вторник, октомври 15, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
ГалерииГалерия

Дигитализираме земеделието – Земеделие 4.0

Граждански диалог с Мария Габриел и Владимир Уручев в АУ Пловдив

Земеделие 4.0Земеделие 4.0
Мария Габриел и Владимир УручевМария Габриел и Владимир Уручев
Мария Габриел и Владимир УручевМария Габриел и Владимир Уручев
Земедлеие 4.0 в Аграрен УниверситетЗемедлеие 4.0 в Аграрен Университет
Земедлеие 4.0 в Аграрен УниверситетЗемедлеие 4.0 в Аграрен Университет
Мария Габриел и Владимир УручевМария Габриел и Владимир Уручев

Граждански диалог с Мария Габриел и Владимир Уручев в АУ Пловдив.

Първи Граждански диалог в Аграрен университет-Пловдив, посветен на цифровата трансформация в земеделието. Еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел и евродепутатът Владимир Уручев в открит диалог ще очертаха основните предизвикателства по пътя към Дигитална Европа и Земеделие 4.0.

С десетки студенти и преподаватели от ВСИ/АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ/-ПЛОВДИВ и студенти в аграрни специалности от други университети, проведохме граждански диалог за ролята на цифровите технологии за модернизиране на земеделския сектор в Европа и за даване на перспектива на младите. Благодаря им за големия интерес към дискусията и за конкретните въпроси, които ни позволиха да разсъждаваме върху връзката технологии-образование-аграрен сектор. Благодаря също на евродепутата Vladimir Urutchev, с когото заедно проведохме диалога със студентите.

Понятията „прецизно земеделие“ и „селско стопанство 4.0“ не са непознати за младите хора, които са избрали да се обучават в специалности, свързани с аграрния сектор. Още през 2015 г., 30% от цялата стойност, създадена със селскостопанска техника в световен мащаб, идва от софтуер, електроника и сензори. Новите цифрови технологии имат потенциала да направят революция в сектора на хранително-вкусовата промишленост, като помагат на предприятията да работят по-прецизно, по-ефективно и устойчиво. Ето защо насърчих студентите да инвестират в придобиването на цифрови умения, за да бъдат добри бъдещи професионалисти в своята област.

Говорихме и за въпроса как цифровите технологии и иновациите могат да помогнат на малките и средни ферми да станат по-ефективни и печеливши. Примерите са много – прецизност при оценка на състоянието на почвата и растенията, включително чрез дистанционно наблюдение, и при използването на химикали, използването на сензори може да подобри здравето на животните и да позволи много бърза реакция в случай на проблем. Разработването на такива иновации, както и насърчаването на внедряването на цифрови решения се нуждаят от специални стимули и инвестиции. Затова в оставащото време от програма „Хоризонт 2020“ за периода 2018-2020 г. над 160 милиона евро ще бъдат инвестирани в цифровото преобразуване на селското стопанство.

Повдигнахме въпроса и за цифровите иновационни хъбове. В основата на техническите университети или научноизследователски организации, те могат да действат като едно гише, където компаниите, особено МСП, могат да получат достъп до технологично тестване, финансови съвети, пазарно разузнаване и възможности за работа в мрежа. През ноември 2018 г. стартира нов проект за цифрови иновационни хъбове в областта на хранително-вкусовата промишленост, наречен SmartAgriHubs. Сърцевината на проекта се формира от 28 водещи иновационни експеримента, демонстриращи цифрови иновации в селското стопанство. Българската асоциация на софтуерните компании е един от партньорите на този проект.

Но какво следва? Предложихме новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации Horizon Europe в МФР за 2021-2027. Тази програма ще гарантира, че Европа ще управлява цифровата трансформация във всички сектори, включително селското стопанство. В селското стопанство цифровите иновации ще бъдат използвани за подобряване на събирането на данни и за подобряване на мониторинга, докладването и управлението на природните ресурси. Така ще се насърчи прозрачността, автентичността на храните, проследяването и оценката на риска. Очакваме също инвестиции в отворена цифрова среда, подкрепяща иновациите отдолу нагоре (платформи, пространство за данни, центрове за иновации).

И все пак, за да бъдат резултатни всички тези добри предложения, трябва да има специалисти, които да ги реализират. Ето защо със студентите говорихме надълго за цифровите умения. Схемата за трансграничен стаж „Цифрова възможност“ им предлага шанс да придобият опит в технологична компания или организация навсякъде в ЕС. Това означава, че могат да отидат в Германия, Швеция или Полша за няколко месеца и да научат как работят на практика цифровите системи и инструменти. Радвам се, че някои студенти от България вече са участници в тази инициатива и че българските технологични компании са взели първите стажанти. Възможности за придобиване на високи цифрови умения ще даде и новата програма „Цифрова Европа“, която очакваме в следващия многогодишен бюджет на ЕС.