Зелените виждат в това атака срещу основния аспект на продуктивността в ОСП, тъй като докато в страните от Западна и Северна Европа все повече се поставя акцент върху опазването на околната среда, то тези от Източна Европа все още са се фокусирали върху ръст на продуктивността и мобилизиране на инвестициите в сектора. Атаката на страните от Източна Европа към ОСП е свързана с това, тези аспекти да залегнат в нейната основа и след 2023 година.

„Жалко е когато обществото вижда, че в някои страни стопанствата са под натиск заради силен контрол, докато за стопанствата в други страни не важат почти никакви правила. Добре е да има прозрачност, още по-добре е да има контрол, а най-добре е да има всеобхватен контрол за всички. Ако това обаче не се случи“, проектът Европа“
ще продължи да носи щети в дългосрочен план“, казва в заключение Михелбергер.

Още
НОВИНИ

Мариана Милтенова: Трябва промяна изначало на стратегията и това, което искаме да правим в земеделието

„Нищо ново под слънцето! Трябва изначална промяна на стратегията в земеделието. Ние като бранш изразихме своята тревога от факта, че производителите, които не отговарят на социалната условност вместо да си помогнат с малките по-размер директни плащания ще трябва да бъдат глобявани. Те ще са принудени или да се съобразяват със закона, или да остават без работна ръка. Говоря за нашия сектор на плодовете и зеленчуците, където и сега има недостиг на работна ръка“. Така коментира за Nivaбг.цом председателят на Националния съюз на градинарите Мариана Милтенова работата на тематичната работна група по изготвяне на стратегическия план за развитие на земеделието в новия период на ОСП.

„Причините за нерадостната картина в нашия сектор не са от днес и вчера и както знаете са свързани със схемата за единните плащания на площ. Още от 2016 година предлагаме тя да бъде сменена с плащания на база произведена единица продукция, но нищо. Само си говорим, а работната ръка изтича в чужбина, защото ние не можем да и предложим конкурентно заплащане. От друга страна нито производителите, нито останалата работна ръка, която е от малцинствата не искат да сключват договори. Принудени сме или да работим така, или да си оставим градините необрани. Не ми се коментират и случаите ,в които много зърнопроизводители си купиха градини с трайни насаждения, дори от членове на нашата асоциация, които стоят така, без да се пръскат и гледат, без да се обират плодовете“, продължи тя.

Работното заседание на тематичната работна група вчера е протекло по думите и по предварително зададения дневен ред, като участниците са били запознати с моментните становища на Брюксел и страната ни по ОСП. Сред обсъжданите теми са били компонентата за сеитбооборота, както и стратегията за розопроизводството. Освен това страната ни ще въведе преходен период по прилагане на така наречената социална условност в ОСП до 2025 година.

„За каква стратегия за розата да говорим , като няма отговор на въпроса защо се стигна до този момент, в който да има десетки градини с розови насаждения, които да останат необрани и сега да се чудят производителите какво да ги правят или да ги изкореняват поради недостатъчен капацитет на преработвателите. Подобно е положението и с лавандуловите насаждения. Има един елемент в стратегическото планиране на земеделието наречен мениджмънт, който при нас липсва. Продължаваме да се гордеем със запазването на преходната помощ за животновъдство и разбира се за тютюна, но какво от това. Какви ще са приоритетите ни?! Нови 200 преработвателни предприятия в млекопроизводството и нови 500 розоварни ли?! Нямам нищо против да се подпомогне тютюнопроизводството, но ние предлагахме алтернативна програма за развитие на земеделието в Родопите още преди две-три години, която така и не беше взета предвид. Защо там вместо тютюн не се отглеждат плодове и зеленчуци?! Защото е много скъпо“, каза още Милтенова.

Според нея картината в земеделието ни е все същата, като красноречив факт за това е, че от планирани 50 мерки в последния програмен период са били отворени едва 30, и в последните две години се работи на юруш за да се усвоят парите по останалите от правилните хора. „Това говори за грешно управление и мениджмънт, и то не от сега а в последните два програмни периода, дори от времето на САПАрД, което явно ще се запази като тенденция и в бъдеще“, коментира още Милтенова.

Още
НОВИНИ

България излиза официално на европейската сцена на иновациите в земеделието и горското стопанство

Като част от мащабен консорциум, воден от белгийска организация и включващ представители на 15 страни членки на ЕС, Институт за агростратегии и иновации (ИАИ) спечели Лот 2 за „Мрежовите дейности в подкрепа на Общата селскостопанска политика на ЕС“. Този Лот е с фокус иновации и трансфер на знания.
За разлика от сегашния програмен период, където действат Европейска Селска Мрежа и Европейско партньорство за иновации в земеделието (ЕПИ-АГРИ), в новата ОСП 2023-2027, съгласно Регламента за Стратегическите планове по ОСП (Обща селскостопанска политика), ще бъде изградена една Европейска мрежа по ОСП, която ще обедини действащите в момента две мрежи.
Дейностите по лот 2 целят да доразвият работата на сегашната мрежа ЕПИ-АГРИ като платформа на ЕС, която да засили комуникацията и сътрудничеството между всички участници в земеделието, горското стопанство и селските райони. Чрез различни дейности и услуги мрежата ЕПИ-АГРИ ще подпомага процеса на споделяне на знания и опит и на възстановяване и засилване на връзката между науката и практиката.
Оперативните групи по ЕПИ-АГРИ, подпомагани по сегашната подмярка 16.1 на ПРСР, ще продължат да бъдат ключовата целева група на дейностите на ЕПИ-АГРИ мрежата. Дейностите на мрежата имат за цел да модернизират селското стопанство и селските райони, чрез насърчаването и споделянето на знания, иновации и цифровизация, както и тяхното разпространение. Иновационното направление на Европейската мрежа по ОСП е от съществено значение и за разработването на Европейска Система за селскостопански знания и иновации (AKIS), която от своя страна ще ускори иновациите в целия ЕС, ще се намалят разходите, ще се избегне повторението на допускани грешки и ще засили въздействието на политиките, прилагани от Съюза.

Чрез осигуряването на платформа за обмен на знания, всички заинтересовани страни ще могат да бъдат включени в процеса по обмен и изграждане на знания, с цел получаване на максимална добавена стойност от резултатите от прилаганите европейски политики и най-вече тези, генерирани по „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ – рамковата програма за научни изследвания.

Мрежовите дейности ще насърчават иновациите отдолу нагоре, като се вземат предвид нуждите на земеделските производители, заетите в горското стопанство и живущите в селските райони от научни изследвания, иновации, технологии и иновационни практики.

„Това е изключително голям успех за нас като организация, но и за България като цяло, тъй като най-сетне няма просто да гледаме, да следваме и да прилагаме каквото е решено някъде в Брюксел, а ще имаме възможността активно да участваме в процесите.“, заяви председателят на ИАИ, Светлана Боянова.

Консорциумът с представители на публични институции, изследователски институти, университети, неправителствени организации, малки и средни предприятия от целия ЕС, ще залага на това, че насърчаването на иновациите може да направи земеделието, горите и селските райони на ЕС по-устойчиви и конкурентоспособни, помагайки на земеделските производители, участниците в горското стопанство и жителите на селските райони да имат добър поминък, устойчив на глобалните промени. Насърчаването на иновационния капацитет на тези целеви групи ще подпомогне и обучението, обмена на знания и прилагането например на агроекологични принципи и подходи, използващи новите прецизни технологии. Ще се отчита и ключовия принос на живущите в селските райони по отношение на действията за смекчаването и адаптирането към изменението на климата, опазването и обогатяването на биологичното разнообразие, като същевременно устойчиво се използват и защитават природните ресурси.
„Това е една чудесна възможност, с която се увенчават нашите усилия в посока насърчаване на иновациите и дигитализацията в земеделието и селските райони на България. В последните няколко години екипът ни свърши много работа по темата, Институтът беше и първият партньор на ЕПИ-АГРИ в България, а ето, че вече сме част от тази инициатива на европейско ниво. За нас това не е завършек, а напротив – началото на много работа, която ни очаква през следващите години и се надявам резултатите от тази работа да са видими и измерими, и да спомогнат за едно по-модерно и ефективно българско земеделие, както и за едни жизнени селски райони на страната ни!“, допълни още Боянова.

Още
НОВИНИ

Преговарящите се споразумяха за бъдещите регламенти на новата ОСП

Трите преговарящи страни – Съвет на ЕС, Европейска комисия и парламент постигнаха временно споразумение по съдържанието на новите регламенти, които ще определят ОСП след 2023 година информира AgPress.eu. По-високите амбиции за опазване на околната среда и климата, съобразени с целите на Зелената сделка, трябва да бъдат приложени от януари 2023 г. Новата ОСП ще осигури и по-справедливо разпределение на подкрепата особено за малки и средни семейни ферми и млади фермери.

Въз основа на по-прости правила, установени на ниво ЕС, всяка държава-членка ще изготви стратегически план за прилагане на политиката през следващите пет години. Това ще им позволи да вземат предвид местните условия. “Постигнатото днес споразумение бележи началото на реална промяна в начина, по който практикуваме земеделието в Европа. През следващите години ще защитим влажните и торфените земи, ще посветим повече земеделски земи на биологичното разнообразие, ще стимулираме биологичното земеделие, ще отворим нови източници на доходи за земеделските производители чрез въглеродно земеделие и ще започнем да коригираме неравенствата в разпределението на подпомагането на доходите, “ заяви Франс Тимерман.

За първи път ОСП ще включва социални условия, което означава, че бенефициерите ще трябва да спазват елементи от европейското социално и трудово законодателство, за да получат средства по ОСП.

Преразпределението на подпомагането на доходите ще бъде задължително. Държавите-членки ще преразпределят поне 10% в полза на по-малките ферми и трябва да опишат в стратегическия си план как планират да направят това.

Подкрепата за млади фермери ще има ново задължително минимално ниво от 3% от бюджетите на държавите-членки за подпомагане на доходите на ОСП за млади фермери (фермери до 40 години ). Това може да покрие подпомагане на доходи, инвестиции или помощ за започване на дейност за млади фермери.

Новата ОСП ще подкрепи прехода към по-устойчиво земеделие с повишена амбиция за климат, околна среда и хуманно отношение към животните. Това ще даде възможност за изпълнение чрез националните стратегически планове в съответствие със Зелената сделка и нейните основни стратегически документи.

Тя поставя по-амбициозни условия пред фермерите кандидатстващи за подпомагане като например заделянето на до 3% от площите в стопанството като непроизводствени, даващи възможност да се кандидатства по различни еко схеми.

Екосхемите ще бъдат задължителни за предлагане от държавите-членки. Този нов доброволен инструмент ще възнагради фермерите за прилагане на климатични и екологични практики (биологично земеделие, агроекология, интегрирано управление на вредителите и др.), Както и подобрения в хуманното отношение към животните. Държавите-членки трябва да разпределят най-малко 25% от своя бюджет за подпомагане на доходите за екосистеми, общо 48 милиарда евро от бюджета за преки плащания.

Най-малко 35% от средствата за развитие на селските райони ще бъдат разпределени за ангажименти за агроекология, които насърчават екологични, климатични и хуманни практики на животните..

Още
НОВИНИ

Мерките за опазване на климата в ОСП са с ниска ефективност, смятат одиторите от Европейската сметна палата

Парите от ОСП предвидени за опазване на климата няма да доведат до това, да се намали делът на европейското земеделие в производството на вредни емисии, пише topagrar.com, позовавайки се на нов доклад на одиторите от Европейската сметна палата. Проверяващите са констатирали че от 2010 година насам не се наблюдава намаляване на дела на производство на вредни емисии на селското стопанство.

„Ролята на ЕС е решаваща, когато се касае за осъществяване на прелом по отношение на климата в аграрния сектор“, заяви Виорел Стефан, отговарящ за доклада експерт от европейския одитен орган. Целта на последния доклад на Европейската сметна палата е да окаже подкрепа на Брюксел в опитите му да постигне своите амбициозни цели по отношение на климата до 2050 година. В него се дават препоръки за действия, които да доведат до намаляване на вредния отпечатък на европейското земеделие.

Експертите констатират, че производството на храни е с дял от 26% в производството на вредни емисии, като половината от този процент се формира от животновъдството. Те смятат че чрез редукция в употребата на минерални торове и промени в земеползването може да се намали този дял. Според одиторите ЕК трябва да се отнесе по-критично към онези части в стратегическите планове на страните членки касаещи намаляването на вредните емисии, да гарантира, че ОСП наистина ще създаде импулси за намаляване на произведените вредни емисии в резултат на използването на торове и от животновъдството, да въведе система за контрол и оценка на въздействието на ОСП върху влажните зони, да създаде импулси за тяхното възстановяване, да се направи оценка на въздействието на мерките за опазване на климата в ОСП 2021-2027 върху производството на нетни вредни емисии от животновъдството и да се акцентира върху повишаване на информираността на фермерите за дългосрочните вредни последици за климата от използването на горива базирани на полезни изкопаеми и други.

От своя страна малко преди публикуване на доклада на Европейския одитен орган Брюксел отговори на отправените критики като заяви, че мерките заложени в новата ОСП касаещи опазването на климата са напълно реалистични , посочвайки като пример запазването на нивата на вредни емисии, произвеждани от животновъдството при непрекъснато увеличаване на поголовието.

Междувременно в доклад за състоянието на преговорите по новата ОСП от Брюксел съобщиха, че те продължават, като на 24-ти и 25-ти юеврони португалското председателство планира нов кръг от преговори между трите страни- парламент, комисия и съвет на министрите.

Още
НОВИНИ

В ЕП не губят надежда за възможно споразумение за ОСП до края на португалското председателство

Депутатите от Европейския парламент все още се надяват, че е възможно постигането на споразумение между преговарящите страни до края на португалското председателство, което да се приеме по време на последното заседание на Съвета на министрите в края на месеца, съобщава euractiv.de. Такива надежди са били изразени и по време на последното заседание на комисията по земеделие към ЕП на 15 юни, когато е било обсъждано състоянието на преговорите по ОСП. Германският евродепутат Норберт Линс е изказал мнението си че ако се постигне пробив, то общата позиция на трите страни може да се приеме по време на последното заседание на Съвета на министрите на 28 юни. Както е известно от 26 май насам аграрните министри на страните членки на ЕС се опитват да изгладят различията си на-вече по въпросите за опазване на климата и околната среда за да се опитат да направят проби в преговорите по една от най-тежките програми на блока, за която отиват милярди от европейския бюджет.

По време на дебатите в ЕП, румънският евродепутат Даниел Буда призова ЕК да се включи по-сериозно в преговорите, докато страните членки са длъжни да преодолеят различията в своите позиции. Както е известно в новия програмен период ОСП ще се състои от три регламента– за стратегическите планове, за управление, финансиране и контрол на ОСП и за организация на общите пазари на земеделска продукция. Основните различия между комисията и парламента са свързани с регламент за стратегическите планове. Петер Яр, който отговаря от страна на ЕП за този регламент заяви че по 90% от спорните въпроси преговорите са приключили. От своя страна парламентът внесе едно ново предложение, което цели плащанията към фермерите по ОСП да се основават на по-малко бюрокрация и да са обвързани със социална отговорност.

След провал на преговорите през май, португалският министър на земеделието Мария ду Сеу Антунеш даде последен шанс до края на юни да се постигне обща позиция по новата ОСП между преговарящите страни, каквато е и целта на португалското председателство.

Още
НОВИНИ

Важно е кой ще е новият министър на земеделието, но още по-важно е какво ще направи

В деня след парламентарните избори не само не е ясно, кой ще управлява страната, но и кой ще седне на стола в едно от най- големите и важни министерства-земеделското. Важно е разбира се кой ще е новият министър, но още по-важно е какво ще може да направи. Земеделието не чака политиците да се разберат. Преговорите по съдържанието на новата ОСП е сложен и дълъг процес, който на европейско ниво продължава с пълна пара. Ето защо новият министър ще трябва бързо да се включи на скорост и заедно с новия си кабинет да реши окончателно как да облече ОСП в нашия стратегически план.

Всякакви имена в момента са в сферата на твърде широките и предварителни предположения, но ако се състави експертно програмно правителство, каквито сигнали дават управляващите от ГЕРБ, с участие на широк кръг от експерти, то тук се набиват поне две имена на вероятни кандидати Бюрхан Абазов и проф. Светлана Бъчварова, които в последните два състава на парламента бяха сред най-големите експерти на ниво земеделска комисия. Що се отнася до лица врели и кипели в преговорния процес в предходния период на ПРСР, които могат да се включат на така желаната бърза скорост , това може да е и директорът на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. При сложни преговори и тънки договорки стил Бойко Борисов, не е изключено и Десислава Танева да запази поста си до декември. Това обаче е малко вероятно с оглед на декларациите на останалите играчи извън ДПС, че не желаят да управляват с ГЕРБ.

По-интересен би бил вариантът, ако се стигне до създаване на „протестно“ правителство между опозиционните формации – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се“ с евентуална подкрепа на социалистите. Земеделското министерство, заедно с това на екологията е сред най-апетитните хапки, контролирани явно или зад кулисите дълги периоди от време от някои от водещите партии- БСП, ГЕРБ или ДПС. Те ще са и сред основните разпределите на милиардите евро средства, които се очакват от Брюксел. Това ще са около 50 млрд. евро, а за това кой да ги  разпределяименно е една основните битки между партиите.

Ето защо при мандатоносител- партията на Слави Трифонов, едва ли последният ще позволи на друг да поеме това министерство. Като експерт в сферата на земеделието в неговия екип към момента е определян Пламен Абровски. Ако се стигне до мандатоносител- „Демократична България“, като евентуална номинация би могло да се издигне кандидатура, близка до един от коалиционните им партньори -зелените.

А къде са фермерите?! Ако имаха своя браншова организация, те можеха да имат много по-голяма тежест за определянето на новия министър на земеделието и дори защо не да го излъчат от своите среди. В тях има доста лица като Георги Василев, Тодор Джиков или Ангел Вукодинов, които са на ти с проблемите и предизвикателствата. Такава браншова камара както знаем обаче няма, ето защо в подобна патова ситуация, кандидат излъчен от средите на фермерските организации изглежда най-малко вероятен.

Тъкмо подобна ситуация като настоящата  обаче показва, че когато се изискват повече бързи действия, отколкото протакане на време в договорки и пазарлъци е много важно един от най-големите браншове да е е обединен под формата на браншови съюз или камара, за да не позволи на политиците всеки да дърпа чергата към себе си, а да наложи кандидат за министерското кресло, който не само да знае какво но и как да се направи за да не пострадат в това патово междуцарствие интересите на онези които обработват земята и създават благата. Защото политиците идват и си отиват, но земята остава. А тя иска мотика , а не  пазарлъци или молитва.

Още
НОВИНИ

Младите фермери в Германия ще получават по 70 евро на хектар от 2023 г.

Аграрните министри на отделните германски провинции постигнаха обща позиция по отношение на промените в субсидирането на земеделските производители, които трябва да влязат в сила от началото на 2023 година, съобщава topagrr.com. Предвижда се от 2023 година например младите фермери да получават по 70 евро на хектар за стопанства с до 120 хектара, което съответства на 2% от средствата по първи стълб на ОСП.

Други 2% от средствата по селската програма се планират за обвързана подкрепа за животновъдството, като се обсъжда овцевъдите и козевъдите да получават по 30 евро на овца или коза-майка а говедовъдите по 60 евро на млекодайна крава.

До 13% от парите по директните плащания за малки и средни стопансва

По време на конференцията министрите на отделните провинции се обединиха около позицията да не се прилага таван и дегресия на директните плащания за големите стопанства. Срещу тавана на плащания се обяви най-вече Бавария, където макар и да има смисъл от тях, въвеждането им би оставило големите стопанства без субсидии. Предвижда се до 13% от средствата по първи стълб да отидат за подпомагане на малките стопанства, макар, че по този параграф все още не е постигнато окончателно разбирателство. За малките и средни стопанства се планират плащания извън правилото за първия хектар по втори тсълб, като стопанствата с до 40 хектара обработваеми земи ще получават по 70 евро на хектар, а такива с до 60 хектара по 40 евро на хектар.

Фермерите ще оставят 3% от площите като непроизводствени и 5% за междини култури

От 2023 година се планира базисното плащане на хектар да падне до 140 евро на хектар, като всички стопанства ще трябва да заделят 3% от обработваемите си площи като непроизводствени площи или 5% за отглеждане на междинни култури. Ако спазват еко схеми по първи стълб или поемат агроекологични ангажименти по втори стълб на ОСП, фермерите могат да увеличат допълнително размера на плащанията. Прилагането на новите еко схеми по първи стълб ще бъде доброволно. За тях е предвидено да отидат най-малко 25% от средствата по първи стълб на ОСП. Това е повече от предложените от федералното министерство на земеделието 20% но под искания от Европейския парламент праг от 30%. Що се отнася до средствата за поемане на агроекологични ангажименти се предвижда постепенното им увеличаване- от 10% през 2023 г. до 15% от директните плащания през 2026 г.

Още
Новата методика за контрол на храните ще влезе в сила от 2018 г.
НОВИНИ

Португалия отчита напредък в преговорите по новата ОСП

В лицето на своя земеделски министър Мария до Се Антунес, Португалия отчита напредъг в преговорите по новата ОСП след последното заседание на аграрните министри от ЕС и няколко рунда на тристранните преговори в изминалата седмица, съобщава AgPress.eu. “Постигнахме напредък и сме по-близо до завършване на преговорите по промените в Общата селскостопанска политика, и по този начин гарантираме съществена предсказуемост за земеделските производители, националните администрации и всички европейски граждани „.заяви Антунес по време на пресконференция след последния кръг от преговорите.

Според нея в последния кръг на преговорите, от председателството на Съвета на ЕС са представени компромисни пакети с промени, които са дали възможност за дебати по трите регламента на ОСП, след които са били постигнати договорености по редица точки. Това по думите и е показало високата ангажираност на отделните страни в преговорите.

Тя подчерта, че са постигнати принципни споразумения, които се очаква да бъдат представени през следващата седмица на страните членки и са създадени „условия за напредък по основни въпроси като зелената архитектура и социалните измерения на земеделската политика“.

По отношение на лозаро-винарския сектор преговарящите страни например са се договорили за удължаването на режима на разрешаване за засаждане на лози до 2045 г.

Още
НОВИНИ

На земеделския фронт нищо ново

Намаляване с 50% в употребата на пестициди, Намаляване използването на антибиотици в животновъдството. Създаване на въглеродно неутрална икономика. Това за сега както се убеждаваме и в хода на продължаващите преговори по архитектурата на новата Обща селскостопанска политика са само красиви пожелания и големи амбиции. От изтеклата информация от последното заседание на министрите на земеделието, която дойде до обществеността разбираме, че почти всички министри, включително и българският се обединяват около позицията, че бъдещите стратегически планове трябва да се основават само на правно обвързващи текстове.

Приетите от Европейската комисия и така широко прокламирани цели на Зелената сделка обаче се оказва, че за сега освен че нямат правна обвързаност за отделните страни членки, нямат направена и оценка за въздействието им върху икономиката.

Остойностяването на тези цели и направата на оценка за въздействието им върху икономиката според министър Десислава Танева със сигурност ще доведе до забавяне на приемането на националните стратегически планове.

Преговорите по регламентите макар и навлизащи в последната си фаза явно все още са далеч от финализирането си поради очевидните различия между преговарящите страни. До къде сме стигнали ние?! Разбираме че Танева се е похвалила в Брюксел че администрацията работи интензивно за приемането на националния стратегически план със заинтересованите страни, и че са предложени повече от 50 проекта на интервенции и мерки. Доколко това е станало в синхрон с предложенията на бранша, с направените икономически анализи и с нужната прозрачност е друг въпрос. Както се казва въпрос за Вътрешна консумация. Да не говорим, че на национално ниво няма оценка нито за ефективността от прилагането на селската програма във вече отминалия програмен период, нито оценка за въздействието на бъдещата национална стратегия върху икономиката. Такава може и въобще да не се появи с оглед на това, че сме в предизборна обстановка, в каквато администрацията – изпълнителна и законодателна спира да работи по същество и чака накъде ще повее вятъра. След изборите пък ще се загуби ценно време за постигането на различни договорки и оформянето на съответните политически конфигурации за бъдещето им реализиране. И ето ти го лятото дошло, а с него и старта на новата активна кампания.

Грабнати от динамиката в която живеем и изправени пред поредния локдаун обаче, фермерите не само у нас едва ли им е до това да разсъждават и анализират политики, да оценяват и разбират стратегии. Единственото от което се нуждаят е дела. Дела, които да им позволят по-точно и и сигурно да прогнозират инвестиции, да мислят как да се нагаждат към променени потребителски нагласи и поведение на пазара. Дела които да им покажат пътя за справяне с болести засушаване, недостиг на вода, компенсиране на загуби от щети.

Стратегически план, обоснован на слаба доказателствена база със стари данни от различни и несравними източници. Търсене на компромис между поддръжниците на интензивното земеделие и тези които са за въвеждане на нови екологосъобразни методи съобразени с целите на Зелената сделка. Липса на оценка за отрицателното въздействие на никотиноидите върху измирането на пчелите. Методология, изготвена от земеделското министерство на основата на общи нужди, действащи по-скоро като лозунги. Липса на мерки за разширяване на площите за биопроизводство, за защита на биооразнообразието, подпомагане на дребните и средни стопанства и мерки за плавна смяна на поколенията. Проблеми свързани с интензивното животновъдство, засушаване и липса на достатъчна наличност на водоизточници. Липса на съгласуван план за развитие на биоземеделието.

Сигурно предполагате че това са оценки и констатации за нашия стратегически план, и няма да сте далеч от подобно предположение. Не , това са оценки и констатации за черновата на полския стратегически план, за който са постъпили над 4 хил. становища. Но това са оценки и констатации, част от които са напълно съотносими и до реалната картинка в сектора у нас.

Иначе освен с променливото време и студа,, които сигурно ще нарушат работата на полето, земеделските производители не бяха изненадани с нищо друго през този женски и непостоянен месец. Подпомагането си тече. Средствата отиват по сметките на фермерите, за кой с предимство предвид предизборната обстановка, за кой планирано. Ако трябва да влезем във военната терминология на новия стратегически план, в който мерките ще бъдат заменени с интервенции, можем да кажем на земеделския фронт нищо ново. Чака се вятърът на промяната да завее по-силно от Брюксел. За сега довява само красивите думи на водещите политически фигури. Очаква се след тях да дойдат и делата им!

Още
НОВИНИ

В Германия -разединени по отношение на промените в ОСП

В Германия все още остават разединени по отношение на предвижданите промени в ОСП, пише специализираният портал grarheute.com. Основните различия както и се очакваше идват по остта земеделие-екология. Това е била и основната причина, поради която предложените във връзка с тези промени три законопроекта няма да бъдат разгледани по време на утрешното заседание на кабинета. Периодът на обсъждането им е удължен, като новата крайна дата за разглеждането им е 31 март. Така в предстоящата в края на тази седмица конференция на аграрните министри на отделните провинции ще се направи опит да се излезе с обща позиция по предложените текстове. За да се преодолеят обаче различията в позициите на отделните провинции, е необходимо ОСП да е единствената тема, която да остане на масата на преговорите по време на планираната конференция.

В опит да се преодолеят различията на регионално ниво, от федералното министерство излязоха със свой законопроект, в който е записано, че страната трябва да представи пред Брюксел своя национален стратегически план най-късно до 1 януари 2022 година. Ако този срок не се спази, тогава новите плащания към фермерите и прилагането на екологичните мерки няма да могат да стартират от януари 2023 година. „Това би било безотговорно спрямо нашите земеделски производители“, коментира говорител на федералното министерство на земеделието в Берлин. За да не стане факт това дори и кабинетътда вземе решение в края на март, двете камари на парламента- Бундестагът и Бундесратът ще трябва да се произнесат по предложените законопроекти и да ги гласуват преди началото на лятната пауза.

Още
НОВИНИ

България- царството на поземлената олигархия

Димитър Събев е автор на частта  за българското земеделие в мащабното изследване „Къде отиват парите“,  с което ви запознахме вчера.  Днес ще ви запознаем с част от акцентите в него, посветени на страната ни- някои от тях познати, а други не съвсем, подкрепени със съответното количество данни.

В изследването си авторът прави кратка ретроспекция на поземлените отношения у нас за последните 100 години, като отбелязва сравнително продължителната реформа за възстановяване на собствеността върху земеделските земи и факта, че липсата на таван върху собствеността на земеделски земи от българските граждани е довело до изкупуването на десетки хиляди декара земя от някои субекти. Въпреки това по-голяма част от земята остава раздробена между собственици , които най-често живеят в градовете и са в невъзможност да я обработват. Така тези земи отиват в ръцете на големите арендатори.

„Техните огромни ферми хвърлят дълга сянка върху независимите дребни фермери и имат много други отрицателни социални и демографски въздействия върху селските райони“, пише авторът. Присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 година е дало достъп на земеделския сектор до субсидиите от ОСП, което е имало двоен ефект- от една стрна е стимулирал развитието на някои сектори, от друга е довел до изостряне на социалната структура в селското стопанство.

Констатира се че ОСП е допринесло най-вече за развитието на касови култури като пшеница, царевица и слънчоглед за сметка на култури с по-висока добавена стойност като плодовете и зеленчуците, което е довело до спад в търсенето на работна ръка в земеделието, повишаване на безработицата, миграция и обезлюдяване на големи региони в страната.

„Междувременно се създаде ситуация, при която огромни корпоративни структури получават средства от бюджета за земеделие на ЕС в размер на милиони евро. Те развиват своите интереси в правителството и други обществени структури – което в крайна сметка води до развитие на поземлена олигархия и широко разпространена корупция“, пише още той.

Според най-новите данни за обработваемите площи за 2019/20 г. земеделските земи в България възлизат на 5,037 милиона хектара, от които 3,461 милиона хектара са обработваеми земи. на сто от обработваемата земя, или 2,8 милиона хектара. С уговорката, че данните за производството на селскостопанска продукция у нас преди1989 година са ненадежни се отбелязва, че например производството на домати през 2019 година се е свило петкратно в сравнение с нивата от 1976 година.

През финансовата 2018 година общо 67 890 български земеделски производители са получили субсидии от ОСП Общият размер на изплатените субсидии през 2019 г. е 785,324 милиона евро директни плащания, в допълнение към други 359.604 милиона евро за развитие на селските райони и някои пазарни мерки.

Още
НОВИНИ

Да гледаш гората без да виждаш дърветата,- ще се окажат ли новите еко схеми като мираж в пустиня за земеделското министерство?!

Както знаем новите еко схеми, които трябва да надградят така наречените зелени изисквания се прокламират от Брюксел като един от крайъгълните камъни за опазване на околната среда и биоразнообразието през следващия програмен период на ОСП . Дори още в края на миналата година бяха представени четири примерни еко схеми , които трябва да послужат за модел на отделните страни членки, как да изградят своите схеми, копирайки или компилирайки различни практики на почвообработка, агролесовъдсто, биоземеделиепрецизно земеделие и прочие. От наскоро публикуваните стенограми на деветото поредно заседание на тематичната работна група състояло се на 20 януари разбираме, че с мотива „опростяване прилагането на екологичните изисквания“ , от агроведомството са се спрели само на една еко схема, която да включва точно определени практики. Уточнява се, че тя е направена в съответствие с член 28 от проекта на регламента за стратегическите планове, съобразена е с трите слот анализа и „е резултат от работата, действията и изследванията на множество експерти и предложения от браншовите организации“.

С други думи постигане на максимален екологичен ефект. Без администрацията да се напряга излишно да проектира, да създава схеми и да си създава главоболия, а и напрежение сред сектора, като гарантира ненарушимостта на неговата конкурентноспособност. Нищо че тъкмо за нейното гарантиране си има точно определени пазарни мерки и механизми, и че тя едва ли се нуждае от допълнителен административен чадър и то през един от елементите- на  така наречените еко схеми,на които Брюксел очевидно най-много ще държи в стремежа си  за постигане на поставените цели относно климата и биоразнообразието.. Освен това както ще проличи и от приведените по-долу цитати от представители на бранша, техни предложения за включване на по-голямо разнообразие от мерки и еко схеми са останали нечути от министерството.

Тук не става дума за тяхното прилагане или неприлагане, защото фермерите сами ще избират какви практики в почвообработката, в заделянето или не на по-голям процент непроизводствена земя или изграждането на зелени пояси например да прилагат. Някои от тях дори и сега прилагат подобни мерки , без те да са описани в каквито и да е схеми. Става дума за нежеланието на администрацията да напрегне сили и да изработи реално работещи схеми, в чиято основа да са реално съществуващи практики, които да позволят по-голяма гъвкавост на земеделските производители.

Вместо това  като мерки се предлагат само засилена диверсификация  на земеделските култури, поддържане на междуредия за трайните насаждения и поддържане на постоянно затревени площи за пасищните животни. И тук дори неспециалистите могат да си  помислят и с основание да се запитат, дали  така предложените новите еко изисквания  няма да си  останат само мираж за администрацията?!

Ето синтезирано какво се предлага:

– за стопанствата с до 9,9 хектара да се отглеждат най-малко две различни култури, като основната не превишава 95% от площите:
– стопанства с между 10 и 30 хектара да имат най-малко три различни култури, като основната култура не заема повече от 75% от площите, а двете основни да не надвишават 95% от тях:
– за стопанства над 30 хектара ще се изискват най-малко четири култури, като основната не трябва да надхвърля 75% от обработваемите площи, а трите основни да не надминават 95% от тях:

– поддържане на междуредията при трайните насаждения с азотфиксиращи или тревни култури:
– екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с пасищни животни ( от 0,3 до една животинска единица на хектар) като те трябва да отговарят както и площите с трайни насаждения на основните изисквания за директните плащания

 

Биоземеделието- важно за ЕС, маловажно за МЗХГ

 

Тук ще цитираме коментара на д-р Стоилко Апостолов, който точно и ясно обрисува желанието на министерството да гледа в гората, но без да вижда дърветата. „Мисля, че прекалено дълго време разглеждахме отделни детайли, мерки и интервенции и т.н., и чак днес като че ли имаме шанса да видим цялата картина, тоест взирахме се в дърветата и не виждахме гората, а днес може би виждаме и гората…. Имаше един много добър подготвен материал със списък от агро екологични мерки и дейности, възможни еко схеми и т.н., това което виждаме тук е съвсем различно от това, което обсъждахме поне една година вече. Това което предлагаме е да се добави плащане за поддържане на биоземеделие като еко схема… Няколко аргумента имаме.
Първо, самото биоземеделие и вчера излезе документ на Европейската комисия, което е поставено на първо място като възможна еко схема и препоръка към страните членки. Ще допринесе за изпълнение на почти всички цели на Стратегията от фермата до трапезата и допринася за почти всички цели описани в нашите национални приоритети.“ Второ: „ От друга страна, втория мотив е, като гледаме количествените индикатори заложени в Стратегията от фермата до трапезата, виждаме че това, което се предлага в момента като еко схеми от министерството, не знам как ще допринесе за 50 % намаляване на използването на препарати за растителна защита и как ще; подпомогне увеличението до 25 % на земите за биопроизводство или как ще намали използването на антимикробни препарати в животновъдството, тези еко схеми, а те са един основен инструмент, на който се разчита.“

От думите на председателстващата заседанието Лозана Василева обаче разбираме, че администрацията по-скоро е склонна здраво да държи заровена  главата си като щраус в пясъка, и че предложението поддържането на площи за биоземеделие, въпреки изразената от Брюксел позиция и желанието на биопроизводителите няма да влезе сред еко схемите.

Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“ припомни, че още през миналата година на среща в Стара Загора заинтересовани страни от бранша и не само са обсъдили темата с новите еко схеми и тяхното съдържание,като в тях се включи и поддържането на биоплощите , което да допринесе от една страна за разширяването им, а от друга ще благопрятства изпълнението на заложените от Брюксел цели. Идеята според нея е : не е да няма подпомагане по втори стълб. Идеята е просто де. се опрости подпомагането на тези земеделски производители, които вече от години с едни и същи площи са преминали периода на преход, поддържат си биологичното земеделие и по този начин те няма да се занимават с тези петгодишни ангажименти с някакви доказателства за добиви и т.н. в рамките на тези пет години, които изключително много утежнява ‘ администрирането на подпомагането на биоземеделието“. Така ще се разтовари до известна степен и бюджетът по втори стълб, който обикновенно е недостатъчен, а за онази част от фермерите, които се намират в преход ще си кандидатстват година за година. Ралчева даде за пример Франция като страна, която вече е приела биоземеделието като поддържаща еко схемите практика.

Мярката за трайни насаждения -повече въпросителни, отколкото отговори

 

Предложената мярка в еко схемата касаеща трайните насаждения също оставя някои от земеделските производители пред невъзможност да я прилагат, като Николай Колев от организацията на Дунавските овощари уточни, че причината е , „по голяма част от овощните градини се намират на наклонени терени, които са затревени в продължение вече на над 10 години от тяхното създаване“. Така при нейната евентуална обработка при засаждане на азотфиксиращи ли тревни клтури в междуредията според него съществува много по-голям риск от ерозия на почвите, отколкото биха били ползите от засаждането на междуредията с тези растения. Той даде пример с това, че в началото на създаването на дадена овошна градина се влиза много по-рядко с техника в междуредията например до 3-4 пъти на сезон, отколкото в период на активно развитие на насажденията, когато ежеседмично може да се наложи влизане с цел тяхното третиране с препарати и обработка.

„Ние сме предложили шест, седем други еко схеми, които смятаме, че са по-подходящи, като например затревяване на вътре редовото пространство. Това  би довело до много по-полезен и траен ефект, отколкото засаждането: на тези азото фиксиращи култури в междуредията или натрошаването на клоните и обработката с препарати, които бързо да разградят биомасата. Това също би довело до един много по-добър ефект, да не говорим, че в нашите овощни градини естественият тревостой той е създаден по естествен начин от местни видове, които благоприятстват за обитание на; полезни насекоми. Не се знае тези изкуствени треви, които създаваме как точно ще повлияят на биодинамиката в нашите овощни градини“, казва Николов.

Според Димитричка Търпанова трябва да има ясно разделение между биопроизводство, интегрирано производство и трайни насаждения, като ако на производителите през новия период, отглеждащи много стари сортове, които не подлежат нито на биологично , нито на интегрирано производство се вмени намаляване употребата на пестициди ще доведе до трудности за сектора. Освен това засаждането на нови тревни смеси също може да се окаже проблем. Аргументите и са свързани с това, че градините са зачимени по естествен път, и че в тях вече се съдържат някои от предписваните от учените тревни видове като детелина или различни азотфиксиращи култури.

По думите на Ирина Матеева от БДЗП не е ясно как предложената схема за трайните насаждения ще допринесе за постигане целите по отношение на биоразнообразието и ще надгради в качествено отношение и как ще се съблюдава благоприятния статус на постоянно затревените площи? Освен това не е ясно дали към нея са включени сенокосните или плажните ливади, които всъщност се поддържат чрез косене, а не чрез пашуване? Тя попита още  какви са изискванията към бенефициентите? Какви пасищни животни ще се включват в схемата? По време на дискусията тя обърна внимание на това, че минималната и максималната гъстота на животинските единици трябва да бъде съобразена с природозащитния статус на постоянните пасища. Според нея тази мярка трябва да обхване не само допустимите за подпомагане затревени площи, а всички видове затревени площи. Матеева засегна и един друг аспект- премахването на дървесната и храстова растителност особено чрез метода на опожаряване, което може да има много негативно въздействие върху биоразнообразието и микроклимата.

Пасищата и мерите- стадиони и голф игрища

 

Темата за състоянието на пасищата и мерите също беше засегната по време на дискусиите в тематичната работна група. Бойко Синапов от „Обединени животновъди“ коментира, че е „много важно да се; подредим този път в този програмен период пасищата и мерите, да са такива каквито природата ни ги е дала на нас“ тъй като според него „с тези: мулчери, с тези машини изкоренихме и нарушаваме еко равновесието ако искате в тези райони, в които ние заявяваме и обработваме пасищата.“ Според него това е в противоречие с всякакви зелени и еко системи. Той определи темата с пасищата като много важна за целия сектор на животновъдството, и призова да се обсъдят всички допуснати до момента грешки, като се изработи една ясна и точна дефиниция за това, какво е пасища. „ Ние сме сервирали неща в Брюксел; може би и съм убеден в това нещо, че всички пасища в България изглеждат като стадиони или като голф игрища и за това ние в момента по тези правила, които сме измислили, ние нарушаваме еко системата и чистим храсти и дървета. За нас и ние ще го отстояваме от Обединени български животновъди, пасище е това пасище, в което животните пашуват“, заяви по време на дискусията Синапов.

Мария Степанчева от асоциацията на биволовъдите предложи като еко схема да се включи и възможността за разораване на пасищата и превръщането им в културни обработваеми площи, като се засяват с тревни смеси, които се развиват от ранна пролет до късна есен, което ще ги предпази от ерозия, и ще позволи развитието на модерно културно животновъдство .

По отношение на мярката за диверсификация на културите, от браншовата организация на зърнопроизводителите предложиха към списъка с култури да се прибавят традиционни за страната ни култури като резене и лавандула.

Според предварително направените разчети се очаква бюджетът по новите еко схеми (новата еко схема) да е до 20% от средствата за директни плащания или в цифрово отношение около 160 млн. евро. Очевидно пари за прилагане на практики за опазване на биоразнообразието и климата ще има,но по-важното е, и администрацията да предложи мерки, изпълнени със съдържание съобразявайки ги с предложенията и на земеделския сектор, и на земеделската наука, за да не се окажат в крайна сметка тези схеми само като мираж в пустиня.

Още
НОВИНИ

В Германия: По-малко субсидии за големите от 2023 г.

През новия програмен период на ОСП властите в Германия предвиждат по-малко субсидии за големите стопанства, съобщава agrarheute.com. Според плановете на федералното правителство не се предвижда въвеждане на тавани върху плащанията на хектар, но ще има дегресивна ставка за стопанствата с над 60 хил. хектара. Това означава , че за суми между 60 и 100 хил. евро се предвижда намаление от 5% , а за суми над 100 хил. евро – 10%. Спестените от дегресивната ставка средства трябва да се влеят във втория стълб на ОСП и така да се допринесе за намаляване на различията между селските региони в източните и южни части на страната.
За изпълнението на амбициозната цел за 20% от площите да са за биопроизводство се планират годишно да се заделят до 900 млн. евро за насърчаване на мерки като : биоживотновъдството, запазване на агро-лесовъдските системи върху обработваемите площи, за отглеждане на култури насърчаващи запазването на биоразнообразието, за увеличение на иначе регламентираните 3% площите в стопанствата, които ще се оставят като непродуктивни и други.
Вместо 7% от 10% от средствата по директните плащания ще се заделят за подпомагане на стопанствата за т. нар първи хектар, като за първия хектар ще се дават около 67 евро, а за следващите 20 хектара – по около 37 евро/ха.
От ведомството на Юлия Кльокнер предлагат от тази схема на подпомагане да се изключат стопанства с над 300 хектара обработваеми земи.
За младите фермери ще са запазени 2% от парите по директните плащания или 98 млн.евро, като за стопанства до.120 хектара те ще получават по около 70 евро на хектар. В сегашния вариант на подпомагане, те получават субсидии за стопанства само до 90 хектара.

Още
обработките на почвата и борбата с житните плевели
НОВИНИ

Европейският комитет по регионите поиска Брюксел да насърчи прилагането на разнообразни агроекологични мерки

През този месец от Европейския комитет по регионите излязоха със специално становище, с което се иска от Брюксел да насърчи в новия програмен период на ОСП прилагането на по-голямо разнообразие от агроекологични мерки, съобщава порталът arc2020.eu. “Становището подчертава състоянието на европейското селско стопанство, като отбелязва опасностите от глобалното затопляне, деградацията на почвите и унищожаването на биологичното разнообразие и необходимостта земеделието да защитава природните ресурси, да намалява емисиите на парникови газове, да насърчава биологичното разнообразие и да премине към кръгова икономика. Пандемията COVID-19 засили необходимостта от „устойчиви, суверенни хранителни системи“, се казва в позицията на комитета.

Продължаващата реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) се определя от членовете на КР като „неизбежна възможност за„ екологизиране “на селскостопанския сектор, намаляване на отрицателното му въздействие върху околната среда и осигуряване на продоволствената сигурност в ЕС“. За тази цел в становището се предлага бъдещата ОСП да насърчава агроекологични практики като диверсификация на културите, отглеждане на бобови растения, добро и постоянно почвено покритие и рекултивация от земеделските производители на запазени семена от фермери и добре адаптирани местни породи животни.

Становището на КР се позовава на 10-те елемента на агроекологията, идентифицирани от ФАО – разнообразие, съвместно създаване и споделяне на знания, синергии, ефективност, рециклиране, устойчивост, човешки и социални ценности, култура и хранителни традиции, отговорно управление и кръгова икономика и солидарност и идентифицира ползите от агроекологичния подход. Тези предимства включват намалена зависимост от суровини, развитие на селското стопанство „с и в природата“, развитие на живи почви и участието на повече малки и средни ферми, мрежи за взаимопомощ и къси вериги на доставки.

„Агроекологията е отговорът на многобройните предизвикателства, с които се сблъскваме: необходимостта да декарбонизираме нашето земеделие, да възстановим биологичното разнообразие, да възстановим плодородието на почвата и да подобрим икономическата и социалната устойчивост на нашите ферми, за да осигурим здравословна, местна и достъпна храна за всички. Въз основа на мрежа от малки и средни стопанства, агроекологията може да бъде от решаващо значение за съживяването на селските райони в ЕС. „, заяви Гийом Крос, вицепрезидент на комитета по регионите. .

Членовете на КР гласуваха за редица оперативни предложения, които обхващат реформата на ОСП, законодателството на ЕС и местните и регионални политики. Те включват:

Нова директива относно селскостопанските почви за спиране на намаляването на съдържанието на органични вещества, спиране на ерозията и определяне на приоритета на почвения живот в земеделските практики, предложена от Европейската комисия
По-нататъшно насърчаване на развитието на къси вериги за доставки и дребномащабна преработка на селскостопански продукти.
Разширяване на защитените земеделски площи, създаване на агроекологични демонстрационни ферми и инструменти за наблюдение на изпълнението на агроекологичния преход.
Законодателство на ЕС за изключване на генетично модифицирани или мутагенни семена и за спиране на вноса на земеделски продукти, които не отговарят на европейските социални и екологични производствени стандарти.

Защитете хуманното отношение към животните и смекчаването на климата, като промените сегашното животновъдство в човешки мащаб, като осигурите възможно най-много свободното отглеждане и самодостатъчност при храненето на животните.
Намаляване на ДДС върху биологично-местни сезонни продукти, заедно с „местни“ ваучери за хранене и въвеждането на значителен процент от тези продукти в заведенията за обществено хранене.

Макар да приветства призива на Европейската комисия за значителна селскостопанска трансформация в нейната стратегия „Farm to Fork (F2F)“, КР иска „новият закон за устойчивите хранителни системи, обявен в стратегията F2F, да включва обвързваща правна рамка, за да започне истински агроекологичен преход“.

Комитетът по регионите заявява, че агроекологията не може да бъде развита, ако преки плащания въз основа на хектар продължат в ОСП. Като решение КР предлага „постепенно преминаване“ от хектарни директни плащания към основно плащане, свързано с броя на активните лица във фермата, и директните плащания да бъдат „насочени приоритетно към малки и средни агроекологични ферми. “

Както отбелязва КР, агроекологията „не отчита просто производството на храни, но обхваща цялата хранителна система, включително справедливите условия на труд“. Съответно становището предлага също така разширяване на условията в ОСП, за да се включи зачитането на правата на земеделските работници. Това е навременна препоръка, тъй като призивите за европейската селскостопанска политика да надхвърля екологичните и икономическите императиви и да отговаря на социалните несправедливости в рамките на селскостопанските хранителни системи стават все по-силни. Точно тази седмица широка коалиция от синдикати, организации на гражданското общество, неправителствени организации и експерти подписаха отворено писмо до ключови институционални играчи в ЕС, изискващи социални условия за по-справедлива ОСП.

Още
НОВИНИ

Специфичните препоръки към стратегическите планове-златни правила или бляскави думи без съдържание

В обширен анализ за портала arc2002.eu Оливър Муур и Матео Мета разсъждават около настоящото състояние на стратегическите планове в отделните страни членки на ЕС, основавайки се на последно отправените в края на миналата година специфични и общи препоръки към всяка една страна членка.

Авторите припомнят, че преговорите по новата ОСП продължават да са лишени от нужните реформи, а на страните членки бяха изпратени съответните препоръки. Дали обаче тези препоръки ще се окажат златни правила които да приведат стратегическите планове към основните цели на Зелената сделка, или ще се окажат само лъскави думи без съдържание изпълнено с конкретика?

Матео Мата и Оливър Муур достигат до извода , че тези препоръки очертават много добре проблемите в съответните страни, но не дават ефективни решения за тяхното преодоляване. „Анализите, предоставени в тези документи, показват, че дребните фермери и околната среда са под огромен натиск. Списъкът с препоръки към държавите-членки обаче е пълен с доста неясни предложения или пропуски. Прецизното земеделие, макар и слабо дефинирано, по някакъв начин е всеобхватно засегнато , докато обещаващите инициативи, предоставящи множество обществени блага, като социалното земеделие, продължават да бъдат изключвани или въобще не се споменават“, пишат авторите.

Препоръките според тях обаче не водят до точни ангажименти за разработване на стратегии за намеса. Като цяло те просто повтарят списъка с намеси, налични в Регламента за стратегическия план на ОСП без да заемат съществени критични позиции по ключови проблеми или да предлагат необходимите промени, които да се включват във всяка интервенция.

Авторите на анализа критикуват това, че в процеса на създаване на тези препоръки, те са били консултирани единствено между страните членки и европейските бюрократи, но не са били поставени на обществена дискусия и контрол. „Нямаме представа дали всъщност Комисията се е опитала по някакъв начин да направи препоръките по-стабилни. След известен обмен на данни с агроминистрите, добрата новина е, че тези препоръки бяха направени публично достъпни и могат да бъдат обсъждани между националните и регионалните парламенти, властите, учените и организациите на гражданското общество“, пишат те.

До момента официални позиции относно направените от ЕК препоръки са публикували само Испания и Франция. Испанският министър на земеделието заяви, че 16 от 17 препоръки съвпадат с нуждите, отправени от правителството за бъдещите стратегически планове на ОСП. Анализът към френските препоръки пък в голяма степен се основава на слот анализ на стратегическия план. „

Общото впечатление от кръстосаното сравнение между препоръките е, че Комисията е положила значителни усилия, за да улесни възможно най-лесно държавите-членки да ги включат“, пишат още авторите и питат:“Дали това може да се разглежда като знак за възвръщане на доверието от страните членки към ЕК по отношение на управлението, одобряването или отхвърлянето на стратегическите планове, предвид на факта, че включването на препоръките ще е един от критериите за оценка на стратегическите планове? Трябва ли да се притесняваме, че част от тях са предвидени с цел да се улесни оценката на комисията?

Ако страните членки възприемат отправените им от еК препоръки за стратегическите планове като необвързващи, ще бъде много трудно според Муур и Мета, за организациите на гражданското общество да проследят процеса на включването им в стратегическите планове за ОСП.

Кой докъде е стигнал?!

Полша публикува първия проект от стратегическия план за ОСП (дълъг около 1000 страници) и се консултира със заинтересованите страни през януари и февруари 2021 г.

Франция даде някои актуализации на текущото състояние на Стратегическия план за ОСП в средата на януари 2021 г. . Проектната версия може да е готова още в края на пролетта на 2021 г.

Испания следва подобен график като Франция и има за цел да представи първия проект на Комисията до втората половина на 2021 г.

Италия работи по насоките за извършване на оценка на нуждите въз основа на SWOT доказателства, но в момента преструктурира националното си правителство.

Германия ще проведе вътрешен семинар на 18-19 февруари 2021 г., за да се консултира с федералните провинции относно стратегическия план за ОСП и да обсъди графика, еко-схемите и т.н.

Чешката република организира редовни консултативни кръгове със заинтересованите страни относно конкретни намеси и решения, включени в проекта на стратегически план за ОСП.

Холандия проведе голяма конференция за зелената архитектура през декември 2020 г. През същия месец Университетът Вагенинген представи 25 становища и препоръки относно стратегическия план за ОСП в Камарата на представителите на Холандия. Сега основното внимание е насочено към националните избори, които се очакват през март 2021 г.

Ирландия се е консултирала със заинтересованите страни относно проектирането на еко-схеми в края на 2020 г. и не очаква да представи своя стратегически план за ОСП преди лятото.

 

Още
НОВИНИ

Предлага се включване на разходите за сертифициране на биопроизводителите към нова интервенция за качеството

Агроведомството предлага разходите за сертифициране на биопроизводителите да влязат в нова интервенция за качеството, става ясно от стенографския протокол от провелото се на 8 януари заседание на тематичната работна група. До момента тези разходи бяха включени в изчисляването на ставките по мярка 11. Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“ попита каква е идеята, тези разходи да излязат от мярката за биопроизводство, или по нея да се подпомагат бенефициери, които не са били одобрени по мярката за биопроизводство?

„Самото включване в определена схема за качество в частност сертифициране за биологично производство не предполага задължително кандидатстване по съответните мерки или подмерки, или интервенции в бъдеще“, заяви в отговор Владислав Цветанов. Според него детайлно това предстои да се дискутира на по-късен етап, когато има яснота и по другите интервенции засягащи биопроизводителите.

По тази интервенция се предвижда да има две категории – поемане на разходи до 3 000 евро на кандидат от включването му към дадена схема за качество и до 50 хил. евро за финансиране на информационни и промоционални кампании. Симеон Караколев от НОКА предложи към интервенцията да се включат освен рзходи за покриване на определени схеми за качество и такива за покриване на определени браншови стандарти за качеството.

„По отношение на групите и организациите на производители лимита, който в момента предлагаме, и който е свързан с дейност 2, това е 50 хиляди евро. Що се касае за дейност 1 тук въпроса, в смисъл нямаме лимитиране между двете дейности или общ максимум по двете дейности, тъй като опцията по дейност 1 е в две направления – или земеделския стопанин да влиза в тези схеми за качество индивидуално, които сме посочили, или ако има възможност по някоя от тези схеми за качество да влезе самата група или организация на производители“, каза още Цветанов.

Той направи уточнението, че все още няма разписани правила в стратегическия план за за това при кандидатстване за какви схеми за качество могат да бъдат подпомогнат фермерите и отговор ще бъде даден едва след като ЕК даде съответната рамка.

Още
НОВИНИ

Какво ги чака фермерите- опростяване или усложняване на ОСП?

Интервенции вместо мерки. Таргет групи вместо фермери. Сложни междуинтервенционни връзки. Всичко това показва, че администрацията вместо да улесни живота на онези, към които ще са насочени новите мерки по ОСП, се опитва да усложнява и своя живот, чудейки се защо като може да е просто, трябва да е сложно. В този смисъл ти идва да се запиташ , дали се готви едно опростяване на ОСП в нейния български вариант, или нейното още по-голямо усложняване. При все това от администрацията признаха, че Брюксел е дал указания да не се правят прекалено големи интервенции. Явно обаче дадената на отделните страни членки по-голяма гъвкавост ги е сблъскало със непреодолими за сега трудности, свързани със „сложността на разчитане на таргета , един и същи показател и резултат по отделни цели и множеството сложни връзки“ между отделните цели. Вътрешни до сега компоненти по ОСП, които явно до сега са се правили на общоевропейско ниво. Сега обаче всяка страна ще трябва сама да ги изгради съобразно спецификите и развитието на земеделския сектор на регионално ниво.

По време на осмото заседание на тематичната група например беше представена интервенционната стратегия на стратегическия план. Един документ от 61 страници, който едва ли и най-запалените бенефициери биха издържали да прочетат, в който се работи по цели 68 индикатора, 40 от които ще са за най-апетитното парче от финансовата баница-СЕПП.

По интервенционната стратегия се работи като по свободно съчинение

 

Критични бележки към нея изказа Соня Микова, от Централното кооперативно звено според която липсват поставени измерими цели и фокуси. Освен това по думи те и избраният подход е да се върви по потребности в рамките на всяка специфична цел . „Прекалено голям акцент се поставя на тези потребности отново, които ние сме описали в една част от Стратегическия план, че сме гледали, след това следват мерките някъде в много големи …и личи, че различни хора са работили, в прекалена детайлизация се отива в някои от тях и прекалено описателно, а не целенасочено. Посочване на цели, какво ще постигна аз в рамките на тази специфична цел“, казва тя. И добавя: „И друго нещо, което ме притесни, показателите за резултат, които ние ще измерваме – 40 показатели видях, че сме заложили. Не знам как ще ги отчитаме, може би вие сте по-оптимисти, че и не само да ги отчитаме, но ние трябва и да ги постигаме.“

Антон Аспарухов от агроведомството уточни, че „ броят на показателите зависи от избора на интервенции за тях. Всяка интервенция, би следвало да бъде свързана поне с един резултатен показател. Така, че когато е голям броят на интервенциите е голям и броят на показателите.“ Според него това е един от аспектите, които всички страни членки са разгледали като голямо усложнение на Общата селскостопанска политика. Еврокомисията от своя страна се е опитала да опрости схемата за единни плащания на площ откъм индикатори.

Стана ясно също така, че от аграрното ведомство не държат за подобен голям брой индикатори по СЕПП, и членовете на ТРГ могат да предложат ако смятат, че има такива които да отпаднат. „ Стойностите са обвързани много силно с бюджета, те са във взаимна зависимост, тоест целите, които поставяме в бюджета, както също зависят и от някои от финансовите компоненти на интервенциите, зависят от ставките на хектар, зависят от максималните тавани по един проект“, уточни още Аспарухов.

Стари мерки, приемани на бързи обороти

Според Таня Георгиева от Национална селска мрежа интервенционната стратегия трябва не да се намалява като обем, защото в нея се включват целия първи стълб на подпомагане, както и пазарната подкрепа, а тя трябва да е „поокусирана , схематична и стегната“. Тя отправи въпрос към управляващия орган на ПРСР защо описанието на стратегията е толкова детайлно и защо се получава дублиране на текстовете в анализа и в мерките?!

За пореден път тя повтори убеждението на някои от членовете на тематичната работна група, че въпреки, че се бърза с приемането на стратегията , повечето от новите интервенции, които се предлагат не са нещо ново а са мерки, които са прилагани и до момента. По думите и голяма част от новите интервенции новите мерки са насочени към определени таргет групи. Георгиева попита още дали не може да се обсъди намаляване на броя на мерките , но така че да се постигат целите и приоритетите, които се поставят и даде за пример агроекологичната мярка, в която са включени най-различни подмерки.

Това което е станало ясно до момента, е че администрацията е обединила някои от сега съществуващите подмерки в отделни интервенции. Ако се направи по-голямо обединение, то според Аспарухов ще се затрудни приносът на съответнта интервенция, към съответните показатели и цели.

Според Таня Георгиева има известно противоречие между насоките и целите, които Брюксел иска да постигне. „Хем дава на управляващите органи на държавите членки свобода какво да правят, а сега всъщност разбираме, че неофициално явно няма да е точно така? И в случая не говоря за отпадане на някакви мерки, а по-скоро ако имаме инвестиции за земеделски стопанства ние имаме инвестиции за малки, за дребни, за тези и за тези, като повечето от нещата към тях са общи по прилагането с изключение за дадения таргет“, казва тя.

Микростратегия за пчеларството

Според Сребрин Илиев що се отнася до сектор пчеларство, там трябва да се говори не за обединяване , а за раздробяване, като мотивът му за това е „изключителната специфика без аналог до сега“ и това, че единствено за сектор пчеларство е предвидена процедура, която е извън тази за партньорство по стратегическия план. „Ние сме обърнали внимание още месец септември и юли, че нито се консултират, нито се съобразяват интересите на сектора с това, което се прави от специализираната дирекция или както ние визираме Министерството на земеделието, храните и горите не е толкова важно, и той като единствено само за сектор „Пчеларство“ е предвидено, че той няма своите специфични цели, а преследва специфичните цели по чл. 6“ (от стратегическия план). Той изрази недоволството от страна на сектора и предложи създаване на микростратегия за пчеларството, която да се впише в голямата стратегия.

И това едва ли ще е краят на дискусиите. Големият въпрос, който си остава и ще продължи да виси поне докато новата стратегия не започне да се прилага на дело е- каква ОСП ги чака фермерите-опростена или още по-сложна?! Разбираема или такава, която дори нейният автор-администрацията не може да разбира и да прилага?!

 

Още
Kverneland – марката
НОВИНИ

Новата интервенция за подпомагане на дребните стопани ще позволява включване към нея по всяко време в периода на прилагането и

Новата интервенция за подпомагане на дребните стопанства ще позволи на бенефициентите да се включват в нея по всяко време в периода на нейното прилагане, става ясно от стенографския протокол от шестото заседание на тематичната работна група разработваща стратегическия план за следващия период на ОСП , проведено на 17 декември 2002 година. . Тя остава доброволна за прилагане от отделните страни членки. „ Те могат да решат да я прилагат като разбира се трябва да съобразят условията, при които ще прилагат съответната интервенция, както и това какво влияние ще окаже самата интервенция върху най-дребните земеделски стопани в подкрепа на доходите“, заяви Аделина Стоянова. .

Към момента схемата се прилага като се спазват условията на регламент 1307, според който могат да се подпомагат земеделски производители със суми не по-малки от 600 евро и не по-големи от 1 250 евро. „Съгласно сега действащите правила в тази схема бенефициенти са допускаха единствено през 2015 година като единствена година за влизане в схемата с възможност да излязат от схемата във всеки един момент през следващите години, когато те са разширили дейността си на стопанството и тази схема би била по-неизгодна като финансов инструмент за участие в сравнение с другите схеми по директни плащания“, напомни още тя.

Още
НОВИНИ

Дали хуманното отношение към животните няма да изяде парите за еко схемите?!

В обширен материал за портала arc2020.eu Оливър Муур разсъждава върху ситуацията с бъдещите еко схеми. По думите му макар Еврокомисията да продължава да е в играта, преговорите между отделните страни в триалога показват, че продължава отслабването на еко схемите. В хода на преговорите ЕК публикува нов документ за еко схемите, в който заедно с някои добри практики обаче се откриват и мерки, насочени към хуманното отглеждане на животни, което може не само да омаловажи значението им, но и да изяде парите за тях.

Основният принос за включването на подобни мерки, наречени от него „проект за домашни любимци“ е на самия комисар по земеделие Януш Войчеховски. „Нищо от тези мерки не е добре за екологизиране на новата ОСП, като новите еко схеми могат да се окажат с по-малък бюджет от позеленяването до момента“, пише Муур.

Сред предложените мерки свързани с хуманното отношение към животните са: създаване на планове за хранене на животните, намаляване на антибиотичната резистентност, анализи на качеството на фуражите и водата, оптимизиране на стратегиите за хранене, увеличение на пространствата за животните , ежедневно осигуряване на слама и промяна на подовата настилка в помещенията , осигуряване на пръскачки за намаляване на топлинния стрес, отглеждане на нискоемисионни животни, насърчаване на генетичното разнообразие и други.

Според него подобно на прецизното земеделие, голяма част от тези мерки не би трябвало да са допустими за подпомагане под формата на еко схеми, за което има други области на ОСП. „Използването на пари от еко схеми за хуманно отглеждане на животните означава по-малко средства за областите, за които първоначално са били замислени еко схемите“, пише авторът. По думите му включването им е станало в последния момент и без  консултации и е по идея именно на комисаря по земеделие Януш Войчеховски, който доста преди да заеме този пост дълго време се е фокусирал именно върху въпросите свързани с хуманното отношение към животните. Предлагайки тези мерки, Войчеховски реално е дал регламентирана обосновка за своя „проект за домашни любимци, чието място не е там“.

Припомня се, че в миналото Войчеховски е бил председател на групата за хуманно отношение към животните в ЕП, и редовно е лобирал за хуманното отношение към животните например при кандидатстването си за поста на еврокомисар по земеделието и когато се опива да го свърже със зелените плащания.

„Това не означава да се критикуват мерките за хуманно отношение към животните като такива, защото те трябва да се прилагат, а това, че мястото им не е в еко схемите“, пише Оливър Муур. Според него първите две мерки свързани с фуражите и подобряване на жилищната среда единствено могат да се приложат като мерки за подпомагане на индустриалното земеделие, а повечето предложени мерки биха подобрили незначително условията на отглеждане на животните.

Още
НОВИНИ

ЕК публикува актуализиран списък с практики, които могат да влязат в новите еко схеми

Европейската комисия е публикувала актуализиран списък на практики, които всяка страна може да включи в новите еко схеми, съобщи в профила си председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Еко-схемите са нов инструмент в ОСП в подкрепа на този преход. Държавите-членки ще определят еко-схеми в своите стратегически планове за ОСП. Комисията ще ги оцени и одобри като ключови инструменти за ОСП за постигане на целите на Зелената сделка.

Този документ допринася за дебата, подобрява прозрачността на процеса и дава възможност на земеделските производители, администрациите, учените, заинтересованите страни и обществеността да обсъдят схеми. Този списък е създаден след задълбочена дискусия с експерти. Земеделските практики, които могат да бъдат подкрепени от еко схеми, трябва да отговарят на следните условия:

– да обхващат дейности, свързани с климата, околната среда, хуманното отношение към животните и антимикробната устойчивост;
– да бъдат определени на основата на нуждите и приоритетите, идентифицирани на национално / регионално ниво;
– тяхното ниво на амбиция трябва да надхвърля изискванията и задълженията, установени съгласно базовото ниво (включително условността);
– да допринесат за постигане  на целите на zЗелената сделка:

За тaзи цел Брюксел препоръчва wa да се включат практики, които да допринесат за“

– намаляване с 50% на общата употреба на пестициди и с 50% на употребата на по-опасните пестициди до 2030 г:
– постигане на поне 5% от земеделските земи в ЕС да са за биоземеделие:
– – намаляване на хранителните загуби с поне 50%:
– Връщане на поне 10% от селскостопанските площи с ландшафтни характеристики с голямо разнообразие до 2030 г. :
– Намаляване на продажбите на антимикробни средства за селскостопански животни и аквакултури с 50% до 2030 :

Стратегическите планове на ОСП ще приложат на практика засилени условия , еко-схеми, консултантски услуги в селското стопанство, както и агроекологични и климатични мерки и инвестиции за постигане на целите на Зелената сделка, по-специално тези, произтичащи от Стратегията от фермата до масата и Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г., и за изпълнение на климата и околната среда специфични цели на ОСП.

Такива практики биха могли да бъдат:

– Агролесовъдство, включително
– Създаване и поддържане на ландшафтни характеристики над условността (а, в, г, д)
– План за управление и изрязване на ландшафтните характеристики (д, е)
– Създаване и поддържане на високобиоразнообразни силиво-пасищни системи Високо природно значение (HNV) земеделие, включително земя лежаща угар с видов състав за целите на биологичното разнообразие (опрашване, птици, дивечови запаси и др.) (в, д, е)
– Пастирство на открити пространства и между трайни насаждения, размножаване и обикновена паша (b, d, e, f, g) Създаване и подобряване на полуестествени местообитания (a, b, c, d, e, f, g) Намаляване на използването на торове, управление с ниска интензивност в обработваемите култури (a, b, c, d, e, f, g)
– Въглеродно земеделие включително Консервационно земеделие (а, г) Преовлажняване на влажни зони / торфища, палудолечение (а, в, г, д)
– Минимално ниво на водното ниво през зимата (а, в, г)
– Подходящо управление на остатъците, т.е. заравяне на селскостопански остатъци, остатъци от засяване , в, г) Създаване и поддържане на постоянни пасища (а, в, г, д, е) Външни последователно използване на постоянни пасища (a, c, d)
– Прецизно земеделие, включително План за управление на хранителните вещества, използване на иновативни подходи за минимизиране на отделянето на хранителни вещества, оптимално рН за усвояване на хранителни вещества, кръгово земеделие (a, c, d и др. Повече подробности тук

Още
НОВИНИ

Експертите: Окончателният дизайн на еко схемите ще стане ясен след края на триалозите между европейските институции

В обширна съвместна публикация на проф. Алън Матюс и проф. Норберт Рьодер от Th[nen Institut експертите излагат своята позиция по отношение на заплануваните нови еко схеми, и представят предложения за практики на различни организации, които могат да попаднат в тях.  Връзка към статията в нейния пъле размер е публикувал в социалните мрежи председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тук предлагаме само кратко резюме, цялата статия може да се прочете в блога CAP Reforfm. В нея те припомнят, че тези схеми са основната новост в зелената архитектура на ОСП, предложена от Брюксел в проекта за регламент на стратегическия план през юни 2018 година. „ Като задължителни инструменти те биха задължили държавите-членки да разпределят част от техните плащания по Стълб 1 по схеми, които биха имали пряка полза за околната среда и климата. Участието ще бъде ограничено до така наречените истински фермери, но ще бъде доброволно за тях“, припомнят авторите.

В хода на преговорите по зелената архитектура и Съвета на ЕС, и ЕП предложиха промени в предложените от ЕК екосхеми. От една страна, измененията ще ограничат минималния бюджет за еко-схеми от 20% (Съветът) или 30% (Парламентът) от националните пакети за първи превод по Стълб 1. От друга страна, измененията значително биха разширили обхвата на еко-схемите.

Според предложението на Комисията те трябва да се използват за постигане на специфичните цели на ОСП , свързани с климата и околната среда. Съветът предлага екологичните схеми да подкрепят освен това и практики, насочени към заетостта и растежа, в това число биоикономиката и горското стопанство, здравеопазване, хранителни отпадъци и хуманно отношение към животните. ЕП отива дори по-далеч, като иска към екосхемите да се добавят и мерки , които да отговарят за увеличаване конкурентноспособността на селското стопанство.

„Окончателният дизайн на еко-схемите няма да бъде известен, докато не приключат преговорите за тристранните преговори някъде през следващата година. Независимо от това, понастоящем държавите-членки се опитват да изготвят своите национални (и регионални) стратегически планове за ОСП в светлината на деветте специфични цели на ОСП, посочени в законопроекта“, пишат още експертите. Поради трудността на стратегическото планиране, отделните страни членки настояват пред ЕК за онези мерки, които са най-подходящи да влязат в екосхемите.

От своя страна комисията предостави през октомври миналата година с неофициален документ, посочващ четири примерни екосхеми , презентация пред работната група на Съвета по хоризонтални селскостопански въпроси през ноември 2020 г., базирана главно на по-ранна презентация на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ пред семинар на ENRD през ноември 2019 г. и документ с въпроси и отговори, представен на Управителния комитет по директните плащания през декември 2020 г.

„Други органи също предоставят идеи за практиките, които еко-схемите могат да подкрепят.“ Тук подчертаваме ръководството, изготвено съвместно от IFOAM, IEEP и FIB за управляващи органи относно използването на еко-схеми в новата ОСП, публикацията Проектиране на ефективна политика в областта на агроекологията и климата като част от Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Научен консултативен съвет на Федералното министерство на храните и земеделието на Германия, както и петте принципа за еко-схеми, предложени от Jabier Ruiz (WWF) на семинара на ENRD за земеделие и околна среда през ноември 2019 г.,“ пишат авторите.

Още
НОВИНИ

В Германия започват дискусии около бъдещето на директните плащания

Още в началото на новата година в Германия се отваря мащабна дискусия за да се даде отговор на въпросите свързани с новата архитектура на директните плащания към фермерите в страната и да стане ясно, как ще се разпределят близо 7,4 млрд. евро годишни субсидии , информира специализираният портал agrarheute.com.

Отговори предстои да намерят въпроси като: С колко трябва да паднат базисните директни плащания от 2023 година? Дали и какви тавани трябва да бъдат въведени? Какви прехвърляния между отделните стълбове на ОСП са възможни?

За това, колко важни за германското земеделие са тези въпроси говори фактът, че не просто става дума за пари, а за много пари- не по-малко от 7,4 млрд. евро годишно по двата стълба на финансиране- средства които трябва да дойдат както от европейските фондове, така и от национално съфинансиране.

Дискусията и борбата за тези пари бе отворена вчера с писмо на федералния министър на земеделието Юлия Кльокнер до нейните колеги-министрите на земеделието на 16-те федерални провинции. Освен на тези въпроси ще се търси отговор и на въпроса какво трябва да е националното доплащане за първите 100 декара, за размера на тази субсидия и до какъв размер на стопанствата да се изплаща тя.

В информацията се припомня, че отговорите на тези въпроси трябва да залегнат в новите стратегически планове, които дават по-голяма възможност за гъвкави решения на страните членки, като именно в тях трябва да бъде описано, колко гъвкави трябва да са тези решения. Подчертава се, че стратегическия план на федералната република трябва да бъде представен пред Брюксел до 31 декември 2021 година, след което се очаква решение от страна на Европейската комисия. Както е известно в средата на декември миналата година Германия както и останалите 26 страни членки получиха своите препоръки за това, какво трябва да включат в своите стратегически планове, базирани на анализ на земеделието на всяка отделна страна.

Както страната като цяло, така и отделните провинции са поставени пред трудната задача в година на парламентарни и местни избори да разработят стратегически план, , като паралелно с това бъде разработена и законовата рамка за неговото прилагане. За препоръките към България  четете тук

 

Отговори на всички въпроси се очаква да бъдат дадени по време на специалната конференция с участието на всички земеделски министри на 14 януари, като окончателното им приемане трябва да се случи на аграрна конференция в началото на февруари. Тогава министрите на отделните провинции ще трябва да обсъдят важни аспекти на ОСП сред които и това каква минимална част от земята фермерите трябва да оставят като необработваема. Министрите на околната среда на отделните провинции настояват това да е минимум 5% от общата земеделска земя. Трябва да се реши също, дали да се съкратят плащанията на национално ниво за да се отделят и средства за младите фермери.

Министрите на земеделието ще трябва да решат дали Германия да определи по-високи от минимално определените от Брюксел плащания за новите екосхеми. Както е известно от Съвета на министрите на ЕС настояват 20% от средствата по първи стълб да бъдат заделени за екосхемите докато от ЕП настояват за най-малко 30%. Триалогът по този въпрос на европейско ниво още не е приключил. Не е изключено и това, страната да въведе диференцирани плащания по новите екосхеми на регионален принцип.

Още
НОВИНИ

Браншови организации: Интервенцията за обвързана подкрепа рискува да остави без подпомагане новите и интензивни градини

В свое становище до аграрното ведомство, четири браншови организации на овощари и градинари се изказват срещу предложената нова интервенция за обвързана подкрепа, която трябва да залегне в стратегическия план за прилагане на осп в периода до 2027 година. Според тях така предложената мярка рискува да остави без подкрепа нововъзникващи, съвременни иинтензивни градини с трайни насаждения за сметка на отглеждането на стари и нерентабилни овощни градини.

От браншовите организации искат при създаване на регистъра на трайните насаждения да се вземе предвид факта, че съвременните градини с трайни насаждения влизат в период на плододаване още на втората година, а на третата вече са в пълно плододаване. “Тенденциите в развитието на овощарството в световен мащаб е ранно встъпване в плододаване и намален живот на дърветата“, пишат в становището си те.

Освен това в работната група по създаване на регистъра на трайните насаждения задължително трябва да бъдат включени представители на бранша по региони. Мотивът е че „ агрономите на сдруженията добре познават членовете, и се знае с какви насаждения разполагат, и имат подробна справка каква е възрастта и плододаването“.

Изключване на винените лозя

Те искат от интервенцията за подпомагане да бъдат изключени винените лозя тъй като се притесняват от източване на част от бюджета на интервенцията в тази посока. “ В страната има голяма част от насаждения със стари сортове, които вече са неконкурентноспособни поради лоши транспортабилни качества, не привлекателен външен вид и ниски обеми на плододаване. Ограничението за минимални добиви за получаване на обвързана подкрепа беше предложение на бранша с цел да се ограничат т.нар. „чертожници“ и да доведе до по справедливо разпределение на средствата. Според тях „с ограничаване на обвързана подкрепа на младите насаждения, по никакъв начин няма да се стимулира производителите да преминат към подмяна с иновативни сортове“.

Предлага се новосъздадени/подменени градини от овощари, които имат стари насаждения и се занимават с това производство да могат да кандидатстват с новите/подменени градини по обвързана подкрепа. Предложението е само за овощари с опит, за да се избегнат злоупотреби, а нови стопани с новосъздадени градини да получават подпомагане по млад фермер или по полупазарните мерки. От друга страна с времето старите градини стават нерентабилни и неконкурентноспособни, и могат да получават само компенсаторни плащания ако са такива или за биопроизводство ако са сертифицирани, но не е редно да получават обвързано с производството подпомагане.

Да се доказват добиви пропорционални на частичните пропаднали площи

В години с неблагоприятни климатични условия има производители с частично пропаднали площи, на които е много трудно да си докажат добивите по обвързана подкрепа. Предлага се с протоколи за частично пропаднали площи над 50% до 99% да се доказват добиви пропорционални на частта на пропаднали площи, за които да се получи пълния размер на обвързаната подкрепа.

Например ако производител на ябълки трябва да докаже 1000 кг/дка добив за да получи пълния размер на обвързаната подкрепа, но има протокол за 70% пропаднала площ, то той да докаже само 300 кг/дка и пак да получи пълния размер на помощта.
За да се избегнат злоупотреби при определяне на степента на пропаднала площ, тук отново се предлага в комисията по определяне на щетата задължително да участват представители на браншовите организации. Освен това в интервенцията за обвързано с производството подпомагане на оранжерийни плодове и зеленчуци освен ягоди и малини да бъдат включени и черешите с мотива, че производството на череши на много ниски подложки се превръща в световна тенденция и е възприето от редица европейски страни.

Във връзка с модела на интервенциите за Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци прави впечатление че за част от предложените схеми има заложено като условие за участие в схемата наличието на система за капково напояване. От браншовите организации смятат че все още голяма чат от производителите нямат озаконени водоизточници, особенно в районите с наличие на плитки води. Искането за водоползване от 10 куб. м. да бъде увеличено на 50 куб. съгласно нормативната база на МОСВ касае само сондажи на имоти в регулационните планове на населените места.
Освен това стимулирането и финансирането на производителите да изграждат системи за капково напояване ще има по добър ефект за развитие както на зеленчукопроизводството така и на овощарството в България.
Ако остане в този вид интервенцията се рискува голяма част от зеленчукопроизводителите да останат извън подпомагането, и напрежение в сектора.

Още
Европейската комисия представи Законодателните си предложения относно ОСП до 2020 г.
НОВИНИ

Зърнопроизводителите предлагат прецизиране и допълване на дефинициите за допустими за подпомагане площи

От асоциацията на зърнопроизводителите предлагат текстовете на дефинициите за допустимите за подпомагане обработваеми площи и земи, оставени под угар да се прецизират и допълнят с оглед прилагането на стандартите за добри земеделски практики. Това става ясно от публикуваните в сайта на земеделското министерство предложения за промени в интервенциите включени в стратегическия план за следващия седемгодишен период на прилагане на ОСП .

Зърнопроизводителите предлагат обработваемите земи да са “допустима за подпомагане – земя, която се обработва за производството на култури и на която трябва да бъде приложена поне една от следните дейности – изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура“.

Освен обработваемата земя за подпомагане да подлежи “ оставена под угар, допустима за подпомагане – земя, на която не се произвежда земеделска продукция и на която е извършена поне една от следните дейности: изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура.“ Предложенията се мотивират с внедряването на иновативни почвени обработки. , изключващи изораване и дисковане. „ Минималните или никакви обработки на почвата се практикуват с цел запазване на влагата в почвата, борба с ерозията, задържане на въглерода в почвата и използването му за храна на растенията, както и за възстановяване на биологичната активност на почвата“, се казва в позицията им.

От НАЗ предлагат още картиране на национално ниво на торфищата и влажните зони. Те искат изясняване на термина „презимуващи култури със слята повърхност“ за да се изясни дали в него са включени площите под мулч и покривните култури. НАЗ предлага изискването да се допълни със следния текст: „или в земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и с обработваема площ над 5 хектара се допуска минимум 25% от площите оставени за пролетни култури да са покрити с покривни култури или мулч от предходната култура през чувствителните периоди на годината.“ Аргументите на НАЗ за направеното предложение касаят земеделските стопанства, които не използват дълбоки орани обработки и не допускат гола почва, тъй като през чувствителните периоди на годината почвата е покрита с мулч от предходната култура. Стопанствата, практикуващи минимални или никакви обработки освен мулчирането, също така засяват покривни култури, които остават върху почвата и през зимата. Тази земеделска практика спомага за борбата с ерозията, допринася за биологичната активност на почвата и задържа въглерода в почвата. НАЗ предлага изискването да касае минимум 25% от площите предназначени за пролетни култури, тъй като повечето стопанства практикуващи минимални или никакви обработки не прилагат тази технология върху цялата площ на земеделските си стопанства, а само върху част от площите. Стопанствата практикуващи минимални или никакви обработки се борят с ерозията независимо дали отглеждат слети или окопни култури;

От браншовата организация предлагат покривните култури, да са засети до 30 ноември и да остават на полето до засяване на първите пролетни култури през март. Освен това да се запазват площите с мулч до началото на пролетната кампания, с което да се допринесе за запазване на биоразнообразието . .

Друго от предложенията е свързано с прецизиране на текста, касаещ площите оставени под угар, които се считат като култура за покриване на изискването от две при стопанства от 10 до 30 хектара и от три култури при стопанства над 30 хектара по аналог на досега прилаганото зелено изискване за диверсификация на площите

Към непроизводствените площи и характеристики на ландшафта да се включат и следните площи за които земеделските стопани имат правно основание, но не се ползват като обработваема земя, а именно: затревени или захрастени полски граници или необработваеми земеделски земи от КВС с начин на трайно ползване „нива“, с цел намаляване на интензитета на ползването на обработваемите земи. Това ще даде възможност земеделските земи с НТП „нива“, които към момента все още не са разработени, да останат необработваеми, което ще спомогне за запазване на биоразнообразието на тези площи.

Още
Светлана Боянова пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел: „Такова плащане е необходимо
Без категорияНОВИНИ

Брюксел: Правната рамка на стратегическите планове все още е в процес на преговори

Правната рамка на стратегическите планове все още е в процес на преговори, а към страната ни са отправени 25 страници с препоръки за изготвящия се национален стратегически план, става ясно от отговорите на пресслужбата на ЕК на поставените от нас следни въпроси:

– Каква е степента на готовност на стратегическите планове на отделните държави-членки?

Ситуацията се различава между държавите-членки. Някои вече споделиха своите SWOT-анализи и работят по подготовката на интервенциите, действителните мерки, които ще се прилагат за фермерите. Други все още не са на този етап. Комисията подкрепя държавите-членки при подготовката на техните стратегически планове и подчертава значението на извършването на добър SWOT анализ и на ангажирането с всички съответни заинтересовани страни. Този момент е подчертан и в съобщението, което Комисията прие на 18 декември. Същевременно следва да се изясни, че правната рамка за стратегическите планове на ОСП все още е в процес на преговори от законодателите.

– Има ли държави-членки на ЕС, които вече са представили проекти на своите стратегически планове?
Не

– Можете ли да дадете някои указания, специално изпратени до България, как трябва да се изготви нейният стратегически план?

На 18 декември Комисията публикува препоръки за всяка държава-членка да съдейства при изготвянето на техните стратегически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП), включително за България. Препоръките предоставят анализ на всеки селскостопански сектор и селските райони и са свързани с деветте специфични цели на ОСП, които засягат екологичните, социалните и икономическите предизвикателства и с кръстосана цел за знанието и иновациите.

– Има ли насоки, свързани с прозрачната подготовка и отразяване на процеса на изготвяне на стратегически планове, така че по-широк кръг от обществото да добие представа за тяхното конкретно съдържание, като онлайн излъчвания на дискусии, редовно представяне на резултати до специализирани медии и обосновките за различните мерки и интервенции, включени в тях?

Предложенията за регламент за стратегическия план за ОСП включват разпоредба, която изисква от държавите-членки да осигурят приобщаваща подготовка на своите стратегически планове за ОСП. Комисията също така подчерта значението на този приобщаващ процес в съобщението си до Съвета и Парламента относно препоръките за стратегическите планове на ОСП на държавите-членки.

Още
Нелоялните търговски практики  африканската чума по свинете са сред темите на заседанието в Брюксел
НОВИНИ

По-добра ефективност на директните плащания, мерки за опазване на биоразнообразието и насърчаване на екологичните практики са сред изпратените от ЕК препоръки за стратегическия план

Препоръките към страната ни за стратегическия план за следващия програмен период, изпратени през тази седмица възлизат на цели 25 страници, става ясно от отговорите на пресслужбата на ЕК на поставени от нас въпроси.. Препоръките се основават на анализ на състоянието, нуждите и приоритетите за селското стопанство и селските райони в България. Ето кои са част от препоръките на Брюксел.

От ЕК приканват страната ни да определи изрични национални стойности за целите на Зелената сделка, като се вземат предвид конкретната ситуация и тези препоръки. За да подпомага по-ефективно селскостопанските доходи, България трябва да продължи да подобрява ефективността на директните плащания и други инструменти за подпомагане на доходите. Отчита се слабо производство на вредните емисии с изключение на областта на управление на оборския тор. Чрез подобрено управление на горите, подкрепа за устойчивото производство на биомаса в биоикономиката, отглеждане на покривни култури или превръщането на обработваемите земи в пасища.

Експертите отчитат, че страната ни е с най-висока степен на риск от градушки сред страните членки на ЕС. „Подобно на други страни в южните региони на ЕС, увеличаването на топлинните вълни и по-ниските валежи поради климатичните промени правят българското земеделие уязвимо на по-висока променливост на добива и топлинен стрес за животните, въпреки че има и някои възможности, свързани с повишена производителност или отглеждането на нови култури“, пишат те.

Въпреки че над 34% от територията на страната ни е част от европейската мрежа НАТУРА 2000, близо 20% от тях са обработваеми земи, а над 50% са гори се отчита по-нисък от средния за ЕС дял на подпомагане на биоразнообразието и ландшафта и горите. Влошеното състояние на биоразнообразието в страната изисква специално внимание, а основен фактор за влошаване на състоянието му и оказване на натиск върху защитените местообитания са интензивните практики на земеделие. Страната ни е в челото на класацията по загуба на земи с висока природна стойност заради силно развитие на земеделието. Ето защо се препоръчва насърчаване на устойчиви практики за намаляване натиска върху земите с висока природна стойност и мерки за управление на местообитанията.

Страната ни остава сред държавите с по-ниско съдържание на органични вещества в почвите. За компенсиране на недостига на фосфор в почвите ни, от ЕК препоръчват ребалансиращи практики на торене. Отчита се също, че въпреки наличието на относително богати сладководни ре. сурси, катто всички области със сладководни басейи са изправени пред проблема с недостиг на водата. Поставянето на приоритет върху практики, които конкретно са насочени към предизвикателствата на почвата и местните водни количества, ще бъде важно за успешния зелен преход на българското земеделие. „Това би засилило продължаващата трансформация към по-биологично производство, като по този начин би допринесло за намаляването на пестицидите и хранителните вещества и ще увеличи производството на биоенергия“, се казва още в препоръките.

Страната ни остава снай-висок риск от бедност в селските региони

В анализа си експертите на ЕК отчитат, че голяма част от селските региони у нас са изправени пред справянето с двойното предизвикателство- от една страна постоянното обезлюдяване, а от друга ниското ниво на БВП, като страната остава с най-висок риск от бедност в селските райони, а БВП на глава от населението в селските райони е най-ниският в ЕС. Ограничените възможности за заетост и по-ниското качество на живот са ключови фактори за обезлюдяването на селските райони. Инфраструктурата и услугите (например водоснабдяване и канализация, училища и др.).

Младите фермери се възпрепятстват от редица фактори, а капацитетът на службите по земеделие е недостатъчен

„Въпреки че процентът на младите фермери в България е над средния за ЕС, очевидно е, че привличането им към професията е възпрепятствано от множество фактори като трудни условия на труд поради ниско технологично развитие на сектора, недостатъчен собствен капитал за инвестиране в иновации и модернизация на фермите и труден достъп до кредити. Въпреки положителните ефекти от подкрепата, предоставена по двата стълба на ОСП, младите фермери са изправени пред трудности при изготвянето на заявления за банкови заеми, предложения за проекти и бизнес планове“, пишат в анализа си към препоръките от ЕК. Капацитетът на националната служба за съвети в земеделието да предоставя лесно достъпни услуги и консултации се отчита като недостатъчен.

От Брюксел препоръчват още засилване на нормативната база, касаеща използването на екологични практики , подобряване мерките за устойчива употреба  на пестицидите, , подобрения при продажбата на антимикробни средства, подобрение на биосигурността във фермите и регистрацията на стопанства и индентификация на животните с оглед наличието на АЧС, и подобряване мерките за хуманно отношение към животните.

Още
НОВИНИ

Брюксел публикува препоръки за националните стратегически планове на Общата селскостопанска политика

С цел да съдейства на страните членки при изготвянето от тях на стратегическите им планове, ЕК публикува специални насоки към всяка отделна страна, съобщава AGPress.eu. Тези препоръки са част от диалога между Комисията и държавите-членки, за да им се помогне в прилагането на ОСП от 2023 г., както и да се гарантира, че техните стратегически планове за ОСП допринасят по амбициозен начин за европейския зелен курс.

Ключов елемент от реформата на ОСП, тези стратегически планове ще установят как всяка държава-членка ще използва инструментите на ОСП въз основа на анализ на техните условия и нужди и с цел постигане на специфичните цели на ОСП, както и на целите на европейската зелена сделка.

„Препоръките към държавите-членки са решаваща стъпка в прехода към увеличаване на устойчивостта и устойчивостта на нашия селскостопански сектор. Настоятелно препоръчвам на държавите-членки да вземат предвид тези препоръки, докато изготвят своите стратегически планове за ОСП. По този начин можем да осигурим ОСП, която е в съответствие със Зелената сделка и която подкрепя фермерите като двигатели на зеления преход. Заедно с Европейския парламент и Съвета ще гарантираме, че реформата на ОСП поддържа необходимите екологични и климатични амбиции“ , заяви комисарят по земеделие Януш Войчеховски.

Комисията предоставя препоръки за всяка държава-членка въз основа на анализ на техния земеделски сектор и селските райони. Тези препоръки са свързани с деветте специфични цели на ОСП, които засягат екологичните, социалните и икономическите предизвикателства и с кръстосана цел относно знанията и иновациите.

В допълнение, препоръките вземат предвид европейските амбиции на Зелената сделка и стратегиите „От фермата до масата“ и за биоразнообразието. Те имат за цел да покажат посоката, в която стратегическите планове на ОСП трябва да поемат, за да изпълнят тези цели, като индентифицират ключови проблеми, които трябва да бъдт решени от отделните страни.

Освен това, за да постигне целта от 25% за биологично земеделие, Комисията препоръча на по-голямата част от държавите-членки да разработят необходимите структури на веригата за доставки на храни, да идентифицират местния потенциал на биологичното производство, да насърчат потреблението на биологични продукти и да осигурят подкрепа за конверсия за и поддържане на биологично земеделие чрез развитие на селските райони.

Що се отнася до целите на ОСП, свързани с повишаване на конкурентоспособността и привличане на млади фермери, Комисията препоръчва на множество държави-членки да улеснят достъпа до финансиране, например чрез по-широко използване на финансовите инструменти, налични в рамките на развитието на селските райони.

Друг пример е намаляването на употребата и риска от пестициди. Комисията препоръчва на държавите-членки да насърчават устойчивото използване на пестициди, като осигуряват възприемането на интегрирано управление на вредителите. Те се фокусират върху растежа на здрави култури с възможно най-малко смущения в агро-екосистемата и насърчават естествените методи за борба с вредителите. И накрая, препоръките също така посочват необходимостта от увеличаване на стойността на селскостопанските продукти на ниво първичен производител чрез географски указания или местни и регионални вериги за доставки.

Още
НОВИНИ

2020-та -година на локдаун за земеделието

Убеден съм, че ако се направи допитване до фермерите за това, с коя дума най-много свързват отминаващата година, една от най-популярните думи заедно с навлезлите от областта на медицината термини като „епидемия“ и „пандемия“ ще е криза . Пораженията от тази криза тепърва ще станат ясни, но тя няма само икономическа и финансова страна, а политическа и социална, защото е свързана със съдбите на милиони хора. Някои от тях загубили фермите си заради болести по животните като АЧС и птичия грип, други задлъжнели и изпаднали в невъзможност да плащат кредитите си заради слаба реколта, трети- останали без персонал и работна ръка за прибиране на сезонните плодове и зеленчуци. Във всичко това пръст има вирусът, който промени живота ни.

Вирус чиито първоизточник може би са животни, което идва да покаже, че дори човекът, който е в края на хранителната верига не може да се предпази от някои болести, без да упражнява нужния контрол. Именно вирусът наложи този своеобразен локдаун в земеделието. Спомнете си затрудненията с достъпа до полето в началото на пролетната кампания, невъзможността за придвижване на хора и стоки, ограничени от разрастващата се пандемия и фактът, че дълго време липсваше реакция и ясна организация от страна на институциите от които зависи. Вирусът обаче блокира и тяхната работа, ако трябва да сме напълно честни.

Въпреки че субсидиите и през тази година достигнаха земеделските производители сякаш безпроблемно и без да са засегнати от епидемията, те обаче едва ли биха били достатъчни за да решат проблемите им, някои от които като борбата с климатичните изменения, засушаванията и болестите изискват не само пари, но и политически решения. Решения които сякаш няма кой да вземе, както на европейска, така и на българска почва. Вярно през 2020 година бяха представени основните стратегически документи, които би трябвало да предопределят развитието на сектора за почти една цяла декада, но последвалите през лятото и есента обсъждания показаха, че на политическо ниво съществуват непреодолими разломи между бедни и богати, между големи и малки, между лобисти и екозащитници и кой ли още не. Доказаха го и трудните маратонски преговори за бюджета на ЕС, както го доказват и тези за постигането на сделка с Лондон след излизането на Великобритания в началото на годината. Новите политики представени като Зелена сделка и стратегия за биоразнообразието все още очакват да бъдат изпълнени със съдържание и реални мерки, а не само с добри пожелания и европейски мечти за по-зелено и екологично бъдеще, а въглеродната неутралност да се представя за панацея на проблеми с климата, трупани с години.
Родната картина в земеделието продължава да е разпарчетосана. Да прилича на пъзел, в който отделните сектори са подредени като елементи набързо и хаотично- без да са намерили истинските си места. И за това са виновни политиците защото упорито отказват да подредят пъзела, създавайки една прозрачна законова рамка на браншовите организации. Рамка, в която няма да има място за кухи организации или за такива с по-скоро консултантски функции, наричащи се браншови но защитаващи не интересите на фермерите, а на консултантите. Законодателната дейност също остана вяла през тази година, характеризираща се само с приемането на два важни закона- за храните и агрохранителната верига и с епизодични ремонти на закони, свързани не толко с интересите на отделните браншове, а с лобистки такива, прокарвани през определени политически сили. Сега на дневен ред са обсъжданията на така наречената стратегия за следващия програмен период, които както много пъти сме казвали, протичат не така както се представят от земеделското министерство с консенсус и пред широка общественос, а формално и с участието на едно малцинство от браншовици, които едва ли могат да имат претенции за широко покритие на земеделските производители у нас, макар да представляват национално представени организации.

Не на последно място ще обърнем внимание на климатичните промени и болестите, някои от които създават и ще продължат да създават проблеми на фермерите. Повишаващите се средни температури, наличието на сериозни температурни амплитуди, намаляват шансовете на растенията да преживяват екстремните климатични промени, да устояват на болести и вредители. В допълнение на това недостигът на водни ресурси ще става все по-болезнен за земеделието, което ще трябва да се справя освен това и с обедняването на почвите, резултат от монокултурното отглеждане на културите. Болести като чумата по свинете и птичия грип със сериозни последици върху стопанствата също ще се нуждаят от впрягането на още по-голям научен потенциал, за да намерят по-скоро лечение, а не да се стига до масово унищожаване на стопанства. И в това се крият някои от предизвикателствата пред научната област, която у нас обаче и през тази година остана далеч от практиката, действаща капсулирано на своята писта, без обаче да предлага повече решения за фермерите. Една от мерките които можеше да обедини пистите им образно казано трябваше да е тази за иновациите, но и тук се проявили по-скоро политическо късогледство и неразбиране, отколкото далновидност. А европейските фермери макар и бавно вече се опитват да се справят с предизвикателствата пред налагането на цифровите технологии в земеделието. Един процес, който настоящата пандемия се очаква да тласне още по-сериозно напред, защото справянето с глобални проблеми като безводието и опустиняването на земеделските земи ще изисква все по-умело използване и управление на данните.

Тук се сещам за интересна зависимост, до която са стигнали експерти от Нидерландия. Младите фермери успяват много по-бързо да се справят с обработката на данните, но не успяват да ги анализират, докато при фермерите от по-старите поколения, анализът основан на дългогодишният им опит е по-силната им страна, а не толкова събирането на данни от сензори и други източници. На една среща в испанския град Аранхуес, малко преди да падне всеевропейският локдаун, на която се бяха събрали иновативно мислещи хора, фермери и представители на научни и неправителствени организации пък беше споделен интересният опит на ИТ специалисти и фермери от малко френско селце, в което с не много средства, ентусиасти създали споделени работни места. И ето, от една страна фермерите създават възможност за по-спокойни и здравословни условия на работа на специалистите, които пък чрез дигитални решения им улесняват пътя до различни регионални пазари. И така разрешаването на някои проблемни задачи може да се окаже много по-лесно.

Дали пък 2021-ва година няма да се окаже година на решенията, на проблеми, някои от които възникнали през отминаващата?! Със сигурност човечеството може да се справи с пандемията, а земеделието с някои проблеми, но за да успее да повиши в дългосрочен план устойчивостта си, то справянето с проблемите трябва да се превърне в необратим процес. За това обаче трябва и промяна в мисленето и да осъзнаем че засега нямаме алтернатива на нашия общ дом, и докато не открием такава, трябва да повишим не само нашата устойчивост на вируси но и нашата сетивност и непоносимост към политическото късогледство. От това могат да спечелят и земеделието, и фермерите, и всички ние, които се храним на масата с това, което са произвели на полето.

Още
Организацията подкрепи призива на Юнкер за увеличаване вноските на страните членки в бюджета на ЕС с 1% от БВП
НОВИНИ

Copa Cogeca настоява за цялостна оценка на въздействието на Зелената сделка

Изправени пред голяма нестабилност и очертаващият с се Брекзит без сделка, фермерите поискаха „яснота и стабилност“, за да могат да направят дългосрочни планове за инвестиции в подобрение на производствените методи. Секторът иска цялостна оценка на въздействието на Зелената сделка. Това поискаха при провелите се вчера онлайн разговори с Франс Тимерманс представители на Copa Cogeca.

Освен това те поискаха от заместник председателя на Европейската комисия Франс имерманс разяснения относно позицията на комисията по преговорите за новата обща селскостопанска политика, съобщават от организацията.

Тимерманс потвърди пред представители на най-голямата лобистка организация на фермерите в Европа отново своето обещание от февруари за оценка на въздействието върху всяко отделно предложение, което Комисията ще направи по Зелената сделка. Той успокои фермерите, че не се предвижда оттегляне на предложенията за промени в ОСП, тъй като има възможности за преговори между отделните страни в триалога . Както е известно в медийни изяви наскоро Тимерманс заплаши , че може да се стигне до подобен ход. Според Тимерманс ключова роля в зеления преход ще имат инвестициите в нови технологии и във въглеродно неутрално земеделие.

„Зеленият договор трябва да ни помогне да разширим усилията си сред всички фермери, без да оставяме никой зад себе си. Очакваме ЕС да извърши цялостна оценка на въздействието и институциите да продължат преговорите по реформата на ОСП след 2020 г. Всички ние се нуждаем от ясна рамка и визия за земеделието в ЕС“ каза председателката на Copa Кристиан Ламбърт.

От своя страна президентът на Cogeca Рамон Арменгол добави: „Готови сме да приемем предизвикателството относно амбициите за повишаване на устойчивостта. Но очакваме ЕС да подкрепи нашите действия, като подпомогне фермерите и техните кооперации с конкретни инструменти за иновации, технологии и инфраструктура, за да осигури необходимите инвестиции.“

Още
НОВИНИ

Брюксел заделя още почти 3 млрд. евро за мерки за климата опазване на околната среда и хуманното отношение към животните през следващите две години

ална трансформация

Брюксел предвжида да задели почти 3 млрд. евро за мерки за опазване на климата и околната среда и хуманното отношение към животните през следващите две години съобщава agrarheute.com. Всъщност тези две години се явяват преходн период към новата обща селскостопанска програма. Съветът на ЕС и Европейския парламент постигнаха съгласие за обща позиция за запазване на модела на финансиране през 2021 и 2022 година.Освен това 65% от средствата ще са заделени за социални мерки и дигитална трансформация.

Очаква се окончателният текст да бъде одобрен по време на заседанието на аграрните министри на ЕС от 15 и 16 декември.

Още
НОВИНИ

Какви интервенции предлага агроведмомството да залегнат в новата селска програма

По време на последното заседание на тематичната работна група която работи по стратегическия план за новата програма за развитие на селските райони от администрацията на агроведомството предложиха първите интервенции, които да влизат в нея.

Интервенция

Вид

Кой ще е допустим

Условия за допустимост

Финансиране

/Залесяване на земеделски и неземеделски земи/

Инвестиционна

Физически лица, еднолични търговци, юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини собственици на земеделски земи, и Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите управляващи неземеделски земи

Кандидатите да докажат собственост или прво на управление на земите, оито ще залесяват.

Земята, която ще се залесява трябва да попа

Минималната площ за залесяване трябва да бъде 0.5 ха;

Минималният процент на прихващане на новосъздадената гора да е по-висок от 25%.

Залесяванията трябва да се извършват съгласно Закона за горите и свързаните с него подзаконови нормативни актове;

За залесяване ще се използват само местни дървесни видове според типа на месторастене;

За всички залесявания над 1.0 ха, когато се налага смесване на дървесните или храстови видове в културата, то трябва да е поясно и минимум 10% от площта трябва да е заета от медоносни дървесни видове;

Помощта за залесяване на земя, публична собственост, или за бързорастящи дървета покрива само разходите по залесяването;

Подпомагането за залесяване и поддръжка ще бъде до 100% от допустимите разходи.

Минималният размер на общите допустими разходи, за които се кандидатства по проекта, е левовата равностойност на 3 000 евро.

Минималният размер на общите допустими разходи, за които се кандидатства по проекта, е левовата равностойност на 3 000 евро.

/Предотвратяване и възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития/

Инвестиционна

Физически лица, еднолични търговци, юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини собственици на земеделски земи, и Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите управляващи неземеделски земи. Общини, собственици на горски територии;. Държавни предприятия управляващи горски териториии лесозащитни станции.

Кандидатите да докажат собственост или прво на управление на земите, оито ще залесяват с изключение на Лесозащитните станции.

Всички кандидати за предотвратяване на щети по горите трябва да докажат собственост върху минимум 500 ха горски територии, с които кандидатстват за подпомагане, или правото си да ги стопанисват;

Подпомагането ще бъде до 100% от допустимите разходи.Минимален размер на общите допустими разходи по проект е 3 000 евро, максимален размер -до 1 млн. евро.

/Инвестиции, подобряващи устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми/

Инвестициона

Физически лица, еднолични търговци, юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини собственици на земеделски земи, и Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите управляващи неземеделски земи. Общини, собственици на горски територии;. Държавни предприятия управляващи горски територии.

Кандидатите да докажат собственост или прво на управление на земите, оито ще залесяват.

Минималната площ на горската територия, с която кандидатстват за подпомагане, трябва да бъде както следва:

0.5 ха за физически лица и еднолични търговци;

.0 ха за юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини;

10.0 ха за Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите, стопанисващи държавни горски територии.

Подпомагането ще бъде до 75% от допустимите разходи.Минимален размер на общите допустими разходи по проект е 2 000 евро, максимален размер -до 2,5 млн. евро.

/Подпомагане провеждането на отгледни сечи в недържавните гори/

Inwesticionna

Физически лица, еднолични търговци, юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини собственици на земеделски земи, и Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите управляващи неземеделски земи. Общини, собственици на горски територии;. Сдружения на частни собственици на горски територии или общини

Kandidatite за подпомагане за извеждане на отгледни сечи трябва да докажат минимален размер собственост на горските територии, върху които сечите ще се извършват, както следва:

за физически лица и еднолични търговци – 5.0 ха;

за юридически лица и местни поделения на вероизповеданията – 10.0 ха;

за общини – 15.0 ха.

Подпомагането ще бъде до 40% от допустимите разходи.Минимален размер на общите допустими разходи по проект е 1 500 евро, максимален размер -до 300 хил. евро

/Първична преработка и маркетинг на дървесина/

Инвестиционна

Микро, малки и средни предприятия.

Сдружения на частни собственици на горски територии или общини

Кандидатите за подпомагане следва да са микро, малки и средни предприятия

да преработват не повече от 10 000 куб. м обла дървесина годишно.

Да представят бизнес план за доказване на икономическа жизнеспособност

Подпомагането ще бъде до 40% от допустимите разходи.Минимален размер на общите допустими разходи по проект е 10 хил. евро, максимален размер -до 400 хил. евро

Подготовка и изпълнение на подхода Лидер/Водено от общностите местно развитие

Подготовка и изпълнение на подхода ВОМР/ЛИДЕР

Местни общности и местни инициативни групи съгласно чл. 25, параграф 2, буква б) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби за дейности по изграждане на капацитет и подготвителни действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите (чл. 28, параграф 1, буква а) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби).

Местни инициативни групи съгласно чл. 25, параграф 2, буква б) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби с одобрени за финансиране от УО на СПРСР стратегии за ВОМР, за дейности по управление, мониторинг и оценка на стратегията и нейното популяризиране (чл. 28, параграф 1, буква в) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби).

Местни заинтересовани лица с проекти към стратегиите за Водено от общностите местно развитие, в т. ч. местни инициативни групи съгласно чл. 25, параграф 2, буква б) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби, за дейности по изпълнението на операции, включително дейности за сътрудничество и тяхната подготовка, избрани в рамките на стратегията за местно развитие (чл. 28, параграф 1, буква б) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби).

Финансирането е могофондово. Подкрепата за ВОМР/ЛИДЕР се извършва чрез подкрепа на интегрирани и многосекторни стратегии за местно развитие, основани на характеристиките на конкретната територия и разработени въз основа на местните потребности и потенциал.

Териториален

Помощта за изграждане на капацитет и за подготвителни дейности в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за ВОМР/ЛИДЕР ще се финансира по линия на ЕЗФРСР, независимо дали същите предвиждат прилагането на стратегия за местно развитие, само по този фонд или по повече от един от фондовете, включени в многофондовото финансиране на подхода ВОМР

Още
НОВИНИ

Намаляване на СПО за малки стопанства на 12 хил. евро предлагат браншови организации от чувствителни сектОри

Представители на петнайсет организации от чувствителни сектори в земеделието се обърнаха с писмо към аграрното  министерство , в което се казва, че в предложените  по време на последното заседание на тематичната работна група от 16.11.2020 г. интервенции, които трябв да залегнат мерки за преодоляване  на създадената в последните два периода междусекторна неравнопоставеност. Те предлагат намаляване на СПО за за малки стопанства до 12 хил. евро , разработване на инвестиционни интервенции за тези стопанства, нисколихвен кредит за чувствителните сектори  и други мерки.

Ето и пълния текст на тяхното становище.

 

ОТ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ УЯЗВИМИТЕ СЕКТОРИ НА
ЖИВОТНОВЪДСТВО, ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, ОВОЩАРСТВО, БИОПРОИЗВОДСТВО

ОТНОСНО : Предложени интервенции от Tрето заседание наТРГ за разработване на „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г.“, проведено на 16.11.2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КРЪСТЕВА ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Разработването на Стратегическият план на България за новата селскостопанска политика и стратегия в програмен период 21-27 трябва да се извърши на базата на вече изготвените SWOT анализи.
По данни от същите, усилията ни в следващия програмен период се очаква да бъдат насочени към:
• Намаляване на концентрацията на земя и финансов ресурс в малко на брой големи стопанства;
• Преодоляване на създадената ситуация на непропорционално разпределение на финансирането по сектори и създаване на условия стопанствата в чувствителните сектори да подобрят устойчивостта си да се установят като пазарно ориентирани структури;
• Диверсификация в структурата на стопанствата, чрез подкрепа на микро и малките земеделски структури;
• Преодоляване на тенденцията за намаляване на стопанствата, отглеждащи зеленчуци;
• Преодоляване на тенденцията за понижаване на плътността на отглеждани животни на единица площ;
• Създаване на условия за преодоляване на слабата устойчивост и ниската конкурентоспособност на малките и средни стопанства;
• Създаване на условия за подобряване на техническата и технологична обезпеченост на стопанствата.

Създадената неравнопоставеност между земеделските производители от различните сектори, в изминалите 2 програмни периода, ни направи изключително чувствителни по отношение на предстоящият 3ти програмен период и от така предложените ни интервенции не виждаме конкретни мерки за преодоляването и!!!
Въвеждането на ново определение за малки стопанства, като такива между 5000 и 20000 СПО приобщава в групата на малките и тези със средна големина стопанства, в частта на ДПЖ, напр. това са около 80% от стопанствата в страната. Тези средни стопанства са очаквали новият програмен период да създаде условия за тяхното устойчиво пазарно позициониране, възможност за модернизация и професионално развитие.
Вашето предложение включва получаване само грантова помощ, тип стартова подкрепа, в размер и начин неотговарящ на техните нужди и потребности за развитие.
20000 евро грантова помощ е изключително нисък грант за модернизация в средните по големина стопанства!
Рязкото разместване на производителите от различните групи може да доведе до засилване на неравнопоставеността и да причини неустойчивост в търсените резултати от интервенциите, като цяло.
В тази връзка, независимо от липсата на информация от страна на МЗХГ за идейната концепция, размера на бюджетите за разпределение по предложените интервенции, отчитайки необходимостта от прилагането на справедлив и резултативен подход на разпределение, НПО организации от уязвимите, чувствителни сектори предлагаме:
1. Намаляване на СПО за малките стопанства до 12 000 евро СПО
• Да се разработят инвестиционни интервенции, вкл. преработка за малките, до 12000 евро СПО;

2. При инвестиционните мерки, за наваксване на изоставането и неравномерното разпределение на подпомагането, до сега:
• Допустими кандидати над 12001евро СПО
• За кандидати със СПО на земеделското стопанство до 500 000 евро, финансовата помощ е в размер до 40 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и финансовата помощ да се увеличи с 30 % за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори, определени в анализа към СП;
Кумулативно 40%+30%=70%, за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори.
За кандидати ГОП: +20% върху 30% за приоритетни сектори, т.е 40%+30%+20%=90%
3. Финансов инструмент под формата на нисколихвен кредит от ДФЗ до 100 % от стойността на проекта за уязвимите, чувствителни сектори;

4. Разпределяне на бюджета и отваряне на приеми по инвестиционни мерки всяка година през първите три години;

5. Гарантиран бюджет за уязвимите, чувствителни сектори;

6. Ранкиране по сектори, което да бъде предварително дискутирано, индивидуално, с всеки сектор;

7. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на инвестиционните интервенции (инвестиции, преработка) да бъде намален до половината от така предложените – за да има средства за повече кандидати;

8. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията е до 250 000 евро;

9. С оглед изоставането на България по отношение на сдружаването на земеделските стопани, предлагаме финансовата помощ на признати групи и организации на производители от чувствителните сектори да се увеличи с още 20% над базисното за индивидуални проекти за нашите сектори.

С УВАЖЕНИЕ :

1. Национална Овцевъдна и Козевъдна Асоциация

2. Добруджански овощарски съюз

3. Съюз на Дунавските овощари

4. Съюз на овощарите в България

5. Асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните

6. Българска Асоциация Биопродукти

7. Национален съюз на градинарите в България

8. Национално сдружение на млеко и месо производителите

9. Браншова Камара на Месодайното Животновъдство

10. Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България

11. Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове

12. Национално Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели в България

13. Национална Асоциация на младите фермери в България

14. Сдружение за биологично пчеларство

15. Национална Асоциация на картофопроизводителите

16. Групи и Организации на производители

Още
НОВИНИ

Фермерите са в ролята на тъжни клоуни в „цирка“, който цари в земеделието

Проследявайки случващото се в земеделието ми идва да цитирам известната песен на васил Найденов :“Клоунът след чаша чай си тръгва тръгва уморен, изгубва се в прегръдката на мрака…“. В ролята на тъжния клоун, изгубващ се в прегръдката на мрака на българското земеделие , ако можем да перефразираме горния рефрен е българският фермер, а мракът цари заради нежеланието на администрацията да осветли пътя му и бързането , колкото се може по-безболезнено за нея да отчете дейност в областта на поредното програмиране на мерки и интервенции. Същите тези мерки и интервенции довели до фалит за една година над 3 400 земеделски производители. И после как в царящия „цирк“, нарочно изписан в кавички, фермерът да не е в ролята на тъжния клоун?!

Вместо единение в тези трудни и кризисни времена, разединението между политици, бюрократи и бранш в земеделието е по-видимо от всякога и продължава да се задълбочава. И това важи не само за българското, но и за европейското земеделие. Разломите в европейски план поне доскоро не бяха чак толкова видими, но още дебатите за бъдещето на селскостопанската политика в Европейския парламент показаха, че определено има различия относно амбиции и реалистичност на поставените цели. ЕК в лицето на Урсула фон дер Лайен си мечтае за широко позеленяване след 2021 година, представяйки си го като „пътешествие“. Отделните политически сили в ЕП обаче не са единни по поставените от нея цели за позеленяване на земеделието , а Франс Тимерманс заплаши за спиране на реформите в ОСП. Една от причините е разногласието по отношение гъвкавостта на новите схеми и процента средства, които трябва да бъдат заделени за тях. Дали да са 20% както предлага ЕП, или 30% каквото е предложението на Еврокомисията. С две думи циркът е пълен.

У нас циркът е не по-малък като се вземе в предвид, че продължава полугласното и непрозрачно обсъждане на стратегията с участието на знайни и незнайни браншовици, представянето на мерки уж предшироката общественост“, но с добре подбрани послания, че всичко върви по мед и масло и браншът показва единство. Реакцията на малките фермери относно формалното провеждане на преговорите по стратегическия план обаче е показателна, че не всичко е цветя и рози, и с поведението си администрацията демонстрира, как залага подводни камъни в земеделските политики, които тепърва ще подхлъзват земеделските производители. Поводът за реакцията на малките фермери е била представената на бранша нова формула за изчисляване на средния стандартен обем на стопанствата. С две думи-пълен цирк.

Цирк, в който в ролята на тъжния клоум след края на поредното „представление“ влиза редовия български, а защо не и европейски фермер, нещо което е видно и под маската. Удряни от климатични промени, от липсата на перспективи пред жизнеспособностт и от бюрократи готвещи различни тесли, които да им поднасят в следващите седем години.

В правилата по провеждане на прослолутите заседания на тематичните групи четем, че „за да се разработят приложими на практика интервенции или мерки е необходимо те да бъдат консултирани с реалния земеделски бранш“, представен от неправителствени организации и с частна полза.Това бяха последно допуснатите организации на заседанията, но за каква представителност може да се говори, след като по трийсетина заинтересовани лица се включват, след като поради отсъствие на медии информацията за дискутираните теми не достига до редовите фермери, и след като някои от участниците са представители не на фермерския бранш, а на организации с различни консултантски функции? Това обаче не пречи на агроведомството да се похвали, че проектите на новите мерки са представени „пред широката общественост“. Макар последната да си няма представа за това, което готвят оттам, да не говорим за фермерите.

Няма как да осветлим дискусиите около така направените предложения и аргументите на браншове и министерства по тях , защото както се знае, масмедиите се държат настрана от заседанията на тематичната група. Това ще е възможно да се направи едва след публикуване на протокола от последното заседание, което не е известно кога ще стане.

Трохите, пуснати ни от ведомството на Десислава Танева показват, че ще се следва директивата на ЕК тоест каквото ни кажат отгоре за позеленяване, запазване на мерките за необлагодетелстваните региони, насочване на инвестиционните мерки към агроекология и биоземеделие,малки стопанства и млади фермери. Ще се въведе и изискване за това, фермерите да са с история на своята дейност. Последното извежда някои въпроси , нима след два периода администрацията се сеща да иска като критерии за достъпност до подпомагане история на дейността на земеделските производители и преработватели?! Спала ли е досега или негласно е подкрепяла фиктивните земеделци и чертожници създавайки специални вратички за тях в критериите?!

На фона на това през отминаващия месец има твърде малко неща, които да се отбележат.освен редовните информации за платени средства по антикризисните мерки и за животновъди. Обещаха и още средства на производителите на плодове и зеленчуци за нови пазари. Чакат се големите плащания на хектар през декември , които от агроведомството няма да пропуснат да отчетат като успех, по-ранното им превеждане в условията на криза. В началото на месеца Васил Грудев хвърли бомбата, че се обмисля (пак от администрацията) промяна в схемата по инвестиционните мерки, с европейско финансиране да се покрива до 25% от стойността на проектите , други 25% да се покриват от кредити, и 50% да се покрива със собствен капитал. Към момента съотношението европейско финансиране-собствен капитал е 50 на 50.

Депутатите и те се включиха в „цирка“ приемайки само за 30 минути важни промени без дискусии, целящи да увеличат условията за доказване на правните основания за ползването на земеделските земи. Очертава се представлението в цирка в българското земеделие да не се хареса нито на нас като потребители и зрители, нито на фермерите, а след него на сцената дори няма да остане тъжния клоун, защото благодарение на куклуводите, той отдавна ще е потънал в мрака…

Още
МЗХГ готви промени за защита интересите на собствениците на земеделски земи
НОВИНИ

МЗХГ плаче за медиен бойкот!

Не само Европа, но и страната ни като съставна част на Общността са изправени пред сериозни предизвикателства относно климата, опазването на околната среда и приноса на една от най-важните области земеделието за целта да имаме по-здрави почви, повече щадене на ресурси и в крайна сметка по-качествена и здравословна храна. От аграрното ведомство, което е водещо по политиките по отношение на земеделието обаче тъпо и упорито продължават да не осветляват водените разговори между администрация и представители на браншови организации относно бъдещия облик и архитектура на българския вариант на ОСП, или иначе казано на нашия стратегически план. Дали присъстващите на него представители на бранша са оторизирани от национално представителни организации е съвсем друг въпрос, защото както знаем няма закон, който да за дава критериите за това, а на раздумките наречени тематични групи се канят хора образно казано от кол и въже. Това обаче е дребен детайл, също какъвто е и фактът, че една тежка и сложна политика като земеделската не се обсъжда по работни групи, в които да участват експерти на различно ниво.

Вместо това земеделското ведомство продължава с тайните завери да настройва срещу себе си и отделни браншови организации и особено представителите на медиите, чиято роля е да осведомяват несведущите обикновени потребители, каквито сме всички ние за това, какво и от кого се дискутира по отношение бъдещето на храната ни, а информацията се предоставя постфактум с фермани, наподобяващи многотомна енциклопедия.

Трябва ли медиите най-накрая да обявим бойкот на агроведомството? Да му просветне и да се осъзнае, че администрацията е длъжна прозрачно и отворено да дава информация за случващото се за да можем и ние да си вършим работата и да осведомяваме потребителите за това как ще си подредим къщичката в земеделието и храните?! Земеделие , за което както знаем от Европа идват не малко средства, или те пак на тъмно ще се разпределят, както ще се определят критериите и рамката на стратегическия план. Защото не е важно само колко и под каква форма ще получат млекопроизводители, зърнопроизводители, производители на плодове и зеленчуци и биопроизводители, а в крайна сметка и каква храна ще получим на масата всички ние като потребители. Всичко това трябва да са резултати на все същата земеделска политика, която обаче продължава да се обсъжда на тъмно въпреки желанието на заинтересованите за прозрачност. Министерството е на първа линия само когато има нужда някой да го хвали за изплатени и усвоени евросредства , но се крият като мишоци, когато се касае за водене на конструктивни диалози, в които винаги трябва да се зачитат интересите и на двете страни. Още повече от едната страна сме ние потребителите, а пък ролята на медиите трябва да е като на доставчик на информацията. Веригата между администрация и потребители се къса, защото ги няма медиите. И колкото по-рано се осъзнаят от агроведомството, че сфера като земеделието, която засяга всички ни се нуждае от по-голяма прозрачност, толкова по-добре. Защото после пак ще слушаме едни и същи мантри за прекъснати вериги, липса на български храни и недофинансирани и вечно приоритетни сектори, а земеделието ще е като буксуващ локомотив на първи коловоз, на който му се иска да потегли, но на който все няма да му стига мощност, ще си стои на едно и също място, и ще продължава да боксува.

Още
НОВИНИ

Доц.Б.Иванов: Трябва да работим за по- ефективни стопанства

„Икономиката е по-силна и не мисля че новата ОСП може да доведе до преструктуриране на стопанствата. Трябва да работим за това стопанствата ни  да стават по-ефективни а  означава и по-големи. Земеделието в световен мащаб става все по- крупно и  по- ефективно,  а това означава стопанствата трябва да са по-големи“, каза днес пред представителите на медте доц Божидар Иванов от Института  по аграрна икономика на ССА,  по време на организираната от него международна конференция  „Земеделие и снабдяване с храни. Пазари и аграрни политики“  . По думите му  чрез така нареченото позеленяване новата обща селскостопанска политика се опитва да постави акцент върху публичния характер на стоките. , като чрез създаването на конвертируеми технологии земеделието да стане по- конкурентноспособно . Според него аграрната наука трябва да се вслуша в исканията на фермерите но в редица области като биотехнологиите  правенето на на наука освен с наличието на таланти  е свърано и  с наличието на определена среда  и ресурси.

Още
НОВИНИ

Европейският парламент пренебрегна исканията на хората за истинска трансформация на хранителната верига и земеделието, считат биопроизводителите

Миналата седмица членовете на Европейския парламент гласуваха реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), а земеделските министри постигнаха споразумение в Съвета, откривайки възможността за започване на тристранни преговори. Според движението за биологични храни и земеделие в Европа (IFOAM Еуропе) европейските депутати пренебрегнаха исканията на гражданите за истинска трансформация на хранителната верига и земеделието и не успяха да приведат изцяло ОСП в съответствие с целите на европейските стратегии за зелена сделка, „От фермата до масата“ и биологично разнообразие.

Малките стъпки за озеленяване на ОСП не са достатъчни. Следващите десет години трябва да бъдат десетилетие на действия и трансформация, за да спечелим състезанието срещу катастрофата за климата и биологичното разнообразие. Сега Комисията има огромна отговорност да гарантира, че парите на ЕС ще бъдат добре използвани от държавите-членки и че националните стратегически планове на ОСП ще отговарят на предизвикателствата на кризата с биологичното разнообразие и климата. Органичното движение ще продължи да подкрепя всички инициативи за привеждане на ОСП в съответствие със стратегиите на ЕС за зелена сделка, „От фермата до масата“ и биологично разнообразие в предстоящите преговори „, заяви председателят на организацията Ян Плаге.

Според него тъй като въздействията от изменението на климата вече са върху нас, устойчивото производство на храни се нуждае от добре функциониращи екосистеми, здрави почви, чиста вода и повече биологично разнообразие на всички нива. „По-голямата част от земеделските производители искат да направят повече за околната среда, но те трябва да бъдат стимулирани и подкрепени от ОСП правилно, за да променят своите земеделски системи и практики. Зелената сделка на ЕС е това, което европейските граждани очакват от Европа, но е и възможност за земеделските производители и селските райони“, каза още той.

Курт Санен, председател на IFOAM Organics Europe Group за интереси на биологичните земеделски производители, добави, че „Огромно мнозинство от членовете на Европейския парламент (589„ за “срещу 94„ против “) гласуваха за изменение 811, изискващо държавите-членки да включат анализ на биологичния сектор като част от техния стратегически план и определят цели за увеличаване на дела на органично управляваните земи. Това е положителна стъпка в съответствие със стратегиите „От фермата до масата“ и за биоразнообразието но за да трансформираме нашите хранителни системи ни е необходима ОСП, която по-добре стимулира и помага на всички фермери да възприемат по-устойчиви практики. “

Още
НОВИНИ

Ще наредим ли правилно пъзела в земеделието- от нас зависи

С финалното гласуване днес на промените в Общата селскостопанска политика на Европа от европейските депутати, страстите около бъдещето на земеделската политика далеч няма да свършат. Земеделската година е пред своя край, една година пълна с повече предизвикателства, отколкото с радости и удовлетворения за фермерите , но страстите около неясното бъдеще ще продължат, защото тепърва ще се преговаря около това, какво да влезе в структурата на новата ОСП.

И докато у нас се пъчим със запазването на статуквото, преходна национална помощ, обвързана подкрепа и прочее плащания, които се приемат като носещи известна стабилност за земеделските производители, направените договорки и компромиси и конструирането на европейската земеделска политика според вижданията на Германия, не се харесват на всички. Не се харесват както на малките, така и на онези, които ратуват за по-екологосъобразно земеделие, такова, което щади ресурсите, които съвсем не са неизчерпаеми. А щетите от липсата особено на напояване у нас се видяха още през тази година, както за зърнопроизводители, така и за производители на плодове и зеленчуци , и в непо-малка степен за животновъдите заради липсата на пасища. Нещо за което нееднократно е ставало дума.

И няма как тук да пропусна примерът на младия фермер Мариян Владимиров от сливница, който вместо да се вайка за спряната обвързана подкрепа за трайни насаждения, е прибягнал до прилагане на забравени практики за усвояване на дъждовната вода чрез изграждане на прости и нефинансовоемки системи за дренаж в своите орехови градини. Оказва се че имало и земеделски производители, които да не мислят само за субсидии. Няма как да не се възхитиш на подобни хора.

И тук ни идва да се надяваме, че и администрацията вместо да мисли как да запази статуквото че е по-лесно, да мисли как наистина да се подпомогне земеделието с внедрявне на реално работещи практики за запазване на ресурсите, за намаляване ерозията на почвите за пестене и правилно управление на водните ресурси, защото статуквото означава само да продължи да се поощрява индустриалното, монокултурно и конвенционално земеделие, а подобни практики да останат единствено и само на книга като пожелателни. Защото именно от нас си зависи, как ще си подредим пъзела в земеделието. Не бързайте да се радвате на постигнатите решения и консенсуси облечени в красиви думи и правилен словоред , а четете между редовете, защото както знаете в политиката (а земеделието също е политика) няма вечни приятели или врагове, а само вечни интереси, и все повече здравомислещи хора са на мнение, че аграрната политика не трябва да остане същата..

Иначе в пъзела от акценти на вече отминаващия месец можем да наредим освен горещите преговори за бъдещето на земеделието в Брюксел, Люксембург и Страсбург, и не съвсем радостната констатация, че производството ни на плодове и зеленчуци продължава да е неконкурентноспособно и нерентабилно, нещо за което си струва да се замислят всички защитници на статуквото и на (не)обвързаната подкрепа. Струва си да се отбележат и някои проблеми на развъдните организации, свързани основно с намесата в работата на селекционерите на ветеринарите при регистриране на животните в системата за индентификация и контрол, нещо което показва, че и там има какво да се оправя.

През октомври започна приемът на проекти по новата лозарска програма, като бяха изплатени и част от компенсациите за кризата скоронавируса. В същото време винопроизводители на места отчетоха по-слабо търсене и спад в изкупните цени на гроздето, като вероятната причина пак е пандемията от вируса. Освен това бяха преведени компенсациите за пропаднали площи и се разбра, че помощта за газиола се запазва до 2023 година, и че за сега не се предвижда промяна в минималния осигурителен праг за земеделските производители през следващата година

Още
НОВИНИ

Национална цел-15% от площите да са за биопроизводство до 2030 г. искат от сектора

Страната ни да си постави национална цел достигане на 15% на площите за биопроизводство до 2030 година , а в стратегическия план на страната ни за следващите 7 години от развитието на земеделието да се включи анализ на биопроизводството. Това се казва в становище на Българска Асоциация „Биопродукти“ и фондация „Биоселена“ изпратено до медиите. Освен това плащаният а за преход към био производство и за вече сертифицираните стопанства в никакъв случай не трябва да са по-ниски от текущите плащания.

Двете организации призовават българските евродепутати да гласуват за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и да гарантират, че това ще допринесе за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и на целите на стратегията за биологичното разнообразие и ще доведе до устойчиви хранителни системи до 2030 г..

Климатичните промени не са мит, а реалност, земеделците са едни от най-потърпевшите от затоплянето на планетата и продължителните периоди на засушаване. В същото време интензивните земеделски практики като монокултурното производство, непрекъснато нарастващите количества пестициди и синтетични торове внасяни в почвата, индустриалното животновъдство и много други са част от причините за климатичните промени и загубата на биоразнообразие. Сега е моментът да се промени модела на финансиране на европейското земеделие. Не можем да си позволим да продължаваме със същите политики още 7 години, за да видим какво ще стане. Трябва да се действа сега.“ Смята д-р Стоилко Апостолов, управител на БИОСЕЛЕНА.

Според Албена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти, поставената цел 25% от земеделските земи в ЕС да станат био до 2030 г. е изпълнима, само ако се вземат много сериозни мерки и се действа бързо и координирано. Подкрепата за фермите в преход към био и за вече сертифицираните стопанства е мярка с първостепенна важност. Целта трябва да се заложи в Стратегическия план на България и да се осигурят достатъчно средства за това в следващите 7 години.

Припомня се и позицията на Европейската организация на биопроизводителите, оценила компромисните промени договорени между отделните групи в ЕП като неамбициозни и разочароващи

Още
НОВИНИ

Министрите на земеделието на еС се споразумяха по три документа засягащи развитието на европейското земеделие

По време на двудневния Съвет в Люксембург (19-20 октомври) Съветът на министрите на земеделието на ЕС постигна три важни политически споразумения за европейския сектор земеделие и рибарство, информира AgPress.eu. . Министрите постигнаха съгласие относно общия подход към пакета за реформи на общата селскостопанска политика (ОСП), приеха заключения относно стратегията „От фермата до масата и решиха възможностите за риболов в Балтийско море за 2021 г.

Пакет за реформа на ОСП след 2020 година

 

След двудневна сесия за преговори министрите се съгласиха с общ подход по пакета за реформи на ОСП след 2020 г. Споразумението подчертава твърдите ангажименти на държавите-членки за по-висока амбиция в областта на околната среда чрез въвеждане на инструменти като задължителни еко-схеми (новост в сравнение с настоящата политика) и засилени условия. Съгласуваната позиция също така позволява на държавите-членки да имат необходимата гъвкавост при постигането на екологичните цели. Сега Съветът има политически мандат да започне преговори с Европейския парламент (след като съзаконодателят се съгласи и относно вътрешната си позиция) с оглед постигане на общо съгласие по реформата.

Министрите приеха германската позиция за двугодишна пилотна схема за прилагане на екосхемите и държавите членки ще могат гъвкаво да разпределят средства по различни зелени практики, като освен това ще могат сами да проектират свои инструменти за еко схемите съобразно нуждите си. Чрез въвеждането на екосхемите земеделските производители, които надхвърлят екологичните ангажименти ще получават допълнителни средства. Тези нови инструменти за опазване на околната среда и климата ще бъдат свързани със специален бюджет, съставляващ част от бюджета за преки плащания, за който ще бъдат заделени 20% от средствата (ЕП предлага 30%) , които ще бъдат отключени чрез новите еко схеми.

Всички фермери ще бъдат обвързани с по-високи екологични стандарти; дори и по-малките. За да се помогне на по-малките фермери да осъществят този екологичен преход, ще бъдат подложени на по-опростен контрол, като се намали административната тежест. В същото време те ще трябва да гарантират своя принос към целите в областта на околната среда и климата.

Както е известно Европейската комисия представи пакета за реформа на ОСП след 2020 г. през 2018 г .; пакетът се състои от три предложения:

регламент относно стратегическите планове на ОСП

регламент относно финансирането, управлението и наблюдението на ОСП

регламент за обща организация на пазара на селскостопански продукти

Европейската комисия също публикува оценка на въздействието и работен документ на службите, анализиращ връзките между реформата на ОСП и Зелената сделка:

Заключенията относно стратегията „От фермата до масата“

 

На 19 октомври Съветът прие единодушно набор от заключения относно стратегията”От фермата до масата, потвърждавайки целта за разработване на европейска устойчива хранителна система, от производство до потребление. Заключенията водят до двойно политическо послание от държавите-членки: осигурете достатъчно и достъпна храна, като същевременно допринесете за неутралността на климата в ЕС до 2050 г. и осигурите справедлив доход и силна подкрепа за първичните производители.

По отношение на риболова в Балтийско море, министрите се споразумяха за намаляване на общите квоти за следващатa  година с 6% за да се даде възможност за възстановяване на рибните запаси.

Освен това те приеха законодателен акт за отлагане на прилагането на регламент за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти с една година.

Още
НОВИНИ

Улрике Мюлер: Ще разчитаме на науката за изпълнението на новите еко схеми

Европейските институции ще разчитат на приноса на науката за изпълнение на новите еко схеми, каза вчера пред депутатите един от докладчиците по ОСП Улрике Мюлер.. За целта според нея е необходимо създаване на регионални концепции с принос на новите научни познания. „Това е основната цел на така наречените еко схеми, като също така трябва да се създадат възможности, фермерите да се стимулират да прилагат възможно най-екологосъобразните методи на производство“, каза още тя, давайки пример с Бавария, където всяко трето стопанство е част от сега съществуващи по втория стълб еко схеми.

10-те милиона земеделски стопани имат нужда от по-голяма сигурност за да планират бъдещето си. Имаше много отрицателни коментари за приноса на земеделието към обществото. Ясно е, че имаме нужда от по-добри икономически възможности. 8,5 млн. стопанства са с под 70 хектара и ежедневно ни доставят висококачествена храна, но по време на пандемията в по-богатите страни членки гражданите се замислиха за продоволствената сигурност“, каза евродепутатката.“

Премахване на принципа- единен подход за всички

Според нея новата ОСП има нужда от „практични решения“ и „разумно изпълнение“, без да се ръководи от идеологията. Тя се фокусира в своя доклад върху четири елемента: Първото е как може да се отрази рамката на ОСП в националните стратегически плаnове?. За целта по думите и е нужна по-голяма гъвкавост Другото е : по-голяма отговорност на страните членки и в същото време истински единна ОСП, като се прилага последователно единен одитен принцип, като изпълнението на общите цели е на базата на сравними показатели.

Още