Липсата на достатъчно средства за агроекология блокира трансформацията на агрохранителната верига, се твърди в публикация на портала arc2020.eu. Неоддавна експерти от Организацията за международно сътрудничество, развитие и солидарност ( CIDSE) в свое съвместно изследване с с Центъра за агроекология към университета в Ковънтри са установили, че съществува недостиг от финансиране на международни и европейски институции на проекти с агроекологична насоченост, което показва несъответствие между намерения и практики.
Разглеждайки по-отблизо Европейския съюз, докладът анализира средствата, насочени от ЕС чрез „агенциите със седалище в Рим“ (FAO, IFAD и WFP) между 2016 и 2018 г., и установява, че само минимална част, 2,7%, се отнася до проекти които представляват първи стъпки към агроекологията, докато останалите насърчават конвенционалното земеделие и подходите, ориентирани към ефективността, като устойчива интензификация.
Проекти, подпомагащи трансформационната агроекология, насочени към препроектиране на хранителни и земеделски системи, се намират изключително в портфолиото на Зеления климатичен фонд (GCF) и представляват 10,6% от общата инвестиция в селскостопански проекти. Докладът разглежда, какъв е бил делът на финансираните проекти с агроекологична насоченост или с агроекологични компоненти в страни като Великобритания, Швейцария ( Белгия и Германия. И докато в Швейцария делът на подобни проекти е бил 51%, то в останалите страни националното финансиранена подобни проекти е било или минимално или въобще е липсвало (Великобритания).
Друга е картината, когато става дума за финансови потоци, насочвани към подобни проекти от неправителствени организации и базирани в Африка институции. Например в Белгия 48% от средствата на неправителствените организации насърчават прехода към агроекология. В Швейцария експертите са установили , че проектите, ръководени от базираните в Африка институции, обикновено възприемат по-системен и приобщаващ подход, даващ възможност за агроекология, но тези организации получават сравнително малко финансиране от швейцарски публични донори.
Докладът също така подчертава голямото влияние, което ЕС и неговите държави членки имат на международно ниво където се вземат ключови решения относно храните и селското стопанство. Европейската комисия и европейските държави са основни донори на официална помощ за развитие на селското стопанство и основен източник на финансиране за международни институции, фокусирани върху сигурността на храните. Голямата част от европейските страни са в част от ръководните органи на тези организации. Както е известно , агроекологията е един от ключовите елементи за справяне с предизвикателствата пред климата и опазването на околната среда, и е включен в основните стратегически документи „Зелената сделка“ и стратегията „От фермата до масата“.
Последвайте ни в Google News
