Имаме нужда от целенасочено подпомагане особено в млекодайното животновъдство, чиято конкурентноспособност е значително под средната за света, смята ученият
„Страната ни е може би единствената от тези 21 държави, която влиза с валутен борд , ето защо според мен сътресенията за нас след приемане на еврото ще са много по-малки от това, което се очаква. Много по-различно е да влезеш в еврозоната с фиксиран валутен курс и със свободно падащ валутен курс, защото при втория случай това е съпроводено с известни изкривявания. Предимството ни е, че в нашия случай нещата са много добре установени и негативните ефекти са много преувеличени и сътресенията, които се очакват няма да ги има, а ползите ще са много повече“, коментира пред медиите вчера в рамките на българо-китайски форум посветен на промените в климата и развитието на селските райони директорът на Института по агроикономика към ССА проф. Божидар Иванов темата с предстоящото влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 година.
Според него големите ползи след приемането на единната европейска валута ще се усетят най-вече от производителите на земеделска продукция, защото на места у нас производствените цени са по-ниски отколкото в други европейски страни, това ще доведе до повишаване на цените на българските производители с времето.
Що се отнася до конкурентноспособността на българското земеделие на фона на войната в Украйна и еврозоната, проф. Иванов припомни, че учените от Института по аграрна икономика още през миналата година са работили по проект имащ за цел да изследва както конкурентноспособността на отделните сектори в земеделието, така и жизнеспособността на селските райони.
„Ние прилагаме наша методика за измерване на конкурентноспособността , като я разглеждаме като резултат, а това означава запазване и увеличаване на пазарния дял и добавената стойност на отрасъла. Към 2022-2023 година българското селско стопанство изглежда много разнолико, като сред най-проспериращите сектори без да звучи изненадващо са производителите на зърно и маслодайни култури. По отношение на зърнените и маслодайни култури в сравнение с водещи страни производители резултатите не са по-ниски от тях“, добави още проф. Иванов.
По думите му съвсем друга е картината в животновъдния сектор, и най-вече в млечното направление, където от години насам страната ни губи своята конкурентноспособност..
„Ако преди години конкурентноспособноста ни в в млечното животновъдство е била над средната за света, то сега е паднала под средната, и там има какво да се направи, за да се навакса, защото това са отрасли, които създават висока добавена стойност.
С оглед влизането на страната ни в еврозоната, според него в млечното животновъдство трябва да се направят по-големи инвестиции към генетиката и храненто на животните.
„При нас има стопанства с добиви, които са нивото на европейските, но в повечето случаи добивите са много ниски, което изисква инвестиции, ноу хау и знания, за да се повиши производителността, което предполага по-целенасочена политика на подпомагане“, каза още проф. Иванов.
