Тагове

Експерти на компания-партньор на учените ще представят резултатите от съвместната им работа

От института по царевицата в Кнежа ще представят последните си хибриди царевица по време на специална конференция озаглавена „Техники-изпреварващи времето“, съобщава ССА. Събитието ще се състои на 13 февруари от 10 часа. В него ще вземат участие експерти на компания-партньор на института, които ще представят новите си услуги и резултатите от съвместната им работа с учените за подобряване на добивите и качеството на царевицата.

По време на открит ден посветен на пролетната кампания, придружен с два семинара, учени от института по царевицата в Кнежа представиха важни специфики свързани с отглеждането на царевицата в условията на климатичен стрес, информират от ССА. Изключителен интерес от страна на земеделските стопани беше проявен към българската селекция в последните години, качествените показатели на зърното и силажа, както и стабилните добиви на нашите хибриди при сухи условия и температурен стрес.

Директорът на Институт по царевицата – доц. д-р Наталия Петровска представи презентация на тема ,, Устойчивост на хибридите по време на суша‘‘ и подчерта, че селекцията трябва да има регионален характер и екологична насоченост, за да се справим с предизвикателствата на климата. Представени бяха разработената в Института нова сортова структура и технологична схема на отглеждане, с които се повишава добива на зърно от декар с 10-15 %, без това да изисква допълнителни разходи при отглеждането на царевицата.

Владимир Савчев Вълчинков е роден на 16.04.1921 г. в гр. Кнежа, в семейството на шивач. През 1939 г. завършва гимназията в Оряхово. В периода 1939-1944 г. е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. След дипломирането си започва работа в Института в Кнежа (тогава Опитна станция). След отбиване на военна служба през 1946 г. е назначен за асистент по селекция на царевицата. В периода 1953-1956 г. е ръководител на опитно поле в село Карвуна, Балчишко към Добруджанския земеделски институт. Колегите му от този институт го канят да остане при тях, но той се завръща в Кнежа и продължава работата с царевицата. Активно участва в работната група по царевицата, формирана през 60те години под ръководството на проф. Кирил Киряков от ВСИ – Пловдив. Членовете на тази група по-късно са видни селекционери като Никола Томов, Никола Астаджов, Атанас Севов, Трифон Георгиев, Панайот Станев, Григорий Найденов и др

През 1962 г. Владимир Вълчинков е на шестмесечна специализация в Институт Мартонвашар към Унгарската академия на науките, при доктор Ищван Ковач. В този институт е създаден първият царевичен хибрид в Европа след Втората световна война, като там е построен и първият завод за хибридни семена. През 1966 г. Владимир Вълчинков защитава кандидатска дисертация под ръководството на проф. Киряков, а през 1976 г. след защита на дисертация на тема „Хетерозисът при царевицата“ става доктор на селскостопанските науки. Заемал е различни административни длъжности в Института в Кнежа, като в периода 1959-1969 г. е негов директор. През това време (1962 г.) Институтът е специализиран по въпросите на царевицата. В научната си кариера Владимир Вълчинков има публикувани стотици научни и научно-популярни статии и създадени десетки, първоначално сортолинейни, а в последствие и междулинейни хибриди. Няколко от тях са оставили значима следа в нашето земеделие. Основен автор е на хибрид Кн-36 (1968 г.). Това е първият български двулинеен (прост) царевичен хибрид. По-късно академик Г.С. Галеев от СССР използва майчината линия на хибрида (73/56 В) за създаването на хибрид Визит, които се отглежда на милиони хектари.

В края на 60те години са признати още царевични хибриди на Института в Кнежа, които изместват чуждестранната селекция. През 1972 г. научен колектив от Института – Владимир Вълчинков, Атанас Севов, Кана Рускова, Григорий Найденов и Гето Тодоров стават лауреати на Димитровска награда за създадените и внедрени в практиката хибриди Кн-35, Кн-36, Кн-38 и Кн-2Л602.През 1970 г. Държавна сортова комисия признава царевичния хибрид Кн-2Л611, създаден от Владимир Вълчинков. Този хибрид извършва своеобразна зелена революция в нашето земеделие и не случайно тогава е наречен „шедьовър на българската селекция“. Отличава се с висока продуктивност, сухоустойчивост и адаптивност, с лесно семепроизводство. Отглежда се повече от 30 години у нас, като в пика на неговото разпространение (края на 70те и началото на 80те години) достига 40 % от площите за царевично зърно в България. В края на 80те години се отглежда и в Краснодарския край на Русия. Хибридът е отличен със златен медал на Пловдивския панаир през 1976 г.За цялостната му научна и селекционна дейност през 1988 г. Владимир Вълчинков става „Герой на социалистическия труд“. След пенсионирането си продължава да работи в Института в Кнежа. В последните години от творческия си път е основен автор на хибридите Кн-613 и Кн-625, които също намират много добър прием в практиката. За тези два хибрида през 2005 г. той посмъртно е награден с почетния плакет на Национална фондация „Тодор Рачински“.

Институтът по царевицата в Кнежа ще отбележи своята 95-годишнина с юбилейн а научна конференция  конференция на тема  „Предизвикателства и иновации в съвременното земеделие“.Това съобщават от Селскостопанска академия. Тържественото честване ще се състои на 10.09.2019 г. от 10.00 ч. в Читалище „Борба“ в гр. Кнежа, а Юбилейната научна конференция – на 11.09.2019 г. в салона на ИЦ – Кнежа.

Програма на конференцията: тук

Хибридите на Института по царевицата в Кнежа се радват на сериозен интерес в чужбина, като те се изпитват на четири локациии в Сърбия и Румъния, съобщиха от Селскостоп анска академия. Над 60 хибриди са изпитвани и в Академията Хейлундзян в Китай. През миналата година е направено семепроизводство на Кнежа 509 и Кнежа 683А в Казахстан. През 2018-2019 година  са признати 5 нови хибрида- Кнежа 317, Кнежа 320, Кнежа 564, Кнежа 565 и Кнежа 648.

Институтът има богата интелектуална собственост. В официалната сортова  листа на България за 2019 година са вписани 23 хибрида за зърно и силаж, 1 пуклив и 3 захарни хибрида. В колекцията на ИЦ-Кнежа се съхраняват и поддържат 2443 образци.

Вярни на мотото, че от българското по-добро няма, селекционерите на института по царевицата в Кнежа  го доказаха и на дело, като новите им хибриди царевица обраха първите награди за иновации  в току що отминалото изложение   АГРА 2019. „Тази година сме отличени със златни медали и плакет, а хибрид  „Кнежа 319” беше фаворитът в един от конкурсите за иновации.  Заедно с други два хибрида „Кнежа 461” и „Кнежа 560” признати през миналата година бяха отличени  с призово място”, каза пред журналисти асистент Мария Горнишка. „За нас това е голям успех, и сме много щастливи, че получихме подобно признание’, допълни още тя.

От института в кнежа планират да увеличат площите в опитните си полета, защото създаваните от тях ибриди се радват на засилен интерес сред земеделските производители. Това според нея ще позволи да се разгърне производството с още повече хибриди и семена, През 2019 година Институтът по царевицата ще отбележи 95 годишен юбилей, като се планира през лятото  да бъде организиран открит ден на царевицата със 7-8 демонстрационни полета, на които ще бъдат показани всички хибриди, разработени от учените.