понеделник, април 15, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

Калоян Куманов: Земеделието е един от секторите които благоприятства бързото навлизане на автономно управляеми машини

Липсата на работна ръка и по-малкото препятствия на полето все повече ще налагат използването на автономно управляема техника

 

„Наличието на по-малко препятствия на полето е един от факторите благоприятстващ бързото навлизане на автономно управляеми машини в земеделието. Другият е постоянния недостиг на работна ръка, като дори в Китай където си мислим че има достатъчно работна ръка всяка година от земеделието излизат 10 млн. души, което е проблем“, каза в отговор на въпрос на Nivabf.com относно тенденциите в развитието на автономно управляемите машини в сектора Калоян Куманов, зам. председател на Агротех“.

Според него ако има лоша новина за агросектора що се касае до развитието на автономно управляемите машини, това са наличието все пак на определени регулации, с които производителите им трябва да се съобразяват.

„Дори и да не се намира на полето такава машина която се управлява автономно от някой друг ако няма достатъчно защити пак би могла да причини щети. Ако преди няколко години автономно управляемите машини бяха само част от маркетинговите ходове на различни производители, то днес вече виждаме все повече от тях реално като решения свързани не само със зърнопроизводството, но и с овощарството и брането на плодове.“, добави още той.

По време на последното издание на „“Агротехника“ в Хановер по думите му са били показани подобни решения като например такова, позволяващо брането на ябълки чрез използване на дрон. Производители ще демонстрират през идната седмица в Добрич, как работи една автономно управляема машина на полето.

„Много често си мислим, че подобни решения ще дойдат в практиката след доста години, но навлизането ив нея реално става много по-бързо и след година или две те вече са част от нея. Така преди години си мислехме, че GPS оборудването ще се наложи след десет или двадесет години, но само за пет години то се превърна в стандарт за земеделската техника“, добави още той.

Една от дилемите, с които ще трябва да се справят земеделските производители които искат да наложат в стопанствата си автономно управляеми машини, е дали зад тяхното управление и контрол да стоят по-млади хора, които разбират повече от света на технологиите, или по-възрастни, за които работата с данни и тяхната обработка са по-непознати. Автономните машини според Куманов променят изцяло начина по който хората си мислят, че правят земеделие, променят начина на формиране на обработките, начина на формиране на интензитета на работа, времето на работа на дадена машина и границите в които тя извършва определена обработка.

Още
Агро Новини

Януш Войчеховски под натиск да се оттегли заради отстъпление по целите за климата

Защитниците на тезата земеделието да остане в обхвата на целите искат реформа на ОСП и пренасочване на средства от животновъдство към по-ниски емисионни дейности

 

Новината за оттегляне на изискванията по отношение на хранителната индустрия от целите за климата и околната среда на ЕС до 2040 година предизвика гнева на зелените, които поискаха оттеглянето на европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, информира ar2020.eu.

Коментирайки с пост в X, комисарят потвърди, че целите са премахнати от окончателния текст и добави, че това „положително решение за фермерите беше взето по моя молба“.
Коментарите му предизвикаха гнева на зелените групи, които разкритикуваха този ход като стъпка в грешната посока. Междувременно, говорейки по време на среща на членовете на ЕП, занимаващи се със селско стопанство тази седмица, председателят на Научния консултативен съвет на ЕС по изменението на климата Отмар Еденхофер подчерта необходимостта земеделието да е в центъра на разговорите „при постигането на целите на ЕС за климата до 2040 г., като посочи необходимостта от реформиране на Общата Селскостопанска политика ОСП за пренасочване на подкрепата от животновъдство към дейности с по-ниски емисии.

Този ход обаче също така не успя да спечели фермерите, все по-голям брой от които призовават за оставката на комисаря.

„Януш Войчеховски ще бъде запомнен като най-лошия еврокомисар по земеделието заради неговата неефективност“, заяви представител на испанската селскостопанска асоциация ASAJA Брюксел пред arc2020.eu , критикувайки комисаря по земеделието за неговото „пасивно управление и неговата небрежност в защитата на европейските фермери през тези пет години“ и призовавайки той да се оттегли от поста си.

Този ход идва на фона на подобни призиви от родната страна на Войчеховски Полша, където в момента се провежда едномесечна обща стачка в знак на протест срещу политиките на ЕС.

Както съобщава Politico, Ярослав Качински, лидер на опозиционната партия „Право и справедливост“ (PiS), също призова еврокомисаря да „прекрати мисията си“, докато подкрепата за комисаря сред полските фермери остава незначителна.

Войчеховски обаче отхвърли подобни призиви, като отрече да има проявена небрежност от негова страна. Междувременно говорител на Комисията каза пред arc2020.eu , че председателят на ЕК фон дер Лайен „има пълно доверие в своя екип“.

Още
Хиляди на земеделски стопани протестираха в Брюксел срещу ниските цени на продукцията им.
Агро Новини

Фермери с трактори блокираха белгийско-нидерландската граница

Близо 2 хил. камиона са блокирани извън пристанищния комплекс Антверпен-Брюж

Протестиращите фермери блокираха няколко пункта по белгийско-нидерландската граница и спряха трафика през тях, информира БТА, позовавайки се на Ройтерс. Протестът им е насочен срещу повишаващите се цени, евтиния внос, бюрокрацията и високите данъци.

Един от затворените пунктове води към Антверпен, вторият по големина град в Белгия и второто най-голямо пристанище в Европа. В Западна Белгия фермерите от няколко дни насам не дават възможност на камионите да влизат и излизат от пристанището в Зеебрюге, което е част от пристанищния комплекс Антверпен-Брюж. Според фламандската телевизия Ве Ер Те (VRT) блокирани са около 2000 камиона.

Както е известно протестите на фермерите в белгийската столица Брюксел прераснаха в безредици, в които полицията беше принудена да употреби водни струи и сълзотворен газ.

Българката Рада Ганова живееща в белгийската столица сподели, цитирана от БТА, че протестиращи са били издигнали плакати „Това не е Европа, която искаме“, „Храним ви, но ние умираме“, „Без фермери няма храна“, „Европа продава селските си стопани и гражданите, за да печелят многонационалните компании“, „Малките в Европа също искат да бъдат чути“, „Колройт мами потребителите и купува нашите земи“, „Който сее мизерия, жъне гняв“, стана ясно още от думите и.

„Европа е раздирана от протести и манифестации, но Брюксел е особен притегателен център за всички протестиращи, защото тук манифестациите са под прозорците на властта. Площад „Люксембург“ пред Европейския парламент се е превърнал в нещо като „жълтите павета на Европа“ и всички протестиращи искат да стигнат до това място, за да бъдат чути исканията им. Още във вторник в европейския квартал в Брюксел, където се намират трите институции, имаше паркирани земеделски трактори“, допълни Рада Ганкова.

Фермерски протести в последните дни има в Германия, Полша, Португалия, Гърция и Румъния, а от вчера те са напът да спрат във Франция, след като правителството удовлетвори част от исканията на земеделските стопани.

Още
Агро Новини

Преработвателите на слънчоглед се обявиха за „разумен предел“ при изпълнение на исканията на земеделските браншове

Те предупреждават, че проблемът с неконкурентноспособността на производителите ни може да се превърне в цикличен

Дискусията от миналата седмица на някои браншови организации с премиера Николай Денков породиха поредица от реакции. С такава не закъсняха и от асоциацията на преработвателите на маслодани култури, които в специално писмо до медиите заявяват, че са за „разумен предел“ при изпълнение на исканията на земеделските браншове от страна на правителството. Те пишат още:

„Използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми. Високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания поради високите разходи за производство и ниските добиви, доведоха до неконкурентноспособност спрямо производителите в Русия и Украйна и ниските цени на външните пазари, това в момента е основния проблем на българското земеделско производство“

. Исканията според преработвателите , които са посочени в Декларация на Националната асоциация на зърнопроизводителите от 13.01.2024 и последвалата среща в МС, даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен.

Ситуацията според тях се повтаря в резулта на вемането на половинчати решения под натиск от протести, вместо да намери трайно решение за повишаване на конкурентноспособността на земеделието ни.

Според становището на организацията гнното инженерство се използва за узаконяване на патенти за семена и животни. Освобождаването на генетичен материал защитен с патент, от проследяване би изложило всички оператори във веригата за доставка на храни на значителна правна несигурност по отношение на това какво могат или не могат да правят с растенията и животните, с които работят, поради опасения за нарушаване на патенти. Увеличаващият се брой патенти за специфични признаци и генетичен материал е заплаха за иновативния европейски модел на селекция, който разчита на по-леки форми на права на интелектуална собственост, позволяващи разпространението на генетичен материал. Това би довело до вредна концентрация и корпоративен контрол в сектора на семепроизводството, свързани с бизнес модели от химическата промишленост.

Още
Агро Новини

И 2023 г. не донесе нищо ново на земеделския фронт

Вместо обединение сред браншовете цари хаос и разединение

 

Дни преди края на годината идва време за нова равносметка на това, какво донесе 2023 година на земеделските производители. Поредицата от кризи, редуването на избори и неработещи парламенти, чиято основна задача се състоеше в това да подготви поредния вот сякаш доведоха до там, че сред земеделските браншове за кой ли път да властва повече разединението и поляризацията в отношенията, борбите за представителност, онагледени с протести, декларации и писма. Обединението им с цел постигане на общото благо изглежда толкова далечно, колкото далеч е Марс от Земята. Въпреки че най-накрая не една а цели три организации с много кратка история създадени през последните 12 месеца намериха място в организацията на европейските фермери и кооперативи.

За кооперативите сякаш става излишно да говорим. Министър Кирил Вътев потвърди, че процесът по създаване на групи и организации на производители е зациклил в такова безвремие, че едва ли скоро ще се отпуши. В началото когато беше обявено назначаването му за министър, Кирил Вътев беше посрещнат с немалка доза оптимизъм, най-вече защото от години за министър беше номиниран човек от бранша- производител и преработвател с огромен мениджърски опит.

Опитът му да наложи правилата от бизнеса и сред земеделските производители като извърши вътрешно преразпределение на помощите които да бъдат пренасочени към най-малките и реалните производители, обаче избоде очите на браншовиците, свикнали да са на хранилката от десетилетия насам, да се разхождат и лобират за лични интереси из министерски кабинети лидери на организации с уж национална представителност. И те логично се възпротивиха, като в течение на годината си намериха и нов месия мигрирайки от ГЕРБ към ДПС и призовавайки в своето безсилие за помощ почетния член на „списъка Магнитски“ Делян Пеевски и тях да ги оправи.

Сякаш налагането на промяна в модела на подпомагане на фермерите прилича много на всеобщата борба с корупцията в държавата. За това тази промяна да върви бавно обаче допринася не само „слепотата“ на някои браншовици, а и безхаберието на законодателната власт, която залутана в подготовката на вотове, не направи ама никакви опити да се занимае със законодателни инициативи в сферата на земеделието повече от година. Така няма нито критерии за малки фермери, нито са дефинирани реално произвеждащите фермери, към които да бъдат пренасочени и помощите.

„Никой в тази зала както и извън нея не може да каже какъв е броят на браншовите организации в земеделието и храните, а това показва едно единствено нещо- хаос и никаква ефективност. Единици са добре организираните браншове, които са много ефективни и с които е удоволствие да се работи“, обобщи ситуацията с отделните браншове Кирил Вътев, обявявайки за пореден път намерението на изпълнителната власт отново да прокара законодателство не само за браншовите организации но и за аграрната камара, която май се оказа не една , а три в края на 2023 година.

Ако трябва да извадим кристалната топка и да се опитаме да познаем каква би била земеделската 2024 година, едва ли ще е трудно да определим поне една тенденция. Ако продължи междуизборното лъкатушене, ако няма ясно изразено намерение за следването на основните земеделски политики, без значение кой ще дърпа лостовете на изпълнителната и законодателна власт, на фермерите хич няма да им е лесно още повече в царящия браншови хаос. Ако пък отново в земеделието се върне статуквото, разбирайте ГЕРБ-ДПС, и начело на министерството пак застане политическа пионка, поставена да изпълнява нечии поръчки, тихата революция в подпомагането и въобще опитите да се постави земеделието на основите на пазарните принципи че който произвежда повече да получава повече, ще приключи безславно и онези свикнали от 15 години все да са на хранилката, пак ще си дойдат на своето място. А ако в духа на модната тенденция трябва да изберем дума на 2023 година, с която да охарактеризираме последните 12 месеца за земеделските производители, то тя би могла само да бъде- разединение.

Още
151 одобрени бизнес-планове и заявления е изготвила службата за съвети в земеделието във Варна
Агро Новини

Брутната добавена стойност на земеделието в икономиката се е свила с над 4% през 2022 г. според експертен доклад

Високите разходи и войната в Украйна са допринесли за намаляване на БДС

Брутната добавена стойност на земеделието на годишна основа пре

з 2022 година се е свила с 4,4% според данните от годишния доклад за развитието на земеделието, информират от правителствената пресслужба. Създадената през 2022 година брутна добавена стойност от селското стопанство, горската индустрия и риболова според данните е достигнала до 6,5 млрд. лева, което представлява свиване с 4,4 процента спрямо предходната година. Причините за това са войната в Украйна и повишените разходи за производство.

Дела на земеделието в общия БДС на икономиката възлиза на 4,3%. За първите две тримесечия на 2023 година по предварителни данни брутната добавена стойност на земеделието е намаляла съответно с 1,1% и 0,3%.

Основната причина за непопулярността на новите еко схеми сред фермерите според чиновниците е, че войната в Украйна е променила из основи правилата и политическата рамка на ОСП. Затягането на правилата за прилагане на сеитбооборот допълнително е довела до намаляване популярността на новите еко схеми. За непривлекателността на схемите допринася и правилото,4% от площите да се оставят като непроизводствени от желаещите да поемат ангажименти по еко схемите, и сериозните финансови наказания при неспазване на това правило.

За да се променят нагласите на земеделските производители към еко схемите, в момента в Германия текат разговори между експерти от министерството и отделните провинции за промени в тях, които да се направят в кратки срокове. Очакванията са да има промени както във формата, така и в броя на предлаганите на земеделските производители еко схеми.

Освен това земеделското министерство трябва да разпредели сред фермерите оставащите 400 млн. евро, като увеличи премиите им с 30%/ За целта от предвидения 1 млрд. евро за прилагане на еко схемите ще бъдат изразходвани 780 млн. вместо 600 млн. евро. Останалите 220 млн. евро би трябвало да отидат за базови плащания или за премии за младите фермери. Какъв ще е размерът на премиите според германското министерство на земеделието ще стане ясно към края на годината.

Още
НОВИНИ

Какви възможности за финансиране на иновативни проекти в земеделието предлага EIC Accelerator

Възможностите за финансиране на проекти свързани с внедряване на иновации в земеделието отдавна не се изчерпват само със субсидиите по инвестиционните мерки от стратегическия план. От Agri публикуваха нова покана за участие в кампания за финансиране на проекти от EIC Accelerator Challenge. Идеята на този акселератор е да се подкрепят малки и средни предприятия при внедряване на иновации.
EIC Accelerator е една от трите схеми на EIC (Pathfinder насочен основно към стартиращи компании, като в някои случаи е възможно финансиране за проекти да получат и предприятия с до 500 служители. EIC Accelerator предоставя значителна финансова подкрепа под формата на :

безвъзмездно финансиране до 2,5 милиона евро за разходи за развитие на иновации,
инвестиции до 15 милиона евро. Компаниите, работещи по технологии от стратегически европейски интерес, могат да кандидатстват за EIC инвестиции на стойност над 15 милиона евро.

В допълнение избраните от EIC компании получават обучение, наставничество, достъп до инвеститори и корпорации и много други възможности като част от общността на EIC.

Поканите за кандидатури са непрекъснати (и има 4 крайни дати за пълни кандидатури, като последната е 4 октомври 2023 г.Повече подробности: тук

Още
НОВИНИ

Как в Нидерландия прилагат ефективни методи за управление на подпочвените води

Регулирането на подпочвената вода в обработваемите площи на намиращият се южно от ротердам остров Хьокше Ваард (Hoeksche Waard  представлява сериозен проблем за земеделските производители, )тъй като се намира под морското ниво. Сега една оперативна група се е заела с инициативата да въведе успешен модел на управление на подпочвените води. За нейната дейност ни разказва обширна статия, публикувана в мрежата EU CAP Network. Като част от по-дългосрочен проект, който разглежда управлението на водите и устойчивостта на фермите, беше създадена оперативна група за тестване и оптимизиране на подпочвена система за контрол на нивата на почвена влага.

Novifarm е кооперация от 6 семейни ферми, отглеждащи предимно полски култури в Hoeksche Waard. През 2016 г. Novifarm стартира проект, наречен HW20, за да се справи с тези непрекъснато променящи се климатични условия и Оперативната група е част от този проект.

Въпреки че островът е заобиколен със сладка вода, местните фермери изпитват реални проблеми заради засушаването. Те се справят със сухите условия, като напояват повърхността на нивите, но се натъкват на високи нива на изпарение и разходи за енергия. След дълъг период на засушаване може да има силни дъждове, които да причинят наводнени полета. „Ето защо решихме да се опитаме да вземем водата от дълбоките почвени слоеве. По този начин културите използват това, от което се нуждаят, водата не се губи и горната структура на почвата остава непокътната.“, казва Леон Нурдам, част от оперативната група.

HW20 имаше за цел да изгради тристълбов интегриран подход за управление на водите, предназначен за защита на почвата и културите. Първият стълб е свързан с уплътняването на почвата – извършване на земеделската работа без тежки машини. Вторият е за контролиране на количеството вода – как да премахнете водата,след интензивни валежи , или да се повиши нивото на влагав почвата когато е твърде сухо.

Целта беше да се разработи система, която позволява на фермера да контролира идеалния баланс на почвената влага по отношение на нуждите на културата, както и биотичните почвени процеси, за да може да взема ясни решения в случай на екстремно време, да използва вода и пестеливо хранителни вещества чрез буфериране на водата за повторна употреба и спестяване на енергия в сравнение с напояването.

Така в пет пилотни ферми на острова са били инсталирани подземини дренажни системи, върху площ от 60 хектара с обработваеми земи с различни типове на подпочвените слоеве. Освен това тези площи са били подложени на по-лека машинна обработка и са били наторявани с органична тор сцел да се увеличи органичното вещество в почвата. Дренажната система е изградена на на два метра под земята, и чрез използване на сензори за адаптивно управление на подпочвените води. Това позволява на фермерите да контролират нивото на подпочвените води, като излишните количества да могат своевременно да се разпределят върху други части от парцела. Системата също така може да задържа излишната вода , в случай че има последваща нужда от напояване, в който случай тя може да бъде пусната обратно в системата.

От 2020 г. фермерите събират данни и анализират въздействието върху културите. Леон казва: „Все още се учим, но тази оперативна група вече даде представа какво се случва с нивата на подпочвените води, когато има силен дъжд или няколко седмици без дъжд. Ние идентифицирахме някои култури, които дадоха много по-добри добиви при тази система. Това дава на фермерите много по-голям контрол, когато става дума за непредсказуеми метеорологични условия, и увеличава капацитета на фермата да се справи с климатичния натиск.“

Още
НОВИНИ

Светлана Боянова: Философията на подпомагането за внедряване на иновации в земеделието е насочена към създаване на обединения

Фермерите ще могат да кандидатстват с проектни предложения за цифрово трансформиране на стопанствата си през плана за възстановяване и устойчивост по максимално улеснена процедура

С оглед и на все по-видимите климатични промени един от основните приоритети не само за европейското земеделие, но и за българското във вече стартиралия нов програмен период на прилагане на стратегическите планове ще са инвестициите във внедряване на иновации и цифрови технологии в стопанствата. Предимство за българските земеделски производители е, че те могат да търсят възможности за финансиране на проекти в тази насока както по интервенциите в стратегическия план, така и през плана за възстановяване и устойчивост.

Светлана Боянова откри първата демонстрационна точка на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ

Фермери от цялата страна бяха запознати с последните новости по темата по време на специализиран уъркшоп в ИЗК Марица в Пловдив от Светлана Боянова, ръководител на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ. „Идеята на подпомагането по стратегическия план е да се търси обединение между земеделски производители, технологични компании и наука, без значение дали партньорите са от България или от чужбина. Важното е тези партньори да притежават знанието и ноу-хауто, което е нужно на вас като производители. Ето защо рискът се поема от програмата или стратегическия план“, заяви пред присъстващите Светлана Боянова.

Тя уточни, че ако до момента даден фермер желае да направи експеримент в полеви условия, дали някаква технология работи при него, ще трябва да си го направи за своя сметка. От иновацията по думите й би имало ефект, само ако се установи, че нейното внедряване е довело до реални резултати в даденото стопанство. В сегашния програмен период по стратегическия план ще могат да се финансират именно подобни опити за внедряване на иновации в стопанствата.

Фермери от цялата страна се запознават с последните новости и специфики свързани с възможностите за реализиране на проекти за цифрова трансформация на стопанствата

„Така фермерите ще могат да тестват даден продукт или услуга, преди да инвестират в нея. Важно е да се знае, че самата научна дейност не се финансира, а фокусът е поставен върху това, дали определена технология работи в конкретни стопанства“, добави още тя. Земеделските производители трябва да знаят, че с влизането в сила на стратегическия план, по досега познатата мярка за иновации ще има и една предварителна подготвителна фаза, за която могат да получават до 15 хил. евро, насочени именно към изготвяне на проектите, като идеята е да се намери водещ партньор на проекта и да се създадат оперативни групи. След като са определени партньорите по даден проект и е взето решение за внедряване на определена иновация в стопанството, следва втората фаза за която са предвидени до 400 хил. евро. „Проектите ще са със срок на изпълнение до три години, и във втората фаза от изпълнението им се позволява да се покрият всички разходи по така наречените меки мерки например лабораторни анализи и др. добави още ръководителят на АгроХъб.БГ.

Друг ключов момент при реализацията на проекти за иновации, е че вече са позволени авансови плащания през периода на реализацията им. „Поради това, че се касае за иновативни, а не за инвестиционни проекти, очакванията ни са, че от министерството ще облекчат критериите за отпускане на авансови плащания защото обикновено за да се получат такива са нужни някакви гаранции“, поясни Светлана Боянова.

Що се отнася до инвестирането в закупуването на определено цифрово решение, през новия програмен период стопанствата ще се класифицират на малки, средни и големи, и ще се дава приоритет на групите и организациите на производители. Мисля, че това е бъдещето не само заради субсидиите, но и заради решаване на проблема с реализация на произведената продукция“, убедена е тя. Така за групи и организации на производители се предвижда покриване на инвестициите в цифрови технологии до 75%. Предвидена е възможност за увеличаване на покритието на инвестициите с още 10% , когато те са насочени към внедряване на цифрови технологии в стопанства на производители на плодове и зеленчуци или в животновъдни ферми.

„Друга нова интервенция свързана с инвестиции насочени към опазване на околната среда, също позволява да се кандидатства с проекти за внедряване на иновативни технологии, насочени тъкмо към дейности, свързани с опазването на околната среда. Тук могат да влязат инвестиции за сензори, дронове, изкуствен интелект, автоматизация и роботизиране на стопанствата, системи за прецизно напояване, за отдалечен контрол и управление и мониторинг на данни за поливни норми“, поясни още Светлана Боянова. Изключени по тази интервенция са инвестициите в елементи от напоителната инфраструктура. Към нея обаче се включват превенция на болести по животните, въвеждане на регенеративно и консервационно земеделие, събиране и анализ на данни за генерираните отпадъци и проследяване на вредните емисии в стопанствата. Финансирането по тази интервенция е до 50% от общия размер на проекта, като за групи и организации на производители може да се увеличи до 75% и до 60% за кооперативи на производители на етерично-маслени култури, плодове и зеленчуци и животновъди.

Какво предвижда плана за възстановяване и устойчивост за инвестиции в цифрови технологии

Другата възможност за земеделските производители да търсят източник за инвестиции на проекти в сферата на иновациите и цифровите технологии предлага плана за възстановяване и устойчивост. „По него са предвидени две възможности за инвестиции, насочени към модернизация на стопанствата и цифрова трансформация и в управление на води“, уточни Светлана Боянова.

Дейностите, свързани с модернизация и цифрова трансформация с насочени към опазване на околната среда и цифровите технологии. „Що се отнася до растениевъдството, тук допустими са например инвестиции във внедряване на цифрови технологии за прецизна сеитба, прецизно торовнасяне, GPS системи и дронове, автоматизирани системи и оборудване за електронно управление на процесите в оранжерийното производство, машини за подготовка на продукцията за продажба, измиване, сортиране и охлаждане на продукцията, автоматизиране на процеса на складиране и др. инсталации“, поясни още тя. По отношение на животновъдството са включени различни системи за управление и мониторинг на процесите в стопанството. Земеделските производители, които кандидатстват с проекти по плана за възстановяване и устойчивост трябва да са наясно, че имат срок за изпълнението им до 2025 година. Ключовото тук според нея е, че през плана за възстановяване могат да се реализират проекти, свързани и с внедряване на системи за събиране и анализ на данни, за производство на енергия от възобновяеми източници, за биогорива и третиране на органично произведените торове в стопанствата и отпадъците. Размерът на подпомагане предложенията за изпълнение на инвестиции по плана за възстановяване е между 30 хил. и 1 млн. лева. „Разликата с проектите по стратегическия план е, че тук при реализиране на тези предложения не се изисква от кандидатите да представят бизнес план, и режимът е облекчен максимално“, уточни Боянова. Допълнително точки към тези предложения за инвестиции носят, дали в тяхното реализиране се включват жени, възрастта на участниците, финансовото състояние на стопанството, като се определя печалбата за трите завършени години, биопроизводителите, историята на стопанството и дали произвежда плодове, зеленчуци или етерично-маслени култури. Един от немаловажните критерии по думите й е свързан с екологичните критерии, с доставката и монтирането на машини за оползотворяване на отпадъците и третиране на растителния и животински отпадък. В този случай, земеделските производители могат да комбинират проектно предложение за инвестиции в изграждането на подобни мощности за третиране на отпадъците в стопанствата и еко схемата за насърчаване на зеленото торене по стратегическия план“ уточни още тя.

Другата спомената възможност е за предложения за инвестиции, свързани с управление на водите. „Изискваните от МОСВ документи като екологична оценка, становища от басейновите дирекции, оценка за състоянието на водния обект могат да забавят реализирането на подобни предложения за инвестиции“, предупреди фермерите Боянова. Размерът за финансиране на предложния за инвестиции по този фонд е между 30 хил. лева и 1 160 000 лева, като се покриват до 50% от направените инвестиции. Допустими са проектни предложения за инвестиции за намаляване на загубите на вода и управление на водите.

Мартин Иванов

 

 

 

Още
НОВИНИ

Японските власти преодоляват бюрокрацията в земеделието с ChatGPT

В Япония взеха решение да включат изкуствения интелект ChatGPT в борбата с бюрокрацията в земеделието, съобщава каналът в „Телеграм“ Град на бъдещето“ (Город будещего). Неговото тестване в японското министерство на земеделието, Горското и рибно стопанство вече стартирало успешно, като усилията на изкуствения интелект са впрегнати първоначално в обновление на онлайн ръководството за това, как да се попълват заявки за кандидатстване за субсидии и други държавни помощи. Обичайно това е дело на чиновниците, нанасящи хиляди поправки в инструкциите и нормативните актове.
Още през миналата година в Япония стартираха интересен експеримент, създавайки робот-двойник на министъра по цифровите иновации Таро Коно.

Министърът също се запознал със своя двойник, като се опитал дори сам да го управлява, възпроизвеждайки собствената си реч и мимики. По този повод Таро заявил, че сега с удоволствие може да изпраща своя аватар на срещи, като дори щял да поиска разрешение от парламента да го представлява в местния комитет по бюджет и финанси.

 

Още
Целта е  да се ускори процесът по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на страната
НОВИНИ

Правителството одобри213 млн. лева за подкрепа на фермерите

 

Правителството одобри финансиране в размер на 213 млн. лв. за реализиране на политика в областта на земеделието, информира БТА, позовавайки се на пресслужбата на Министерския съвет.
Средствата са предназначени за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.

В рамките на днешното заседание кабинетът одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите. С промените се въвеждат правила за производството, състава, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи. Също така се създава ред за одобрението и регистрацията на обектите, в които се произвеждат и търгуват те. Въвеждат се изисквания за издаване на ветеринарна рецепта, издадена само от ветеринарен лекар след извършен преглед на здравословното състояние на животните. Измененията включват и забрана за реклама на медикаментозни фуражи и за превантивната им употреба.

Още
НОВИНИ

Предизборно претопляне на манджата… с цените на храните

В спиралата от избори, в която заживяхме пак дойде времето, в което политиците бе значение на ориентацията им отново подхванаха мантрата с високите цени на храните. А че те са високи е видно даже и от самолет. Достатъчно е човек да се разходи между рафтовете на който и да е магазин от голяма верига и да види само цените на някои плодове, зеленчуци и млечни продукти. Производителите обаче са най-малко облагодетелствани от настоящия ценови климат.

И всичко това идва на фона на крещящ дефицит на български плодове и зеленчуци, на забрана на турския износ на домати включително за България и и на не малък риск от повторение на грешки в субсидирането на производителите на храни, респективно плодове и зеленчуци, които хептем ще превърнат българските краставици и домати в лукс. Всъщност при други условия за българските производители не би било никак лошо, че се ограничава турският внос, по различни причини, нещо за което те настояват от години.А за последното е нужно само да се приведе един пример, отпадането от субсидирането на плодовете и зеленчуците, отглеждани в оранжерии с хидропоника. От земеделското министерство така и не отговориха, защо оранжерии с подобни системи няма да получават подпомагане.

Сещам се тук за една прогноза на Антоанета Божинова мисля от времената на пандемията, когато тя каза, че скоро плодовете и зеленчуците ще станат лукс. Е, това време май дойде много по-бързо, отколкото всички ние като потребители очаквахме. Въпреки оптимистичното настроение на служебния земеделски министър Явор Гечев, според който цените на някои храни в магазините могат да бъдат намалени с до 30%. Дори и на потребителите обаче би им било трудно да повярват, че подобно чудо може да се случи, и то с мерки от държавата за регулиране на цените на пазара, а какво остава за производителите на първична земеделска продукция тоест самите краставици и домати в случая.

Няма как подобни мерки да не се отразят на тях, особено на фона на големите им разходи за енергоносители и торове. Производители, които са планирали своето производство при едни нива на разходи, ако въобще са могли да ги планират, няма как да не бъдат засегнати и то негативно при условие, че цените по магазините бъдат изкуствено свалени. Не е тайна, че оформилата се от години хищническа политика на веригите спрямо производителите е такава, защото законите им позволяват да въвеждат различни практики, които на нас като обеднели потребители, стремящи се към промоциите може и да не изглеждат нелоялни, но не е така за самите производители, за които подобни практики са убийствени, защото на тях им се искат допълнителни такси и таксички за включването им сред промоциите.. И не стига че им изкупуват продукцията ако въобще я има на безценица, а и като ги натоварят с допълнителни такси и освен това продават при изкуствено занижени цени, мислите ли че на производителите на плодове и зеленчуци ще им е хубаво?! Е ,няма как. Няма икономическа и каквато искате логика за това.

А що се отнася до политиката касаеща земеделския сектор, тя беше подложена на критики още по време на така наречените разяснителни срещи по стратегическия план. По време на една от тях председателят на Националната асоциация на оранжерийните производители Венелин Георгиев заяви, че както политиката на министерството така и стратегическия план са правени на тъмно и без реално участие на браншовите организации. И особено оранжерийните производители посрещнаха много болезнено факта, че оранжериите с хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци са отпаднали от подпомагане.

„Някой ни е изолирал, тези които имаме оранжерии на хидропоника. Не искам да говоря дали оранжериите които са на почва или био дали имат бъдеще, но то няма препарати за нематодите. Не виждам как при липса на препарати, земеделските производители с оранжерии на почва ще могат да покрият разходите си“, очерта нерадостната картина Георгиев.

На фона образно казано на цунамито, което се задава за българските производители на плодове и зеленчуци, заигравката с цените по магазините от политиците в удобен за тях предизборен момент с цел да набират електорални точки, ще се стори за едни като слънце след дъжд, но на други ще им дойде като гръм от ясно небе. Политиците са изпаднали в такова предизборно опиянение, че не усещат, че си правят майтап и с малкото останали производители, на това, което и те слагат на масата. И вместо да се замислят за това което говорят, е е крайно време за мерки на държавно ниво за спасяване на сектора, но не само със субсидии, от които те пак ще вземат трохи или някакъв си измислен de minimis, а със създаване на нормален бизнес климат.

Защото диагнозата поставена за бизнеса от Георгиев е ясна и недвусмислена:“Ако тази година не го подкрепите, той си заминава.“ Тогава и политиците няма да имат дан да се занимават с каквито и да са цени, защото в магазините вече и без това няма български плодове и зеленчуци. Според оценки на друг браншовик-Георги василев, в момента само около 1% от плодовете и зеленчуците в магазинната мрежа са българско производство. А народа си го е казал- три пъти мисли, един път режи. Това важи особено за политиците, и особено преди избори.

Още
НОВИНИ

Експерти разясняват новостите около директните плащания (Аудио)

Вчера при огромен интерес и множество въпроси от страна на земеделските производители в Благоевград премина последната от поредицата срещи на експерти с производители от региона, по време на които бяха разяснени основните ангажименти на фермерите както по новите еко схеми и зелената архитектура, така и новостите в директните плащания. Тук може да чуете повече разяснения относно това, какви ще са новостите в интервенциите по директните плащания от тази година. . Nivabg.com ще ви представи в отделна публикация отговорите на най-интересните въпроси отправени от страна на земеделските производители.

Още
НОВИНИ

От Български фермерски съюз ще продължат да работят тясно с науката за благото на фермерите

„В рамките на последната година ние усилено започнахме да работим с науката. Не трябва да забравяме, че имаме много сериозна научна общност в лицето на различните институти, които работят и се развиват. Ако искаме те да продължат да се развиват, и земеделието и вчастност агросектора да са перспективни, ние трябва да се учим от опита който имаме до момента. Да работим в посока на въвеждане на различни иновации които да допринесат за увеличаване на нашата конкурентоспособност. Ето защо ние ще засилим още повече контактите си с научната общност“, заяви днес Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз. На събрание на своите членове, организацията направи равносметка на свършеното от нея в първата година от съществуването си. В това време тя е създала както свои структури в пет от областите на страната, така е съумяла и да се включи в работата по стратегическия план и да излезе с различни становища и предложения за промяна на законодателството касаещо сектора.

„Наука и земеделие върви малко трудно, нещо като в тангото едно напред, две назад. Големият проблем, е че всеки учен идва с проблеми, което обаче често се разминава с очакванията на фермерите и обратното. Българският фермерски съюз беше първата организация, която дойде на място при нас, защото обикновено ние учените ходим да се вклиним при земеделците“, коментира проф. Иван Атанасов, председател на Агробиоинститута към ССА.

Радващото според него е, че в последните две години в министерството вече има програми, директно свързани с научните изследвания и иновации като 16.1 . В момента се очакват резултатите по мярка 1.2 от ПРСР свързана с демонстрационните дейности. Добре би било според него ако различните научни институти съумеят да излязат не с отделни предложения към фермерите, а с едно портфолио, което да се предлага на различни организации и земеделските производители.

 

Още
Без категорияНОВИНИ

Агроведомството разглежда възможността за авансово пускане на компенсациите за войната с Украйна

 

От агроведомството ще разгледат днес какви са вариантите за незабавно отпускане на държавната помощ която трябва да компенсира фермерите заради войната в Украйна, обяви на събитие организирано от Българския фермерски съюз земеделският министър Явор Гечев. “Обмисляме да пуснем незабавно и авансово 50% от средствата от помощта, защото знаем, че те са необходими на земеделските производители още сега, “, заяви Гечев. Той мотивира евентуалното решение за авансово плащане с „възможността да се направят много бързи плащания“ и с ангажимента, ако има объркани ставки за обвързаната подкрепа за животни, каквито констатации вече има, помощта за Украйна да се разглежда цялостно като при условие, че анализът на определените ставки покаже, че някъде има ощетени, в методиката по тази помощ ще влязат и ставките по стратегическия план. Идеята е с останалите 50% от помощта да се компенсират именно онези фермери, за които се установи че ще получават по-малко подкрепа през ставките за обвързана подкрепа.

„Опитваме се да спазваме поетите ангажименти, макар, че в условията, когато някои от браншовите организации се карат по между си е трудно да сме в ролята на арбитри, защото каквото и да направим, все сме виновни“, допълни Гечев. Според него ако сега се поиска от Брюксел, да се направи промяна в стратегическия план ще са нужни минимум три месеца да се произнесе ЕК по тях, и те евентуално да бъдат официализирани. Все пак земеделският министър увери, че ведомството работи по всички възможни сценарии.

Още
НОВИНИ

Българското земеделие- между диалога, компромисите и опасенията за все по-слаба конкурентоспособност

Диалог и компромис между заинтересованите страни, бяха най-често повтаряните думи по време на провелия се вчера форум посветен на българското земеделие, организиран от българската група от евродепутати от Европейската партия на социалистите и демократите. И докато политиците както от Европа, така и от България призоваваха за диалогичност и компромиси между заинтересованите страни за да се случи Зелената сделка, представителите на бранша за пореден път представиха основните си опасения – че не дотам добре обмислената европейска политика и реакции по време на кризи като войната в Украйна, както и повишената зелена амбиция в осп ще доведе до там – те да станат още по-неконкурентноспособни. От българска страна всички признаха, че ние изоставаме с приемането на мерки, които да хармонизират националното законодателство към изискванията на Зелената сделка.

Затова, че в подобна икономическа и геополитическа ситуация, най-трудно ще е за самите фермери, призна и земеделският министър Явор Гечев, тъй като политическите решения рефлектират върху тях. „Европа пак е пред реформи, този път пред най-голямата,най-скъпата и най-зелената. Тя е част от зелената сделка, като дори все още липсва необходимото законодателство. Идеята ние да ядем чиста храна, тя да е на достъпна цена, политиката да е лесна за прилагане от фермерите и разбираема за потребителите и справедлива за сега ще си остане само със своя романтизъм заради многото въпросителни“заяви Гечев.

Румъния е за подход към пестицидите , съобразен с потреблението им

 

Сред основните притеснения на Румъния по отношение на европейската политика в земеделието са редукцията на пестицидите и намаляването на броя на животните в стопанствата. Споредд Сори Моисе, държавен секретар за земеделие основното предизвикателство е свързано с намаляване броя на животните във фермите, и трябва да се намери подход за справяне с него. Такъв подход може да е например създаването на повече малки стопанства с по-малко на брой животни. По въпроса с пестицидите експертът заяви, че Европа трябва да приложи подход за намаляването им, съобразен с нивото на използване в съответните страни членки, тъй като например Румъни и България не използват толкова препарати за растителна защита, колкото например ползват фермерите в Нидерландия. „Трябва да говорим за солидарност с Украйна и да гарантираме зеления преход, но на първо място трябва да подкрепим нашите фермери“, каза румънският държавен секретар.

Испанската депутатка Клара Агилера подчерта, че фермерите трябва да знаят, че подобно на други документи и стратегията „От фермата до масата“ е политически документ, който изразява намеренията на Европа за трансформация, като в нея се разглежда не визията за земеделието а за агрохранителната верига. „Не може да има различни стандарти за българските или турски производители, или за тези от Мароко. Нужно е всички да спазват единни общоевропейски стандарти, защото тогава европейските фермери ще изгубят своята конкурентноспособност“, заяви Агилера. Според нея трябва да се отчете важността на времето в което се извършва зелената трансформация на земеделието и това, кой ще плати цената за нея. По думите и е нужно да се намери баланса между производството на храни и околната среда, и да има реципрочност на стандартите при производството на храни.

 

Науката е против драстичното увеличаване на изискванията за фермите с над 150 животни

 

„Според нас налагането от страна на Европа на драстични изисквания към фермите с над 150 животни би имало отражение върху различните производствени системи като екстензивните системи, където се намира месодайното говедовътство“, предупреди проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора към ССА.

„Отделянето на вредни емисии от подобни екстензивни системи на производство с над 150 животни на практика е изравнено с емисиите, които се поглъщат от пасищата, като в някои модернизирани системи дори пасищата поглъщат повече вредни емисии отколкото отделят“, добави проф. Кръстанов. Въвеждането на подобни ограничения според него ще доведе до загуба на рентабилност на стопанствата с над 150 животни и увеличаване на себестойността на произведената продукция. „За мен прилагането на подобен подход към всички видове животни и стопанства е неперспективен и неосъществим метод“ заяви още Кръстанов.

Що се отнася до подхода към интензивните системи на производство, от които у нас идва по-голямото производство на мляко и месо, проф. Кръстанов каза , че в момента няма друго технологично решение за намаляване на вредния отпечатък, освен добавките към фуражите като водорасли например, които могат да намалят частично нивата на изхвърлянето на вредни емисии.

„Може да се изгради кравеферма с нулев вреден отпечатък, нещо за което имам одобрен патент, но тя трябва да се направи изцяло наново. Що се отнася до преструктуриране на интензивни системи за производство с над 150 животни, науката все още не разполага с модели и решения, които са доказали своята ефективност за да се осъществи това преструктуриране“, добави още той. Ако Европа запази политиката си за въвеждане на драстични мерки срещу животновъдните стопанства с над 150 животни, това според него ще доведе до фалити на повечето екстензивни стопанства, които срещу направените от тях инвестиции за намаляване на вредния отпечатък няма да получат нищо, нито повече продукция като количество, нито като качество. Подобна политика по думите му ще доведе до застрашаването на продоволствената сигурност не само на Европа, но и на България. “В условията на кризи като настоящата война в Украйна Европа трябва много добре да премисли някои от детайлите на тази своя политика, така че да не се стигне до там, че тя да стане неосъществима и да доведе до силна редукция в производствените системи в Източна Европа и в България“ предупреди още ученият.

 

Copa-Cogeca: Фермерите са притеснени, че не знаят как ще се прилагат правилата

]Фермерите трябва да знаят условията и правилата за прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“, а засега прилагането им е неизвестно, и това е притеснително.
„Посоката е ясна, но прегледах едни цифри – от 28 действия, които има в стратегията, досега са представени 10 и предстои да бъдат представени още 18. Трябва тепърва да видим как ще започне изпълнението, но се чуват разнопосочни гласове“, заяви Патрик Пагани, политически съветник от най-голямата европейска лобистка организация на фермерите. Според него в оставащите седем години до 2030 година, трябва да се приложат иновации в земеделието, в същото време да се въведат справедливи условия за всички, справедливо заплащане на фермерите и справедлива търговия, защото иначе тази стратегия няма да работи. Освен това в новия бюджет на ЕС за земеделие трябва да се вземе в предвид и инфлацията, тъй като това е важно за фермерите.

Ключово за производителите на фуражи ще е диверсификацията на производството

 

Според Александер Гьоринг, председател на Европейската федерация на производителите на фуражи, в контекстана зелената сделка от важно значение за тях ще бъде да успеят да диверсифицират своето производство. „Нещата са в нашите ръце и с помощта на иновациите можем да оптимизираме нашето производство“, заяви той. По думите му производителите на фуражи са отворени към използване на различни алтернативни източници на протеин, като в условията на Зелената сделка тя е ориентирана както към потреблението, така и към усилията за намаляване на вредния отпечатък и антибиотичната резистентност на животните.

Симеон Караколе: Проблемът е отсъствието на хармонизирано национално законодателство

 

За нас като браншове проблемът не е толкова Зелената сделка,а липсата на национално хармонизирано законодателство към нея и трябва на фона на ситуацията в момента да обясняваме, че страната ни се е превърнала от нетен износител в нетен вносител на продуктите. Ние консумираме 40% от млечните си продукти,които не се произвеждат от българско мляко. 70% от свинското месо което потребяваме също не е българско Важно е да се говори за това, и какви мерки ще се приложат на хоризонтално ниво, защото в момента у нас Зелената сделка се разбира като масово отдаване на пасища за изграждане на соларни системи, нещо което не знам как би се разбрало например в Германия“, заяви председателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите НОКА Симеон Караколев. Като пример за отсъствие на национално законодателство, което да предотвратява измамите с храни, Караколев посочи производството на сирене, при което съдържанието на вода достига до 80%. Никой според него не говори за това, какви мерки ще предприемем на национално ниво за хармонизиране на националното законодателство към принципите на Зелената сделка.

Още
НОВИНИ

Какви съвети може да даде един изкуствен интелект за растителната защита?!

Интересно ли ви е да разберете, какви отговори за прилагане на ефикасни мерки по растителна защита може да даде ChatGPT?

Е, сигурно не са като на специалист по растителна защита, още повече, че някои от въпросите явно го объркват и той дава грешни отговори, като например на въпроса, дали производителите на трайни насаждения могат да прилагат практики на превенция срещу измръзвания, сменя изредените бадеми и кайсии с киви, а пък за превенцията на растенията при повишен инфекциозен фон вследствие на преовлажняване, се концентрира основно към превенция не на растенията, а на животните. Всичко това идва да покаже, че дори и изкуственият интелект не може да е напълно прецизен в отговорите си, и има още какво да учи. Читателите на Nivabg.com могат сами да сравнят, доколко прецизни са отговорите на ChatGPT на някои въпроси свързани със защита на растенията от болести и вредители?

Кои са най-подходящите агроклиматични и почвени условия за отглеждане на круши и ябълки в България?

Най-подходящите агроклиматични условия за отглеждане на круши и ябълки в България са топли и влажни с достатъчно слънчево осветление. Почвата, в която се отглеждат тези плодове, трябва да е хубава и добре дренирана, с хоризонти с добро вентилационно и дренажно качество. Изборът на видове круши и ябълки трябва да е подходящ за климатичните условия на даденото място.

Защо обаче все повече земеделски производители в България не искат да отглеждат плодове, а се преориентират към зърно и маслодайни култури?

Може да има няколко причини, поради които българските фермери се пренасочват от отглеждане на плодове към зърнени и маслодайни култури. Една от причините може да бъде увеличеното търсене на тези продукти на вътрешния и световния пазар, което води до по-висока рентабилност. Друга причина може да бъде, че зърнените и маслодайните култури обикновено са по-малко трудоемки и изискват по-малко вложения в сравнение с овощните култури, което би могло да намали производствените разходи и да повиши ефективността. Освен това тези култури може да са по-устойчиви на някои от екологичните предизвикателства, като суша и вредители, в сравнение с овощните култури. Въпреки това е важно да се отбележи, че тенденцията към отглеждане на зърнени и маслодайни култури може да има отрицателно въздействие върху биоразнообразието, здравето на почвата и селските общности.

Кои са най-подходящите растителнозащитни практики при житните растения при топла и суха зима, през която растенията са загубили своята устойчивост на измръзване?

Най-подходящите растителнозащитни практики в такива условия могат да включват:

Запазване на влажността на почвата чрез наводнение или защита от изсушаване
Поддържане на подходящото ниво на влагата в растението чрез прилагане на мултиспрейери
Защита от изложение на вятър чрез засаждане на растения в защитени места
Поддържане на здравето на растенията чрез прилагане на органични или минерални подобрители и контрол на болестите и вредителите.

Как могат да се справят фермерите отглеждащи житни и маслодайни култури в ситуация на повишен инфекциозен фон след обилни и продължителни валежи?

Фермерите могат да се справят в ситуация на повишен инфекциозен фон след обилни и продължителни валежи чрез:

Поддържане на добро хигиенично състояние на земеделските им земи и здраве на животните
Използване на мерки за защита от вируси, като ваксинация и медицинска помощ при необходимост
Използване на изолация и карантина за здрави животни, които могат да пренесат инфекция
Регулярен мониторинг и диагностика на инфекциите, за да се предотврати разпространението им
Следене на наличните закони и регулации, свързани с контрола и предотвратяване на заболявания на животните.

Могат ли производителите на трайни насаждения като праскови да прилагат мерки на превенция срещу измръзване на пъпките след рязко застудяване рано на пролет и какви?

Да, производителите на трайни насаждения могат да прилагат мерки на превенция срещу измръзване на пъпките след рязко застудяване рано на пролет. Някои мерки, които могат да бъдат приложени, са:
• Увеличаване на влажността в околността на пъпките
• Защита на пъпките с покривни материали
• Използване на семена с по-висока устойчивостст

Избор на подходящи сортове, които са по-устойчиви на увреждане от замръзване.

Като приложат тези мерки, фермерите могат да намалят риска от увреждане на пъпките и да защитят своите култури от ранни пролетни слани.

Прилагането на мерки по превенция в борбата с вредителите и плевелите до каква степен може да намали щетите върху земеделските култури?

Прилагането на превантивни мерки срещу неприятели и болести може значително да намали щетите по селскостопанските култури в зависимост от различни фактори като вида на културата, тежестта на нападението и ефективността на предприетите мерки. Използването на комбинация от различни мерки, включително културни практики, физически контрол, биологичен контрол и, ако е необходимо, химически контрол, може да помогне за намаляване на въздействието на вредителите и болестите и да увеличи продуктивността на културите. Ключът е да се приложи добре планиран и интегриран подход за управление на вредителите, който е съобразен със специфичните нужди и условия на всяка култура.

Как прилагането на практики от интегрираната растителна защита могат да допринесат за подобряване на добивите и намаляване на рисковете от болести и вредители по растенията?

Интегрираните практики за растителна защита могат да допринесат за подобряване на добивите от култури и намаляване на рисковете от болести и вредители чрез възприемане на холистичен подход за управление на различните фактори, които влияят върху здравето на културите. Тези практики включват използване на комбинация от мерки като ротация на културите, избор на устойчиви на болести сортове култури, използване на методи за биологичен контрол и прилагане на подходящи химически обработки, когато е необходимо. Като вземат предвид уникалните характеристики на всяка култура и местните условия на отглеждане, фермерите могат да разработят ефективен и устойчив план за защита на своите култури от болести и вредители, като същевременно максимизират добивите и минимизират въздействието върху околната среда от своите операции.

Какво разбираш под холистичен подход за управление на различните фактори, които влияят върху здравето на културите?

Холистичният подход към управлението на културите се отнася до разглеждане и балансиране на множество фактори, които влияят върху здравето на културите, включително здравето на почвата, управление на водата, контрол на вредители и болести, управление на хранителни вещества и други културни практики. Целта е да се насърчи устойчив и интегриран подход към производството на култури, който взема предвид цялостното здраве и благосъстояние на системата почва-растение-микроб, вместо да се занимава с отделни проблеми в изолация. Отчитайки взаимосвързания характер на тези фактори, холистичният подход може да доведе до подобряване на здравето на културите, повишени добиви и намалено въздействие върху околната среда.

Ако можеха, производителите на препарати за растителна защита щяха да препоръчат на земеделските производители да използват препаратите им 24 часа седем дни в седмицата. Това обаче води до натрупване на отрови в почвите и нарушава екоравновесието като често има вредно влияние върху пчелите. Как може да се предотврати това, и защо големите концерни са толкова агресивни при реклама на своите препарати като единствена панацея за културите?

За да се предотврати натрупването на токсини в почвата и да се поддържа екологичният баланс, за фермерите е важно да следват практики за интегрирано управление на вредителите (IPM), които използват комбинация от методи като биологичен контрол, културен контрол и ограничена употреба на пестициди, т.к. както и правилно изхвърляне на пестициди. Агресивният маркетинг на пестициди от големи корпорации като единственото решение за защита на културите може не винаги да отчита дългосрочното въздействие върху околната среда от прекомерната употреба на пестициди. Следвайки IPM практиките, фермерите могат ефективно да управляват проблемите с вредителите и болестите, като същевременно намаляват риска от отрицателни въздействия върху околната среда и нецелевите организми, като пчелите.

Имат ли основания обвиненията на някои представители на еколозите, че големите концерни произвеждащи препарати за растителна защита следват корпоративни интереси като загърбват състоянието на околната среда?

 

Да, има някои опасения, изразени от представители на екологичното движение, че големите корпорации, произвеждащи химикали за растителна защита, следват корпоративни интереси, които могат да имат отрицателно въздействие върху околната среда. Въздействието на тези химикали върху околната среда, включително натрупването на токсини в почвите и увреждането на опрашителите, може да бъде значително. Освен това, агресивният маркетинг на тези продукти като единственото решение на проблемите в селското стопанство може да се разглежда като поставяне на печалбата пред опасенията за околната среда и общественото здраве. Тези опасения са подкрепени от научни доказателства и проучвания и е важно тези проблеми да бъдат внимателно оценени и разгледани, за да се гарантират устойчиви земеделски практики.

Още
НОВИНИ

Nivabg пита, ChatGPT отговаря и прогнозира, как ще се развие земеделието в близко бъдеще

Явно човечеството съвсем скоро ще се управлява не от политици, а от изкуствен интелект. Дали навлизането му в ежедневието ни ще донесе само ползи или вреди, тепърва ще оценяваме. За сега ползата от него е, че за разлика от политиците, без да проявява неудобство или нежелание, може да отговаря на всякакви въпроси. Ето защо от Nivabg.com се обърнахме с няколко въпроса за да разберем какво мисли за българското и европейско земеделие. След въпроса, как да преборим субсидаджиите явно се притесни 🙂 или му писна да отговаря на български език, но това може да се отчете като минус в развитието му като интелект.

 

Представи се, кой си ти?

Аз съм ChatGPT, голям езиков модел трениран от OpenAI.

Как ще се развие българското земеделие в следващите десет години?

Не може да се предскаже точно как ще се развие българското земеделие в следващите десет години, но може да се предположи, че технологиите и иновацииte в областта на земеделието ще имат важно влияние. Това може да включва по-ефективни методи за управление  на растенията и животни, а също и по-добри практики за защита на околната среда. Важно е да се подкрепя и развитието на българското земеделие, за да се поддържа здравето на населението и да се подобрят условията за живот в страната.

Как фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече?

Фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече, като възприемат комбинация от техники, като например: Интегрирано управление на вредителите (IPM): Намаляване на необходимостта от синтетични пестициди чрез използване на естествени хищници и други методи за контрол на вредители и болести. Консервиращо земеделие: Система на земеделие, която намалява ерозията на почвата, запазва водата и увеличава плодородието на почвата чрез техники като сеитбообращение и намалена обработка на почвата. Прецизно земеделие: Използване на технология за събиране на данни за условията на почвата и културите, метеорологичните модели и други фактори за вземане на по-информирани решения относно засаждането, торенето и контрола на вредителите. Възобновяема енергия: Възприемане на възобновяеми енергийни източници като слънчева, вятърна и биогаз за захранване на фермите и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Разнообразяване на културите: Отглеждането на смесица от култури, вместо да се разчита на една култура, може да намали риска от провал на реколтата и да увеличи общите добиви. Управление на добитъка: Подобряване на практиките за управление на добитъка за намаляване на отпадъците, повишаване на ефективността и подобряване на здравето и хуманното отношение към животните. Чрез прилагането на тези техники фермерите могат да подобрят своята устойчивост, производителност и рентабилност.

Как може да се замести монокултурното земеделие?

 

Инвестиране в технологии: Инвестирането в нови технологии, като автоматизиране на земеделските процеси и интелигентни системи за мониторинг на rasteniqta и животните, може да повиши ефективността и производителността.
1. Развитие на качествени практики: Прилагането на добри земеделски практики, като интегрирано управление на плевелите и защита на околната среда, може да повиши устойчивостта на фермерските дейности и да подобри качеството на произведените продукти.
2. Сътрудничество: Сътрудничеството с други фермери, доставчици или държавни органи, може да допринесе за разделяне на знания и ресурси, които могат да повишат устoj`iwostta.

Правилен ли е моделът на подпомагане на земеделието който прилага Брюксел в ОСП сега?

Не може да се даде точен отговор за правилността на модела на подпомагане на земеделието, който прилага Брюксел в ОСП сега, тъй като това е контроверзивен въпрос, който зависи от много фактори, като целите на политиката, икономическите и екологически условия, както и отговора на страните членки и земеделската индустрия.

Тогава как може да обясните исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите? Справедливи ли са или не?

 

Исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите се основават на принципа на справедливост и равен достъп до подкрепата от Европейския съюз. Те искат субсидии, които са подобни на тези, които получават производителите в другите страни членки на ЕС. Аргументът е, че всички членове на ЕС трябва да имат еднакви условия за конкуренция и единна политика за подпомагане на земеделието.
Дали те са справедливи или не, зависи от много фактори, като исторически и културни разлики, ресурсна ограниченост, икономически условия и т.н. Обаче, po принцип, справедливостта на исканията може да се оценява чрез сравнение с политиката и практиката на другите страни

Какво трябва да се направи, за да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, и парите от Европа да отиват към реалните производители, а не към онези, които само симулират че са фермери?

За да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, трябва да се постигне следното:
1. Повишаване на прозрачността на разпределението на финансирането от Европа.
2. Усилие за спазване на законите и правилата за земеделие и финансиране.
3. Създаване на механизми за мониторинг и контрол на разпределението на финансирането.
4. Поддържане на система за подкрепа на реалните производители, която да е честна и достъпна.
5. Образователна кампания за повишаване на осведомеността на потребителите за производството на храните.

Кои методи на растителна защита могат да доведат едновременно до намаляване употребата на пестициди, запазване на екологията и биоразнообразието и до увеличаване на реколтата?

 

Има няколко метода за защита на културите, които могат едновременно да намалят употребата на пестициди, да запазят околната среда и биоразнообразието и да увеличат добивите. Тези методи включват: Интегрирано управление на вредителите (IPM) – система, която съчетава различни методи за контрол като биологичен контрол, сеитбооборот и използване на устойчиви сортове за намаляване на популациите на вредители и употребата на пестициди. Консервационно земеделие – земеделски практики, които защитават и подобряват почвеното плодородие, опазват биоразнообразието и минимизират ерозията на почвата. Използване на покривни култури – засаждане на култури между стокови култури за намаляване на популациите на вредители и подобряване на здравето на почвата. Биоконтрол – използване на естествени хищници и паразити за контрол на популациите от вредители вместо химикали. Развъждане на растения за устойчивост – отглеждане на култури, които са естествено устойчиви на вредители и болести. Земеделие без пестициди – използване на алтернативни методи като биологичен контрол на вредителите, сеитбооборот и използване на физически бариери за борба.

Може ли биопроизводството да изхранва населението ни?

Зависи от различни фактори като скоростта на растеж на световното население, възприемането на устойчиви земеделски практики, разпределението на храната и наличието на ресурси за производство на храна. Като цяло методите на биологично земеделие имат потенциала да осигурят достатъчно храна за населението, но са необходими значителни промени в настоящата хранителна система и земеделски практики, за да се гарантира, че производството на храни е устойчиво и отговаря на нуждите на нарастващото население. Освен това е от решаващо значение да се намалят хранителните отпадъци, да се подобри достъпът до храна за недохранените популации и да се насърчават по-здравословни диети.

Какво трябва да се направи в животновъдството за да се намали въглеродния отпечатък върху природата и околната среда?

 

Има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети в животновъдството за намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване на въздействието върху околната среда: Подобряване на храната за животни: Храненето на добитъка с диета с по-високо съдържание на фуражи и по-малко зърнени храни може да намали чревната ферментация и емисиите на парникови газове. Намаляване на хранителните отпадъци: Минимизирането на хранителните отпадъци по цялата верига на доставки, от производството на фуражи до преработката, може да намали емисиите на парникови газове. Подобряване на управлението на оборския тор: Прилагането на най-добрите практики в управлението на оборския тор, като компостиране, може да намали емисиите на метан, мощен парников газ. Намаляване на емисиите от транспорта: Минимизирането на разстоянието, което животните и техните продукти пътуват от фермата до пазара, може да намали емисиите от транспорта. Възприемане на регенеративни земеделски практики: Прилагането на регенеративни земеделски практики като покривни култури, ротационна паша и намалена обработка на почвата може да отдели въглерод в почвата, намалявайки емисиите. Насърчаване на устойчиво отглеждане на животни: Отглеждането на животни, които са по-ефективни при превръщането на фуража в месо, мляко или яйца, може да намали емисиите на единица произведена храна. Тези стъпки могат да помогнат за намаляване на въздействието на животновъдството върху околната среда, но е необходим всеобхватен и холистичен подход за значима и трайна промяна.

Как могат нанотехнологиите да помогнат в борбата с болестите по растенията и животните?

Нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните по няколко начина. Например: Разработване на наноматериали за използване в селското стопанство: Наноматериалите могат да се използват за създаване на нови и по-ефективни пестициди, торове и други селскостопански продукти, които могат да помогнат за контрола на болестите. Нанодиагностика за ранно откриване на заболявания: Нанодиагностичните инструменти могат да помогнат за откриване на заболявания в ранен стадий, позволявайки бързо лечение и намаляване на разпространението на болестта. Целенасочена доставка на лекарства: Нанотехнологията може да се използва за създаване на системи за целенасочена доставка на лекарства за лечение на болести по животните и растенията. Тези системи позволяват прецизно доставяне на лекарства в засегнатата област, като намаляват необходимото количество лекарства и минимизират страничните ефекти. Подобрена безопасност на храните: Нанотехнологиите могат да се използват за разработване на нови техники и технологии за безопасност на храните, като наносензори, които могат да откриват патогени в хранителните продукти и да помогнат за предотвратяване на болести, причинени от храни. Това са само няколко примера за това как нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните. Важно е да се отбележи, че въпреки че нанотехнологиите притежават голям потенциал в тази област, също така е важно да се вземат предвид потенциалните рискове и непредвидените последици, свързани с използването на нанотехнологии в селското стопанство и производството на храни.

Насекомите и другите алтернативи храни ще изместят ли месото?

Възможно е алтернативи на месото като заместители на месо на растителна основа или лабораторно отгледано месо потенциално да намалят търсенето на традиционно месо, но е трудно да се предвиди със сигурност. Възприемането на тези алтернативи ще зависи от фактори като потребителски предпочитания, цена и наличност. Освен това някои потребители все още може да предпочитат традиционно месо, така че е малко вероятно алтернативите да го заменят напълно.

Може ли изкуствен интелект като теб в бъдеще да прави политиката в земеделието вместо политиците, така че тя да е по-справедлива?

Да, технологиите с изкуствен интелект (AI) имат потенциала да играят роля в информирането и подпомагането на вземането на решения в селското стопанство. AI алгоритмите могат да анализират големи количества данни, да идентифицират модели и да правят прогнози, които могат да помогнат на фермерите да вземат информирани решения относно култури, добитък, използване на вода и др. ИИ обаче може само да подкрепя и информира вземането на решения, а действителното създаване на политика все още трябва да се извършва от избрани представители, които вземат предвид социални, етични и политически съображения. От решаващо значение е всяко използване на ИИ в селското стопанство да се ръководи от етични и прозрачни принципи, за да се гарантира справедливост и отчетност.

И накрая, ако можеш да направиш прогноза, как ще се развие европейското земеделие през следващите петдесет години?

Като езиков модел нямам способността да предсказвам със сигурност бъдещи събития. Въпреки това е вероятно европейската селскостопанска индустрия да продължи да се развива и да възприема нови технологии, като прецизно земеделие и устойчиви практики, за да отговори на изискванията за производство на храни и екологична устойчивост. Използването на възобновяеми енергийни източници и алтернативни източници на протеин също може да стане по-разпространено в индустрията. Тези прогнози обаче подлежат на промяна въз основа на различни непредвидими фактори като глобални икономически промени, природни бедствия и политически събития.

 

Още
НОВИНИ

Германските фермери раздвоени за използването на слънчеви панели в нивите си

Фермерите в Германия остават раздвоени по въпроса за изграждане на агроволтаични системи на полето, съобщава topagrara.com, позовавайки се на проучване, проведено от Техническия университет на Брауншвайг сред 100 земеделски производители. Данните от него са показали, че 55% от тях не планират в бъдеще да инвестират в изграждане на агроволтаични системи в нивите си, като посочват за основна причина ниската печалба от производството на електроенергия от ВЕИ и високите рискове за това, че може да нарушат структурата на своите стопанства.
Други 45% от производителите са на обратното мнение, оценявайки възможностите които се предлагат за оптимизация на използваната от тях земя за едновременното производство на аграрна продукция и на електроенергия. Психолози от университета ще продължат да следят, с какво отделните фермери биха могли да повишат способностите си за да допринесат за осъществяване на енергийния преход, и от каква информация за целта имат нужда.

От 2020 година проектът Energy4Agri се занимава с реализирането на едно бъдеще за земеделието, съчетано с производството на енергия от алтернативни източници чрез развитието на нови технологии, като в изминалите две години експертите са провели със земеделски производители учени и граждани поредица от интервюта, работилници и допитвания с които да установят от какво имат нужда за да повишат своята креативност и инициативност, и как правилно да насочат интереса на обществеността към темите свързани със земеделието и използването на възобновяемата енергия. Идеята на проекта Energy4Agri е до приключването му през август тази идея да формулира конкретни препоръки за действия от страна на политиците за успешни действия които да дадат тласъкза промени в енергийния сектор.

Още
Представителите на немските фирми изразиха готовност да стъпят по-широко на българския пазар и отбелязаха
НОВИНИ

В Берлин представят критичния аграрен доклад за 2023 година

В рамките на подновяващото се през следващата седмица след двегодишно прекъсване заради пандемията изложение „Зелена седмица на 19 януари в Берлин ще бъде представен традиционния критичен аграрен доклад, съобщават от организаторите. Сред основните теми в него са: земеделието и храните в един свят нa преобразования, редуцирането на пестицидите, ОСП след реформите към социално и екологично подпомагане в земеделието, промените в животновъдството с основен принос за трансформацията на земеделието, увеличаването на биопроизводство и как ще рефлектира това върху хранителните системи и как развитието на генните технологии ще се отразят на земеделските производители.

 

Още
НОВИНИ

Какво знае един чатбот за земеделието и какво не?!

От средата на ноември за всички фермери е достъпен първият чатбот базиран на изкуствен интелект, във връзка с което Норберт Леман от специализирания сайт agrarheute.com прави първото интервю с чатбот за да разбере какво знае за земеделието и какво не. Името на чатбота е „ChatGPT“, и платформата е съфинансирана от собственика на Tesla и Tweeter Илън Мъс, според който човечеството не е далеч от времето, когато ще бъде създаден силен и опасен изкуствен интелект. Според други оракули, първите които подобен изкуствен интелект ще изпрати на трудовата борса, ще са журналистите и прокурорите. Любопитни ли сте да научите какво обаче ще стане с по-осезаемото навлизане на изкуствения интелект в земеделието?!

Може ли платформата да ги посъветва ако търсят точно определени сортове зърно например?! Дали изкуствения интелект може да помогне на болните крави?Ето какви отговори дава на някои от тези въпроси „ChatGPT“..

Какво представлява един чатбот?

Първият въпрос на който чатботът е помолен да отговори е, да обясни какво представлява. Отговорът му звучи така: „Аз съм компютърна програма, която е тренирана за това, да наподобява човешкото поведение. Това означава, че можеш да говориш с мен за всичко което искаш, и аз ще се опитам да ти отговоря толкова добре, колкото е възможно.“

Как изкуствения интелект дефинира земеделието?!

„Това е икономически бранш, който се занимава с производството на храни, фуражи и други икономически продукти. То обхваща цялата икономическа верига от посаждането на растенията и грижите за тях и животните през прибиране на реколтата и преработка на суровините до продажбата и разделението на произведената продукция. Земеделието играе важна роля при осигуряване на средства за прехрана и е важна част от обществото на хората.“

Дали земеделието е важна част от цялата система?

„Да може да се каже, че земеделието е важна част от цялата система. То играе важна функция за продоволствената сигурност, която е от жизнено важно значение за хората.

Знае ли изкуствения интелект за растящия брой на населението на планетата?

„Да“, отговаря „ChatGPT“., който е запаметил прогнозата на ООН за броя на населението, което през 2050 година трябва да достигне между 7,9 и 10,9 млрд. души.

Как може да се изхрани това непрекъснато нарастващо население?

„Изхранването му е едно от големите предизвикателства с което човечеството през идните десетилетия ще се конфронтира. Някои от средствата които могат да допринесат за подсигуряване на продоволствената сигурност са: повишаване на продуктивността в земеделието чрез използване на нови технологии така че да се произвеждат повече храни на по-малко земя, подобряване на складирането и разпределението на храните което да допринесе за подобряване достъпа на повече хора до храни, редуциране изхвърлянето на храни, с което да се осигурят повече хранителни продукти на най-нуждаещите се, използване на нови източници на храна като например водораслите или използване на насекомите като източник на белтъци, промяна в поведението на хранене, чрез изключване на някои храни от животински и растителен произход, за чието производство са нужни големи количества фуражи или земеделска земя.“

Подкрепя ли „ChatGPT“ генните технологии?

В разработката на „ChatGPT“ участва и „Майкрософт, а нейният съосновател Бил Гейтс е известен като радетел за използването на биотехнологиите в растениевъдството. Изкуственият интелект отговаря, че използването на модерните технологии, в това число и генните технологии, може да се окаже важен фактор при повишаване на продуктивността на земеделието. В отговора си изкуствения интелект уточнява, че тъй като генните технологии имат своите предимства и недостатъци, то използването им от хората трябва да става много внимателно като се отчитат възможните влияния върху околната среда и човешкото здраве.

Дали биоземеделието е бъдещето?

В своя отговор „ChatGPT“ казва, че биоземеделието има някои предимства и недостатъци, без обаче категорично да се изказва за или против него и пише, че то е форма на земеделие, която се основава на използването на естествените екосистеми и отказ от използване на синтетични пестициди и торове. То според изкуствения интелект се основава на процесите в природата и подчертава значението на биоразнобразието. Освен това биоземеделието изисква една цялостна реформа на земеделския сектор, чрез която да се намали тежестта върху околната среда и почвените ресурси от използването на пестициди. Според него трябва да се има предвид, че биоземеделието е неприложимо за всички региони, и че то не може да покрие напълно нуждите от храни на едно непрекъснато растящо население и от тази гледна точка, преминаването изцяло към биоземеделие не би било практично.

Какво не знае „ChatGPT“?!

Оказва се, че изкуствения интелект разполага с ограничени възможности за отговор, когато се поставят по-специфични въпроси като например: Кои са трите най-добри сортове зимна ръж? Освен това дава грешен отговор на въпрос свързан със забраната на глифозата, който според изкуствения интелект е забранен за използване от 31 декември 2020 година.

Още
НОВИНИ

Близо 2,5 млн. души заети в земеделието е изгубила Турция за последните две десетилетия

За периода между 2002 и 2022 година южната ни съседка Турция е загубила близо 2,5 млн. души от заетите в земеделието. За този период делът на заетите в сектора от общия брой е паднал двойно от 34,9% на 17,2%, сподели пред представители на медиите по време на посещението ни в Измир в средата на декември миналата година депутатът от турския парламент проф. д-р Камил Сендир, “Основната причина за това е както навлизането на индустрията и модерните технологии в земеделието, така и вътрешната миграция на населението от селата към големите градове“, сподели д-р Сендир.

Освен това по думите му спад се наблюдава и в дела на земеделието в брутния вътрешен продукт на Турция – от 10,2% през 2001 година на 5,5% през 2022 година. За деветте месеца на 2022 година Турция е изнесла аграрна продукция на стойност 4,7 млрд. долара като 50% от износа е бил насочен към Русия, 9,6% за Ирак и 8,9% за Германия. За същия период страната е внесла агропродукция на стойност 11,1 млрд. долара в това число 21,3% от Русия и 80,8% от Бразилия, най-вече царевица и соя. Както е известно Турция внася от Русия и украйна най-вече пшеница и ечемик, поради невъзможност да задоволи вътрешното си потребление с местно производство. Вносът на пшеница може да достигне между 9,5 и 10 млн. тона в различни години. В Турция се обработват около 23,4 млн. хектара земеделски земи, от които с потенциал за напояване са 8,5 млн. хектара, а действително се напояват 6 млн. хектара.

 

 

Още
НОВИНИ

Годината за фермерите- от избори към избори

Ако се направи бегъл опит за сравнение между 2021 година с вече отминаващите 12 месеца на 2022 година, приликите за българския фермер ще са повече, отколкото разликите. Краят на пандемията с нищо не подобри бизнес климата, тъй като рано рано беше заместена от войната в Украйна. Тя на свой ред доведе до невиждани сътресения на пазарите на суровини, и особено на тези за торове и препарати чиито основни получатели са тъкмо фермерите. Това ги постави пред избор, дали да намаляват нормите на торене и и нивото на защита на растенията и в какъв порядък да изберат културите, които да отглеждат за следващата кампания, така, че да намалят още повече използването им. Сякаш войната по естествен път изпълни едно от въжделенията на бюрокрацията в Брюксел за намаляване на торовете и препаратите за растителна защита използвани от фермерите чрез практическото спиране на различни големи мощности за производството им.

Спиралата от избори във вътрешнополитически план не роди нищо друго освен кой от кой по-импотентни парламенти, в които преобладаваха политическите игри, вместо реално и обърнато към обществото законотворчество. Агробизнесът продължава да е заклещен от администрацията и силно зависим от иначе редовно получаваните субсидии. Положението на браншове като плодове и зеленчуци и животновъдство изглежда неспасяемо дори и от субсидиите. При тях оцеляването е поставено на карта а войната постави пред ликвидация и без това слабото оранжерийно производство.

Липсата на стабилна законодателна власт и управление от служебно правителство, което реално нищо не може да променя изкара неколкократно през годината различни фермерски браншове на протест. Притесненията им бяха основно свързани с готвения стратегически план, който след поправки и отговори на коментари от Брюксел все пак мина. И те се оказаха съвсем основателни, след като едва приет, по настояване на бранша се заговори за промени в него които да бъдат внесени още през януари. Все пак последният парламент успя да приеме набързо законовите промени, които да официализират прилагането на стратегическия план от новата година.

Виждайки че става все по-трудно да се оцелява в условията на непрестанни сътресения, част от бранша погледна самоинициативно към създаване на обща камара не отгоре надолу, а обратното, което е може би по-естествения, но и по-продължителен път. И тук отделните браншове бяха поставени пред избор, дали да се включат или не в тази инициатива, особено и след появата на съмнения, че е свързана с бъдещи политически проекти. А земеделците у нас винаги са повтаряли и натъртвали, че не искат да бъдат свързвани с каквито и да са политики извън тези в сектора.

Убедени сме че ако се направи анкета сред повечето фермери, дали новият стратегически план би променил нещо, отговорът ще е по-скоро отрицателен. Първо защото българското земеделие е само една бразда от играта на големите, и второ, защото се запазва същия модел на подпомагане който води само до задълбочаване на както на дисбаланса между браншовете, така и на различията между нашето и европейско земеделие. И този дисбаланс няма как да бъде спрян без мерки от страна на държавата, с които различните сектори да бъдат извадени от унизителната категория „!чувствителни“ , наложена им от политиците. Тези мерки могат да са свързани с широко популяризиране например на алтернативи на субсидирането като използването на различни финансови инструменти, като се даде възможност на самите групи и организации на производителите да създават и упавляват собствени взаимоспомагателни фондове. Представяте ли си какво му е на един производител на чушки и домати непрекъснато да му набиват в главата, колко чувствителен е секторът, как държавата нищо не прави за неговото стабилизиране?! Или на един животновъд в полупланинските райони, който не знае с какви и сколко пасища ще може да оперира през следващата година?! И държавата пак да я няма, законодателната власт пък хептем защото живеем в държава, в която политиците стават все по-късогледи и с все по-ограничен периметър на мисъл и действие- само от избор до избор, без да се създават така нужните не само за земеделието, но и за икономиката достатъчно стабилни основи, че не да се чудят дали ще оцеляват, а как да надграждат и просперират. С мислене от избори до избори обаче, това няма как да се получи.

Още
НОВИНИ

Брюксел одобри стратегическите планове за развитие на селските райони на България и Румъния до 2027 година

Европейската комисия одобри днес стратегическите планове за развитие на селските райони до 2027 година на България и Румъния, информира Ag-Press.eu.

Подпомагането на доходите заема важно място в българския план за намаляване на разликата в доходите между земеделските производители и работниците в други сектори. За да се постигне по-справедливо разпределение на подпомагането, малките и средните стопанства ще получат преразпределително плащане, а за по-големите стопанства ще се прилага таван от 100 000 евро. Над 600 милиона евро ще бъдат отделени за подкрепа на секторите на месото, млечните продукти и плодовете и зеленчуците, които изпитват затруднения. По отношение на екологичните действия планът ще гарантира, че над 80% от обработваемата земя има минимално почвено покритие в чувствителни периоди, за да се подобри качеството на почвата. Планът на България предвижда и конкретни инвестиции за увеличаване на площите с биологично земеделие. Финансирането за развитие на селските райони ще помогне за справяне с предизвикателствата на обезлюдяването, бедността и застаряващото население. Планът ще подпомогне създаването на 9 413 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони. Те включват изграждане или реконструкция на водоснабдителни системи или реконструкция на местни пътища, училища и детски градини. Повече от 5 200 млади фермери също ще получат специална подкрепа за установяване.

 

1. Идентифициране на промените в уменията, необходими в селскостопанския сектор на ЕС за справяне с предизвикателствата, породени от двойния зелен и цифров преход.

2. Споделяне на успешен опит в професионалното образование и обучение ) готово за цифрови технологии и устойчиво земеделие в ЕС и индентифициране предизвикателствата и възможните пътища напред.

3. Разглеждане на наличните инструменти за подкрепа на висококачествени програми за професионално образование и обучение и насърчаване на сътрудничеството и синергията за предоставянето им.

Всички заинтересовани лица могат да се включат и онлайн в събитието. Повече подробности, програма и информация за регистрация може да получите на следната страница:

https://agriculture.ec.europa.eu/events/farmings-got-talent-vocational-education-and-training-agriculture-transition-2022-11-24_en?utm_campaign=58ecea6873a6a36ee300fb32&utm_content=634e8956b8872d0001f5eccb&utm_medium=smarpshare&utm_source=twitter

 

Още
НОВИНИ

Приложението на блокчейн технологиите в земеделието у нас и в Европа ще обсъждат експерти на конференция в Хасково

Национално сдружение „Планинско мляко“ – Смолян има удоволствието да Ви покани да вземете участие в Откриващата конференция по проект „Ускоряване въвеждането на блокчейн технологиите“ с акроним “DL TEchс UP”, който се съ-финансира от ЕФРР и националните бюджети на държавите участващи в Програма ЕТС Интеррег VАА Гърция- България 2014-2020.
Във фокуса на конференцията ще бъде ролята на новите технологии в селското стопанство, цифровото бъдеще на агробизнеса, прецизно и интелигентно земеделие, блокчейн технологии, изкуствен интелект. Участниците в конференцията ще имат възможност да се запознаят с приложението на цифровите технологии в селското стопанство, с възможностите за финансиране за внедряване цифрови решения и блокчейн технологии за повишаване на производителността на отраслите от Стратегическия план за ОСП 2023-2027, ПРСР 2021-2027, национални фондове и програми. Ще научат също как проект DL TEchс UP може да подпомогне новаторски идеи за въвеждане на блокчейн технологии.
Събитието ще се проведе на 21 октомври 2022 г от 10.00 ч в хотел „Фантазия“ – гр.
Хасково, Парк „Кенана“ №4.
Считаме, че темите, които ще бъдат представени на конференцията, ще бъде интересни с оглед потенциала за подобряване ефективността и ефикасността в дейностите Ви или дейностите на ръководената от Вас компания и институция/организация.В рамките на събитието ще бъдат представени всички дейности по проекта и възможностите да се включите в тях. Прилагаме предварителна Програма на конференцията и формуляр „Заявка за участие“.
Моля, да потвърдите участието си като попълните и върнете на ел. поща razvitie21sm@gmail.com приложеният формуляр Заявка за участие да 19.10.2022 г.
Ако имате допълнителни въпроси или нужда от допълнителна информация, моля, свържете се с координатора на събитието от нашия екип Илия Годев на телефонен номер
+359897961519 или на електронна поща razvitie21sm@gmail.com
В очакване да се срещнем лично по време на конференцията на 21.10.2022 г. в гр. Хасково,
Милкана Йорданова,
Председател на НСПМ и Ръководител на проект DL Tech Up

Още