Дали уловът на големи риби в мътните води на земеделието ще продължи, зависи не само от изпълнителната, но и от съдебната власт
Вярно е, че риболовът у нас все още е официално забранен, тъй като повечето видове риби тъкмо сега хвърлят хайвера си. Но риболовът в мътните води на българското земеделие май не се нуждае от забрана. Съвсем скоро — само след около 48 часа — предстои предаването на властта от служебния към поредния редовен кабинет. Правителство, което се надяваме да внесе нужната стабилност. Освен ако новата власт не е дошла, за да върне старите порядки — клиентелизъм и политически чадъри.
Политически чадъри, на които се нагледахме през последните десет години, когато за да избегнат ударите на закона, лица, сложили подписа си под проекти за десетки милиони левове — както в случая с „къщите за тъщите“ — бяха покровителствани от определени политически играчи. Вместо да усетят силата на закона, те усетиха топлите кресла в Брюксел.
Повод за този коментар ми даде последното видео на министър Христанов, в което съобщава, че внася сигнали в прокуратурата за имоти на МЗХ, които някой се е опитал да продаде тихомълком, под масата, след като за тях са похарчени милиони левове за ремонти.
Единият от тези имоти е вече известната хижа „Ведрен“ край писта Витошко лале. Другият — хижа „Ормана“ край Ямбол, за чийто ремонт са били похарчени милион и осемстотин хиляди лева, за да може бившият премиер Бойко Борисов да отмаря в нея и да лови шарани. Третият е Стефан Калкановата къща в Копривщица — „открадната“ за 200 хиляди лева, след като министерството я е ремонтирало за 250 хиляди.
За малкото време на своето ограничено управление служебното правителство демонстрира, че когато липсват политическите чадъри, а институциите, от които зависи контролът — особено този върху храните, които стигат до трапезата ни — работят без натиск, може и да се ловят не дребни шарани, а едри акули. Като онзи едър зърнопроизводител от региона на Свищовско, в чиито хамбари може би са открити колосални количества неразрешени пестициди. Или всички онези, които стоят зад вноса на храни с неясен произход и липсваща маркировка — било при незаконния внос на препарати, декларирани като бои и лепила, или при декларирането на фалшиви животни с цел точене на субсидии.
Колкото и да е кратко времето, с подобни действия се демонстрира, че можем като общество да получим повече гаранции: когато институциите работят без натиск, но с политическа подкрепа, резултати от контролните органи все ще има.
Защото, съгласете се, при 23 800 проверки, извършени от Агенцията по храните за два месеца — което прави средно по около 400 проверки на ден — няма как да няма резултати. Голяма част от тях са стряскащи за всички ни, защото всеки вече се пита какво ядем на масата си и какви храни се озовават в хладилника ни, при положение че досега безконтролно на пазара са навлизали толкова некачествени продукти. Какъв въздух дишаме и какви плодове и зеленчуци ядем, след като в пробите от заловените неразрешени препарати за растителна защита са открити следи от вещества като ДДТ — забранени за използване в Европа още от началото на 70‑те години на миналия век.
Служебното правителство недвусмислено показа, че когато се разбие мътилката, „акулите“ се активизират — и поне някоя от тях може да влезе в мрежите. За да е резултатен уловът обаче, правораздавателните органи първо трябва да докажат, че наистина са четвъртата независима власт и най-накрая да свършат нещо като хората. Новата изпълнителна власт от своя страна трябва с първите си стъпки да декларира не връщане към старото статукво, а че ще продължи да преследва и лови акулите. Защото шарани всеки може да лови — те са сред най-мързеливите риби, свикнали да лежат на дъното и да лапат каквото им падне. Истинските хищници — акулите — малцина могат да ги ловят успешно. За това не се иска търпение, а умение. Защото ако новата власт не ги лови, значи плува паралелно с тях.










