„Не сме доволни от дискриминационния подход на всички управляващи до момента към коневъдството и вчастност опазването на автохтонните породи. Освен досегашната мярка за агроекология за нас няма друга подкрепа в стратегическия план“, каза пред представители на медиите Бойко Стоянов, председател на развъдна асоциация с лиценз за развъждане на коне от породата :Каракачански кон“. От сектора настояват за промяна на ставката по досегашната мярка за агроекология, която от 200 евро е паднала на 143 евро и продължава да е толкова, въпреки че се наблюдава завишаване на разходите за отглеждане на един кон.
„Освен това настояваме държавата да започне да включва конете като селскостопански животни предвид на това, че са с икономическа стойност, и да станат допустими за директно подпомагане, без значение дали като критерии ще се доказва чрез производство или процент на ремонтни животни в едно ХРГР, добави още той.
Стоянов посочи за пример Хърватия, където коневъдите получават по 300 евро национални доплащания. Основните разходи за развъждане и отглеждане на коне по думите му са свързани с фуражите, като има скок в цените както на грубите фуражи, така и на концентрираните. „Може би някой би казал, че конете са тревопасни, но ние като коневъди и производители искаме да имаме възвращаемост на това което влагаме, а като всеки вид животно, конете също си искат своето подхранване. Разходите за фуражи за отглеждане на един кон са почти същите, както разходите за едно говедо“, допълни още той.
Основният аргумент на бранша да поиска включването на конете като селскостопански субект с икономическа стойност е, че все повече животни се транспортират към кланиците, и все повече конско месо се влага в колбасите. Освен това отглеждането на коне има и косвен принос за опазване на биоразнообразието поради факта, че са предимно пасищни животни.
Към момента според него у нас се отглеждат около 40 хил. индентифицирани коне като конете под селекционен контрол са около 18 хил..
