Готвените промени в Закона за кооперациите могат да имат пагубен ефект за самите тях
„През последните три-четири години, откакто темата за кооперирането стана модерна, имам усещането, че всеки говори за него, без да знае какво иска да постигне. Това важи особено за последните ръководства на Министерството на земеделието. Всички се опитват да решат проблема с кооперирането чрез Закона за кооперациите, въпреки че до момента ние не сме видели нищо черно на бяло като текстове и концепция“, заяви по време на кръгла маса в София, посветена на устойчивостта на земеделието, Ваня Буюклиева, заместник-председател на Централния кооперативен съюз (ЦКС).
Според нея отварянето на Закона за кооперациите не само няма да реши проблема с кооперирането, но и ще промени същността на кооперациите, превръщайки ги в търговски дружества, което ще противоречи на тяхната философия.
Тя припомни, че първият Закон за кооперациите у нас е приет през 1907 г., като оттогава е променян едва осем пъти. По думите ѝ това показва, че същността на кооперациите е останала непроменена.
„Това, което чуваме за готвените промени, показва, че сега се прави първият съществен опит да се промени същността на кооперациите. Нещо, което преди три години с усилията на всички национални кооперативни организации успяхме да предотвратим. Тогава бяхме абсолютно категорични, че подобна промяна ще бъде пагубна за една алтернативна бизнес форма за сдружаване на хората и решаване на техните проблеми. Кооперациите се създават тогава, когато хората не могат сами да решат даден проблем“, допълни тя.
Според нея разбирането на Министерството на земеделието за коопериране се изразява например в обединяването на зърнопроизводители с млекопроизводители или на производители на грозде с голям преработвател, тоест на фермери с едро предприятие, с цел постигането на ефект, който самите инициатори трудно могат да дефинират.
„Ефектът за тях е избягване на данъчно облагане по веригата, тъй като няма облагане на сделките между производител и преработвател, но такава практика няма никъде. Всички се позовават на френския или италианския опит, но според информацията ни в тези страни кооперирането не се прави по този начин. Там например се сдружават самите земеделски производители. Животновъдите сами изграждат мандра или няколко мандри и учредяват собствена маркетингова компания. Така между производителя на първичната суровина и реализацията на крайната продукция продължава да съществува общ интерес. Само в подобен случай производителят на суровината ще получава част от високата добавена стойност от реализацията на крайния продукт“, разясни Буюклиева.
Планираните промени, по думите ѝ, ще нарушат и един от най-важните принципи на кооперирането – всеки член-кооператор да разполага с един глас независимо от дела си в кооперацията.
Един от най-големите проблеми според нея е невъзможността за осъществяване на ефективно сътрудничество между магазините на кооперативния съюз по места, които най-често се намират в малки населени места, и земеделските производители. За част от тях проблем е изискването да работят с необходимата документация, при други липсват сертификати за продукцията, а трети не могат да осигурят необходимата логистика.
Тя даде за пример биопроизводителите, на които е било предложено да продават продукцията си в магазина на централата на ЦКС в София без да заплащат наем, но те са отказали.
„Досега държавата подпомагаше кооперациите чрез два механизма – субсидиране на доставките на стоки в малките и високопланинските села и чрез инвестиционен фонд. Сега едва 5 процента от магазините на кооперациите получават подпомагане по първия механизъм, който към момента се администрира от Националното сдружение на общините“, добави още тя.
В резултат от прекратяването на подпомагането са затворени 253 кооперативни магазина, а впоследствие заради кадровите проблеми и обезлюдяването на селата са преустановили работа още между 300 и 350 обекта.
„Няма кой да отвори магазините ни, дори ако продават само хляб. Да не говорим, че е икономически неизгодно да се поддържа магазин в населено място с 30-50 жители“, заяви Буюклиева.
Най-успешният и устойчив модел според нея е обединяването на земеделски и потребителски кооперации, подобно на примера в село Иширково и други населени места. По думите ѝ това е допринесло за повишаване на устойчивостта на кооперативната структура.
Последвайте ни в Google News
