понеделник, април 15, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Ще зареждат тракторите и комбайните по бензиностанциите в страната
НОВИНИ

Жътвата в Ямболско приключва с близо 10 килограма по-високи добиви

Жътвата в региона на Ямбол е пред приключване, като при пшеницата и ечемика са регистрирани средни добиви от около 600 килограма от декар, съобщава БТА. Това е с около 100 килограма повече в сравнение с миналата година. Най-високи са добивите от пшеница в община Тунджа, където са прибрани над 620 кг от декар, а най-ниски са в общините Елхово и Стралджа – по около 500 кг от декар.

Още
Ръководство за ИНТЕГРИРАНА БОРБА с болестите плевелите и неприятелите при пшеница
НОВИНИ

MARS: Отрицателните въздействия на климатичните условия се отразяват на добивите

Големите различия в климатичните условия в Европа в началото на лятото се отразяват на очакваните добиви, констатират експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) в своя месечен бюлетин. Все пак те прогнозират доходността от земеделските културипрез започващия през юли нов сезон да остане близка до средните нива. Заради споменатото отрицателно въздействие на климатичните условия, най-голяма ревизия надолу в оценките им е претърпяла тази за реколтата от пролетен ечемик намалена с 4% спрямо тази от миналия месец.

Наблюдаваното засушаване в редица региони на Северна, Западна и Централна Европа от средата на май месец насам според експертите е довело до бързо изчерпване на запасите от влага в почвата, което се отразява негативно върху добивите от земеделски култури. В същото време обилните валежи в някои части на Италия, Хърватия, Унгария и Словения са довели до наводнения на земеделските площи и увеличаване на броя на вредителите в тях. Освен това ниските температури в региона на Дунавската равнина са довели до забавяне на сеитбата в Северна България и Южна Румъния и ранно поникване на пролетните култури. Дългосрочната прогноза на експертите за периода между юли и септември показва запазване на тенденцията за много по-топло време от обичайното за големи региони на Европа, особено в северните части, с валежи над средните за регионите на Италия и Иберийския полуостров.

 

Още
НОВИНИ

Умно торене на доматите за по-ефективно производство и по-добра реколта

Последиците от не добре развитото зеленчукопроизводство у нас, свързано както схроничния недостиг на работна ръка, така и с липсата на интерес у младите поколения да се занимават с този отрасъл на земеделието ни, кара все повече фермери да се замислят как могат да направят производството си по-ефективно, а реколтата по-добра. Една от рецептите за това е въвеждане на умно торене на насажденията, отглеждани било в полеви условия, било в оранжерии, а защо не и в условията на все по-популярните градски градини.

В тази връзка земеделски производители бяха запознати по време на работилница в ИЗК Марица от доц. Иванка Тринговска с основите на умното прилагане на торене при отглеждане на домати. Учените са си поставили за задача да работят за развитие на по модерно и амбициозно земеделие, с оглед и на това, че една от оранжериите на института вече е превърната в първата демонстрационна точка на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ.

„За да направим земеделието си по-амбициозно и модерно са нужни интелигентни решения. Често човек в стремежа си да отгледа например хубави домати прекалява с това, което влага като хранителни вещества в почвата или се отива в другата крайност, като на растенията не се осигуряват достатъчно хранителни вещества“, смята доц. Тринговска.

Иванка Тринговска от ИЗК Марица запозна фермери с основните принципи на умното торене при отглеждане на доматите

Според нея тъкмо принципите на умното торене могат да бъдат в основата на по-ефективно производство, а оттам и на по-добри добиви. „Торенето което се прилага трябва да задоволява единствено и само нуждите на растенията, категорична е доц. Тринговска. Науката е извела четири основни азбучни принципа на умното торене: торене в точното време, на точното място, с правилния състав и съотношение на хранителните елементи. Основните хранителни елементи са азота, фосфора и калия, докато сярата, магнезия и калция се считат за второстепенни елементи. „Не по-маловажни за съществуването на растенията са и микроелементите, от които те имат нужда в много малки количества. Тяхното добавяне към разтвора е задължително особено при хидропонно отглеждане на зеленчуците“, продължава тя. При отглеждането на зеленчуци в почва, добавянето на микроелементи се извършва само в случаите на установен недостиг.

За да прилагат принципите на умното торене, производителите трябва да са много добре запознати както с фазите на развитие на растенията, така и с нуждите им от хранителни елементи във всяка една от тях. Освен това производителите трябва да са наясно с точния състав и количество от хранителни елементи, от които растенията имат нужда в дадената фаза на растеж. „Това което е важно, да се знае, е че основните хранителни елементи не се усвояват от растенията по равно във всяка една фаза на развитие, както и че не се усвояват наведнъж“, подчертава доц. Тринговска. Дава пример с усвояемоста на хранителни елементи от доматите в първата фаза на растеж, която е в рамките на около 3 милиграма дневно. Счита се че подаването на основните елементи за подхранването на растенията в тази фаза трябва да се извършва балансирано като растенията имат най-много нужда от азот и в по-малки количества от фосфор и калий. От началото на периода на цъфтеж до периода на зреенето на плодовете започва рязко повишаване на нуждата от хранителни елементи у растенията. Постепенно нуждата от калции и калий за растенията измества тази от азота., като в края на периода на вегетация производителите могат според нея да намалят постепенно дозите на основните хранителни елементи поради намаляване нуждите от тях у растенията.

„Прилагането на принципите на умното торене е свързано с познаването на отделните зависимости- кога например растенията имат повече нужда от едни, и кога имат повече нужда от други елементи“, допълва доц. Тринговска. Прилагането на торене на точното място пък ще помогне на производителите да избегнат така нареченото засоляване и влошаване на качеството на почвите. За правилното торене на растенията спомага процесът фертигация, който допринася за това в почвата да не остават неусвоени количества торове.

Иновативните технологии в една от оранжериите на института ще позволи на учените да прецезират нормите на торене

„С инсталираните нови технологии в оранжерията ще можем допълнително да прецезираме използваната от нас схема за торене на доматите, като целта ни е да намалим количествата на използваните торове, и да увеличим добивите“, продължава тя. Един от основните фактори за правилно прилагане на принципите на умното торене е познаването на съдържанието на хранителни вещества и микроелементи в почвата, което се разбира след извършване на нужните почвени анализи.

„Често при отглеждане на повече от една зеленчукови култури се случва хранителните вещества добавяни към основната култура да са напълно достатъчни за развитие на растенията от новата култура в първоначалните фази от развитието им“, казва още тя. Анализите на почвите помагат да се разбере също така каква е усвоемостта на хранителните елементи, тъй като е възможно част от тях да са останали неусвоени в почвата. Един от факторите оказващи влияние върху усвояемостта на веществата е ph на почвата. Например при по-алкални почви с ph над 7 е установена по-ниска усвояемост на фосфора, тъй като той остава в почвата без значение от количествата, които се добавят. Подобна е ситуацията и при по-киселинни почви, при които се освобождават в големи количества елементи като желязо и алуминийй, които започват да действат токсично.

„Идеалното ph на почвите, при което почти всички елементи са достъпни и се усвояват от растенията, е между 6,2и 7,3“, смята доц. Тринговска. Не по-маловажен е и химическият състав на почвата, защото при по-песъкливи почви например е необходимо процесът на фертигация да се извършва на кратки интервали с по-малки количества вода, и обратното при по-глинести почви интервалите на фертигация могат да се извършват на по-големи интервали и с по-големи количества вода. Следенето на температурата, влажността и светлината също са важни, когато се прилага умно торене. .

Внасянето на хранителни вещества при хидропонното отглеждане на растенията е по-лесно поради липсата на фактора почва, и веществата се внасят съобразно фазите на развитие на растенията чрез водния разтвор.

Още
За изкупната цена на зърното
НОВИНИ

Strategie Grains повиши оценката си за производството на пшеница в ЕС с 1,6 млн. тона

Оценката на анализаторите от  Strategie Grains за производството на пшеница в ЕС е повишена през октомври с 1,6 млн. тона до 132,7 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Въпреки това се очаква ЕС да събере по-малко пшеница от миналата година, когато фермерите са прибрали общо 137,5 млн. тона пшеница. Оценката за реколтата от мека пшеница е повишена с 1,4 млн. тона до 125,5 млн. тона (-4,3 млн. тона) заради по-високите средни добиви и увеличените обработваеми площи в Полша и Литва. Освен това анализаторите са констатирали по-слабо съдържание на протеин в пшеницата, прибрана във Франция, Германия и страните от Скандинавието. Очакванията са 68% от пшеницата събрана в ЕС да отговаря на стандартите за производство на хляб спрямо 63% преди година. От Strategie Grains повишиха оценката си и за производството на ечемик с 0,4 млн. тона до 51,4 млн. тона Въпреки това заради намаляване на обработваемите площи, реколтата от ечемик се очаква да е с 0,4 млн. тона под миналогодишната. Отбелязва се много високо качество на зърното особено в страните от Северна Европа.

Заради засушаването в Европа обаче, прогнозата за реколтата от царевица в ЕС е намалена с 2,6 млн. тона до 50,4 млн. тона спрямо 70,2 млн. тона през 2021/22 година. Според анализаторите сушата е повлияла негативно на средните добиви, които са под средните за последните пет години особено в Унгария и Франция.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

MARS намали прогнозите си за добивите от пролетни култури заради повсеместното засушаване в Европа

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха прогнозите си за добивите от пролетни кутури заради повсеместното засушаване на Стария континент. При царевицата се очаква спад на добивите с 8,6% на ниво ЕС, а при слънчогледа с 5,5%. Най-сериозен спад от 9,6% се очаква за соята. За лекото повишаване на прогнозите при пшеницата и другите есенни култури пък допринесоха тъкмо по-сухите и горещи условия. Сред най-тежко засегнатите региони от засушаването са Испания, централните и северни части на Италия, централните части на Германия, Румъния, Словения и Хърватия.

Периодите на стрес за растенията съвпаднаха отчасти с фазата на цъфтеж и с фазата на напълване на зърното, което доведе до необратими загуби в потенциала на добивите. Засушаването принуди някои страни от ЕС да наложат мерки за ограничаване на напояването. В някои региони на Испания и Италия напояването на културите е било преустановено заради липса на достатъчно вода в резервоарите . В редица страни на Западна Европа, части от Полша, Словакия, България недостигът от валежи в разглеждания период е бил съчетан и с температурни пикове. което е довело до стресиране на посевите и това е засилило според експертите негативния ефект по отношение на добивите.

Според прогнозите им в края на август се очаква леко захлаждане заради движение на по-студени въздушни маси от Великобритания към континента. Въпреки това в редица региони на Европа, които изпитват негативите на продължаващото засушаване се очаква горещините да продължат. Температури с до над 6 градуса над средните за сезона се прогнозират за части на Русия, Филандия, Балтийските страни,Полша и Германия. Шест или повече дни с температури над 30 градуса се очакват за части на Иберийския полуостров, Апенините, Балканите, части от Русия и Молдова и големи части от Турция. Сухи условия с минимални валежи се прогнозират за Иберийския полуостров, Южна Франция, Германия, Русия, Украйна, Молдова, Турция, Източна Румъния Грузия и Източна България. Повече валежи се очаква да паднат над Великобритания, големи региони в Скандинавието, Полша, Източна Румъния, Западните Балкани, южните части на Германия и Северна Италия.

Дългосрочната прогноза за периода септември-ноември сочи запазване на засушаването в големи части на Европа през септември и октомври.

 

 

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Експерти потвърждават по-слаба реколта от царевица и слънчоглед у нас

В последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури(MARS) потвърдиха оценката си за очаквани по-слаби добиви от царевица и слънчоглед у нас. Причината за това е „необичайно горещото и сухо време“ през юли и август с температури сдо над 4 градуса над средните многогодишни стойности. Най-високи средни температури от 39 градуса са били регистрирани в западните и централни части на страната през третото десетдневие на юли. За това време са били регистрирани минимални локални валежи. Продължителното засушаване е довело до изчерпване на запасите от влага в почвата, което е причинило стрес за посевите по време на периода на напълване на зърното. Това е накарало експертите да ревизират оценките си за средните добиви от царевица и слънчоглед, които вече са под средния показател за последните пет сезона. Жътвата на пшеницата е приключила в оптималния прозорец с много добри перспективи за добивите.

Още
Трудна жътва прогнозира  директорът на Областната дирекция "Земеделие" в Сливен Тодор Братанов.
НОВИНИ

Последиците за добивите в Украйна ще са налице най-малко 100 г. след края на войната

Последиците от военния конфликт с Украйна и най-вече замърсяването на почвите с тежки метали вследствие на артилерийския обстрел ще са налице в Украйна поне в следващите 100 години информира UkrAgroConsult позовавайки се на изследване посветено на Първата световна война, публикувано в European Journal of Soil Science.
Дългосрочното замърсяване на почвата вследствие на попаднали в нея гранати и артилерийски снаряди може да принуди фермерите да изоставят за дълго замърсените територии или да унищожават реколтата отглеждана на подобни почви. Авторите на изследването базират заключенията си на проби, взети от почвата от местата , където са се водили боевете за Сома през 1916 година.

Още
НОВИНИ

Заради сушата и екстремните горещини, експерти намаляват прогнозите за реколтата от пролетници

Засушаването обхванало Европа и екстремните горещини са причината експертите от Европейската служба по мониторинг на агрокултурите (MARS) да намалят своите прогнози за добивите от пролетни култури. Според данните от последния им доклад, добивите от царевица, слънчоглед и соя са коригирани с между 8 и 9% и са вече под средните нива за последните пет години. Есенниците чиято жътва е пред приключване остават с добиви близки до средните за последните пет години. В доклада си те отбелязват че поради големи периоди на засушаване и липса на валежи, в големи части на Испания, Южна Франция, части от Италия и Германия, Унгария, Румъния и Украйна, посевите в изброените страни са със значително намален капацитет на добиви. Негативно влияние върху посевите са оказали както липсата на валежи и топлинен стрес, така и фактът , че засушаването и високите температури на места са съвпаднали с фазата на цъфтеж на растенията, което намалява техния потенциал. Най-благоприятни условия за посевите са констатирани в регионите на Ирландия, Скандинавието и Балтийско море.

Метеорологичните условия до края на месеца ще продължат да се определят от навлизането на топли въздушни маси от Африка, което доведе до рекордни горещини в големи части на Европа, където бяха измерени на места температури между 40,3 градуса във Великобритания до цели 47 градуса в Португалия.. Дългосрочната прогноза за периода август-ноември посочва, че е много вероятно времето в големи части на Европа да се запази по-топло от обичайното, като е възможно в съчетание с недостига на валежи да спомогне за изостряне на водния баланс и топлинния стрес на посевите.

Още
Върхови добиви от ечемик
НОВИНИ

Учени създадоха синтетични полимери, които могат да увеличат добивите

Учени от университета в Бирмингам са изобретили нов метод за насърчаване на бактериите да образуват стимулиращи растежа екосистеми, които могат да се използват за покриване на корените на разсад на растения, което се очаква да доведе до по-силни, по-здрави растения и по-високи добиви в селското стопанство. Това съобщава порталът phys.org.

В природата корените на разсада образуват взаимноизгодни връзки с общности от микроби (гъбички, бактерии, вируси) в почвата и обменят хранителни вещества, позволявайки както на растението, така и на микробите да процъфтяват. Това е особено важно в ранните етапи от живота на растението, когато разсадът е в надпревара с времето, за да достигне самодостатъчен растеж, преди хранителните вещества и енергийните запаси в семето да се изчерпят.

Д-р Тим Овъртън, приложен микробиолог от Университетското училище по химическо инженерство, и д-р Франсиско Фернандес-Трило от Училището по химия ръководят екип за разработване на нови синтетични полимери, които стимулират образуването на тези бактериални общности по начин, който отразява естествен процес, известен като образуване на биофилм.

Биофилмът е фино организирана общност от микроби, поддържана от матрица от биологични полимери, която образува защитна микросреда и държи общността заедно.

Изследователите работиха съвместно по четиригодишен проект за това как полимерите взаимодействат с бактериите, което доведе до синтеза на група от полимери на базата на ацилхидразон.

Тези нови полимери са проектирани да действат като адхезивно скеле, „засявайки“ образуването на комплекс микроорганизъм-полимер, за да инициират и ускорят образуването на биофилм. След като се образува биофилм, бактериите стават самодостатъчна и самоорганизираща се общност и произвеждат своя собствена матрица, която позволява предаването на хранителни вещества и вода и изхвърлянето на отпадъчни продукти.

В проекта са включени и докторантите Паван Адони и Омар Хунейди, които впоследствие напредват в изследванията, показващи, че полимерите агрегират бактерии и подобряват образуването на биофилм. Критично, те също така показаха, че процесът е напълно обратим и биофилмът може да бъде разпръснат чрез промяна на условията на околната среда. Резултатите от тези експерименти и допълнителни проучвания ще бъдат публикувани през 2022 г.

Паван Адони коментира: „Очакваме, че полимерът в крайна сметка ще бъде използван като покритие за семена, може би заедно с бактерии като B. Subtilis, който естествено присъства в почвата, повишава устойчивостта на стрес на растенията и в момента се използва като почвен инокулант. Предвиждаме по-целенасочен подход, който третира само семената, така че когато покълнат, бактериите да са готови да растат в безопасна среда, осигурена от полимерен комплекс от микроорганизми. В крайна сметка това трябва да доведе до по-силни растения, които растат по-бързо и имат по-голяма устойчивост към болести.“

Университетът в Бирмингам подаде широкообхватна патентна заявка, обхващаща новите полимери, метода за образуване на биофилма и метода на разцепване на полимери, както и използването му за насърчаване на растежа на биофилм с всеки микроорганизъм, включително тези, които могат да произвеждат или доставят химикал или биологични молекули.

Патентът вече е лицензиран от специализирана компания за наука за живота PBL Technology, която инвестира в, защитава и насърчава нововъзникващите иновации от публични изследователски източници по целия свят. В селското стопанство технологиите на PBL включват генетика на културите, третиране на култури, прецизно земеделие и промотори и инструменти за научноизследователска и развойна дейност.

Още
Ще зареждат тракторите и комбайните по бензиностанциите в страната
НОВИНИ

По-слаби добиви в началото на жътвата отчитат в Румъния

След началото на новата кампания по прибиране на пшеницата ечемика и рапицата, румънските фермери са неприятно изненадани от по-ниските добиви, информира UkrAgroConsult. Според информация на производителите единствено в западните части на страната посевите с рапица са в добро и отлично състояние . Според оценки на украинските анализатори въпреки увеличението на площите с рапица заради засушаването обхванало източните части на Румъния се очаква по-слаба нова реколта.
Отбелязва се, че в началото на май успешно е приключила кампанията по сеитбата на слънчогледа.

Заради това, че над 50% от площите в страната страдат от липсата на достатъчно влага в почвата и въпреки увеличеното търсене на международните пазари, румънските производители се въздържаха от увеличаване на площите с пролетници.. Някои тот тях намалиха площите със слънчоглед за сметка на по-сухоустойчиви сортове царевица.

В текущия сезон Румъния остава сред най-големите износители на слънчоглед в ЕС, но през втората половина се наблюдава известен спад в износа заради съкращаване на вноса на слънчоглед от съседните страни България и Унгария.

 

 

Още
НОВИНИ

Експерти очакват добивите у нас да са над средните заради благоприятните валежи

Благоприятните валежи паднали у нас са причина, експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) да прогнозират, че добивите от основните култури през новата кампания ще бъдат над средните. В последния си доклад за състоянието на посевите те отбелязват, че обилните валежи през юни са довели до попълване на влагата в почвата, което ще благоприятства по-високите добиви, като при есенните култури очакванията са те да надминат средните стойности за последните пет сезона. Прогнозите за добивите от пролетни култури също са леко повишени. В първата половина на май според експертите, времето у нас е било по-студено от обичайното с температури с до 4 градуса под нормата. Падналите през юни валежи са довели до компенсиране на дефицита от валежи в предходния месец. Заради по-студеното време през май, развитието на посевите с есенници се е забавило с около 20 дни , което обаче е довело до съвпадане на фазите на растеж на посевите с валежите благоприятствало за наливане на зърното и натрупването на биомаса.

Още
НОВИНИ

Учени възкресиха древен фермент, който може да спомогне за изхранването на 9 млрд. души на Земята

Специалисти от университета Корнуел са върнали към живот древен фермент, който може да позволи изхранването на 9 млрд. души, каквото се предполага че ще достигне населението на Земята през 2050 година. Това информира Телеграм каналът „Город будещого“. По този начин те се надяват да адаптират растенията към бързите промени в климата и да спомогнат за увеличаване на добивите от земеделските култури.

Те са разработили изчислителен метод, с помощта на който могат да се определят перспективни ферменти, които могат да подобрят процеса на фотосинтеза на растенията, които могат да бъдат внедрени в съвременните земеделски култури и да спомогнат за увеличаване на добивите. Този метод се опира на историята на еволюцията, като изследователите са успели да разберат състоянието на гените на рибулозобисфосфаткарбоксил (RIBiscO) преди 20-30 млн. години когато нивото на въглероден диоксид на планетата

Още
Торене на пшеница
НОВИНИ

MARS дава предпазливи оценки за новата реколта в Европа

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават прогнози за средните добиви от основните култури в Европа, близки до средните стойности за последните пет години. Причината за това са както сравнително ранния период за даване на по-точни прогнози, така и някои тревоги заради засушаване в редица региони на Южна Европа. Все пак меката зима и добрите почвено-климатични условия са позволили добро начало на пролетната кампания, а посевите се намират в добро и много добро състояние в по-голяма част от континента.

Само развитието на есенниците в страни като Испания е било неравномерно в отчетения период заради липсата на достатъчно влага, докато развитието на посевите във Франция и Германия е в много ранен стадий, и есенните култури са все още слабо засегнати от недостига на влага. Липса на достатъчно валежи се отчита и в страни като Словения, Хърватия,Румъния, Унгария, части на Италия и Югозападна Украйна.

Студеното и влажно време по италианското адриатическо крайбрежие, Турция и Гърция забавиха развитието на посевите в тези страни. Според метеорологичните прогнози се очакват повече валежи в части на Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие и Черноморския регион. Заради навлизането на по-студено време, на места в Европа се очаква минималните температури да паднат под минус 4 градуса.

Дългосрочните прогнози за следващите три месеца показват, че времето в цяла Европа ще се задържи по-топло от обичайното за сезона.

Още
Жътвата на рапица приключи при среден добив от 205 кг/дка
НОВИНИ

Четирикратно по-високи добиви от пшеница и ечемик в Бургаски регион

Земеделските производители в региона на Бургас отчитат четири пъти по-високи добиви от пшеница и ечемик, информира БНР. В същото време изкупната цена се запазва на нивата от 360 лева за тон пшеница и 320 лева за тон ечемик.
Заради сушата миналата година добивите бяха изключително ниски. Зърнопроизводителите сега отчитат много по-добра реколта, каза председателят на браншовия съюз в областта Николай Киров.При 120 кг ечемик и пшеница на декар за миналата година, сега средните добиви са с 400 кг по-високи, уточни той.

Още
Около 250 хил. декара са попадналите площи под вода в следствие на последните интензивни валежи
НОВИНИ

Експертите на MARS с нова положителна перспектива за реколтата от есенници в България

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават положителни перспективи за реколтата от есенни зърнени култури у нас. В публикувания вчера месечен бюлетин на агенцията се казва, че те се развиват добре, въпреки дефицита на валежи, регистриран особено в югоизточните части на страната. Експертите очакват при есенните култури да се получат добиви, по-добри от средните, докато за пролетните култури се отчита известно забавяне в развитието заради по-студеното време в началото на юни.

Обичайните температури от началото на май паднаха заради малко по-студеното време и валежите в началото на юни, като в североизточните части на страната нивото на валежите е било над средните за периода. Нивото на влагата в горния почвен слой е над средното в тези части, докато в Югоизточна България заради дефицита на валежи е по-скоро задоволително. Меката пшеница вече е достигнала фаза на узряване в южните части на страната, докато на север все още е във фаза пълнене на зърното.

Още
НОВИНИ

чените от института в Садово отчитат отлични условия за формиране на добри добиви при пшеницата през тази година

„Тази година е една от най-подходящите за формиране на висок добив, като в в така наречените етапи на органогенезата по време на вретененето, когато се залага големината на класа, времето е било много подходящо особено в Централна и Южна България с наличието на много валежи, коментира по време на вчерашния открит ден на фермера гл.ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси в Садово. Тпо-дългия период на комбинация между ниски температури и валежи според него е предпоставка за очакване на висок потенциал за добив.

„Другото условие за това според него е навременното подхранване и „ако в началото на март има ниски температури, влага и посевите са нахранени, очаквайте добри добиви“. По време на събитието учените представиха пред присъстващите земеделски производители и гости два нови сорта пшеница „Надита“ и „Сашец“ Последният е създаден от научен колектив, ръководен от доцент Златина Ур, като добивът на мокър глутен е в границите на 28,48% до 35,5%.

Сред останалите сортове  житни растения представени пред фермерите бяха и единственият български сорт ръж „Милениум“, както и овес сорт „Мина“. Сорт „Милениум“ е със сеитбена норма от 20 до 22 килограма на декар и с очаквани добиви от 700 до 800 килограма от декар. Характеризира се с устойчивост на болести доста висока студоустойчивост до -26 -27 градуса. Пролетния т овес сорт „Мина“ се сее рано на пролет и е устойчив както на полягане, така и на болести.

Още
Имате идея за развитие на собствен бизнес
НОВИНИ

Експерти чертаят положителни перспективи пред добивите от есенниците у нас

В соя майски бюлетин експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) очертават благоприятна картина пред добивите от есенни култури у нас, вследствие на значителното подобряване на климатичните условия. Въпреки че април започна по-хладно от обичайното време, последва затопляне в края на месеца и началото на май. Те отчитат изчерпване на влагата в горния почвен слой в региона на Южна България, но това е процес с локално значение, породен от недостига на валежи.

По-хладното време в началото на април е довело до локални щети от измръзвания. Дефицит на валежи е регистриран особено в югозападната част на страната, докато излишък от валежи е регистриран в източната част на България. Като цяло е наблюдавано неравномерно разпределение на валежите в страната, като по-интензивни са били те в първата десетдневка на април, докато в следващия период времето се е запазило по-сухо особено в Южна България. Нивата на почвена влага се запазват задоволителни в северните части на страната докато на юг се наблюдава намаляването им особено в горния слой. В анализа си експертите отбелязват още, че наблюдаваното в началото на април захлаждане е довело до леко забавяне на фенологичното развитие на есенниците, напреднало заради по-мекото време в началото на пролетта. Сеитбата на пролетни култури приключи основно през април. Като цяло зимните зърнени култури в момента напредват добре въпреки лекия дефицит на влага в почвата в Южна България, което е довело до преразглеждане на оценката за добивите нагоре.

Още
Ръководство за ИНТЕГРИРАНА БОРБА с болестите плевелите и неприятелите при пшеница
Без категория

ЕС отново намали прогнозите си за средните добиви от основните аграрни култури

Засушаването стана причина от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури да преразгледат и намалят своите оценки за средните добиви от основните земеделски култури през тази стопанска година. Това съобщава  „Зерно Онлайн”. Така оценката за средните добиви от пшеница е намалена до 571 килограма от декар, а при царевицата до 762 килограма от декар.

Оценки за средните добиви от основните зърнени и маслодайни култури кг/дка.

култура Awgust 2019 Юли 2019 MARS прогноза за 2019 % изменение спрямо средния петгодишен показател % изменение спрямо юли
Зърно-общо 553 560 557 +0.7 -0.5
Пшеница-общо 571 582 582 +1,8 0,0
Мека пшеница 594 604 603 +1,5 -0,2
Твърда пшеница 346 363 360 +4,2 -0,8
Ечемик-общо 486 491 492 +1,2 +0,2
Пролетен ечемик 416 410 411 -1,4 +0,2
Зимен ечемик 579 600 602 +3,8 +0,2
Царевица 762 808 793 +4,1 -1,9
Рапица 324 320 309 -4,7 -0.3
Слънчоглед 221 245 239 +8,4 -2,4
Още
НОВИНИ

Рапицата у нас почти е достигнала до фаза технлогична зрялост

Рапицата у нас на повечето места почти е достигнала до фаза технологична зрялост, като се очакват средни добиви между 380 и 480 килограма от декар, съобщава „Зерно Облайн”. Засушаването през зимата на 2018 година е повлияло крайно негативно на посевите със зимна рапица, но климатичните условия през пролетта са спомогнали за възстановяването на посевите.

Въпреки доброто им състояние, проливните дъждове, които паднаха напоследък предразполагат развитието на болести, ето защо фермерите провели навременна химическа обработка ще успеят да запазят потенциала за добри добиви.

Още
НОВИНИ

MARS: Дефоцитът на влага в почвата оказва влияние върху развитието на посевите в Югоизточна Европа

Дефицитът на влага възпрепятства развитието на посевите и е предпоставка за спад в средните добиви от основните зърнени култури в някои страни на Югоизточна Европа, информира UkrAgroConsult, позовавайки  се на последните оценки на експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните келтури -MARS. Те очакват по-слаби  средни добиви за Испания, Италия, Гърция, Румъния и България.

Стресът който преживяват посевите в тези страни контрастира на фона на задоволителното състояие на посевите в останалите региони на континента. Прогнозата за средните добиви от мека пшеница в ЕС през април беше намалена незначително до 600 кг/дка. и остава с 6,8 % над средния петгодишен показател.

Средните добиви при ечемика  през 2019 г. също се запазват със 7,4% над средния показател, като се очаква да достигнт до 495 кг/дка. . Експертите очакват известно подобрение в състоянието на посевите с пшеница в Румъния заради прогнозираните там валежи. Негативно влияние за развитието на посевите с царевица пък ще окаже недостигът на вода в основни водоисточници на страната.Посевната кампания при царевичата във Франция ще се забави заради проливните дъждове в югозападните региони.