Nivabg пита, институциите отговарят
Спомняте ли си , че наскоро публикувахме текст посветен на това, че заради кризата в агросектора, все повече земеделски производители в Германия са започнали сами да ремонтират и поддържат селскостопанската техника с която разполагат?
И тъй като ако не законодателството у нас и в Германия, то последиците от тази криза като липса на пазари, ниски маржове, натиск върху цените и др. са идентични, решихме да потърсим информация как българското законодателство третира ремонти и поддръжка на земеделска техника, които са извършени самостоятелно от земеделските производители. Изпратихме въпроси първо до приходната агенция, а след като оттам ни беше отговорено, че по-голяма част от тези въпроси от данъчните не са компетентни да дадат отговор, ги препратихме към дирекцията отговаряща за данъчната политика към финансовото министерство.
Тъй като темата е доста тясно специфична и се свързва с това, как поддръжката и самостоятелните ремонти за земеделската техника биват осчетоводявани и дали и как се третират подобни дейности от законодателството, четохме, че е по-добре да публикуваме отговорите на въпросите в пълната им цялост без да ги интерпретираме.
Ето какво ни отговориха от Министерството на финансите:
1. Кои дейности по самостоятелен ремонт и поддръжка от фермерите на земеделската техника (например смяна на гуми, смяна на скъсан ремък, ремонти по хидравликата) могат да се считат за текущи разходи?
Доколкото въпросът касае счетоводното отчитане в предприятията, следва да се има предвид, че понятието „текущ разход“ не е дефиниран счетоводен термин. В съответствие с определението на „разход“ в общите разпоредби към националните счетоводни стандарти, „разход“ е намалението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изходящи потоци или намаление на активи, или увеличение на пасиви, което води до намаление на собствения капитал и не е свързано с разпределения между собствениците на капитала. Отново там е посочено, че „генерирането на актив е в тясна връзка с извършването на разход, но те не съвпадат задължително“.
В счетоводното законодателство съществуват различни класификации на разходите. Тъй като поставените въпроси са насочени към хипотези на ремонт на земеделска техника, която в случая вероятно има характер на дълготрайни материални активи, то е необходимо да бъдат съобразени основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи, които са разписани в националния счетоводен стандарт 16 „Дълготрайни материални активи“ (СС 16). По-конкретно, счетоводното отчитане на извършени последващи разходи, свързани с дълготраен материален актив е посочено в т. 6.1., 6.2. и 6.3 от стандарта и е, както следва:
„ 6.1. С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.
6.2. Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
6.3. При подмяна на разграничима част от дълготраен материален актив, отчетена по реда на т. 3.2, подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта се отчита като придобиване на отделен актив.“
По отношение на оповестяването в т. 12 от СС 16 се посочва, че в годишните финансови отчети на предприятията трябва да се съдържа следната информация относно отчитането на дълготрайните материални активи:
а) възприетата от предприятието счетоводна политика относно дълготрайните материални активи, като се посочват:
– възприетият подход при класифициране на материалните активи като дълготрайни, включително и възприетият стойностен праг на същественост, под
който материалните активи, независимо от факта, че са дълготрайни, се отчитат като текущ разход при придобиването им;
– възприетият подход при определяне на първоначалната оценка на дълготрайните материални активи;
– възприетият подход за класифициране на последващите разходи по дълготрайните материални активи като разходи за увеличаване на балансовата стойност на активите или като текущи разходи за дейността;
– възприетият подход за отчитане при временното извеждане от употреба на дълготрайните материални активи;
– други – по усмотрение на предприятието.
б) {отменена}
в) балансовата стойност на дълготрайните материални активи с ограничения върху правото на собственост – по групи активи;
г) сумата на поетите ангажименти за придобиване на дълготрайните материални активи, включително размерът на авансовите плащания;
д) стойността на ползваните в дейността дълготрайни материални активи – чужда собственост;
е) балансовата стойност на дълготрайните материални активи, които временно са изведени от употреба;
ж) отчетната стойност на напълно амортизираните дълготрайни материални активи – по групи активи.
=Амортизирането на дълготрайните материални активи се осъществява съгласно СС 4 – Отчитане на амортизациите.
Предвид посоченото и в отговор на поставения от Вас въпрос, счетоводното отчитане на ремонт и поддръжка на земеделската техника (ДМА) се извършва съобразно възприетата от конкретното предприятие счетоводна политика относно дълготрайните материални активи при спазване на счетоводното законодателство и комплексната оценка на множество фактори, като вид на актива, наличие на негови компоненти, използване на актива във връзка с дейността, начин на придобиване/ползване, полезен живот и др., валидни за конкретния актив на предприятието на даден земеделски стопанин.
2. Какви документи трябва да предоставят пред данъчните служби земеделски производители, извършили сами подобни ремонти и поддръжка на селскостопанската техника, за да им се признаят те за текущи разходи?
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Видовете счетоводни документи и изискванията за тяхното съставяне са регламентирани в следващите членове на раздел II в Глава първа на закона. Първичните счетоводни документи следва да съдържат информацията по чл. 6, ал 1 – 3 от Закона за счетоводството, а именно, когато е адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и единен идентификационен код от Търговския регистър, или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер, или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
За документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържанието включва най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.
Предвид посоченото, при документирането на дейности на земеделски производители, които са извършили сами ремонти и поддръжка на селскостопанската техника важният принцип, който следва да бъде спазен е, че всяка стопанска операция, в т.ч. реално положен личен труд, трябва да бъде документирана с първичен счетоводен документ, който съдържа определена задължителна информация и да отразява вярно стопанската операция. За конкретния случай на самостоятелен ремонт не е пояснено има ли доставени стоки и/или услуги от външни за предприятието на земеделския стопанин лица и има ли правната форма на упражнявания от него личен труд в дейността на предприятието – трудов договор, договор за управление и контрол, заповед, решение или друг акт. Личният труд, положен от земеделския производител, когато не е налице друга правна форма, може да се документира за целите на счетоводната отчетност чрез опис, протокол или друг документ по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, съдържащ опис на работата, дата, стойност и другите реквизити. За целите на документалната обоснованост първичният счетоводен документ може да се допълни с други документи (в т.ч. технически), които удостоверяват извършения ремонт.
В допълнение следва да се има предвид, че други, неуточнени в запитването аспекти, също са от значение при счетоводното отчитане на подобна дейност. Например, дали трудът води до създаването на дълготраен актив на предприятието, каква счетоводна база се прилага, дължи ли се възнаграждение за положения личен труд и т.н. Тези обстоятелства могат да бъдат от значение и за данъчно-осигурителното третиране на еквивалентната стойност на положения труд.
Принципно по отношение на документалната обоснованост за данъчни цели се прилага разпоредбата на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
3. Признаването им като такива носи ли някакви данъчни облекчения за производителите и какви?
По отношение на данъчното облагане на лицата, регистрирани като земеделски стопани, следва да се има предвид, че не е възможно да се даде еднозначен и конкретен отговор на поставения въпрос, тъй като регистрираните земеделски стопани могат да осъществяват дейността си под различни форми и съответно подлежат на различен данъчен режим. Поради това, Ви предоставяме принципна (обща) информация относно данъчното облагане на земеделските стопани, включително относно възможностите за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ.
o Физически лица, регистрирани като земеделски стопани
Доходът от стопанска дейност като физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин, се облага като на физически лица, които не са търговци – с данък върху общата годишна данъчна основа с приспадане на разходи за дейността по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както следва:
– придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 60 на сто за доходите от производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
– придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за доходите от дейността на физическите лица за производство на преработени продукти от селско стопанство, включително от продажба на произведена декоративна растителност.
Нормативно определеният размер на разходите в закона се приспада от придобитите доходи, без оглед на действително генерираните разходи от физическите лица.
o Еднолични търговци, регистрирани като земеделски стопани
Облагаемият доход на регистрираните земеделски стопани, които са регистрирани като еднолични търговци, се формира по реда на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ и представлява определената по реда на ЗКПО данъчна печалба. В тези случаи по отношение на счетоводната отчетност лицата прилагат Закона за счетоводството, а за определянето на данъчния финансов резултат, съответно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Преотстъпването на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като може да се преотстъпва данък в размер до 60 на сто на лицата, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани.
o Физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които са избрали да се облагат като еднолични търговци
В чл. 29а ЗДДФЛ се дава възможност физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, т.е. като еднолични търговци. Важно е да се
отбележи, че съгласно чл. 48, ал. 7, т. 3 от ЗДДФЛ земеделските стопани, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ като еднолични търговци не могат да прилагат разпоредбите за преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, както земеделските стопани, регистрирани като еднолични търговци.
o Юридически лица, регистрирани като земеделски стопани
Юридическите лица, регистрирани като земеделски стопани могат да се възползват от данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани съгласно чл. 189б от ЗКПО. Прилагането на облекчението позволява корпоративният данък да се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, като едно от условията за прилагане на помощта е преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на съответната дейност.
4. Какви видове ремонт на земеделска техника, извършени от фермерите не се признават като текущи разходи?
Разходите, които отговарят на критериите, посочени в т. 6.1, 6.2 и 6.3 от СС 16 „Дълготрайни материални активи“, увеличават стойността на актива и следователно не се признават като текущи (оперативни) разходи за дейността. Всички останали разходи за ремонти, свързани с нормалната експлоатация на земеделската техника, които възникват при обичайната ѝ употреба и не водят до подобрение на актива или до увеличаване на срока на икономическата му изгода, се отчитат като текущи разходи за дейността по съответните икономически елементи. Преценката по отношение на класифицирането на разходите за ремонт следва да се извършва на базата на приетата счетоводна политика от предприятието и техническо-документалната обоснованост по отношение на критериите, описани в СС 16.
5. За да се признаят като текущи разходи, извършените от производителите ремонти и поддръжка на селскостопанска техника изисква ли се да представят освен финансови документи (например фактури за закупени части, закупени гуми, и пр.) и техническа документация, която да доказва, че извършената от тях поддръжка не представлява основен ремонт и не води до удължаване срока на експлоатация на съответната техника?
Всеки първичен счетоводен документ следва да съдържа предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Когато документът е съставен въз основа на техническа документация, удостоверяваща съдържанието на стопанската операция, към него може да бъде приложена съответната техническа документация като доказателство за извършената дейност.
Неясният предмет или натурално изражение, водещи до недостатъчна идентификация на сделката, попадат в разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от Закона за счетоводството, а именно, че не се допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет. Ето защо в зависимост от конкретния случай, например ако в първичния документ липсва достатъчна информация относно предмета на сделката, за целите на законосъобразното счетоводно отчитане може да се изисква представяне на техническа документация относно предмета на стопанската операция, за която е издаден първичният документ за извършения разход.
Ето и отговорите на НАП, получени по-рано:
Така поставените въпроси в по-голямата си част са свързани с прилагане на счетоводното законодателство и са извън компетентността на НАП.
Относно въпросите от компетентността на НАП, следва да се отбележи, че данъчното законодателство в областта на прякото облагане не предвижда данъчни облекчения, свързани с признаването на текущи счетоводни разходи от ремонтни дейности на земеделската техника, извършени от самите земеделски производители. Подобен тип счетоводни разходи се третират по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и в общия случай са признати за данъчни цели. Когато даден разход е признат за данъчни цели, с него не се преобразува (увеличава) счетоводният финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат.
За да бъде признат за данъчни цели даден счетоводен разход, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен в хипотеза на отклонение от данъчно облагане.
Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл. 10 от ЗКПО. По силата на ал. 1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичен счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са
налице документи, които я удостоверяват. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от Закона за счетоводството. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.
Данъчното третиране на последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива (те не се отчитат като текущи счетоводни разходи), е предмет на разпоредбите на Глава десета „Данъчни амортизируеми активи“ от ЗКПО.
По въпросите, извън компетентността на НАП, които са свързани с прилагане на счетоводното законодателство, са от компетентността на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, която разполага с правомощие да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство.
Последвайте ни в Google News
