Фермери, светът без субсидии няма да свърши!

Земеделие може да има и без субсидии, но не и без опазване на биоразнообразието и справянето с проблемите в климата

След идването на новата администрация на американския президент Доналд Тръмп и създадения от нея хаос както в международната търговия, така и в глобалната сигурност , сред земеделските производители в Европа расте безпокойството, че поставена пред неизвестността как да обезпечи сигурността си от евентуална заплаха от Изток Европа може да преразгледа многогодишната си финансова рамка и да ореже едно от най-апетитните парчета в тортата, бюджета за земеделие. Голяма чат от него се формира тъкмо от директните плащания, получавани от фермерите къде безвъзмездно, къде обвързано с производството или с размера на стопанствата им. За сега бюрократите в Брюксел се въздържат от детайлно говорене по явно щекотливата тема, като декларират, че в бъдеще директните плащания ще се изплащат по-целенасочено.

Не е тайна, че в продължение на десетилетия, много преди началото на българското членство в ЕС през 2007 година, за да бъде конкурентноспособно, европейското земеделие биваше свръхсубсидирано. С оглед на това, че Брюксел се отказа от драстични промени в Общата селскостопанска политика както след излизането на Великобритания от блока, така и с фактическото зачеркване на Зелената сделка, можем да предположим, че едва ли ще отрежат чак толкова високо златния за фермерите клон на директните плащания. Европейските производители от своя страна имат достатъчно лобита и лостове, с които да вразумят образно казано чиновниците. Най-силният както знаем и сме виждали са блокадите с трактори и техника по пътища и магистрали, които са в състояние да сринат всякакви намерения за радикални промени и вместо тях да се приемат по-меки и не толкова радикални мерки. Достатъчно е да посочим само един пример, в който Европа клекна пред производителите, отказа от въвеждане на по-сериозно редуциране употребата на пестициди. Под натиск на фермерите чиновниците омекотиха и така наречените доброволни екологични изисквания.

Европа има нужда от по-балансиран модел както на производство, така и на субсидиране

Земеделските производители обаче не трябва да се обезпокояват чак толкова от факта, че чиновниците ще ги изоставят, защото нали и от техните данъци се формират никак не малките им заплати и финансови привилегии. Те трябва да са по-загрижени от факта, че без опазване на биоразнообразието и преодоляване на промените в климата няма как да има земеделие в мащабите и границите които го познаваме. Без субсидии може, но без природа и с нарушен баланс на климата не. А че нещата в природата стават необратими виждаме сигнали почти ежедневно, от екстремни климатични събития, които стават все по-чести, до висока смъртност на пчелите. А като няма пчели, няма и да има опрашване на растенията. Какво повече да се даде като пример за нарушен баланс?

Без субсидии в познатите им до момента размери , европейските фермери биха оцелели като намалят степента на монокултурното земеделие, заменят нерентабилните култури с такива, носещи им по-голяма доходност, и най-вече намалят свръхпроизводството на някои култури. Или с други думи да се произвежда толкова, колкото се потребява, а не да се натоварват както природата, така и ресурсите като води и почви в името единствено и само на финансовата печалба. Ето защо мисленето както на чиновниците, така и на производителите трябва да е към изграждането на един по-осъзнат и балансиран модел на земеделие, както откъм производство, така и откъм субсидиране. Изкривяването в която и да е посока няма да е добре за никого, и най-вече за природата, която вече крещи: Спрете се!