Актуалната статистика от 29 януари тази година Министерството на земеделието и храните сочи негативна тенденция на срив в износа на зърно от лятото на миналата година досега.
Зърнени култури
Данните са предварителни и показват, че в периода юли-октомври 2025 г. от страната са изнесени 1,792 милиона тона пшеница и 493,1 хил. тона ечемик, като намалението спрямо същия период на предходната година е с цели 29,5% при хлебното зърно и с 21% под износа на ечемик година по-рано.
Единствено експортът на рапица крепи баланса, тъй като за отчетния период са реализирани зад граница 99,1 хил. тона, което е с 61,1% повече спрямо 2024 г. По отношение на износа на царевица и слънчоглед данните от началото на пазарната 2025/26 година показват, че от септември до октомври 2025 г. износът на царевица намалява катастрофално – с 60,1% на годишна база, възлизайки на 22,7 хил. тона.
Но при реализацията на слънчоглед на външни пазари се отчита леко увеличение – с 3,2%, достигайки 78,6 хил. тона.
Реализираният внос на пресни зеленчуци за първите 10 месеца на 2025 г. възлиза на 248,3 хил. тона пресни зеленчуци и 327 хил. тона пресни плодове, което представлява увеличение съответно със 7,1% и 3,3% на годишна база, се коментира в анализ на основните земеделски култури на Министерство на земеделието и храните (МЗХ).
Плодове и зеленчуци
Реализираният внос на пресни зеленчуци за първите 10 месеца на 2025 г. възлиза на 248,3 хил. тона пресни зеленчуци и 327 хил. тона пресни плодове, което представлява увеличение съответно със 7,1% и 3,3% на годишна база, се коментира в анализ на основните земеделски култури на Министерство на земеделието и храните (МЗХ).
Причините за повишението на общия внос на пресни зеленчуци се крият основно с по-големите доставки на сладки пиперки (с 5,3 хил. тона или 21,7%), лукови зеленчуци (с 4,9 хил. тона или 22,6%) и краставици и корнишони (с 3,2 хил. тона или 16,4%). Повече са и влезлите в страната количества зеле (с 3,1%), картофи (със 7,3%), тиквички (с 9,6%), патладжани (с 19,2%) и марули (с 24,8%). Импортът на моркови и репи намалява с 1%, а този на гъби – с 0,8%.
Над 40% от целия внос на пресни плодове за десетте месеца на 2025 г. се формират от цитрусови плодове и банани – общо 135,1 хил. тона, с 4,7% по-малко спрямо предходната година. Доставките на ябълки продължават да заемат съществен дял (10,3%) в общия внос, макар да спадат с около една трета (до 33,7 хил. тона). Сред останалите плодове с по-значими обеми на вноса увеличение се отчита при гроздето (с 5,7%), крушите (с 10,6%), черупковите плодове (с 28,9%), кивито (с 30%), ягодите (с 30,2%), кайсиите (с 36,4%), дините (с 49,7%), боровинките (с 54,5%) и сливите (почти осем пъти). Внесените количества череши и праскови са по-малко съответно с 53,7% и 9,5%, се казва още в анализа.
