Прилагането на единен фонд на финансиране ще създаде проблеми пред администрацията по отношение на всяко решение за финансиране на мерки по ОСП
Първоначалните реакции както на нашите депутати в ЕП така и на фермерите след като стана ясно какъв ще е бюджетът за земеделие в ЕС за следващия период на финансиране между 2028 и 2034 година са малко прибързани, защото реформата във финансирането на земеделската политика предлагана от ЕК дава добри възможности за страната ни. Това заяви на форум пред бранша вчера Светлана Боянова, председател на Института по агростратегии и иновации.
„Не бива да се стряскаме от предложенията на ЕК а да видим къде можем да се възползваме. Гарантираният бюджет от 295 млрд. евро за ОСП на национално ниво е един минимум за защита на всички директни плащания, които се искат от земеделските ни производители, защото те са по-лесни инструменти“, заяви тя.
Важното е да се отбележи, че тези плащания сред които са дегресивното плащане на хектар, плащанията за малките фермери, за памук, обвързаната подкрепа не подлежат на съфинансиране а се поемат на 100% от националния фонд от този гарантиран общ бюджет за земеделие.
Според нея е много важно да се разбере дали във формулата по която ще се определят директните плащания за страната ни е включена и инфлацията до 2034 година , защото без да се отчете тя какъвто и да е бюджетът ще има проблеми.
„Според мен комисията вече е готова с някакви изчисления след като е предложила дегресионни ставки на хектар, и ние трябва да разберем в този диапазон къде се намираме. Да гоним в общия бюджет къде сме и да гледаме да сме по средата като се отчете инфлацията“, добави още Боянова.
Обединяването на двата стълба на финансиране ще намали административната тежест
По думите и обединяването на двата стълба за финансиране ще намали административната тежест върху нашите производители, които сега се товарят излишно, например кандидатствайки по различните еко схеми за „малки левчета“ за да докарат по-приличен доход. Ето защо страната ни трябва да предложи не много интервенции в които да се засили подпомагането, така че фермерите да получат достатъчно за поетите от тях ангажименти. Това ще доведе до облекчаване на режима за достъп до средства а от друга страна ще им бъде покрита дейността като земеделски производители, стига да сме си направили добре сметката.
Що се отнася до агроекологичните плащания предложенията на ЕК създават според нея някои неясноти, защото например за фермерите прилагащи агроекологични мерки ще се изискват специални планове, които ще се одобряват на национално ниво, които те ще трябва сами да изготвят, и ще получават средства на вноски съобразно това дали изпълнява тези планове. Това изисква да се разбере според нея какви са практиките които трябва да бъдат предложени за изпълнение от страна на фермерите.
„С всички тези пожари които бушуват в момента не можем да не отчетем усилията на ЕК по отношение инструментите за управление на риска разделени на две- част от тях са свързани с преодоляване на сътресения на пазара, за което както беше обявено са предвидени 6,3 млрд. евро, и така наречените кризисни плащания към фермерите за природни и климатични събития, за които не е ясно откъде ще дойде финансирането. Основен проблем в предложенията на ЕК за реформи е свързан с храните и тяхната преработка, които ще трябва да са в общия кюп и да се борят с останалите индустрии както и развитието на селските райони. Прилагането на единен фонд ще създаде проблеми и за администрацията, която ще трябва да убеждават било финансово, било икономическо министерство за всяко едно решение, което засяга ОСП“, заключи боянова.
