Ако Украйна падне, следващият ход на Русия ще е много лош за фермерите от Източна Европа , предупреждава литовски политик
В с совя позиция бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис, който в момента е член на Европейския съвет по външни отношения споделя мнението си относно натискът от страна на някои източноевропейски страни в това число и България към Брюксел да ограничи вноса на украинска аграрна продукция за да защити интересите им.
Според него ако Европа се откаже от споразуменията за разширяване на търговските взаимоотношения с Украйна, най-губещи ще са фермерите оказващи натиск върху националните си правителства за подобни мерки. Литовският политик припомня, че след отмяна на достъпа на Украйна до единния европейски пазар на 6 юни тази година за да компенсира загубите за украинските предприятия, Брюксел предложи по-широка от съществувалата в предвоенния период система на квоти. Срещу това предложение се обявиха страни като България, Словакия, Унгария и Полша, чиито земеделски министри настояха отказ от страна на Брюксел от споразуменията за разширяване на свободната търговия с Украйна.
„Ако бъде приложено, това предложение би означавало краткосрочно поддържане на по-високи ценови нива за фермерите от ЕС на определени култури, както и възможност за тези правителства да разтръбят за героичните си усилия срещу несправедливия Брюксел. Разбира се, напълно разбирам защо политиците на национално ниво биха отговорили на исканията на своите фермери, но ми се струва, че самите фермери са тези, които биха загубили най-много, ако исканията им бъдат изпълнени“, смята Ландсбергис.
Според него ако Украйна падне, следващият ход на Русия ще е по-лош не само за ЕС, но и за фермерите от Източна Европа.
Вашите ферми могат да са новата „цена за мира“
„Помислете за факта, че ако руският президент Владимир Путин нахлуе в източната част на ЕС, фермерите биха били първите, чиито животи ще бъдат унищожени, а имуществото им – откраднато. Те са по-близо до границата, а пътищата до големите градове пресичат през земята им.
Да не забравяме, че през първите дни на войната именно украинските фермери изтегляха счупените танкове от нивите си. И вижте състоянието на фермите в Донбас сега: бомбардирани, замърсени, отровени, наводнени, покрити с оптични кабели от дронове, лишени от дървета и диви животни, пълни с мини и изложени на риск да бъдат предадени на Кремъл „за мир““, продължава литовският политик.
По думите му, ако той би бил на мястото на фермерите, чиито стопанства са на 1 000 километра от военен конфликт, би направил всичко възможно за да убеди политиците в подкрепата към нападнатата страна.
„За да защити „всеки сантиметър“ от своята земеделска земя, една държава трябва да проектира сила далеч отвъд границите си, вероятно с помощта на мрежа от верни съюзници, без да чака да види бялото на очите на врага си. Това, от което българските, унгарските, полските и словашките фермери най-много се нуждаят, е голяма военна сила, която да се бие и умира за тях на стотици километри на изток, за да не бъдат застрашени собствените им ферми да бъдат направени безполезни в резултат на войната“, смята Ландсбергис.
Според него ако Путин не бъде спрян, а Украйна възстановена и укрепена нейната основана на правила система, руският лидер ще продължи другаде, като според оценките следващата фронтова държава много е вероятно да е Литва, отколкото Унгария или другите страни, обявили се срещу разширяване на търговските връзки с Украйна.
„И така, бих искал да изразя силната си солидарност с тежкото положение на небомбардираните фермери от България, Унгария, Полша и Словакия. Искам да помогна за защитата на бизнеса им от фалит. Моите интереси съвпадат с техните. Изправени сме пред един и същ враг. И не искам да ги видя да съжаляват, че са дали приоритет на краткосрочните приходи пред средносрочното съществуване“, пише в заключение литовският политик.
Последвайте ни в Google News
