петък, юли 12, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

В 47% от германските ферми се обмисля въвеждане на AI според проучване

С най-голям потенциал са технологиите базирани на AI даващи климатични и метеорологични прогнози и тези, облекчаващи административната тежест

 

Дигиталните приложения с изкуствен интелект за ниви и животновъдни стопанства стават все по-популярни в селскостопанския сектор на Германия, сочат данни от индустрията, пише БТА, позовавайки се на ДПА.

Според проучване на дигиталната асоциация „Битком“ (Bitkom) и Германското земеделско дружество (DLG), почти половината от фермите (47 процента) в момента разглеждат възможни приложения на изкуствен интелект.

Според него малко под една от 10 ферми (9 процента) вече използва изкуствен интелект.

Най-големият потенциал за трансформативната технология в селскостопанския сектор включва климатични и метеорологични прогнози, но също така планиране на реколтата и производството и прогнози за добива. Интерес представляват и решения за ежедневна административна работа.

Селското стопанство е един от пионерите на изкуствения интелект, казва изпълнителният директор на „Битком“ Бернхард Роледер. По думите на вицепрезидента на Германското земеделско дружество Тил Майнел използването му става все по-необходимо поради натоварването на мениджърите на ферми.

Според проучването селскостопанската техника с GPS сателитен контрол и сложни системи за планиране на моделите на отглеждане вече са широко използвани. Популярни са и приложения за по-прецизно използване на торове и пестициди.

В проучването, проведено през февруари и март, са били анкетирани 500 ферми с най-малко 20 хектара в Западна Германия и 100 хектара в Източна Германия.

 

 

 

Още
Агро Новини

Над 3 400 оперативни групи допринасят за повишаване на производителността в земеделието и горското стопанство в ЕС

 

Оперативни групи от Италия, Германия, Нидерландия и Испания взеха тазгодишните награди в конкурса EIP -Agri Inovation Awards

 

От създаването на EIP-AGRI през 2012 г. повече от 3 400 оперативни групи са допринесли за повишената производителност и устойчивост на селското и горското стопанство в ЕС.

По време на специална церемония в португалския град Ещорил на 7 май бяха наградени участвалите в конкурса EIP Inovation Awards оперативни групи от цяла Европа. Мрежата за ОСП на ЕС, с подкрепата на Механизма за подкрепа „Иновации и обмен на знания | EIP-AGRI“. организира EIP-AGRI Innovation Awards, за да отличи голямото разнообразие от иновативни проекти на оперативни групи и техните постижения. Наградите са признания за усилията на оперативните групи при разработването на иновативни проекти. В обширна публикация на мрежата EU CAP Network се разказва повече за победителите през тази година.

В състезанието са формирани се+дем различни категории, като победителите през 2024 година са оперативни групи от Нидерландия, Германия, Италия, Ирландия и Испания. Победителите бяха Colorado Beetle Catcher: Sustainable Machine Pest Control (Холандия) в категорията Sustainable management of natural resources; Култивиране, прибиране и обработка на конопена слама и конопени семена (Германия) в категория Бизнес модели във веригите за доставка на храни; Parsutt – Parma ham висок стандарт за устойчивост (Италия) в категория Хуманно отношение към животните и животновъдство; SUBALMA – Подобряване на производителността и устойчивостта на подземни системи за капково напояване, които използват отпадъци от маслобойни като тор чрез използването на наномехурчета (Испания) спечелиха в категорията Смекчаване и адаптиране към изменението на климата; Illaun Farm Forest Alliance (Ирландия) в категория Устойчиво управление на горите; и Прецизно земеделие в Бранденбург (Германия) в категорията Дигитализация.

Седмата награда „любимец на публиката“, отиде при SHEEP-UP (Италия). Антонела Тормен, ръководител на проекта, казва „Много сме щастливи, че получихме наградата за любимец на публиката! Създадохме обединена работна група от животновъди, изследователи и обществени органи за подобряване на малките планински ферми, отглеждащи породи овце, които са изложени на риск от изчезване. Беше страхотно екипно усилие!”. Проектът се фокусира върху ценности като биоразнообразие, устойчивост и качество на продукцията. Общо повече от 11 000 души гласуваха онлайн от 15 април до 3 май за своя любим проект сред 30-те номинирани.

Повече за иновативните проекти на наградените

Експертно жури определи победителите в 6-те тематични категории. В категорията „Устойчиво управление на природните ресурси“ наградата отиде при оперативна група , която разработи и тества механична машина за борба с вредителите за колорадския бръмбар, чието разпространение се увеличава в Нидерландия поради по-горещите лета.

Във втората категория „Бизнес модели във веригите за доставка на храни“ германска оперативна група взе наградата за новите си вериги за стойност за индустриалния коноп, които включват отглеждане и маркетинг на конопени ядки и конопена слама, обработка на място и отглеждане на адаптирани сортове .

Италианската оперативна група Parsutt спечели категорията „Хуманно отношение към животните и животновъдство“ за създаването на протокол за устойчивост на пармската шунка, основан на високи стандарти за хуманно отношение към животните и биосигурност, както и отговорно използване на антибиотици в свинеферми.

В категорията „Смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него“ наградата беше присъдена на испанската оперативна група grupa SUBALMA, която използва вторични продукти от маслобойни като торове чрез техники, които гарантират максимална ефективност при използване на водата, като се фокусира върху подземно напояване и инжектиране на наномехурчета.

Illaun Farm Forest Alliance от Ирландия оглави категорията „Устойчиво управление на горите“ за своя земеделски подход за подобряване на управлението на горите и възстановяване на местните гори чрез ангажиране на общността.

В категорията „Дигитализация“ победителят беше германска оперативна група , работеща за противодействие на подкисляването на почвата, която е разработила напълно дигитализиран специфичен за даден обект процес за управление на киселинността на почвата и система за подпомагане на вземането на решения за варуване с променлива скорост.

Още
След 2020 г. ще се насърчава използването на произведено в Европа слънчогледово и рапично масло
Агро Новини

Factcheck.bg: Публикациите в социалните мрежи с твърдения, че земеделието е екологичен геноцид са дезинформация

В публикациите се твърди, че било незаконно да се продават семена от стари местни сортове

В обширна публикация, платформата за проверка на фактите factcheck.bg ЕС е опровергават публикации в социалните мрежи, според които Е е обявило земеделието за еколлогичен геноцид (екоцид).

На фона на продължаващите фермерски протести в Европа, в социалните медии у нас се разпространяват неверни и манипулативни твърдения, които претендират, че представят реалните мотиви за недоволството на земеделците. Твърди се, че ЕС е обявил земеделието за „огромна заплаха за климата“, че „Световният икономически форум е приравнил земеделието с екоцид“, за да се стигне до извода, че „да отглеждаш храна е престъпление“.

Според твърденията в мрежата било незаконно да се продават семена от стари местни сортове, ако не са вписани в националната или европейска сортова листа.

Дезинформацията се гради на конспиративния разказ, че ЕС иска да намали броя на фермерите като отнеме/конфискува земята им, за да да може да контролира храната-„който контролира храната, той контролира и хората“. Т.е истинската причина за земеделските протести е противопоставянето на унищожителните планове на ЕС. Към този мотив се прибавят „заплахите“ от прилагането на новите геномни техники-„новото ГМО“, регулацията на пазара за продажбата на семена от стари сортове и разбира се, измислените ограничения, които Зелената сделка налага на производителите. Като във всяка конспиративна теория аргументи и/или конкретни законодателни инициативи не са посочени.

Основни говорители по темата са семейство зеленчукопроизводители, които притежават ферма около София, а разпространението на спекулативните твърдения е през тяхната Фейсбук страница.

Постовете и видеата с тези твърдения се споделят от групи и отделни потребители във Фейсбук и Тик Ток. Двойката участва в предаване на Ютюб канала „Истина БГ“, който Factcheck.bg и друг път е уличавала в разпространение на дезинформация, както и в Ютюб канала на „Списание 8“ със заглавие “Краят на хранителния суверенитет?”. Така спекулативно поднесената информация достига до десетки хиляди потребители.

Дезинформацията „Екоцид“

Европейската обсерватория за цифрови медии отчита, че месец преди масовото разпространение на споменатите по-горе твърдения у нас -през февруари, дезинформацията за фермерските протести и селскостопанската политика на ЕС чувствително нараства. В месечния доклад се отбелязва, че използването на социалното напрежение в западните общества и подклаждането на настроения срещу съюза чрез неверни твърдения е добре позната стратегия на руската пропаганда.

Често използван подход е и подмяната на значенията на понятията, както вече се случи с “геноцид”, “фашизъм” и др., а сега и с “екоцид”. Понятието все повече се превръща в етикет, обозначаващ дезинформационните наративи срещу зелените политики на ЕС.

Според дефиницията на Оксфордския речник екоцид е унищожаване на природната среда чрез умишлено или небрежно човешко действие. Терминът става особено популярен след срещата за климата в Дубай COP28 през 2023 г., където един от основните обсъждани проблеми е отражението на военните конфликти и бойните действия върху природата и климата.

Цитира се изказване на Джоджо Мехта, основател на движението Stop Ecocide, в един от панелите на Световния икономически форум в Давос (WEF), в което тя отстоява каузата на организацията- човешката дейност, която е във вреда на природата, да бъде криминализирана. Консервативни сайтове като The Epoch Times и Zero Hedge и коментатори като Питър Имулсен и Алекс Джоунс интерпретират изявлението на Мехта като позиция на форума-т.е на световния елит, с която се иска „земеделието и риболовът за бъдат обявени за сериозно престъпление“.

Пред проверителите на факти от АФП Джоджо Мехта обяснява: „ Ако някой наистина си е направил труда да слуша или дори да прекара две минути на нашия уебсайт, щеше да разбере, че в никакъв случай не казвам, че обикновените рибари и фермери ще бъдат криминализирани – точно обратното.Това е насочено към най-големите замърсители и тези, които причиняват наистина сериозни щети. Не става дума за наказване на малкия човек по какъвто и да е начин или под каквато и да е форма.“

Престъпленията срещу околната среда са четвъртата по големина престъпна дейност в света, показва проучване на Евроджъст. В края на март ЕС разшири обхвата на директивата, с която се криминализират престъпления срещу околната среда. В документа са изброени над 20 дейности като трафик на дървен материал, незаконно рециклиране на замърсяващи компоненти на кораби, сериозни нарушения на законодателството за химикалите, които подлежат на наказателно преследване. В директивата не се използва понятието екоцид, а дейности от традиционния поминък като земеделие, риболов и др не са сред криминализираните.

Не е вярно, че ЕС иска да се заличат традиционните сортове
Видео постовете с невярна и подвеждаща информация за европейските правила за пазара на семена и заплахите за органичното земеделие започват да излизат седмица преди дебатите в Европейския парламент по новия Регламент за производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал и след като Комисията по земеделие на Европейския парламент (AGRI) вече е гласувала за освобождаване на „старите сортове“ от общите правилата за търговия със семена. Видеата звучат като класически конспиративни теории, в които опитът за регулация и управление на сектора е определен като опит за контрол върху храната и хората.

Преразглеждането на съществуващата законодателна рамка е по предложение на Европейската комисия, а подготовката и обществените обсъждания по него започват през 2021 г. Целта е да се обединят сега действащите 10 европейски директиви, част от които са приети през 60-те години на миналия век. Проектът на ЕК е обнародван през юли миналата година, а на 24 април Европейският парламент (ЕП) прие позиция за преразглеждане на законодателството на ЕС за търговия със семена и други видове растителен репродуктивен материал.

Според действащите правила не е разрешен обмен на семена в натура между земеделските стопани. Също така всички семена, които се предлагат на пазара, трябва да принадлежат към регистриран сорт.

В проекта на ЕК е предвидено разширяване на обхвата на дерогациите. В резултат на гласуваната от ЕП резолюция по новите предложения обаче се предвиждат още по-големи изключения и съответно облекчения за дребните фермери. Обменът на семена между земеделските стопани трябва да бъде освободен от нови бюрократични изисквания, решиха евродепутатите. Те предлагат да се позволи на фермерите да обменят помежду си ограничено количество от всякакъв вид растителен репродуктивен материал, като ЕК ще трябва да определи разрешеното количество за всеки вид.

Противно на неверните твърдения се предлага да се улесни търговията с традиционни сортове. Достъпът, продажбата и трансферът на семена от стари местни сортове в малки количества трябва да бъдат освободени от правилата. Текстът също така удължава срока на регистрация на традиционните сортове до 30 години.

Резултатите от гласуването бяха критикувани от Euroseeds (европейското лоби в областта на семената), което се противопостави категорично на предложените изключения. Организацията, заедно с фермерските групи COPA и COGECA и търговските асоциации в областта на храните Europatat, Coceral и European Beet Growers, както и Maiz’Europe, предупреди, че изключенията ще доведат до „паралелен, неконтролиран пазар“.

IFOAM Organics Europe, европейската организация за биологични храни и земеделие, приветства решението. „Запазването на агро биоразнообразието и гарантирането, че растителните генетични ресурси не са концентрирани в ръцете само на няколко големи участници, са от съществено значение за устойчивостта и бъдещето на нашата хранителна система“ се казва в позицията на организацията.

Новият регламент не е окончателно приет. Работа по него ще бъде продължена от следващия състав на европейския парламент.

Новите геномни техники не са „новото ГМО“

Твърденията за новите геномни техники, изразени в постовете на „Близката ферма“, също не отразяват реалните предложения и дискусии в тази сфера. Дебатите по облекчаването на режима за прилагане на новите техники при някои растения и храни не са приключили и новата законодателна рамка е далеч от прилагане в държавите членки на ЕС.

 

В началото на февруари Европейският парламент одобри общ подход по досието на предложения от ЕК Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, храните и фуражите от тях. Евродепутатите приеха предложението да има две различни категории и два набора от правила за растенията, получени чрез НГТ, като етикетирането на продуктите от тях ще остане задължително.

Още
Агро Новини

Калоян Куманов: Земеделието е един от секторите които благоприятства бързото навлизане на автономно управляеми машини

Липсата на работна ръка и по-малкото препятствия на полето все повече ще налагат използването на автономно управляема техника

 

„Наличието на по-малко препятствия на полето е един от факторите благоприятстващ бързото навлизане на автономно управляеми машини в земеделието. Другият е постоянния недостиг на работна ръка, като дори в Китай където си мислим че има достатъчно работна ръка всяка година от земеделието излизат 10 млн. души, което е проблем“, каза в отговор на въпрос на Nivabf.com относно тенденциите в развитието на автономно управляемите машини в сектора Калоян Куманов, зам. председател на Агротех“.

Според него ако има лоша новина за агросектора що се касае до развитието на автономно управляемите машини, това са наличието все пак на определени регулации, с които производителите им трябва да се съобразяват.

„Дори и да не се намира на полето такава машина която се управлява автономно от някой друг ако няма достатъчно защити пак би могла да причини щети. Ако преди няколко години автономно управляемите машини бяха само част от маркетинговите ходове на различни производители, то днес вече виждаме все повече от тях реално като решения свързани не само със зърнопроизводството, но и с овощарството и брането на плодове.“, добави още той.

По време на последното издание на „“Агротехника“ в Хановер по думите му са били показани подобни решения като например такова, позволяващо брането на ябълки чрез използване на дрон. Производители ще демонстрират през идната седмица в Добрич, как работи една автономно управляема машина на полето.

„Много често си мислим, че подобни решения ще дойдат в практиката след доста години, но навлизането ив нея реално става много по-бързо и след година или две те вече са част от нея. Така преди години си мислехме, че GPS оборудването ще се наложи след десет или двадесет години, но само за пет години то се превърна в стандарт за земеделската техника“, добави още той.

Една от дилемите, с които ще трябва да се справят земеделските производители които искат да наложат в стопанствата си автономно управляеми машини, е дали зад тяхното управление и контрол да стоят по-млади хора, които разбират повече от света на технологиите, или по-възрастни, за които работата с данни и тяхната обработка са по-непознати. Автономните машини според Куманов променят изцяло начина по който хората си мислят, че правят земеделие, променят начина на формиране на обработките, начина на формиране на интензитета на работа, времето на работа на дадена машина и границите в които тя извършва определена обработка.

Още
Агро Новини

Януш Войчеховски под натиск да се оттегли заради отстъпление по целите за климата

Защитниците на тезата земеделието да остане в обхвата на целите искат реформа на ОСП и пренасочване на средства от животновъдство към по-ниски емисионни дейности

 

Новината за оттегляне на изискванията по отношение на хранителната индустрия от целите за климата и околната среда на ЕС до 2040 година предизвика гнева на зелените, които поискаха оттеглянето на европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, информира ar2020.eu.

Коментирайки с пост в X, комисарят потвърди, че целите са премахнати от окончателния текст и добави, че това „положително решение за фермерите беше взето по моя молба“.
Коментарите му предизвикаха гнева на зелените групи, които разкритикуваха този ход като стъпка в грешната посока. Междувременно, говорейки по време на среща на членовете на ЕП, занимаващи се със селско стопанство тази седмица, председателят на Научния консултативен съвет на ЕС по изменението на климата Отмар Еденхофер подчерта необходимостта земеделието да е в центъра на разговорите „при постигането на целите на ЕС за климата до 2040 г., като посочи необходимостта от реформиране на Общата Селскостопанска политика ОСП за пренасочване на подкрепата от животновъдство към дейности с по-ниски емисии.

Този ход обаче също така не успя да спечели фермерите, все по-голям брой от които призовават за оставката на комисаря.

„Януш Войчеховски ще бъде запомнен като най-лошия еврокомисар по земеделието заради неговата неефективност“, заяви представител на испанската селскостопанска асоциация ASAJA Брюксел пред arc2020.eu , критикувайки комисаря по земеделието за неговото „пасивно управление и неговата небрежност в защитата на европейските фермери през тези пет години“ и призовавайки той да се оттегли от поста си.

Този ход идва на фона на подобни призиви от родната страна на Войчеховски Полша, където в момента се провежда едномесечна обща стачка в знак на протест срещу политиките на ЕС.

Както съобщава Politico, Ярослав Качински, лидер на опозиционната партия „Право и справедливост“ (PiS), също призова еврокомисаря да „прекрати мисията си“, докато подкрепата за комисаря сред полските фермери остава незначителна.

Войчеховски обаче отхвърли подобни призиви, като отрече да има проявена небрежност от негова страна. Междувременно говорител на Комисията каза пред arc2020.eu , че председателят на ЕК фон дер Лайен „има пълно доверие в своя екип“.

Още
Хиляди на земеделски стопани протестираха в Брюксел срещу ниските цени на продукцията им.
Агро Новини

Фермери с трактори блокираха белгийско-нидерландската граница

Близо 2 хил. камиона са блокирани извън пристанищния комплекс Антверпен-Брюж

Протестиращите фермери блокираха няколко пункта по белгийско-нидерландската граница и спряха трафика през тях, информира БТА, позовавайки се на Ройтерс. Протестът им е насочен срещу повишаващите се цени, евтиния внос, бюрокрацията и високите данъци.

Един от затворените пунктове води към Антверпен, вторият по големина град в Белгия и второто най-голямо пристанище в Европа. В Западна Белгия фермерите от няколко дни насам не дават възможност на камионите да влизат и излизат от пристанището в Зеебрюге, което е част от пристанищния комплекс Антверпен-Брюж. Според фламандската телевизия Ве Ер Те (VRT) блокирани са около 2000 камиона.

Както е известно протестите на фермерите в белгийската столица Брюксел прераснаха в безредици, в които полицията беше принудена да употреби водни струи и сълзотворен газ.

Българката Рада Ганова живееща в белгийската столица сподели, цитирана от БТА, че протестиращи са били издигнали плакати „Това не е Европа, която искаме“, „Храним ви, но ние умираме“, „Без фермери няма храна“, „Европа продава селските си стопани и гражданите, за да печелят многонационалните компании“, „Малките в Европа също искат да бъдат чути“, „Колройт мами потребителите и купува нашите земи“, „Който сее мизерия, жъне гняв“, стана ясно още от думите и.

„Европа е раздирана от протести и манифестации, но Брюксел е особен притегателен център за всички протестиращи, защото тук манифестациите са под прозорците на властта. Площад „Люксембург“ пред Европейския парламент се е превърнал в нещо като „жълтите павета на Европа“ и всички протестиращи искат да стигнат до това място, за да бъдат чути исканията им. Още във вторник в европейския квартал в Брюксел, където се намират трите институции, имаше паркирани земеделски трактори“, допълни Рада Ганкова.

Фермерски протести в последните дни има в Германия, Полша, Португалия, Гърция и Румъния, а от вчера те са напът да спрат във Франция, след като правителството удовлетвори част от исканията на земеделските стопани.

Още
Агро Новини

Преработвателите на слънчоглед се обявиха за „разумен предел“ при изпълнение на исканията на земеделските браншове

Те предупреждават, че проблемът с неконкурентноспособността на производителите ни може да се превърне в цикличен

Дискусията от миналата седмица на някои браншови организации с премиера Николай Денков породиха поредица от реакции. С такава не закъсняха и от асоциацията на преработвателите на маслодани култури, които в специално писмо до медиите заявяват, че са за „разумен предел“ при изпълнение на исканията на земеделските браншове от страна на правителството. Те пишат още:

„Използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми. Високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания поради високите разходи за производство и ниските добиви, доведоха до неконкурентноспособност спрямо производителите в Русия и Украйна и ниските цени на външните пазари, това в момента е основния проблем на българското земеделско производство“

. Исканията според преработвателите , които са посочени в Декларация на Националната асоциация на зърнопроизводителите от 13.01.2024 и последвалата среща в МС, даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен.

Ситуацията според тях се повтаря в резулта на вемането на половинчати решения под натиск от протести, вместо да намери трайно решение за повишаване на конкурентноспособността на земеделието ни.

Те напомнят, че спирането на вноса на украински слънчоглед с административни мерки се е превърнало в основна задача на земеделското министерство в последните десет месеца, нещо което фигурира и в последната декларация на зърнопроизводителите. Според тях предприемането на подобни административни мерки за ограничаване на вноса на слънчоглед няма да окажат влияние на цената както на слънчогледа, така и  на останалите зърнени култури, намираща се пряка зависимост от международните пазари заради износа на по-голяма част от земеделската ни продукция.

Мерките за ограничаване на украинския внос н слънчоглед, чрез който преработвателите да попълнят нужните им близо 4 млн. тона слънчоглед за преработка според преработвателите са довели до:

• Забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед, поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване;
• Очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не се оправдаха, напротив тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар;
• Задържане на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени доведоха до влошаване на качеството му поради лошо съхранение;
• Невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели. Производството на слънчоглед в Република България от реколта 2023 е 1,62 млн. тона, а нуждите на преработвателите са над 4 млн. тона на годишна база.

• Преустановена бе преработката в редица български заводи поради липсата на суровина;
• Въвеждане на различни механизми и увеличаване на административната тежест от страна на МЗХ, които единствено възпрепятстваха вноса на слънчоглед от Украйна;
• Пропусната преработка от над 1,5 млн. тона слънчоглед;
• Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а те гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневноВ тази връзка твърденията, че „1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни.

След отпадането на 01.12.2023 на неофициалната забрана за вноса от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания през септември с тях меморандум, се очакваше от началото на декември вносът от Украйна да се либерализира, което беше официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството. Всичко това останаха само думи на вятъра. До настоящия момент, два месеца по-късно, няма НИТО ЕДИН одобрен лиценз за внос от Украйна въпреки липсата на каквито и да е забрани. В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост.

Още
Агро Новини

От „сглобката до „светофарената коалиция“- прилики и разлики на фона на едни протести

Крепежните елементи на коалиционните управления се движат от различна логика – в Германия надделяват икономически и екологични доводи, у нас ползват фермерите като бухалки или за формиране на електорални ядра

Ако коалицията управляваща Германия има своето обяснение в цветовете на съставляващите я партии, българската сглобка си е чисто родна измислица на иначе доста креативни политически умове. Нейното съответствие в цветово отношение е далеч по-трудно да се определи дори от социолозите за разлика от Германия, където различните комбинации между партиите си имат класическите определения- червено-черна, Джамайка или светофарена коалиция. Ако се опитаме все пак да определим в цветово отношение нашенската сглобка, то тя би варирала от тъмно синьо с малко зелено и розово до лилаво. Цветове характерни по-скоро за четката на някой художник от сюреалистичната епоха, отколкото за епохата на реализма. Даже връщайки се назад в политическата ни история е трудно да се правят аналогии с Демократичния сговор или Конституционния блог на Ляпчев и Буров от 20-те 30-те години на миналия век , просто защото времената и целите днес са различни.

В Германия сега управляващата „светофарена коалиция“ е една от възможните между класическите партии на политическия ландшафт там, в която водещи са социалдемократите, излъчили канцлера Олаф Шолц, следвани от Зелените част от чиито министри държат ключовите за фермерите министерства на икономиката и земеделието. Коалицията се поддържа от либералите, които се явяват нещо като крепежен елемент, подобно нанегласно оформилия се такъв в българската сглобка- ДПС.

Не случайно споменаваме, че ключовите министерства за земеделските производители се държат от представители на Зелените и либералите Джем Йоздемир, Роберт Хабек и Кристиян Линднер, защото от тях именно зависи дали ще се достигне до политическо споразумение с фермерите, което да потуши протестите им. В Германия се стигна до ситуацията с фермерите заради това, че конституционния съд на страната обяви предвидените бюджетни разходи за противоконституционни и за да се намалят, отнякъде трябваше да се отреже. Още повече Зелените които са втория по значимост партньор в правителството настояват за поемане на доста сериозни екологични амбиции с оглед и на климатичните промени. И няма как супермощните иначе земеделски машини в подобна светлина да ползват отстъпка от акциза за ползване на фосилни горива, нанасяйки щети на климата с производството на вредни емисии, и на почвите с влагането на торове и препарати в тях.

У нас мащабният протест от миналата година беше преодолян с подписването на меморандум от Премиера Николай Денков, финансовия министър Асен Василев и земеделския Кирил Вътев. Като цяло реакцията на тези ключови за българските фермери министри срещу протестите водени от зърнопроизводителите бяха по-скоро негативни, но в нашия случай е не маловажно да се отбележи, че роля за стихването им изиграха две от формациите в сглобката, ползващи от години земеделските производители я като бухалка, я за формиране на твърди електорални ядра. Сещате се за кои от тях става дума.

Както у нас, така и в Германия политическата класа не пропусна възможността да се опита да яхне недоволството на производителите, и в двата случая имаше опити за намеса и на извън системни партии от крайнодесния политически спектър.

Сега у нас се задават поредни протести,движени пак от зърнопроизводителите в опит да подражават на германските им колеги. Исканията им обаче след като в продължение на десетилетие и половина бяха галеници на земеделските политики и след като само за последната година в сектора се наляха близо 3 млрд. евро сега изглеждат сякаш изсмукани от пръстите. Действията им ще са под мотото „Дайте и ние да излезем на протест, че да не останем по-назад от Европата“. Освен това част от исканията им са вече изпълнени или в ход на изпълнение. Украинският внос се регулира от лицензионен режим, а в напояването стартираха проекти за рехабилитация на магистралната мрежа от съоражения, и ако парламентът си свърши работата може да се облекчи режимът за отдаване на концесия на съораженията от вътрешната напоителна мрежа за да отпочне и тяхното възстановяване. Ако излязат на протест зърнопроизводителите рискуват повече да усилят антагонизма на обществото към тях, отколкото да постигнат нещо, поради нереалистичните им искания, далеч от очакванията не само на обществото, но и на политическата класа.

В края на миналата седмица земеделският министър Кирил Вътев още веднъж потвърди по време на посещението си в стопанството на Иван Кабуров в Мало Конаре, че напояването е основен приоритет.

„Няма как да се прави земеделие без напояване. Големият ни проблем е, че все още нямаме прогноза за състоянието на източниците ни за напояване. Едва ли някой се съмнява, че имаме достатъчно източници за напояване, и реки, и подземни води и язовири, но този режим трябва да е не разрешителен, а задължителен, защото не може държавата да те спъва да получаваш вода за напояване, ако си земеделски производител.“

Що се отнася до украинската помощ министър Вътев добави, че трябва да се види кои реално са ощетени от това, че няма да я получават, защото ако разходите за енергоносители засягат всички, при нея не е така. Той припомни, че бюджетът за земеделие през 2024 година ще достигне до 3,6 млрд. лева.

„усилено работим в рамките на този бюджет да се намерят механизми за изплащане на украинската помощ“, заяви още Вътев.

Основното което разгневи германските им колеги беше премахването на една от благините им, да ползват горива с намален акциз. Родните производители не могат да се оплачат от подобни намерения на управляващите, които едва ли биха стигнали до там. Нещо повече, те се радват на още един лукс- да са може би единственият икономически сектор в държавата с обратно начисляване на ДДС след като са продали зърното и слънчогледа си.

„Винаги има условия за протести, въпросът е кога са обективни. На германските фермери освен че им вдигнаха данъците за машините им отнеха възстановяването на акциза за горивата, което изкара хората на протест. При нас такава ситуация няма“, коментира министър Вътев ситуацията в Германия.

Очевидно е, че ако у нас започнат нови протести движени от зърнопроизводителите, те ще натрупат нови черни точки не само сред обществото, но и сред управляващите. Друг е въпросът как ще реагират крепежните елементи на сглобката, ползващи клетите фермери я като бухалка, я като партиен електорат.

 

Още
Зърнопроизводство

ИОСЕЛЕНА: Биологичното движение има ясна и недвусмислена позиция за това, че биоземеделието трябва да остане свободно от ГМО

Биопроизводителите настояват да им се запази свободата на избор да останат свободни от ГМО

 

„Биологичното движение има ясна и последователна позиция по темата ГМО от неговото официално създаване през 1972 г. Последната резолюция на IFOAM Organics Europe беше изработена с нашето участие и приета през м. юни 2023 г., затова и нашата позиция е същата:Европейското движение за биологично земеделие потвърждава отново позицията си, че процесът на биологично производство трябва да остане свободен от генетично модифицирани организми (ГМО) в бъдеще, включително ГМО, получени чрез нови генни техники (НГТ).“

Това се казва в позиция на фондация „БИОСЕЛЕНА“, изпратена до министъра на земеделието Кирил Вътев във връзка с проекторегламента относно растения, получени чрез някои нови геномни техники и храни и фуражи, произведени от тях и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/625.

Биологичните животновъди, фермери, преработватели, сертифициращи организации, търговци и търговци на дребно настояват да се запази свободата им на избор да останат свободни от ГМО. За тази цел принципът на етикетиране и проследяване, заложен в действащото законодателство, който позволява идентифицирането на ГМО по цялата верига на доставки, трябва да се запази и да се прилага за всички НГТ.

Според становището на организацията гнното инженерство се използва за узаконяване на патенти за семена и животни. Освобождаването на генетичен материал защитен с патент, от проследяване би изложило всички оператори във веригата за доставка на храни на значителна правна несигурност по отношение на това какво могат или не могат да правят с растенията и животните, с които работят, поради опасения за нарушаване на патенти. Увеличаващият се брой патенти за специфични признаци и генетичен материал е заплаха за иновативния европейски модел на селекция, който разчита на по-леки форми на права на интелектуална собственост, позволяващи разпространението на генетичен материал. Това би довело до вредна концентрация и корпоративен контрол в сектора на семепроизводството, свързани с бизнес модели от химическата промишленост.

Още
Агро Новини

И 2023 г. не донесе нищо ново на земеделския фронт

Вместо обединение сред браншовете цари хаос и разединение

 

Дни преди края на годината идва време за нова равносметка на това, какво донесе 2023 година на земеделските производители. Поредицата от кризи, редуването на избори и неработещи парламенти, чиято основна задача се състоеше в това да подготви поредния вот сякаш доведоха до там, че сред земеделските браншове за кой ли път да властва повече разединението и поляризацията в отношенията, борбите за представителност, онагледени с протести, декларации и писма. Обединението им с цел постигане на общото благо изглежда толкова далечно, колкото далеч е Марс от Земята. Въпреки че най-накрая не една а цели три организации с много кратка история създадени през последните 12 месеца намериха място в организацията на европейските фермери и кооперативи.

За кооперативите сякаш става излишно да говорим. Министър Кирил Вътев потвърди, че процесът по създаване на групи и организации на производители е зациклил в такова безвремие, че едва ли скоро ще се отпуши. В началото когато беше обявено назначаването му за министър, Кирил Вътев беше посрещнат с немалка доза оптимизъм, най-вече защото от години за министър беше номиниран човек от бранша- производител и преработвател с огромен мениджърски опит.

Опитът му да наложи правилата от бизнеса и сред земеделските производители като извърши вътрешно преразпределение на помощите които да бъдат пренасочени към най-малките и реалните производители, обаче избоде очите на браншовиците, свикнали да са на хранилката от десетилетия насам, да се разхождат и лобират за лични интереси из министерски кабинети лидери на организации с уж национална представителност. И те логично се възпротивиха, като в течение на годината си намериха и нов месия мигрирайки от ГЕРБ към ДПС и призовавайки в своето безсилие за помощ почетния член на „списъка Магнитски“ Делян Пеевски и тях да ги оправи.

Сякаш налагането на промяна в модела на подпомагане на фермерите прилича много на всеобщата борба с корупцията в държавата. За това тази промяна да върви бавно обаче допринася не само „слепотата“ на някои браншовици, а и безхаберието на законодателната власт, която залутана в подготовката на вотове, не направи ама никакви опити да се занимае със законодателни инициативи в сферата на земеделието повече от година. Така няма нито критерии за малки фермери, нито са дефинирани реално произвеждащите фермери, към които да бъдат пренасочени и помощите.

„Никой в тази зала както и извън нея не може да каже какъв е броят на браншовите организации в земеделието и храните, а това показва едно единствено нещо- хаос и никаква ефективност. Единици са добре организираните браншове, които са много ефективни и с които е удоволствие да се работи“, обобщи ситуацията с отделните браншове Кирил Вътев, обявявайки за пореден път намерението на изпълнителната власт отново да прокара законодателство не само за браншовите организации но и за аграрната камара, която май се оказа не една , а три в края на 2023 година.

Ако трябва да извадим кристалната топка и да се опитаме да познаем каква би била земеделската 2024 година, едва ли ще е трудно да определим поне една тенденция. Ако продължи междуизборното лъкатушене, ако няма ясно изразено намерение за следването на основните земеделски политики, без значение кой ще дърпа лостовете на изпълнителната и законодателна власт, на фермерите хич няма да им е лесно още повече в царящия браншови хаос. Ако пък отново в земеделието се върне статуквото, разбирайте ГЕРБ-ДПС, и начело на министерството пак застане политическа пионка, поставена да изпълнява нечии поръчки, тихата революция в подпомагането и въобще опитите да се постави земеделието на основите на пазарните принципи че който произвежда повече да получава повече, ще приключи безславно и онези свикнали от 15 години все да са на хранилката, пак ще си дойдат на своето място. А ако в духа на модната тенденция трябва да изберем дума на 2023 година, с която да охарактеризираме последните 12 месеца за земеделските производители, то тя би могла само да бъде- разединение.

Още
151 одобрени бизнес-планове и заявления е изготвила службата за съвети в земеделието във Варна
Агро Новини

Брутната добавена стойност на земеделието в икономиката се е свила с над 4% през 2022 г. според експертен доклад

Високите разходи и войната в Украйна са допринесли за намаляване на БДС

Брутната добавена стойност на земеделието на годишна основа пре

з 2022 година се е свила с 4,4% според данните от годишния доклад за развитието на земеделието, информират от правителствената пресслужба. Създадената през 2022 година брутна добавена стойност от селското стопанство, горската индустрия и риболова според данните е достигнала до 6,5 млрд. лева, което представлява свиване с 4,4 процента спрямо предходната година. Причините за това са войната в Украйна и повишените разходи за производство.

Дела на земеделието в общия БДС на икономиката възлиза на 4,3%. За първите две тримесечия на 2023 година по предварителни данни брутната добавена стойност на земеделието е намаляла съответно с 1,1% и 0,3%.

През 2022 г. за поредна година се формира значително положително салдо в аграрната търговия на България, възлизащо на 1,6 млрд. евро. По предварителни данни, през първото полугодие на 2023 г. нетният износ на селскостопански стоки от страната е в размер на 972,7 хил. евро, като водещите групи продукти в неговата структура са зърното, растителните мазнини и маслодайните семена.

Още
Агро Новини

На протеста: От оставка… до разпни го

Ако няма истинско обединение, политиците ще продължават да неглижират фермерите

С основното обвинение че е нарушил подписаният меморандум, днес „осъденият“ беше образно казано поставен на подсъдимата скамейка по време на организирания от водещите браншови организации протест. В него се включиха както представители на животновъдния сектор, така и на оранжерийните производители.

И след като в ролята на осъдения, първоначално влезе земеделският министър Кирил Вътев, който неколкократно натърти, че всичко което някои е трябвало да получат са го получили, в хода на протеста в ролята на осъдения влязоха още последователно Александър Йоцев, който се появи пред протестиращите не дотам подготвен, и нажежи страстите и шефката на земеделската комисия Десислава Танева, която пък си има стари прегрешения като министър с прослолутата си реплика към едни земеделски производители, да запазят мълчание , че Брюксел да не резне обвързаната подкрепа. След нея като „гробокопачи“ на българското земеделие в списъка на „Осъдените“ бяха добавени още премиера академик Николай Денков, заместник председателя на земеделската комисия Росен Костурков, та даже и медиите, изкарали ги антигерои на един земеделски уестърн.

Никой не може да отрече, че земеделието и в частност животновъдството са меко казано в упадък. Нещо което виждаме и по рафтовете в магазините. Никой не иска да попречи на фермерите да си получат средствата, които заслужават. Неоспорим факт е обаче че те са жертва на политики формирани както на национално, така и на европейско ниво не от вчера и днес, а от последните поне 20 години. Политики в които както господин Зоров и господин Синапов в качеството му и на съветник в МЗХ в един период, така и госпожа Степанчева са вземали дейно участие.

Да примерите които днес чухме за състоянието на повечето европейски фермери ги познаваме и ние, още повече че някои от нас ги виждат и на място, но за да са на такова по-добро положение, в държавите им за целта е работено десетилетия. Да, и ние натрупахме доста стаж в европейското семейство, но явно при нас нещата все не се получават. Дали това е въпрос на държавническа политика,, национален ген или следването на веруюто „Не е важно дали ние сме добре,важно е Вуте да е зле“ е въпрос на гледна точка.

Ами господа протестиращи, които днес бяхте обградени не от народна любов, а от частна охрана, като искате да сте силни и мощни, направете кооперативи, обединете се, създайте такава пазарна основа, че с вас като производители да се съобразяват всички от веригите, до политиците, а не да скачате когато не ви отърва, а когато ви отърва да изпращате благодарствени послания до силните на деня. Само когато сте силни и мощни, копче не могат да ви кажат нито политиците, нито веригите. За коопериране обаче ни гък, ни мък. Щото на Вуте му е най-добре сам да носи калпака.

Фактът че днес с малки изключения на лица от трети ешалон никой не ви обърна внимание е показателен сам по себе си, че в момента поне не представлявате такава сила, с която някой от политиците е свикнал да се съобразява. И ще продължат да ви неглижират, докато не постигнете реално обединение, ама не на кухи знайни и незнайни браншови организации, формирани по неясни критерии, а на реално заети фермери, които да знаят не само как да си поставят исканията, но и как да ги отстояват.

 

 

Още
Агро Новини

Хайка… за субсидии

Въпреки получените милиони, големите пак заламтяха за пари

Днес представителите на т.нар. водещи животновъдни браншове обявиха, че пак готвят протести, недоволни че се появи един министър, който не им ходи по гайдата, и ясно заявява неколкократно че парите по de minimis трябва да отидат за най-малките. Когато става дума за пари недоволни никога не липсват. Излязоха за пореден път да обясняват че са в криза. Представяте ли си ако големите преработватели с по 2 хил. животни са зле, какво да кажат онези-малките с по стотина животни, за които пак няма да остане нищо, ако големите прилапат поредната порция от 42 млн. лева държавни помощи?!

Това важи между другото и за така наречената в общественото пространство украинска помощ, за която пак онези големите дето държат и пазара, и схемите в училищата, искат да паднат таваните. Нещо което меко казано е предизвикало учудване у администрацията в Брюксел, защото единствено България е поискала нещо, което го няма в регламента.

И днес земеделският министър Кирил Вътев заяви, че не могат да се намерят допирни точки с хора, които не разбират. Освен това той припомни болната тема, че обвързаното производство е обвързано с норми, от по 4 тона мляко за крава, 3,6 тона мляко на юница или 40 агнета на 100 овце, на които в Европа може само да ни се смеят. Увеличаването на нормите само с 10-15% също е предизвикало вой до небесата сред големите. Защото те не искат да произвеждат много, но пък искат да получават всичко.

И ако сме на мястото на онези малките фермери с по стотина крави, логично бихме си задали въпроса, е щом като големите, които са монополисти на пазара не могат да се нагодят към новите реалности, а искат нещата да си текат по старому, какво да правим ние. Нещо повече, явяването на все едни и същи лица пред камерите и микрофоните и то в в моменти, когато управлението на страната вместо да върви напред към европейските ценности, включително и в земеделието, се клати от задкулисните играчи, дали не са инсталирани от същите тези играчи за да се борят за опазване на статуквото на субсиедивъдите, а не да се въведе по-голяма справедливост при разпределение на средствата. А това означава най-много да получат най-малките, които имат нужда в условията на икономическа несигурност, за да си повишат своята жизнеспособност. Те обаче рядко намират пътя пред камери и микрофони, и не за да искат пари като големите, а за да искат еднакви правила и възможности за развитие. Защото те са свикнали да балансират и сами да търсят спасение. Големите обаче винаги чакат някой да ги спасява. Ако не се появи поредният им месия било от Банкя, било от сараите са готови на хайка… но не за вълци, а за субсидии.

 

Още
Агро Новини

Проф: Драги Димитриевски: Обезлюдяването на селските региони тласка земеделието на Северна Македония надолу

Македонското земеделие губи пазарни позиции заради нерешени вътрешни проблеми, въпреки че се съфинансира и от предприсъединителните фондове на ЕС, смята ученият

„Пред развитието на македонското земеделие има много предизвикателства както на глобално ниво, така и такива свързани с вътрешни слабости които имаме. Зелената сделка на Европа и стратегията „От фермата до масата“ са предизвикателство не само за големите, но и за малките страни като нашата защото както знаете там има доста сериозни цели, които трябва да се изпълнят до 2030 година свързани с намаляване на пестицидите и редукция на вредните емисии в земеделието“, каза за медиите проф. Драги Димитриевски ,   от Северна Македония.

Той бе сред гостите на международния научен форум организиран в София днес от Института по аграрна икономика към ССА.

Като част от тези предизвикателства проф. Димитриевски  очерта например изискването за почти двойно увеличение на площите за биоземеделие. Към момента едва около 2% от площите в югозападната ни съседка са заделени за биопроизводство. Препятствията пред увеличаване на площите за биоземеделие са свързани както със земеделските производители, така и с невъзможността на пазара да поеме по-голямо производство.

„Ние можем да изпълним тези стандарти но не можем да достигнем до европейския пазар, а той е основен за нашата земеделска продукция. Като страна кандидат-член за присъединяване към ЕС ние провеждаме както институционални така и законодателни реформи за да изпълним изискванията на ЕС, но земеделието ни страда от дългогодишни проблеми както от социалноикономическо естество, така и такива свързани с промяна на структурата на производство, закриването на големите комбинати някои от които бяха неуспешно приватизирани и фалираха. Освен това наблюдаваме силно увеличение на обема на необработваемите земеделски земи, като ако през 90- те години фермерите са обработвали около 660 хил. хектара земя, днес обработваемите площи у нас са се свили до около 500 хил. хектара“, обрисува положението на земеделието в Северна Македония проф. Димитриевски.

Македонското земеделие е неатрактивно заради липса на финансиране и слаба организация на фермерите

 

Друга причина за спада в развитието на земеделието са слабите връзки по веригата между производител и краен потребител, в която земеделските производители не са достатъчно силни, така че да водят преговори с търговците, в резултат на което най-голям дял от печалбите по веригата отиват при търговците. Освен това поради слабите инвестиции в сектора според него производителността е ниска и ограниченото самофинансиране също е причина за незавидното положение на земеделието в Северна Македония. Всичко това е допринесло за лошото състояние на икономиката на страната и влошаване на пазарните позиции на фермерите, които бавно са загубили своята атрактивност.

„Освен със средства от държавата земеделските производители у нас се подпомагат и по ИПАРД (предприсъединителните фондове на ЕС). Въпреки това, заради липса на перспективи и пазари все по-малко млади хора у нас искат да се занимават със земеделие, а в селските региони върви траен процес на обезлюдяване“, констатира още ученият.

В резултат на това се наблюдава значителен спад в производството на земеделска  продукция, и днес например от традиционен производител на зеленчуци югозападната ни съседка вече е зависима от вноса на албански зеленчуци. Освен това страната внася зърно основно от Сърбия, мляко от Босна и Херцеговина, месо от Италия и др. .

„Все още имаме местно производство на зеленчуци, но в последните години тенденцията се обърна и от износител за Албания се превърнахме във вносител“, потвърждава проф. Димитриевски.

Фермерите отглеждащи основно зърнени култури получават по около 20 евро на декар субсидии от държавата., докато фермери с градини, лозарите и овощарите получават по около и малко над 60 евро на декар.

„От традиционен производител на земеделски продукти в редица сектори ние се превърнахме във вносители. Балансът между внос и износ на земеделска продукция на страната ни със всяка следваща година непрекъснато се влошава. Вносът непрекъснато се увеличава за сметка на износа, като само през миналата година сме внесли земеделска продукция на стойност над 400 млн. евро“, добави още експертът.

Проф. Димитриевски уточни, че средствата от предприсъединителните фондове на ЕС са насочени основно за закупуване на земеделска техника и реализиране на инвестиционни проекти в преработвателната индустрия и развитие на селските региони.

Още
Агро Новини

Акад. Атанас Атанасов: Новите геномни техники са модерното биоземеделие

Интелектуалното право е водещото предизвикателство пред разпространяването на новите геномни техники

 

„Ако Европа се спре на вариант при който не можеш да разпознаеш естественото от изкуственото, ще изникне въпроса с решаването на интелектуалното право, ето защо от сега давам съвети на експертите в министерството да се подготвят за разрешаване на предизвикателството с интелектуалното право още преди Европа да е приела регулаторен механизъм касаещ новите геномни технологии в земеделието. Ако големия корпоративен бизнес обаче не осъзнае, че трябва да даде възможност и на малките страни и лаборатории да работят с тези техники социалният конфликт ще се засили“, каза пред представители на медиите вчера академик Атанас Атанасов.

Европа според него се страхува от въвеждане на тези технологии заради прекалено крайните позиции на зелените организации. „Вече повече от 25-30 години само три страни в света предлагат например ГМО соя и царевица, и Европа заблуждава обществото, че само 40% от соята използвана за фуражи за жвотните идват от тези страни, а в същото време изхранва основно свине и птици , но отказва да етикетира произведените от тях продукти. В същото време се забранява отглеждането на подобни сортове в България, било то френски, нидерландски или германски сортове“, добави още той.

За сега единствените комерсиални продукти произведени в резултат на генна модификация които са разрешени, са растения при които е направена комбинация между гените за устойчивост към хербициди и към насекоми, и вече са разпространени в цял свят. От употребата им по думите му има освен икономически и екологични ползи.

 Моето верую е, че ние трябва да приложим новите геномни техники за да имаме истинско биоземеделие. Това ще стане рано или късно, защото друг път няма. Геномните техники е модерното биоземеделие“, убеден е акад. Атанасов,

който обаче посочи че преди години когато в Германия имаше смъртни случаи причинени от бактерията Ешерихия коли, никой не е казал, че това е станало от органични продукти. Според него геномните технологии ще изместят ГМО , които са прекалено стара и много скъпа технология.

Още
Агро Новини

Комбинирането на земеделие и производство на слънчева енергия само върху 1% от земеделските площи може да помогне за надминаване на целите на ЕС до 2030 г.

Липсата на ясна дефиниция в ЕС за това какво е агроволтаика създава опасения за промени в характеристиките на земеделската земя според експерти

Според експертите на Европейската агенция по мониторинг на арарните култури (MARS) комбинирането на на земеделие и производство на слънчева енергия само върху 1% от земеделските площи може да помогне за надминаване на целите на ЕС до 2030 г. и освен това би позволило да се произведат 720 ГВ енергия. Това пише AG-Press.eu, позовавайки се на нов експертен доклад.

Докладът на JRC, Преглед на потенциала и предизвикателствата за агро-фотоволтаиците в Европейския съюз, изследва състоянието на агриволтаичните системи, идентифицира потенциалните пречки и представя серия от препоръки за разрешаване и ускоряване на тяхното разширяване.

За разлика от конвенционалните соларни централи, при агроволтаичните панелите са инсталирани по такъв начин, че селскостопанските дейности, като отглеждане на култури, трева или плодове, остават основното използване на земната площ , като същевременно дава достъп за селскостопанска техника или добитък.

Освен това панелите могат да осигурят засенчване, за да намалят топлинния стрес върху културите и да предложат защита от лошо време. По същия начин оранжериите могат да бъдат направени от полупрозрачни фотоволтаични панели.

Фотоволтаичните панели произвеждат постоянен ток (DC), след което се преобразуват в променлив ток (AC), за да бъдат използвани директно или включени в електрическата мрежа. Преобразуването на PV DC в AC е приблизително 1/1,25.

В края на 2022 г. инсталираният капацитет в ЕС беше около 211 ГВ. Според проучването покриването на само 1% от използваната земеделска площ с агроволтаични системи може да доведе до приблизително 944 ГВ инсталиран капацитет. Това възлиза на половината от възможния капацитет с традиционните наземни фотоволтаични системи (около 1809 ГВ на същата повърхност). Въпреки това, той все още ще бъде по-голям от капацитета от 720 ГВ, предвиден до 2030 г. в Стратегията на ЕС за слънчева енергия.

Предложена от Европейската комисия през май 2022 г., стратегията е от съществено значение за масовото, бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници, предвидено в плана REPowerEU за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаемите горива на Русия. За постигане на амбициозните цели за слънчевата енергия, той насърчава държавите-членки да обмислят не само слънчева и покривна слънчева енергия, но и иновативни форми на разгръщане на слънчева енергия, включително агроволтаици.

 

Липсата на ясна и хармонизирана в ЕС дефиниция за агроволтаика обаче представлява значителна пречка, тъй като инсталирането на такива системи може да доведе до промени в характеристиките на земята, което може да повлияе на допустимостта за земеделски субсидии и данъчно облагане.

Сложни разрешителни и високи цени на земята спъват изграждането на агроволтаици

Допълнителните предизвикателства включват максимално увеличаване на производството на електроенергия, без да се засяга добивът на културите и гарантиране на опазването на биологичното разнообразие и възстановяването на природата; сложни разрешителни и процедури за свързване към мрежата, както и повишаване на цените на земята, което може да застраши благосъстоянието и сигурността на фермерите.

 

Стимули: Интегриране на агроволтаиците в търгове за възобновяема енергия и опростяване на разрешителните

 

За да се преодолеят тези бариери, Стратегията на ЕС за слънчева енергия насърчава държавите от ЕС да интегрират стимули за агриволтаика, когато е подходящо, когато проектират и прилагат своите национални стратегически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП). Допълнителни стимули могат да бъдат осигурени чрез рамки за подпомагане на слънчевата енергия (например чрез интегриране на агриволтаика в търгове за възобновяема енергия). Също така си струва да се отбележи, че в селскостопанския сектор правилата за държавна помощ позволяват инвестиционна помощ за устойчива енергия.

Помощта може да подчертае финансова подкрепа, опростени процедури за разрешителни и свързване към мрежата, програми за научноизследователска и развойна дейност (R&D) и пилотни проекти. Освен това, ангажирането на селските общности в процеса на планиране и вземане на решения е от съществено значение за успешното разширяване на агроволтаичните системи. Общностите трябва да са наясно с предимствата на агроволтаичните системи, включително техния потенциал за генериране на чиста енергия, увеличаване на селскостопанската производителност и допринасяне за устойчивото развитие на селските райони.

Още
НОВИНИ

Одобриха условията за прилагане на стандартите з добро земеделско и екологично състояние

Със заповед на министъра на земеделието и храните са одобрени условията за прилагане на Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).

Стандартите отчитат екологичните и климатичните предизвикателства и новата екологична архитектура на Общата селскостопанска политика и имат за цел да допринесат за развиването на устойчиво земеделие в ЕС. Прилагането им е част от система за предварителни условия, свързани с по-амбициозни ангажименти в областта на околната среда и климата.

В заповедта са посочени изискванията към стандартите:

ДЗЕС 1: Поддържане на съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство;

ДЗЕС 2: Опазване на влажни зони и торфища;

ДЗЕС 3: Забрана за изгаряне на стърнища;

ДЗЕС 4: Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водните течения;

ДЗЕС 5: Управление на обработката на почвата, намаляване на риска от деградация на почвата и ерозия, включително отчитане степента на наклона;

ДЗЕС 6: Поддържане на минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни;

ДЗЕС 7: Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода;

ДЗЕС 8: Минимален дял от обработваемата земя, предназначен за непроизводствени нужди и обекти; запазване на особеностите на ландшафта и забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и през периода на отглеждане на птиците върху цялата земеделска площ.;

ДЗЕС 9: Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на НАТУРА 2000;

В документа е записано още кои земеделски стопани са задължени да спазват Стандартите, както и предвидените изключения.

Още
НОВИНИ

Промените в климата ще направят засушаванията все по-чести явления

„Сушите и недостигът на вода са нарастващ проблем в много части на Европа. Очаква се изменението на климата да увеличи опасността от засушаване, засягайки както честотата, така и степента на засушаването. Промените във валежите, съчетани с повишаващите се температури, значително ще влошат съществуващите натоварвания върху качеството и количеството на сладководните ресурси“, смятат експертите от Европейската обсерватория по сушите.

В съответствие с приемането на новата Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата през 2021 г., Европейската комисия (ГД „Околна среда“ и ГД „Съвместен изследователски център“) стартира проекта „Европейска обсерватория за устойчивост и адаптация към сушите“ (EDORA), целящ да подобри устойчивостта на суша и адаптация в целия ЕС.
Чрез предоставяне на количествена рамка и укрепване на връзките между съществуващите обсерватории за засушаване в държавите-членки, EDORA ще помогне на плановете за управление на сушата и адаптиране да станат по-ефективни и ефикасни при смекчаване на въздействията и рисковете от настоящи и бъдещи засушавания в Европа.
Проектът EDORA има за цел укрепване на Европейската обсерватория за засушаване (EDO), хоствана от Съвместния изследователски център (JRC), чрез подобряване на оценката на риска от засушаване в различни мащаби, обобщаване на данни за въздействията в различни сектори и насърчаване на връзки и създаване на обсерватории за засушаване в държавите-членки. Тези действия в крайна сметка ще подобрят устойчивостта и адаптирането към сушата в целия ЕС, като предложат общо ядро от оперативни данни и знания за сушите

Още
НОВИНИ

Испанското председателство на ЕС ще се фокусира върху екологичния преходтелство на ЕС ще се фокусира върху екологичния преход

Една от темите в които Испания ще се фокусира през следващите шест месеца, когато ще поеме председателството на Съвета на Европа е устойчивия и справедлив екологичен преход. Очаква се да бъдат предприети мерки за насърчаване използването на железопътния транспорт, рационалното използване на осветлението и климатичните инсталации, минимизиране използването на хартия и пластмаса и др.
Организационният комитет на испанското председателство на Съвета на ЕС 2023 прие План за устойчивост в съответствие с Програмата 2030 и с политически приоритети като екологичен преход, приобщаване и равенство.

С цел минимизиране на вредните емисии ще се насърчи използването на високоскоростни междуградски жп. връзки и използване на електрически превозни средства. Освен това испанското председателство ще заложи на пестеливо използване на енергийните ресурси що се отнася до осветление на събития и оптимизация на температурата при организирането на събития. Храната ще бъде изцяло произведена от местни производители от сезонни и регионални продукти предимно на средиземноморската кухня. Менютата ще следват критериите на средиземноморската диета, според Испанската агенция за безопасност на храните и храненето, като ще бъдат осигурени и вегетариански храни. .

Като председател на Съвета на ЕС , Испания си е поставила четири приоритета сред които и рнпедък в зеления преход и адаптиране на околната среда. Чрез насърчаване на реформа на пазара на електроенергия и облекчаване внедряването на ВЕИ източници и нще насърчи ограничаването на отпадъците от микропластмаси и проектиране на устойчиви продукти и зелени горива.

Испания ще работи за правилно преразглеждане на Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. и за адекватна реформа на фискалните правила за преодоляване на строгите икономии, увеличаване на прозрачността и съчетаване на устойчивостта на публичните финанси с правилното финансиране на зеления и цифров преход. Сред събитията в агросектора освен регулярните месечни заседания на земеделските министри са предвидени още неформална среща на министрите през септември, конференция за биоземеделие във Валенсия и среща на председателите на разплащателните агенции на страните членки.

Още
НОВИНИ

Парадокс: Оползотворяването на утайките в земеделието у нас е над средното в Европа, голямата административна тежест обаче спъва участието на отделните играчи в процеса

Страната ни е с дял на оползотворяване на утайките в земеделието от 52% при среден дял за Европа от 48%. Въпреки този парадокс, съществуващата административна тежест и някои законови пропуски уреждащи например разпределението на разходите най-вече за трнспорт и депониране на утайките създават пречки за гладкото участие на отделните заинтересовани лица в процеса по използването им като алтернативен на минералното торене източник на вещества и елементи за почвите и растенията. Това стана ясно по време на форум, организиран в Кюстендил от Института по аграрна икономика към ССА, на който бяха обсъдени резултатите от проект свързан с икономическия ефект от използването на утайките от битови води в земеделието. В процеса по добиване и оползотворяване на тези утайки има няколко заинтересовани страни, като освен фермери и пречиствателни станции , в него се включват и компании отговарящи за транспорта на утайките. Проектът реализиран от учените от института по аграрна икономика е финансиран от фонд „Научни изследвания“.

„Основната цел на проекта ни бе да измерим икономическата ефективност при използване на утайките от пречиствателни станции за отпадни води в земеделието, като в рамките му направихме сравнителен анализ между утайките и конвенционалното торене и анализ на социалноикономическите ефекти от оползотворяване на утайките в земеделието“, заяви по време на форума доц. Божидар Иванов. Според него обаче има много проблеми и предизвикателства, които спъват процеса на оползотворяване на утайките в земеделието, и дори малкото фермери на които са попаднали изследователите в рамките на реализацията на проекта са заявили че използването на утайки за тях вече е в минало време.

Освен тежката административна машина по издаване на разрешителни за използване на утайките и липса на финансови стимули за това сред пречките за земеделските производители е и това, че използването им като алтернативни средства на минералните торове не е разрешено за градини в които се отглеждат зеленчуци и плодове като ягоди и малини. Друга пречка пред оползотворяване на утайките от земеделието е нежеланието на собствениците на отдадени под аренда земи , ползвателите да използват утайки като алтернатива на конвенционалното торене.

Оказва се, че съществуващите обществени нагласи спрямо използването на утайките в земеделието свързани с неприятните миризми от тях също не са точни, защото ако се използват в изсушен вид, те практически не миришат. Тук експерти и участници в проекта поставиха още един важен въпрос, доколко отделните пречиствателни станции разполагат с достатъчен капацитет от площадки, в които да депонират утайките преди да влязат в употреба от фермерите, и доколко самите земеделски производители знаят как правилно да ги оползотворяват?

Интересното е, че преди години утайките са се използвали основно за депониране или за рекултивиране на площи, но заради стремежа на Европа към реализиране на зелена икономика с течение на времето са се появили нови възможности за приложението им за производство на биогаз и в земеделието.

Що се отнася до производството на утайки от отпадъчни води между 2007 и 2018 година делът им на глава от населението се е увеличил от 20 на 60%. По този показател до 2013 година България е имала по-добри добиви на утайки от Румъния, което говори за добре развита пречиствателна мрежа. Към момента обаче по добив на утайки на глава от населението страната ни изостава на 50% от темпа на северната ни съседка. Подобна е картината и по отношение на оползотворяване на отпадъци, като отново сме изпреварвали Румъния до 2013 година, след което има лек регрес в процеса на оползотворяване.

По отношение влагането на утайките в земеделието през 2018 година страната ни е била на около 20% от равнището на една от водещите европейски страни в това направление Германия и наполовина от това, което се оползотворява във Франция. „В най-добрия случай по отношение на останалите страни в Източна Европа като Унгария и Румъния сме на около 50 до 70% от нивата на използване на утайките в земеделието на хектар“, добави още доц. Иванов.

„Като икономисти сме се опитали да изчислим каква е границата на икономическата ефективност на използването на утайките в земеделието, или най-просто казано, колко трябва да струват те за един земеделски производител за да може да ги предпочете пред минералното торене“, каза още експертът, като уточни, че утайките не могат напълно да заменят минералните торове.

Учените са пресметнали, че оползотворяването на утайките при отглеждане на царевица би било икономически изгодно за земеделските производители,само при условие, че цената им не надминава 47 лева на декар, като в нея се включват разходи за транспорт, внасяне, такси за утайката, амортизационни и инвестиционни разходи. „Икономическата изгода от използване на утайките като алтернатива е в пряка зависимост от пазара на торове, като при много ниски цени на торовете, използването на утайки става неизгодно“, уточни доц. Иванов.

Влияние върху решението на даден земеделски производител който би предпочел да използва утайки от отпадъчни води в земеделското си производство според Даниела Цветкова от института по аграрна икономика оказват както производствени така и социални фактори. Повечето фермери според нея от една страна биха искали да знаят дали и с колко оползотворените утайки биха повишили добивите им, и от друга обаче се притесняват от господстващите отрицателни обществени нагласи спрямо използването им. Според резултатите от допитване направено до фермерите в рамките на проекта те биха се решили частично да заместят конвенционалните торове с оползотворяване на утайки при условие, че това доведе до повишаване на добивите им и устойчивостта на стопанствата. Сред позитивните фактори за подобно решение са намаляване на изхвърляните отпадъци, подобряване на конкурентноспособността и лесно приложение на утайките от земеделски производители с повече обработваеми площи.

Нашите изследвания показаха, че при стопанства използващи утайки от отпадъчни води всички показатели са били над 75-80% от тези при стопанства които използват само конвенционално торене. В тях влизат повишени добиви, производствени разходи и информационна обезпеченост което води до повишаване на конкурентноспособността и освен това онези които знаят какъв би бил ефектът от оползотворяване на отпадъците са наясно, че при третиране на площите с тях фактически фермерите не ги торят в продължение на пет години“, заяви Цветкова.

Освен това благодарение на влагозадържащите способности на утайките, при по-дъждовна година почвите се обработват много по-леко, докато при по-сушава година те им гарантират запазване на достатъчно количества влага в почвата. Поради това че подобно на животинската тор, при утайките протича постепенен процес на минерализация, учени и експерти препоръчват на земеделските производители когато решат да внедрят оползотворяване на утайките от отпадъчни води, да го прилагат за срок най-малко от пет години.

Проф. Сфетла Маринова, консултант към проекта отбеляза още един немаловажен факт на фона на това, че почвите у нас изпитват глад от органични вещества заради нарушен баланс от недостига на органични торове , утайките могат да се явят за тях като безценен органичен резерв.

Както споменахме в процеса на оползотворяване на утайките, освен техните производители пречиствателните станции и едни от крайните потребители каквито са фермерите, присъстват и транспортните компании отговарящи за доставката им.

„Ние трябва да отговаряме на всички разрешителни превозвайки утайките до местата за депониране и затова сме заинтересована страна“, сподели Георги Чавдаров, собственик на транспортна фирма от Бургаско. Според него поне за региона в който оперират, разходите за транспорт на утайките се заплащат от производителя, тоест пречиствателната станция, и земеделските производители не заплащат допълнителни разходи. „Опитваме се да възобновим процеса за работа със земеделски производители от Бургаско, защото за нас няма друго решение. Мнозина от тях се отказват поради големия обем документация свързан с оползотворяване на утайките, и ангажименти свързани с разпръскването им в обработваемите площи“, допълни Чавдаров.. Освен със земеделски производители компанията му досега е работила и с клиенти за рекултивиране на терени и с производители на биогаз разполагащи с инсталация за изгаряне на утайки.

 

 

 

 

Още
НОВИНИ

Окомплектоваха ръководния екип на МЗХ с още четирима заместници

В Министерството на земеделието и храните са назначени четирима заместник-министри., съобщиха от правителствения пресцентър. С това екипът на земеделския минстър Кирил Вътев е напълно окомплектован.

Като заместник министри на земеделието са назначени Александър Йоцев, Георги Тошев, Мирослав Маринов и доц. Деян Стртев.

Александър Йоцев е бил главен директор в БСК в периода от 2016 г. до 2017 г. Притежава дългогодишен опит в сферата на приложението на ПРСР и безопасността на храните. Изпълнителен директор на тържище Слатина Булгарплод и ръководител на проекта за изграждането и разширяването му. От 2012 г. до 2018 г. е член на Бизнес-научния съвет към министъра на земеделието и храните. Почетен председател е на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Завършил е в УНСС, има редица специализации, включително в Обихиро Юнивърсити, Япония и University of Georgia, САЩ.

Георги Тошев е „Магистър по икономика и организация на труда“ от УНСС. Бил е дълги години директор на главна дирекция „Земеделие и гори“ в Министерството на земеделието и горите, заемал е и длъжността директор на дирекция „Административно-правно обслужване и ЧР“ в Държавна агенция по горите. Бил е ръководител на проект за Система за идентификация на земеделските парцели, която е основата на ИСАК. В периода от 1991 г. до 1999 г. е заместник-кмет и секретар на район Кремиковци – Столична община.

Мирослав Маринов притежава дългогодишен управленски опит в сферата на стопанисването и полазването на горите. Бил е директор на Югоизточно държавно предприятие, гр. Сливен. В периода 0т 2019 г. до 2021 г. е заемал длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите. Завършил е Лесотехническия университет, София.

Деян Стратев е доцент по ветеринарно-санитарна експертиза и дългогодишен преподавател в в Тракийския университет – Стара Загора. Бил е изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните през 2021 г. Ветеринарен лекар по образование, допълнително се е обучавал в Истанбулския университет, Турция, Университета по ветеринарна медицина в Кошице, Словакия и Пизанския университет, Италия. В момента се обучава по програмата EU-FORA за оценка на риска по хранителната верига в Европейския орган по безопасност на храните (EFSA).

 

Още
НОВИНИ

Кирил Вътев: Министерството ще работи не по сектори а по продуктови линии

„Досега в земеделското министерство се работеше по сектори, и резултатите от тази работа са видими. Нашата идея е от сега насетне да се работи по продуктови линии по веригата от полето до масата, за да може разглеждайки дадена продуктова линия да се вложат най-много усилия там, където е най-слабото и звено за да може да се подсили цялата суровинна база от полето до преработката“, заяви днес пред депутатите от ресорната парламентарна комисия новия земеделски министър Кирил Вътев.

Според него към момента се наблюдава един деформиран профил на българското земеделие с мощно зърнопроизводство и слаби сектори на плодове и зеленчуци и животновъдство, вследствие на което се изнася онова, от което се произвежда месото и млякото, и внасяме освен тях и безобразни количества плодове и зеленчуци.

„Ще разглеждаме цялата агрохранителна верига от полето до масата, и ще насочваме усилията си там, където звеното е най-слабо“, допълни още Вътев. Освен това той декларира, че ще се опита да накара всички структури в министерството в това число фонд „Земеделие“ и Агенцията по храните да работят в пълен синхрон и координация с едни и същи цели по стратегическия план и плана за възстановяване и устойчивост.

„Трябва да има конкретни и ясни цели с много точни и ясни срокове за изпълнение в рамките на необходимото технологично време. Ако в земеделието всичко е много ясно измеримо с понятия като добре, по-добре, лошо, нищо не се казва. Трябва да има числа. Ако нещо е на пет единици като производителност, трябва да се повиши на осем. Ако нещо е ставало за десет дни, сега ще трябва да стане за пет дни, сподели вижданията си за работата на чиновниците в министерството Вътев. Министърът даде пример с наредбата за удължаване срока за подаване на заявления за текущата кампания, която е трябвало да бъде издадена още преди два месеца, и преди ден е била качена само за шест часа. „Към момента не даваме никакъв етикет на никого, но това е стилът по който ще работим“, добави Вътев.

„Всички хора в екипа ми са дошли с моята кауза, и ако се окаже, че някой впоследствие работи против нея, вероятно ще означава, че много е сгрешил. Ние всички тръгваме с една кауза, и се надяваме да бъдем един много добър екип“, допълни впоследствие пред медиите Кирил Вътев.

Сред промените, които ще се опита да наложи новият министър е и пречупването на всяко едно решение на ниво министерство през оценка за въздействието му върху агрохранителната верига. Вътев декларира, че ще преустанови съществувалата до момента практика за срещи с отделни браншове. „До сега в министерството се разхождаха какви ли не представители на браншови организации. По време на срещи в министерството съм ставал свидетел на всякакви скандали , защото се е позволявало на всеки да влиза когато и където си иска. Да натиска директори на дирекции и началници. От тук нататък срещите ще се правят по агрохранителната верига а не с отделни сектори“, заяви още Вътев и попита депутатите реторично: „За какво да си говорим с отделни сектори, за още субсидии ли?“

Сред задачите които трябва да разрешава новия екип на министерството са такива свързани с животните под селекционен контрол, с виртуалните животни и други. По думите му за да се използват максимално уникалните природни и климатични условия на страната ни, земеделието трябва да се превърне в приоритет.

 

Още
В най-кратък срок трябва да започне процедурата за избор на Сертифициращ орган на Разплащателната агенция
НОВИНИ

Заместник министър на земеделието е освободен заради установена принадлежност към ДС

Само часове след като беше назначен за заместник министър на земеделието инж. Дамян Дамянов е освободен от длъжност поради установена принадлежност към ДС, съобщават от пресцентъра на правителството.

Премиерът акад. Николай Денков подписа заповеди и за двама заместник-министри, останали от предходния служебен кабинет. По предложение на министъра на правосъдието Атанас Славов от поста си тръгва Мария Павлова. Длъжността заместник-министър на външните работи освобождава Велислава Петрова.

Още
НОВИНИ

Абровски: Политиката в земеделието трябва да се прави за целите на производството, а не за усвояването на едни пари

Бившият депутат и председател на ресорната парламентарна комисия Пламен Абровски отправи в профила си в социалните мрежи призив към новия земеделски министър Кирил Вътев за кардинални промени в министерството. “От тази година плащания за земеделие НЯМА! Има плащане на хектар за екологични дейности.
От както влязохме в ЕС през 2007 г. единствената политика, която се правеше в МЗХ беше даването на пари. В резултат растениевъдството и животновъдството залиняха. А земеделието се превърна в субсидиевъдство”, пише Абровски и предлага разформироване на двете дирекции отговарящи за развитие на селските райони и за директните плащания, като експертите в тях да подсилят капацитета на дирекциите за животновъдство и растениевъдство.

„Политиката следва да се прави за целите на производството, а не за целите на усвояването на едни пари. Субсидиите трябва да са допълващ, а не основен елемент“, смята още той.

Освен това според него трябва да се създаде нова Дирекция “Управление на Стратегическия план”, която да изпълнява функциите на Управляващ орган – малко звено, което да държи комуникацията с Брюксел, което ще стъпва на анализи и готови документи, изготвени от двете дирекции “Растениевъдство” и “Животновъдство”

Още
НОВИНИ

Кирил Вътев- министърът предприемач, който иска да промени земеделието

От вчера старата къща на бул. Хр. Ботев си има нов стопанин. Дошъл не от кръговете на политическите партии, съставили новото правителство, а от бизнеса. И това пролича още в първото му изказване при поемането на поста от досегашния служебен министър Явор Гечев. За разлика от политиците, които твърде често се оплитат в приказки, без да казват нещо съществено, Кирил Вътев с малко думи постави ясно и точно основната си цел- да направи работата в земеделското министерство по-ефективна и резултатна. Не вярвам да има земеделски производител или представител на хранителната индустрия, които да не искат от държавната администрация управляваща сектора да работи по-ефективно и по-резултатно. Повечето оплаквания от браншовете които чуваме са свързани или с липсата на диалог, или ако пък има такъв от страна на министерството, той не води до желаните от тях резултати. Причината за това е може би че ведомството е било ръководено в повечето случаи от политически фигури, прокарващи определени политики, които са далеч от това, което се случва по веригата от полето до масата.

Като прагматик и индустриалец Вътев добре разбира, че един сектор като земеделието и храните няма нужда от много браншови организации, от които вредите са повече от ползите, защото практиката всеки сам да тегли чергата към себе си, без да се интересува от положението на съседа до сега не доведе до нищо хубаво за земеделието. И той като инициатор на иначе една добра идея за създаване на агрокамара, която после пак по български обичай беше разделена и разтроена е наясно, че с толкова много организации без представителност, няма как да се прави ефективен и печеливш бизнес от земеделието. В тази връзка един от поетите от него ангажименти бе , да сложи ред в кашата с браншовите организации. Ако успее да въведе ред в хаоса с организациите, Вътев ще съумее да се опази и от опасността да изпадне под влиянието на някои от по-големите и борещи се за надмощие браншове, каквито опити са правени при негови предшественици. Като контрапункт на хаоса у нас ще спомена , че в Швеция съществува само една федерация на фермерите.

Друго струва ми се логично решение е връщането на храните под шапката на министерството, там където им е мястото, и в това едва ли има човек, който да не е убеден. Защото на полето не се произвежда нищо друго освен храната ни, която под една или друга форма на преработка достига до трапезата ни. А какво по-голямо удовлетворение за производителите и за нас потребителите би имало от това, тя да идва от български суровини?!

Кирил Вътев не спомена какви ще са намеренията му по отношение на не по-малко обърканите поземлени отношения, но с оглед и на това, че за промяна в тях се иска една цялостна реформа, това сякаш е по-добре, отколкото да обещае нещо, и после да бъде обвинен в празнословие като някои политици.

Интересното е че горите ще отпаднат като субект от абривиатурата на министерството. Дали това не означава, че ще се изпълни мечтата на десетки лесовъди, горският сектор да бъде отделен в отделна агенция, която да го управлява? За да стане това факт, ще е нужна политическа воля за да бъдат спрени практиките, горите да се ползват като феодални имения за запълване на партийни каси и чекмеджета.

Струва ми се, че ако Кирил Вътев успее да сложи ред в работата на чиновниците от голямата стара къща на бул. Христо Ботев и оправи кашата с браншовите организации, то земеделието определено ще тръгне по правилния и печеливш коловоз, а вкрая на мандата на Кирил Вътев ще можем да напишем само: Министърът-предприемач, който постави началото на промяната в земеделието.

Още
НОВИНИ

Кирил Вътев връща храните в министерството на земеделието

Министерството на земеделието отново ще промени своята абривиатура, като към нея ще се върнат и храните, обяви по време на приемането на поста на земеделски министър Кирил Вътев. „Най-важното е да успеем да консолидираме агрохранителната верига , защото тя наистина е от полето до масата, и затова министерството става на земеделието и храните“, заяви новият агроминистър. Сред целите които си поставя вътев е да се повиши производството на български храни от български суровини, „вкарване в ред на кашата с браншовите организации“ във всички стратегически планове и документи и ефективна работа в министерството, ориентирана към постигането на резултати.

Още
НОВИНИ

И в Германия еко схемите не са атрактивни за фермерите

Новият програмен период на общата селскостопанска политика в Европа стартира както с много надежди,, така и с редица очаквания. Надеждите бяха свързани с това , че земеделието ще продължи устойчиво да произвежда качествена и здравословна храна. Очакванията пък бяха свързани с това , че чрез прилагане на нови инструменти, фермерите ще са по-благосклонни към опазването на околната среда и основните ресурси- почви и води. В такива инструменти се превръщат новите еко схеми, които би трябвало да увеличат ангажиментите на земеделските производители към опазване на околната среда

За сега, половин година след официалното начало на новия програмен период, надеждите на политиците за екологизация на земеделието си остават неоправдани.. Нещо повече, те са под натиск от страна на различните лобита- фермерски организации и организации на производители на торове и препарати да бъде смекчено позеленяването, най-вече що се отнася до редукцията в употребата на пестициди. Освен това новите еко схеми остават неразбираеми и неатрактивни за фермерите, тъй като те не знаят какво ще получат срещу ангажимента да заложат повече на околната среда и нейното опазване.

Оказва се , че новите еко схеми остават непопулярни не само за българските, но и за германските фермери, според проучване на германското министерство по прехрана и земеделие, резултатите от което бяха публикувани наскоро. По информация на специализираният портал agrarheute.com през 2023 година германците ще трябва да изразходват близо 1 млрд. евро за новите еко схеми, които ще достигнат до около 60% от фермерите. Това е малко по-малко от исканите от германския браншови съюз близо 700 млн. евро за фермерите.

Основната причина за непопулярността на новите еко схеми сред фермерите според чиновниците е, че войната в Украйна е променила из основи правилата и политическата рамка на ОСП. Затягането на правилата за прилагане на сеитбооборот допълнително е довела до намаляване популярността на новите еко схеми. За непривлекателността на схемите допринася и правилото,4% от площите да се оставят като непроизводствени от желаещите да поемат ангажименти по еко схемите, и сериозните финансови наказания при неспазване на това правило.

За да се променят нагласите на земеделските производители към еко схемите, в момента в Германия текат разговори между експерти от министерството и отделните провинции за промени в тях, които да се направят в кратки срокове. Очакванията са да има промени както във формата, така и в броя на предлаганите на земеделските производители еко схеми.

Освен това земеделското министерство трябва да разпредели сред фермерите оставащите 400 млн. евро, като увеличи премиите им с 30%/ За целта от предвидения 1 млрд. евро за прилагане на еко схемите ще бъдат изразходвани 780 млн. вместо 600 млн. евро. Останалите 220 млн. евро би трябвало да отидат за базови плащания или за премии за младите фермери. Какъв ще е размерът на премиите според германското министерство на земеделието ще стане ясно към края на годината.

Още
НОВИНИ

Какви възможности за финансиране на иновативни проекти в земеделието предлага EIC Accelerator

Възможностите за финансиране на проекти свързани с внедряване на иновации в земеделието отдавна не се изчерпват само със субсидиите по инвестиционните мерки от стратегическия план. От Agri публикуваха нова покана за участие в кампания за финансиране на проекти от EIC Accelerator Challenge. Идеята на този акселератор е да се подкрепят малки и средни предприятия при внедряване на иновации.
EIC Accelerator е една от трите схеми на EIC (Pathfinder насочен основно към стартиращи компании, като в някои случаи е възможно финансиране за проекти да получат и предприятия с до 500 служители. EIC Accelerator предоставя значителна финансова подкрепа под формата на :

безвъзмездно финансиране до 2,5 милиона евро за разходи за развитие на иновации,
инвестиции до 15 милиона евро. Компаниите, работещи по технологии от стратегически европейски интерес, могат да кандидатстват за EIC инвестиции на стойност над 15 милиона евро.

В допълнение избраните от EIC компании получават обучение, наставничество, достъп до инвеститори и корпорации и много други възможности като част от общността на EIC.

Поканите за кандидатури са непрекъснати (и има 4 крайни дати за пълни кандидатури, като последната е 4 октомври 2023 г.Повече подробности: тук

Още
НОВИНИ

Как в Нидерландия прилагат ефективни методи за управление на подпочвените води

Регулирането на подпочвената вода в обработваемите площи на намиращият се южно от ротердам остров Хьокше Ваард (Hoeksche Waard  представлява сериозен проблем за земеделските производители, )тъй като се намира под морското ниво. Сега една оперативна група се е заела с инициативата да въведе успешен модел на управление на подпочвените води. За нейната дейност ни разказва обширна статия, публикувана в мрежата EU CAP Network. Като част от по-дългосрочен проект, който разглежда управлението на водите и устойчивостта на фермите, беше създадена оперативна група за тестване и оптимизиране на подпочвена система за контрол на нивата на почвена влага.

Novifarm е кооперация от 6 семейни ферми, отглеждащи предимно полски култури в Hoeksche Waard. През 2016 г. Novifarm стартира проект, наречен HW20, за да се справи с тези непрекъснато променящи се климатични условия и Оперативната група е част от този проект.

Въпреки че островът е заобиколен със сладка вода, местните фермери изпитват реални проблеми заради засушаването. Те се справят със сухите условия, като напояват повърхността на нивите, но се натъкват на високи нива на изпарение и разходи за енергия. След дълъг период на засушаване може да има силни дъждове, които да причинят наводнени полета. „Ето защо решихме да се опитаме да вземем водата от дълбоките почвени слоеве. По този начин културите използват това, от което се нуждаят, водата не се губи и горната структура на почвата остава непокътната.“, казва Леон Нурдам, част от оперативната група.

HW20 имаше за цел да изгради тристълбов интегриран подход за управление на водите, предназначен за защита на почвата и културите. Първият стълб е свързан с уплътняването на почвата – извършване на земеделската работа без тежки машини. Вторият е за контролиране на количеството вода – как да премахнете водата,след интензивни валежи , или да се повиши нивото на влагав почвата когато е твърде сухо.

Целта беше да се разработи система, която позволява на фермера да контролира идеалния баланс на почвената влага по отношение на нуждите на културата, както и биотичните почвени процеси, за да може да взема ясни решения в случай на екстремно време, да използва вода и пестеливо хранителни вещества чрез буфериране на водата за повторна употреба и спестяване на енергия в сравнение с напояването.

Така в пет пилотни ферми на острова са били инсталирани подземини дренажни системи, върху площ от 60 хектара с обработваеми земи с различни типове на подпочвените слоеве. Освен това тези площи са били подложени на по-лека машинна обработка и са били наторявани с органична тор сцел да се увеличи органичното вещество в почвата. Дренажната система е изградена на на два метра под земята, и чрез използване на сензори за адаптивно управление на подпочвените води. Това позволява на фермерите да контролират нивото на подпочвените води, като излишните количества да могат своевременно да се разпределят върху други части от парцела. Системата също така може да задържа излишната вода , в случай че има последваща нужда от напояване, в който случай тя може да бъде пусната обратно в системата.

От 2020 г. фермерите събират данни и анализират въздействието върху културите. Леон казва: „Все още се учим, но тази оперативна група вече даде представа какво се случва с нивата на подпочвените води, когато има силен дъжд или няколко седмици без дъжд. Ние идентифицирахме някои култури, които дадоха много по-добри добиви при тази система. Това дава на фермерите много по-голям контрол, когато става дума за непредсказуеми метеорологични условия, и увеличава капацитета на фермата да се справи с климатичния натиск.“

Още
НОВИНИ

Светлана Боянова: Философията на подпомагането за внедряване на иновации в земеделието е насочена към създаване на обединения

Фермерите ще могат да кандидатстват с проектни предложения за цифрово трансформиране на стопанствата си през плана за възстановяване и устойчивост по максимално улеснена процедура

С оглед и на все по-видимите климатични промени един от основните приоритети не само за европейското земеделие, но и за българското във вече стартиралия нов програмен период на прилагане на стратегическите планове ще са инвестициите във внедряване на иновации и цифрови технологии в стопанствата. Предимство за българските земеделски производители е, че те могат да търсят възможности за финансиране на проекти в тази насока както по интервенциите в стратегическия план, така и през плана за възстановяване и устойчивост.

Светлана Боянова откри първата демонстрационна точка на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ

Фермери от цялата страна бяха запознати с последните новости по темата по време на специализиран уъркшоп в ИЗК Марица в Пловдив от Светлана Боянова, ръководител на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ. „Идеята на подпомагането по стратегическия план е да се търси обединение между земеделски производители, технологични компании и наука, без значение дали партньорите са от България или от чужбина. Важното е тези партньори да притежават знанието и ноу-хауто, което е нужно на вас като производители. Ето защо рискът се поема от програмата или стратегическия план“, заяви пред присъстващите Светлана Боянова.

Тя уточни, че ако до момента даден фермер желае да направи експеримент в полеви условия, дали някаква технология работи при него, ще трябва да си го направи за своя сметка. От иновацията по думите й би имало ефект, само ако се установи, че нейното внедряване е довело до реални резултати в даденото стопанство. В сегашния програмен период по стратегическия план ще могат да се финансират именно подобни опити за внедряване на иновации в стопанствата.

Фермери от цялата страна се запознават с последните новости и специфики свързани с възможностите за реализиране на проекти за цифрова трансформация на стопанствата

„Така фермерите ще могат да тестват даден продукт или услуга, преди да инвестират в нея. Важно е да се знае, че самата научна дейност не се финансира, а фокусът е поставен върху това, дали определена технология работи в конкретни стопанства“, добави още тя. Земеделските производители трябва да знаят, че с влизането в сила на стратегическия план, по досега познатата мярка за иновации ще има и една предварителна подготвителна фаза, за която могат да получават до 15 хил. евро, насочени именно към изготвяне на проектите, като идеята е да се намери водещ партньор на проекта и да се създадат оперативни групи. След като са определени партньорите по даден проект и е взето решение за внедряване на определена иновация в стопанството, следва втората фаза за която са предвидени до 400 хил. евро. „Проектите ще са със срок на изпълнение до три години, и във втората фаза от изпълнението им се позволява да се покрият всички разходи по така наречените меки мерки например лабораторни анализи и др. добави още ръководителят на АгроХъб.БГ.

Друг ключов момент при реализацията на проекти за иновации, е че вече са позволени авансови плащания през периода на реализацията им. „Поради това, че се касае за иновативни, а не за инвестиционни проекти, очакванията ни са, че от министерството ще облекчат критериите за отпускане на авансови плащания защото обикновено за да се получат такива са нужни някакви гаранции“, поясни Светлана Боянова.

Що се отнася до инвестирането в закупуването на определено цифрово решение, през новия програмен период стопанствата ще се класифицират на малки, средни и големи, и ще се дава приоритет на групите и организациите на производители. Мисля, че това е бъдещето не само заради субсидиите, но и заради решаване на проблема с реализация на произведената продукция“, убедена е тя. Така за групи и организации на производители се предвижда покриване на инвестициите в цифрови технологии до 75%. Предвидена е възможност за увеличаване на покритието на инвестициите с още 10% , когато те са насочени към внедряване на цифрови технологии в стопанства на производители на плодове и зеленчуци или в животновъдни ферми.

„Друга нова интервенция свързана с инвестиции насочени към опазване на околната среда, също позволява да се кандидатства с проекти за внедряване на иновативни технологии, насочени тъкмо към дейности, свързани с опазването на околната среда. Тук могат да влязат инвестиции за сензори, дронове, изкуствен интелект, автоматизация и роботизиране на стопанствата, системи за прецизно напояване, за отдалечен контрол и управление и мониторинг на данни за поливни норми“, поясни още Светлана Боянова. Изключени по тази интервенция са инвестициите в елементи от напоителната инфраструктура. Към нея обаче се включват превенция на болести по животните, въвеждане на регенеративно и консервационно земеделие, събиране и анализ на данни за генерираните отпадъци и проследяване на вредните емисии в стопанствата. Финансирането по тази интервенция е до 50% от общия размер на проекта, като за групи и организации на производители може да се увеличи до 75% и до 60% за кооперативи на производители на етерично-маслени култури, плодове и зеленчуци и животновъди.

Какво предвижда плана за възстановяване и устойчивост за инвестиции в цифрови технологии

Другата възможност за земеделските производители да търсят източник за инвестиции на проекти в сферата на иновациите и цифровите технологии предлага плана за възстановяване и устойчивост. „По него са предвидени две възможности за инвестиции, насочени към модернизация на стопанствата и цифрова трансформация и в управление на води“, уточни Светлана Боянова.

Дейностите, свързани с модернизация и цифрова трансформация с насочени към опазване на околната среда и цифровите технологии. „Що се отнася до растениевъдството, тук допустими са например инвестиции във внедряване на цифрови технологии за прецизна сеитба, прецизно торовнасяне, GPS системи и дронове, автоматизирани системи и оборудване за електронно управление на процесите в оранжерийното производство, машини за подготовка на продукцията за продажба, измиване, сортиране и охлаждане на продукцията, автоматизиране на процеса на складиране и др. инсталации“, поясни още тя. По отношение на животновъдството са включени различни системи за управление и мониторинг на процесите в стопанството. Земеделските производители, които кандидатстват с проекти по плана за възстановяване и устойчивост трябва да са наясно, че имат срок за изпълнението им до 2025 година. Ключовото тук според нея е, че през плана за възстановяване могат да се реализират проекти, свързани и с внедряване на системи за събиране и анализ на данни, за производство на енергия от възобновяеми източници, за биогорива и третиране на органично произведените торове в стопанствата и отпадъците. Размерът на подпомагане предложенията за изпълнение на инвестиции по плана за възстановяване е между 30 хил. и 1 млн. лева. „Разликата с проектите по стратегическия план е, че тук при реализиране на тези предложения не се изисква от кандидатите да представят бизнес план, и режимът е облекчен максимално“, уточни Боянова. Допълнително точки към тези предложения за инвестиции носят, дали в тяхното реализиране се включват жени, възрастта на участниците, финансовото състояние на стопанството, като се определя печалбата за трите завършени години, биопроизводителите, историята на стопанството и дали произвежда плодове, зеленчуци или етерично-маслени култури. Един от немаловажните критерии по думите й е свързан с екологичните критерии, с доставката и монтирането на машини за оползотворяване на отпадъците и третиране на растителния и животински отпадък. В този случай, земеделските производители могат да комбинират проектно предложение за инвестиции в изграждането на подобни мощности за третиране на отпадъците в стопанствата и еко схемата за насърчаване на зеленото торене по стратегическия план“ уточни още тя.

Другата спомената възможност е за предложения за инвестиции, свързани с управление на водите. „Изискваните от МОСВ документи като екологична оценка, становища от басейновите дирекции, оценка за състоянието на водния обект могат да забавят реализирането на подобни предложения за инвестиции“, предупреди фермерите Боянова. Размерът за финансиране на предложния за инвестиции по този фонд е между 30 хил. лева и 1 160 000 лева, като се покриват до 50% от направените инвестиции. Допустими са проектни предложения за инвестиции за намаляване на загубите на вода и управление на водите.

Мартин Иванов

 

 

 

Още
НОВИНИ

Японските власти преодоляват бюрокрацията в земеделието с ChatGPT

В Япония взеха решение да включат изкуствения интелект ChatGPT в борбата с бюрокрацията в земеделието, съобщава каналът в „Телеграм“ Град на бъдещето“ (Город будещего). Неговото тестване в японското министерство на земеделието, Горското и рибно стопанство вече стартирало успешно, като усилията на изкуствения интелект са впрегнати първоначално в обновление на онлайн ръководството за това, как да се попълват заявки за кандидатстване за субсидии и други държавни помощи. Обичайно това е дело на чиновниците, нанасящи хиляди поправки в инструкциите и нормативните актове.
Още през миналата година в Япония стартираха интересен експеримент, създавайки робот-двойник на министъра по цифровите иновации Таро Коно.

Министърът също се запознал със своя двойник, като се опитал дори сам да го управлява, възпроизвеждайки собствената си реч и мимики. По този повод Таро заявил, че сега с удоволствие може да изпраща своя аватар на срещи, като дори щял да поиска разрешение от парламента да го представлява в местния комитет по бюджет и финанси.

 

Още
Целта е  да се ускори процесът по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на страната
НОВИНИ

Правителството одобри213 млн. лева за подкрепа на фермерите

 

Правителството одобри финансиране в размер на 213 млн. лв. за реализиране на политика в областта на земеделието, информира БТА, позовавайки се на пресслужбата на Министерския съвет.
Средствата са предназначени за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.

В рамките на днешното заседание кабинетът одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите. С промените се въвеждат правила за производството, състава, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи. Също така се създава ред за одобрението и регистрацията на обектите, в които се произвеждат и търгуват те. Въвеждат се изисквания за издаване на ветеринарна рецепта, издадена само от ветеринарен лекар след извършен преглед на здравословното състояние на животните. Измененията включват и забрана за реклама на медикаментозни фуражи и за превантивната им употреба.

Още
НОВИНИ

Предизборно претопляне на манджата… с цените на храните

В спиралата от избори, в която заживяхме пак дойде времето, в което политиците бе значение на ориентацията им отново подхванаха мантрата с високите цени на храните. А че те са високи е видно даже и от самолет. Достатъчно е човек да се разходи между рафтовете на който и да е магазин от голяма верига и да види само цените на някои плодове, зеленчуци и млечни продукти. Производителите обаче са най-малко облагодетелствани от настоящия ценови климат.

И всичко това идва на фона на крещящ дефицит на български плодове и зеленчуци, на забрана на турския износ на домати включително за България и и на не малък риск от повторение на грешки в субсидирането на производителите на храни, респективно плодове и зеленчуци, които хептем ще превърнат българските краставици и домати в лукс. Всъщност при други условия за българските производители не би било никак лошо, че се ограничава турският внос, по различни причини, нещо за което те настояват от години.А за последното е нужно само да се приведе един пример, отпадането от субсидирането на плодовете и зеленчуците, отглеждани в оранжерии с хидропоника. От земеделското министерство така и не отговориха, защо оранжерии с подобни системи няма да получават подпомагане.

Сещам се тук за една прогноза на Антоанета Божинова мисля от времената на пандемията, когато тя каза, че скоро плодовете и зеленчуците ще станат лукс. Е, това време май дойде много по-бързо, отколкото всички ние като потребители очаквахме. Въпреки оптимистичното настроение на служебния земеделски министър Явор Гечев, според който цените на някои храни в магазините могат да бъдат намалени с до 30%. Дори и на потребителите обаче би им било трудно да повярват, че подобно чудо може да се случи, и то с мерки от държавата за регулиране на цените на пазара, а какво остава за производителите на първична земеделска продукция тоест самите краставици и домати в случая.

Няма как подобни мерки да не се отразят на тях, особено на фона на големите им разходи за енергоносители и торове. Производители, които са планирали своето производство при едни нива на разходи, ако въобще са могли да ги планират, няма как да не бъдат засегнати и то негативно при условие, че цените по магазините бъдат изкуствено свалени. Не е тайна, че оформилата се от години хищническа политика на веригите спрямо производителите е такава, защото законите им позволяват да въвеждат различни практики, които на нас като обеднели потребители, стремящи се към промоциите може и да не изглеждат нелоялни, но не е така за самите производители, за които подобни практики са убийствени, защото на тях им се искат допълнителни такси и таксички за включването им сред промоциите.. И не стига че им изкупуват продукцията ако въобще я има на безценица, а и като ги натоварят с допълнителни такси и освен това продават при изкуствено занижени цени, мислите ли че на производителите на плодове и зеленчуци ще им е хубаво?! Е ,няма как. Няма икономическа и каквато искате логика за това.

А що се отнася до политиката касаеща земеделския сектор, тя беше подложена на критики още по време на така наречените разяснителни срещи по стратегическия план. По време на една от тях председателят на Националната асоциация на оранжерийните производители Венелин Георгиев заяви, че както политиката на министерството така и стратегическия план са правени на тъмно и без реално участие на браншовите организации. И особено оранжерийните производители посрещнаха много болезнено факта, че оранжериите с хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци са отпаднали от подпомагане.

„Някой ни е изолирал, тези които имаме оранжерии на хидропоника. Не искам да говоря дали оранжериите които са на почва или био дали имат бъдеще, но то няма препарати за нематодите. Не виждам как при липса на препарати, земеделските производители с оранжерии на почва ще могат да покрият разходите си“, очерта нерадостната картина Георгиев.

На фона образно казано на цунамито, което се задава за българските производители на плодове и зеленчуци, заигравката с цените по магазините от политиците в удобен за тях предизборен момент с цел да набират електорални точки, ще се стори за едни като слънце след дъжд, но на други ще им дойде като гръм от ясно небе. Политиците са изпаднали в такова предизборно опиянение, че не усещат, че си правят майтап и с малкото останали производители, на това, което и те слагат на масата. И вместо да се замислят за това което говорят, е е крайно време за мерки на държавно ниво за спасяване на сектора, но не само със субсидии, от които те пак ще вземат трохи или някакъв си измислен de minimis, а със създаване на нормален бизнес климат.

Защото диагнозата поставена за бизнеса от Георгиев е ясна и недвусмислена:“Ако тази година не го подкрепите, той си заминава.“ Тогава и политиците няма да имат дан да се занимават с каквито и да са цени, защото в магазините вече и без това няма български плодове и зеленчуци. Според оценки на друг браншовик-Георги василев, в момента само около 1% от плодовете и зеленчуците в магазинната мрежа са българско производство. А народа си го е казал- три пъти мисли, един път режи. Това важи особено за политиците, и особено преди избори.

Още
НОВИНИ

Експерти разясняват новостите около директните плащания (Аудио)

Вчера при огромен интерес и множество въпроси от страна на земеделските производители в Благоевград премина последната от поредицата срещи на експерти с производители от региона, по време на които бяха разяснени основните ангажименти на фермерите както по новите еко схеми и зелената архитектура, така и новостите в директните плащания. Тук може да чуете повече разяснения относно това, какви ще са новостите в интервенциите по директните плащания от тази година. . Nivabg.com ще ви представи в отделна публикация отговорите на най-интересните въпроси отправени от страна на земеделските производители.

Още
НОВИНИ

От Български фермерски съюз ще продължат да работят тясно с науката за благото на фермерите

„В рамките на последната година ние усилено започнахме да работим с науката. Не трябва да забравяме, че имаме много сериозна научна общност в лицето на различните институти, които работят и се развиват. Ако искаме те да продължат да се развиват, и земеделието и вчастност агросектора да са перспективни, ние трябва да се учим от опита който имаме до момента. Да работим в посока на въвеждане на различни иновации които да допринесат за увеличаване на нашата конкурентоспособност. Ето защо ние ще засилим още повече контактите си с научната общност“, заяви днес Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз. На събрание на своите членове, организацията направи равносметка на свършеното от нея в първата година от съществуването си. В това време тя е създала както свои структури в пет от областите на страната, така е съумяла и да се включи в работата по стратегическия план и да излезе с различни становища и предложения за промяна на законодателството касаещо сектора.

„Наука и земеделие върви малко трудно, нещо като в тангото едно напред, две назад. Големият проблем, е че всеки учен идва с проблеми, което обаче често се разминава с очакванията на фермерите и обратното. Българският фермерски съюз беше първата организация, която дойде на място при нас, защото обикновено ние учените ходим да се вклиним при земеделците“, коментира проф. Иван Атанасов, председател на Агробиоинститута към ССА.

Радващото според него е, че в последните две години в министерството вече има програми, директно свързани с научните изследвания и иновации като 16.1 . В момента се очакват резултатите по мярка 1.2 от ПРСР свързана с демонстрационните дейности. Добре би било според него ако различните научни институти съумеят да излязат не с отделни предложения към фермерите, а с едно портфолио, което да се предлага на различни организации и земеделските производители.

 

Още
Без категорияНОВИНИ

Агроведомството разглежда възможността за авансово пускане на компенсациите за войната с Украйна

 

От агроведомството ще разгледат днес какви са вариантите за незабавно отпускане на държавната помощ която трябва да компенсира фермерите заради войната в Украйна, обяви на събитие организирано от Българския фермерски съюз земеделският министър Явор Гечев. “Обмисляме да пуснем незабавно и авансово 50% от средствата от помощта, защото знаем, че те са необходими на земеделските производители още сега, “, заяви Гечев. Той мотивира евентуалното решение за авансово плащане с „възможността да се направят много бързи плащания“ и с ангажимента, ако има объркани ставки за обвързаната подкрепа за животни, каквито констатации вече има, помощта за Украйна да се разглежда цялостно като при условие, че анализът на определените ставки покаже, че някъде има ощетени, в методиката по тази помощ ще влязат и ставките по стратегическия план. Идеята е с останалите 50% от помощта да се компенсират именно онези фермери, за които се установи че ще получават по-малко подкрепа през ставките за обвързана подкрепа.

„Опитваме се да спазваме поетите ангажименти, макар, че в условията, когато някои от браншовите организации се карат по между си е трудно да сме в ролята на арбитри, защото каквото и да направим, все сме виновни“, допълни Гечев. Според него ако сега се поиска от Брюксел, да се направи промяна в стратегическия план ще са нужни минимум три месеца да се произнесе ЕК по тях, и те евентуално да бъдат официализирани. Все пак земеделският министър увери, че ведомството работи по всички възможни сценарии.

Още
НОВИНИ

Българското земеделие- между диалога, компромисите и опасенията за все по-слаба конкурентоспособност

Диалог и компромис между заинтересованите страни, бяха най-често повтаряните думи по време на провелия се вчера форум посветен на българското земеделие, организиран от българската група от евродепутати от Европейската партия на социалистите и демократите. И докато политиците както от Европа, така и от България призоваваха за диалогичност и компромиси между заинтересованите страни за да се случи Зелената сделка, представителите на бранша за пореден път представиха основните си опасения – че не дотам добре обмислената европейска политика и реакции по време на кризи като войната в Украйна, както и повишената зелена амбиция в осп ще доведе до там – те да станат още по-неконкурентноспособни. От българска страна всички признаха, че ние изоставаме с приемането на мерки, които да хармонизират националното законодателство към изискванията на Зелената сделка.

Затова, че в подобна икономическа и геополитическа ситуация, най-трудно ще е за самите фермери, призна и земеделският министър Явор Гечев, тъй като политическите решения рефлектират върху тях. „Европа пак е пред реформи, този път пред най-голямата,най-скъпата и най-зелената. Тя е част от зелената сделка, като дори все още липсва необходимото законодателство. Идеята ние да ядем чиста храна, тя да е на достъпна цена, политиката да е лесна за прилагане от фермерите и разбираема за потребителите и справедлива за сега ще си остане само със своя романтизъм заради многото въпросителни“заяви Гечев.

Румъния е за подход към пестицидите , съобразен с потреблението им

 

Сред основните притеснения на Румъния по отношение на европейската политика в земеделието са редукцията на пестицидите и намаляването на броя на животните в стопанствата. Споредд Сори Моисе, държавен секретар за земеделие основното предизвикателство е свързано с намаляване броя на животните във фермите, и трябва да се намери подход за справяне с него. Такъв подход може да е например създаването на повече малки стопанства с по-малко на брой животни. По въпроса с пестицидите експертът заяви, че Европа трябва да приложи подход за намаляването им, съобразен с нивото на използване в съответните страни членки, тъй като например Румъни и България не използват толкова препарати за растителна защита, колкото например ползват фермерите в Нидерландия. „Трябва да говорим за солидарност с Украйна и да гарантираме зеления преход, но на първо място трябва да подкрепим нашите фермери“, каза румънският държавен секретар.

Испанската депутатка Клара Агилера подчерта, че фермерите трябва да знаят, че подобно на други документи и стратегията „От фермата до масата“ е политически документ, който изразява намеренията на Европа за трансформация, като в нея се разглежда не визията за земеделието а за агрохранителната верига. „Не може да има различни стандарти за българските или турски производители, или за тези от Мароко. Нужно е всички да спазват единни общоевропейски стандарти, защото тогава европейските фермери ще изгубят своята конкурентноспособност“, заяви Агилера. Според нея трябва да се отчете важността на времето в което се извършва зелената трансформация на земеделието и това, кой ще плати цената за нея. По думите и е нужно да се намери баланса между производството на храни и околната среда, и да има реципрочност на стандартите при производството на храни.

 

Науката е против драстичното увеличаване на изискванията за фермите с над 150 животни

 

„Според нас налагането от страна на Европа на драстични изисквания към фермите с над 150 животни би имало отражение върху различните производствени системи като екстензивните системи, където се намира месодайното говедовътство“, предупреди проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора към ССА.

„Отделянето на вредни емисии от подобни екстензивни системи на производство с над 150 животни на практика е изравнено с емисиите, които се поглъщат от пасищата, като в някои модернизирани системи дори пасищата поглъщат повече вредни емисии отколкото отделят“, добави проф. Кръстанов. Въвеждането на подобни ограничения според него ще доведе до загуба на рентабилност на стопанствата с над 150 животни и увеличаване на себестойността на произведената продукция. „За мен прилагането на подобен подход към всички видове животни и стопанства е неперспективен и неосъществим метод“ заяви още Кръстанов.

Що се отнася до подхода към интензивните системи на производство, от които у нас идва по-голямото производство на мляко и месо, проф. Кръстанов каза , че в момента няма друго технологично решение за намаляване на вредния отпечатък, освен добавките към фуражите като водорасли например, които могат да намалят частично нивата на изхвърлянето на вредни емисии.

„Може да се изгради кравеферма с нулев вреден отпечатък, нещо за което имам одобрен патент, но тя трябва да се направи изцяло наново. Що се отнася до преструктуриране на интензивни системи за производство с над 150 животни, науката все още не разполага с модели и решения, които са доказали своята ефективност за да се осъществи това преструктуриране“, добави още той. Ако Европа запази политиката си за въвеждане на драстични мерки срещу животновъдните стопанства с над 150 животни, това според него ще доведе до фалити на повечето екстензивни стопанства, които срещу направените от тях инвестиции за намаляване на вредния отпечатък няма да получат нищо, нито повече продукция като количество, нито като качество. Подобна политика по думите му ще доведе до застрашаването на продоволствената сигурност не само на Европа, но и на България. “В условията на кризи като настоящата война в Украйна Европа трябва много добре да премисли някои от детайлите на тази своя политика, така че да не се стигне до там, че тя да стане неосъществима и да доведе до силна редукция в производствените системи в Източна Европа и в България“ предупреди още ученият.

 

Copa-Cogeca: Фермерите са притеснени, че не знаят как ще се прилагат правилата

]Фермерите трябва да знаят условията и правилата за прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“, а засега прилагането им е неизвестно, и това е притеснително.
„Посоката е ясна, но прегледах едни цифри – от 28 действия, които има в стратегията, досега са представени 10 и предстои да бъдат представени още 18. Трябва тепърва да видим как ще започне изпълнението, но се чуват разнопосочни гласове“, заяви Патрик Пагани, политически съветник от най-голямата европейска лобистка организация на фермерите. Според него в оставащите седем години до 2030 година, трябва да се приложат иновации в земеделието, в същото време да се въведат справедливи условия за всички, справедливо заплащане на фермерите и справедлива търговия, защото иначе тази стратегия няма да работи. Освен това в новия бюджет на ЕС за земеделие трябва да се вземе в предвид и инфлацията, тъй като това е важно за фермерите.

Ключово за производителите на фуражи ще е диверсификацията на производството

 

Според Александер Гьоринг, председател на Европейската федерация на производителите на фуражи, в контекстана зелената сделка от важно значение за тях ще бъде да успеят да диверсифицират своето производство. „Нещата са в нашите ръце и с помощта на иновациите можем да оптимизираме нашето производство“, заяви той. По думите му производителите на фуражи са отворени към използване на различни алтернативни източници на протеин, като в условията на Зелената сделка тя е ориентирана както към потреблението, така и към усилията за намаляване на вредния отпечатък и антибиотичната резистентност на животните.

Симеон Караколе: Проблемът е отсъствието на хармонизирано национално законодателство

 

За нас като браншове проблемът не е толкова Зелената сделка,а липсата на национално хармонизирано законодателство към нея и трябва на фона на ситуацията в момента да обясняваме, че страната ни се е превърнала от нетен износител в нетен вносител на продуктите. Ние консумираме 40% от млечните си продукти,които не се произвеждат от българско мляко. 70% от свинското месо което потребяваме също не е българско Важно е да се говори за това, и какви мерки ще се приложат на хоризонтално ниво, защото в момента у нас Зелената сделка се разбира като масово отдаване на пасища за изграждане на соларни системи, нещо което не знам как би се разбрало например в Германия“, заяви председателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите НОКА Симеон Караколев. Като пример за отсъствие на национално законодателство, което да предотвратява измамите с храни, Караколев посочи производството на сирене, при което съдържанието на вода достига до 80%. Никой според него не говори за това, какви мерки ще предприемем на национално ниво за хармонизиране на националното законодателство към принципите на Зелената сделка.

Още
НОВИНИ

Какви съвети може да даде един изкуствен интелект за растителната защита?!

Интересно ли ви е да разберете, какви отговори за прилагане на ефикасни мерки по растителна защита може да даде ChatGPT?

Е, сигурно не са като на специалист по растителна защита, още повече, че някои от въпросите явно го объркват и той дава грешни отговори, като например на въпроса, дали производителите на трайни насаждения могат да прилагат практики на превенция срещу измръзвания, сменя изредените бадеми и кайсии с киви, а пък за превенцията на растенията при повишен инфекциозен фон вследствие на преовлажняване, се концентрира основно към превенция не на растенията, а на животните. Всичко това идва да покаже, че дори и изкуственият интелект не може да е напълно прецизен в отговорите си, и има още какво да учи. Читателите на Nivabg.com могат сами да сравнят, доколко прецизни са отговорите на ChatGPT на някои въпроси свързани със защита на растенията от болести и вредители?

Кои са най-подходящите агроклиматични и почвени условия за отглеждане на круши и ябълки в България?

Най-подходящите агроклиматични условия за отглеждане на круши и ябълки в България са топли и влажни с достатъчно слънчево осветление. Почвата, в която се отглеждат тези плодове, трябва да е хубава и добре дренирана, с хоризонти с добро вентилационно и дренажно качество. Изборът на видове круши и ябълки трябва да е подходящ за климатичните условия на даденото място.

Защо обаче все повече земеделски производители в България не искат да отглеждат плодове, а се преориентират към зърно и маслодайни култури?

Може да има няколко причини, поради които българските фермери се пренасочват от отглеждане на плодове към зърнени и маслодайни култури. Една от причините може да бъде увеличеното търсене на тези продукти на вътрешния и световния пазар, което води до по-висока рентабилност. Друга причина може да бъде, че зърнените и маслодайните култури обикновено са по-малко трудоемки и изискват по-малко вложения в сравнение с овощните култури, което би могло да намали производствените разходи и да повиши ефективността. Освен това тези култури може да са по-устойчиви на някои от екологичните предизвикателства, като суша и вредители, в сравнение с овощните култури. Въпреки това е важно да се отбележи, че тенденцията към отглеждане на зърнени и маслодайни култури може да има отрицателно въздействие върху биоразнообразието, здравето на почвата и селските общности.

Кои са най-подходящите растителнозащитни практики при житните растения при топла и суха зима, през която растенията са загубили своята устойчивост на измръзване?

Най-подходящите растителнозащитни практики в такива условия могат да включват:

Запазване на влажността на почвата чрез наводнение или защита от изсушаване
Поддържане на подходящото ниво на влагата в растението чрез прилагане на мултиспрейери
Защита от изложение на вятър чрез засаждане на растения в защитени места
Поддържане на здравето на растенията чрез прилагане на органични или минерални подобрители и контрол на болестите и вредителите.

Как могат да се справят фермерите отглеждащи житни и маслодайни култури в ситуация на повишен инфекциозен фон след обилни и продължителни валежи?

Фермерите могат да се справят в ситуация на повишен инфекциозен фон след обилни и продължителни валежи чрез:

Поддържане на добро хигиенично състояние на земеделските им земи и здраве на животните
Използване на мерки за защита от вируси, като ваксинация и медицинска помощ при необходимост
Използване на изолация и карантина за здрави животни, които могат да пренесат инфекция
Регулярен мониторинг и диагностика на инфекциите, за да се предотврати разпространението им
Следене на наличните закони и регулации, свързани с контрола и предотвратяване на заболявания на животните.

Могат ли производителите на трайни насаждения като праскови да прилагат мерки на превенция срещу измръзване на пъпките след рязко застудяване рано на пролет и какви?

Да, производителите на трайни насаждения могат да прилагат мерки на превенция срещу измръзване на пъпките след рязко застудяване рано на пролет. Някои мерки, които могат да бъдат приложени, са:
• Увеличаване на влажността в околността на пъпките
• Защита на пъпките с покривни материали
• Използване на семена с по-висока устойчивостст

Избор на подходящи сортове, които са по-устойчиви на увреждане от замръзване.

Като приложат тези мерки, фермерите могат да намалят риска от увреждане на пъпките и да защитят своите култури от ранни пролетни слани.

Прилагането на мерки по превенция в борбата с вредителите и плевелите до каква степен може да намали щетите върху земеделските култури?

Прилагането на превантивни мерки срещу неприятели и болести може значително да намали щетите по селскостопанските култури в зависимост от различни фактори като вида на културата, тежестта на нападението и ефективността на предприетите мерки. Използването на комбинация от различни мерки, включително културни практики, физически контрол, биологичен контрол и, ако е необходимо, химически контрол, може да помогне за намаляване на въздействието на вредителите и болестите и да увеличи продуктивността на културите. Ключът е да се приложи добре планиран и интегриран подход за управление на вредителите, който е съобразен със специфичните нужди и условия на всяка култура.

Как прилагането на практики от интегрираната растителна защита могат да допринесат за подобряване на добивите и намаляване на рисковете от болести и вредители по растенията?

Интегрираните практики за растителна защита могат да допринесат за подобряване на добивите от култури и намаляване на рисковете от болести и вредители чрез възприемане на холистичен подход за управление на различните фактори, които влияят върху здравето на културите. Тези практики включват използване на комбинация от мерки като ротация на културите, избор на устойчиви на болести сортове култури, използване на методи за биологичен контрол и прилагане на подходящи химически обработки, когато е необходимо. Като вземат предвид уникалните характеристики на всяка култура и местните условия на отглеждане, фермерите могат да разработят ефективен и устойчив план за защита на своите култури от болести и вредители, като същевременно максимизират добивите и минимизират въздействието върху околната среда от своите операции.

Какво разбираш под холистичен подход за управление на различните фактори, които влияят върху здравето на културите?

Холистичният подход към управлението на културите се отнася до разглеждане и балансиране на множество фактори, които влияят върху здравето на културите, включително здравето на почвата, управление на водата, контрол на вредители и болести, управление на хранителни вещества и други културни практики. Целта е да се насърчи устойчив и интегриран подход към производството на култури, който взема предвид цялостното здраве и благосъстояние на системата почва-растение-микроб, вместо да се занимава с отделни проблеми в изолация. Отчитайки взаимосвързания характер на тези фактори, холистичният подход може да доведе до подобряване на здравето на културите, повишени добиви и намалено въздействие върху околната среда.

Ако можеха, производителите на препарати за растителна защита щяха да препоръчат на земеделските производители да използват препаратите им 24 часа седем дни в седмицата. Това обаче води до натрупване на отрови в почвите и нарушава екоравновесието като често има вредно влияние върху пчелите. Как може да се предотврати това, и защо големите концерни са толкова агресивни при реклама на своите препарати като единствена панацея за културите?

За да се предотврати натрупването на токсини в почвата и да се поддържа екологичният баланс, за фермерите е важно да следват практики за интегрирано управление на вредителите (IPM), които използват комбинация от методи като биологичен контрол, културен контрол и ограничена употреба на пестициди, т.к. както и правилно изхвърляне на пестициди. Агресивният маркетинг на пестициди от големи корпорации като единственото решение за защита на културите може не винаги да отчита дългосрочното въздействие върху околната среда от прекомерната употреба на пестициди. Следвайки IPM практиките, фермерите могат ефективно да управляват проблемите с вредителите и болестите, като същевременно намаляват риска от отрицателни въздействия върху околната среда и нецелевите организми, като пчелите.

Имат ли основания обвиненията на някои представители на еколозите, че големите концерни произвеждащи препарати за растителна защита следват корпоративни интереси като загърбват състоянието на околната среда?

 

Да, има някои опасения, изразени от представители на екологичното движение, че големите корпорации, произвеждащи химикали за растителна защита, следват корпоративни интереси, които могат да имат отрицателно въздействие върху околната среда. Въздействието на тези химикали върху околната среда, включително натрупването на токсини в почвите и увреждането на опрашителите, може да бъде значително. Освен това, агресивният маркетинг на тези продукти като единственото решение на проблемите в селското стопанство може да се разглежда като поставяне на печалбата пред опасенията за околната среда и общественото здраве. Тези опасения са подкрепени от научни доказателства и проучвания и е важно тези проблеми да бъдат внимателно оценени и разгледани, за да се гарантират устойчиви земеделски практики.

Още
НОВИНИ

Nivabg пита, ChatGPT отговаря и прогнозира, как ще се развие земеделието в близко бъдеще

Явно човечеството съвсем скоро ще се управлява не от политици, а от изкуствен интелект. Дали навлизането му в ежедневието ни ще донесе само ползи или вреди, тепърва ще оценяваме. За сега ползата от него е, че за разлика от политиците, без да проявява неудобство или нежелание, може да отговаря на всякакви въпроси. Ето защо от Nivabg.com се обърнахме с няколко въпроса за да разберем какво мисли за българското и европейско земеделие. След въпроса, как да преборим субсидаджиите явно се притесни 🙂 или му писна да отговаря на български език, но това може да се отчете като минус в развитието му като интелект.

 

Представи се, кой си ти?

Аз съм ChatGPT, голям езиков модел трениран от OpenAI.

Как ще се развие българското земеделие в следващите десет години?

Не може да се предскаже точно как ще се развие българското земеделие в следващите десет години, но може да се предположи, че технологиите и иновацииte в областта на земеделието ще имат важно влияние. Това може да включва по-ефективни методи за управление  на растенията и животни, а също и по-добри практики за защита на околната среда. Важно е да се подкрепя и развитието на българското земеделие, за да се поддържа здравето на населението и да се подобрят условията за живот в страната.

Как фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече?

Фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече, като възприемат комбинация от техники, като например: Интегрирано управление на вредителите (IPM): Намаляване на необходимостта от синтетични пестициди чрез използване на естествени хищници и други методи за контрол на вредители и болести. Консервиращо земеделие: Система на земеделие, която намалява ерозията на почвата, запазва водата и увеличава плодородието на почвата чрез техники като сеитбообращение и намалена обработка на почвата. Прецизно земеделие: Използване на технология за събиране на данни за условията на почвата и културите, метеорологичните модели и други фактори за вземане на по-информирани решения относно засаждането, торенето и контрола на вредителите. Възобновяема енергия: Възприемане на възобновяеми енергийни източници като слънчева, вятърна и биогаз за захранване на фермите и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Разнообразяване на културите: Отглеждането на смесица от култури, вместо да се разчита на една култура, може да намали риска от провал на реколтата и да увеличи общите добиви. Управление на добитъка: Подобряване на практиките за управление на добитъка за намаляване на отпадъците, повишаване на ефективността и подобряване на здравето и хуманното отношение към животните. Чрез прилагането на тези техники фермерите могат да подобрят своята устойчивост, производителност и рентабилност.

Как може да се замести монокултурното земеделие?

 

Инвестиране в технологии: Инвестирането в нови технологии, като автоматизиране на земеделските процеси и интелигентни системи за мониторинг на rasteniqta и животните, може да повиши ефективността и производителността.
1. Развитие на качествени практики: Прилагането на добри земеделски практики, като интегрирано управление на плевелите и защита на околната среда, може да повиши устойчивостта на фермерските дейности и да подобри качеството на произведените продукти.
2. Сътрудничество: Сътрудничеството с други фермери, доставчици или държавни органи, може да допринесе за разделяне на знания и ресурси, които могат да повишат устoj`iwostta.

Правилен ли е моделът на подпомагане на земеделието който прилага Брюксел в ОСП сега?

Не може да се даде точен отговор за правилността на модела на подпомагане на земеделието, който прилага Брюксел в ОСП сега, тъй като това е контроверзивен въпрос, който зависи от много фактори, като целите на политиката, икономическите и екологически условия, както и отговора на страните членки и земеделската индустрия.

Тогава как може да обясните исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите? Справедливи ли са или не?

 

Исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите се основават на принципа на справедливост и равен достъп до подкрепата от Европейския съюз. Те искат субсидии, които са подобни на тези, които получават производителите в другите страни членки на ЕС. Аргументът е, че всички членове на ЕС трябва да имат еднакви условия за конкуренция и единна политика за подпомагане на земеделието.
Дали те са справедливи или не, зависи от много фактори, като исторически и културни разлики, ресурсна ограниченост, икономически условия и т.н. Обаче, po принцип, справедливостта на исканията може да се оценява чрез сравнение с политиката и практиката на другите страни

Какво трябва да се направи, за да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, и парите от Европа да отиват към реалните производители, а не към онези, които само симулират че са фермери?

За да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, трябва да се постигне следното:
1. Повишаване на прозрачността на разпределението на финансирането от Европа.
2. Усилие за спазване на законите и правилата за земеделие и финансиране.
3. Създаване на механизми за мониторинг и контрол на разпределението на финансирането.
4. Поддържане на система за подкрепа на реалните производители, която да е честна и достъпна.
5. Образователна кампания за повишаване на осведомеността на потребителите за производството на храните.

Кои методи на растителна защита могат да доведат едновременно до намаляване употребата на пестициди, запазване на екологията и биоразнообразието и до увеличаване на реколтата?

 

Има няколко метода за защита на културите, които могат едновременно да намалят употребата на пестициди, да запазят околната среда и биоразнообразието и да увеличат добивите. Тези методи включват: Интегрирано управление на вредителите (IPM) – система, която съчетава различни методи за контрол като биологичен контрол, сеитбооборот и използване на устойчиви сортове за намаляване на популациите на вредители и употребата на пестициди. Консервационно земеделие – земеделски практики, които защитават и подобряват почвеното плодородие, опазват биоразнообразието и минимизират ерозията на почвата. Използване на покривни култури – засаждане на култури между стокови култури за намаляване на популациите на вредители и подобряване на здравето на почвата. Биоконтрол – използване на естествени хищници и паразити за контрол на популациите от вредители вместо химикали. Развъждане на растения за устойчивост – отглеждане на култури, които са естествено устойчиви на вредители и болести. Земеделие без пестициди – използване на алтернативни методи като биологичен контрол на вредителите, сеитбооборот и използване на физически бариери за борба.

Може ли биопроизводството да изхранва населението ни?

Зависи от различни фактори като скоростта на растеж на световното население, възприемането на устойчиви земеделски практики, разпределението на храната и наличието на ресурси за производство на храна. Като цяло методите на биологично земеделие имат потенциала да осигурят достатъчно храна за населението, но са необходими значителни промени в настоящата хранителна система и земеделски практики, за да се гарантира, че производството на храни е устойчиво и отговаря на нуждите на нарастващото население. Освен това е от решаващо значение да се намалят хранителните отпадъци, да се подобри достъпът до храна за недохранените популации и да се насърчават по-здравословни диети.

Какво трябва да се направи в животновъдството за да се намали въглеродния отпечатък върху природата и околната среда?

 

Има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети в животновъдството за намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване на въздействието върху околната среда: Подобряване на храната за животни: Храненето на добитъка с диета с по-високо съдържание на фуражи и по-малко зърнени храни може да намали чревната ферментация и емисиите на парникови газове. Намаляване на хранителните отпадъци: Минимизирането на хранителните отпадъци по цялата верига на доставки, от производството на фуражи до преработката, може да намали емисиите на парникови газове. Подобряване на управлението на оборския тор: Прилагането на най-добрите практики в управлението на оборския тор, като компостиране, може да намали емисиите на метан, мощен парников газ. Намаляване на емисиите от транспорта: Минимизирането на разстоянието, което животните и техните продукти пътуват от фермата до пазара, може да намали емисиите от транспорта. Възприемане на регенеративни земеделски практики: Прилагането на регенеративни земеделски практики като покривни култури, ротационна паша и намалена обработка на почвата може да отдели въглерод в почвата, намалявайки емисиите. Насърчаване на устойчиво отглеждане на животни: Отглеждането на животни, които са по-ефективни при превръщането на фуража в месо, мляко или яйца, може да намали емисиите на единица произведена храна. Тези стъпки могат да помогнат за намаляване на въздействието на животновъдството върху околната среда, но е необходим всеобхватен и холистичен подход за значима и трайна промяна.

Как могат нанотехнологиите да помогнат в борбата с болестите по растенията и животните?

Нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните по няколко начина. Например: Разработване на наноматериали за използване в селското стопанство: Наноматериалите могат да се използват за създаване на нови и по-ефективни пестициди, торове и други селскостопански продукти, които могат да помогнат за контрола на болестите. Нанодиагностика за ранно откриване на заболявания: Нанодиагностичните инструменти могат да помогнат за откриване на заболявания в ранен стадий, позволявайки бързо лечение и намаляване на разпространението на болестта. Целенасочена доставка на лекарства: Нанотехнологията може да се използва за създаване на системи за целенасочена доставка на лекарства за лечение на болести по животните и растенията. Тези системи позволяват прецизно доставяне на лекарства в засегнатата област, като намаляват необходимото количество лекарства и минимизират страничните ефекти. Подобрена безопасност на храните: Нанотехнологиите могат да се използват за разработване на нови техники и технологии за безопасност на храните, като наносензори, които могат да откриват патогени в хранителните продукти и да помогнат за предотвратяване на болести, причинени от храни. Това са само няколко примера за това как нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните. Важно е да се отбележи, че въпреки че нанотехнологиите притежават голям потенциал в тази област, също така е важно да се вземат предвид потенциалните рискове и непредвидените последици, свързани с използването на нанотехнологии в селското стопанство и производството на храни.

Насекомите и другите алтернативи храни ще изместят ли месото?

Възможно е алтернативи на месото като заместители на месо на растителна основа или лабораторно отгледано месо потенциално да намалят търсенето на традиционно месо, но е трудно да се предвиди със сигурност. Възприемането на тези алтернативи ще зависи от фактори като потребителски предпочитания, цена и наличност. Освен това някои потребители все още може да предпочитат традиционно месо, така че е малко вероятно алтернативите да го заменят напълно.

Може ли изкуствен интелект като теб в бъдеще да прави политиката в земеделието вместо политиците, така че тя да е по-справедлива?

Да, технологиите с изкуствен интелект (AI) имат потенциала да играят роля в информирането и подпомагането на вземането на решения в селското стопанство. AI алгоритмите могат да анализират големи количества данни, да идентифицират модели и да правят прогнози, които могат да помогнат на фермерите да вземат информирани решения относно култури, добитък, използване на вода и др. ИИ обаче може само да подкрепя и информира вземането на решения, а действителното създаване на политика все още трябва да се извършва от избрани представители, които вземат предвид социални, етични и политически съображения. От решаващо значение е всяко използване на ИИ в селското стопанство да се ръководи от етични и прозрачни принципи, за да се гарантира справедливост и отчетност.

И накрая, ако можеш да направиш прогноза, как ще се развие европейското земеделие през следващите петдесет години?

Като езиков модел нямам способността да предсказвам със сигурност бъдещи събития. Въпреки това е вероятно европейската селскостопанска индустрия да продължи да се развива и да възприема нови технологии, като прецизно земеделие и устойчиви практики, за да отговори на изискванията за производство на храни и екологична устойчивост. Използването на възобновяеми енергийни източници и алтернативни източници на протеин също може да стане по-разпространено в индустрията. Тези прогнози обаче подлежат на промяна въз основа на различни непредвидими фактори като глобални икономически промени, природни бедствия и политически събития.

 

Още
НОВИНИ

Германските фермери раздвоени за използването на слънчеви панели в нивите си

Фермерите в Германия остават раздвоени по въпроса за изграждане на агроволтаични системи на полето, съобщава topagrara.com, позовавайки се на проучване, проведено от Техническия университет на Брауншвайг сред 100 земеделски производители. Данните от него са показали, че 55% от тях не планират в бъдеще да инвестират в изграждане на агроволтаични системи в нивите си, като посочват за основна причина ниската печалба от производството на електроенергия от ВЕИ и високите рискове за това, че може да нарушат структурата на своите стопанства.
Други 45% от производителите са на обратното мнение, оценявайки възможностите които се предлагат за оптимизация на използваната от тях земя за едновременното производство на аграрна продукция и на електроенергия. Психолози от университета ще продължат да следят, с какво отделните фермери биха могли да повишат способностите си за да допринесат за осъществяване на енергийния преход, и от каква информация за целта имат нужда.

От 2020 година проектът Energy4Agri се занимава с реализирането на едно бъдеще за земеделието, съчетано с производството на енергия от алтернативни източници чрез развитието на нови технологии, като в изминалите две години експертите са провели със земеделски производители учени и граждани поредица от интервюта, работилници и допитвания с които да установят от какво имат нужда за да повишат своята креативност и инициативност, и как правилно да насочат интереса на обществеността към темите свързани със земеделието и използването на възобновяемата енергия. Идеята на проекта Energy4Agri е до приключването му през август тази идея да формулира конкретни препоръки за действия от страна на политиците за успешни действия които да дадат тласъкза промени в енергийния сектор.

Още
Представителите на немските фирми изразиха готовност да стъпят по-широко на българския пазар и отбелязаха
НОВИНИ

В Берлин представят критичния аграрен доклад за 2023 година

В рамките на подновяващото се през следващата седмица след двегодишно прекъсване заради пандемията изложение „Зелена седмица на 19 януари в Берлин ще бъде представен традиционния критичен аграрен доклад, съобщават от организаторите. Сред основните теми в него са: земеделието и храните в един свят нa преобразования, редуцирането на пестицидите, ОСП след реформите към социално и екологично подпомагане в земеделието, промените в животновъдството с основен принос за трансформацията на земеделието, увеличаването на биопроизводство и как ще рефлектира това върху хранителните системи и как развитието на генните технологии ще се отразят на земеделските производители.

 

Още
НОВИНИ

Какво знае един чатбот за земеделието и какво не?!

От средата на ноември за всички фермери е достъпен първият чатбот базиран на изкуствен интелект, във връзка с което Норберт Леман от специализирания сайт agrarheute.com прави първото интервю с чатбот за да разбере какво знае за земеделието и какво не. Името на чатбота е „ChatGPT“, и платформата е съфинансирана от собственика на Tesla и Tweeter Илън Мъс, според който човечеството не е далеч от времето, когато ще бъде създаден силен и опасен изкуствен интелект. Според други оракули, първите които подобен изкуствен интелект ще изпрати на трудовата борса, ще са журналистите и прокурорите. Любопитни ли сте да научите какво обаче ще стане с по-осезаемото навлизане на изкуствения интелект в земеделието?!

Може ли платформата да ги посъветва ако търсят точно определени сортове зърно например?! Дали изкуствения интелект може да помогне на болните крави?Ето какви отговори дава на някои от тези въпроси „ChatGPT“..

Какво представлява един чатбот?

Първият въпрос на който чатботът е помолен да отговори е, да обясни какво представлява. Отговорът му звучи така: „Аз съм компютърна програма, която е тренирана за това, да наподобява човешкото поведение. Това означава, че можеш да говориш с мен за всичко което искаш, и аз ще се опитам да ти отговоря толкова добре, колкото е възможно.“

Как изкуствения интелект дефинира земеделието?!

„Това е икономически бранш, който се занимава с производството на храни, фуражи и други икономически продукти. То обхваща цялата икономическа верига от посаждането на растенията и грижите за тях и животните през прибиране на реколтата и преработка на суровините до продажбата и разделението на произведената продукция. Земеделието играе важна роля при осигуряване на средства за прехрана и е важна част от обществото на хората.“

Дали земеделието е важна част от цялата система?

„Да може да се каже, че земеделието е важна част от цялата система. То играе важна функция за продоволствената сигурност, която е от жизнено важно значение за хората.

Знае ли изкуствения интелект за растящия брой на населението на планетата?

„Да“, отговаря „ChatGPT“., който е запаметил прогнозата на ООН за броя на населението, което през 2050 година трябва да достигне между 7,9 и 10,9 млрд. души.

Как може да се изхрани това непрекъснато нарастващо население?

„Изхранването му е едно от големите предизвикателства с което човечеството през идните десетилетия ще се конфронтира. Някои от средствата които могат да допринесат за подсигуряване на продоволствената сигурност са: повишаване на продуктивността в земеделието чрез използване на нови технологии така че да се произвеждат повече храни на по-малко земя, подобряване на складирането и разпределението на храните което да допринесе за подобряване достъпа на повече хора до храни, редуциране изхвърлянето на храни, с което да се осигурят повече хранителни продукти на най-нуждаещите се, използване на нови източници на храна като например водораслите или използване на насекомите като източник на белтъци, промяна в поведението на хранене, чрез изключване на някои храни от животински и растителен произход, за чието производство са нужни големи количества фуражи или земеделска земя.“

Подкрепя ли „ChatGPT“ генните технологии?

В разработката на „ChatGPT“ участва и „Майкрософт, а нейният съосновател Бил Гейтс е известен като радетел за използването на биотехнологиите в растениевъдството. Изкуственият интелект отговаря, че използването на модерните технологии, в това число и генните технологии, може да се окаже важен фактор при повишаване на продуктивността на земеделието. В отговора си изкуствения интелект уточнява, че тъй като генните технологии имат своите предимства и недостатъци, то използването им от хората трябва да става много внимателно като се отчитат възможните влияния върху околната среда и човешкото здраве.

Дали биоземеделието е бъдещето?

В своя отговор „ChatGPT“ казва, че биоземеделието има някои предимства и недостатъци, без обаче категорично да се изказва за или против него и пише, че то е форма на земеделие, която се основава на използването на естествените екосистеми и отказ от използване на синтетични пестициди и торове. То според изкуствения интелект се основава на процесите в природата и подчертава значението на биоразнобразието. Освен това биоземеделието изисква една цялостна реформа на земеделския сектор, чрез която да се намали тежестта върху околната среда и почвените ресурси от използването на пестициди. Според него трябва да се има предвид, че биоземеделието е неприложимо за всички региони, и че то не може да покрие напълно нуждите от храни на едно непрекъснато растящо население и от тази гледна точка, преминаването изцяло към биоземеделие не би било практично.

Какво не знае „ChatGPT“?!

Оказва се, че изкуствения интелект разполага с ограничени възможности за отговор, когато се поставят по-специфични въпроси като например: Кои са трите най-добри сортове зимна ръж? Освен това дава грешен отговор на въпрос свързан със забраната на глифозата, който според изкуствения интелект е забранен за използване от 31 декември 2020 година.

Още
НОВИНИ

Близо 2,5 млн. души заети в земеделието е изгубила Турция за последните две десетилетия

За периода между 2002 и 2022 година южната ни съседка Турция е загубила близо 2,5 млн. души от заетите в земеделието. За този период делът на заетите в сектора от общия брой е паднал двойно от 34,9% на 17,2%, сподели пред представители на медиите по време на посещението ни в Измир в средата на декември миналата година депутатът от турския парламент проф. д-р Камил Сендир, “Основната причина за това е както навлизането на индустрията и модерните технологии в земеделието, така и вътрешната миграция на населението от селата към големите градове“, сподели д-р Сендир.

Освен това по думите му спад се наблюдава и в дела на земеделието в брутния вътрешен продукт на Турция – от 10,2% през 2001 година на 5,5% през 2022 година. За деветте месеца на 2022 година Турция е изнесла аграрна продукция на стойност 4,7 млрд. долара като 50% от износа е бил насочен към Русия, 9,6% за Ирак и 8,9% за Германия. За същия период страната е внесла агропродукция на стойност 11,1 млрд. долара в това число 21,3% от Русия и 80,8% от Бразилия, най-вече царевица и соя. Както е известно Турция внася от Русия и украйна най-вече пшеница и ечемик, поради невъзможност да задоволи вътрешното си потребление с местно производство. Вносът на пшеница може да достигне между 9,5 и 10 млн. тона в различни години. В Турция се обработват около 23,4 млн. хектара земеделски земи, от които с потенциал за напояване са 8,5 млн. хектара, а действително се напояват 6 млн. хектара.

 

 

Още
НОВИНИ

Годината за фермерите- от избори към избори

Ако се направи бегъл опит за сравнение между 2021 година с вече отминаващите 12 месеца на 2022 година, приликите за българския фермер ще са повече, отколкото разликите. Краят на пандемията с нищо не подобри бизнес климата, тъй като рано рано беше заместена от войната в Украйна. Тя на свой ред доведе до невиждани сътресения на пазарите на суровини, и особено на тези за торове и препарати чиито основни получатели са тъкмо фермерите. Това ги постави пред избор, дали да намаляват нормите на торене и и нивото на защита на растенията и в какъв порядък да изберат културите, които да отглеждат за следващата кампания, така, че да намалят още повече използването им. Сякаш войната по естествен път изпълни едно от въжделенията на бюрокрацията в Брюксел за намаляване на торовете и препаратите за растителна защита използвани от фермерите чрез практическото спиране на различни големи мощности за производството им.

Спиралата от избори във вътрешнополитически план не роди нищо друго освен кой от кой по-импотентни парламенти, в които преобладаваха политическите игри, вместо реално и обърнато към обществото законотворчество. Агробизнесът продължава да е заклещен от администрацията и силно зависим от иначе редовно получаваните субсидии. Положението на браншове като плодове и зеленчуци и животновъдство изглежда неспасяемо дори и от субсидиите. При тях оцеляването е поставено на карта а войната постави пред ликвидация и без това слабото оранжерийно производство.

Липсата на стабилна законодателна власт и управление от служебно правителство, което реално нищо не може да променя изкара неколкократно през годината различни фермерски браншове на протест. Притесненията им бяха основно свързани с готвения стратегически план, който след поправки и отговори на коментари от Брюксел все пак мина. И те се оказаха съвсем основателни, след като едва приет, по настояване на бранша се заговори за промени в него които да бъдат внесени още през януари. Все пак последният парламент успя да приеме набързо законовите промени, които да официализират прилагането на стратегическия план от новата година.

Виждайки че става все по-трудно да се оцелява в условията на непрестанни сътресения, част от бранша погледна самоинициативно към създаване на обща камара не отгоре надолу, а обратното, което е може би по-естествения, но и по-продължителен път. И тук отделните браншове бяха поставени пред избор, дали да се включат или не в тази инициатива, особено и след появата на съмнения, че е свързана с бъдещи политически проекти. А земеделците у нас винаги са повтаряли и натъртвали, че не искат да бъдат свързвани с каквито и да са политики извън тези в сектора.

Убедени сме че ако се направи анкета сред повечето фермери, дали новият стратегически план би променил нещо, отговорът ще е по-скоро отрицателен. Първо защото българското земеделие е само една бразда от играта на големите, и второ, защото се запазва същия модел на подпомагане който води само до задълбочаване на както на дисбаланса между браншовете, така и на различията между нашето и европейско земеделие. И този дисбаланс няма как да бъде спрян без мерки от страна на държавата, с които различните сектори да бъдат извадени от унизителната категория „!чувствителни“ , наложена им от политиците. Тези мерки могат да са свързани с широко популяризиране например на алтернативи на субсидирането като използването на различни финансови инструменти, като се даде възможност на самите групи и организации на производителите да създават и упавляват собствени взаимоспомагателни фондове. Представяте ли си какво му е на един производител на чушки и домати непрекъснато да му набиват в главата, колко чувствителен е секторът, как държавата нищо не прави за неговото стабилизиране?! Или на един животновъд в полупланинските райони, който не знае с какви и сколко пасища ще може да оперира през следващата година?! И държавата пак да я няма, законодателната власт пък хептем защото живеем в държава, в която политиците стават все по-късогледи и с все по-ограничен периметър на мисъл и действие- само от избор до избор, без да се създават така нужните не само за земеделието, но и за икономиката достатъчно стабилни основи, че не да се чудят дали ще оцеляват, а как да надграждат и просперират. С мислене от избори до избори обаче, това няма как да се получи.

Още
НОВИНИ

Брюксел одобри стратегическите планове за развитие на селските райони на България и Румъния до 2027 година

Европейската комисия одобри днес стратегическите планове за развитие на селските райони до 2027 година на България и Румъния, информира Ag-Press.eu.

Подпомагането на доходите заема важно място в българския план за намаляване на разликата в доходите между земеделските производители и работниците в други сектори. За да се постигне по-справедливо разпределение на подпомагането, малките и средните стопанства ще получат преразпределително плащане, а за по-големите стопанства ще се прилага таван от 100 000 евро. Над 600 милиона евро ще бъдат отделени за подкрепа на секторите на месото, млечните продукти и плодовете и зеленчуците, които изпитват затруднения. По отношение на екологичните действия планът ще гарантира, че над 80% от обработваемата земя има минимално почвено покритие в чувствителни периоди, за да се подобри качеството на почвата. Планът на България предвижда и конкретни инвестиции за увеличаване на площите с биологично земеделие. Финансирането за развитие на селските райони ще помогне за справяне с предизвикателствата на обезлюдяването, бедността и застаряващото население. Планът ще подпомогне създаването на 9 413 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони. Те включват изграждане или реконструкция на водоснабдителни системи или реконструкция на местни пътища, училища и детски градини. Повече от 5 200 млади фермери също ще получат специална подкрепа за установяване.

 

Планът на Румъния цели да подобри поминъка на фермерите и тяхната конкурентоспособност. В допълнение към подпомагането на доходите около 1,1 милиарда евро ще бъдат разпределени за инвестиции във ферми и преработвателни единици. Освен всичко друго, това ще подпомогне развитието на възобновяемите енергийни източници и ще увеличи добавената стойност на селскостопанските продукти. Стопанствата под 50 хектара също ще получат допълнително преразпределително плащане. Румъния използва 41% от своя бюджет за развитие на селските райони, за да насърчи екологосъобразни практики в райони с висока природна стойност за защита на биоразнообразието. Очаква се 611 000 хектара земя да бъдат обхванати от подобни практики. За да се запази привлекателността на селските райони в Румъния, планът ще подкрепи създаването на повече от 12 000 работни места в тези райони с финансиране за предприятия и инфраструктура. Например около 170 милиона евро ще бъдат инвестирани в модернизиране на общински пътища в селските райони. Конкретна помощ ще бъде предоставена на млади фермери, за да могат да започнат и развият своя бизнес.

Още
НОВИНИ

Безхаберие или късогледство в условията на стагнираща държавност – въпрос на гледна точка

Улисани в своите предизборни ремонти в процеса на гласоподаване, политиците демонстрират не само че са късогледи и не умеят да гледат на политиката и властта с далечна перспектива, но и безхаберие към суверена, който се грижи за тяхното изхранване и просперитет. Най-потърпевши от царящия политически хаос в страната и от това късогледство са онези които се занимават с правенето на бизнеси то бизнес с това, което слагаме на масата си. На политиците обаче сякаш не им пука, въпреки все по-тревожните сигнали и притеснени на всички онези, които произвеждат храната ни. Сигнали свързани не само с все по-видимите промени в климата, с нарушени логистични коридори и стагнация на пазари, но и със стагнацията на държавността.

И няма как да е иначе , след като за втора поредна година вместо да се занимаят с бюджета за новата година, политиците се занимават с промени в пустия избирателен кодекс на средношни маратони достойни по своето безсмислие да попаднат в книгата за рекордите на Гинес.

Като едно обобщение на времето в което всички живеем, време в което кризите следват една след друга, и време в което не само фермерите, но и всички останали не са сигурни дали уравнението включващо приходи и разходи утре, другата седмица или другия месец няма да се окаже без логическо решение са думите на Ангел Вукодинов: „Всеки човек се притеснява по малко от всичко, но това, което мен най-много ме притеснява е безхаберието. „Когато ти не знаеш къде отиваш, какво ще правиш и нямаш някакъв план, нямаш средства да се образоваш в търсене на пътища за изход, тогава се чувстваш най-притеснен.“

За да се създадат условия за една дългосрочна перспектива обаче е нужно далновидно мислене и действия не в търсене на собствена облага, а в търсене на сигурност за цялото общество, за всички в една работеща икономика. Как например едно стопанство да планира разходи в дългосрочен план, след като държавата остава за втора поредна година с бюджет от 1/12 та част от предходния? В държава в която и заради политическите битки не е ясно, дали ще има достатъчно средства за покриване на щети от измръзвания на земеделските култури или за ваксинация на животните през следващата година, защото такива в най-оптимистичния вариант могат да се осигурят едва през април или май с приемане на нов бюджет?!

Всички онези, които ни представляват в изпълнителната и законодателна власт задавали ли са си въпроса, какво биха сложили на масата ако да речем фермерите проявят късогледство и решат да засадят само 1/12 от площите си с пшеница и царевица или да оберат 1/12 от ябълките,доматите и пипера, отгледат само 1/12 от птиците и свинете. Или издоят само 1/12 от млякото?! При тях не става дума за безхаберие, защото човек с бизнес, на който отделя цялото си внимание и енергия е немислимо да прояви подобно нещо, а за придвидимост, която сега отсъства и логиката подсказва, че когато държавата я няма, а политиците се бият за или против хартиената бюлетина, всеки стопанин се стреми да свие производството в опит да намали негативните последици върху бизнеса си или въобще да излезе от него.

Политиците няма откъде да излизат. Някои от тях са своеобразни ветерани в парламента. Дотолкова са се ояли с власт, че късогледството им вече не им пречи, то се е превърнало в безхаберие. Единствено за своето оцеляване те се грижат в перспектива поне за още четири години. Ако може. А другите как ще оцеляват да се оправят сами. Да де , но дори в древен Рим са знаели, че само със зрелища не се живее, а трябва и хляб. А именно храната ни вместо да е поставена на пиедестал пред нас, си стои някъде отзад зад кулисите на политическите представления в очакване на това, актьорите в тях да прогледнат, и да се избавят я от своето късогледство, я от своето безхаберие.

Още
НОВИНИ

Експерти и политици в търсене на по-кратки пътища за финансовите инструменти към фермерите

В започналата днес специализирана конференция в Прага организирана от ЕК съвместно с платформата fi-compass посветена на финансовите инструменти, които все повече се налагат като алтернатива на подпомагането на земеделските производители в условията на кризите които ни заобикалят. В специализирани панели експерти и политици ще търсят как в бъдеще да се съкрати пътя на земеделските производители в Европа към разнообразието от финансови инструменти. Един от посочените примери за успешно прилагане на финансовите инструменти бе на италиански иновативен проект за преработката на водорасли, за който са използвани финансови инструменти под формата на безлихвени кредити.

Силвия Микелини: ЕК поощрява страните членки да въвеждат национални финансови инструменти

 

В своето стъпително изказване Силвия Микелини, директор на ГД „Земеделие“ заяви: „ Пандемията и войната в Украйна все повече засилиха предизвикателствата пред фермерите, които трябваше да се борят с високите разходи за енергоносители и торове, като производството на последните в ЕС спря, а фермерите трябваше да редуцират употребата им, което се отрази и на цените на храните“ като припомни, че още през март ЕК е мобилизирал кризисен пакет от 500 млрд. евро за да подпомогне фермерите в страните членки както и за последното съобщение на комисията, позволяващо активирането на подкрепа към производителите на торове и земеделските производители по механизма за национално подпомагане.

По отношение на стратегическите планове на страните членки беше казано, че те се намират в своята финална фаза, като се води активен диалог с отделните членки както по тях, така и по коментарите, като се обмисля тяхното променяне в посока насочена към отделните индикатори в интервенциите.

Тя подчерта, че целта на конференцията е да допринесе за по-доброто разбиране на новата зелена архитектура, еко схемите, интервенциите насочени към използване на възобновяеми енергоизточници и популяризирането за целта на финансовите инструменти. По думите и Брюксел силно поощрява това , че някои страни членки вече са въвели и национални финансови инструменти и се ангажира чрез мероприятия в различен формат да ги направи още по-достъпни за земеделските производители. Според данните на ЕК в страните членки към края на 2021 година са действали 31 оперативни финансови инструмента в 13 страни с бюджет от 850 млн. евро.

Павел Секач: Стратегическите планове за ОСП не са единственият инструмент за подпомагане на земеделските производители

 

Стратегическите планове за ОСП са важно, но не и единственото средство за подпомагане на земеделските производители. Те въвеждат по-голяма гъвкавост на отделните страни членки как и с какви средства да подпомагат сектора, както и намаляват управлението на програмите за развитие на селските райони в отделните страни, каза чешкият земеделски министър Павел Секач. Той отбеляза и влиянието на пандемията върху земеделието, като по думите му кризата дава и поле за развитие на технологиите и иновациите, които да подпомогнат например редукцията в употребата на пестициди.

Франк Лий: ЕИБ планира30 млрд.. евро за проекти за биоикономиката за следващите пет години

 

Финансирането на проекти свързани с биоикономиката е една от най-важните насоки в работата на Европейската инвестиционна банка, подчерта в своето изказване пред форума Франк Лий, ръководител на консултантския отдел за климата и социалните финанси към ЕИБ. В плановете на финансовата институция са инвестиции от 30 млрд. евро през следващите пет години в проекти за разработване на нови технологии и енергийна диверзификация. Освен това се планира нова кредитна линия за проекти в сферата на биоикономиката.

От ЕИБ ще работят съвместно с ЕК за повишаване гъвкавостта на съществуващите финансовиинструменти и за създаване на нови такива насочени към точно определени целеви групи. „Искаме да покажем че и в резултат на кризата нараства търсенето на финансовите инструменти в последно време, като за да направим тези инструменти подготвяме целенасочени допитвания до потенциалните групи от заинтересовани лица“, добави той.

Пауло Говие: COPA-Cogeca : Нужни са краткосрочни и средносрочни мерки за справяне с кризите

Вижданията за ситуацията в земеделския сектор на най-голямата лобистка организация на фермерите представи Пауло Говие. Според него едно от най-важните неща за фермерите е продоволствената сигурност която да увеличи издържливостта си на кризи като сегашната и иновациите. В последните три години по думите му се наблюдават комбинации от кризи, които не са довели до липса на храни , а секторът е продължил да произвежда въпреки че все пак е имало известни ограничения. Отражението на последната криза в Украйна е станало видимо както в повишените инфлационни нива и цените на храните, така и в намаляване просперитета на земеделските производители“, заяви той, като препоръча приемане на краткосрочни и средносрочни мерки за справяне с последиците от военния конфликт, който е надминал първоначалните очаквания по отношение на своята продължителност. . Те трябва да гарантират способnостта на земеделските производители да преодолеят последиците от него. По оценка на организацията кризисната ситуация след началото на пандемията е довела до влошаване на доходите на фермерите, като все повече се увеличава делът на тези от тях, чието съществуване е заложено на карта.

 

 

 

Още
НОВИНИ

И. Христанов: Субсидиите за фалшиви животни са потънали в БМВ-та, Майбаси и Бентлита

Установените сега 12 хил. фалшиви животни е само драскане по повърхността на корупцията в земеделието

 

„Виждаме, че от служебното правителство излезе информацията, че от системата са махнати 12 хил. животни, които са взимали субсидии, но истината е, че първият кабинет който започна реална борба с корупцията беше нашият. Това има реално отражение върху цената на храните в магазина. Когато системата е затлачена с фалшиви животни, това не позволява на реалните животновъди да предложат реална цена на месото и млякото““, заяви в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ бившият заместник министър на земеделието Иван Христанов. Според него субсидиите дадени за фалшиви животни са потънали в БМВ-та, Майбаси, Бентлита и в медиен ресурс. „Тъжната истина е, че тези 12 хил. животни изглеждат като драскане по повърхността“, добавя Христанов.

Той заяви още , че в името на приемането на редица нормативни актове, които да направят възможно усвояването на 16 млрд. лева в земеделието е подал ръка и към ляво и към дясно за да има една работеща земеделска комисия. ГЕРБ обаче по думите му са гласували срещу неговата кандидатура за председател на комисията с мотива „липса на компетентност“. „Тук става дума за директно саботиране на българската трапеза и интересите на земеделците“, добави още той. Според него работата на земеделската комисия в парламента трябва да се насочи към осигуряване на земеделците, продоволствената сигурност и българската трапеза. „По отношение на подпомагането на земеделските производители, трябва да приемем от една страна политиките,на които ще се базира то, а от друга да отстраним слоевете от корупционни практики, благодарение на които са се крадяли тези пари“, каза още бившият заместник земеделски министър.

По отношение на агенцията по храните Христанов заяви, че служебното правителство трябва да обърне по-голямо внимание, защо на практика там се е стигнало до връщане на всички кадри на мафията, което компрометира усилията им за борба с корупцията на ГКПП „Кап. Андреево“.

Бившият заместник министър на земеделието добави още, че от неговата партия са готови да подкрепят всяка конструктивна политика, без обаче да влизат в безпринципни коалиции с партии, станали символ на провала на прехода, на корупция, задкулисие и интригантство.

Още
Инвестиционните мерки минават към ИСУН
НОВИНИ

Над три пъти увеличение на обработваемите площи в едно стопанство отчете преброяването

Провелото се през 2020 година преброяване на земеделските стопанства в страната е отчело чувствително увеличение в обема на обработваемите площи от едно стопанство с над три пъти и с над 3,5 пъти на животинските единици, съобщават от земеделското министерство. 70% от общия брой на стопанствата отговарят на критериите за европейски физически пра. Данните са потвърдили намаляване на броя на земеделските стопанства с 64% спрямо 2010 година.

Общо използваната земеделска площ е 4 564 152 ха, от нея колективно за паша на животни се ползва затревена площ в размер 604 864 ха. Средният размер на използваната земеделска площ в стопанствата, които стопанисват земя, е 35.9 ха, над 3 пъти повече в сравнение с 2010 г. Съществуват големи разлики в размера на анкетираните структури. 29% от стопанствата са с ИЗП до 1 хектар. Стопанствата със земя от 100 и повече ха са 7 629 и стопанисват 75% от общата ИЗП. 65% от ИЗП са засети със зърнено-житни, зърнено-бобови култури и маслодайни култури. Обработваемата земя на открито е 3 317 071 ха (73% от ИЗП) и се стопанисва от 75 243 земеделски стопанства.

През 2020 г. пшеницата и лимецът заемат 61% от общата площ на зърнено-житните култури, а царевицата за зърно – 29%. Площите с маслодайни култури заемат 21% от общата ИЗП, като най-голям е делът на площите със слънчоглед (821 522 ха) и рапица (119 893 ха).

През 2020 г. в 72 000 стопанства се отглеждат селскостопански животни, птици и пчелни семейства. Животинските единици са общо 1 026 174 (с 11% по-малко спрямо 2010 г.). Средният размер на животинските единици на стопанство се е увеличил 3.5 пъти спрямо предходното преброяване за сметка на намалелия брой на стопанствата, които отглеждат животни и птици (-74%). Увеличава се средният брой на отглежданите животни в стопанствата за всички наблюдавани видове. В стопанствата на физически лица се отглеждат 74% от говедата, 92% от козите, 88% от овцете. Свинете и птиците се отглеждат основно от търговски дружества – съответно 90% от свинете и 82% от птиците. В 76% от стопанствата със свине се отглеждат по 1 или 2 животни. В свиневъдните стопанства с над 1 000 животни, се отглеждат над 95% от общия брой свине в страната. Птицевъдните стопанства с над 100 кокошки носачки и подрастващи са 254 и отглеждат 94% от кокошките в страната.

79% от трудещите се в земеделието са стопаните и членовете на семействата им

Селското стопанство е източник на доходи за малко на 294 хил. души (без сезонните работници и лицата, непряко наети от стопанството), като обемът на вложения от тях труд е равен на 168.0 хил. годишни работни единици (ГРЕ). Сезонните работници са вложили 12 232 ГРЕ, а получените външни услуги от изпълнители по договори през 2020 година се равняват на 1 609 ГРЕ. 79% от лицата, влагащи труд в земеделието, са самите стопани и членовете на техните семейства (т. нар. семейна работна ръка). В семейната работна ръка жените са 40%. Лицата, влагащи труд в земеделието, които принадлежат към несемейната работна ръка (не са членове на семейството на стопанина на стопанството, в което работят), са 61 392, от които 75% са мъже. 55% от управителите са на възраст 55 и повече години. 29% от постоянно заетите лица са заети в стопанства с икономически размер до 2 000 евро стандартна продукция и те влагат 19% от общите ГРЕ.

82% от постоянно заетите лица влагат труд в специализирани стопанства, 18% – в смесени. 80% от стопанствата са специализирани в отглеждането на култури или животни, останалите 20% са смесени стопанства и в тях се отглеждат различни култури и животни. 30% от стопанствата в България (почти 40 хил.) са специализирани в отглеждането на полски култури, като техният дял в общата стандартна продукция е 61.5%. 29.6% от стопанствата отглеждат тревопасни животни. Стопанствата, специализирани в отглеждането на зеленчукови култури, са 7.1 хил. и средно стопанисват 1.8 ха ИЗП. Средно 4.6 ха ИЗП имат стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни насаждения (13% от стопанствата в страната). Стопанствата със СП под 2 000 евро са 37%. Стопанствата със СП от 250 000 и повече евро са 2% и генерират 59% от общата СП на страната. Почти 5 пъти над средния размер за страната е икономическият размер на стопанствата, които отглеждат свине и птици – 153 хил. евро за свине и птици при среден размер от 30.8 хил. евро.

Още
НОВИНИ

Проф. Хр. Даскалов: За ситуацията в БАБХ питайте президента Радев

„За случващото се в БАБХ питайте президента Румен Радев. Явор Гечев ми каза, че отгоре му е било наредено за моята смяна“, каза пред представители на медиите днес бившият шеф на агенцията и настоящ депутат от „Продължаваме промяната“ проф. Христо Даскалов. Като депутат и бъдещ член на земеделската комисия проф. Даскалов заяви, че ще работи за интересите на българското земеделие и екология.

Като повод за освобождаването му той посочи негово пътуване в чужбина по проект и две размествания, които е направил след връщането му. Конкретният повод обаче е подписани два документа свързани с отнемане на лиценза на „Евролаб“- нотариална покана за напускането им, и искова молба за обявяване на договора им за нищожен. „Мен ме смениха заради втория документ“, добави проф. Даскалов. . Ситуацията на ГКПП „Капитан Андреево:“ определи като „ренесанс“. Защото първоначално се е предвиждало като стратегически за националната сигурност на ГККП „Капитан Андреево“ да се обявят шест сгради, а за такива са били обявени само две,, докато другите си остават на частната фирма. Според него капацитетът на пункта вече не може да поема трафика от камиони. :Държавата трябва да помисли как да се разшири той, защото ако дне се обработват 70 хил. камиона при условие че е направен за 45 хиляди , а след две три години ще са 90 хиляди. Тук вече държавата трябва да си направи сметката, не става дума само за „Евролаб“, но за да върви далаверата колкото време откраднат толкова, все си е 100 милиона“, добави още бившият шеф на агенцията по храните.

 

Още