Ойде коня у ряката, или как напояването остава в девета глуха
Улисани в печеленето на предизборни маратони, политиците пак ще сложат прът в каруцата на българското земеделие
Само преди около месец при откриването на специализираните изложения за храни в София служебният земеделски министър не пропусна да изтъкне пред медиите , че ще иска за догодина в бюджета да бъдат заложени 1,2 млрд. лева за инвестиции в напояването. Както е казал класикът- да ама не! От проекта за бюджет на страната излиза, че за инвестиции в изграждане на нови напоителни съоражения е предвидена кръгла нула. Тоест нищо, нито лев.
Да, предвидени са средства, но за рехабилитация, саниране, обновяване и прочие мерки на съществуващи, но потънали в забвение язовири като например язовир Пясъчник. За шест проекта държавата планира да задели цифром и словом 5,2 млн. лева.
Това е капка в морето, в сравнение с неколкократно обявяваната от министерството амбициозна политика за възраждане на напояването у нас , но най-вече и на отколешните искания на бранша. Топката пак е върната в полето на производителите, които са на ход как да отвоюват толкова жизнено важните пари за инвестиции в напояването. Повтаряме в инвестиции, не в рехабилитация, защото сред предвидените резервни проекти за капиталовложения например фигурира такъв за подновяване на аварийни стълби и пасарелка на язовир „Тополница“ за 1,6 млн. лева. Колко да струва тази подмяна 300-500 хил .лева, но милион и 600 хил. лева- едва ли! Съмненията за бъдещо усвояване не по предназначение на капиталови средства набрани от нашите данъц и а реализацията на подобни проекти и бликат като свежа вода през напоителен канал.
В условията на климатични промени, за които алармират експерти и представители на бранша вече не ежемесечно, а ежеседмично. В времена на аномални климатични условия, които както показват и прогнозите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури в техните експертни доклади, са с исторически високи температурни нива, и в същото време с ниски нива на валежи. В условията на все по-чести прояви на екстремни климатични явления, които допълнително нанасят щети на посеви и нарушават всякакви описани в дебелите книги фази на развитие на растенията, подобно нехайство от държавата спрямо напояването е нищо друго освен престъпление.
Престъпна нехайност спрямо защитата на стратегически важен отрасъл като земеделието, което е отговорно за осигуряване на продоволствената сигурност. Апропо какво става с искането на Гърция и Турция за предоставянето на още по-големи водни обеми от ползваните досега от реки като Места, Арда и Марица? Въпрос който беше повдигнат, но който не намери ясен отговор от държавниците, впрегнали усилията си да печелят поредния предизборен маратон, вместо да решават проблеми, които вече се стоварват като чук върху производителите на базово за оцеляването ни благо като храната.
Американският фантаст Паоло Бачигаупи описва в един от своите романи „Водосрез“ една колкото и фантастична, толкова и все по-реалистична картина на свят с необратимо променен климат, в който водните войни стават по-важни от войните за петрол и горива. Дано нашите политици се поосъзнаят какви ги вършат, че току виж научната фантастика се превърнала в нерадостна реалност. А тя ще е нерадостна и за тях , които да не забравяме, че на масите си освен идеи, разчети за бюджети, законопроекти и прочие слагат и храна…