Държавата е задължена да обезпечи всеки земеделски производител с вода за напояване, настоява министърът на земеделието и храните
„България има капацитета и потенциала да постигне продоволствена независимост, но много неща трябва да се променят, за да се случи това. Един от първите най-важни фактори, с които сме се захванали, е липсата на напояване. България напоява 0,7% от обработваемата си земеделска земя, което смело можем да кажем е нула. Като извадим оризищата и почти клоним към нула. И тук големият проблем е, че имаме много тежък разрешителен режим, който се управлява от четирите басейнови дирекции. Моето мнение, споделено и от доста колеги, и вече водим разговори с министерството, имаме и подкрепа от МС, да няма разрешителен режим за вода за напояване, а да бъде задължена държавата да обезпечи земеделските стопани с вода за напояване“, коментира министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред БНТ.
Според него учудващо е как България прави земеделие толкова години без напояване. „Е, какво очакваме? Как да имаме добри добиви? България има потенциала, правила го е исторически назад във времето, да изхранва 40 млн. души население. Абсурдно е да внасяме плодове и зеленчуци!“, каза още министърът.
Той обясни, че има частично напояване. „Има дори земеделски стопани, които след като са си покъсали нервите в разрешителния режим, сами са си направили напояване, пък оттам ги глобяват. Има неща, които трябва да бъдат урегулирани нормативно, и държавата да е задължена да обезпечи всеки земеделски производител с вода за напояване“, заключи още той.
По данни на годишния доклад за развитие на земеделието през 2022 г. от „Напоителни системи” ЕАД са полети общо 274 800 дка, като за това са подадени водни маси в размер на 266 637 хил. м³, в т.ч. 101 771 дка ориз с 241 286 хил. м³ водни маси. Общо полетите площи са с около 3% по-малко в сравнение с 2021 г.
Цените на услугата „доставка на вода за напояване“ за стопаните обаче се промениха доста, в границите от 17 до 139%, което е непосилно за стопаните.