Улисани в печеленето на предизборни маратони, политиците пак ще сложат прът в каруцата на българското земеделие

Само преди около месец при откриването на специализираните изложения за храни в София служебният земеделски министър не пропусна да изтъкне пред медиите , че ще иска за догодина в бюджета да бъдат заложени 1,2 млрд. лева за инвестиции в напояването. Както е казал класикът- да ама не! От проекта за бюджет на страната излиза, че за инвестиции в изграждане на нови напоителни съоражения е предвидена кръгла нула. Тоест нищо, нито лев.

Да, предвидени са средства, но за рехабилитация, саниране, обновяване и прочие мерки на съществуващи, но потънали в забвение язовири като например язовир Пясъчник. За шест проекта държавата планира да задели цифром и словом 5,2 млн. лева.

Това е капка в морето, в сравнение с неколкократно обявяваната от министерството амбициозна политика за възраждане на напояването у нас , но най-вече и на отколешните искания на бранша. Топката пак е върната в полето на производителите, които са на ход как да отвоюват толкова жизнено важните пари за инвестиции в напояването. Повтаряме в инвестиции, не в рехабилитация, защото сред предвидените резервни проекти за капиталовложения например фигурира такъв за подновяване на аварийни стълби и пасарелка на язовир „Тополница“ за 1,6 млн. лева. Колко да струва тази подмяна 300-500 хил .лева, но милион и 600 хил. лева- едва ли! Съмненията за бъдещо усвояване не по предназначение на капиталови средства  набрани   от нашите данъц и  а реализацията на подобни проекти  и бликат като свежа вода през напоителен канал.

В условията на климатични промени, за които алармират експерти и представители на бранша вече не ежемесечно, а ежеседмично. В времена на аномални климатични условия, които както показват и прогнозите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури в техните експертни доклади, са с исторически високи температурни нива, и в същото време с ниски нива на валежи. В условията на все по-чести прояви на екстремни климатични явления, които допълнително нанасят щети на посеви и нарушават всякакви описани в дебелите книги фази на развитие на растенията, подобно нехайство от държавата спрямо напояването е нищо друго освен престъпление.

Престъпна нехайност спрямо защитата на стратегически важен отрасъл като земеделието, което е отговорно за осигуряване на продоволствената сигурност. Апропо какво става с искането на Гърция и Турция за предоставянето на още по-големи водни обеми от ползваните досега от реки като Места, Арда и Марица? Въпрос който беше повдигнат, но който не намери ясен отговор от държавниците, впрегнали усилията си да печелят поредния предизборен маратон, вместо да решават проблеми, които вече се стоварват като чук върху производителите на базово за оцеляването ни благо като храната.

Американският фантаст Паоло Бачигаупи описва в един от своите романи „Водосрез“ една колкото и фантастична, толкова и все по-реалистична картина на свят с необратимо променен климат, в който водните войни стават по-важни от войните за петрол и горива. Дано нашите политици се поосъзнаят какви ги вършат, че току виж научната фантастика се превърнала в нерадостна реалност. А тя ще е нерадостна и за тях , които да не забравяме, че на масите си освен идеи, разчети за бюджети, законопроекти и прочие слагат и храна…

Парите могат да бъдат изплатени на два транша през идната година

Земеделският министър Георги Тахов е поискал в бюджета за следващата година да бъдат заложени 600 млн. лева по така наречената украинска помощ, които да бъдат изплатени на два транша по 325 млн. лева като компенсации за фермерите претърпели щети от войната в Украйна. Това съобщи пред медиите вчера при откриване на традиционните изложения в хранителната индустрия служебният министър на земеделието Георги Тахов.

Що се отнася до запазване на нулевата ставка на ДДС върху хляба и хлебните изделия, Тахов коментира, че това е предложение на бранша, по което трябва да бъде подложено на оценка за неговия ефект върху фиска. Преди това Мариана Кукушева, председател на браншовата организация на хлебарите и сладкарите заяви, че ако се премахне нулевата ставка на ДДС върху хляба, не изключва поява на сив сектор и поскъпване на насъщния до 3 лева.

„Аз не съм чел за подобни песимистични прогнози и съм убеден, че подобна мярка няма да доведе до такъв сценарии. Рамката на бюджета е отворена и всеки може да дава предложения, но окончателното решение е на парламента“, заяви Тахов.

Тахов увери още, че се прави всичко възможно да се ограничат зоните на въздействие на заболяванията по животните като чумата по дребните преживни животни, но водещо за неразпространението им е самосъзнанието на животновъдите.

По отношение на кризата с напояването земеделският министър коментира, че е необходимо създаването на единен орган, който да управлява водния ресурс на страната, като освен това са нужни и инвестиции в подземната инфраструктура.

Що се отнася до забавеното финансиране на проектите по ВОМР, Тахов заяви, че проблемите с междуфондовото финансиране са решени, и се очаква в началото на 2025 година да се отвори прием на нови проекти на местните инициативни групи.

Очаква се отварянето на процедури за рехабилитация на 41 нови обекта

След публикуване на информацията от екоминистерството, за съществуваща реална опасност за невъзможност да се осигури вода за питейно-битови нужди и напояване поради критично ниски обеми на различни язовири в страната, от „Напоителни системи“ ЕАД излязоха с позиция изпратена до медиите, в която се казва:

„„Напоителни системи“ ЕАД е взело всички необходими мерки по отношение на рехабилитацията на напоителните съоръжения на язовирите „Тича“, „Копринка“, „Жребчево“, „Домлян“, „Тополница“ и „Пясъчник, за които според МОСВ – „при запазване на тенденцията за малък приток е обезпокоително обезпечаването на напояването за напоителен сезон 2025 г.“.

Според становището на държавното дружество за цитираните язовири е постигната и очакваната от дружеството икономия на вода , като се припомня, че заявките за всеки поливен сезон се съобразяват с изискванията на екоминистерството, така че водната маса от язовирите да бъде използвана съгласно закона за водите.

В момента „Напоителни системи“ ЕАД продължава рехабилитацията на 19 обекта, като се възстановяват участъци от главните напоителни канали и помпени станции, на които не са извършвани основни ремонти повече от 60 години. Тези инвестиции ще спомогнат за икономия на водата с минимум 50%. В ход са и процедури за рехабилитация на нови 41 обекта, като същите ще бъдат финансирани отново с европейски средства от Стратегическия план за развитие на земеделието.
Периода на годината от ноември до май е времето на есенно-зимното и пролетно пълноводие, което формира основната част от притока към язовирите.

При регистриране на недостатъчен воден обем в язовирите за напояване за поливен сезон 2025 година, „Напоителни системи“ ЕАД е в готовност да проведе информационна кампания със земеделските производители, по време на която да уточнят и прецизират графиците за разпределение на водния ресурс.

От екоминистерството предупреждават, че обезпечаването на вода за питейно-битови нужди и напояване през идната година е под въпрос

От МОСВ излязоха с апел за спешни действия заради ограничения воден обем на редица язовири, като предупреждават,че осигуряването на вода за питейно-битови нужди и напояване за следващата година е под въпрос. Според данните от направения от тях анализ положението се оценява като критично за шест от язовирите в страната, което ще наложи намаляване на разрешените водни обеми.

По отношение на напояването при запазване на тенденцията за малък приток е обезпокоително обезпечаването на напояването за напоителен сезон 2025 г. за язовирите: „Тича“, „Копринка“, „Жребчево“, „Домлян“, „Тополница“ и „Пясъчник“.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и „Напоителни системи“ ЕАД са информирани за състоянието, както и че следва да предприемат действия за рехабилитация на компрометирани и възстановяване на съществуващи напоителни мрежи с цел намаляване на загубите и недопускане разхищението на вода. Необходимо е активно да се работи в посока на възстановяване и модернизиране на инфраструктурата за напояване.

„Напоителни системи“ ЕАД следва да прецизира заявките си за годишен график за 2025 г., като се съобрази с разрешения годишен лимит в издадените разрешителни и наличните обеми в язовирите.

В част от язовирите, стопанисвани от Напоителни системи ЕАД, в т.ч. язовирите „Жребчево“, „Копринка“ и „Пясъчник“, се отглеждат аквакултури, като поради липсата на приток и необходимостта от осигуряване на количествата за напояване е застрашено биоразнообразието и водната екосистема на тези водни обекти.

МЗХ следва да вземе решение относно приоритизирането на ползванията в съответствие с наличните водни ресурси в изпълнение както на политиката в областта на рибарството и аквакултурите, така и на политиката по напояване на земеделските култури.

Сумата от наличните в 52-та управлявани от министерството язовира завирени обеми към 25.10.2024 г. е 3255 млн. м3, което представлява 49,8% от сумата на общите им обеми. Според основното им предназначение наличните в тях завирени обеми са както следва:

питейно-битово водоснабдяване – 62,9% от общия им обем;

напояване – 30,9% от общия им обем;

енергетика – 58,5% от общия им обем.

Наличният полезен обем на комплексните и значими язовири към 25.10.2024 г. е 2370 млн. м3, което е с 88 млн. м3 по-малко от този в предходния месец.

За месец ноември 2024 г. се налага да бъдат намалени разрешените водни обеми – предвижда се да се ползват 442,200 млн. м3, което е с 29,552 млн. м3 по-малко от разрешените за месец октомври 2024 г. водни обеми.

След извършен анализ на количествата в комплексните язовири за периода 2010-2024 г., е видно задържане на ниски обеми през последните няколко години, като притокът до момента е относим до или по-нисък от този, характерен за много суха година.

Към настоящия момент с ниски нива в сравнение с предходни години, предвид липсата на пролетно пълноводие и постъпил приток за условията на много суха година (т.е. година с констатиран приток с обезпеченост за 95%), са язовирите „Тича“, „Камчия“, „Ястребино“, „Ясна поляна“ „Асеновец“, „Среченска бара“, „Йовковци“, „Калин“ и „Карагьол“, използвани за питейно-битово водоснабдяване, и „Домлян“, „Пясъчник“, „Тополница“, „Копринка“ и „Жребчево“, от които се използват значителни водни обеми за напояване.

Министерството на регионалното развитие (МРРБ), „Български ВиК холдинг“ ЕАД и ВиК операторите са уведомени, че ако тенденцията за малък приток се запази, е обезпокоително обезпечаването на питейно-битовото водоснабдяване през 2025 г. от язовирите „Камчия“ и „Ясна поляна“, а от язовир „Тича“ няма да е гарантирано водоподаването през 2026 г.

Министерството на земеделието и храните, „Напоителни системи“ и УАСГ подписаха тристранен меморандум за сътрудничество

Министерството на земеделието и храните, „Напоителни системи“ и Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) подписаха тристранен меморандум за сътрудничество за развитие на хидромелиорациите в България и обучението на кадри. Подписи под документа поставиха: министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов, изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева и ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова.

„Реализираме ключова стъпка в изпълнениет о на стратегическа цел, която аз и моят екип сме си поставили, за разширяване на хидромелиоративна мрежа в страната“, заяви министър Георги Тахов. “Целта ни е да увеличим поливните площи в България в бърз порядък с над 2,5 млн. дка, като крайната ни цел е да достигнем 8 млн. дка в бъдеще. Без хидромелиорации няма как да очакваме повишаване на добавената стойност в сектора”, каза още министърът на земеделието и храните.

Той отбеляза, че Университетът се е утвърдил като едно от най-старите и най-авторитетни инженерни висши училища, които подготвят качествени и търсени специалисти във всички области на строителното инженерство. „Завършилите УАСГ архитекти, инженери и геодезисти получават не само престижно образование, те поемат отговорността да проектират и изграждат инфраструктурата на нашата страна, да подобряват средата и да постигат бизнес цели“, допълни министър Тахов.

Изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева отбеляза значението на младите и образовани специалисти, от които все повече има нужда, предвид планираната

рехабилитация на около 80% от хидромелиоративната система

и необходимостта да се изгради ефективно и модерно напояване.

Ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова заяви, че подписването на меморандума дава възможност на завършилите Университета да приложат на практика знанията си в стратегически обекти. Тя допълни, че този меморандум идва много навреме, защото връзката на образованието с бизнеса не е добре поддържана в годините. „Специално в областта на хидромелиорациите имаме какво да наваксаме“, коментира ректорът.

Основна тема в меморандума е осигуряването на по-добри възможности за кариерно развитие и реализация на студенти от Хидротехническия факултет на УАСГ, включително чрез организиране на посещения на място в сгради и съоръжения на „Напоителни системи“ ЕАД, организация на учебни и преддипломни стажове и практики. Документът предвижда още подпомагането на качеството на обучението на студенти и докторанти и партньорство при осъществяването на проучвания и научни изследвания в областта на хидротехниката, хидромелиорациите и управлението на води.

На церемония по връчването на дипломи на бакалаври и магистри министър Тахов заяви пред абсолвентите, че подписаният Меморандум отваря пред младите специалисти нова и перспективна кариерна възможност да участват в мащабен процес, важен за икономическото развитие на страната, работейки в сектор „Хидромелиорации“. В заключение той ги посъветва: “През тези 5 г. вашите преподаватели ви дадоха много знания и умения, но житейските уроци сами трябва да ги научите и надградите“. Преди церемонията по връчване на дипломите, министърът поздрави лично завършващите с отличие хидроинженери Иван Гоцев и Иван Попов, които вече работят в „Напоителни системи“.

В събитието участваха още: заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов, директорът на Дирекция „Хидромелиорации“ в МЗХ Николай Карафизиев и експерти от Министерството, академичното ръководство и преподаватели от УАСГ, представители на ББК „Пътища“, Съюза на архитектите в България, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, „Строителна квалфикация“ ЕАД,  Национален център по териториално развитие, НСОРБ и НЕК ЕАД, представители на научните среди, на професионални организации в строителството и архитектурата, инженери, урбанисти и ландшафтни архитекти.

Средствата ще се използват за реализиране на проекти

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 г. за предоставяне на заем на „Напоителни системи“ ЕАД във връзка с изпълнение на проектни предложения за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване.

редоставените като заем оборотни средства ще се ползват за изпълнение на проектни предложения по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.016 „За възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“ по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.

Ценовите нива са съобразени с начина на доставка и са определени по клонове

С цел защита на интересите на земеделските производители, цената на водата през новия поливен сезон ще остане на нивото от миналата година, стана ясно след проведения вчера консултативен съвет по хидромелиорации и напояване към земеделското министерство. Както е известно още през януари изпълнителният директор на държавното дружество „Напоителни системи“ АД Снежина Динева съобщи, че ще се направи всичко възможно цента на водата за напояване за новия поливен сезон да не се променя.

Цените, по които ще се извършва доставката на вода за напояване, са утвърдени с решение на Съвета на директорите на Дружеството, на база на което е издадена заповед на изпълнителния директор. Те са определени както по клонове, така и в зависимост от начина на доставка.

Цените са формирани като съотношение на разходите към обема на прогнозните водни маси, които ще бъдат подадени. Необходимите количества водни маси са на база площта, структурата на предвидените за напояване култури и водните маси, необходими за напояването им.

Предвижда се и през тази година земеделските стопани да бъдат финансирани с до 80% от разходите за доставката за вода за напояване. Това ще стане след одобрение на държавна помощ по Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след войната на Русия срещу Украйна.

Цени на услугата „доставка на вода за напояване“ за 2024 г.:

След обновяване на канала, коефициентът на полезно действие ще достигне до 55%

Площта за напояване на територията на област Хасково ще бъде увеличена до 39 070 дка, съобщиха от агроведомството. Това ще стане възможно с предстоящата реконструкция на необлицовани участъци на основен напоителен магистрален канал и съоръжения с водоизточник язовир „Тракиец“. Към момента на подготовката на проекта коефициентът на полезно действие /КПД/ на участъка от канала е бил малко над 40% и чрез него е транспортирана вода до общо 1 499 дка. Очаква се след обновяването на канала КПД да достигне до 55%.
Определеният финансов ресурс за ремонтните дейности е 6 713 049 лева без ДДС и той се осигурява по мярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР  2014-2020 г.

Липсата на средства за инвестиции в рехабилитацията на съораженията е основна пречка пред дейността на сдруженията за напояване

„Към момента 56% от обема на язовирите под шапката на „Напоителни системи“ АД са със свободен обем, като има достатъчно обем да се поемат количествата вода при евентуални обилни валежи, както и от пролетното снеготопене, така че да се акумулира вода за новия напоителен сезон“ , заяви след края на първото заседание на провелия се вчера консултативен съвет по хидромелиорации шефката на държавното дружество Снежина Динева. За сравнение пред и година язовирите стопанисвани от „Напоителни системи“ АД са били запълнени на 51% от капацитета им.

„Целта ни е да върнем доброто състояние на българското напояване и хидромелиорации, защото за да се прави земеделие, са нужни две неща- земя и напояване“, подчерта и министърът на земеделието Кирил Вътев.

Очакванията са по време на следващото заседание на съвета през февруари да бъдат определени методиката и цените за новия поливен сезон. По повод на провелия се консултативен съвет Руси Николов, председател на Националния съюз на водоползвателите заяви : „Днес сме свидетели на един много добър модел на диалог, който показва амбицията на министерството за намиране на цялостно решение на проблемите на поливното земеделие.“

„Към момента имаме 106 сдружения за напояване, учредени според приетия през 2001 година закон, като традиционно при нас членуват всички създадени сдружения. В последните години обаче наблюдаваме отлив от дейността им, защото повечето от тях се сблъскват с основния проблем- липсата на средства за инвестиции в рехабилитация на мрежата“, добави още той.

Според него цялостният подход предприет от министерството за осигуряване на целеви средства за субсидиране ползването на вода за напояване може да окаже положително въздействие върху развитието на сдруженията за напояване.

Цената на поливната вода през новия сезон ще се запази на нивата на 2023 година

„Сега в района на Ихтиман напояваме около 4 хил. декара, с приключване на рехабилитацията на съораженията ни през април догодина, площите за напояване ще се увеличат на 31 хил. декара. Повечето фермери тук са картофопроизводители и очакват реализацията на този проект повече от две десетилетия“, заяви пред медиите днес директорът на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева.

Заедно със земеделския министър Кирил Вътев те дадоха начало на проекта за рехабилитиране на два напоителни канала край град Ихтиман.

Успяхме след толкова години да направим нещо, което реално ще увеличи достъпа до вода за напояване за земеделските стопани“заяви и министър вътев.

След приключване на всички проекти за рехабилитация на магистралната мрежа от съоражения, площите за напояване ще се увеличат с 200 хил. декара. През отминалия напоителен сезон по думите на Динева у нас са били напоявани едва 319 хил. декара.

„Рехабилитацията на двата канала тук ще ни позволи да намалим zagubite и да постигнем над 50% икономия на вода като загубите се минимизират с над 80%. Коефициентът на полезно действие на напоителните системи ще се повиши от 37 на 82%“, добави още Динева. До средата на месеца се очаква да стартира рехабилитацията на още 23 проекта на главни съоражения на на „Напоителни системи“ ЕАД..

„Ние нямаме намерение да увеличаваме цената на водата за напояване през тази година и тя ще е запази на нивата от 2023 година“, заяви още тя. Очаква се да бъде изготвено законодателство, което трайно да позволи от 2025 година да се минимизира цената на поливната вода. Част от готвените промени са свързани със сдруженията за напояване , които да получат достъп до вътрешноканалната мрежа, която да се отдава на концесия за 30 години за да могат и те да инвестират в нейната рехабилитация.

Държавата е задължена да обезпечи всеки земеделски производител с вода за напояване, настоява министърът на земеделието и храните
„България има капацитета и потенциала да постигне продоволствена независимост, но много неща трябва да се променят, за да се случи това. Един от първите най-важни фактори, с които сме се захванали, е липсата на напояване. България напоява 0,7% от обработваемата си земеделска земя, което смело можем да кажем е нула. Като извадим оризищата и почти клоним към нула. И тук големият проблем е, че имаме много тежък разрешителен режим, който се управлява от четирите басейнови дирекции. Моето мнение, споделено и от доста колеги, и вече водим разговори с министерството, имаме и подкрепа от МС, да няма разрешителен режим за вода за напояване, а да бъде задължена държавата да обезпечи земеделските стопани с вода за напояване“, коментира министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред БНТ.

Според него учудващо е как България прави земеделие толкова години без напояване. „Е, какво очакваме? Как да имаме добри добиви? България има потенциала, правила го е исторически назад във времето, да изхранва 40 млн. души население. Абсурдно е да внасяме плодове и зеленчуци!“, каза още министърът.

Той обясни, че има частично напояване. „Има дори земеделски стопани, които след като са си покъсали нервите в разрешителния режим, сами са си направили напояване, пък оттам ги глобяват. Има неща, които трябва да бъдат урегулирани нормативно, и държавата да е задължена да обезпечи всеки земеделски производител с вода за напояване“, заключи още той.

По данни на годишния доклад за развитие на земеделието през 2022 г. от „Напоителни системи” ЕАД са полети общо 274 800 дка, като за това са подадени водни маси в размер на 266 637 хил. м³, в т.ч. 101 771 дка ориз с 241 286 хил. м³ водни маси. Общо полетите площи са с около 3% по-малко в сравнение с 2021 г.

Цените на услугата „доставка на вода за напояване“ за стопаните обаче се промениха доста, в границите от 17 до 139%, което е непосилно за стопаните.

От агроминистерството водят разговори с МОСВ за облекчаване на процедурата за прокарване на сондажи от земеделските производители

С подписаните днес 24 проекта за финансиране на дейности по обновяването на напоителните съоражения от фидро-мелиоративната мрежа на страната, за което ще бъдат изразходвани 112,3 млн. лева ще се увеличат почти двойно поливните площи у нас. Дейностите по тези проекти, 75% от финансирането за които идва от Европейския фонд за развитие на селските райони ще са насочени към рехабилитация на съществуващата мрежа с цел повишаване нейната ефективност и увеличаване на площите за поливно земеделие. Проектите трябва да бъдат реализирани до края на 2025 година.

„Обновяването на част от напоителната мрежа като напоителни канали и изравнители ще допринесат за увеличаване на площите за напояване с 200 хил. декара. Към момента поливните площи у нас са около 300 хил. декара и очакваме увеличение на коефициента на полезно действие на поливните системи от сегашните 30,7% на 86% като това доведе до икономия на вода с близо 50%“, заяви изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева.

С оглед на климатичните промени намаляването на натиска върху водните тела е изключително важно и ще спомогне за рационалното използване на водата. „Това не е цялата мрежа на напоителните системи, но сме заявили обекти там, където е било регистрирано най-голямо желание от страна на земеделските производители“, “, добави още Динева.

„Знаете, че през годините имахме три стратегии за развитие на напояването, нито една от които все още не действа и ние решихме, че трябва да са предприемат мерки за подобряване състоянието на хидро-мелиоративната мрежа на страната. За целта ние ще стартираме ново преброяване на поливните площи у нас, каквото не е правено от 1999 година насам“, каза и земеделският министър Кирил Вътев. Преброяването на площите за напояване ще стартира в началото на следващата година, като ще продължи минимум две години като се осъществи на база на картите с напоителните съоражения от преброяването през 1999 година.

Проектите по подмярка 4.3 от ПРСР ще бъдат реализирани в 14 клона на „Напоителни системи“ ЕАД – „Тополница“ , „Долни Дунав“, „Шумен“, „Видин“, „Горна Тунджа“, „Мизия“, „София“, „Среден Дунав“, „Средна Тунджа“, „Бургас“, „Марица“, „Струма“, „Струма-Места“ „Хасково“ и „Черно море“.

Според министър Вътев с реализирането на тези проекти се цели още цената на водата за земеделските производители да бъде сведена до нула като вече са изпратени експерти в Гърция и Румъния за да почерпят опит от съседните ни страни, където това вече е направено на практика. От „Напоителни системи“ ЕАД дори обмислят възможност в бъдеще част от напоителните съоражения да бъдат отдавани на концесия на организации и групи на производителите, нещо за което има голям интерес, и посредством което ще бъдат генерирани средства, които да послужат за рехабилитация на мрежата.

Междувременно се водят разговори с министерството на околната среда и водите за облекчаване на процедурата за прокарване на сондажи от земеделските производители, която в момента отнема до две години, което за един фермери е немислим срок. В тази връзка се планират и промени в закона за водните сдружения.

МЗХ е поискало 9 млн лева за обновяване на помпените станции

Заедно с напояването не по-маловажна задача на „Напоителни системи“ ЕАД е и отводняването с оглед на промените в климатичните условия и зачестяващите случи на интензивни валежи в определени региони на страната, като от министерството на земеделието са поискали 9 млн. лева от държавния бюджет за рехабилитация и подновяване на помпените съоражения в страната, които не са били подменяни откакто са построени преди 60 години.

„Ако не се погрижим да имаме едно ефективно отводняване в настоящата ситуация, когато се редуват дълготрайни перриоди на засушаване и краткотрайни такива на интензивни валежи ще имаме много сериозни поражения. Паралелно на това трябва да се погрижим и за събиране на водата, за да има с какво да поливат производителите“, коментира още министър Вътев

До 27 октомври 2023 г. е отворен втори-допълнителен прием по схемата „Помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури“ за 2023 г. Първият прием по схемата се проведе от 21 август до 2 октомври 2023 г. Заявления могат да подадат земеделските стопани, които са пропуснали да кандидатстват в сроковете по първия прием.

Заявленията за подпомагане по образец, генерирани от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК),  ще се приемат в областните дирекции (ОД) на ДФ ”Земеделие” (ДФЗ), отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” (ПСМП). Документи се подават по постоянен адрес на физическото лице и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице.

Припомняме, че Управителният съвет на ДФЗ утвърди по схемата бюджет от 16 млн. лв. Държавната помощ ще компенсира до 80% от разходите, които стопаните са направили за напояване. За да получи подпомагането, земеделският стопанин следва да има сключен договор за напояване до 30.09.2023 г. за настоящата година с доставчик на вода. Доставчикът на услугата „Доставяне на вода за напояване“ има задължение до 10 ноември 2023 г. да предостави информация на ДФ „Земеделие“ индивидуално за всеки земеделски стопанин, сключил договор с него и заплатил фактурата/фактурите за услугата „Доставяне на вода за напояване“, с посочен размер на извършеното плащане. Срокът за изплащане на помощта е до 8.12.2023 г.

Максималният интензитет на помощта е до 250 000 евро (488 957,50 лв.) на предприятие, чиято дейност е в първичното производство на селскостопански продукти. За целта помощта се натрупва в рамките на максималния интензитет с други временни мерки за държавна помощ: „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, прилагана през 2022 г. и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, прилагана през 2023 г.

Указанията за прилагане на държавната помощ са публикувани в Календар за субсидии ТУК

От 21 август стартира кандидатстването за помощта за напояване

От 21 август до 2 октомври 2023 г. земеделските стопани могат да кандидатстват по схемата на държавна помощ в подкрепа на разходите им за напояване, съобщиха от агроведомството. Заявленията генерирани в системата ИСАК ще се приемат оот областните земеделски служби, а утвърдения бюджет по схемата е в размер на 16 млн. лева. С държавната помощ ще се компенсират до 80% от направените разходи за напояване, на база предоставена информация от доставчика на услугата за извършените плащания по сключените през 2023 г. договори. Целта на помощта е подкрепа за земеделски стопани, отглеждащи земеделски култури, които по технология на производство изискват напояване.

ЕК е одобрила държавна помощ за напояване в подкрепа на производителите на зеленчуци, съобщиха от агроведомството. Тя е разработена в съответствие с Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна.

Мярката е с бюджет от 16 млн. лева и е насочена към регистрираните стопани, които отглеждат земеделски култури, чиято технология на производство изисква напояване.Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства за покриване на част от направените разходи за напояване за настоящата реколта.

Предстои с решение на УС на ДФ „Земеделие“ да бъдат утвърдени бюджета и указанията за прилагане на помощта.

Земеделски производители излизат утре на протест на пътя Разград-Търговище заради ръста на цената на водата за поливане, съобщава БТА. Протестът се организира от асоциацията на производителите на малини и ягодоплодни. Предвижда се да бъде блокирано кръговото кръстовище на път 49 и 51 в землището на село Трапище на 21 март, вторник, от 12:00 до 15:00 часа. В протеста ще се включат земеделски производители от секторите „Плодове и зеленчуци“, Зърнопроизводство и Оризопроизводство.От Асоциацията посочват, че в началото на месец март са изпратили писмо до Министерството на земеделието с искане да не се променя цената на водата от сезон 2022, защото и през миналата година тя е била „убийствено висока за производителите на ягодоплодни, зеленчуци и зърнени култури“. На последвала среща е установено, че за покриване на цената на водата за сезон 2023 за всички ползватели ще са необходими не повече от 16 милиона лева. На срещата все пак не се е стигнало до решение и единствено уверенията на министър Явор Гечев за разрешение на проблема са спрели да има протест още на 10 март. „Ние сме първите ползватели на вода и трябва да поливаме в срок до две седмици, в противен случай губим до 40 процента от реколтата си, ако изтървем първите поливки и торене“, посочва председателят на асоциацията Божидар Петков.

Както знаем напояването е една от ахилесовите пети на българското земеделие. В светлината на климатичните промени, на които всички ставаме свидетели, за един земеделски производител да си осигури възможности за напояване на културите които отглежда ще става все по-трудно. Няма да са далеч времената, в които водата ще стане по-скъпа и от златото, а в известен смисъл всяко находище на ценната течност ще привлича хората като магнит, така както някога ги е привличала златната треска в Америка. Футуролозите вече чертаят подобни сценарии, но ако се върнем в настоящето, вече има компании, които предлагат реални решения за това, как да се напояват земеделските култури така, че да се пестят ресурси, и подобни сценарии, обрисувани от футуролози и фантасти да се отдалечат поне малко във времето.

Една от компаниите работеща в тази насока и представила дейността си по време на последното издание на специализираното изложение АГРА в Пловдив е и „Ай Джи Нет“, показала специални соларни системи за помпени станции. „Предлагаме ги съвсем отскоро, като предимството им е в директното им използване на полето, където земеделските производители нямат директен достъп до електричество“, споделя управителят на компанията Ивайло Генов.

Соларните системи са с различна степен на мощност, и могат да се надграждат според мощността от която земеделския производител има нужда. Гъвкавоста при проектирането и изграждането на тези соларни поливни системи позволява да се добавят различен брой панели и да се използват инвертори с различна мощност.

„Системата работи само през активната част от деня, когато има слънце, но този отрязък от време от 10-12 часа е напълно достатъчен за напояване на насажденията, като инвестицията в подобна система се изплаща за максимум 2-3 години“, добавя той.

Инвестицията в подобна соларна поливна система може да варира от 5 хил. лева до 20 хил. лева и повече, като размерът на капиталовложенията зависи от мощността на използваните помпи и декарите които ще се поливат. Допълнително предимство на подобен вид системи е, и увеличената производителност на слънчевите панели, които по думите му за последното десетилетие се е увеличила с над 100%, като една и съща площ на панелите в момента произвежда слънчева енергия с два пъти по-голяма мощност.

Освен   тази иновативна система за захранване на помпите за напояване със слънчева енергия от „Ай Джи Нет“ предлагат и различни видове мрежи. „Основната ни дейност е свързана с търговията на мрежи с широк спектър на използване в земеделието. Основните мрежи които предлагаме са такива срещу градушка, мрежи с различен процент на засенчване, както и за бита, казва още Ивайло Гелов.
Според него не липсва интерес към мрежите които предлагат, защото всяка една култура се нуждае както от защита срещу слънцето, така и срещу градушки.

Екстремното засушаване през лятото доведе до дефицит на вода в редица региони на Европа. В Германия сушата се отрази не само на трафика по Рейн, но и на фермерите, които изпитват остра липса на вода за поливни нужди както и за запълване на резервоарите на противопожарните служби. „Дойче Веле“ съобщава за интересна инициатива на властите в малкото германско градче Бад-Швальбах в провинция Хесен. От 12 септември в местния басейн предлагат на всеки желаещ да се възползва от мръсната вода, която вместо да се изхвърля в канализацията да послужи например за поливане. Общият обем на водата , която може да се използва повторно възлиза на 800 хил. литра.

Идеята предизвикала необикновен интерес у местните фермери, които с готовност се отзовали със специализирана техника, а на опашката се наредили и пожарните коли. „Водата е напълно пригодна за нуждите на напояването, защото в края на сезона е изчистена от хлорните примеси“, казва Рихард ван Рейн, контрольор в местния басейн. Идеята за споделяне на водата му хрумнала преди няколко години, но успял да я реализира едва през настоящия сезон, когато след няколко вълни на засушаване в региона започнали да изпитват остра нужда от вода. Според неговите разчети вода за всички желаещи ще има до 15 септември. Разбира се това едва ли ще реши всички проблеми вследствие на екстремното засушаване, но с акцията си той се надява да привлече повече внимание към промените в климата.

Швейцарските власти прибегнаха до използването на вертолети, с чиято помощ да напояват кравите по високопланинските пасища на Алпите, информира UkrAgroConsult. До помощта на военната авиация се стигнало заради сериозното засушаване. С тяхна помощ се попълват с вода почти празните резервоари в планината. Операцията се очаква да продължи две седмици, като вода за напояване на животните се доставя и на пасищата, където обичайно по това време се събира сеното за зимата.

Според командващия териториалната швейцарска армия Матиас Тюшер в акцията са били мобилизирани шест вертолета Super Puma. Машините могат да доставят общо около 400 хил. тона вода при капацитет от 1,5 тона на полет. „Заради глобалното затопляне подобни мисии в бъдеще могат да станат доста често явление“ заяви Тюшер. По-рано засушаването принуди и испанските власти да започнат операция за доставка на вода с танкери до най-засегнатите региони на страната.

Учени от института по овощарство в Пловдив демонстрираха система за саморегулиращо се напояване, информира ССА. Освен това беше показана и техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва. Между 11-13 май 2022 г. Институтът по овощарство – Пловдив към Селскостопанска академия беше домакин на работни срещи по проект DIVAGRI “Начини за разнообразяване на приходите в Африка чрез биобазирани и кръгови селскостопански иновации”. Изпълнението на проекта се финансира по Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Участници са 21 партньори от Германия, Австрия, България, Южна Африка, Намибия, Гана, Ботсвана, Турция, Мозамбик, Испания, Северна Македония. Координатор на проекта за България е гл. ас. д-р Светослав Малчев от Институт по овощарство – Пловдив.

На 12 май се проведе първата DIVAGRI работна среща на консорциума. На 13 май в опитното насаждение в Института се проведе обучение на членовете на консорциума за инсталация и мониторинг на SLECI система. Технологията “SLECI” (саморегулиращо, нискоенергийно, глинесто напояване) е техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва за регулиране на отделянето на вода от системата, спестявайки вода и енергия. След обучението по инсталацията на системата бяха демонстрирани съвременни методи за мониторинг и оценка на агроклиматичните условия в насаждението, състоянието на дърветата и качеството на получената продукция.

Непотърсени вемнаия в размер на 948 503 хил. лева са причината за освобождаване на стария директор на „Напоителни системи“ клон „Марица“ в Пловдив и назначаване на нов на 30 март тази година. Това се разбира от отговор на земеделския министър Иван Иванов на въпрос на депутата Александър Дунчев. 507 268 лева от несъбраните средства са за извършено напояване, а в тях влизат и несъбрани суми по договор за наем за които е изтекъл срокът на падеж, и които е трябвало да бъдат събрани авансово.

Освен това е било констатирано, че в периода „у на управление не са били извършени ремонтни дейности на каналната мрежа в клон ‘Марица“ с цел подготовка на напоителния сезон за 2022 г., което е застрашило доставката на заявени количества вода за напояване на земеделски производители.

„Новият управител притежава необходимите знания и в процеса на работа ще бъдат проверени опита и уменията му в управлението на стопанските процеси в клон Марица, който е с най-голям обем търговски дейности в дружеството и съответно формира съществен годишен доход.
С направената смяна Съветът на директорите цели недопускане натрупване на вземания и своевременно изпълнение на всички задължения на управителя в договора за управление, с който му е възложено управлението на един от най-важните клонове на „Напоителни системи” ЕАД „, се казва още в отговора.

Вътрешният одит направен от агроведомството на обществени поръчки в „Напоителни системи“ е показал, че има нарушения със средства от европейските фондове, стана ясно от интервю на земеделския министър Иван Иванов за БНТ. Както е известно още през миналата седмица той заяви на пресконференция без да влиза в конкретика, че ведомството е подготвило сигнали до органите на МВР, ДАНС и прокуратурата. Целта на назначената с встъпването на новото ръководство на министерството проверка е била, да се установи къде са отишли 107 млн. лева и е предизвикана заради съмнения за начина на проведените обществени поръчки.

Според думите му вътрешната проверка на дружеството е показала, че са правени опити за неговото източване, обществените поръчки са печелени от определени фирми а установените нарушения поставят под риск средствата от еврофондовете за селската програма.

Земеделският министър Иван Иванов ще сезира МВР и ДАНС със сигнали за нередностите с обществените поръки извършени от „Напоителни системи“ АД стана ясно при представянето на проектобюджета за 2022 година .“Всички събрани от нас данни вече са готови като сигнали и ще бъдат внесени в МВР и ДАН. “ Имаме налице всички доказателства за извършени закононарушения и очакваме разследващите органи да дадат нужната квалификация“, заяви Иванов. Той уточни че предходните сигнали изпратени от неговия предшественик, служебният министър Христо Бозуков са били свързани с невъзможността на новото ръководство назначено да упражнява дейността си. Компетентните органи работят и по теи сигнали. Настоящите са изключително конкретни по думите му, и са свързани с ремонтите на диги те на язовири и опитите за сключване на неизгодни договори, които да доведат до фалита на дружеството. Министър Иванов се въздържа от по-конкретен коментар за най-фрапиращите случаи на нарушения с обществените поръчки. Сигналите които ще бъдат подадени до МВР и ДАНС са свързани с нарушения за последните две години. Те са в резултат както на проведен вътрешен одит поръчан от настоящото ръководство на министерството, така и от постъпила информация от страна на изпълнителния директор.

Очаква се спорните обществени поръчки които са на обща стойност от 107 млн. лева да бъдат прекратени и да стартират нови процедури.

Целта според него на течащите и в момента промени в ръководството са да се оптимизира и направи неговата работа по-прозрачна, като за 2022 година агроведомството е успяло да осигури и по-голям бюджет за противодействие на вредното въздействие от водите. За текущата година този бюджет е фиксиран на 15 млн. евро. „Считаме че благодарение на това дружеството ще успее да посрещне всички предизвикателства що се отнася до природата“,добави министърът. Той е поставил за цел намаляване на половина на ръководния персонал на дружеството от сегашните 70.

Що се отнася до фонд „Земеделие“ министър Иванов заяви, че към момента няма констатирани нарушения в качеството му на разплащателна агенция. „Одитни мисии текат постоянно не само във фонда, но и в други второстепенни разпоредители на министерството и голяма част от тях са основани на сигнали от медиите като не е ясно още как ще приключат. Задачата ни от тук насетне да не даваме повод на подобни мисии, които да налагат санкции на структурите в рамките на министерството боравещи с европейски средства, и това да носи щети за бюджета на страната“, каза още министърът.

Земеделският министър Иван Иванов е сменил борда на „Напоителни системи“ като не изключва да сезира отново ДАНС и МВР за нередностите в дружеството. Това обяви той пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие днес. „Занимавам се с проблемите на „Напоителни системи“ от първия си ден като министър. Ситуацията там никак не е добра. Сменили сме членовете на борда на директорите с прависти от министерството за да може изпълнителният директор да изпълнява работата си“, заяви Иванов.

Ако той по думите му покаже, че има силите и възможностите да изчисти лошите вземания на дружеството и го изправи на крака, ще остане на поста си. „Задачите които сме му поставили са изключително тежки и краткосрочни“, допълни той.
Въпреки пренасочването на средствата по плана за възстановяване и устойчивост за инвестиции в напояването са предвидени 199,5 млн. лева от които 99,7 млн. лева са европейско финансиране и ще отидат при частни стопани. За проекти по плана за възстановяване игрждане на на собствени водоизточници, земеделските производители ще получават 50% финансиране от европейски средства.

Иванов припомни, че „Напоителни системи“ АД е бенефициент и по мярка 4.3 от сегашната програма. Поради съмнения за нарушаване на добрите практики на обществените поръчки той не изключи възможността за финансови корекции, и дори да се стигне до прекратяването на някои от тях и обявявани на нови такива.

„Към момента в централното управление на държавното дружество работят 69 души а на заплатите им дори и вие депутатите ще сте доволни“, заяви още земеделският министър. За да може дружеството да изпълнява дейностите си по ремонт и поддръжка на стопанисваните от него язовири, от земеделското министерство ще потърсят възможности за предоставяне на средства във връзка с дейности по опазване и превенция от вредното въздействие на водите. Иванов призна че преговорите с наетите фири за извършване на ремонт на вече рехабилитирани от тях диги на язовири които се скъсаха не са дали резултат. Именно по този повод Иванов не изключи отново да сезира компетентните органи в страната.

В министерството на земеделието се проверява как са договаряни 107 млн. лева за обществени поръчки в „Напоителни системи“ става ясно от интервю на министър Иван Иванов за БТВ. За целта е назначен вътрешен одит на дружеството, резултатите от който ще са известни до дни.

Освен това се подготвят и промени в неговото ръководство с цел неговото оздравяване. Към момента дълговете на „Напоителни системи“ възлизат на около 40 млн. лева. Според него фирми извършили ремонти на съоражения на дружеството, които още са в гаранционен срок отказват да отстранят възникнали в резултат на последно падналите поройни дъждове. По думите му са изпратени писма до фирмите, но нито една не е отговорила, че ще предприеме някакви действия. Материалите по всички случаи вече са предадени на Икономическа полиция за проверка.

Иванов допълни, че е обсъдил с директорите на държавните горски стопанства актуалните по-високи цени на дървесината, като според него имало обективни фактори за това като поскъпването на горивата. Резултатите от анализа на износа на дървесина се очакват да излязат в петък, като Иванов не изключи налагането на мораториум върху износа.

Европейската сметна палата констатира, че на ниво ЕС не се предприемат почти никакви мерки за намаляване употребата на вода от фермерите и иска въвеждане на по-строги правила за водоползването в аграрния сектор, информира topagrar.com. Нещо повече според одиторите в редица европейски страни потреблението на вода от земеделските производители остава високо и се подкрепя от европейски субсидии.

В нов доклад проверяващите изразяват своята загриженост, че с оглед на климатичните промени и зачестилите периоди на засушаване, фермерите ще имат все по-голяма нужда от вода. В същото време през 2016 година едва 9% от земеделските площи в ЕС са били напоявани, а земеделието е било отговорно за раазхищаванто на 2% от водните ресурси. Спрямо нивото на поливните площи от 1990 година това е намаление с почти 1/3 , а от 2010 година не се забелязва напредък. Одиторите препоръчват на ЕК да се погрижи и да поиска от отделните страни членки да обосноват размера на таксите а водоползване, които се налагат на земеделските производители както и за издаваните разрешителни за водоползване в аграрния сектор. Освен това плащанията по ОСП към фермерите за спазването на определени екологични стандарти да се обвържат и с ангажименти за устойчиво опазване на водните ресурси. Брюксел трябва да даде и гаранции, че плащанията по селската програма отговарят на принципите на рамковата директива за водите.

Проверяващите уточняват, че предприемането на мерки по намаляване на употребата на вода в земеделието не означава непременно повишаване на цените за нейното ползване. Те препоръчват на Европейската комисия да вземе под внимание това, че в някои региони с недостиг на вода, земеделските производители и сега изпитват проблеми както заради климатичните промени, така и заради свитото потребление на вода и растящото търсене на земеделска продукция.

„Единствената възможност темата за напояването да се върне отново на дневен ред е да се смени концепцията. Вместо 255 отделни проектчета, от които наистина може да се краде, Държавата може и трябва да подготви два проекта, съгласно които да се направи цялостна рехабилитация на всички напоителни съоражения в Южна и Югоизточна България“, пише в профила си експертът по аграрните въпроси и бивш кандидат за земеделски министър от „Има такъв народ“ Пламен Абровски.

Според разчетите извършени от неговия екип за рехабилитация на съораженията на територията на клоновете на “Напоителни системи” ЕАД “Бургас“, „Средна Тунджа“, „Горна Тунджа“, „Марица“, „Тополница“ и „Хасково“ ще са необходими 494 579 700,03 лв. без ДДС. Причината според Абровски, основните усилия а рехабилитация на мрежата от напоителни съоражения да се насочи в този регион, е че там основно е съсредоточено производството на плодове, зеленчуци и грозде.

По думите му в следващите години през заемната част на Плана за възстановяване и устойчивост може да се осигурят допълнителни средства за рехабилитация на останалата част от хидромелиоративната мрежа на страната.

„Решението да свалим проекта за напояване от плана за възстановяване далеч не е било лесно, а много трудно и беше взето вследствие на разговорите от два месеца с Брюксел. Проблемът е , че проектът не е покрил нужните изисквания, които отнемат месеци. Получаваме ясна индикация от Брюксел, че това е най-проблемния проект в текущата версия на плана. Така както е написан той влиза в разрес с директивата за местообитанията, с директивата за водите и за ОВОС. Не е направена оценка не само на отделните обекти, но и оценка на комулативното въздействие върху водния стрес. Не получихме експертна защита, защото експертността в отделни части на страната явно също е била нарязана на скрап“.Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов в отговор на въпрос на Пламен Абровски от „Има такъв народ“. Вследствие на проведени разговори с държавното дружество „Напоителни системи“ е станало ясно, че оттам не са работили по този анализ, и той няма как да се случи за три или четири седмици. Пеканов увери депутатите че се търсят компенсаторни механизми, като именно за целта е бил предложен специален фонд за модернизация и екологизация на земеделието. „В активни разговори сме със сектора, но е честно да се признае, че тези 850 млн. лева не са били защитени до момента и нямаше как да ги защитим за няколко седмици и в този смисъл ще се опитаме да компенсираме земеделието с други средства по плана за възстановяване“, добави още Пеканов.

Несъгласие с това становище изрази бившият земеделски министър Десислава Танева, според която липсва подобна индикация за отказ на Брюксел да одобри проекта, като на всички етапи на преговори с Брюксел са били предоставени нужните аргументи с документи за неговата защита. „Темата за въздействието на проекта върху околната среда идва от изискването, прието от служебното правителство за въвеждане на комулативна екологична оценка, нещо което е липсвало преди 28 май, когато е прието това решение“, каза Танева. Тя даде пример с Румъния, която също има подобен проект, който обаче призна, че също е понесъл критики от Брюксел и е бил оттеглен неговия първи вариант. За връщането на проекта в плана за възстановяване се обявиха и от парламентарната група на „Има такъв народ“.

През настоящото лято наблюдатели и медии се фокусират както върху традиционната жътва, така и върху политическата. И ако първата за радост на фермерите и при всички обективни и субективни трудности върви повече от добре, а резултатите видимо ще са по-добри, то не така стоят нещата с политическата жътва. По волята на суверена политиците минаха през поправителен изпит, който за сега по всичко изглежда е на кантар дали ще издържат успешно.

Резултатите от вторите за годината предсрочни избори са почти същите. Същи са и лицата влезли в новия парламент, както и някои от кандидатите за изпълнителната власт. Същата е и бройката на парламентарно представените формации, както и разделението им по равно на системни и несистемни, което подсказва, че вариантите за намиране на общ език се свеждат до минимум.

Служебният кабинет получи възможност да ремонтира националния план за възстановяване от кризата с коронавируса който припомняме че трябваше да бъде внесен в ЕК още през април. Новината за фермерите след ремонта е отпадането на проекта за реновиране на напоителните системи, за който прежде управляващите планираха да отидат над 800 млн. лева.

С оглед на зачестилите периоди на засушаване и на фона на локални макар и спорадични протести на населението заради безводие това едва ли е добра новина. Не можем обаче да отречем, че набързо подготвеният план за възстановяване спуснат без каквото и да е обществено обсъждане едва ли щеше да мине пред Брюксел, защото в предходния му вариант приличаше по-скоро на фентъзи роман за строене на въздушни кули с чужди средства, отколкото на реално изпълнима програма за възстановяване с реалистично видими резултати.

Да напомним, че и по-голяма част от реалните браншови организации се възпротивиха на възприетия модел при който милиони трябваше да се излеят единствено и само в едно държавно дружество за ремонта на морално остарели магистрални напоителни съоражения, там където все още ги има, без реално да е направен анализ на състоянието не само на мрежата, но и на самото дружество, което пък се оказа въвлечено в съдебни спорове след отстраняване от служебния земеделски министър на управленското му тяло и открити масови нарушения след вътрешен одит.

И ако за земеделския производител основният бич е недостигът на вода и все по-екстремните засушавания, за горите този бич породен и от сушата са пожарите. Последният случай е с големия пожар от преди дни в Свиленградско. След идването на служебния кабинет една от първите промени на Христо Бозуков бе смяната на шефа на агенцията по горите с младия и амбициозен експерт Александър Дунчев. Там оказа се борбата с „гумените глави“ е жестока и неравна. Сам той призна преди дни, че смяната на модела на управление в сектора , в който инспекторите приемат работата си по-скоро като синекурна позиция, отколкото активно да осъществяват контрол по опазване на горите ще е сложен и дълъг процес. Понеже му се пречи да промени нещата и работата на самата агенция отгоре, Дунчев е предприел друг подход – да търси широка обществена подкрепа за всички свои мерки и действия. И се получава с дейни, разбиращи и можещи служители.

Само за илюстрация на положението в сектора ще дадем пример с най-близо намиращата се планина до столицата. В териториалното поделение на ДГС София само трима горски служители се грижат за целия природен парк. Да не говорим че горите в последните две десетилетия съвсем не са били сред приоритетите на европейските програми, просто защото там освен дървесина няма какво да се краде. Скоро предстои да излезе още един проблем освен безпаричието в сектора, свързан с арендованите на мутри и олигарси ловни стопанства, които оказва се държавата скоро едва ли ще си върне.

По време на едно от посещенията си при откриване на жътвената кампания президентът Румен Радев сравни политиците със земеделските производители, за които няма пек и дъжд, и те са винаги на полето, а след изборите призова политическите партии да поемат своята отговорност, защото явяване на трети поправителен изпит ще е за сметка на хората. Дали политиците ще си вземат бележка и ще повишат успеха си, а с това и доверието сред хората, или борбата с „гумените глави“ ще продължи до тоталното имизчистване, измиване и изчегъртване скоро ще стане ясно. За земеделието обаче този процес на пречистване едва ли ще донесе някакви позитиви. Защото кръговратът на земеделската година си върви неумолимо. Днес садиш, утре прибираш. И така всичко се повтаря без значение от това дали вали, вее или пече. Тези на полето трябва да прибират плодовете родила земята. Политиците определено отстъпват в прибирането на тяхната „жътва“и се показват като безотговорни и слаби двойкаджии. Дали ще наваксат или ще си останат „гумени глави“ ще се покаже до есента.

В новия вариант на плана за възстановяване ще отпадне предлагания от държавното дружество Напоителни системи“ АД проек за инвестиции във възстановяването иа изграждането на на хидромелиоративната мрежа на страната за който първоначално бяха предвидени да отидат 850 млн. лева, информира „Дневник“, позовавайки се на изявление на вицепремиера по управление на фондовете Атанас Пеканов.

Той уточни, че проектът на „Напоителни системи“, на стойност 850 млн. лева, е нямало как да бъде финансиран, тъй като не отговаря на изискванията на плана – липсват данни, че няма да навреди на околната среда. Той поясни, че пари за проекта могат да се търсят от предвиден нов фонд за модернизация на земеделските стопанства. Съмнения за това, че проектът не отговаря на екологичните изисквания бяха изразени от Пеканов още в началото на месеца.

Вече бившата шефка на дружеството Снежина Динева заяви след промените в „Напоителни системи“ АД направени от служебния министър Хр. Бозуков че ще се стопира работата по този проект, който вече светел в зелено. Първоначално се предвиждаше съкращаване на предвидените средства с 30%.

Срещу планираните 800 млн. лева за напояването се обявиха и повечето представители на бранша, които по време на неформална среща още в предходното народно събрание през май се обявиха за създаване на механизъм за разпределение на част от средствата под формата на ваучъри между фермери, които могат да участват със свои проекти в изграждането на вътрешната хидромелиоративна инфраструктура, която да отвежда водата от магистралните водопроводи до стопанствата им.

Ревизираната версия на плана съдържа 57 инвестиционни проекта, или с 11 повече от старата версия на плана. Освен това ще се финансират 43 реформи, или със 7 повече. Планът вече е публикуван за обществено обсъждане. Пеканов даде да се разбере, че не е важно кога България ще представи плана в ЕС, а е ключово той да е добре подготвен. Както е известно, целта на плана е да подпомогне страните от ЕС за по-бързо преодоляване на икономическата криза, преход към зелена и дигитална икономика и повишаване на продуктивността.

В обръщение на националната федерация „Земеделия и горско стопанство“ към КТ „Подкрепа“ до премиера, земеделския министър, бъдещите депутати и президента на страната се алармира за готвен фалит на дружеството „Напоителни системи. Чрез него синдикалистите задават въпроса, дали е в ход обявяването на държавното дружество в несъстоятелност.

Причината за това според тях е че „от 13.06.2021 г., след освобождаването на Съвета на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД, включително Снежина Динева в качеството й на изпълнителен директор, от министъра на земеделието, храните и горите Христо Бозуков, дейността на дружеството е практически блокирана.“ Вследствие на това заради обжалване от старото ръководство, новоназначеното не може да бъде вписано в Агенцията по вписванията.

„В резултат, новото ръководство не може да изработи спесимен и електронен подпис в банката, която обслужва дружеството.Всичко това блокира разплащанията към контрагенти, НАП и служители. Към този момент има неразплатени осигуровки и заплати на част от служителите на дружеството“, се казва още в писмото.

Според синдикалистите предприятието може да фалира не поради липса на финансови средства, а заради прилагане на юридически хватки. Недопустимо е твърдят от федерацията да съществува законова възможност, чрез която да се блокира дейността на 100 % държавно дружество, което е част от националната сигурност на страната.

Националната Федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ “Подкрепа“, заедно с техните членове в „Напоителни системи“ ЕАД, няма да допуснат да се случи поредният опит за ликвидиране на дружеството , което отговаря за опазването от вредното въздействие на водите и подсигурява вода за напояване на стратегическия за продоволствената сигурност на страната ни земеделски сектор!

В писмото се припомня и какво се случи с дружеството в последните години и се призовава за законови промени за да се избегнат в бъдеще подобно блокиране на работата на стратегически важни за страната ни дружества.

„
Назад в годините, като представители на работещите в „Напоителни системи „ ЕАД, заедно с нашите членове преминахме през множество протести, включително и палатков лагер пред Министерския съвет , за да принудим управляващите да върнат – чрез корекция в Закона за водите, финансирането от републикански бюджет на дейността по опазването от вредното въздействие на водите , която беше отменена в закона през 2011 година и която промяна доведе дружеството до фактически фалит през 2017 година .

През последните години в дружеството влизаха целево средно по 19 млн. лева от републиканския бюджет. Ръководството изтегли кредити, с които да покрие натрупаните задължения към НАП . Чрез разпродаване на активи, бяха покрити значителна част от задълженията на дружеството към различни контрагенти . Всички работници и служители съзнателно изпълняват служебните си задължения и дружеството е стабилизирано именно чрез гарантираните средства от бюджета.“

Служебният министър на земеделието Христо Бозуков е разпоредил да започне одит на дейността на държавното дружество „Напоителни системи“, съобщиха от ведомството. Предмет на проверката ще бъдат определянето на прогнозни цени при провеждането на обществени поръчки, задълженията на дружеството, разпоредителните сделки, определяне на състава и възнагражденията на Съвета на директорите, както и сключените граждански договори и тези с лица, придобили право на пенсия.Както е известно при представяне на екипа си министър Бозуков съобщи за постъпили сигнали за нарушения при изпълнение на обществени поръчки свързани със закупуването на бетон на завишени цени. Очаква се одитът да приключи до 4 юни 2021 година.

В землищата на Сливенски и Ямболски регион стартира напоителния сезон, като за сега водата в язовирите е достатъчна, информира БНР. Шефът на клон „Средна Тунджа инженер Пламен Иванов е уверил,, че в основния язовир използван за напояване в тези региони „Жребчево“ има достатъчно количества вода. Към момента по думите му във водоема има 335 млн куб. метра вода. Според него нивата в язовира са по-високи от миналогодишните, като се очаква да се запазят добри и след края на напоителния сезон.

Цената за напояване на декар площ остава същата като миналата година.

Таксите са на декар, която е 12 лева и на кубик вода, която е по 15 стотинки.

През 2020 в региона са били напоявани около 65 хиляди декара земеделски площи, както и овощни градини и лозя, а очакването е тази година да няма драстично намаляване на площите.

На среща в парламента вчера с депутатите от „Демократична България“ Албена Симеонова и Борислав Сандов, представителите на така наречените чувствителни сектори в земеделието- производители на плодове и зеленчуци и животновъди се обединиха около това, че планираните средства за напояване и дигитализация предвидени в плана за възстановяване трябва да се преразгледат . Както е известно според разчетите на управляващите за напояване трябва да отидат близо 870 млн. лева , а за дигитализация- около 23 млн. лева.
„Има три месеца, след внасянето на плана в Брюксел които всички свързани с този сектор трябва да помислят, как да се преструктурира така, че средствата да отидат за полза и на земеделието и на държавата и на природата“, заяви по време на срещата Борислав Сандов. От своя страна браншовите организации признаха, че са проспали времето от една година в която предвидените средства за реализиране на частни инициативи по плана за възстановяване от 170 млн. лева са отишли към министерството, и са останали едва 30 млн. лева за такива инициативи. В същото време земеделското министерство планира да пусне обществени поръчки за изграждането на вече съществуващи информационни системи. По време на дискусията Борислав Сандов акцентира върху това, че със средства по плана за възстановяване не могат да се подпомагат проекти по ПРСР.
„Мисля че именно ние като представители на чувствителните сектори трябва да предложим някакво решение, защото тъкмо ние страдахме най-много от получения дисбаланс в подпомагането в земеделието още от предишния програмен период, който продължи и през този и ще продължи и през преходния период“, каза и Албена Симеонова, мотивирайки се защо на срещата не са били поканени представители на зърнопроизводителите. От страна на биопроизводителите са сондирали мнения с техни колеги от Европейската асоциация на биопроизводителите за това, какви промени биха могли да се направят по плана за възстановяване. „Разбрахме, че не могат да се извършат коренни структурни промени, но все пак е възможно да се промени нещо, защото е срамота почти 1 млрд. лева да отидат само за напояване“, каза още Симеонова. Тя се позова на получена от Световната банка информация за анализ за напояването у нас, който се говори, че за него са необходими три пъти повече средства от предвидените.
„Обидно ми бе, когато чух колега да казва, че вместо 200 декара с ябълки отглежда 200 декара с жито , което не иска нито хляб, нито вода. Отказал се от ябълките, защото когато ги предложил на борсата срещу лев и 20 стотинки, му ги върнали, защото получили гръцки ябълки на по 90 стотинки. В Гърция и Румъния си имат своя протекционизъм, докато ние не можем да се справяме за да защитим своето производство“ каза още тя.

Браншовите организации искат дългосрочни мерки достъпни за всички

Пред представителите на бранша Албена Симеонова прочете специално обръщение към министерството, в което се казва, че се пренебрегва анализ на Световата банка и се планира огромен ресурс да отиде за възстановяване на напоителни системи от миналия век и че държавната фирма „Напоителни системи“ трябва да бъде закрита. Вместо това се позволява управлението да възстанови порочната практика за наливане на милиони в кухи структури. Според браншовите организации основният риск от подобна интервенция е свързан с увреждане на речните системи, с интервенции за възстановяване на помпени станции и отводняване на влажни зони, които според всички учени са последните решения, които могат да поддържат водния баланс в почвата. Освен това за изливането на бетонни канали ще бъдат дадени милиони, като водата ще се доставя на ограничен кръг земеделски производители от един доставчик и на висока цена. Вместо това се искат дългосрочни решения, достъпни за всички фермери, и които да са устойчиви на променящия се климат и да подобряват водните баланси в почвата. За целта се предлагат някои решения като опазване на повърхностите на водните тела от попадане на препарати за растителна защита, създаване на зелени биофилтри около напоителните системи , компенсаторни мерки за използваните еко системни услуги, стимулиране на хранителното биоразнообразие, стимулиране на широкото използване на български сортове, въвеждане на агролесовъдски практики , грантове за местните общности, които подпомагат фермерите по регионите сами да решават своите проблеми и целеви помощи за коопериране на малките производители и други.

Загубите на вода само от един язовир са 500%

„Този план за възстановяване представлява наливане на вода в пясъка“, каза и Божидар Петков, напомняйки за битките с „Напоителни системи“ заради безводието през миналата година. „Това гръмко заглавие за рехабилитация на напояването ми звучи малко като електрификация и съветска власт правят комунизъм“, добави Петков. Според него при нас напояване и зелена власт няма да направят ефективно земеделие, а най-смущаващото е, че самият правилник за възстановяване е така направен, че там където е текло пак ще тече, а там където не е, пак няма да потече. „Няколко пъти съм се срещал с представители на „Напоителни системи“, които обясниха , че рехабилитация на напоителните системи означава, че там където е имало земно-насипен канал, пак трябва да се направи такъв. Ако е бил бетонен, само такъв или ако е било тръбопровод- само тръбопровод“, добави Петков. Той припомни, че в миналото само язовир „Ястребино“ е захранвал с вода близо 170 хил. декара земеделски земи а сега се захранват едва около 17 хил. декара. Освен това структурата е тотално променена, и повечето производители, които са отглеждали плодове и зеленчуци, сега са преминали към отглеждането на зърнени култури. „Ние предложихме вместо по бетонни канали водата да минава по тръбопроводи под налягане и така да постъпва в нашите системи за капково напояване“, като пропускливостта им ще е такава, от каквато фермерите имат нужда, и така няма да се получават загуби на вода, добави още той. От отпуснати от язовир „Ястребино“ 17 млн. кубика вода, са отчетени, че за напояване са отишли едва около 800 хил. кубика вода, което представлява загуби от порядъка на 500%.

Либерализация на пазара за вода на напояване и възможности фермерите сами да възстановяват съораженията по места

Сред предложенията на браншовите организация бяха например „Напоителни системи“ да бъдат дадени на концесия, така, че самите фермери с тези пари да имат възможност да възстановяват напоителните съоражения по места или да се дават ваучери от по 10 хил. евро на всеки отделен проект, както и либерализиране на пазара на напояване, така че всеки фермер сам да избира подобно на енергийната система оператор, от който да получава нужните му количества вода. Според представителите на бранша създаването на сдружения за напояване е нереализуема задача заради изискването земеделските производители да са собственици на 50+1% от земите, които обработват. Освен това по време на дискусията стана ясно, че за ремонт и рехабилитация са били предвидени само магистралните водопроводи и канали, тъй като само на тях държавата е успяла да извади нотариални актове за собственост, нещо което е практически невъзможно за съораженията от така наречената вътрешно-канална мрежа, която преминава през земи на десетки собственици и за да се случи това, ще трябва да се искат разрешения от всеки един от тях.

Анелия Иванова от Подкрепа“ напомни, че мераците за закриванена „Напоителни системи“ още по времето на Мирослав Найденов като земеделски министър са били спрени благодарение на това, че се е оказало, че дружеството е свързано с националната сигурност на страната. „Не бързайте да го закривате, а мислете как да се възстанови бизнеса, и парите наистина трябва да отидат именно за това, защото Covid 19 наистина даде отражение на бизнеса. Проектът вече е остойностен, и ние вече имаме информация за това дори кои фирми се готвят да получат едни милиони за рехабилитация на напоителната система“, заяви Иванова. Според нея браншът трябва да съсредоточи усилията си да предотврати изсипването на тези средства в една куха структура като „Напоителни системи“ .
Божидар Петков уточни, че браншът не иска да се закриват съоражения като язовирите, които са част от националната сигурност на страната, а да се закрие самата мрежа, която освен че е неефективна, и продава вода за напояване на земеделските производители с 1000 % надценка.

Новият напоителен сезон чука на вратата. Добре че падна малко снежец, да понапълни водоемите. Фермерите са нация недоверчива. Не вярват че водата ще стигне до тях. Пак някой ще източи язовирите, и със сигурност не за да си полива доматите и краставиците. Тогава откъде ли може да дойде вода?! Пак ще се надяваме на зелените човечета, дето все още не сме ги открили. Затова пък на Марс нали вече уж са открили вода. Може оттам да дойде чрез марсиански оранжеви облаци. А като говорим за дъжд, то не рядко довлича със себе си и градушки, на места като орех, на места като лешник. И пак пропаднали площи, пак кахъри с неблагодарни застрахователи. Там се чакаха едни пилоти от Пампасите, дето уж щели да борят градушките самолетно, като истински соколи. Още ги няма. То и самолети няма. Ще се инвестира в привличане и обучение на ракетострелци и ракетоносци. Истински земеделски космически войни. Нали все в светлото бъдеще праз лук джоджан нейде из космическите плантации ще трябва да гледаме.

Като отворихме дума за за помощи, политиците издигнаха предизборно нов лозунг“Всички субсидии стават в крипто валута“. Така фермерите хептем нищо няма да видят, защото кой е виждал как изглеждат там различните му биткойни, етериуми или тегери Нищо че Мъск обяви неговата тесла за конвертируема на тези невидими средства. С нея обаче картофи или зеле едва ли могатда се изтесат.

Както е тръгнало, нашият дом ще ни изгони като наематели, щом се отнасяме толкова зле с поверените ни имоти. Такива квартиранти даже и на Земята не и допадат. Квартиранти дето разрушават хубавата и природа,  унищожават вместо да опазват растения и животни-  не и трябват. Да отиват да си търсят друг дом каменист и песъчлив. Там няма какво да унищожават. Вместо градеж, навред цари разруха. А земята все ще се намери кой да я обработва.

Ако това ви се струва за реално, не е. Поне за сега е само първоаприлска шега! Но кой знае….

Честит първи април! 🙂

Най-влиятелната лобистка организация на фермерите и кооператиите в Европа Copa Cogeca обяви, че подкрепя новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климат. „Подкрепяме целта на стратегията да разработим механизъм за сертифициране на отстраняването на въглерод, за да насърчим инициативата за отглеждане на въглерод, обявена в рамките на Европейския зелен договор. Copa и Cogeca разглеждат развитието на въглероден пазар за пазарни схеми за кредитиране на въглерод като дългосрочно жизнеспособно решение за осигуряване на екологичните и икономическите стълбове на устойчивост“, се казва в съобщението на организацията.

Един от ключовите стълбове според тях на адаптацията към изменението на климата в земеделието е повишаването на устойчивостта на културите, където Новите техники за развъждане предоставят широка палитра от решения. Копа и Когека подкрепят целите на стратегията за създаване на законодателна среда за растителни.

Недостигът на вода е сериозен резултат от изменението на климата във все по-голям брой европейски региони и създава нарастващи предизвикателства за производителите на храни. Прецизните селскостопански технологии са ключови за по-доброто и индивидуално използване на водните ресурси при производството на храни. Чрез Общата селскостопанска политика и други политически средства правилният набор от инструменти и благоприятната финансова среда за прецизно земеделие играе жизненоважна роля в подпомагането на прехода към по-устойчиво производство на храни.

Освен селското стопанство, горското стопанство играе ключова роля в решенията, основани на природата: адаптацията ще работи в синергия с мерките в горския сектор, отразени в предстоящата стратегия на ЕС за горите.

Необходими са решения за бърза адаптация в природните сектори, основани на солидни изследователски иновации, подкрепени от програма „Хоризонт Европа“. Копа и Когека особено приветстват силния акцент на стратегията за международно сътрудничество, надграждайки ангажиментите по Парижкото споразумение за спиране на глобалното затопляне, без да се прави компромис с продоволствената сигурност 7%.

Безумието на политическата класа у нас достигна сякаш дъното. Поводът има ли водна криза или не. Днес министърът на околната среда и водите Емил Димитров заяви, че Бургас е заплашен да остане без вода след май месец 2021 г. Последва мълниеносно оправдание от земеделския министър Десислава Танева, че виждаш ли министърът бил болен и разстроен и обвинения за цирк и липса на комуникация. След бърза сбирка при Борисов, беше обсъдено тристранното сътрудничество между подопечните му министри на екологията, регионалното развитие и земеделието, и се заключи, че криза няма.

Да припомняме ли, че властта си затваряше очите дълго преди да избухне кризата в Перник, а после скорострелно се разбърза да я решава. Ето защо Танева вместо да говори небивалици, да отиде да пита точно фермерите в Източна България няма ли криза, не пострадаха ли от сушата през тази година. Суша станала причина за проваляне на цялата стопанска година там.

Неуредицата и хаосът в напояването що се касае до земеделието не са от днес и вчера, и въпреки че бяха дадени милиони на Световната банка за изготвяне на специална стратегия, чието изпълнение трябваше да реши проблемите, тя беше тикната в нечие чекмедже. Ние от дълго време питаме, какво се случва с нея, и защо не се изпълнява. Отговор обаче няма кой да даде, а дори по време на едно от последните заседания на тематичната работна група за новата стратегия беше казано, че не се знае с колко язовира разполагаме за целите на напояването. Цифрите изнесени от администрацията за техния брой -между 3 000 и 5 000, е поредното потресаващо доказателство за безхаберието, което цари в сектора. Успокоенията идват от факта, че има едни 820 млн. евро за усвояване, които могат да отидат за рехабилитация на напоителната система. За каква рехабилитация може да става дума, след като няма инвентаризация на съществуващата мрежа от хидромелиоративни съоръжения- язовири и канали. Не се знае кое чия собственост е, и това се признава и от бранша, но кой да го чуе.

Този път съм склонен да повярвам на Димитров, че кризата не само в напояването, но и в битовото водоснабдяване и то не само за Бургас скоро ще се усети с пълна сила. А вие?!

Сушата и безводието през тази година се оказаха основно предизвикателство за земеделските производители, а ако скоро не се приемат спешни мерки, редица подсектори ще изчезнат. Освен зърнопроизводителите заради недостиг на вода остри проблеми изпитаха и производителите на плодове и зеленчуци. „В нашия сектор сушата нанесе доста големи поражения- между 30 и 50%в някои области“, каза в интервю за БНР председателят на асоциацията на производителите на малини и ягодоплодни растения Божидар Петков. Проблемите според него са свързани основно със слабите валежи през миналия стопански сезон. Освен това според него към по-голяма част от язовирите се присъединяват ВиК дружествата, като заплахите за воден дефицит са създали психоза в обществото, а от екоминистерството са наложили значителни ограничения върху подаването на вода за „Напоителни системи“.

„Предизвикахме междуведомствена комисия, която установи например, че в язовир „Ястребино“  има достатъчно вода както за напояване, така и за битови нужди, но по незнайни причини се всява психоза за недостиг на водата за питейни нужди , и от МОСВ постоянно ограничаваха количествата за напояване“, добавя Петков. Според него за 2019 година за нуждите на напояването са били изразходвани около 17 млн. куб. метра вода при големи икономии. Той посочи като пример град Антоново, където заради необходимо потребление за питейни нужди отт 150 хил. куб. метра вода в язовира блокирани за нуждите на напояването са останали 12 млн. куб. метра.

От земеделския бранш са направили предложения за законови промени, чрез които водовземането за питейни нужди да се отдели от това за напояване. Една от причините за липса на достатъчно вода за напояване е и остарялата мрежа на „Напоителни системи“, като Петров даде пример с язовир „Тича“, от който през миналата година за напояване са били отпуснати около 17 млн. куб. Метра вода, от които до фермерите са достигнали едва 2 млн. куб. Метра вода. „Водните ресурси стават все по-малко, и ако продължаваме да разхищаваме със същите темпове, поливното земеделие е обречено“, каза още Петков. През тази година според него е имало Производители , принудени от безводието да разорат около 300 декара с малини. За създаването на съоражения за капково напояване върху един декар с малини са нужни по думите му между 1 300 и 1500 лева, което е много повече от цената на едно елитно животно.

Земеделието тази година представлява низ от огнища и „пожари“, в прекия и преносен смисъл и въпреки кавичките. Черният списък от негативни фактори лавинообразно се увеличава, а причините за влошаване на икономическия климат на фермерите са най-различни от АЧС и птичи грип, през кризата с коронавируса и климатичните промени. И ако със вирусите и болестите човек някак си може да се пребори, то с климата едва ли, а негативните последици от екстремните температури и засушаването тепърва ще стават все по-големи.

Засушаването през миналата година удари първо фермерите в страни като Германия и Франция , а през тази дойде и до нашите географски ширини. И фермерите го почувстваха моментално, защото липсата на сценарий за справяне с последиците от засушаването, веднага влоши жизнеспособността им. В този сценарий би трябвало да се включват освен косвени и преки финансови компенсации и адекватно напояване. За напояване обаче някои фермери в региони като Карнобат и Бургас както признаха не са и чували. Остава финансовата помощ, която обаче може да е само временно решение. Никой не може да каже, дали засушаването не може да се повтори и през следващата година.

За напояване и дума не може да става, защото такова няма. Поръчаната срещу милиони стратегия за развитие на напояването остава на трупчета, а предходният министър на земеделието Румен Порожанов полугласно я обяви за неработеща. Пари на вятъра!

Експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури още от началото на пролетта алармират за очаквано засушаване, позовавайки се на компютърни симулации и сателитни технологии, каквито в родното министерство тепърва ще се използват с експериментално приложение. Тези експертни доклади обаче едва ли достигат до администрацията в земеделското ведомство, иначе тя нямаше да бъде изненадана.

Що се отнася до адекватното събиране и анализиране на данните изоставаме с десетилетия. При нас данните се събират по телефона от общинските земеделски служби. Не е случайно, че и депутатите от доста време отправят критики към безумната статистическа информация , предоставяна от една цяла дирекция в МЗХГ, която дори се оказва непълна, освен и неточна. На нея се чудят и експерти и фермери. Как например в сушава година като тази,данните за средните добиви давани от фермерите и от официалната статистика се разминават драстично, а министър Танева ни в клин, ни в ръкав ги убеждава за нови „рекорди“ и стабилен зърнен баланс. Уви нещата, описани вчера от фермери от Добрич до Карнобат не отговориха на подобни светли прогнози, а държавата пак се оказа изненадана.И докато депутатите може би подтикнати от актуалната обстановка в страната се пазят от политизиране на проблема със засушаването, фермерите търпят загуби. Този път от сушата, а ролята на държавата за разрешаване на проблема, за създаване на условия за изграждане на напоителни системи, така че в бъдеще да се отговори с предвидим сценарий на подобни кризи просто я няма.

26 проекта по подмярка 4.3 за изграждане или възстановяване на съоражения за напояване са подали от „Напоителни системи“ АД , съобщиха от агроведомството. Бюджетът определен по тази подмярка е в размер на 98,5 млн. лева, като стойността на подадените проекти надминава 114,7 млн. лева.

Други 6 проекта на обща стойност 12,07 млн. лева при бюджет от 9,8 млн. лева са подадени от сдруженията за напояване. Оценката на подадените проекти ще се извърши на два етапа, като първо ще бъде оценено административното съответствие, а след това финансовото и техническо съответствие.

Отпадъчните води, третирани съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Темата е изключително актуална в контекста на глобалния проблем с недостига на вода, който не се ограничава само до традиционните сухи райони. От ЕК дори подготвят специална директива, която ще третира използването тъкмо на пречистени отпадъчни води.

В този аспект устойчивото пречистване на води и възможностите за повторната им употреба в селското стопанство бе една от полезните и с реални практически измерения тема, която доц. Стефан Шилев от Аграрен университет – Пловдив разгърна в презентацията си от първия дискусионен панел на конференцията, организирана от Селскостопанска академия в рамките на Международната селскостопанска изложба от АГРА 2020. Целта на презентацията беше обобщаване, споделяне и представяне на най-добрите практики и резултати от научните изследвания и тяхното приложение на език, лесен за разбиране от фермерите и лесовъдите.

Стана ясно, че „всъщност 17% от европейската територия страда от недостиг на вода, а 46% от европейското население живее на места, които са подложени на воден стрес. Проблемът е особено остър в Южна Европа, където е нарастващо търсенето на вода главно за селското стопанство и туризма. Аграрният сектор в Европа представлява един от най-големите потребители на вода, който използва 36% от общото годишно водопотребление в цяла Европа и 75% в средиземноморския регион”. Това са само част от констатациите и изводите в представения от доц. Шилев проект на SUWANU EUROPE (тематични мрежи, съфинансирани от Европейската комисия по програма „Хоризонт 2020“). Този проект е фокусиран върху повторната употреба на вода в Европа чрез пречистени отпадни води в селското стопанство.

Отпадъчните води, третирани съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Целта на проекта е да насърчава ефективния обмен на знания, опит и умения между практикуващите и съответните участници в повторната употреба на вода в селското стопанство, така че директните приложими технологични и организационни решения да бъдат широко и балансирано разпространени в цяла Европа, което да доведе до по-устойчив селскостопански сектор за справяне с недостига на вода и климатичните промени.

SUWANU EUROPE се основава на предишен проект за пречистване на водата в Европа, наречен SuWaNu: Устойчиво пречистване на водата и възможности за повторно използване на хранителни вещества, който се състои в разработването на стратегии, основани на проекти за повторна употреба на вода за решаване на проблеми като недостига или наличието на хранителни вещества. SUWANU EUROPE обаче е замислен не само като разширение на предишните дейности по проекта SuWaNu, но и като създаване на нов инструмент, основан на съществуваща мрежа за ускоряване на усвояването на резултатите от научните изследвания в областта на повторната употреба на вода в селското стопанство и иновациите на водата в Европа.

Поради тази причина проектът ще създаде регионални работни групи между членове на консорциума и съответните участници в 8 целеви региона, които ще работят за разпространяване на резултатите от проекта за рециклиране на вода. Целта е да се установят постоянни връзки – извън времевата рамка на проекта – със съответните местни участници, насърчаване на потока информация между изследователи, частни иноватори, граждански организации и публична администрация.

Източник: ССА

Чрез приемане на нови правила, ЕС предприема мерки за намаляване риска от недостиг за вода от напояване, съобщава AGPress.eu. Те регламентират използването на пречистени градски води в селското стопанство.

„Правилата ще помогнат на Европа да се адаптира към последиците от изменението на климата. Регулацията, която е в пълно съответствие с кръговата икономика, ще подобри наличието на вода и ще насърчи нейното ефективно използване“, се казва още в прессъобщението. Наличието на повече вода особено в периоди на засушаване ще спомогне зза предотвратяване на недостига на реколта, а оттам и на храна.

Правилата дават право на всяка отделна страна членка, съобразно спецификите на климатичните условия сама да решава, дали да използва регенерирани отпадъчни води за нуждите на селското стопанство. Проекторегламентът беше приет на първо четене в началото на месеца, и се очаква да бъде публикуван след окончателното му приемане/

Австралийската компания Riverina Winegrape Growers предлага на местните винопроизводители специализиран софтуер, който им помага правилно да определят нужния им бюджет за напояване на лозовите масиви, съобщава порталът Winetitles Media.  Ценообразуването на водата използвана за напояване на лозите се очаква да остане ключов фактор за рентабилността на фермерите с оглед на застоя на цените на гроздето на пазара.

От Riverina Winegrape Growers насърчават винопроизводителите внимателно да следят бюджетите си за напояване, с оглед и на продължаващата тенденция за засушаване. Софтуерът позволява на винопроизводителите да направят баланс на разходите за напояване, съобразно изкупните цени на гроздето, предлагани от регионалните винарни.  Това би им позволило да разберат каква е рентабилността на всеки от лозовите масиви още преди реколтата през новата година. „Ние можем да помогнем на фермерите с указания за ползването на необходимия им софтуер, който е свободно достъпен и лесен за ползване. Инструментите за бюджетиранена използваната вода за напояване са разработени в условията на дългогодишни периоди на суша, и са актуални особено за винопроизводителите, които трябва да купуват вода за напояване’, казва главният изпълнителен директор на компанията Брайън Симпсън.

Така например ако винопроизводителите знаят  на какви цени ще продават реколтата си, могат да изчислят с негова помощ, при какви цени на водата производството ще остане рентабилно и ще им донесе печалби.  При минимална изкупна цена от 500 австралийски долара на тон грозде според него, разходите за вода на хектар лози достигат до около  2 250  долара.  При добиви от 14 тона грозде на хектар, разходът би се равнявал на 160  долара на тон без да са включени разходите за изпомпване, за доставка и други фиксирани такси. Ако се прибавят и те, разходите биха надминали 200 долара за тон което би означавало, че за някои бели винени сортове, делът на разходите за вода ще надминат 50% от стойността на произведената продукция.  „Искаме винопроизводителите сами да определят бюджета си за напояване, а не само да произвеждат грозде на загуба”, добавя той. Ето защо винарните биват насърчавани да обявят по-рано изкупните си цени, за да могат фермерите по-рано да определят своите бюджети за напояване.

Ако имаме достатъчно средства през следващата година, ще разговарям с бизнеса, и ще искам да направим целеви прием за напояване”, това казва в специално интервю за Nivabg.com земеделският министър  Румен Порожанов. Става въпрос за капково напояване, защото по думите му не можем да правим ефективно земеделие без напояване. „Ако сме длъжници за нещо, то това е, че  в мерките които се направиха, не сме изпълнили индикаторите за напояване”, казва още аграрният министър.

Министерският съвет прие нова методика за определяне цената на услугата „Доставяне на вода за напояване“. Тя предлага нова ценова политика, която преодолява недостатъците на сега действащата и отговаря на изискванията на европейската Рамкова директива за водите. Методиката се основава на принципа водните услуги да се предлагат на цена, покриваща всички разходи за извършването им. Освен това политиките по ценообразуване трябва да предоставят подходящи стимули за устойчиво и ефективно използване на водите, при постигане на баланс между социален, екологичен и икономически ефекти.

Прилагането на новата методика ще допринесе за по-справедливо и балансирано разпределение на разходите и повишаване на ефективността на услугата. Предлагат се подобрения и улеснения, както за доставчиците на услугата „Доставка на вода за напояване“, така и за ползвателите.

Нерешените с десетилетия проблеми около окрупняването на земеделските земи и  напояването ще продължат да оказват влияние на пазара на земи у нас считат експертите от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Най-голяма тревога според тях у земеделските производители поражда липсата на предвидимост и несигурността както по отношение на новата ОСП, така и по отношение на това, какво се прави за решаването на тези и други наболели проблеми. Според Анатоли Георгиев пред родното земеделие стоят нерешени два кардинални проблема-свързани  с разпокъсаносттта на земята и напояването.

„България е рекордьор в негативната европейска класация по  разпокъсаност със среден размер на парцелите от 0,6 хектара”, заяви той по време на форум посветен на състоянието на пазара на земя и ОСП след 2020 година , като решаването им е взаимно свързано.

„Чудесни са иновациите и обученията и в тях няма нищо лошо, но в пирамидалната структура на Западна Европа те са на върха и са сложени за да я контролират”, коментира  Кирил Стоянов експерт по комасация, според който Програмата за развитие на селските райони у нас през последните два периода се е провалила във инвестициите в напояване и в земята и по-точно в нейното окрупняване и изграждане на цялостната инфраструктура от селскостопански пътища и борбата с ерозията

„Устойчивото земеделие и фермерството в облака чрез ползването на  Big Data не са любими теми само на технократите в  Брюксел, но и на фермерската общност”, каза и  Галя Пейчева, зам. председател на БАСЗЗ.

Според нея обаче основният проблем пред българското земеделие в момента е липсата на сигурност в светлината на водените дискусии около бъдещето на ОСП и съдбата на директните плащания. „Несигурността създава впечатлението, че европейското земеделие е дисфункционално, че е на ръба на голяма промяна”, смята тя. Посланието по думите и което чува фермерската общност у нас е, че секторът е неефективен, има нужда от промени и струва прекалено скъпо на данъкоплатците. Подобно виждане трябва да се промени защото само така могат да се привлекат млади хора. За да се спре тенденцията за обезлюдяване на селата, трябва да се подобри драматично инфраструктурата и социалните условия в селските райони. Сред основните проблеми на бранша е невъзможността за компенсиране на миграцията на работна ръка.

По отношение плановете на Брюксел да даде известна самостоятелност на отделните страни членки по прилагане на ОСП, Пейчева коментира: „„Мисля че това е двуостър меч, защото ще получим гъвкавост и автономност, но ако не можем да отговорим на условията и изискванията, санкциите са големи. И в Европа и у нас има нагласа, че сегашната система на зелените плащания не се прилага добре, и може би това е причината да се даде известна самостоятелност по отношение точно на тях”.

Иновациите и прецизното земеделие вървят ръка за ръка в редица европейски страни, които показаха с нагледни примери как това се случва практически и води не само до улесняване работата на полето, но и до въвеждане на различни технологии, с чиято помощ селскостопанската дейност става по-устойчива, а като краен резултат спестява време, човешки и финансови ресурси. Форумът за цифрово земеделие „2gether 4 Strong Digital Agriculture“ се организира от Института за агростратегии и иновации между 18 и 20 април , и в него участват представители на 15 страни, които споделят натрупания опит  и нивото на дигитализация на селското стопанство  до която са достигнали.

Един от тези примери за прилагане на иновативни практики в земеделието представи организационна група от Германия, където се прилага специална система за контрол на напояването при зърнените култури в региони с негативни климатични условия и високи температури, които водят до удължаване на стопанския сезон.

Контролът се осъществява с помощта на специални дъждовални  системи с кръгово движение , които се настройват според степента на водопопиваемост на почвите. Системата може да работи автономно за отделни парцели или общо, като освен нивото на водопопиваемостта взема впредвид и степента  на ерозия на различните почви. Тази система може да се ползва за площи с размер от 15 до 50 хектара, като размера на инвестицията в нея зависи от това, дали земеделските производители са избрали автономни системи за контрол или обща за цялата площ. С нейна помощ фермерът получава точна информация за това кой парцел кога има нужда от напояване като има възможност да анализира най-различни показатели като в алгоритъма за изчисление на необходимостта от напояване влизат  различни параметри като например температура на зърното.