Тагове

Средствата ще дойдат от инвестиционен фонд, подкрепен от InvestEU

 

Малките и седни предприятия (МСП) вв сферата на змеделието ще получат 50 млн. евро , с чияро цел се цели да бъдат подкрепени в процеса на декарбонизация на земеделието, съобщи AG-Press.eu. Ствата са осигурени жлагодарение на колаборацията между литовския стартъп HeavyFinance и EIF и InvestEU.

Парите ще дойдат от кредитен фонд HeavyFinance, към който Европейският инвестиционен фонд (EIF) е отпуснал 20 милиона евро. Ангажиментът на ЕИФ е подкрепен от InvestEU, програма на ЕС за мобилизиране на най-малко 372 милиарда евро за приоритети на европейската политика до 2027 г.

Парите ще послужат за решения за декарбонизация на слското стопанство в България, Латвия, Литва Полша и Португалия.

„Малките и средни предприятия са гръбнакът на европейската икономика. Те са едновременно засегнати от изменението на климата и играят жизненоважна роля за справянето с него. Благодарение на програмата InvestEU ние ще предоставим на МСП активни в селското стопанство финансирането, от което се нуждаят, за да работят за декарбонизацията му“, заяви по този повод отговарящият по въпросите на икономиката еврокомисар Паоло Дженилони.

Финансовата подкрепа ще им помогне по думите му да обновят оборудването си и да разширят обоотния си капитал, което от своя страна ще позволи разтеж и създаване на новиработни места.

„HeavyFinance дава възможност на европейските фермери да култивират по-устойчиво бъдеще“, каза главният изпълнителен директор на EIF Марют Фалкстед. „С подкрепата на EIF и InvestEU ние подхранваме растежа на регенеративното земеделие, допринасяйки за декарбонизацията, отключвайки потенциала на нашата земя и насърчаване на по-устойивото развитие на планетата ни.“

Като основен инвеститор, ЕИФ е отделил 20 милиона евро за фонда. Тази сума не само ще увеличи фонда, но и ще спомогне за привличането на допълнителни инвеститори – както публични, така и частни.

Фондът ще осигури средносрочен дългов капитал за малки и средни земеделски компании, за да ги подкрепи в усилията им да намалят въглеродния си отпечатък чрез по-екологични практики. Те включват алтернативни щадящи почвата техники, които отделят въглерода и подобряват здравето на почвата. Примерите включват така нареченото „земеделие без оран“ (използване на никаква или по-малко оран), по-малко разчитане на синтетични торове и използване на по-малко замърсяващо земеделско оборудване.

 

Стратегическия план включва две оперативни програми, насочени към производителите на млечни продукти, плодове и зеленчуци

 

В последната част на тази мини поредица, посветена на организациите на производителите, ще ви запознаем с възможностите за инвестиране според стратегическия план на страната ни. В него са предвидени както възможности за инвестиции по конкретни интервенции, така и в отделни оперативни програми, насочени към организации на производители в отделните браншове, например производители на мляко и млечни продукти или на плодове и зеленчуци.

Предходните части бяха посветени на:

Какво представляват оперативните програми за оперативни групи и как може да се кандидатства за финансиране

Какви интервенции могат да се включват в оперативните програми за организации на производители

Как се финансират оперативните програми на организациите на производители

Добри практики за ефективно изготвяне, управление и отчитане на оперативни програми

 Какви дейности могат да включат организациите на производителите в своите оперативни програми

 

 

Сега ще обърнем внимание върху възможностите за инвестиции в стратегическия план като започнем от оперативните програми, насочени към организации и групи на производители от отделните сектори.

Оперативна програма в сектор „Мляко и млечни продукти“

 

Допустими бенефициери

Признати от министъра на земеделието и храните:

Организации на производители в сектор „Мляко и млечни продукти“;
Асоциации на организации на производители в сектор „Мляко и млечни продукти“;
Групи на производители в сектор „Мляко и млечни продукти“.

Цел

Предоставянето на подкрепа на групи на производители, организации на производители и техните асоциации цели да стимулира сдружаването на земеделските стопани в сектор „Мляко и млечни продукти“ и повишаване нивото на организираност в сектора.

Допустими интервенции

IИнтервенции, свързани с инвестиции в материални и нематериални активи

Интервенции, свързани с научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивите производствени методи, включително устойчивост на болести по животните и смекчаване на изменението на климата и адаптиране, иновативни практики и производствени техники.

Консултантски услуги и техническа помощ по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на болести по животните, устойчива употреба на продукти за здраве на животните, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на това изменение, както и по отношение на условията на заетост, задълженията на работодателите и здравословните и безопасни условия на труд.

Обучение, включително индивидуално обучение и обмен на най-добри практики, по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на болести по животните, устойчива употреба на продукти за здраве на животните, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на това изменение, както и по отношение на използването на организирани платформи за търговия и стокови борси на спот и фючърсни пазари.
Интервенции за популяризиране, комуникация и маркетинг, включително действия и дейности, насочени по-специално към повишаване на осведомеността на потребителите за схемите на Съюза за качество и за значението на здравословното хранене, както и към диверсифициране и консолидиране на пазарите.

Финансови параметри

Максималният размер на финансовата помощ от ЕС по интервенциите е минималната стойност от следните две ограничения:

до 50% от реално извършените разходи, или
до 6% от от стойността на предлаганата на пазара продукция от групата на производители или организацията на производители или асоциацията на организации на производители на мляко и млечни продукти.

Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна програма не може да надвишава левовата равностойност на 500 000 евро.

Оперативна програма в сектор „Плодове и зеленчуци“
Допустими бенефициери

 

Признати от министъра на земеделието и храните:

Организации на производители на плодове и зеленчуци;
Асоциации на организации на производители на плодове и зеленчуци.

Цел

Предоставянето на подкрепа на организации на производители и техните асоциации цели да стимулира сдружаването на земеделските стопани в сектор „Плодове и зеленчуци“ и повишаване нивото на организираност в сектора. При изпълнението на оперативни програми в сектор „Плодове и зеленчуци“ е задължително постигането на най-малко една от целите, посочени в чл. 46, букви б), д) и е) от Регламент (ЕС) 2021/2115:

концентрация на предлагането и пускането на пазара на съответните продукти, включително чрез директен маркетинг;
насърчаване, развиване и прилагане на екологосъобразни практики;
допринасяне за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него

Допустими интервенции

Интервенции, свързани с инвестиции в материални и нематериални активи

Интервенции, свързани с целите в областта на агроекологията и климата

Интервенции, свързани с научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивите производствени методи, включително устойчивост на вредители и смекчаване на изменението на климата и адаптиране, иновативни практики и производствени техники.

Интервенции, свързани с консултантски услуги и техническа помощ по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на вредителите и болестите, устойчива употреба на продукти за растителна защита, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на това изменение.

Обучение и обмен на най-добри практики, по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на вредителите и болестите, устойчива употреба на продукти за растителна защита, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на това изменение.

Интервенции за популяризиране, комуникация и маркетинг, включително действия и дейности, насочени по-специално към повишаване на осведомеността на потребителите за схемите на Съюза за качество и за значението на здравословното хранене, както и към диверсифициране и консолидиране на пазарите с действия за популяризиране, комуникация и маркетинг.

Интервенции за допринасяне на смекчаването на изменението на климата и действия за адаптиране към това изменение.

Изтегляне от пазара за безвъзмездно разпределяне или други дестинации, включително, където е необходимо обработване за улесняване на това изтегляне.

Застраховане на реколтата и на продукцията, което допринася за запазване на доходите на производителите, когато има загуби вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления, болести или нашествия от вредители, и в същото време гарантира, че бенефициерите предприемат необходимите превантивни мерки спрямо рисковете.
Индивидуално обучение за други признати организации на производители и асоциации на организации на производители или за отделни производители с оглед предотвратяване и справяне с кризи и управление на риска.

Финансови параметри

Максималният размер на финансовата помощ от ЕС по интервенциите е минималната стойност от следните две ограничения:

до 50% от реално извършените разходи, или
до 4,1% от стойността на предлаганата на пазара продукция от организацията на производители и до 4,5% от стойността на предлаганата на пазара продукция от асоциацията на организации на производители на плодове и зеленчуци.

Организации на производители в региони от страната, в които степента на организираност на производителите от сектора на плодовете и зеленчуците е под средната за Съюза могат в допълнение към финансовата помощ от ЕС да кандидатсват и за национална финансова помощ, определена като минимална стойност от следните две ограничения:

до 80% от средствата, вложени в оперативния фонд, или
до 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция на организацията на производители.

Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна програма не може да надвишава левовата равностойност на 2 300 000 евро.

Освен двете оперативни програми към организации на производители са допустими да кандидатстват за финансиране и по следните интервенции:
– Инвестиции в екологични съоръжения ;
-Инвестиции в материални и нематериални активи ;
– Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда;
– Инвестиции за преработка на селскостопански продукти;
– Инвестиции в лозаро-винарския сектор +

 

С цел постигане на нужните цели, организацията на производителите може да включи една или повече интервенции в своята оперативна програма

 

Не само за земеделските производители на ниво стопанство, но и за организациите на производителите освен добрите практики, примери за които посочихме в предходната част са не по-малко важни и дейностите в които могат да се инвестират средства, и които трябва да са заложени в съответната оперативна програма. Експертите изготвили наръчника припомнят, че всяка една страна членка сама залага в стратегическия си план допустимите интервенции за инвестиции от организации на производители, които те могат да включат в оперативните си програми. Дадена организация на производителите може да разработи оперативна програма включваща инвестиции в една или повече интервенции с цел постигане на нужните резултати. Посочените примерни дейности описват и контекста и дават представа за реалните ситуации, с които се сблъскват организациите.

Дадена оперативна програма може да се използва за инвестиции в някоя от следните дейности:

 

– помощ за изграждане на кланица (вид интервенция: подобряване на пазарната ефективност и колективно съхранение;
– инвестиране в соларни панели (вид интервенция: подобряване на екологичната устойчивост);
– въвеждане на сертифициране на качеството на продуктите (вид интервенция: подобряване на качеството и проследимостта;
– технически услуги в областта на генетичното усъвършенстване (вид интервенция: консултантски услуги, техническа помощ и индивидуално обучение/наставничество).

В своя наръчник експертите са описали в специални карти примерните интервенции групирани според вида на целите, които преследват. Тези интервенции могат да са свързани с:

-Подобряване на ефективността на обема на пазара както и на колективното съхраняване и преработка на продукцията:
– Повишаване на екологичната устойчивост;
– Подобряване на качеството и проследимостта на продуктите;
-предоставяне на консултантски услуги, техническа помощ и индивидуално обучение/наставничество;

За по-голяма прегледност посочваме видовете интервенции и примерните дейности по начина даден от експертите.

В последната част ще ви запознаем с интервенциите насочени към организации на производителите, включени в стратегическия план на страната ни.

Следва

Към производителите и преработвателите на аквакултури ще отидат 12,3 млн. лева

До края на 2023 година ще бъдат отворени две компенсаторни мерки по програмата за морско дело и рибарство като към сектора ще отидат 12,3 млн. лева, обяви зам. министърът на земеделието Деян Стратев на заключителната годишна пресконференция на ръководния екип на МЗХ вчера. Предстои отваряне на прием по подмерки 1.9 и 5.3 в в частта и за преработката на продукти от риболов и аквакултури.

През 2023 година по мерките свързани с продуктивните инвестиции в аквакултури, за преработка на продукцията от риболов и аквакултури и за изграждане на лодкостоянки, кейове за рибарски лодки и рибни борси са били сключени 15 договора на стойност 7 млн. лева.

По стратегиите за морските инициативни групи са сключени 34 договора за помощ общо над 5,5 млн. лева. По мярката за временно преустановяване на риболовната дейност и по мярката свързана с прилагане на пазарни мерки са били сключени 144 договора на обща стойност 8 млн. лева.

Стратев припомни още, че за следващия период на програмата за морско дело, риболов и аквакултури вече е одобрена индикативна годишна работна програма.

 

До 1.3 от финансирането на всяка оперативна програма може да се използва за дейности свързани с изтегляне на продукция от пазара или прибиране на реколтата на зелено

В предходните две части на този текст ви запознахме с това какви са стъпките по подготовка и заявяване на оперативни програми за организации на производители и какви интервенции могат да се включват в тях. Днес ще се спрем по-подробно на това как се финансират тези програми. Както вече беше казано финансирането на оперативните програми се поема наполовина от самите оперативни групи и наполовина от ЕС.

Общият размер на финансирането за всяка подкрепена интервенция от оперативните програми е ограничен, при определени условия, до максимален размер от 6 % от стойността на предлаганата на пазара продукция (СПП) на организацията на производителите, която изпълнява оперативната програма. СПП е стойността на произведената продукция оборотът без ДДС от продуктите на членовете на оперативната група от излизането и от организацията след складиране и опаковане.

Затова е важно да се изчисли размерът на СПП; той трябва да бъде достатъчно висок, така че 6 % от него да осигуряват достатъчно средства за разработване на полезна оперативна програма. Освен ако оперативната група не концентрира предлагането на своите членове и не предлага на пазара техните продукти, е малко вероятно СПП да бъде достатъчно висока, за да има достатъчна възможност за финансиране на оперативната програма.

За да се гарантира наличието на достатъчно средства за ефективна оперативна програма, уставите на организациите на производителите може да изискват пълно колективно предлагане на пазара на продукцията на членовете, за което да отговаря единствено организацията на производителите.

Ако случаят е такъв, членовете не биха имали право да извършват индивидуални продажби на продукти от същия сектор, като има и ограничения върху директните продажби към потребители.Размерът на организацията на производителите е свързан със стойността на предлаганата на пазара продукция на организация на производителите. Колкото по-висока е СПП, толкова повече средства може да бъдат на разположение за дадена оперативна програма.

На какви изисквания трябва да отговаря финансовата помощ за оперативните програми

 

Финансовата помощ за оперативните програми трябва да отговаря на определени изисквания разпределени по интервенции, като част от разходите са определени заедно със списъка на секторните интервенции, включен в стратегическия план на всяка страна членка на ЕС , а други разходи не са допустими за финансиране.

Експертите изготвили наръчника препоръчват всяка организация на производители решила да изготви оперативна програма да провери в националния орган каква помощ е предвидена за всяка една интервенция, включена в оперативната програма и кои разходи са допустими за финансиране.

За какви разходи може да се използва финансирането на оперативните програми

До една трета, но не повече от една трета от разходите по всяка оперативна програма може да се използват за подкрепа на следните видове интервенции:

1. изтегляне от пазара за свободно разпространение или други предназначения, включително, когато е необходимо, третиране за улесняване на такова изтегляне;

2. „събиране на реколтата на зелено“, състоящо се в събиране на цялата реколта от дадена площ на неузрели и непродаваеми продукти, които не са били повредени преди събирането на реколтата на зелено, независимо дали поради климатични условия, болести или други причини;

3. „несъбиране на реколтата“, което се състои в прекъсване на текущия производствен цикъл на съответната площ, докато продуктът е добре развит и е с добро, солидно и пригодно за пазара качество, с изключение на унищожаването на продуктите поради климатични събития или болести.

Съфинансиране и оперативни фондове

 

Половината от финансирането за оперативните програми се осигурява от ЕС, а останалите 50 % – от членовете на организацията на производителите. За първите пет години след признаване на организацията на производителите процентът на съфинансиране се увеличава на 60%. Така членовете на организацията на производителите трябва да добавят само 40% през този период. Покриването на административните разходи в процеса на подготовката  изпълнението и мониторинга на оперативната програма могат да се използват до 2% от общия оперативен фонд на оперативната програма.

Административните разходи за конкретни интервенции по дадена ОП също са допустими за финансиране в рамките на таван от 4 % от общите разходи за всяка интервенция.

Управлението на оперативните фондове изисква прозрачност и точен мониторинг от самите организации на производители, тъй като средствата се изплащат на всяка една организация на производителите. Ако изискванията на оперативните програми, посочени в регламентите бъдат нарушени, Организацията на производителите трябва да върнат на Европейската комисия цялото финансиране, свързано с конкретното нарушение, и да си възстановят тези средства от крайния получател на получената помощ (земеделския стопанин).

Как се финансират оперативните фондове

Оперативният фонд се финансира от:
а) членовете на дадена организация на производители или самата организация на производители, или и двете. В случай на асоциация на оперативните групи – чрез членовете на асоциацията.

б) Европейския съюз.
Оперативните фондове се използват от организациите на производители само за финансиране на ОП, които са били одобрени от държавите членки

Оперативните програми (ОП) се съфинансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) – основния пакет от бюджета за земеделие, от който се финансират директните плащания по първия стълб на ОСП.

Всяка държава членка трябва да определи максимален бюджет за подкрепа на оперативните програми (ОП) във всеки сектор. Това е различно от сектора на плодовете и зеленчуците, където бюджетът е гъвкав, „с отворен край“. Бюджетът или пакетът, който е заделен за всеки сектор, се изважда от общата помощ, която се предоставя във всяка държава членка по първия стълб на ОСП. Общият пакет, който държавите членки могат да отделят за подпомагане на ОП в други сектори, обикновено е ограничен до 3 % от пакета на ЕФГЗ, запазен за държавата

Очаквайте в следващите части да ви запознаем с някои добри практики за ефективно изготвяне и оптимизиране на оперативните програми за организации и за това какви интервенции могат да бъдат включени в тях според стратегическия план на България.

Следва

Процесът за кандидатстване за финансиране на оперативните програми на организации на производители е съставен от десет стъпки

 

Оперативните програми (ОП) са набор от действия, включващи дейности и инвестиции, разработени от организации на производители. Европейският съюз предоставя половината от финансирането, съответстващо на определен списък от интервенции. Другата половина от финансирането трябва да бъде осигурено от оперативните групи на производителите.

Процесът на подаване на искане за финансиране се определя на национално ниво

Какви са стъпките за кандидатстване за финансиране от ЕС чрез оперативна програма?

Ако желаете да поискате финансиране за дадена ОП, трябва да подготвите и подадете заявление до съответните компетентни органи. Точното съдържание на заявлението, неговата структура и процесът на подаване се определят от всеки национален
орган, но важните елементи може да бъдат обобщени чрез набор от десет стъпки.

Стъпките за кандидатстване за финансиране на Оперативни програми са следните:

– създаване на оперативна програма;
-Изготвяне и подготовка на заявление;
– Подаване на заявление за финансиране;
-Статус на искането;
-оценка на искането;
– Уведомление изпратено на заявителя;
– Изпълнение на ОП;
-Отчитане развитието на ОП до нейното приключване;
– Мониторинг и оценка на съответствието;
– Уведомление за резултатите от мониторинга;

Оперативните програми са въведени в сектора на плодовете и зеленчуците през 1996 г. След въвеждането им финансирането за оперативните програми се увеличи значително. Финансирането през 2010 г. възлизаше на 171 млн. евро, но през 2019 г. нарасна до почти 1802 млн. евро, което показва ефективността на помощта за насърчаване на сътрудничеството между производителите.

Очаквайте да ви запознаем накратко с това, какви интервенции могат да бъдат включвани в оперативните програми за организации на производители.

С/ледва/

Заинтересованите лица могат да намерят в него информация и за създаване на оперативни програми за организациите на производителите

 

Европейската комисия публикува нов наръчник със съвети относно финансирането на организации на производители със средства от оперативните програми, информира AG-Press.eu. Освен това в него може да се намери и полезна информация за създаване на оперативни програми за групи и организации на производители Наръчникът е наличен на всички официални езици в ЕС. Докладът включва теми като критерии за допустимост за ОП и техните ОП, както и новия секторен обхват на ОП. Набор от съвети за добри практики обхваща както култури, така и добитък, включително технически оперативни теми като управление, инструменти за управление, качество и комуникация.

ОП и асоциациите на ОП (APO) са признати субекти, които насърчават сътрудничеството между земеделските производители.

Преди това оперативните програми бяха достъпни само в секторите на плодовете и зеленчуците, хмела и маслините (трапезни и маслодайни), но вече са налични и за други селскостопански сектори в рамките на ОСП 2023-2027 г. ЕС съфинансира оперативни програми, които се използват за подпомагане на действия и инвестиции (известни като интервенции), които подобряват позицията на земеделските производители във веригата на доставки чрез повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта.

Наръчникът на български език може да бъде изтеглен от тук

 

От асоциацията на Местните инициативни групи в България настояват за спешна среща с отговорните институции

 

Прилагането на подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) в България през новия програмен период е пред провал и има вероятност страната да загуби бюджет от близо 1 милиард лева, определен по програмите за Местните инициативни групи (МИГ), информира БТА, позовавайки се на писмо от Асоциацията на МИГ-овете в България.

От асоциацията са изпратили отворено писмо до всички Управляващи органи на програмите и съответните министерства. Те настояват за работна среща с тях в началото на следващата година по този проблем. Поисканата от тях среща е за 16 януари 2024 година.

Подходът „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) или ЛИДЕР се прилага в Европейския съюз от 1991 г. и е припознат от всички страни членки като политически и финансов инструмент, който предоставя на местните общности в селските райони на ЕС възможността да реализират малки проекти на местна основа, съобразени с конкретните нужди на съответната територия, припомнят от асоциацията.

Подходът е част от местното самоуправление и децентрализацията в усвояването на европейските фондове. В сегашния момент в ЕС действат над 3 000 МИГ. У нас подходът се прилага и в двата програмни периода, като през настоящия работят 64 местни инициативни групи, които обхващат 117 общини, а бюджетите им са финансирани, освен по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР).

„Поради забавяния и недостатъчна координация между отделните Управляващи органи (което вече представлява системно явление), към днешна дата програмният период 2014-2020 година все още не е приключил за местните инициативни групи, все още има неодобрени проекти (най-вече по ПРСР) и неразплатени на бенефициентите средства. Процесът на подготовка за новия програмен период 2021 – 2027 година (който в момента доближава средата си), е блокиран заради липсата на диалог и бездействието на Управляващите органи както на Програмата за развитие на селските райони, така и на другите програми, включени в Подхода ВОМР. Бюджетът, предвиден за прилагане на ВОМР за периода 2023-2027 г., е малко под 1 милиард лева, като финансирането е планирано да обхване 100 МИГ и да достигне до над 2 млн. души в над 200 общини“, казват от Национална асоциация на местните инициативни групи в България.

По тяхна информация одобрените по подготвителната мярка заявления на МИГ са 107 в периода май-юли 2022 г. и включват 196 общини. Приемът на Стратегии за ВОМР беше планиран за юли месец 2023 г., но все още не е обявен и е отложен за неопределено време, се казва още в съобщението на членовете на асоциацията.

Организацията предупреди за възможна злоупотреба със средства, а изискванията за наличие на определени документи могат да изключат от процеса микро и МСП

 

Сдружение „Соларна Академия България“, съобщи днес, че е внесло възражение срещу критериите за процедурата за финансиране на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), тъй като според експертите от организацията има сериозна неравнопоставеност за кандидатите, информира БТА.

„Според нас критериите в процедурата не съответстват на поставените цели и описани по този начин може да бъдат предпоставка за злоупотребяване със средствата. Механизмът за разпределение на средства включва критерии, които са несъразмерни и си противоречат. Този подход може да доведе до насочване на средствата към ограничен брой предприятия, които не попадат във фокуса на икономическите субекти, които трябва да бъдат подпомогнати от Плана за възстановяване и устойчивост“, смята д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия България“.

От организацията посочват, че изискванията за наличие на определени финансови активи и документи, свързани с изграждането на инсталациите и съоръженията за съхранение, могат да изключат микро, малките и голяма част от средните предприятия, а именно тяхното подпомагане е ключово според Плана за възстановяване и устойчивост

Министерството на енергетиката обяви в началото на октомври първата от поредица покани в рамките на процедурата за подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия, като част от Националния план за възстановяване и устойчивост, припомня сдружението. Съгласно тази процедура се предвижда подкрепа за изграждането и интегрирането в електрическата мрежа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници, общо 1425 мегавата, в съчетание с 350 мегавата съоръжения за съхранение на електроенергия.

Към момента е сигурно, че проекти на бенефициери по мярка 4.1 от миналата селска програма, набрали 45 точки ще подлежат на финансиране, заяви пред депутатите от земеделската комисия изпълнителният директор на ДФЗ Георги Таков. При условие, че от министерството се осигури допълнително финансиране, то на одобрение ще могат да разчитат и проекти събрали 41 точки. Таков уточни, че поверената му институция работи по проектите от последните два приема на друга популярна сред фермерите мярка 4.2.

Възможностите за финансиране на проекти свързани с внедряване на иновации в земеделието отдавна не се изчерпват само със субсидиите по инвестиционните мерки от стратегическия план. От Agri публикуваха нова покана за участие в кампания за финансиране на проекти от EIC Accelerator Challenge. Идеята на този акселератор е да се подкрепят малки и средни предприятия при внедряване на иновации.
EIC Accelerator е една от трите схеми на EIC (Pathfinder насочен основно към стартиращи компании, като в някои случаи е възможно финансиране за проекти да получат и предприятия с до 500 служители. EIC Accelerator предоставя значителна финансова подкрепа под формата на :

безвъзмездно финансиране до 2,5 милиона евро за разходи за развитие на иновации,
инвестиции до 15 милиона евро. Компаниите, работещи по технологии от стратегически европейски интерес, могат да кандидатстват за EIC инвестиции на стойност над 15 милиона евро.

В допълнение избраните от EIC компании получават обучение, наставничество, достъп до инвеститори и корпорации и много други възможности като част от общността на EIC.

Поканите за кандидатури са непрекъснати (и има 4 крайни дати за пълни кандидатури, като последната е 4 октомври 2023 г.Повече подробности: тук

 

Браншови организации от сектор земеделие и преработка излязоха с обща позиция пред Министерството на земеделието относно подготвяната от Управляващия орган (УО) на Програма за развитие на селските райони, съобщава БТА. Те се противопоставят на намеренията на министерството за както го определят „хаотично“ разпределение на последните пари по вече приключилият период на програмата.

Според представителите на 24 браншови организации от сектора, така предложеното от МЗм изменение на ПРСР е неоснователно, няма потенциал и достатъчно време за реализацията му. В края на програмата проектите са рискови за реализация поради сложните процедури по Закона за обществените поръчки, липсата на финансова обезпеченост, „пилотен характер“, липсата на опит, нормативна уредба и други.

В същото време стотици проекти по подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ остават без възможност за финансиране поради липса на бюджет. Във връзка с това браншовите организации настояват да бъде подсигурен ресурс за увеличаване на бюджетите по подмерки 4.1 и 4.2 от проведените през 2021 г. приеми за земеделски стопани и преработватели.

От съобщението, изпратено до медиите, става ясно, че в приема по подмярка 4.1. от 2021 г. са подадени 1868 проекта, от които 888 са одобрени, а за други 802 проекта на стойност близо 188 млн. лева няма наличен бюджет за финансиране. Наличният бюджет по процедурата е недостатъчен за обезпечаване дори на проекти с 45 точки.

Същевременно в приема по подмярка 4.2. от 2021 г. има подадени 523 проекта със заявен интерес за над 1,1 млрд. лева инвестиции, при осигурен ресурс от малко над 400 млн. лева.

Нефинансирането на тези проекти ще доведе до нови финансови затруднения, в допълнение към настоящите конюнктурни проблеми, които има в земеделския сектор, смятат от браншовите организации.

 

Страната ни е изправена пред два сценария за евентуална загуба на средства по ПРСР за периода 2014-2020 г. – песимистичен и оптимистичен. Това стана ясно по време на днешното заседание на парламентарната комисия по земеделие. „Към момента има 1,5 млрд. евро, които не са усвоени“, заяви заместник министърът на земеделието Момчил Неков, като направи уточнението, че 700 млн. евро са от преходния период на ПРСР2021 -2022 година, а 200 млн. евро от тях са по плана за възстановяване от фонда на ЕС Next Generation EU. В процентно отношение усвояемостта по програмата достига до 65,6% от средствата в евро. Тези 1,5 млрд. евро по думите му тепърва трябва да се усвоят по мерки като 6.1, 6.3, 7.2, 4.1 и 4.2.

„Имаме възможност да договаряме и изплащаме средства по програмата от периода до 2020 година до 2025 година или до обявяване на първия прием по новия стратегически план“, уточни още Неков. „Имаме два варианта- песимистичен и обтимистичен за средствата, които можем да загубим по ПРСР. Песимистичният е за 56 млн. евро за текущата година, а обтимистичният е за 16 млн. евро. Предстои на следващия съвет на министрите на земеделието на ЕС да стане ясно дали страната ни ще може да използва до 5% от средствата по ПРСР да отидат за директно подпомагане, ако това бъде разрешено, между 30 и 40 млн. евро могат да се дадат за подпомагане на фермерите за компенсиране на високите цени на торовете и препаратите.

„Имаме екшън план според който предвиждаме да изплатим средствата по НАТУРА до края на годината, ако има шанс те да бъдат загубени“, добави Неков. За сравнение загубата по селската програма от предходния период е възлизала на 140 млн. евро. Предизвикателствата според него сега са в съвсем друга насока и са свързани с повишаващата се инфлация и цени на енергоносителите, което пречи да се направи точен разчет за нужните средства за изпълнението на даден проект.

Неков посочи за пример проекти по 4.1 или 4.2 от последните приеми съответно от миналата и тази година, при които цените да бъдат индексирани спрямо референтните. При договорираните проекти единият вариант е всичко да се индексира спрямо рефернтните цени и всичко което излезе извън тях като финансови разчети, земеделските производители да бъдат задължени да си го купят втора ръка.

„Ако даден фермер е заложил в проекта си закупуването на три трактора с които да обработва 90 хил декара , с индексацията на цените да позволим да се закупят два от тях а третият да остане извън тази сума и бенефициерът се задължи да закупи третия втора ръка за да изпълни своя бизнес план“, даде за пример Момчил Неков. Що се отнася до индексацията на цените в проектите по общинските мерки от селската програма, Неков заяви, че се очаква методиката от регионалното министерство за да бъдат актуализирани те. „Ако нямаме тази методика, не бихме могли да направим нищо по общинските мерки“, допълни Неков.

В сложната ситуация на санкции, руският аграрен сектор изпитва остра нужда от липсата на средства, информира „Зерно Онлайн. Ситуацията според Руския съюз на зърнопроизводителите изглежда неспасяема, въпреки че правителството задели допълнителни 25 млрд. рубли за кредитиране на сектора.

„Кредити с лихва от 5% са ни нужни подобно на въздуха. но тези 25 млрд. рубли са само капка в морето. Разчетът на средствата е бил при ключова ставка лихвения процент от от 9%. При ставка от 20%, средствата нараснаха на 60 млрд. рубли. И това е по старите цени, които вече не съществуват. Кредити под 30% лихва в момента са безумни, но и те в момента са недостъпни за нас“, заяви пред журналисти президентът на РЗС Аркадий Злочевски.

Основният проблем според него се състои в липсата на достъп до финансиране и това, че всички са преминали към 100% предплата без никакво разсрочено плащане, въпреки че има сегмрнти, при които като например препаратите за растителна защита, в продължение на години доставката им се е извършвал при условията на разсрочено плащане. И там по думите му става дума за милиарди рубли а това диктува търсене на средства за посевната кампания, като търсенето им е увеличава в геометрична прогресия. „Ето защо фермерите са принудени да се отказват от тези ресурси от които нямат резерви“, отбеляза още Злочевски. Той отбелязва, че това не означава дефицит на пазара, защото до началото на кризата с Украйна са били натрупани достатъчно резерв от продоволствени ресурси, но все пак се касае до различни сегменти- на едри, средни и дребни стопанства.

Именно последните, които имат дял от 26% в общото производство на зърно в страната обаче са натрупали най-малки резерви. „Имаме масови случаи на отказ за изпълнение на вече договорени сделки за семена. Ако някой е предплатил например дадена доставка на 30% по стари цени, вече няма никакъв шанс за нейното реализиране:, даде пример експертът. Причината е , че цените са се увеличили двойно и предплатата се оказва не 30 а 15%.

Единственият ресурс с който фермерите не изпитват проблеми били горивата, докато всичко останало не само е поскъпнало но дори вече е дефицитно. Утехата за руските фермери според него е, че заради много добрите климатични условия загубите за посевите след края на зимата се оценяват само на 3-4%.

Реколтата от зърно в Русия през тази стопанска година може да бъде по-ниска от очакванията заради недостъпността на производителите до кредити, информира „Зерно Олайн“. Според източници от браншовия сектор банките са започнали да предлагат на фермерите кредити с лихва между 18 и 27% в зависимост от тяхната кредитна история. Представители на местните браншови организации се включиха в проведени преговори с различни банки, като напомниха, че в началото на миналия месец отпусканите кредити са били при лихва от 12%.

„При подобни условия никой няма да вземе кредит, и посевната кампания ще се финансира със собствени средства“, е заявил представител на земеделския бранш. Според него за тази година повечето биха могли да минат и без нови банкови заеми, но не ясно какво щео се случи през 2023 година. Друг представител на бранша е заявил пред руското издание „Ведомости“, че заради сегашната ситуация може да се стигне до намаляване на реколтата . Тя се усложнява и от факта, че отпуснатите средства за подпомагане на фермерите вече са почти изчерпани, като са останали малко над 770 млн. рубли, които да бъдат предоставени под формата на краткосрочни кредити за закупуване на торове, препарати и семена и 1,3 млрд. рубли за инвестиционни проекти. Последните се насочват основно към изграждането, реконструкцията и модернизацията на предприятия от земеделския сектор.

По данни на руското министерство на земеделието за тази година държавата е предвидила 100,4 млрд. рубли за подпомагане на фермерите, но по-голяма част от тях ще отидат за погасяване на стари кредити. В началото на миналия месец заради липса на пари в земеделското министерство, финансовите институции са започнали да отказват нови кредити на земеделските производители.

Междувременно и във връзка с новите санкции, руските производители на храни започнаха да търсят алтернативи на вносни компоненти, най-вече суровини, подправки и опаковки. По информация на „Известя“ редица ритеил вериги вече са отправили запитвания до местната хранителна индустрия каква част от вносните компоненти могат да бъдат заменени с такива, които се произвеждат в страната. Според Рамас Чантури, генерален директор на асоциация „Росчайкофе“, към която също е имало подобни въпроси, по-голяма част от суровините идват в Русия от страни извън Европа, но отслабналата рубла създава рискове от увеличаване себестойността на производството им. Както е известно в последните дни руската рубла достигна историческо дъно, а вследствие на въоръжения конфликт в Украйна и наложените тежки санкции , акциите на руските компании се обезцениха с до 80%.

Шефът на Института по конюктура на аграрните пазари Дмитрий Рилко коментира пред „Известя“, че се касае за компоненти от хранителната индустррия, които остават далеч от вниманието на потребителите като различни овкусители, бои за храни и подправки, които могат да са относително висок дял във вноса. На фона на слабата рубла според него, в следващите два месеца те могат да поскъпнат още повече. Тъй като индустрията няма нужните капацитети за да задоволи потребностите, преминаването към местно производство на повечето от тези компоненти няма да е възможно в средносрочен план. Около 30% от опаковките в хранителната индустрия на Русия идват от внос. До момента русия е внасяла от Европа и Северна Америка високо технологични препарати за растителна защита и за ветеринарната медицина както и семена , като в бъдеще не е изключено подобен внос да бъде заместен с такъв от Китай.

Съгласно одобрените включително и от сдружението на общините критерии, със средства по стратегическия план до 2027 година ще бъдат подпомагани най-вече бедни селски общини с многобройно население, става ясно от писмен отговор на земеделския министър Иван Иванов на депутатски въпрос. Целта на финансирането е да се подпомогне развитието особено на общини с повече население в трудоспособна възраст. За целта е разработена методика за гарантирани бюджети за общини в обхвата на селски райони, в която се определя реда и начина за определяне на гарантирани бюджети.

Индивидуалният гарантиран бюджет ще даде възможност на подобни общини да имат достъп до средства за реализиране на местни проекти за развитие и поддържане на дребномащабна местна инфраструктура.

Сред включените индикатори за определяне на селски общини в обхвата на гарантираните бюджети са: линията на бедност определяна ежегодно от националната статистика; равнището на безработицата в страната съгласно данните на агенцията по заетостта и население на селските общини; население в трудоспособна възраст.

„

Подходът за разпределение на средствата от Стратегическия план за развитие на земеделието и развитие на селските райони за периода 2023-2027 г. чрез гарантираните бюджети за общините ще позволи подготовка и финансиране на проектни предложения, които отговарят на специфичните нужди на местно ниво, без да се противопоставят една нуждаеща се от развитие общинска територия спрямо друга такава:, пише в отговора си земеделският министър.

Мотивът за въвеждане на гарантирани бюджети е, че направеният анализ за прилагането на инвестиции за публичния сектор в предходните периоди е показал наличието на някои недостатъци при прилагането на досегашния подход за прилагане на мерките за инвестиции в снови услуги за населението тъй като е поставял отделни общини пред конкурентни такива за достъп до финансиране. В следствие на това, насочването на средства в интервенции в селските райони е отдалечено от местните нужди за развитие и не винаги успява да насочи финансови средства към специфичните/приоритетни за всяка територия нужди.

Тъй като повечето общини в Северозападния регион са с по-висока линия на бедност и по-високо равнище на безработица се очаква да получат достъп до по-високо финансиране

Това че земеделието ни изостава по конкурентноспособност от нивото на ЕС, а доходите на фермерите са по-ниски от тези на колегите им в другите европейски страни не е никаква новина. Слабата конкурентноспособност и ниските доходи са само две от причините, които в последните години направиха сектора непривлекателен в очите на новите поколения. Малцината захванали се да обработват земеделски земи или да гледат животни, сторили го не само заради субсидиите, а горди от факта, че в гените им тече кръв на земеделски производители, едва ли могат да се похвалят, че са видели бял ден до сега.

Въпреки това от агроведомството са си поставили амбициозната задача да се увеличи устойчивостта и конкурентноспособността на земеделието чрез наливане на нови над 20 млрд. лева до 2030 година за различни секторни политики. Това става ясно от проект на детайлизирана стратегия по приоритет 6- Устойчиво земеделие от Националния план за развитие на България до 2030 година.

С нея се цели да се установи по-рационална структура на селското стопанство за подобряване на неговата социална, икономическа и екологична устойчивост, като се фокусира върху укрепване на дребните и фамилни стопанства, намаляване на дисбаланса между растениевъдство и животновъдство и навлизането на млади хора в земеделието.

Вглеждането в цифрите обаче показва, че нито отделните сектори, нито земеделието като цяло няма да намали изоставането си спрямо европейското, да увеличи конкурентноспособността си и да ощастливи земеделските производители с по-високи доходи.

 

Ниско ниво на растителна и животинска продукция

 

Данните на Евростат показват, че към 2018 година селското ни стопанство сериозно изостава както по отношение дела на растителната продукция, така и по отношение дела на животновъдната продукция от селскостопанската за средните за ЕС за този период. В плана се поставя за цел дори през 2030 година тези стойности да останат под средните за ЕС през 2018 година- а именно делът на растениевъдната продукция да достигне до 20%, а на животновъдната-30%, при средни за ЕС през 2018 година съответно от 20,3% и 45,2%. Според статистиката към 2018 година изоставането в производството на растителна и животинска продукция изглежда огромно- при растениевъдството показателят ни е едва 11,3%, и 25,6% при животновъдството.

Два пъти по-ниски доходи за фермерите през 2030 г.

 

Слабата продуктивност означава слаба конкурентноспособност и ниски доходи. И през 2030 година обаче се очертава дори при най-оптимистичен сценарии, картината в изоставането на доходите а оттам и на конкурентноспособността да не се промени съществено. От детайлната стратегия става ясно че доходите за предприемаческа дейност в селското стопанство в цифрово изражение до 2030 година трябва да се увеличат от средно 10 636 лева през 2018 година на средно 13 840 лева , при средни стойности за ЕС за 2018 година от 27 549 лева. Това показва почти двойно изоставане на доходите на българските земеделски производители спрямо европейските им колеги и то сравнено с нивата към 2018 година. И това въпреки, че за директна подкрепа за увеличаване доходите на фермерите се планират цели 9,8 млрд. лева.

Дистанцията едва ли би се скъсила, ако се сравнят прогнозните средни доходи на европейските фермери през 2030 година като се има предвид, и че в структурно отношение разликата в подпомагането по ОСП няма да се промени особено.

 

Слаба производителност на труда и ниска добавена стойност

 

Сравнително слабата производителност на труда спрямо средната за ЕС и ниската добавена стойност на земеделието ще са основните пречки за повишаване на конкурентноспособността на сектора и през 2030 година. И ако при общата производителност в селското стопанство се планира до 2030 година тя да се увеличи от 111,2 (2017 г.) на 115 при средна за ЕС през 2017 година от 109,5, то производителността на труда в селското стопанство през 2030 година се планира да достигне до 19 500 , което ще е почти два пъти под средната за ЕС и то за 2018 година от 37 446. Още по-голяма е разликата в процента на брутната добавена стойност на земеделието която макар да се планира да се увеличи от 8,3% (2017 г. ) на 12,4%, ще остане значително под средната за ЕС за указания период от цели 30,7%.

Средства за повишаване устойчивостта на земеделието по сектори и политики (Източници: Европейски фонд за гарантиране на земеделието, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, национален бюджет)

Сектор/Политика	Средства
Мерки за директна подкрепа за увеличаване на доходите	9,8 млрд. лева
Животновъден сектор	2,5 млрд. лева
Растениевъден сектор	1,5 млрд. лева
Намаляване диспропорциите в развитието на стопанствата	1,2 млрд. лева
Преход между поколенията в земеделието и намаляване на негативните демографски тенденции	428 млн. лева
За компенсаторни инструменти за фермерите в райони с природни други ограничения	400 млн. лева
За управление на риска	635 млн. лева
За модернизация, иновации и цифрови технологии	935 млн. лева
Подобряване на пазарните позиции на фермерите	260 млн. лева
Повишаване на квалификацията и знанията на земеделските производители	30 млн. лева
Опазване на околната среда	2,6 млрд. лева
Биоземеделие	170 млн. лева
Напояване	231 млн. лева
Управление на горите	35 млн. лева
Управление на рибните ресурси	42 млн. лева
Конкурентноспособност на рибния отрасъл	77 млн. лева
Синя икономика	52 млн. лева
ОБЩО	20,6 млрд. лева

 

На свое заседание Министерският съвет одобри Методика и индикативно разпределение на средствата от Европейския фонд за регионално развитие по програми за транснационално и трансгранично сътрудничество за България за програмен период 2021 -2027 г. Предвижда се страната ни да получи 133,6 млн. евро за финансиране на програмите за териториално сътрудничество, в които ще участва за периода 2021-2027 г. От тях към двустранните програми на България с Румъния, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и Турция, както и към програмата „Черноморски басейн“, се насочват 111,2 млн. евро, а към бюджета на транснационалните програми „Дунав 2021-2027“ и „Интеррег Евро Средиземноморска зона 2021-2027“ -22,4 млн. евро.

Липсата на достатъчно средства за агроекология блокира трансформацията на агрохранителната верига, се твърди в публикация на портала arc2020.eu. Неоддавна експерти от Организацията за международно сътрудничество, развитие и солидарност ( CIDSE) в свое съвместно изследване с с Центъра за агроекология към университета в Ковънтри са установили, че съществува недостиг от финансиране на международни и европейски институции на проекти с агроекологична насоченост, което показва несъответствие между намерения и практики.

Разглеждайки по-отблизо Европейския съюз, докладът анализира средствата, насочени от ЕС чрез „агенциите със седалище в Рим“ (FAO, IFAD и WFP) между 2016 и 2018 г., и установява, че само минимална част, 2,7%, се отнася до проекти които представляват първи стъпки към агроекологията, докато останалите насърчават конвенционалното земеделие и подходите, ориентирани към ефективността, като устойчива интензификация.

Проекти, подпомагащи трансформационната агроекология, насочени към препроектиране на хранителни и земеделски системи, се намират изключително в портфолиото на Зеления климатичен фонд (GCF) и представляват 10,6% от общата инвестиция в селскостопански проекти. Докладът разглежда, какъв е бил делът на финансираните проекти с агроекологична насоченост или с агроекологични компоненти в страни като Великобритания, Швейцария ( Белгия и Германия. И докато в Швейцария делът на подобни проекти е бил 51%, то в останалите страни националното финансиранена подобни проекти е било или минимално или въобще е липсвало (Великобритания).

Друга е картината, когато става дума за финансови потоци, насочвани към подобни проекти от неправителствени организации и базирани в Африка институции. Например в Белгия 48% от средствата на неправителствените организации насърчават прехода към агроекология. В Швейцария експертите са установили , че проектите, ръководени от базираните в Африка институции, обикновено възприемат по-системен и приобщаващ подход, даващ възможност за агроекология, но тези организации получават сравнително малко финансиране от швейцарски публични донори.

Докладът също така подчертава голямото влияние, което ЕС и неговите държави членки имат на международно ниво където се вземат ключови решения относно храните и селското стопанство. Европейската комисия и европейските държави са основни донори на официална помощ за развитие на селското стопанство и основен източник на финансиране за международни институции, фокусирани върху сигурността на храните. Голямата част от европейските страни са в част от ръководните органи на тези организации. Както е известно , агроекологията е един от ключовите елементи за справяне с предизвикателствата пред климата и опазването на околната среда, и е включен в основните стратегически документи „Зелената сделка“ и стратегията „От фермата до масата“.

„Въвеждането на задължителен минимален бюджет за новия инструмент на екологичните правила е един от крайъгълните камъни на нашето председателство на Съвета на ЕС, чиято цел е да възнагради постиженията на земеделските производители по отношение опазването на климата и околната среда“, се казва в отговор на поставени от нас въпроси към федералното министерство по прехрана и земеделие в Берлин във връзка с информациите за намеренията на Германия за сериозно орязване на екологичните ангажименти в новата ОСП. Според тях новите екоинструменти са решаваща част от директните плащания, като оттам опровергават изнесената информация за това, че Берлин предлага отлагане на новите екосхеми за 2025 година и потвърждават, че влизането им в сила се планира още от 2023 година, като страните членки на ЕС все още обсъждат какъв точно ще е бюджетът за тях.

В позицията на германското министерство на земеделието се напомня, че земеделският министър на страната Юлия Кльокнер е изразила своето настойчиво мнение за поставяне на по-високи цели по отношение на климата и опазването на околната среда в ОСП след 2020 година, като това е потвърдено и от депутатите от ЕП с решението им от 17-21 юли 2020 година.

„Някои страни членки са загрижени, че средствата предвидени за екологичните правила не са достигали до фермерите и са били изгубени, ето защо като председател на Съвета на ЕС Германия играе ролята на посредник за намирането на компромис“, се казва още в позицията.

Пари за новите екосхеми, само когато са изчерпани всички възможности

От федералното министерство са категорични, че „идеята за въвеждане на пилотна фаза от две години по отношение на минималния бюджет за новите еко правила“ не е била обсъждана, но най-добрият компромис от германска гледна точка е, пари за екосхемите да има само след като са изчерпани всички възможности за размествания и напасвания към тях. Само по този начин не биха се оправдали опасенията на някои страни членки на ЕС за загуба на средства за новите екосхеми.

Амбициите за създаване на едно по-устойчиво и съобразено с климата европейско земеделие се покриват от Зелената сделка и реформата в ОСП, но теоретичните постановки трябва да са подкрепени и на практика на полето и във фермата, се казва още в позицията на федералното министерство на земеделието. „Основното е земеделските производители да не се разпокъсват между екологията и икономиката, тъй като ако земеделието не може повече да носи възнаграждения, тогава в Европа ще останем без земеделие“, заключават от ведомството.

Урсула фон дер Лайен определи като „европейска солидарност“ възможността за това , че благодарение на програмата „Шуър“ е било позволено на 40 млн. души да се включат в схеми за краткосрочна заетост, а 16 страни от Литва до Испания ще получат скоро общо близо 90 млрд. евро за защита на работните места. „Ще предложим нормативен документ за подкрепа на страните членки за създаване на национално законодателство за минимална работна заплата“, заяви тя. Причината за подобно предложение според фон дер Лайен е дъмпингът на доходите, който опорочава конкуренцията на единния пазар на труда

Председателят на ЕК прогнозира трудно възстановяване на европейските икономики след регистрирания 12% спад по време на кризата.

 

По време на пресконференция в Брюксел днес, европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски заяви, че според последното предложение за съдържанието на многогодишната финансова рамка, за земеделие са предвиждат 391,4 млрд. евро, спрямо 365 млрд. евро в предложението от 2018 година, като направи уточнение че става дума за суми в текущи цени. Това означава, че средствата предвидени за земеделие ще са с 26,5 млрд. евро повече в сравнение с текущия програмен период. Той потвърди, че субсидиите ще се изплащат на фермерите по текущи а не по константни цени, като ще се определят година за година.

Според него поставените в Зелената сделка цели, няма да се променят, като бюджета предвижда повече средства за едно още по-устойчиво и диверсифицирано земеделие.

Не стана ясно, дали новите изисквания относно редукцията в употребата на пестициди ще залегне в стратегическите планове на отделните страни, или ще са предмет на договаряне на Съвета на аграрните министри. „Не мисля че беше толкова лесно да се преборим за един толкова голям бюджет за фермерите, и сега имаме повече средства на разположение в сравнение с последната програмна фаза, и това е един сигнал, че имаме по-голямо финансиране за провеждане на нашите политики и инструменти“, заяви Войчеховски.

Брюксел все още е в начална фаза на преговорите за това, как ще се подпомагат земеделските производители в периода на преход между двата програмни периода.

По време на пресконференцията беше засегнат и проблемът с климатичните промени, като Войчеховски беше попитан, как с представената програма в цифри ЕК ще съумее да отговори на тези предизвикателства, като например това, че в летните месеци страни като Белгия може да изпитат проблеми с недостиг на вода. Според него има и са предвидени редица инструменти за насърчаване на биопроизводството и намаляване на вредните емисии, които да допринесат за борбата с климатичните предизвикателства и природните катастрофи. Комисарят уточни, че конкретни мерки за целта трябва да се предвидят в стратегическите планове на отделните страни членки. Що се отнася до създаването на едно климатично неутрално земеделие, войчеховски потвърди, че ще е е необходимо по-голямо подпомагане за регионите с проблеми в тази насока.

И през новата 2020/21 учебна година страните членки на ЕС ще си разпределят 250 млн. евро за училищните схеми, съобщава AGPress.eu.

От тях 145 млн. евро ще са заделени за схемата за плодове и зеленчуци,и 105 млн. евро за схемата за мляко и млечни продукти. През последната учебна година (2018/2019) тази схема на ЕС гарантира, че над 20 милиона деца в целия ЕС получават мляко, плодове и зеленчуци в училище, допълнени от образователни мерки за селското стопанство и балансирано хранене.

Тази година прилагането на настоящата училищна схема (за учебната 2019/2020 г.) се влияе от закриването на училищата в целия ЕС поради настоящата пандемия на коронавирус. ЕС признава това като форсмажорни обстоятелства, и затова страните членки ще могат да възстановят на производителите и доставчиците направените разходи по схемите за плодове, зеленчуци и млечни продукти, които трябваше да се доставят в училищата.

Продуктите могат да бъдат дарявани на болници, благотворителни организации и банки с храни или други подобни, за да достигнат до нуждаещите се.

ЕС предвижда да даде по-голяма гъвкавост и повече права на страните членки, що се отнася до развитието на проекти по подхода ЛИДЕР, каза  по време на международната конференция, посветена на дейността на МИГ-овете и инструментите за популяризиране, в РАзлог вчера Михаел Пилке от ГД „Земеделие” към ЕК.

„Ще има един комитет, който ще избира стратегиите по ЛИДЕР, от всички фондове, които се ползват. Целта ни е да ускорим стратегиите и да се подобри концепцията на подхода ЛИДЕР”, поясни той. Предвижда се по-голяма свобода за местните инициативни групи при подбора на партньори по проектите, като е взето под внимание искането за авансово финансиране на проектите.  Той потвърди, че работната група по ЛИДЕР в ЕК твърдо подкрепя концепцията за многофондово финансиране на проектите.

Осигуряване на същия бюджет по ЛИДЕР и през новия програмен период на ОСП, ЛИДЕР да стане задължителен подход за всички региони в ЕС, опростяван на процедурите на всички нива и създаване на обща кошница на определено финансиране за ВОМР предлагат от Европейската асоциация за развитие на селските райони (ЕЛАРД).

На подхода ЛИДЕР се падат 9,5 млрд. евро от общия бюджет за земеделие на ЕС през настоящия програмен период, като в Европа са създадени почти 3 500 местни инициативни групи, като поставената в началото цел е била, да обхване  54% от селските региони на Стария континент и да създаде близо 44 800 работни места

. Според годишните доклади за осъществяване  на подхода ЛИДЕР, към момента от местните инициативни групи обхващат 60% от селското население, което се равнява на близо 48 млн. души. До края на 2018 година по проекти, реализирани и реализиращи се  по подхода ЛИДЕР са били създадени 17 хил. работни места. Общият пброй на проектите към края на миналата година по подхода възлиза на 36 000, като най-често  срещаните проекти са за местно развитие, развитие на малки предприятия, модернизация на стопанствата  и повишаване уменията на земеделските стопани. Най-често чрез подобни проекти се популяризира дейността на малки предприятия, публични и неправителствени организации и местни инициативни групи. 85% от проектите са за вътрешнотериториално сътрудничество, а делът на проектите с международно сътрудничество е около 15%.

 

ЕС съвместно с Европейската инвестиционна банка стартира специална кредитна линия от 1 млрд. евро, насочена към младите фермери, съобщава  Ag-Press.eu. 27% от отпуснатите през 2017 година в ЕС  кредити са били предоставени на млади фермери. Одобреният пакет от 1 млрд. евро ще е насочен за подобряване финансирането на земеделските производители и особено младите фермери. „Достъпът до финансиране е от решаващо значение и често е пречка за младите хора, които искат да се присъединят към професията”, каза в Брюксел  аграрният комисар Фил Хоган. Междувременно по данни на Евростат през 2016 година от 10,3 млн. управители на земеделски стопанства, едва 11% са били на възраст под 40 години  Хоган припомни, че подкрепата на младите фермери е основен приоритет на ОСП след 2020 година.

Според вицепрезидента  на ЕИБ Андрю Макдауел селското стопанство в Европа  е с ключова роля за опазването на околната среда. „С тази нова инициатива ЕИБ разглежда бъдещето на сектора и се занимава с важен пазарен дефицит, липсата на достъп до финансиране на фермерите, и особено на тези от следващото поколение”, заяви Макдауел.

Тази програма  според него  ще подкрепя растежа и конкурентоспособността в сектора на селското стопанство  и биоикономиката чрез запазване и създаване на заетост в селските и крайбрежните региони.

Програмата ще се управлява на равнище държави-членки от банки и лизингови компании, действащи в целия ЕС. Участващите банки трябва да отговарят на сумата, отпусната от ЕИБ, като по този начин общата сума възлиза на 2 млрд. евро като се даде приоритет на младите земеделски производители.

Тя ще предложи по-ниски лихвени проценти, освен това фермерите ще имат до 5 години срок за започване погасяването на кредитите и до 15 години за тяхното изплащане.

По тази схема във Франция  вече се изпълняват два пилотни кредита в размер на 275 млн. евро. Тези заеми са насочени към млади фермери и смекчаване на промените в  климата.

Малки и средни предприятия  (МСП)  от 4  области в Южна България могат да кандидатстват за безвъзмездно финансиране, съобщава  „Дненик” . Програмата за подкрепа на МСП за растеж  и разширение отвъд местните пазари обхваща регионите Хасково,  Смолян, Благоевград и Кърджали и гръцките префектури  Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес за територията на Гърция.

 

Целта е да се насърчи  способността за производство на добавена стойност в предприятията със засилване на техните дейности за развитие на продукти и услуги чрез съвместни действия за икономическо развитие  ориентирани най-вече  към иновации, за да им се даде възможност за достъп до нови пазари. Общият бюджет възлиза на 10 000 000 евро. Публичните разходи се състоят от 8 500 000 евро средства от Европейския фонд за регионално развитие и 1 500 000 евро национални вноски от Гърция и България. Максимален размер на безвъзмездната финансова помощ на предприятие (отделно предприятие) в размер на 200 000 евро за период от 3 години.

Допустими бенефициенти са предприятията в приоритетните производствени сектори на стратегиите за „интелигентна специализация“:

 

– Агро-хранителна промишленост;

– Управление на отпадъците за рециклиране или производство на енергия;

– Възобновяема енергия и енергоспестяване и ефективност;

– Устойчив туризъм;

– Здраве;

– Материали – технология;

– Строителни материали;

– Текстилна индустрия.

В дадено проектно предложение следва да участват само по едно предприятие от всяка от партниращите държави. Едно предприятие може да кандидатства само по един проект. Крайният срок за кандидатстване  е удължен до 10 май 2019 година. Повече подробности може да научите тук.

Аграрният комисар Фил Хоган е отправил остри критики по време на последния съвет на земеделските министри на ЕС по отношение на плановете за съкращаване на средствата по втори стълб за развитие на селските региони, информира agrarheute.com. Ирландецът смъмри някои от представителите на  страните членки, че искат да прехвърлят  до 15% от средствата за селските региони от собствените си бюджети.В същото време той призова лидерите на ЕС по време на преговорите за финансовата рамка на бюджета до 2027 година да увеличат парите за ОСП така че да се покрие недостигът на средства.

Плановете на комисията предвиждат в зависимост от различните методи на плащане, съкра съкращеия   до 21% на средствата по втори стълб. Повод за дискусията даде словенският министър на земеделието Александра Пивец, която внесе предложение за увеличаване на подпомагането за развитие на селските региони. Тя отправи остри критики срещу планираните съкращения на средствата, и изрази опасенията си, че преодоляването  на негативни последици като промените в климата няма да вървят съвместно с развитието на селските региони. Предложението на  Словения беше подкрепено официално от осем страни, сред които Полша,Чехия, Португалия и Испания

За един „по-силен” втори стълб на финансиране се изказа и германският министър на земеделието Юлия Кльокнер, като само така според нея Европа ще може да се бори срещу все по-голямото социално и икономическо разделение между градовете и селата. Полският министър Ян Ардановски поиска чрез спестените от енергия пари да се подпомогне втория стълб  на финансиране. Той обърна внимание, че  страната му дори по първи стълб получава под средното ниво  за ЕС. Португалия също заяви, че няма да се откаже от парите за селските региони.  Критика спрямо словенското предложение отправи холандския министър Карола Шотен, според която предстоящият Брекзит оказва влияние върху стабилността на европейския бюджет.

 

През миналата седмица експертите на Европейската сметна палата отправиха сериозни критики към планираните от ЕК промени в ОСП след 2020 година информира euractiv.de. Според тях въпреки това, че се планира съкращаване на средствата заради новите приоритети на Европейския съюз и Brexit , от Брюксел пледират за всеобхватни промени в селскостопанската политика, като макар и по-малко, парите ще се дават целенасочено.  Спиъсъкът  със цели е доста дълъг- от подкрепа на доходите на фермерите през повишаване конкурентноспособността им чрез разпределение на мощта на хранителните вериги през борба с климатичните промени до запазване на биоразнообразието и постигане на устойчивост.

Експертите на Европейската сметна палата обаче не приемат това. Институцията базирана в Люксембург  защитаваща интересите на данъкоплатците в ЕС и контролираща  чрез провеждане на мониторинг правилното разходване на средствата, в  последния си доклад тправи критики към Брюксел, че дори след промените предвиждани в аграрната политика, голяма част от средствата ще отиват за директни плащания под формата на субсидии за хектар. Тъй като няма други възможности за политическо управление, тези  плащания не отчитат интересите на околната среда. От сметната палата смятат също, че използваните методи за оценка на доходите на земеделските производители не са най-правилните. Експертите са на мнение, че предложените в ОССП инструменти за постигане на заложените цели не са нито ясно дефинирани, нито дават съответните предимства по отношение на качеството.

„Земеделието не е само наливане на субсидии и пари за инвестиции. Който иска да се развиват различни отрасли като овцевъдство и други трябва да работи за създаването на общата стратегия, която е бъдещата перспектива пред ОСП”, това каза пред учените от Селскостопанска академия по време на днешния им празник аграрният министър Румен Порожанов.  Освен това според него една от темите с важно значение  е международното сътрудничество, защото навсякъде в Европа земеделската наука си сътрудничи с фермерите и администрацията. „Земеделието ще бъде все по-перспективен отрасъл, защото нуждата от висококачествена храна в света ще расте, ето защо България трябва да намери своето място в него”, допълни още Порожанов.

По-късно пред журналисти той  заяви, че през тази година най-голямото предизвикателство е било осигуряването на собствен ресурс на учените от ССА. „Ако през миналата година академията е имала приход от 3 млн. лева, то само до момента той възлиза на 12 млн. лева. Собственият приход им дава възможност за допълнителни разходи и да запазят и допълнят потенциала си”, каза министърът. През 20018 година се очаква академията да увеличи петкратно своите приходи. Анализите за стратегическия план който трябва да се направи за новия период  на ОСП по думите му не може да стане без учените от Селскостопанска академия.

Общините и фирмите у нас ще разполагат с над 417 млн. лева по оперативните програми  под формата на кредити информира БНР. Това ще стане възможно чрез създаването на два нови фонда- за градско развитие и за ускоряване и начално финансиране, които ще са в рамките на Фонда на фондовете. 350 млн. лева от  тях ще са за градско развитие, а останалите  ще са насочени основно към стартиращи компании.

“Ресурсът ще бъде насочен най-вече към жизнеспособни проекти, които могат да докажат, че ще възпроизвеждат някакви парични потоци и печалби, с които ще могат всъщност да възвръщат тези средства“, поясни председателката на Фонда на фондовете СветославаГеоргиева.

Междувременно експерти по фондовете ще обсъдят с бизнеса в момчилград възможностите за финансиране на проекти. Ще бъдат обсъдени мерките за подкрепа на неземеделски дейности по Програмата за развитие на селските райони, както и условията за кандидатстване по Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“.

Общините са подали 153 проекта по мярката за финансиране на реконструкцията или изграждането на улична инфраструктура, съобщиха от ДФ „Земеделие”. Стойността на подадените проекти е 174,1 млн. лева при определен бюджет  от 97 млн. лева, в резултат на което ще се извърши предварителна оценка на подадените предложения.  Предстои до 9 август специална комисия да извърши класирането на проектите по определените критерии. Кандидатите за подпомагане подават възражения в срок до 14 дни  след обявяване на класирането до управителния орган на ПРСР, а комисия се произнася по тях до 60 дни от подаването на всяко възражение.  Окончателното класиране ще бъде публикувано в едномесечен срок след приключване на разглеждането по постъпилите от бенефициерите възражения.

Йотингер предложи увеличаване на средствата за сближение на регионите в южноевропейските страни за сметка на Източна Европа, информира euractiv.de. Чрез последните две разширявания на Общността през 2004 и 2007 година средствата от структурните фондове допринесоха за задълбочаванията между Севера и Юга, което в момента се забелязва основно в Италия. Това е един от аргументите на финансовия комисар за пренасочване на повече средства след 2020 година за преодоляване на тези различия. „ Най-големите получатели на финансова подкрепа досега са я използвали правилно”, каза пред депутатите от ЕП в Страсбург вчера Йотингер, допълвайки: „Полша, Словакия и Балтийските страни според нашето предложение трябва да получат по-малко пари през следващия програмен период защото са повишили своята конкурентноспособност”.  Другите страни, които в последните години преминаха през период на стагнация в икономиката според предложението на ЕК ще получат повече пари.

С поредното предложение на Йотингер се потвърждава очакваното намаляване а бюджета за аграрната политика и кохезионните фондове с по около 5%, като предстои ЕК да излезе с допълнителни детайли по тази точка. Бюджетът традиционно е една от най-сериозните теми, предизвикваща търкания между различните европейски институции, като решение за  него трябва да вземат освен отделните страни членки и ЕП. Някои депутати вече се включиха с остри критики по направените от Йотингер предложения за бюджета.

От европейския съюз на фермерските организации изразиха разочарованието си от факта, че ЕК планира да съкрати средствата за ОСП, съобщава  „Швайцер Бауер”. Според председателя на организацията Пека Песонен така ще бъдат засегнати не само жизнения стандарт на земеделските производители и развитието на селските региони, но ще попречи и на постигането на екологичните и социални цели на ЕС. С оглед на очаквания растеж  конкурентноспособноста и бъдещите предизвикателства пред аграрния сектор средствата за фермерите не трябва да се намаляват, а сегашният бюджет излиза на всеки гражданин на ЕС „по-малко от чаша кафе”. Освен това е важно да се осигури достъпа на потребителите до висококачествени храни. От Copa Cogeca искат новият бюджет за аграрната политика да е стабилен. Това означава изчистен от инфлацията по отношение на периода на прилагане на програмата. Критики към предложенията за финансовата рамка на бюджета отправиха редица страни сред които и Австрия, според която съкращенията на средствата за ОСП са удар срещу опазване на околната среда, фамилните земеделски стопанства и селските региони като цяло.