Тагове

В рамките на юбилея ще се проведе и ден на плодородието

На 27 септември с научна сесия Институтът по земеделие към ССА ще отбележи 95 години от своето създаване, съобщават от академията. Тържеството ще бъде съпътствано от празник на плодородието, който ще се проведе на следващия ден на градския площад в Кюстендил.

Институтът по земеделие в Кюстендил се явява наследник на откритата през далечната 1929 година овощарска опитна станция, като в годините след създаването си постепенно се е превърнал в средище на теоретичната и практична овощарска мисъл у нас.

Овощарската опитна станция в гр. Кюстендил започва своята дейност с директор ст.н.с. І ст. Тодор Захов. Проучва се интерстерилитета при черешови сортове и се установяват 3 интерстерилни групи. Изследва се степента на фертилност при сливови и вишневи сортове и влиянието на климатичните фактори върху размера на черешовата реколта в Кюстендилско. Провеждат се опити с химически средства за борба с болести по сливата и неприятели по ябълката. За първи път в България се правят цитологични изследвания при овощните растения.

През 1947 г. за директор на Института е назначен ст.н.с. І ст. Иван Илиев. Разширяват се започнатите изучавания и по отношение биологията и средства за борба срещу икономически важни болести – къдравост по прасковата, червени листни петна и кривули по сливата и неприятелите – черешова муха, ябълков плодов червей, ябълков цветопробивач. Започва работа за създаване на сливови сортове, устойчиви на червени листни петна и шарка, на кайсиеви – с продължителен дълбок покой, на ябълкови, крушови и прасковени с по-добри вкусови качества на плодовете и с различен период на зреене. За първи път в България се залагат опити за преодоляване на алтернативното плододаване и торене при ябълката със сидератни култури. Продължават изучаванията върху ябълкови клонови подложки и др. Научните работници проучват условията за развитие на овощарството по долините на реките Струма, Огоста, Искър и Места и участват в експедицията за създаване на полезащитни пояси в Добруджа.

През 1951 г. се провежда първият производствен опит със самолет за пръскане на черешовите насаждения срещу черешовата муха. Проучен е местният крушов сортимент, утвърдени са първите 3 български сливови сорта – Осоговска едра, Струмска синя и Кюстендилска ранна и прасковеният сорт 7-14, създадени в Института. Започва работа по селекция на черешата.

През 60-те години на миналия век се залагат първите съдови опити с овощни растения и се поставя началото на проучвания върху кореновата система при ябълка, круша и слива и определяне торопотребността на овощните растения чрез листна диагностика. Създават се опитни насаждения за изучаване системите на засаждане и формиране, водно-хранителния режим при ябълката и крушата, сортоподложковите комбинации при черешата и крушата.

Провеждат се първите опити в България за установяване ефекта на самолетното пръскане срещу струпясването, плодовия червей и акарите по ябълката, започват изучавания върху биологията и средствата за борба с брашнестата мана по ябълката и листозавивачките при черешата. Утвърдени са нови сортове: круша –Пауталия и череша – Победа, Кюстендилска хрущялка и Черна Конявска. Провеждат се селекционно-генетични проучвания при черешата и сливата. Започват проучвания за създаване на слаборастящи форми чрез въздействие с йонизираща радиация върху зелени резници от черешови сортове.

През следващото десетилетия са поставени основите на вирусологичните изследвания при черешата и при крушата както и на целенасочено използуване на индуцирания мутагенез за ускоряване на селекционния процес, установяват се средства за борба срещу брашнестата мана по ябълката и листозавивачките, утвърдени са новите сортове кайсия – Фестивална и круша – Юбилеен дар. През периода 1967-1970 г. от САЩ и Канада са интродуцирани повече от 250 овощни сорта, между които 40 сорта нектарини и клингове, 9 – културна боровинка, 7 подложки и др. От внесените сортове 43 са включени в националния стандартен сортимент. Проектирано е и започва изграждането на система за напояване на опитните насаждения чрез дъждуване.

След първите турболентни за науката години след промяната, с основна заслуга за стабилизиране и възстановяване на научната дейност на института е избраният през 1993 г. за директор ст. нс. Д-р Димитър Домозетов. В началото на 21-ви век започва изграждането на генбанки при ябълката и черешата, а института разширява използваните за научни изследвания обработваеми площи.

Като генбанка при черешата и ябълката  днес ИЗ Кюстендил съхранява над 200 сорта череши, 1200 образци на сортове и хибриди растения и 500 сорта ябълки, всеки от които има различни системни качества, които учените използват в процеса на селекция на нов комплексни и сортове.

Националния център по бубарство във Враца с просветителска дейност сред децата

Въпреки че бубарството е древна и традиционна дейност в България, в наши дни познанията на младото поколение за него са твърде малко. В рамките на проекта ARACNE Научният център по бубарство – Враца, стартира амбициозна програма за разпространение на знания за бубарството сред ученици от началните и средните училища, съобщават от ССА.

С помощта на служител от Националния земеделски музей като част от проекта са били проведени срещи с учители и ученици от софийски училища, в резултат на което са били сформирани седем групи от ученици от различните училища, за които бяха организирани посещения както в Националния земеделски музей, така и в Националния център по бубарство във Враца. В Националния земеделски музей ученици и учители са се запознали с изложението посветено на бубарството.

В Националния ценър по бубарство те имаха среща с изследователския екип, чуха лекция за бубарството и проекта ARACNE, посетиха постоянната експозиция „Историята на бубарството в България“, където видяха колекция от зародишна плазма, стари и модерни къщи за бубарство.

Специално за учениците бяха излюпени яйца от копринена буба и отгледани ларви, за да им се демонстрира отглеждане на ларви на копринена буба, предене на пашкул и поява на молец. Всяка група ученици изгледа три филма, сред които анимационен филм за историята на световното бубарство, документален филм за отглеждането на черници, отглеждане на копринени буби и производство на пашкули и анимационен филм за жизнения цикъл на копринената буба.

През 2024 г. тази дейност продължи и на 21 май група от 45 ученици посетиха Националния център по бубарство – Враца, където децата имаха среща с директора и научния екип, станаха свидетели на лекция за бубарството и проекта ARACNE и беше представена старата традиционна българска копринена буба „Yellow local“, учениците посетиха и постоянната експозиция „История на бубарството в България”.

Децата видяха и къщите за отглеждане на копринени буби, където бяха специално запознати с ларвите от трети стадий на „Жълтия локален щам“, поддържан в центъра.

Учените ще покажат някои от животните които се отглеждат в института

На 10 май Институтът по животновъдни науки – Костинброд ще представи своята научна дейност като единствен изцяло животновъден институт в системата на Селскостопанска академия по научни направления на отделите „Фундаментални изследвания в животновъдството“, „Генетика, селекция и репродукция“ и „Специални отрасли“.

В рамките на Открития ден ще бъдат показани някои от отглежданите в Института селскостопански животни, а за доброто настроение на гостите ще се погрижат учениците от паралелките по „Кетъринг“ от ПГССВМ „Св. Георги Победоносец“, гр. Костинброд и фолклорен ансамбъл „Еми Денс“.

Заинтересованите производители ще научат повече за значението и целта на зимната резитба на ореховите дървета

Заради големия интерес от производители на орехи, учените от Института по овощарство в Пловдив са подготвили специален обучителен видеоматериал, в който директорът на института проф. Стефан Гандев разяснява значението и целите на зимната резитба на ореховите дървета,съобщиха от ССА. Освен това, подробно са представени всички стъпки за извършване на правилна резитба – как да бъде формирано дървото и кои клони да бъдат премахнати.

Учените от Института по фуражни култури в Плевен са подготвили за изпитване нови сортове люцерна и райграс

„С промените в климата нашите усилия са насочени към производството на фуражни култури с висока сухоустойчивост, така че да издържат на променените условия. Сортовете които предлагаме от Института по фуражни култури в Плевен са разработени по иновативни технологии и предимството им по отношение на адаптивност, толерантност и устойчивост се състои в това, че са разработени в български условия“, каза пред представители на медиите проф. Ивелина Николова, директор на Института по фуражни култури в Плевен, част от ССА.

В конкурса за иновации на селскостопанското изложение АГРА 2024 научното звено се включи с четири технологични разработки- за производство на люцерна, технология за отглеждане на ливади и пасища, технология за отглеждане на многогодишни житни треви и за отглеждане на сорго и фуражен грах.

„Особено актуални са многогодишните житни култури както и специалните смески за ливади и пасища отговарящи на новите екологични изисквания. Що се отнася до устойчивост те могат да се използват като алтернативен компонент в смеските за животните. Благодарение на усилията на учените от нашия екип през тази година сме подали за изпитване два сорта люцерна и три сорта райграс, който е част от компонентите на пасищата и ливадите. Освен това е подходящ и за семепроизводството“, добави още тя.

Към момента в Института по фуражни култури в Плевен работят едва десетима учени.

„Определено изпитваме трудности с привличането на млади кадри, а повечето колеги които са на възраст вече се пенсионират. За да работиш в науката трябва да имаш сърце и душа. Трябва да обичаш професията си, защото се изискват усилия и упорит труд“, заяви още проф. Николова.

Един от начините за привличане на по-млади специалисти в сферата на аграрната наука според нея е чрез организиране на конкурси за подпомагане на млади докторанти. По подобна програма се очаква да кандидатства и Селскостопанска академия, и благодарение на това да бъде осигурен финансов ресурс за подпомагане на младите кадри.

Учените от института според нея поддържат традиционно контакти с дългогодишни фермери, които са се убедили в качествата на сортовете които предлагат.

„Пазарът е труден. За да можем да намираме нови производители се нуждаем от известна помощ и реклама отвън за намиране на по-пряк път до фермерите, защото аграрната наука освен с решаване на научни проблеми има и приложна страна и ние трябва да работим в полза и на земеделските ни производители“, сподели още тя.

В резултат на многогодишни изпитания по думите и например в технологията по отглеждане на пасища и ливади са предложени комбинации от смески съчетавайки най-доброто от бобовите и житни растения както и съотношението по между им, което дава висока производителност и качество на фуража за животни, което намира отражение и върху крайния продукт.

„Ние правим пълен функционален анализ на получените фуражи, така че да определим тяхното качество. По-рано когато отглеждахме стадо овце от породата „Плевенска черноглава“, ние можехме  да затворим цикъла и да видим какво е качеството и на крайния продукт.По икономически причини това стадо остана в системата на ССА, но вече премина към друго научно звено“, каза в заключение проф. Николова.

Сушата помага на фермерите, които искат да засеят ранните пролетни култури

Ако за земеделските производители климатичните промени са все по-голямо предизвикателство, с което тепърва ще трябва да се справят, за учените те са възможност да предлагат не само по-устойчиви на стресови фактори сортове житни растения, но и някои позабравени сортове с по-ниски добиви, но с по-високо качество.

„Ние разполагаме с много добри селекционери, които виждат какви са тенденциите и търсят сухоустойчиви сортове. Особено при нас в Садово това винаги е било приоритет. , тъй като в нашия регион напояването на площите е в доста по-малка степен и запасяването на почвите с влага е далеч по-малко от Северна България. Все повече ще се търсят сухоустойчиви форми“, заяви за Nivabg.com гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово, част от ССА.

По думите му освен климатичните промени и ниските цени на пазара на пшеница могат да върнат интереса на земеделските производители към по-висококачествените сортове.

„Едно време беше така при високите цени на пазара, фермерите търсеха високи добиви и големи печалби. Ние работим в партньорство с мелницата в Разград, която от дълги години предпочита да си купува семена от сорт „Победа“ защото това е стандарт за качество. Те го сеят и го внедряват в производството, без да им се налага да ползват подобрители за техните брашна, които стават качествени само заради това че ползват семена от качествени сортове“, продължава гл. ас. Алексиев.

Сухата пролет благоприятства сеитбата на ранните пролетни култури

 

„Времето в момента е подходящо за засяване на ранните пролетни култури тъй като сушата помага. Липсват валежи, които да пречат на обработката и сеитбата. Въпросът е, че трябва да завали за да може да се подпомогне развитието на засетите вече посеви и за да може третирането с торове при засяване да има ефект, и тора да влезе в почвата и да се използва пълноценно. При активиране на процеса на вегетация на растенията с повишаване на температурите те започват да изпитват по-голяма необходимост от вещества“, добави още гл. ас. Алексиев.

Отминаващата зима според него се е отразила най-вече върху поникването на посевите, което е закъсняло, но пък топлото време е довело до вегетация на растенията и компенсиране на братенето което е нормално особено за есенните посеви. Пролетното братене според него много често е непродуктивно и води само до образуване на листна маса без образуване на класове, което е вредно за посевите.

„Меките зими благоприятстват развитието на нашите посеви. Добре се отразява. Когато обаче започне вретененето ще е нужна повече влага за да може посевите да се развият както трябва“, допълва още ученият.

Напояването ще става все по-ключово за земеделието

„Нашето мнение по темата за напояването напълно съвпада с това на земеделския министър Кирил Вътев, и смятаме, че то трябва да стане основен приоритет на държавата ни. За съжаление това не може да се случи толкова бързо, колкото ни се иска. Напояването обаче ще става все по-важен фактор за развитието на нормално земеделие, защото глобалното затопляне си оказва своето влияние. Свидетели сме на отделни години с обилни валежи, но за съжаление повечето години са съпътствани от суша, което се отразява отрицателно на добивите“, коментира темата с напояването гл.ас. Алексиев.

Селекционерите от института по растителни и генетични ресурси продължават да си сътрудничат с производители от Турция, които са безкомпромисни по отношение на качеството.

„При изпитвания през миналата година колегите от Турция си харесаха един от нашите сортове ечемик „Поток“, който в техните условия дава добиви от около 850 килограма от декар, което за Източна Турция е много добър резултат и са решили да го развиват. У нас този сорт ечемик е с добиви между 600 и 700 килограма от декар“, казва гл. ас. Алексиев.

За този сорт е много характерна според него много високата зимоустойчивост. В началото на 21 век поради това , че по-голяма част от отглежданите сортове ечемик са с по-слаба зимоустойчивост , са били регистрирани сериозни щети от измръзвания особено в Източна България.

Продължава да се увеличава интереса към по-непопулярни култури като лен и просо. От Аграрния университет са проявили интерес за колаборация с института в Садово за засаждане и изпитване на различни сортове лен. При просото според гл. ас. Алексиев заради изключителната устойчивост на суши може да се очаква увеличение на площите с тази култура, и при малко по-обилни валежи тя дава много добри добиви.

„Просото както знаем е с много разностранна употреба, като освен за фураж за изхранване на животните или птиците, дава много добри резултати и при отглеждането му за косене. Като храна за животните просото е с много добри качества, а сламата му е с качествата на средно ливадно сено“, казва ученият.

Според него просото също е подходящо за отглеждане и в полупланинските райони, като производителите трябва да се съобразяват с периода на сеитба, защото като късно пролетна топлолюбива култура просото не понася слани. Ако земеделските производители се съобразят с това и желаят, могат да го отглеждат на по-висока надморска височина като засяват по-късно. Друг плюс на просото е сравнително късия период на вегетация между 40 и 60 дни, което позволява тази култура да се засява в полупланинските райони в края на май месец вместо в края на април както е в равнинните части на страната

Експерти на компания-партньор на учените ще представят резултатите от съвместната им работа

От института по царевицата в Кнежа ще представят последните си хибриди царевица по време на специална конференция озаглавена „Техники-изпреварващи времето“, съобщава ССА. Събитието ще се състои на 13 февруари от 10 часа. В него ще вземат участие експерти на компания-партньор на института, които ще представят новите си услуги и резултатите от съвместната им работа с учените за подобряване на добивите и качеството на царевицата.

Земеделските производители ще разберат как да оптимизират системите за интегрирана растителна защита

От Института по земеделие в Кюстендил са подготвили специална програма, целяща да покаже на фермерите добри практики за устойчиво и екологично плодопроизводство, съобщават от ССА. Демонстрацията пред фермерите ще се състои в опитните полета на института на 15 март 2024 година.

Тя е част от проект на института и се реализира по подмярка 1.2 от ПРСР свързана с дейностите за осведомяване на производителите и извършване на демонстрационни дейности. Желаещите да присъстват на демонстрацията трябва да бъдат регистрирани земеделски или горски стопани, както и наети в техните стопанства.

За земеделските производители ще бъде организиран транспорт от Кюстендил, като автобусът ще потегли от гарата. По време на демонстрацията фермерите ще бъдат запознати с: Оптимизирани системи за интегрирана растителна защита при череша вишна и ябълка.; Добри практики за съхранение, приготвяне на работните разтвори и приложение на продуктите за растителна защита“; Иновативни методи за борба с късните пролетни мразове и Резитби за подобряване на икономическите резултати от отглеждането на череши, сливи и ябълки. Отпътуването обратно към Кюстендил е предвидено за 16 и 30 часа.

Предварително в ИЗ – Кюстендил се попълва карта за участие (Приложение № 3 от Условия за изпълнение). Необходимо е да се представи наличен „Уникален идентификационен номер на земеделския стопанин“.

Увеличаването на производството на бобови култури ще спомогне за повишаване устойчивостта на земеделските системи към промените в климата

Петдесет учени и селекционери на растения от различни страни, научни организации и частни компании, участваха наскоро в среща, проведена в „Лайбниц – Институт по растителна генетика и изследвания на културните растения“ /IPK/ в град Лайбниц в опит да обединят усилия със селекционери в създаване на по-устойчиви бобови култури, информира ССА. От българска страна в събитието се включиха учени от Агробиоинститута към ССА като част от консорциума „Legume Generation. Проекта наскоро беше финансиран със седем милиона евро от Европейския съюз и Обединеното кралство. Общата стойност на проекта е 8,6 милиона евро с включеното собствено финансиране. Консорциумът се координира от д-р Ларс-Жерно Ото от IPK и д-р Донал Мърфи-Бокерн от Лохне, Германия.

Водеща е ролята на селекционерите

Консорциумът „Legume Generation“ има 32 партньора от 16 страни, включително Нова Зеландия и САЩ. Те участват в повече от 40 програми за селекция на бобови растения. Селекционерите ще обединят усилията си в „Legume Generation“ с водещи изследователски организации в Европа в областта на растителната биология, за да насърчат отглеждането на соя, лупина, грах, леща, боб и детелина. Това ще подпомогне биоразнообразието в Европа и стратегията на ЕС  „От фермата до масата“.

„От фермата до вилицата“.Консорциумът ще допринесе за осъществяването на мисията за подкрепяне на растителната селекция със семена от ген банките, както и чрез използване силата на генетиката за устойчивото развитие на земеделието. Бобовите растения са съществена част от устойчивите земеделски системи и този консорциум ще ни позволи да допринесем за разработването на подобрени сортове, от които се нуждаем“, казва д-р Ото.

„Трябва да създадем нови партньорства между водещи европейски научни организации за изследване на растенията и селекционерите, от които зависи подобряването на земеделските култури.

Д-р Донал Мърфи-Бокерн обобщава, че в следващите години ще променим начина, по който селекционерите на бобови растения са подкрепени от научни изследвания в полза на европейските фермери, околната среда и нашето здраве“.

Бобовите растения са полезни за здравето и околната среда

Европа има нужда от по-устойчиви бобови култури, които са в помощ на фермерите да посрещнат търсенето на растителен протеин и да подпомогнат прехода към храни базирани на растителен протеин. В светлината на изменението на климата, намаляващото биоразнообразие и ползите от храните на растителна основа, растенията от семейство Бобови са полезни за нашето здраве и за планетата. Лещата, соята, лупината, грахът и обикновеният фасул и други бобови култури, фиксират азот от въздуха и ни осигуряват богати на протеин семена, включително варива, които са ключови за здравословен и устойчив хранителен режим. Увеличаването на тяхното производство в Европа прави земеделските системи по-разнообразни, адаптивни и устойчиви. Цветовете им са източник на прашец за насекоми, а детелината е ценен компонент при устойчиво пасищно отглеждане.

Преодоляване на дефицита на растителен протеин в Европа

Въпреки всички предимства и необходимостта да променим начина, по който набавяме и използваме растителни протеини, бобовите култури се отглеждат сравнително рядко от европейските фермери, като представляват само 2-3% от общата земеделска площ. Една от причините за това е, че инвестициите в растителната селекция са ограничени от ниската възвръщаемост при селекцията на тези култури. Консорциумът „Legume Generation“ създава нови структури за сътрудничество между производителите на бобови растения и публичните научни изследвания. Той поставя шест растително специфични иновациионни общности в центъра на усилията за подобряване на бобовите култури. Всяка една от тези общности ще обедини генетичните ресурси, опит в управлението на данни, генетиката и полските изпитвания, като фокусира тези знания върху селекцията на специфичната бобова култура в полза на селекционерите.

Консорциумът „Legume Generation” е принос към европейския протеинов преход

Начинът, по който получаваме и използваме растителен протеин, има огромно влияние върху света. Европейското земеделие е доминирано от богати на скорбяла житни зърнени култури, голяма част от които се използват за храна на животни, така че повечето от нас да могат да имат хранителен режим, богат на храни от животински произход. Тази високопродуктивна селскостопанска система с голям животновъден сектор в ЕС и Обединеното кралство използва около 10 милиона тона азотни торове и еквивалента на около 35 милиона тона соя богата на протеин, предимно вносна. Произтичащите екологични проблеми до голяма степен и в крайна сметка се дължат на факта, че много европейци консумират храни от животински произход значително надвишаващи обществените хранителни насоки. В протеина има приблизитилно 16% азот. Повечето от азота в протеина се губи в околната среда, когато протеинът се използва за храна на животни. Следователно храните от животински произход са свързани с широк спектър от проблеми, свързани с азота (нитрати, амоняк и азотен оксид). Увеличаването на производството на бобови растения в Европа дава двустранно решение. Разнообразява производството на култури, като същевременно намалява зависимостта от азотни торове. В същото време увеличаването на производството на зърнени бобови растения за храна е в съответствие с нарастващото търсене на храни, богати на растителни протеини. Това подкрепя стратегиите на ЕС от „Фермата до вилицата“ и „Биоразнообразието“.

За борба с градушките са предвидени 7 млн. лева и увеличение на заплатите на персонала в агенцията с 30%

През следващата година в бюджета за министерството на земеделие е предвидено увеличаване на средствата за Селскостопанска академия и агенциите по храните и за борба с градушките, стана ясно при представяне на параметрите му в ресорната земеделска комисия вчера.

За разходната част на бюджета на МЗХ през 2024 година са заложени 303,7 млн. лева.

По политики разпределението им е както следва:

–за политиката в областта на земеделието и селските региони 234 млн. лева
– за политика в сферата на рибарството и аквакултурите- 7 млн. лева
– за политиките в горския сектор- 40 млн. лева
– за администрацията- 21. 9 млн. лева

Според проектобюджета за 2024 година за ССА е предвиден бюджет от 53,9 млн. лева като в това число са предвидени допълнителни 3 млн. лева за увеличаване на възнагражденията за работещите в академията. Спрямо тази година увеличението на бюджета на ССА е с 9 млн. лева.

Трансферите към сметките за ЕС, свързани с национално съфинансиране по програмата за борба с болестите по животните и зоонозите и другите програми получаващи съфинансиран от ЕК са в размер на 20,7 млн. лева. В бюджета са заложени още до 7 млн. лева за борба с градушките и 10 млн. лева за превенция и ремонт на язовирите управлявани от земеделското министерство при възникване на кризи и бедствена ситуация.

Според проектобюджета за 2024 година не са предвидени средства за капиталови разходи. Разходите за персонал са увеличени с 19 млн. лева, като са предвидени средства в размер на 1,4 млн. лева за увеличение на минималната заплата от 780 на 933 лева, като голяма част от тях ще са насочени към агенцията по борба с градушките.

За персонала в структурите на ведомството, които не са получили увеличение през тази година, предвиденото увеличение за новата година е от 20% и ръст от 30% на разходите за персонал в агенцията по градушките. С 10% се предлага да се увеличат разходите за персонал за служителите на агенцията по горите и БАБХ.

През 2024 година в бюджета на МЗХ са предвидени 29,7 млн. лева субсидии към „Напоителни системи“ ЕАД за осъществяване на дейността им по защита от опасното въздействие на водите.

Планираните приходи в земеделското министерство съгласно проектобюджета за 2024 година са в размер на 204 млн. лева, което представлява увеличение с 30 млн. лева спрямо текущата година заради отражението на инфлацията върху тръжните цени на земята от държавния поземлен фонд. За осъществяване процеса на дигитализация „От фермата до трапезата“ с финансиране по НПВУ са предвидени 3 млн. лева.

Учените се включиха с 2 детски работилници и щанд на Пловдивския фестивал на науката

Институтът по овощарство – Пловдив към Селскостопанска академия участва в Първи Пловдивски фестивал на науката, съобщихс от ССА. Той е организиран от Фондация „Красива наука“, в партньорство с Министерство на образованието и науката, Община Пловдив и Центъра по растителна системна биология и биотехнология. Мащабното събитие се проведе в периода 23-26 ноември 2023 г. В четирите дни публиката от града имаше достъп до над 100 събития, представени на живо от учени, технолози и комуникатори от страната, както и от специални гости от Испания, Украйна и Обединеното кралство.

С участието си в инициатива Институтът по овощарство – Пловдив организира 2 детски работилници. В тях ентусиазирано се включиха ученици от 2а клас от ОУ „Елин Пелин“ и 4б клас от СУ „Димитър Матевски“. Децата научиха какво е ин витро методът за размножаване на растенията, защо и кога се използва. Младите изследователи прехвърлиха ин витро произведени боровинки и малинки от една изкуствена хранителна среда върху друга, а след това ги засадиха в саксия от екологични материали. Всички деца проявиха изключителна любознателност, а голяма част от тях проявиха и желание когато пораснат да работят в Института по овощарство.

В зона „Откривател“, през четирите дни на фестивала, на щанда на Института бяха организирани демонстрации на методи за присаждане на овощен посадъчен материал. Придружаваха ги и дегустации на свежи и сушени плодове, а аудиторията над 18 годишна възраст имаше възможността да опита вкуса и аромата на алкохолна напитка произведена от сортове плодове на Института по овощарство.

Учените от научното звено на практика разбраха коя ябълка е най-предпочитана от потребителите. Те запознаха посетителите на фестивала и със сливовия кандидат сорт „Алесина“ и заедно откриха, че сушеният продукт получен от него носи аромата на обичания от всички стар сорт „Кюстендилска синя слива“.

Новият сорт е показал високо съдържание на никотини и захар

Учените от Института по тютюна и тютюневите изделия регистрираха нов сорт тютюн, съобщава ССА. Новият сорт едролистен тютюн „Вирджиния 0842“ е разработен от екип от селекционери в който влизат бившият служебен земеделски министър проф. Хр. Бозуков, доц. Д-р Мария Къшева, ас. Мария Друмева-Йончева и доц. Йовчо Кочев.

Научното изследване е проведено през периода 2019 – 2022 г. при производствени условия в райони гр. Пловдив и гр. Пазарджик. Извършена е пълна биологична характеристика и оценка на основни качествени показатели на получената тютюнева суровина на нова линия едролистен тютюн „Виржиния“ 0842. Установени са основни физични показатели на сухия тютюн. Определени са основните химични показатели никотин, разтворими захари, общ азот и пепел на тютюна. Резултатите от работата показват високи стойности на никотина (1.02 до 3.78) при „Виржиния“ 0842 спрямо контролата „Виржиния“ 0514. Стойностите на общите захари при „Виржиния“ 0842 от трите реколти са много високи и при двете класи (11.10 – 25.52). Съдържанието на пепел е ниско – в интервала 8.01% до 15.09 %, което е показател за висока съдържателност на листата. Общият азот за „Виржиния” 0842 е в интервала 1,52 – 2,85 %, а при контролата 3.04 – 3.61. Определена е скоростта на свободно горене на тютюн „Виржиния“ 0842 (2.74 до 2.85 mm/min).

Едрината на листата е много важен физичен показател, който се определя при органолептичната оценка на тютюна. Въз основа на съотношението дължина/ширина на тютюневия лист може да се направи извод за принадлежността му към даден тип. При едролистните тютюни по-голямата едрина на тютюневия лист е показател за по-голяма характерност и типичност на сорта. Листата 7-ми, 14-ти и 18-ти на Линия 0842 от реколти ’2020, ’2021 и ’2022 година на „Виржиния 0842“ са с дължина близка до контролата и е по-голяма от типичната за типа 50 см. Поради високите температури и ниската влажност през трите години на изследване, листата на линията са с малко по-малки размери спрямо контролата. Над 80 % от листата на „Виржиния” 0842 са с дължина в интервала 50 – 60 см, показател характерен за едролистните тютюни

За технологичният показател брой листа в килограм тютюн при „Виржиния” 0842 се наблюдават много добри стойности за трите години на изследване за двете класи. Процентът главен нерв е приблизително еднакъв за контролата и линията. От икономическа гледна точка, технологичният показател условен цигарен рандеман (брой цигари в килограм тютюн) за всеки сорт е много важен. Зависимостта между цигарения рандеман и физичния показател плътност на листа е обратно пропорционална. Най-добри стойности за цигарения рандеман се наблюдава при линията „Виржиния” 0842 от реколта ’2022 г. за първа класа и за реколта ’2022 г. за втора класа.

Обръщането на аграрната наука към практиката е отколешна мечта на земеделския бранш, който като всеки бизнес има нужда от подкрепата на учените особено в условията на променящи се климатични условия и стремежите за екологизация на европейското земеделие. Досега практиката за финансиране на научни проекти беше свързана с осигуряването на средства от фонд „Научни изследвания“ само на фундаментални проекти, какъвто е случаят и с проекта на Института по аграрна икономика към ССА, поставил си за цел изследването на икономическия ефект от оползотворяване на утайките от отпадъчните води.

За това какви промени се подготвят в законодателството свързано със стимулиране на научните изследвания , които целят да отворят пътя на теоретичната наука към практиката пред медиите в Кюстендил разказа доц. Божин Божинов от АУ Пловдив. „Новият законопроект за стимулиране на научните изследвания, който до 5 юни беше в процес на обществено обсъждане предвижда научни проекти в бъдеще да се финансират съвместно от „Научни изследвания“ и „Иновационния фонд“ към икономическото министерство. Единият ще финансира теоретичната част в рамките на даден проект, а другият приложната част“, разясни доц. Божинов.

Идеята според него е да се види връзката между теоретичната и практическата част на научните проекти и да се разбере ползата от това. Целта е инвестираните в научни изследвания средства в кратки срокове да донесат преки практически ползи за обществото. Що се отнася до аграрната наука предвижданото в закона съвместно финансиране на проекти от двата фонда би трябвало да облекчи от една страна достъпа не само на различни научни звена на ССА, но и на отделни учени до средства за проекти, а от друга да улесни връзката им със земеделските производители, явяващи се хората,  които реално биха приложили теоретичните достижения в практиката.

„Иновациите работят добре, когато нещата се случват бързо и ефективно. За да се намали бюрократичната тежест се предвижда със свои проекти да могат да кандидатстват не институции, а отделни учени тъй като в някои случаи например за да се включи някой институт от ССА в научен проект е нужно да се вземе решение на централно ниво, отделните учени също трябва да получават разрешение от преките си ръководители. Това е верига, която не винаги работи достатъчно гладко, ето защо са предвидени подобни улеснения за отделните учени“, добави още доц. Божинов.

Облекчаването на възможностите за достъп до средства за реализиране на научни изследвания по думите му би трябвало да е стимул за онези учени от аграрната наука, които виждат, че идеите им биха имали практическо приложение , и биха били от полза за обществото и могат да се превърнат в бизнеси.

Големите компании особено в земеделския сектор имат специални бюджети насочени към работата с научните институции. У нас обаче на ниво институтите на ССА и и специализираните аграрни университети според него не могат да усвоят тези средства поради консервативното мислене на учените и изкривяване на автономията на висшите училища, довела до тяхната феодализация която противоречи на дългосрочните им интереси.

С оглед и на климатичните промени на които ставаме свидетели, в последните години все по-усилено се говори, че земеделието ни изпитва нужда от ново райониране, така че за фермерите да е ясно къде какви култури са най-подходящи за отглеждане съобразно почвеноклиматичните и агроекологични особености. В тази връзка аграрната наука има готовност да отговори на потребностите за ново райониране на странатани, като по време на специализирания форум на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи председателят н ССА проф. Мартин Банов представи пилотен проект за агроекологично райониране на землището на с. Трайково община Лом.

„В последните години не отчитаме някакви промени по отношение на обема на обработваемите площи. Това което е притеснително за нас е разпределението на културите, тъй като над 85% от площите са заети от зърненожитни култури. Това е една от причините у нас все по-рядко да се намират български плодове и зеленчуци. Целта ни като учени е да върнем българското производство на плодове и зеленчуци, с което сме се гордеели“, каза по време на форума проф. Банов.

Една от причините за налагане на монокултурното земеделие у нас според него е липсата на работна ръка, тъй като отглеждането на зърненожитните култури изисква в по-голяма степен машинна обработка, отколкото ръчен труд. „Решението според аграрната наука се изразява в две стъпки първата е свързана с ново агроекологично райониране на страната, а втората със създаване на специален кадастър на земеделските територии“, добави проф. Банов. Подобно агроекологично райониране би позволило на база регионалните особености на отделните култури и характеристиките на агроекологичните елементи да се изготви методика на обработваемите земи която ще позволи тяхното райониране, а данните за отделните райони ще бъдат представени в единна географска информационна система.

„Целта ни е да направим агроекологично райониране на територията на страната на ниво землище, което ще позволи на земеделските производители да разполагат с информация за това, коя е най-подходящата култура за отглеждане във всеки един парцел. Това ще позволи да се избегнат подобни аномалии като тези, които наблюдаваме в момента с отглеждането на лавандула в Североизточна България, което се отразява на качеството на културата“, разясни още проф. Банов.

В пилотния проект за райониране на землището на село Трайково, учените са създали модел на райониране, при който една върху друга могат да се налагат различни видове карти като се започне от кадастрална карта, карта на почвите, карта с отделните парцели според категорията им за земеделски дейности. Подобен модел на райониране на ниво землище ще позволи да се натрупат достатъчно данни на база климатични условия и състояние на почвите за 20-25 възможни култури за отглеждане.

Що се отнася до отделните култури например ако имаме неплодородни площи от седма категория, те за отглеждане на картофи могат да са във втора или трета категория , което има значение за съответната култура която се отглежда. Информацията за отделните землища може да се надгражда с допълнително слоеве, в които да се съдържат например данни за хранителните вещества, нормите на торене, технологията на отглеждане на отделните култури и получените добиви, което да позволи оптимизация на земеделските дейности.

Създаването на подобен модел на дадено землище може да излезе на земеделските производители между 13 и 15 хил. лева, но проф. Банов подчета пред медиите по-късно, че е въпрос на политическо решение за ново агроекологично райониране на цялата страна, на базата на което да се определи субсидирането на онези култури, които са най-подходящи за определените райони.

„Срокът за да се направи подобно райониране е две години, като ние вече сме направили мотивирано предложение до земеделското министерство, като сме се мотивирали, че то може да е основа за въвеждане на диференцирано субсидиране на земеделските култури. Ние не можем да кажем на фермерите какви култури да отглеждат, но смятаме, че ако се въведе подобно ограничение, това ще ги стимулира да отглеждат най-подходящите култури, което ще доведе до увеличаване както на добивите, така и на качеството на земеделската продукция“, допълни проф. Банов.

Меморандум за сътрудничество подписаха на 2 юни Селскостопанска академия и Българската асоциация на собствениците на земеделска земя, съобщават от академията.

Целта на документа е да бъде задълбочено сътрудничеството между неправителствения сектор, бизнеса и науката в областта на селското стопанство – значим сектор за националната и европейската икономическа сигурност и продоволствена осигуреност на населението. Чрез документа учени, бизнес и неправителствен сектор изразиха желанието си да работят за създаване и развитие на модерни поземлени отношения, ррентабилно и икономически ефективно земеделие в България, на базата на достиженията на съвременната наука.

Добруджанският земеделски институт „Генерал Тошево“ организира ден на отворените врати на 14 юни, съобщават от ССА. В програмата са предвидени пресконференция, посещения на демонстрационните полета на института, дискусия със земеделски производители по актуални теми и представяне на иновативните продукти на учените от ДЗИ.

В рамките на семинар организиран по време на изложението АГРА 2023 в Пловдив, доц. д-р Женя Илиева от институт „Пушкаров“ към ССА показа какви са ползите от прилагане на мерки за биоконтрол на неприятели по овощни култури. Контролът на вредните насекоми може да се постигне абсолютно управляемо, т. е. стопаните да нямат нужда от прилагане на химически препарати. В същото време се намалява рискът от използване на пестициди, прякото токсично действие върху хората и няма възможност за развитие на резистентност, което е много важно. Биологичният контрол намалява популацията на вредителите чрез естествени врагове, като включва обаче активната намеса на човека. Целевите групи могат да бъдат животни, плевели и някои болести. През последния век стотици биоагенти са използвани за контрол на вредителите в селското и горското стопанство.

Не по-малко важно е, че няма карантинни периоди, които да отложат прибирането на продукцията, за разлика – тези периоди ги има при прилагането на повечето ефикасни препарати. Също така няма и фитотоксични ефекти върху младите растения.
При използването на биоагенти целта на производителите трябва да бъде те да ги заселят, за да има траен ефект.

Това е нещо, което с пестицидите няма как да се получи. Това не винаги се получава при интродукцията на външни видове. Много от видовете имат широк кръг гостоприемници, тук е важно да се отбележи, че ентомопатогенните нематоди могат много трудно да заразят пчели, не само тези за добив на мед, но и земните пчели. Това е така, защото телата им са покрити с космена покривка и не могат да проникнат нормално – това е естествена защита при повечето насекоми. Друго важно за нематодите, което доц. д-р Илиева допълва е, че могат да се произвеждат масово, както и в лабораторни условия.

Начинът на приложение при различните видове е различен, необходимо е да се избере правилната стратегия. Например при черешовата муха, понеже тя е вид, който има само едно поколение в годината, третирането трябва да стане рано напролет и то да бъде почвено или есенно след листопада, когато започнат да падат какавидите на насекомото, така че да бъдат хванати в почвата. При черешовата муха ефективността не е много висока – достига около 45%. При черната златка има доста по-голяма степен на ефикасност – отново при почвено нападение. При прасковения молец и при ябълковия плодов червей освен почвеното третиране може да се направи и третиране на стъблата като се слага прилепител, а за някои от видовете може да се приложи и ранно третиране на лист

По време на семинара бяха представени резултатите от четиригодишната работа на екипите от изследователи на ССА в Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ).

Намеренията на депутати от миналия вече в историята парламент да се разреши производството на коноп за медицински цели ни провокираха да потърсим за мнение Селскостопанска академия с въпроса доколко изградената към института по тютюна лаборатория е оборудвана за извършване на проби за окачествяване на конопа.
В момента работим заедно с държавата по дооборудване на лабораторията в института по тютюн, Имаме подкрепа от земеделското министерство и работим в тази насока, за да можем да послужим като компетентен орган за даване на становища що се отнася до качеството и съдържанието на наркотични вещества в конопа“, каза пред Nivabg.com председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин банов.

Опитната станция по кайсията и земеделие (ОСКЗ) в Силистра на Селскостопанска академия е правоприемник на Овощарската опитна станция, създадена с Постановление №715 на Министерски съвет от 28 август 1952 г. Това прави така, че всъщност през 2023 г. ОСКЗ става на 71 години и започва осмото си десетилетие.

ОСКЗ е специализирано научно-изследователско учреждение със задача да извършва научно-приложна, експериментална, обслужваща и спомагателна дейност на национално ниво в областта на селекцията, интродукцията и агротехниката на кайсиевата култура в България. Разработва, експериментира и внедрява нови сортове, технологии и методи за анализ и оценка за производство и реализация на кайсиева продукция. В Опитната станция се съхранява, поддържа и обогатява националният кайсиев генофонд от стотици сортообразци на кайсията от местен и чуждестранен произход, няколко ботанически вида кайсии, включително далекоизточните „Ансу”, „Муме”, „Манджурска”, „Виолетова”, „Сибирска”, както и редица междувидови хибриди. Колекционният ѝ фонд е включен в Европейския кайсиев каталог и е основа за широка селекционна програма. В ОСКЗ са създадени 11 оригинални сорта кайсии: „Филипопол”, „Силистренска късна”, „Албена”, „Силистренска компотна”, „Късна ряховска”, „Късна дряновска”, „Роксана”, „Боряна”, „Силистра 252”, „Дръстър” и „Истър”. Признати са две оригинални джанкови подложки за кайсията – „Жълта джанка 4” и „Айдемирска”, придаващи жизненост и дълголетие на кайсиевите дървета, и една сливова подложка „Зелена ренклода СД 4”, индуцираща умерен растеж на присадените сортове и една кайсиева подложка „Зарзала К1”. ОСКЗ осъществява изследователската си дейност в рамките на ССА, структурирана в две основни направления:

Селекция, генетични ресурси и интродукция: Обхваща събиране, съхраняване, изучаване, използване и подобряване на генетичните ресурси при кайсиевата култура; генетични и селекционни изследвания за създаване на нови сортове и подложки за кайсията; проучване на факторите за преждевременното загиване (апоплексия) на кайсиевите дървета.

И технологии за отглеждане на кайсиевата култура: Разработва агротехнологии за създаване и отглеждане на кайсиеви насаждения (балансирано хранене, торене и напояване); растителнозащитни технологии съобразно принципите на устойчивото земеделие и екологичното производство (интегрирано и биологично производство на плодове); развитие на методите и средствата за повишаване продуктивността на кайсиевите дървета и качеството на плодовата продукция; технологии за производство на стандартен овощен посадъчен материал.

ОСКЗ предлага разработване на технологични проекти, прогнози и програми за производство на кайсии и други овощни видове. Предлага висококачествена плодова продукция от разнообразни кайсиеви сортове. Произвежда стандартен овощен посадъчен материал, калеми от високодобивни и пазарно ориентирани сортове кайсии за условията на България и семена от подложки за кайсия. Предлага консултантски и експертни услуги в областта на овощарството; организира семинари за обучение на овощари и пепиниеристи, открити дни и изложби на кайсиеви плодове.

ОСКЗ – Силистра участва в изследователската програма на Селскостопанска академия с изследователски задачи към два научни проекта на Института по овощарство в Пловдив: „Сравнителна оценка и управление на нови генетични ресурси от слива и кайсия и селекция насочена към устойчивост на шарка” и „Проучване възможностите за екологично отглеждане на праскови и кайсии”.

Министерството е пред финализиране на механизъм който ще позволи на ССА да се възползва от вътрешно кредитиране от фонд „Земеделие“ за проекти които са утвърдени на 100% финансиране. Средствата ще могат да се отпускат авансово от фонда за одобрени проекти на академията“, заяви на събитие днес земеделският министър Явор Гечев. Тойр разясни, че това ще позволи на академията да получава авансово средства за своите проекти, каквито в момента няма как да получава чрез обикновено банково кредитиране поради това, че като държавна структура ССА не може да залага за целта земеделски земи и други активи.

Земеделският министър  подчерта, че се подготвят промени в програмата за иновации които са резултат от добрия диалог между министерството и Селскостопанска академия, които ще позволят на учените не само да си стоят по институтите а да се включват в партньорства с организациите като се получи симбиоза между бизнес и наука.

По думите му министерството на земеделието ще продължи да поощрява хоризонталните връзки между науката и браншовите организации, защото е много по-добре , когато дадена иновация достигне не до отделни фермери, а до членовете на браншовите организации, което ще увеличи възможността за нейното възприемане.

Нов български университет и Селскостопанска академия участват съвместно при изпълнението на проект по Програма „Хоризонт 2020“ на тема: „Иновативни бизнес модели за здравето на почвата“

INNOVATIVE BUSINESS MODELS FOR SOIL HEALTH (NOVASOIL)

Ръководител на проекта от страна на Нов български университет е проф. д-р Димитър Николов, който е част и от колектива на Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия.

От страна на Селскостопанска академия в екипа по изпълнението на проекта участва проф. дн инж. Мартин Банов.

Общата цел на проекта NOVASOIL е да подчертае ползите за обществото и околната среда от инвестициите в почвеното здраве.

Основният очакван резултат от проекта е набор от инструменти за анализ на пригодността на различни бизнес случаи, които насърчават здравето на почвата. Този инструментариум ще се основава на набор от добри примери от Европа и други страни и на нуждите и изискванията на общество. Наборът от инструменти ще включва категоризация на моделите и бизнес случаите, като се вземат предвид:

a) устойчиво управление на почвата при различно земеползване и климатични условия;

б) продукти, базирани на практики, насърчаващи здравето на почвата;

в) потребление и сертифициране на практики, водещи до повторно използване на земята и устойчиво управление на почвата в контекста на Регламента за таксономията на ЕС.

В тази връзка NOVASOIL се състои от мултидисциплинарен екип, който включва 16 научни организации от 10 европейски страни. Екипът е с голям опит в европейски и национални проекти, фокусирани върху здравето на почвата и бизнес модели. Освен това NOVASOIL ще изгради Практическа общност около целите на проекта с цел съвместно разработване на бизнес модели и набор от инструменти за стимули, за опазване здравето на почвата.

NOVASOIL е организирана в 5 РП плюс координация по отношение на очакваните цели и въздействия.

Този проект получава финансиране от Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ съгласно споразумение за безвъзмездна помощ № 101091268.

На 5-6 Декември Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ ще отбележи сфоя професионаен празник с конференция със съорганизатори Селскостопанска академия и Федерацията на научно-техническите съюзи в България. Това съобщават от ССА.

В киносалона на федерацията на ул.“ Раковски“ 108 са поканени представители на дипломатически мисии в България, национални институции, медии и цялата академична общност на Селскостопанска академия.

Сушата през тази година определено е оказала влияние върху гроздопроизводителите, но пък за сметка на това гроздето е било по-здраво и благодарение на климатичните условия е успяло да се предпази от различни гъбични болести, коментираха от Лозаровинарския институт в Плевен пред Nivabg.com. Определено заради климатичните условия в последно време се наблюдава интерес към средно ранните и късни сортове десертно грозде, като е нужна държавна политика за възвръщане на хубавите български сортове като :Гъмза“ и :Димят“, защото в момента преобладават вносните сортове, които са пригодени за нашите условия.

„Сухите условия в момента не са добри за сеитбата на есенните култури. Ние сеем, но подобни условия са опасни защото посевите не поникват“, каза пред представители на медиите днес доц. Илия Илиев, председател на Добруджанския институт в Генерал Тошево. Засушливите условия се отразяват най-силно по думите му на посевите в Шуменско и Добричко, докато в районите след Велико Търново вече се наблюдава поникване на посевите. „По-ранните сеитби при които семето е попаднало на влага, посевите вече отиват към братене. Надеждите са да се вкоренят добре и да не пострадат от засушаването“, добави ученият.

Доц. Илиев не очаква да има намаление на обработваемите площи заради високите цени на торовете. „В района на Добрич имаме високи ренти. Възможно е ако намалее разликата между печалби и разходи да се стигне до намаляване на рентите, но няма как да се намалят обработваемите площи“, коментира той. Към момента пазарът на пшеница в региона върви, но цените варират, като това важи както за пшеницата, така и за слънчогледа. Ако по думите му през миналата седмица за тон слънчоглед се е предлагало между 1150 и 1170 лева , сега е на 1120 лева. „Ако има нормална агротехника и при едни средни добиви, подобна цена не е лоша“, добавя още той

Според него вносът на украински слънчоглед не е оказал влияние върху реализацията на българския слънчоглед, но от Добруджанския институт все още не са продавали слънчоглед от новата реколта. По думите му за средни добиви от 280 кг от декар слънчоглед при настоящата цена от 1120 до 1170 лева на тон, фермерите могат да си докарат приход от 300-340 лева от декар.

През тази година от института в Генерал Тошево са извадили десет нови сорта зърнено-житни култури и четири линии слънчоглед. „Ние имаме както конвенционални сортове, така и клиърфийлд сортове и сухоустойчиви“, казва доц. Илиев. Най-новият признат сорт слънчоглед е „Кристела“. Слабата турска лира в момента оказва влияние върху интереса на Турция към българските сортове зърнени култури. За сега селекционерите в института имат една заявка за 20 хил. тона пшеница от турска компания.

На утрешния Димитровден Селскостопанска академия ще организира традиционния празник на земеделската наука, съобщават оттам. Пред Аулата на ССА ще бъде представен експозиционен кът, посветен на 120 годишнината от рождението на големия български учен акад. Павел Попов, като част от тържественото отбелязване „140 години земеделска наука в България“. Част от програмата ще е и изложението „Даровете на природата“. Председателят на Академията проф. дн инж. Мартин Банов ще стартира откриването на празника с поздравително слово към учените и работещите в сферата на земеделската наука.
В рамките на програмата Главният научен секретар проф. д-р Елена Тодоровска ще представи новохабилитирани учени, които ще получат удостоверенията си от Председателя на Академията.

Съвременните методи за ефективно отглеждане на дребни преживни животни ще бъдат представени на семинар, организиран от Института по животновъдни науки (ИЖН) – Костинброд на Селскостопанска академия и Национална служба за съвети в земеделие (НССЗ)– Русе информират от Селскостопанска академия.

Събитието ще се проведе на 20 октомври, четвъртък, от 10:30 до 13:30 часа в зала 1 на Областна администрация – Русе.
Темата „Tехнологии при отглеждане на овце и кози“ ще бъде представена от гл. ас. д-р Евгения Ачкаканова.
Участниците ще бъдат информирани за начините, чрез които могат да постигнат икономическа ефективност при отглеждането на ДПЖ, както и с възможностите за въвеждане на иновации и нови технологии в стопанствата си. Ще получат и ценни практически съвети за работа в овцеферма и отглеждането на животните в нея.

Във втората част на събитието присъстващите ще бъдат запознати с очакваните условия за кандидатстване по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г.

Три новопризнати сорта ечемик на Института по земеделие – Карнобат показаха отлични резултати, съобщават от ССА. Това са Елизария“, „Ермелина“ и „Юли Бян“/Те се позиционират успешно по българските полета и от Института потвърждават, че към българската селекция има интерес от страна на земеделските производители

Сорт „Елизария“ е създаден от авторски колектив проф. д-р Дарина Вълчева и проф. д-р Драгомир Вълчев. Сортът е зимен двуреден пивоварен ечемик. Създаден е по пътя на класическата комбинативна селекция. Родителските форми са украинската линия Nutans 85242/64 и българската ПГ 42-28, от които сортът е наследил висока сухоустойчивост и устойчивост на праховита главня. „Елизария“ е и сорт устойчив на брашнеста мана и фузариум по класа, средно устойчив на кафява ръжда. Сортът е високопродуктивен, като формира добиви от 701 kg/da до 1116 kg/da. Получените добиви от него са с 15.4% по-високи в сравнение със стандартите. „Елизария“ притежава и отлични пивоварни качества – ниско съдържание на протеин – 9.9%, висока изравненост на зърното – 95.8%, едро зърно с маса на 1000 зърна – 42.9% и високо екстрактно съдържание – 80.0%. Освен за пивоварни цели зърното на сорта може да се използва и за фураж, но ако е отгледано по технологията за фуражен ечемик. Високата сухоустойчивост на сорта го прави подходящ за условията на климатични промени в България с чести засушавания.

Сорт „Ермелина“ е създаден от авторски колектив проф. д-р Дарина Вълчева и проф. д-р Драгомир Вълчев. Той е зимен двуреден фуражен ечемик. Произхожда от хибридна комбинация с българските сортове Загорец и Руен. Сортът е устойчив на фузариум по класа и средно устойчив на брашнеста мана и листен пригор. „Ермелина“ при-тежава висока устойчивост на полягане. Високопродуктивен сорт е, като добивите от него са от 643 kg/da до 1153 kg/da, а превишават стандартните сортове с 17.2%. Зърното му е с висока хектолитрова маса – 71.0 kg/hl и високо протеиново съдържание – 14.4%, което го прави особено ценен за фураж на животните. Може да се отглежда в цялата страна, като сеитбата му е есенна.

Сорт „Юли Бян“ е създаден от авторски колектив доц. д-р Дарина Димова и проф. д-р Драгомир Вълчев. Сортът е зимен многореден фуражен ечемик и създаден по метода на класическата комбинативна селекция. Сеитбата му се извършва в оптималните срокове за сеитба на ечемика, от средата до края на месец октомври. Сортът е високо устойчив на основните болести по ечемика като брашнеста мана, кафява ръжда, листен пригор и фузариум по класа, има много висока устойчивост на полягане и пречупване на класовата шийка. Сорт „Юли Бян“ притежава висок продуктивен потенциал, като формира добиви от 896 kg/da до 1042 kg/da. Зърното му е с висока хранителна стойност, като съдържанието на суров протеин е 11.35%. Високата му пластичност и стабилност позволява сеитбата му да се извършва във всички райони на страната.
Новите сортове на института са върхово постижение на българската селекция, като напълно отговарят на европейските стандарти. От есента на 2022 година започва тяхното семепроизводство и в следващите години ще се предлагат семена на пазара.

„При актуализацията на бюджета ще има средства за Селскостопанска академия само ако бъде представен план за реформа и оптимизация на институцията“, заяви на пресконференция днес аграрният министър Иван Иванов. Той допълни, че е внесъл доклад за отпускане на допълнителни средства на академията за повишение на заплатите на работещите в академията, но припомни условието поставено от финансовото министерство още през февруари при приемане на бюджета за тази година, че пари ще има само ако се представи план за реформи и оптимизация на качеството на работа.

„За съжаление към днешна дата от ССА не са представили подобен план и дори резюме за визията им за оптимизация на работата. Видях много диспропорции в ССА, от една страна институти които работят, от друга такива оставени в забвение, които се нуждаят от преструктуриране. Записано е в протокола на решението на  МС за актуализацията на бюджета, че се предвиждат средства, но само ако се предостави подобен план“, допълни още той.

Проф. Банов, ще дадели според Вас новият стратегически план за развитие на земеделието повече шансове и възможности на науката да се включи в различни проекти? Колегите ви от института по растителни генетични ресурси в Садово предстои да ни запознаят с някои практики от интегрираното растениевъдство.

Имайте предвид, че през последните години се появиха доста възможности по линия на държавната подкрепа като се започне от националните научни програми, най-новите от които са за интелигентно животновъдство и растениевъдство, които са по линия на МОН. Освен това не бива да се пропуска и мярката за демонстрационните полета, която е част от новия стратегически план за развитие на земеделието, където Селскостопанска академия и институтите също могат да се включат, като е много важно да се подчертае, че тази мярка също подкрепя и изисква участието им където имаме възможност да получим допълнително финансиране както за техника, така и за организиране на демонстрации. Забелязваме едно раздвижване и обръщане на министерството и програмите към науката, като от нас зависи да се възползваме от тези възможности.

А ще успее ли академията да се възползва от тези възможности?! Тя че има потенциал и експертиза е безспорно, но дали ще съумее да се включи в тези програми?

Това вече е въпрос на организация, и ние в последно време като ръководство стимулираме както колективите, така и научните институти да кандидатстват по различни проекти и програми не само като цяло, но и отделните опитни полета и държавното предприятие. Надяваме се това да донесе успехи на академията.

В светлината на войната в Украйна как оценявате Зелената сделка, възможно ли е да се стигне до нейното преструктуриране и забавяне в постигането на заложените цели за въглеродно неутрална икономика?

Възможно е поне що се отнася до енергийната стратегия, която е част от нея. Според мен няма да е чудно ако видим корекции в изискванията и сроковете които се поставят , защото както виждате например що се отнася до използването на въглища като че ли се наблюдава едно забавяне на претенциите за спиране на производството на електроенергия от тях. За нас това е добре, защото знаете че „Марица Изток“ произвежда 40% от нашата електроенергия.

Освен това все повече се разпространяват стопанствата, които едновременно да отглеждат своята продукция и да произвеждат соларна енергия….

Да, това е новата перспектива за създаване на соларни инсталации за собствени нужди. Това се стимулира, и подобни проекти са с предимство. Като пример ще посоча, че за изграждането на един фотоволтаичен парк се изисква земята върху която ще се намира да е седма, осма, девета или десета категория. За малки соларни инсталации обаче, енергията от които може да се използва за собствени нужди от земеделските производители, земята може дори да е от шеста категория, което да стимулира изграждането им.

По темата за напояването имате ли някакви надежди за възстановяването му?

Мисля че с това, което се предвиди в плана за възстановяване и устойчивост за финансиране на големи проекти е положително, защото страната ни има възможности да напоява земеделските земи и да използва напояването като един от най-добрите шансове за развитие на земеделието, но в последните години в това отношение не беше направено нищо. Надявам се сега с погледа на правителството в тази посока да се направи нещо.

Като учени как гледате в ССА на възможностите които бизнеса предлага за производството на алтернативни протеини. Задавам Ви този въпрос във връзка със създадената преди седмица асоциация на производителите и преработвателите на насекоми, а и знаем че по отношение на бубарството, това е поминък с огромни традиции, който обаче тъне в забрава.

Това е добра перспектива, но изглежда твърде иновативна и не знам доколко у нас ще намери голяма популярност. Все ми се струва, че е добре да развием и повишим устойчивостта на традиционните ни производства, отколкото да минем в такива екзотични направления. Няма лошо, нека и това да се прави. Ето споменахте за бубарството. Ние имаме опитна станция, която от години вегетира, защото на този отрасъл не се обръща внимание.

Учени от института по овощарство в Пловдив демонстрираха система за саморегулиращо се напояване, информира ССА. Освен това беше показана и техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва. Между 11-13 май 2022 г. Институтът по овощарство – Пловдив към Селскостопанска академия беше домакин на работни срещи по проект DIVAGRI “Начини за разнообразяване на приходите в Африка чрез биобазирани и кръгови селскостопански иновации”. Изпълнението на проекта се финансира по Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Участници са 21 партньори от Германия, Австрия, България, Южна Африка, Намибия, Гана, Ботсвана, Турция, Мозамбик, Испания, Северна Македония. Координатор на проекта за България е гл. ас. д-р Светослав Малчев от Институт по овощарство – Пловдив.

На 12 май се проведе първата DIVAGRI работна среща на консорциума. На 13 май в опитното насаждение в Института се проведе обучение на членовете на консорциума за инсталация и мониторинг на SLECI система. Технологията “SLECI” (саморегулиращо, нискоенергийно, глинесто напояване) е техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва за регулиране на отделянето на вода от системата, спестявайки вода и енергия. След обучението по инсталацията на системата бяха демонстрирани съвременни методи за мониторинг и оценка на агроклиматичните условия в насаждението, състоянието на дърветата и качеството на получената продукция.

При проверки на общинските земеделски служби в Разград са установени три парцела пустеещи земеделски земи от държавния поземлен фонд, отдадени за ползване на научни структури на ССА става ясно от писмен отговор на земеделския министър Иван Иванов на депутатски въпрос.

Става дума за три парцела находящи се в землището на село Буйново в община Търговище. Проверката е установила , че към 30.11.2021 година поземлен имот с площ от 53,4 декара е изоставена нива. Други два парцела от ДПЗ съответно от 42,8 декара и 50,5 декара в същото землище са заети с храсти. Предвид на констатираното състояние на поземлените имоти с писмо от 5 януари тази година министърът на земеделието е поискал от председателя на ССА проф. Мартин Банов уточнение, дали въпросните имоти не са с отпаднала необходимост от ползване.

От отговора на министъра се разбира още, че към 2010 година трите парцела първоначално са били отдадени за ползване на Института за животновъдни науки в Костинброд , но от докладна записка от директора на Държавно предприятие „Научно-производствен център” към ССА от 13 януари тази година като ползвател на имотите от ДПЗ е посочен специализираното поделение Опитна станция по зърнени и маслодайни култури Лозница.

Ето защо от ССА се иска с оглед на настъпили структурни промени в последните години и преминаване ползването на имоти от ДПЗ от едни към други структури да предостави актуална информация за ползвателите. Мотивите за искане на подобна актуализация са свързани със „затруднения за идентифициране на имотите, ползвани по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и за установяване на реалните ползватели“.

Поисканата справка не касае отнемане на въпросните имоти за ползване. За удостоверяване на някои от имотите посочени в заповедите, е изискано от областните земеделски служби допълнителна информация която да даде възможност да се проследят съответствието на данните по Картата за възстановена собственост (КВС ) с настоящите индентификатори на поземлените имоти.

Министър Иванов информира, че през годините   многократно са установявани случаи, при които е отпаднала необходимостта от ползване на земеделски земи от държавния поземлен фонд, но от страна на ползвателите не са предприемани действия за уведомяване на Министерството на земеделието, с цел прекратяване на правото на ползване върху същите. В изпълнение на разпоредбите на чл. 47, ал. 8 от ПППЗСПЗ ежегодно най-малко два пъти годишно общинските служби по земеделие извършват проверка на земите от държавния поземлен фонд.

Двама турски стуценнти- т Емре Чагри и Ахмед Чукур са получили възможност за обучение по програма „Еразъм +” в земеделския институт в Карнобат, информира ССА. В продължение на два месеца те са се обучавали под вещото ръководство на местните учени. Те споделиха:

„Много ценни неща научихме. Докато бяхме под навеса с работничките, на полето, в лабо-раторията. Тук всичко е един цикъл, един кръговрат. Ако не си направил едно нещо, няма как да продължиш“.

Двамата са категорични, че двата месеца в Института са били първата голяма стъпка по пътя към земеделската наука. „Опитът, който натрупахме за тези два месеца, може би не бихме могли да получим до края на своето обучение в университета. Несравнимо е усещането, когато се запознаеш с такива изявени учени. Страшно благодарим на професорите и научните работници, че ни мотивираха и нахъсаха. Дадоха ни кураж. Показаха ни неща, за които бяхме чели само в учебниците. Показаха ни, че света на земеделието е необятен и в него има място и за нас“.

Нови сортове лавандула представиха учените от института по розата в Кюстендил по време на обучителен семинар, проведен на 18 юни. Това информират от Селскостопанска академия. Те са разработени от селекционерите в института. Освен с новите сортове лавандула, гостите бяха запознати с проучване за ефективността на използването на почвени хербициди при отглеждането на тази маслодайна култура и възможностите за подпомагане по мярката за малки стопанства.

Сред най-новите сортове лавандула на института са „Дея“, „Терес“, „Жанета“ и „Глория“, като участниците имаха възможност да се запознаят с технологията за тяхното отглеждане, метод на селекция и техните основни качества. Показани бяха и резултати от третирана млада и цветодаваща лавандула с почвени хербициди, като се коментира ефективността на всеки хербицид.
Проведе се дискусия по проблеми, касаещи лавандулопроизводството, като се наблегна на качеството на лавандуловото масло и чистотата на лавандуловите сортове отглеждани в България.

Съвместно с НССЗ от Института по земеделие и семезнание Образцов чифлик направиха поредна демонстрация свързана този път с отглеждането на лозя без пръскания, информират от ССА. По време на демонстрацията, видео от която може да гледате по-долу бяха представени различни технологии за отглеждане на лозя с редуцирано използване на препарати за растителна защита. Демонстрацията е осъществена с подкрепата на хъб България на мрежа № 9 „Намаляване употребата на пестициди при производството на грозде, плодове и зеленчуци“ на проект NEFERTITI, финансиран по Програма Хоризонт 2020.

В демонстрацията се показват и винените сортове с повишена зимоустойчивост и устойчивост на болести (сорт Кристален и сорт Мискет Викинг). На терен се анализират лозовите насаждения и съответните сортове грозде.

Една от темите разгледани на десетото заседание на тематичната работна група, провело се на 29 януари тази година както вече стана дума е интервенцията свързана със системата за иновации и знания в селското стопанство. По време на дискусията за пореден път се оказа, че не само няма представители на аграрната наука, но и няма интерес да се работи по иновативни проекти, нещо повече като такива се представят проекти като този за разработката на храни за космоса от преди 40 години.

Средства за наука се усвояват безрезултатно

„Преди три години нашата асоциация, тя явно е иновативна и в иновациите бяхме направили семинар на тема иновации и бяхме поканили всички научни институти, които се занимават в областта на ягодоплодните да представят техните разработки за последните десет години и за наше голямо учудване дойдоха само представители на Института по иновации на госпожа Боянова и един представител на Българската академия на науките, само с една единствена разработка.
Това означава, че за последните десет години в цяла България от всички научни институти не дойде някой да каже или да се похвали нещо с иновации. Иначе всички работят, всички усвояват държавния ресурс за работа, за да правят наука, а в крайна сметка се оказва, че резултати няма“, констатира председателят на асоциацията на малинопроизводителите Божидар Петков.

Според него при наличието на една обща платформа на която браншът да публикуват различни проблеми, от полза биха били и средните и висши училища, които не са специализирани в научните разработки. „По тази причина смятам, че наистина и средните училища и висшите училища, които не са специализирани в научни разработки могат да се в полза, ако ние имаме една платформа, на която ние да си качваме говоря бранша, да си качваме проблемите и желанията за иновации, а тези млади хора с техния необременен и разчупен ум, както каза госпожа Боянова да видят своето място в идейното развитие на тези проблеми или наши желания. И имайки такава платформа наистина да стане обмен на знания, както и разрешаване на проблеми, защото смятаме, че има един изключително голям научен потенциал и той се използва много както в Германия, така и в Америка, студентите да правят дипломни работи или научни разработки в рамките на тяхната компетентност, които после да бъдат доразвивани в разработването на своите дипломни работи или на идеи, които са поставени от бранша и са сложени на тази платформа, а не те да се чудят каква тема за дипломна работа да си изберат или да са си изсмучат от пръстите, а виждайки какво е необходимо на една група хора те да предявят своите полезности и точно поради тази причина приветстваме да бъде направена една такава платформа отново говорим за едно координирано място, в което да има среща между науката, между висшите учебни заведения, между браншовете и в същото време да се наложи една практика,“, допълни Петков.

Така според него младите хора отворени към практическото решаване на реални проблеми в сектора ще могат да имат връзка с представители на бранша и място, където реално да експериментират своите разработки, „ а не да се чудят къде да отидат в опитни полета на институти , които в последните години също бяха доста изоставени и занемарени “.

Милен Кръстев припомни, че системата освен за трансфер на иновации трябва да спомогне и за трансфера на знания, като допустими участници в този процес ще са както висшите училища така и средните. . По думите на Андрей Щерев особено Covid 19 даде силен тласък на цифровизацията, и това може да се използва като магнит, който младите да се привлекат и към участие в в разработки свързани със земеделието „…Казвам го като човек, който се занимава от 1968 година с програмиране още от ученик, това ми е професията основата, след това икономика и земеделие и е трудно да намерите човек, който едновременно да може да даде алгоритъм за напредък във всяка една област в земеделието. Що се отнася обаче до иновациите е хубаво действително да се създаде една добра система и в тази система да може всяко едно иновативно предложение и решение да бъде стимулирано. Ще ви дам само един пример и съжалявам, че ще го кажа тук отново, ние получихме номинация още 2017 година в Бостън, световна номинация, следващата година същата номинация получиха „Пфайзер“, и е в областта на Пътна карта в интернет решения и след това био нет, което е био скенер, поканиха ни от Майкрософт и т.н., в България го представихме, но никой не ни покани и никой не дойде да попита, добре вие нещо сте създали, дайте да видим това как да го прилагаме и как да тръгнем и да го предложим в разработката на Общата селскостопанска политика“, каза той. Според него в основата на всичко обаче трябва да стои икономическият модел.

„Сега ми е изключително болно от това, което беше споделено , но няма участник от Селскостопанска академия, който да го чуе това. Как може на този семинар от 25 института да няма никакъв участник? Няма интерес, няма какво да предложат. Няма какво повече да кажа. На мен ми става болно, защото аз работя с тях повече от 20 години и настоявам, настоявам всяка година за по-голям и по-голям трансфер за тази научно-приложна развойна дейност.И тук отново виждам, че те не участват в обсъждането на тези работни групи, те са участник в тази система, система за знания и иновации», каза Светлана Василева и зададе следните въпроси:

„Без научен капацитет накъде ще вървим? Аз приветствам участието на всички тези браншови организации, които са заинтересовани и те търсят възможности, връзки. Къде е аграрната наука? Къде чуваме за техните разработки по различните проекти, по които те участват по „Хоризонт 2020“? Къде популяризират всичко това, ако не със земеделските стопани?“

Василева допълни още, че освен Евгения Ачкаканова други представители на науката както от АУ, така и от ССА няма. „Освен госпожа Ачкаканова, която представлява една друга асоциация, не виждам нито участие от Аграрен университет, нито госпожата научен секретар госпожа  Елена Тодоровска. Ако те нямат възможност да включат от 500 човека, сигурно има хора, които могат да бъдат включени в тези заседания“, каза още тя. „Може ли когато говорим за иновации да няма никой от Селскостопанска академия или ако има да не взима участие?“, попита и Светлана Боянова. Тя припомни, че обосновката на интервенцията за изграждане на система за обмен на знания за иновации е нелогична, тъй като представителите на науката показват активност само когато проектите им го изискват, но в друго време ги няма нито на семинари, нито участват в работата на различни тематични групи.

Божидар Петков припомни, че при обсъждането на мярката за иновациите било предложено по нея да участват и браншовите организации като арбитри на предложените проекти или при първоначалното им отсяване. „Тук е нашето възмущение, че Селскостопанска академия и другите науки не само че не участват в създаването на иновации, но и в същото време не участват в подбора на иновации, които биха били важни за икономиката, селското стопанство, защото ние тук специално бяхме възмутени от една иновация, която така се представи добре за лиофелизация на пъдпъдъчи яйца или още нещо, като иновативната технология или офелизация, която е от преди 40 години, а дали с тази технология ще лиофелизираме пъдпъдъчи яйца, боб или езичета от колибри, това не е иновация. Георги Иванов преди четири години, смятам, че и в …(няма ясна чуваемост за протокола, поради накъсване на връзката) …. институт има такава инсталация за леофелизация, бяха направили от ловешките ягоди да да си занесат в Космоса и тогава беше иновация. Но сега след 40 години да се вземат 800 хиляди лева и да се каже, че това е и новация да се леофилизират пъдпъдъчи яйца, смятам, че тук или науката спи и позволява такива иновации да излязат, и аз смятам, че тук ще стане един голям смях, че и Западните наблюдатели като видят какви иновации сме извадили от преди 40 години, просто ще дойде не знам, обидно, срамно да се хвалим с иновации от преди 40 години, просто ще покажем къде е България. Разбирате ли? Ние смятахме, че тази програма ще бъде направена така, че да популяризираме ние добри иновации и тогава от Българска асоциация на малинопроизводителите дадохме редица предложения как да бъде отсят този процес, защото смятаме, че там също има много голямо изкривяване в този процес. И тук пак ми беше възмущението по повод науката, че не стига че те не дават иновативни предложения, но и не контролират усвояването на средства за иновации като това е един от примерите“, казва Божидар Петков.

През тази година един от водещите институти на Селскостопанска академия- Добруджанският, чества своята 70 годишнина. Във връзка с това от ръководството на научната институция отправят любезна покана към всички свои колеги от научната общност, настоящи и бивши служители, бизнес-партньори, земеделски производители и представители на медиите да споделят юбилейния ни празник на 10 юни 2021 г.!

Развитието на аграрната наука в Добруджа неизменно се свързва с неговото създаване през 1951 г. и израстването му като национален научно-изследователски център. Той е продължител на дейността на Земеделския изпитателен институт в гр. Добрич, основан през 1941 г. със статут на опитна станция, която поставя началото на аграрните научни изследвания в Добруджа.
Изминалите години оттогава до днес са оставили своя незаличим отпечатък във времето с творческото съзидание на няколко поколения учени, посветили целия си съзнателен живот и енергия на стремежа към създаване на нещо значимо и получили заслужено признание за завещаното от тях научно наследство. Съграденото от поколенията преди нас морално ни задължава да бъдем техни верни последователи. Затова ние, техните потомци, следваме път, белязан с постоянни търсения, с нови открития и реални постижения, доказвайки че сме нужни на страната ни и на обществото, в което живеем.

С постигнатото през годините достойно прекрачихме прага на третото хилядолетие, съхранихме богатото научно наследство и традициите на земеделската наука в Добруджа, обогатявайки я с нови идеи и реални научни продукти.

Днес Добруджански земеделски институт е доказан лидер в българската аграрна наука и практика. В негово лице българският фермер е намерил коректен партньор и гарант за сигурност в земеделието, а създадените в института научни продукти отдавна са известни отвъд пределите на България и Европа.

С отбелязването на юбилейната годишнина изразяваме нашата почит и признателност към хилядите служители на Добруджански земеделски институт, работили всеотдайно за неговото изграждане, развитие и утвърждаване като научно-изследователски център и оставили трайна следа в историята на земеделската наука в Добруджа.

На 17 март Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и Института по овощарство – Пловдив организират  онлайн семинар, на тема „Aлтернативни методи за борба с основните неприятели по семкови и черупкови овощни видове – ябълка, круша и орех“, информират от ССА.

Употребата на билкови хранителни добавки върху развитието на медоносната пчела е алтернативата, която разглежда гл. ас. д-р Росица Шумкова.

Пиво с различни добавки, разработени по проект, финансиран от ССА в периода 2018-2020 г. представя изследване на авторски колектив проф. д-р инж. Габриела Маринова, доц. д-р Силвия Милева, гл. ас. д-р Ива Томова, ст. експерт Йолина Дачева, ст. експерт Албена Митрева от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) към Селскостопанска академия.

Научното проучване е фокусирано върху различни форми на обогатяването на пиво чрез добавяне на плодове (арония, боровинка), на ядливи цветя (виолетка, латинка) или на екстракт от билки (мента, маточина). Като резултат на практика се постига по-висок антиоксидантен капацитет на пивото.

Изводите в проучването и постиженията по проекта сочат, че сред плодовете с най-висока ORAC стойност (показател за антиоксидантната активност) са:

Боровинки (Vaccinium) – изключително богати на антоцианини, проантоцианидини, флавоноиди, каротиноиди, стилбени (главно птеростилбен, който има антиканцерогенно и противовъзпалително действие, подпомага функциите на сърдечно-съдовата система, понижава вредния холестерол);

Черна арония (Aronia melanocarpa) – основните полифенолни компоненти, съдържащи се в нея, са процианидините. Установено е и наличие на антоцианини, флавоноиди, стероли. Най-ценно е високото количество витамин Р (5 пъти повече от грейпфрута и гроздето). Плодовете на аронията съдържат 3-4 пъти повече йод от другите плодове, както и други минерали и витамини.

За провеждане на изследването са използвани щамове пивни дрожди от колекцията на ИКХТ и са означени с номера 56 Saccharomyces cerevisiae (carlsbergebsis) и 80 Saccharomyces cerevisiae. Отличителен белег на щам 80 е способността му да се развива на 370С. Технологичната фаза на влагане на плодовете е края на процеса варене в количество 100 g/l.

Напусна ни доц. д-р Иван Салджиев – ерудиран учен, изследовател и успешен ръководител, съобщиха от ССА.

На 15.01.2021 г. на 69 години почина доц. д-р Иван Салджиев – ерудиран учен, изследовател и успешен ръководител.

Иван Салджиев е роден в гр. Чирпан през 1951 г. Завършва Агрономическия факултет на ВСИ „В. Коларов“ Пловдив през 1973 г. След дипломирането си в продължение на 4 години работи като участъков агроном в ТКЗС – с. Гита, филиал с. Димитриево, обл. Ст. Загора, а от 1978 г. се посвещава на селскостопанската наука. Научната му кариера преминава в Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан. От 2000 г. до 2001 г. е временно изпълняващ длъжността “Директор” на ИПК-Чирпан.

37 години от своя живот той посвети на проучванията по агротехниката в областта на поливното земеделие, гъстотата на посева и механизираното прибиране на памука. Резултатите от научно-изследователската му дейност се съдържат в 9 внедрени научно-технически постижения, разработена е и нова технология за широкоредово отглеждане на памука.

Автор и съавтор е на над 130 научни публикации, 35 научнопопулярни статии, 2 монографии. Съавтор е на 5 сорта памук, защитени с авторски свидетелства.

Поклон пред светлата му памет!

Алтернативни, биологични методи за борба с основните неприятели по костилковите овощни видове представи на 15 декември т.г. проф. д-р Христина Кутинкова от Институт по овощарство – Пловдив в рамките на онлайн семинар. Съвместната инициатива организираха Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) – Бургас и Институтът по овощарство – гр. Пловдив, който е в структурата  на Селскостопанска академия. В качеството си на лектор по време на семинара проф. Кутинкова фокусира вниманието върху използването на феромонови диспенсери и микроенкапсулирани феромони и ребели за борба с вредителите, както и върху необходими условия на които трябва да отговаря градината за да бъде успешен контрола на плодовите червеи с феромонови диспенсери .

В програмата на семинара бяха ключени и разяснения за основните икономически важни неприятели по костилковите овощни видове, морфология, биология и средствата за борба с тях.

Експерт от ТОО – Бургас към НССЗ разясни и задълженията на ползвателите на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), съгласно административния договор.

Участието в семинара бе безплатно, като присъствалите на онлайн провеждането му направиха само предварителната си регистрация.

С презентацията „Алтернативни, биологични методи за борба с основните неприятели по костилковите овощни видове; Използване на феромоновидиспенсери,микроенкапсулирани феромони и ребели за борба с вредителите; Необходими условия на които трябва да отговаря градината,за успешен контрол на плодовите червеи с феромоновидиспенсери” на проф. д-р Христина Кутинкова може да се запознаете тук

На 16.12.2020 г., Селскостопанска академия и Монголската Академия за аграрни науки подписаха Меморандум за разбирателство, съобщиха от институцията. Страните бяха представлявани от проф. д-р инж. Мартин Банов – Председател, проф. д-р Елена Тодоровска – Главен научен секретар на ССА и г-н . Бямбаа Дашдордж – съветник в посолството на Монголия.Бяха отбелязани дългогодишните приятелски отношения между двете държави и взаимното желание за сътрудничество в следните области на земеделската наука: зеленчукопроизводство; животновъдство – обмен на породи или създаване на нови породи, подходящи за условията на Монголия; биотехнологии – растениевъдство, животновъдство и храни; проучване и подобряване на почвите.
Обсъдени бяха възможностите за прием на докторанти, както и обмен на учени и специализанти с различните научни институти към Селскостопанска академия.

Ot Селскостопанска академия с дълбоко прискърбие съобщиха, че на 9 ноември 2020 г. почина проф. д-р Таня Атанасова Хубенова, директор на Институт по рибарство и аквакултури (ИРА) – Пловдив. Поднасяме искрени съболезнования към научната общност и към всички роднини, близки и приятели на нашия ерудиран колега, изследовател и успешен ръководител на едно от дълголетните и продуктивни научни звена в структурата на Академията.

Проф. д-р Таня Хубенова, завършва през 1987 г. Хумболт университет в Берлин, Германия като дипломиран инженер рибовъд. От 1988 г. е научен работник в Института по сладководно рибовъдство (сега Институт по рибарство и аквакултури) в Пловдив. Докторската си дисертация защитата през 2001 г., а от 2003 г. е ст.н.с. II ст. (сега доцент). От 2007 г. е зам.-директор, а по-късно и директор на ИРА – Пловдив. Основната й квалификация е свързана с оценка на репродуктивните, технологичните и популационни параметри на представители на сладководната ихтио- и астацифауна и устойчивото използване на сладководните водоеми и биологичните ресурси. Автор е на над 80 научни публикации. Ръководител и участник е в разработването на национални и международни проекти. От 2009 г. е хоноруван преподавател по дисциплина „Рибовъдство” на Аграрния факултет в Аграрния университет – Пловдив. Член е на работна група 8 „Рибарство” по външна рибарска политика към МЗХ

Проф. Хубенова е автор на Програмата за управление и развитие на Института по рибарство и аквакултури – Пловдив за периода 2018-2022 г.

Поклон пред светлата й памет!

Премиерът Бойко Борисов назначи досегашният председател проф. Мартин Банов за нов четиригодишен мандат, съобщиха от институцията. Своите постове запазват и неговата заместничка проф. Елена Божанова и главният секретар на академията проф.Елена Тодоровска. Проф. Мартин Банов е роден на 9 юли 1958 г. През 1983 г. завършва Висшия институт по архитектура и строителство (днес Университет по архитектура, строителство и геодезия) като дипломиран инженер-земеустроител. С работата си в Института по почвознание и програмиране на добивите „Никола Пушкаров”, София, в периода 1986-1989 г. защитава научната степен Кандидат на селскостопанските науки (доктор), а през 1999 г. – Старши научен сътрудник II степен. От 2012 г. е Професор по Почвознание в Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията (ИПАЗР) „Никола Пушкаров”, София.

Утре от 10 и 30 часа специалисти и научни работници от „Добруджанския институт“ организират ден на отворени врати, съобщават от ССА. Предвид действащите противоепидемиологични мерки, срещите и дискусиите с фермери ще се провеждат директно на полето, което се намира по пътя за село Пленимир. В информацията се уточнява, че фермерите ще могат да посетят опитните полета до 12 юни, като предварително заявят дата за целт с оглед осигуряването на експерти.atured

От селскостопанска академия съобщиха, че са изготвили стратегия за развитие на биоикономиката. На базата на SWOT анализ е направена оценка на потребностите на аграрния сектор в подкрепа на биоикономиката, които се свеждат до: по-иновативно, ефективно използване на ресурсите и конкурентоспособно производство, което да съчетава продоволствената сигурност с устойчиво използване на възобновяеми ресурси за промишлени цели, като същевременно се гарантира опазването на околната среда; мобилизиране на научните изследвания и иновациите в областта на аграрния сектор, като се стимулират частните инвестиции, разработване на нови вериги за създаване на стойност и ангажиране на заинтересованите страни; потребност от образование и обучение в областта на биоикономиката, които да подготвят квалифицирана работна ръка за отделните отрасли на аграрния сектор.

В тази връзка са изведени три стратегически цели: 1 – Устойчиво управление и развитие на земеделието, горското стопанство и рибарството за устойчиво производство и предоставяне на възобновяеми ресурси; 2 – Пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност, на партньорства за обмен и трансфер на иновации, на инфраструктура за експериментиране и 3 – Подобряване на знанията и уменията.

Разработен е План за действия в който са дефинирани дейностите, очакваните резултати, отговорните институции и източниците на финансиране за постигането на всяка стратегическа цел. За устойчивото развитие на аграрния сектор и осигуряване на биомаса за секторите, свързани с аграрното производство е необходимо въвеждането на механизми за оптимизиране на производствената структура в посока увеличаване на фуражните, етерично-маслените, влакнодайните и др. култури. Необходимо е също адаптиране на нормативната база, свързана с биоикономиката и кръговата икономика. Насърчаването на инвестициите за преработка и оползотворяване на отпадъчните продукти в трите отрасъла на аграрния сектор е първостепенна задача в развитието на биоикономиката. То е свързано с дигитализацията на сектора и въвеждането на прецизното земеделие, с внедряването на нов бизнес модел в горския сектор, включващ изграждането на инсталации и биорафинерии за преработка на горскодървесна биомаса и недървесни продукти, с въвеждането на технологии в рибарството за използване на нежелания улов на риба и справяне със замърсяванията в морето и вътрешните водоеми.

За пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност в областта на биоикономиката се предвижда създаване нови модели и технологични решения за устойчиво управление на природните ресурси и съхраняване на биоразнообразието. Адаптирането на аграрния сектор към климатичните промени и опазването на околната среда имат приоритетно място в научно-изследователските програми, но от гледна точка на биоикономиката е необходимо да се съблюдава и нарастването на производството на биомаса от единица площ, с оглед на нарастващите потребности от биомаса в глобален мащаб. Ново направление в изследователската дейност е разработването на технологии за получаване на биобазирани, рециклируеми и разградими продукти, както и на стандарти за тяхната употреба.

Подобряването на знанията и уменията се основава на провеждане на информационни срещи за същността на биоикономиката и кръговата икономика, организиране на обучения за трансфер на знания, предоставяне на консултации за повишаване ефективността на биомасата и отпадъците, провеждане дни на „отворени врати”, обмен и демонстрации на добри практики. Отговорността за придобиване на нови знания и умения е на образователните, научните и консултантските организации, които формират Системата за знание и иновации в селското стопанство (AKIS). Предвижда се също привличането на по-широк кръг консултанти, напр. в областта на изграждането на биорафинерии в стопанствата на производителите на първичната биомаса

Биоикономиката обхваща производството на възобновяеми биологични ресурси (биомаса) и тяхното превръщане в храни, фуражи, биологични продукти и биоенергия. Аграрният сектор (земеделие, гори, рибоаство) и хранително-вкусовата промишленост участват в биоикономиката с цялата си дейност, а мебелната, текстилната, фармацевтичната, химическата, строителната и енергийната индустрии – с дейността, свързана с преработка на биомаса и получаване на биобазирани продукти. Аграрният сектор заема малко над 50% от БДС и заетите в биоикономиката на страната.

Отпадъчните води, третирани съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Темата е изключително актуална в контекста на глобалния проблем с недостига на вода, който не се ограничава само до традиционните сухи райони. От ЕК дори подготвят специална директива, която ще третира използването тъкмо на пречистени отпадъчни води.

В този аспект устойчивото пречистване на води и възможностите за повторната им употреба в селското стопанство бе една от полезните и с реални практически измерения тема, която доц. Стефан Шилев от Аграрен университет – Пловдив разгърна в презентацията си от първия дискусионен панел на конференцията, организирана от Селскостопанска академия в рамките на Международната селскостопанска изложба от АГРА 2020. Целта на презентацията беше обобщаване, споделяне и представяне на най-добрите практики и резултати от научните изследвания и тяхното приложение на език, лесен за разбиране от фермерите и лесовъдите.

Стана ясно, че „всъщност 17% от европейската територия страда от недостиг на вода, а 46% от европейското население живее на места, които са подложени на воден стрес. Проблемът е особено остър в Южна Европа, където е нарастващо търсенето на вода главно за селското стопанство и туризма. Аграрният сектор в Европа представлява един от най-големите потребители на вода, който използва 36% от общото годишно водопотребление в цяла Европа и 75% в средиземноморския регион”. Това са само част от констатациите и изводите в представения от доц. Шилев проект на SUWANU EUROPE (тематични мрежи, съфинансирани от Европейската комисия по програма „Хоризонт 2020“). Този проект е фокусиран върху повторната употреба на вода в Европа чрез пречистени отпадни води в селското стопанство.

Отпадъчните води, третирани съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Целта на проекта е да насърчава ефективния обмен на знания, опит и умения между практикуващите и съответните участници в повторната употреба на вода в селското стопанство, така че директните приложими технологични и организационни решения да бъдат широко и балансирано разпространени в цяла Европа, което да доведе до по-устойчив селскостопански сектор за справяне с недостига на вода и климатичните промени.

SUWANU EUROPE се основава на предишен проект за пречистване на водата в Европа, наречен SuWaNu: Устойчиво пречистване на водата и възможности за повторно използване на хранителни вещества, който се състои в разработването на стратегии, основани на проекти за повторна употреба на вода за решаване на проблеми като недостига или наличието на хранителни вещества. SUWANU EUROPE обаче е замислен не само като разширение на предишните дейности по проекта SuWaNu, но и като създаване на нов инструмент, основан на съществуваща мрежа за ускоряване на усвояването на резултатите от научните изследвания в областта на повторната употреба на вода в селското стопанство и иновациите на водата в Европа.

Поради тази причина проектът ще създаде регионални работни групи между членове на консорциума и съответните участници в 8 целеви региона, които ще работят за разпространяване на резултатите от проекта за рециклиране на вода. Целта е да се установят постоянни връзки – извън времевата рамка на проекта – със съответните местни участници, насърчаване на потока информация между изследователи, частни иноватори, граждански организации и публична администрация.

Източник: ССА

Нова система за дистанционно определяне на посевите ще подпомага дейността на фермерите на полето. Тя е изобретение на учените от институт „Пушкаров“ и от института за космически технологии на ССА, съобщават от институцията. Тя е една от наградените в конкурса за иновации повреме на последното изложение АГРА в Пловдив.

Създадена, експериментално тествана и патентно защитена, Интегрираната система за дистанционно определяне на състоянието на посеви на земеделски култури е приложима на локално ниво.

Тя включва: система за събиране и предварителна обработка на данни с 5 модула; система за генериране на картографски продукти със 7 модула и сървър за обработка и анализ на данни и многоканални изображения.

Интегрираната система осигурява създаването на оценъчни карти и графики. С нея се получава подробна количествена и качествена оценка, както за параметри, характеризиращи растежа, развитието и формиране на продуктивността на посевите, така и за общото състояние на наблюдаваната земеделска култура. Оценъчните картографски продукти, съставени на ниво поле, осигуряват и възможност за постоянен контрол на въздействието от взетите мерки за подобряване на състоянието на земеделските култури с цел вземане на информирани решения от фермерите.

Тестовете с нея са направени на територията на област Плевен. Избрани са полета, засети със зимна пшеница (Triticum aestivum L.) сорт „Енола“. За всички тестове са избрани едни и същи параметри на посева, които ще бъдат измервани като се използват данни, получени от многоканални сензори за дистанционно наблюдение: „Количество свежа надземна фитомаса“ (g/m2) или „Количество суха надземна фитомаса“ (g/m2), „Съдържание на азот в растенията“ (g/m2), „Индекс на листната повърхност“ (m2/m2), „Дял на абсорбираната фотосинтетично активна радиация“, „Дял от повърхността на почвата покрита с растителност“.

До 5 март млади учени могат да кандидатстват за стипендии на ЕААР, съобщават от Селскостопанска академия. Това е станало ясно на среща на 27 февруари в агроведомството с Андреа Росати, генерален секретар на Европейската Федерация по животновъдство (European Association of Animal Production (ЕААР). По време на нея председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов е изразил надежда за бъдещо задълбочаване на сътрудничеството между ЕААР и институтите на академията, както и за по-интензивно участие на млади учени в работата на европейската организация. ЕААР дава възможност на учените да се включат в специална мрежа, в която да създадат собствена мрежа с контакти. По време на годишните срещи се провеждат няколко събития специално за младите хора. Във федерацията има клуб на младите учени, в който членуват повече от 200 човека от цяла Европа, поясни Росати. Тя провежда семинари, посещения и „знаем, че на млади години си създаваме контакти, които са ни полезни за цял живот”, добави той. Даде пример с д-р Димов, с когото контактуват вече 30 години. Освен стипендиите и Клуба на младите учени Федерацията предлага и обмен на млади учени между различните институти в цяла Европа. Повече информация за стипендиите на:(http://www.eaap.org/

Нова многофункционална машина за прибиране на розите ще механизира работата на розопроизводителите и значително ще ги улесни по време на кампанията. Заслужено тя спечели конкурса за иновациии по време на селскостопанското изложение АГРА в Пловдив през тази година, като от Селскостопанска академия дават повече подробности за нея.

Многофункционалната машина за рози е навесен тип земеделска работна машина, предназначена за механизиране прибирането на маслодайна роза и реализиране на ресурсоспестяващи и екологосъобразни грижи в малки и средни по размер розопроизводителни стопанства. Изградена е на модулен принцип. В основата на конструкцията е базовия модул, който в зависимост от извършваната технологична операция се комплектова със спомагателни и изпълнителни модули.

Базовият модул на работната машина се състои от носеща рама и товарна платформа. В предната му част е оформена триточкова стойка (присъединителен триъгълник) за агрегатиране към земеделски трактор. Товарната платформа е с монтиран по периметъра ѝ защитен парапет.

Вариантите на многофункционалната машина за реализиране на операции чрез пръскане са предназначени за внасяне на препарати за борба с вредителите (плевели, болести, неприятели) и за стимулиране растежа на растенията, за оросяване с цел повишаване на въздушната влага в сухи периоди, за поливане на млади растения. Опръскващата уредба е от щангов тип с вертикално разположени щанги с разпръсквачи. Позволява регулиране положението на щангите и разпръсквачите, съобразно условията на експлоатация, в т.ч. технологична схема на засаждане на розовото насаждение, периода на вегетационно развитие и вида на оформяне на короните храстите, състоянието на опорната повърхнина и др. фактори.

Комплектоването на базовия модул със седалки за берачите и стойки за съдовете (чувалите) за събиране на розов цвят дава възможност за използване на работната машина за бране на рози. Освободени от необходимостта да се самопридвижват в редовете и да носят върху себе си събраната продукция, намиращите се върху товарната платформа берачи трябва само да откъсват ръчно розовия цвят и го пуснат в съда за неговото събиране. Работната машина е комплектована със светлинно-сигнализираща система за комуникация между берачите и тракториста при възникване на необичайни ситуации.

Вариантът на работната машина за пневматична селективна резитба в насаждения с маслодайна роза позволява провеждащият резитбата от земята оператор, дистанционно, с минимални усилия да отрязва подлежащите за отстраняване розови пръчки (сухи и заразени от агрилос леторасти, както и такива, които пречат за нормалното развитие на розовото растение) и ги събира върху товарната платформа за изнасянето им извън пределите на розовото насаждение. Съоръжен е с два резитбени модула, всеки от които се състои от пневматична ножица с удължител за реализиране на резитба от разстояние и гъвкав въздуховод с накрайник тип „бърза връзка”. Едновременната им работа се осигурява от пневморазпределител, свързан с изхода на тракторна пневматична система. За недопускане изпадането от товарната платформа на отстранената от храстите дървесина към предпазния парапет се монтират странични панели.

Само с агрегатиран към земеделски трактор базов модул на работната машина могат да бъдат транспортирани едрогабаритни товари, които са съизмерими с товароносимостта на тракторната навесна система и с размерите на товарната платформа, а при комплектоването на предпазния парапет със странични панели да бъдат превозвани насипни и неголеми по размер земеделски товари.