Тагове

Възстановяването му ще е трудно заради липсата на работна ръка

През последните години множество зеленчукопроизводители в Бургаско са прекратили дейността си, информира БТА, позовавайки се на думите на Николай Недялков, бивш председател на Асоциацията на зеленчукопроизводителите в Югоизточна България.

Към момента в местната браншова организация членуват само трима зеленчукопроизводители при 142 при нейното основаване преди 13 години, разказа Недялков.

Самият той , който е агроном по образование и дълги години е отглеждал собствени насаждения, също е напуснал бизнеса.

„В момента се занимавам с отглеждането на пчелни семейства. Имам кошери. Отглеждал съм по 240 декари зеленчуци, днес полетата са пусти“, каза той.

По думите му българското зеленчукопроизводство покрива много малка част от вътрешния пазар. Притиснати от вносната продукция, българските земеделци няма как да запазят производството си, според Недялков.

„България, която е родина на толкова много патенти в зеленчукопроизводството, в момента внася повече домати, отколкото банани. Само през последните десетина година са отрегистрирани хиляди български земеделски производители. Мнението ми е, че голяма част от тях са именно производители на зеленчуци, защото „разводът“ със зеленчукопроизводството се случва сравнително лесно. Инвестициите не са толкова големи, колкото при производството на зърно или овощарството“, коментира още Николай Недялков.

Възстановяването на зеленчукопроизводството според него ще е много трудно заради липсата на работна ръка.

Учените ще разкрият разликите между регенеративното и биологично земеделие

На 30 юли 2024 г. Институтът по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ – Пловдив и АгроХъб.БГ организират в откритата площ пред нацентралната сграда на научното звено демонстрация и дегустация на български плодове и зеленчуци.Това съобщават от ИЗК „Марица“.

В рамките на инициативата проф. д-р Даниела Ганева и доц. д-р Станислава Грозева ще представят научната си експертиза в отговора на въпроса „С какво регенеративното земеделие е различно от биологичното“ от иконимически и социални гледни точки.

В Европа тепърва ще решават дали да приравнят новия сорт на сортовете получени чрез конвенционални методи

Плодове от първия сорт домати, произведен чрез прилагане на така наречените нови геномни техники се появи на рафтовете на японските супермаркети, съобщава freshplaza.de. Този рот домати е наречен „GABA”. Това е показал снимка на домат от супермаркет край столицата Токио. Очакванията са продукцията на домати от новия сорт да подпомогне консумацията на домати в Страната на изгряващото слънце. Въпреки това все още има експерти, които се съмняват, че по вкусови качества доматите от новия сорт ще наподобяват тези на традиционните сортове.

Не е изключено властите все пак да излязат с препоръка че консумацията на домати от новия сорт за бременни жени, кърмачки и малки деца не се препоръчва. В същото време стана известно, че по предложение на основния докладчик по темата с новите геномни техники в ЕП Джесика Пулферт депутатите трябва да вземат решение утре, дали този сорт домати да се приемат като идентични на доматите, отглеждани чрез конвенционални методи.

Оказва се фактически че по съдържание на някои вещества доматите произведени чрез използване на новите геномни техники превъзхожда тези, които се произвеждат по конвенционален път. Това важи особено по отношение съдържанието на Гама-аминобутирова киселина, чието съдържание в новия сорт домати е между 6 и 20 пъти повече.

Между другото според френски и австрийски експерти са необходими съвсем минимални геномни изменени за да се предизвика подобен ефект на драстична разлика в съдържанието на някои вещества. Въпреки това не би било изключено в бъдеще да се позволи доматите произведени чрез прилагане на новите геномни техники да могат да се отглеждат заедно с такива, от сортове получени по конвенционален път.

Турция увеличи квотата си за инос на домати за Русия от 350 на 500 хил. тона информира БТА. Президентът на Асоциацията на егейските производители на плодове и зеленчуци Хайреттин Учак посочи, че увеличението на квотата е било договорено в телефонен разговор между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и руския му колега Владимир Путин.

„Увеличението на квотата е навременно и дойде като допинг за сектора, за което сме много доволни. До неотдавна Руската федерация беше на първо място в списъка на Турция за износ на домати, но през последните години, поради проблема с квотите, изостана на 5-то място. С увеличението на квотата очакваме нашият износ на домати за Русия да се върне към предишните благодатни дни. Това решение ще ни позволи да постигнем нашата цел от 500 милиона долара износ на домати за 2023 г.”, заяви Хайреттин Учак.

По данни на статистиката в периода януари-юни на 2022 г. Турция е изнесла домати за 247 млн. долара. През първата половина на тази година износът се е увеличил с 32 процента и е достигнал 326 млн. долара. В Румъния са изнесени най-големи количества домати – на стойност 61 млн. долара. Следват Украйна – с 51 млн. долара, Полша – 38,6 млн. долара, Германия – 35,5 млн. долара и Русия – 29,5 млн. долара.

През изминалата седмица е регистрирано минимално поевтиняване на оранжерийните домати по стоковите борси с 0,17 пункта до 2,93 лева за килограм, съобщава БТА. Цената на оранжерийните краставици пада с 0,81 процента и те се купуват по 2,40 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 0,09 на сто и се продават по 1,41 лева за килограм, морковите – с 0,06 на сто до 2,04 лева за килограм, зелето – с 0,09 на сто и то се купува по лев за килограм. Зелената салата поскъпва с 0,06 на сто и се продава по 1,48 лева за брой.

При плодовете се наблюдава поевтиняване при черешите с 0,72% до 4,70 лева за килограм и ягодите с 0,26% до 3,88 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 0,07 на сто до 1,82 лева за килограм, а лимоните – с 0,18 на сто до 2,52 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,07 на сто до 2,86 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,04 на сто и се търгува по 11,04 лева за килограм, Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 0,02 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,19 лв. По-ниска с 0,04 на сто е цената на прясното мляко (3 процента масленост), което се продава на 2,17 лв. за литър. с 0,04 на сто и се търгува по 11,04 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 0,16 на сто по-ниско – по 17,26 лева за килограм.

Пилешкото месо поскъпва с 0,15 на сто до 6,63 лева за килограм. Яйцата (размер М) поевтиняват с 0,01 на сто и се купуват по 0,33 лева за брой на едро. Оризът поевтинява с 0,02 на сто и се купува по 3,14 лева за килограм, лещата също поевтинява с 0,02 на сто до 4,17 лв. за килограм, зрелият фасул – с 0,07 на сто до 4,04 лв. за килограм.

Учените от ИЗК „Марица“ ще организират специален онлайн курс за фенотипиране при доматите, съобщават от ССА. Искате да разберете кое отличава един сорт от друг? Заповядайте да проучим заедно колекция от 250 сорта домати. Запишете се на нашия курс по фенотипиране.

Чрез участието си в курса ще получите фундаментални познания за фенотипиране на домати, което ще ви позволи да разберете по-добре генетичното разнообразие на този вид. Това е и една добра възможност за работа в екип и създаване на партньорства с изследователски групи от различни държави.

Курсът е подходящ за учени, агрономи, студенти, зеленчукопризводители, граждани – любители градинари. Официален език е английски, но ще бъдат предложени възможности за превод на български.

Участието е безплатно, но се изисква регистрация. За повече информация:

http://harnesstom.eu/en/publications-1-2/publications-1-1.html?fbclid=IwAR1XIkguQFjp-FUBlJdTv3pX2eBwRUYsUeMLxCwlmCe8x6uybbrRFz8NSec

Последиците от не добре развитото зеленчукопроизводство у нас, свързано както схроничния недостиг на работна ръка, така и с липсата на интерес у младите поколения да се занимават с този отрасъл на земеделието ни, кара все повече фермери да се замислят как могат да направят производството си по-ефективно, а реколтата по-добра. Една от рецептите за това е въвеждане на умно торене на насажденията, отглеждани било в полеви условия, било в оранжерии, а защо не и в условията на все по-популярните градски градини.

В тази връзка земеделски производители бяха запознати по време на работилница в ИЗК Марица от доц. Иванка Тринговска с основите на умното прилагане на торене при отглеждане на домати. Учените са си поставили за задача да работят за развитие на по модерно и амбициозно земеделие, с оглед и на това, че една от оранжериите на института вече е превърната в първата демонстрационна точка на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ.

„За да направим земеделието си по-амбициозно и модерно са нужни интелигентни решения. Често човек в стремежа си да отгледа например хубави домати прекалява с това, което влага като хранителни вещества в почвата или се отива в другата крайност, като на растенията не се осигуряват достатъчно хранителни вещества“, смята доц. Тринговска.

Според нея тъкмо принципите на умното торене могат да бъдат в основата на по-ефективно производство, а оттам и на по-добри добиви. „Торенето което се прилага трябва да задоволява единствено и само нуждите на растенията, категорична е доц. Тринговска. Науката е извела четири основни азбучни принципа на умното торене: торене в точното време, на точното място, с правилния състав и съотношение на хранителните елементи. Основните хранителни елементи са азота, фосфора и калия, докато сярата, магнезия и калция се считат за второстепенни елементи. „Не по-маловажни за съществуването на растенията са и микроелементите, от които те имат нужда в много малки количества. Тяхното добавяне към разтвора е задължително особено при хидропонно отглеждане на зеленчуците“, продължава тя. При отглеждането на зеленчуци в почва, добавянето на микроелементи се извършва само в случаите на установен недостиг.

За да прилагат принципите на умното торене, производителите трябва да са много добре запознати както с фазите на развитие на растенията, така и с нуждите им от хранителни елементи във всяка една от тях. Освен това производителите трябва да са наясно с точния състав и количество от хранителни елементи, от които растенията имат нужда в дадената фаза на растеж. „Това което е важно, да се знае, е че основните хранителни елементи не се усвояват от растенията по равно във всяка една фаза на развитие, както и че не се усвояват наведнъж“, подчертава доц. Тринговска. Дава пример с усвояемоста на хранителни елементи от доматите в първата фаза на растеж, която е в рамките на около 3 милиграма дневно. Счита се че подаването на основните елементи за подхранването на растенията в тази фаза трябва да се извършва балансирано като растенията имат най-много нужда от азот и в по-малки количества от фосфор и калий. От началото на периода на цъфтеж до периода на зреенето на плодовете започва рязко повишаване на нуждата от хранителни елементи у растенията. Постепенно нуждата от калции и калий за растенията измества тази от азота., като в края на периода на вегетация производителите могат според нея да намалят постепенно дозите на основните хранителни елементи поради намаляване нуждите от тях у растенията.

„Прилагането на принципите на умното торене е свързано с познаването на отделните зависимости- кога например растенията имат повече нужда от едни, и кога имат повече нужда от други елементи“, допълва доц. Тринговска. Прилагането на торене на точното място пък ще помогне на производителите да избегнат така нареченото засоляване и влошаване на качеството на почвите. За правилното торене на растенията спомага процесът фертигация, който допринася за това в почвата да не остават неусвоени количества торове.

„С инсталираните нови технологии в оранжерията ще можем допълнително да прецезираме използваната от нас схема за торене на доматите, като целта ни е да намалим количествата на използваните торове, и да увеличим добивите“, продължава тя. Един от основните фактори за правилно прилагане на принципите на умното торене е познаването на съдържанието на хранителни вещества и микроелементи в почвата, което се разбира след извършване на нужните почвени анализи.

„Често при отглеждане на повече от една зеленчукови култури се случва хранителните вещества добавяни към основната култура да са напълно достатъчни за развитие на растенията от новата култура в първоначалните фази от развитието им“, казва още тя. Анализите на почвите помагат да се разбере също така каква е усвоемостта на хранителните елементи, тъй като е възможно част от тях да са останали неусвоени в почвата. Един от факторите оказващи влияние върху усвояемостта на веществата е ph на почвата. Например при по-алкални почви с ph над 7 е установена по-ниска усвояемост на фосфора, тъй като той остава в почвата без значение от количествата, които се добавят. Подобна е ситуацията и при по-киселинни почви, при които се освобождават в големи количества елементи като желязо и алуминийй, които започват да действат токсично.

„Идеалното ph на почвите, при което почти всички елементи са достъпни и се усвояват от растенията, е между 6,2и 7,3“, смята доц. Тринговска. Не по-маловажен е и химическият състав на почвата, защото при по-песъкливи почви например е необходимо процесът на фертигация да се извършва на кратки интервали с по-малки количества вода, и обратното при по-глинести почви интервалите на фертигация могат да се извършват на по-големи интервали и с по-големи количества вода. Следенето на температурата, влажността и светлината също са важни, когато се прилага умно торене. .

Внасянето на хранителни вещества при хидропонното отглеждане на растенията е по-лесно поради липсата на фактора почва, и веществата се внасят съобразно фазите на развитие на растенията чрез водния разтвор.

През изминалата седмица продължи поскъпването на доматите и краставиците, съобщава БТА, позовавайки се на данните на комисията по стоковите борси. За последната седмица оранжерийните домати са поскъпнали с нови 7,4% до 3,92 лева за килограм, а краставиците оранжерийно производство вече минаха границата от 4 лева след като поскъпнаха с 2,8 процента. Въпреки че поевтиняват с 4,2%, червените чущки продължават да се продават при 4,11 лева за килограм на едро.
Кравето сирене поскъпва с 0,8 на сто и се търгува по 11,28 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 0,5 на сто по-скъпо – по 17,65 лева за килограм.

Олиото поевтинява с 2,3 на сто и се продава по 3,44 лева за литър, докато кравето масло в пакетче от 125 грама пада с 1,2 на сто и се търгува по 2,57 лева. Пилешкото месо поскъпва с 1,8 на сто до 6,15 лева за килограм.

Брашно тип „500“ повишава цената си с 2,2 на сто до 1,41 лева за килограм. Оризът поевтинява с 0,9 на сто и се купува по 3,19 лева за килограм. Яйцата (размер М) поевтиняват с 1 стотинка и се продават по 0,40 лева за брой на едро.

Само за седмица цените на оранжерийните домати по борсите са се понижили с 15,3%, а на краставиците с 18,4%, съобщава БТА, позовавайки се на данни от редовния анализ на комисията по стоковите борси. Така те са се търгували на борсата през миналата седмица съответно при 3,10 лева и 3,86 лева за килограм. Червените чушки поскъпват с 2,7 на сто до 4,50 лева за килограм в края на седмицата.

Двуцифрено поскъпване беше регистрирано при картофите с 12,6% и морковите с 10,4% като се продват съответно при 1,34 и 1,28 лева за килограм. Зелето поскъпна с 6 на сто до 0,96 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 2,8 на сто и се купуват по 1,40 лева за килограм. Лимоните поевтиняват с 3,8 на сто до 2,27 лева за килограм. Кравето сирене поевтинява с 1,1 на сто и се търгува по 11,26 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 2,9 на сто по-малко – по 17,82 лева за килограм.Пакетче краве масло от 125 грама поскъпва с 0,8 на сто и се търгува по 2,59 лева. Пилешкото месо прибавя 0,7 на сто до 6,06 лева за килограм. Захарта поскъпва с 0,4 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.

Южната ни съседка Турция наложи забрана за износ на домати включитело за България поради поскъпването им, и заради справяне с последиците от земетресенията, съобщава електронното издание на „Дневник“, позовавайки се на информация от турските медии. През 2022 г. приходите от износ на домати от Турция са нараснали с 4% спрямо 2021 г. до 377.42 млн. долара, съобщи „Анадолската агенция“ в края на януари, като се позова на данни на Асоциацията на износителите от Югоизточен Анадол.

Изнесени са общо 526 703 тона домати за 54 държави. Най-големи са приходите от износа за Румъния (65.23 млн. долара), следвана от Украйна с 45.32 млн. долара и България с 38.11 млн. долара. През 2021 година спрямо 2020 година България е увеличила вноса на домати от Труция с 42%, като в парично изражение вносът е възлязал на 40,9 млн. долара.

По данни на министерството на земеделието от януари до октомври българските производители са изнесли повече от 11 хил. тона домати – над половината от тях за Румъния и Унгария. Следват Чехия и Полша. Същевременно в България са внесени над 75 хил. т, като близо 46 хил. тона от тях идват от Турция, останалите – основно от Гърция, Германия и Полша.

Производството на зеленчуци у нас през 2022 г. е паднало на едно от най-ниските равнища в исторически план, сочи равносметката на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство към Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия, съобщават от ССА.

В стойностно изражение се отчита спад от 6% на годишна база, сочи анализът им. Зеленчуците през изтеклата година са заемали едва 4% от родното растениевъдство и до 3% в брутната продукция от цялото селско стопанство. Макар обемите при доматите да са по-ниски (-7% спрямо 2021 г.) – 109 хил. тона, то паричната им стойност се увеличава, отбелязват експертите. През 2022 г. те заемат 29% от общата стойност на зеленчукопроизводството, възлизайки на 103 млн. лв., а само година по-рано делът им е бил 28%.

Повишението на дела на доматите в общата продукция от зеленчуци се дължи на повишение на цените, които са нараснали с 18% за година, докато физическите обеми са паднали с 22%”, констатират анализаторите и акцентират, че спадът на количествата идва предимно от оранжериите, в които са отгледани по-малко домати.

Спад има и при краставиците. Добитите количества се изчисляват на 47 хил. тона (-12% към 2021 г). Ръст в продукцията се отчита при пипера. За изминалата година полското производство на пипер се оценява на 59 хил. тона (+4% спрямо 2021 г) и общо производство от 61 хил. тона.

Според анализа на икономическите експерти цените на зеленчуците у нас за година са се увеличили с 22%. При доматите поскъпването за последните 12 месеца е с 35%, а на едро увеличението достига до 40%. При краставиците поскъпването е между 17% на дребно и 20% на едро, а според прогнозите изкупните цени за януари ще са между 1,50 лева за пипера и 2,20 лева за краставиците..

През изминалата седмица е отчетен спад в цената на оранжерийните домати с 13,4 процента до 2,07 лева за килограм, докато краставиците от парниците са поскъпнали незначително с 2,3 процента до 2,27 лева за килограм, информира БТА.. Минимални поевтиняване с между 1 и 6 стотинки бележат още картофите, зелето и морковите,, които се продаваха съотвено при цени от 0,64 лева/кг, , 0,85 лева/кг и 1,12 лева/кг. . Сред плодовете най-голямо увеличение с 10 процента в цената си бележат дините, които се продават по 0,64 лева за килограм. Кравето сирене прибави 5,7 на сто и вече мина нивото от 11 лева за килограм, като се търгува по 11,05 лв. за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ поскъпна с 2,6 на сто и се продава по 16,16 лева за килограм. Олиото продължава да се продава при цена от 4,49 лева за литър.

За седмица индексът на тържищните цени през изминалата седмица се понижи с 0,44% до 2,055 пункта.

В рамките на открит ден, на 30 юли учени и селекционери от ИЗК „Марица“ показаха четири нови и непознати за широката общественост сорта домати, които се очаква да излязат на пазара през 2024 година след като преминат успешни изпитания в ИАСАС. „Два от сортовете „Дара“ и „Сияние“- единият с червени а другият с розови плодове са с много едри плодове Другите два сорта са чери домати също с два цвята плодове“, сподели пред представители на медиите директорът на института проф. д-р Даниела Ганчева.

„Доматите от типа чери са по-устойчиви на агроклиматичните условия, докато другите два сорта са малко по-чувствителни. Въпреки това техният произход е от местни популации, и те са добре адаптирани към нашите условия“, добави проф. Ганева.

Новите сортове в момента се намират в процес на изпитване за първа година в ИАСАС , като при добри резултати, селекционерите имат готовност да предложат на земеделските производители семена от тези сортове през 2024 година. Добивите при тези сортове според нея са сравнително високи- между 5,5 и 6 тона при отглеждане на открито до 7 тона в оранжерии. Сортовете са много подходящи за отглеждане в полиетеленови оранжерии.

Любопитен факт е, че за създаването на нови сортове чери домати се използват диви български видове, които чрез разпадни поколения и оплод стават основа на нови сортове домати.

Благодарение и на сътрудничеството си с Центъра по растителна и системна биология, учените от института вече могат да получават по-комплексна картина от данни за фенотипа и метаболомиката на отделните сортове, което позволява на селекционерите да търсят най-добрите комбинативни способности и да създават и F1 хибриди.

Част от проявите бяха организираните дегустации на различни сортове домати и специална презентация посветена на историята на домата, за налагането му като плод принос има и страната ни, тъй като през далечната 1932 година академик . Христо Даскалов е създал първият в света хибрид, с което дава тласък на индустриалното производство на доматите въобще в Европа. Именно заради този принос, сега съвместно с Испания и Италия, другите две страни със запазено място в европейската история на доматите, България е част от интересен международен проект наречен „Гражданска наука“, чиято цел е да създаде идеалния сорт домат.  За целта след специална селекция на обикновени граждани и професионални градинари са раздадени образци от четири сортови линии домати, които те да отгледат и оценят по различни критерии. Включените в общия проект сортове български домати са сорт чери домати „Аля“, сорт консервни домати „Пауталия“, линия 69 и „Розово сърце“. Към момента проектът се намира във фаза на оценка на най-вкусния плод, като подобни открити дни, на които ще бъдат оценявани и българските сортове домати ще се проведат в Испания и Италия.

Обемът на глобалната търговия с домати през 2018 година достигна до 190,4 млрд, долара съобщава UkrAgroConsult. Това е ръст с 9,5% спрямо предходната година.  Производството на домати през миналата година е достигнало до 188 млн. тона, което е с 3,5% над производството от предходната година. Данните са публикувани в доклада Global Tomato Market 2019 – Robust Consumption Growth in China and India Drives the Global Market. Положителните  тенденции в производството са в резултат от добрите средни добиви и вноса.

За периода 2007-2018 година средногодишният ръст на пазара на домати е бил 3,1%, като най-сериозно увеличение от 9,8% е било отбелязано през 2011 година или в парично изражение- 196,1 млрд. долара. През последните три години потреблението на домати е останало повече от умерено.

Експортът на домати през миналата година в света е достигнал до 7,3 млн. тона, което съответства на 9,7 млрд. долара в парично отношение. Средно за последните 12 години експортът е отбелязал растеж с 1,2% годишно. Най-големите експортьори на домати в света през миналата година са били Мексико, Холандия и Испания, чийто общ дял от износа  е достигнал до 3,5 млн. тона. Тези страни са в топ три и по отношение на износа в парично изражение, с общ  обем на експорта от 5,5 млрд. долара. Експортните цени на доматите през 2018 година спрямо предходната са се увеличили с 4,7% достигайки до 1300 долара за тон.

Общия обем на вноса на домати през миналата година е нараснал с 4,7% достигайки до 6,7 млн. тона или в парично изражение 9 млрд. долара. Средно от 2007 година ръстът в импорта на домати е 1,2% годишно. Максимума е бил достигнат през 2014година- 7,2 млн. тона. Най-големите вносители на домати са САЩ и Германия, на които се пада дял от над 50% от общия импорт. В парично изражение САЩ, Германия и Великобритания са внесли домати общо на стойност 4,7 млрд. долара. Най-висока импортна цена през миналата година е била регистрирана в Германия-2 000 долара за тон.

Европейската комисия обяви, че през тази година ще бъдат пуснати два нови интернет ресурса за аграрните пазари, информира UkrAgroConsult. Единият от тях е за наблюдение на пазара на плодове , а другият инструмент е  наречен „обсерватория на пазара на вино”. Очаква се те да осигурят по-голяма прозрачност на два от най-важните сектора в европейското земеделие, обезпечаващи около 30% от селскостопанската продукция.  В това число  влизат 24,1% за производството на плодове и 5,4% за производството на вино.

Тъй като  производството на плодове и зеленчуци обхваща доста широк спектър, първият инструмент ще следи основно пазара на домати, ябълки, цитруси, праскови и нектарини. Двата инструмента ще представят освен богата информация за цените на пазара, и анализи за краткосрочните и средносрочни перспективи на развитие.

Целта на двата инструмента е да подпомогне земеделските производители по-лесно да преодоляват  колебанията на пазарите и да създадат по-голяма прозрачност. Към  момента в ЕС действат подобни инструменти за пазарите на мляко, месо, захар и основните аграрни култури.