Красимир Кичуков пред вестник „Стопанин”:
Визитка:
Красимир Кичуков е роден в Костенец, завършил е Университета за национално и световно стопанство. В момента е председател на Асоциацията на оранжерийните производители. Организацията има 45 членове с общо 4000 дка оранжерии. Това са 90% от всички стоманено-стъклени оранжерии в страната.
Неговата фирма „Булфрукт”е една водещите по производство на замразени малини, ягоди и горски плодове в България и единствена с турбофризер, който изкарва всички плодове още на 8-10 минута абсолютно еднакви. Изнася ги директно за чужди вериги.
-Г-н Кичуков, на пазара сега трудно може да намерим български домати, защо?
Ние осигуряваме 30% от вътрешната консумация на домати и краставици, на пипер в България, по-малко на марули. Целта на оранжерийното производство обаче не са салатите, а доматите и краставиците, които още през февруари – март трябва да излязат на пазар, защото още ги няма на полето. За съжаление, през последните години не можем да изкараме ранно производство, оранжерийна продукция се появява най-рано през април.
– Коя е причината?
Най-вече слабото субсидиране. Помощта ни е между 1 и 1,5% от себестойността на продукцията. В същото време има сектори, които през новия програмен период ще получат субсидират, които ще им покрият 60-70 и дори 100% от разходите. Говорили сме няколко пъти с министъра на земеделието Десислава Танева. Но нищо. Винаги се оправдават, че Брюксел не дава. А много добре знаете, че оттам казват: обвързаното производство е 13% плюс 2% за протеинови култури. Това са около 15% или 117млн. евро. Как страната ще ги разпредели е въпрос на национално решение.
Тук има и друг въпрос. След като разпределиха парите – за животновъдство 80 млн. евро и 37 млн. евро – за сектор плодове и зеленчуци, се бяхме разбрали, че ще получаваме около 7,9 млн. евро на година. Делът на оранжерийната продукция на пазара е около 20%. Но в последния момент от министерството казаха, че това не може да се случи, защото от Европа имало някакви съображения и намалиха помощите на 2,5 млн. евро. При 10 000 дка оранжерийно производство това прави 550 лева на декар. При доказана себестойност от 40 000 лева! Така нашата помощ се оказва между 1,5 и 2%.
Да не говорим, че разпределението на парите е абсолютно неправилно. Над 60% от селскостопанските стоки, които консумираме са плодове и зеленчуци и само 38% – животински продукти. А се оказва, че разпределението на парите е точно обратното. Плюс това животновъдите имат 45 млн. евро национални доплащания, така реалното подпомагане за сектора е повече от 125 млн. евро, а за нас остават 37 млн. евро.
-А защо закъсняват оранжерийните домати и краставици?
Без отопление нищо не може да се случи. Единствено оранжерийните производители плащаме акциз на горивата. А при нас горивата са 60% от себестойността. Поставяли сме въпроса пред много правителства, министър-председатели и министри. Всички са съгласни, че е несправедливо. Но няма резултат. Затова сме принудени да правим по-късно производство. Това е причината в момента да липсват български домати. Към 10-15 април ще излязат първите партиди. Но доматите са едва 200-300 дка.
Ние засаждаме повече краставици, защото те стават за 45 дни, докато доматът се нуждае от 150 дни. За да имаме производство през март, то трябва да бъде засадено в началото на януари. За да се случи разсадът пък още през ноември семката трябва да е бодната. А без слънце нищо не става. Никой не се наема в късия ден и в мъглата да гледа домати. Освен това разходите за отопление са много високи. Затова много от оранжериите не могат да издържат. Има оранжерии от по 200-250 дка, които банките от години не могат да продават. Никой не желае да ги купи, защото още с вземането той трябва да фалира.
-Как може да се реши проблемът с непосилните разходи за отопление?
Необходима е цялостна държавна политика. В миналото най-много стоманено-стъклени оранжерии в СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ – бел. р. ) имаше в България благодарение на това, че бяхме извоювали преференции за по-евтин мазут. Това е отрасъл, който е създаден, не може с лека ръка да го затрием, защото е скъп. Трябва да се търсят начини тези оранжерии да произвеждат, защото изтичат огромни пари за внос на плодове и зеленчуци. Не е нормално държава с такива прекрасни климатични условия килограм като 15 от тях са за транспорт. Кога може да се случи това в България? Нелепо е да купуваме субсидирани продукти на други държави.
-Какво предлагате?
Акцизът върху горивата може да се премахне. Както има за животновъдите национално доплащане, може да се помисли и за нас. Ние не претендираме за огромни суми, но мисля, че за една държава 5-10 млн. евро е нищо за един силен сектор. Основната и най-важната задача на една държава е здравето на хората. Сами виждате как домати от Йордания минават през Албания и стават български. Откъм Гърция всичко влиза безпроблемно. Ако отидете там ще ви поискат седем документа, тук е достатъчна една фактура без сертификат. Често се минава и без фактура. Ако поетапно започнат да се искат сертификати, документи и контролът се засили, всичко ще се нареди. Но това е въпрос на митниците, на Българската агенция по безопасност на храните. Цялата политика трябва да се промени, ако искаме да имаме здрав народ и да се радваме на вкусни български домати и краставици. След години ще стане така, че ще ги гледаме само на книга и ще разказваме на нашите внучета, че България е отглеждала най-вкусните домати и е била номер две в Европа по производство на доматено пюре.
-Какво е нивото на нашите оранжерии спрямо европейските?
Естествено, че трябва да бъдат обновени. Затова в новата селска програма настоявахме специално за оранжериите да остане максималният праг от 3 млн. евро за модернизация. Един 1 дка оранжерия е около 150 000 – 200 000 лева. Това са модерни и скъпи съоръжения с хидропоника, проветряване, оросяване, отопление, влажност, с командване от компютър. Нашите оранжерии са стари. Единствената у нас, която отговаря на тези най-нови стандарти, е в Симитли.
За да гоним резултати обаче истината е в изграждане на повече модерни оранжерии. С максималната сума от 1,5 млн. евро сега ще може да направим не повече от 6 до 10 дка нова стоманено-стъклена оранжерия. Хранителен възел от 5 до 10 дка не може да се изплаща реално, трябва да е минимум 30 дка. Тук отново бяхме ощетени.
-На какви цени да очакваме българските домати и краставици?
Не може цените да вървят нагоре, единствено пазарът регулира нещата. Знаете, че всеки гледа да купи по-евтината стока. Сега ще излязат и гръцки, албански, турски домати, които не се отопляват. Естествено цената ще бъде по-ниска. Идеята е да излизаме по-рано на пазара, за да може да продаваме, защото ще се застъпи полско с оранжерийно производство. Консумацията е до определено ниво. Освен това трудно изнасяме в чужбина. Когато предлагането стане прекалено голямо, изобилието на пазара ще доведе до срив на цените. Това ще бъде неблагоприятно както за оранжерийното, така и за полското производство. В края на май вече имаме домати в изобилие и почваме да ги продаваме на безценица и затова много производители фалират.
Последвайте ни в Google News
