Производителността на всяка отделна порода говеда е в тясна връзка с условията при които се отглеждат животните, смята Щефан Фойрих
Изминалото специализирано животновъдно изложение във френския град Рен- SPACE 2024 се превърна в сцена не само за представяне на последните иновативни продукти и услуги идващи в помощ на животновъдния бранш, но и на достиженията в сферата на генетиката. Тук особен принос за развитие има наскоро създаденият френско-германски консорциум Synetics, лидер на пазара в предлагането на висококачествена генетика както в месодайното така и в млечното направление на говедовъдството. У нас компанията си партнира с „Геномика“.
„Преди две години двете най-големи станции за производство на генетичен материал във Франция и Германия си подадохме ръце като се обединихме за да предлагаме по цял свят висококачествена генетика в областта на говедовъдството – за две породи млекодайни и две породи месодайни говеда. Така в момента ние сме лидери на пазара на генетика в говедовъдния сектор в Европа“, казва за Nivabg.com г-н Щефан Фойрих.
За последните тенденции на пазара на генетичен материал
„Най-новите тенденции на нашия пазар са свързани с търсенето на генетичен материал-сперма в опаковки. В момента има голямо търсене защото пазарът е сравнително малък от една страна, от друга поголовието особено при висококачествените млекодайни породи крави се свива, и ние наблюдаваме сериозно увеличение на търсенето на генетичен материал за да се подобрят качествата на оставащите в стадата около 30% животни както от млечното, така и от месодайното направление, които са с по-лоши продуктивни качества“, разкрива експертът. Целта според него е да се получат телета с по-високи производителни качества.
Френско-германският консорциум за производство на генетичен материал развива четири специални програми сред които програми за производството на генетичен материал от породите „Холщайн“, „Червен Холщайн“ и „Джърси“. Освен това произвеждат генетика и от по-слабо известни френски породи говеда като „Таранте“, „Абонданс“, и „Пирож“. . Интересното е, че подобни породи биха били подходящи за отглеждане в страни където например условията не са толкова добри за отглеждане на говеда от породи като „Холщайн“ .
„Например в повечето южноамерикански страни все по-голямо разпространение добива отглеждането на крави от породата „Нормандско говедо“, които са подходящи и за отглеждане в планински иполупланински ферми., където има голямо богатство на трева по пасищата. Това е порода която обича малко по-хладно време“, допълва експертът.
Няма еднозначен отговор на въпроса коя е най-добрата порода, защото това какви качества може да покаже всяка една порода, зависи от предоставените и условия. „Всеки може например да реши да отглежда „Джърси“, „Холщайн“, или „Флекви“, но трябва да прецени дали дадена порода е оптималният избор например за стопанство от 500 животни в стопанство находящо се в планински райони на 1000 метра надморска височина със специфична система на пасищно отглеждане, което е по-различно от интензивното отглеждане на животни, които се хранят основно с фуражна царевица“, разяснява Щефан Фойрих.
Според него не може да се даде точна рецепта за това какъв трябва да е оптималния брой на животните, отглеждани в дадено стопанство за да се постигне най-голяма производителност.
„Както знаете например в Източна Германия разполагаме с много големи животновъдни стопанства, докато в Бавария е тъкмо обратното- там са разпространени по-малки ферми. Няма еднозначен отговор, защото в съседна Полша стопанствата също са с до 150 крави, но има и страни например като Иран където стадата в дадено стопанство може да достигне до 1000 или 2000 животни. Има страни където цената на млякото е много висока или които произвеждат различни видове сирена, където стопанствата могат да имат по-големи индустриални размери“, продължава експертът.
Според него последните рестрикции на европейско ниво свързани с намаляване на броя на животните с цел намаляване на екологичния отпечатък на животновъдството ще имат най-голям отрицателен ефект в страни като Ирландия и Нидерландия, където има голяма концентрация на животновъдни ферми, в които фермерите са инвестирали в продължение на десетилетия, а сега под натиска на Брюксел трябва да затворят.
