Тагове

Биотехнологиите все повече се оформят като една от най-конкурентните среди на земеделието

Доц. Иванов, с какво е полезен този форум по време на който се дискутира за това къде са храните в зелената архитектура на Европа за преработвателите?

Темата вълнува изключително много хора, а както видяхме в самото начало накъде тръгна дискусията, се убедихме че хората се интересуват от това какво предстои да се случи. Това са представители както на бизнеса, така и на различни браншови организации. Те се интересуват от законодателство и регулаторна рамка. Важно е според мен бизнесът да е готов за новите изисквания които трябва да спазва и изпълнява.

С оглед на сегашната криза заложените високи цели в основните стратегически документи на ЕК изглеждат ли изпълними?

Да, изглеждат изпълними макар да са малко по-високи. Хората обаче все още не разбират какво точно се очаква от тях. Четат за тези цели, но не могат да разберат например пред какви предизвикателства ще се изправят по отношение на целта за намаляване на въглеродния отпечатък. Как ще се измерва нивото на въглеродния отпечатък и как това би ги засегнало. Около цялата сложна ситуация в която попаднахме, самата Европейска комисия изглежда малко объркана, но се видя ясно , че не трябва да има компромиси по основната цел- за екологизиране. За бизнеса е важно да са подготвени за тези цели. Да могат да адаптират производствата си, а от друга страна да си направят разчети каква цена ще трябва да платят за това.

Като икономисти правили ли сте анализ как намаляването на въглеродния отпечатък би се отразил на жизнеспособността на фермерите?

По отношение на фермерите направихме една експертна оценка за това какво означава Зелената сделка, ако трябва да се разглежда намаляването на торовете и препаратите, за биоземеделието и увеличаване на биологичните площи. Това което видяхме е, че ще се стигне до увеличаване на цените на храните. Тук обаче не става дума само за тях, а и за това как преработвателната индустрия ще посрещне тези изисквания и какво ще им е нужно като техника и технологии за да се запазят икономически жизнеспособни а не само да отговорят на екологичните изисквания.

Въпросът за продоволствената сигурност в Европа ще се сблъска ли с разговора за Зелената сделка?

Продоволствената сигурност ще се сблъска първо с икономическата сигурност, за това какво ще бъде въздействието от Зелената сделка. Дали Европа няма да загуби от конкурентноспособността си която в последните 10-15 години успя да отличи в световен мащаб. Европа която се разглежда като авангард за прилагане на тези нови идеи ще трябва да се справи с най-голямото предизвикателство да разбере дали тези идеи ще се отразят както на конкурентноспособността на земеделските производители, така и на потребителите. Трябва да си отговори на въпроса за икономическата цена на тези екологични цели.

В подобна непредвидима среда, кои фермери според вас биха могли да оцелеят-големите, средните, малките стопанства, фамилните, тези които са устойчиви и са инвестирали в техника?

В икономиката има един железен закон, който казва че винаги оцеляват най-големите и най-силните. Малките обаче не са обречени, защото могат да намерят свободни ниши за развитие и така да направят мозайката по-пъстра. Като цяло тенденцията е, че ще оцелеят тези, които могат да направят тези инвестиции и иновации. Говори се че устойчивостта ще се постигне само чрез повече иновации и технологии за да могат да бъдат посрещнати и изпълнени новите изисквания, а това могат да го направят само онези, които разполагат с капитал и средства за инвестиции.

Споменахте за тези стопанства, които биха намерили своите ниши за развитие. Производителите на алтернативни протеини попадат ли сред тези, които биха могли да разчитат на просперитет в подобни икономически условия?

Това са огромни инвестиции, които биха могли да си позволят само тези които разполагат с голям финансов ресурс. Това не е фамилен бизнес. За съжаление това което се случва е консолидация и окрупняване на бизнесите. Пазарът изтисква най-доброто. Това е в полза на всеки, макар потребителите да не го усещат. Малкият бизнес обаче все пак има своите шансове да се ориентира към нишови продукти, защото другата тенденция в Европа освен здравословна храна е и качествена такава. Тук говорим и за биотехнологиите които ще бъдат една от най-големите конкурентни среди на земеделието. Все повече се говори за производството на синтетични меса и продукти, които ще са бъдещето на храненето.

Натам ли отиваме?

Със сигурност това ще стане може би не сега, а след две или три поколения. Другото ще бъде както сега са ралото и мотиката, ръчния труд, добитъка който използваме.

Като правите подобна прогноза, ръчния труд няма ли да изчезне от земеделието?

Няма начин да не изчезне, защото все по-малко хора искат да работят в земеделието. Виждате че все по-малко и по-малко хора у нас искат да се трудят в земеделието. Освен това самите земеделски производители все повече се замислят как да го заместят търсейки иновациите, които да им позволят това. Може би няма да е далеч бъдещето, в което в земеделието ще останат да работят само висококвалифицирани специалисти, защото процесите които ще се извършват ще са доста по-сложни отколкото са сега.

Споменахте за иновациите, а къде е мястото на науката в този процес на внедряването им?

Място в него ще има истинската наука, която ще може да създава иновации. Това ще е приложната наука която ще дава практически отговори на конкретни въпроси, предизвикателства и задачи пред които всички ще се изправим.

В интервюто са използвани и въпроси на колеги от други медии

“Нашите предвиждания през тази година се разминаха с резултатите, защото например при пшеницата очаквахме малко над 5 млн. тона реколта, но към момента е около 4,5-4,6 млн. тона. При царевицата очакванията ни бяха за 3,9 млн. тона, но едва ли ще стигне до 3 млн. тона“, каза Божидар Иванов анализирайки производството и пазара при основните зърнени и маслодайни култури по време на международната научна конференция Земеделие и снабдяване с храни. Пазари и аграрни политики“ . На база валежи според него тази година е била много добра, което е било причина за по-оптимистичните прогнози, но явно те не са били равномерно разпределени. При оптимални условия и запазване на размера на площите, добивите с пшеница към 2025 година според оценките на експертите може да надминат 6 млн. тона.

В последните пет години се наблюдава според него трайна тенденция на намаляване на обработваемите площи с основните зърнени култури, пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед. „Най-високото ниво от 3 млн. хектара е било постигнато през 2013/14 година, като в последните пет години се наблюдава известен спад с леко повишаване през 2109 година. Не се наблюдава съществено преструктуриране на културите, като най-голяма устойчивост по отношение на площите запазва пшеницата“, каза още Иванов.

Царевицата остава най-нестабилната култура въпреки високите добиви

Въпреки че в последните години се наблюдава връщане на фермерите към царевицата, тя според него е показала, че остава една от най-нестабилните култури, макар да е най-печеливша заради добивите. Рапицата също има потенциал като добиви и доходност да бъде лидер сред културите, но е все по-малко предпочитана от българските земеделски производители заради по-слабите добиви, и засушаването което попречи за кампанията по сеитбата и. Освен това привлекателна я прави и това, че е много чувствителна култура на температурните амплитуди.. Ето защо фермерите я заменят със слънчогледа,въпреки че в последните години се наблюдава спад в цените му. „В световен мащаб в последните две години се наблюдава увеличение на производството на слънчоглед, което до момента не е надминавало границата от 50 млн. тона, а цените са най-високи от 2015 година насам“, добави още експертът. По отношение на средните добиви най-същественото увеличение в последните години се наблюдава при царевицата, където ако  до 2010 година те са били около 5 тона от хектар, сега достигат до 6 и дори 7 тона от хектар. Подобна е тенденцията и при пшеницата и ечемика, където средните добиви от хектар за страната достигат до 4,5 тона от хектар.

„За тази година това са недостижими добиви. Тази година беше като подарък особено за фермерите в Южна България, които са единствените, които не се оплакват. Специално в Северозападна България някои от колегите са постигнали може би най-добрите добиви до момента, докато в Източна България както при пролетните, така и при есенните култури не може да се говори за никакви добиви, защото килограмите са между 100 и 200 килограма  от декар“, обощи картината в страната и Наталия Шукадарова от НАЗ. Ситуацията при царевицата според нея е била трагична с праг на средните добиви в Източна България от 300-350 килограма от декар. Според нея падналите до момента валежи на места не са със стопанско значение и се очакват повече валежи за да се възстанови влагата в почвата особено в Източна България, където тя е изчезнала. Проблемът при рапицата според Шукадарова е, че трудно презимува, лесно измръзва и пропада много лесно, въпреки че държи добра цена. „Площите с царевица през тази година са по-големи защото голяма част от площите с пшеница бяха разорани заради сушата и трябваше да се пресеят“, коментира още тя. Слънчогледа държи добри нива, като се наблюдава леко завишение на площите. Интересът на фермерите към високоолеиновите сортове слънчоглед продължава да се увеличава, и според експертите в бъдеще площите с тези сортове ще се увеличават.

По отношение на консумацията се наблюдава спад в потреблението при всички култури , което се дължи намаляване вброя на населението, като единствено при слънчогледа се наблюдава увеличение на потреблението , като все повече слънчоглед отива за преработка. Що се отнася до потреблението на културите за фураж, отстъпление се наблюдава при пшеницата, чийто дял в производството на фуражи е бил много по-голям в периода 2007-2013 година, отколкото сега. Причината е, че тази култура според него е станала доста конвертируема, като все повече пшеница отива за износ, отколкото за изхранване на животните, чиито брой също намалява. Царевицата запазва нивата си като около 650 хил. тона царевица се очаква да отиват за фураж. Страната ни запазва тенденцията за положителен баланс при износа на зърно и маслодайни култури, като в следващите години може да се стигне и до рекорден експорт на  пшеница от 4,5 млн. тона.

Covid 19 е довел до увеличаване на цените

След като в периода 2015-2016 година цените на пшеницата у нас са стигнали до най-ниските си нива, в средносрочен план според доц. Иванов може да се очаква увеличение в средните цени. Подобна тенденция според него може да се наблюдава при всички култури с изключение на слънчогледа, който особено в условията на кризата с коронавируса повиши своята конкурентоспособност и все повече домакинства използват растителни мазнини на базата на слънчоглед за сметка на палмата. „Затварянето на редица заведение работещи с палмово масло по време на кризата направи слънчогледа разпознаваем в световен мащаб, което доведе до срив на пазара на палмово масло, чието производство е концентрирано в Индонезия и Малайзия“, коментира експертът.

„Цените очакваме да вървят нагоре в следващите години заради увеличените разходи, разширяващото се потребление най-вече заради животновъдството и монетарната политика на отделните страни. В последните години годишният ръст в световното производство при основните земеделски култури е с между 3 и 4%, което до момента не сме имали“, каза в заключение доц. Иванов. Според него Covid 19 е повлияло не толкова върху волативността на цените на пазарите за зърно и маслодайни култури, колкото върху увеличението им. Това увеличение което се наблюдава в момента се дължи именно на вируса тъй като се наблюдава силно предлагане при много високи цени в световен мащаб.

„Икономиката е по-силна и не мисля че новата ОСП може да доведе до преструктуриране на стопанствата. Трябва да работим за това стопанствата ни  да стават по-ефективни а  означава и по-големи. Земеделието в световен мащаб става все по- крупно и  по- ефективно,  а това означава стопанствата трябва да са по-големи“, каза днес пред представителите на медте доц Божидар Иванов от Института  по аграрна икономика на ССА,  по време на организираната от него международна конференция  „Земеделие и снабдяване с храни. Пазари и аграрни политики“  . По думите му  чрез така нареченото позеленяване новата обща селскостопанска политика се опитва да постави акцент върху публичния характер на стоките. , като чрез създаването на конвертируеми технологии земеделието да стане по- конкурентноспособно . Според него аграрната наука трябва да се вслуша в исканията на фермерите но в редица области като биотехнологиите  правенето на на наука освен с наличието на таланти  е свърано и  с наличието на определена среда  и ресурси.