Да разкажеш историята си като производител в социалните мрежи може да е много по-ценно от каквито и да е форуми и кръгли маси
Сезонът за земеделците приключи – или поне така се казва: дойде ли Димитровден, на нов глас започва да се върти плочата с вечните земеделски „драми“ и проблеми. Задава се поредното събитие, обявено като „кръгла маса“, на която те трябва да бъдат обсъдени. За редовия производител на полето и в обора нито проблемите с достъпа до пазари и липсата на изгодни кредити са непознати, нито недостатъчната конкурентоспособност е нещо ново. Последното се вижда и по магазините, където вместо български плодове и зеленчуци можем да видим ябълки от Полша и краставици от Египет. Някой ще каже, че това е така откак свят светува, или поне от последните две десетилетия насам, когато страната ни стана част от общото европейско пространство.
За банките е ясно, че пари под формата на кредити за земеделие ще дадат само на най-големите – тоест на тези, които имат с какво да ги обезпечат. За застрахователните дружества, за които темата за климатичните промени е неразбираема, няма какво да се говори. Те са свикнали да определят застрахователните премии по методика от 1950 година и с топ не можеш да ги помръднеш, ако случайно пролетните мразове дойдат по-рано от първата половина на април.
Що се отнася до липсата на конкурентоспособност на българските производители, решението е в самите тях. Пътят е един: или да се търси коопериране, за да се повишат не само стойността на продукцията, но и пазарната сила на играчите по веригата – така че не веригите да натискат производителите, а обратното. Другото е да се търсят начини как да се стигне до пазара с иновативни рекламни кампании. А както се знае, по-голяма реклама от уста на уста – или, ако трябва да се изразим в крак с технологичните тенденции, от фейс на фейс или от тикток на тикток – няма.
Как един производител на мед например може да увеличи продажбите си? Ами като си разкаже историята. Съвременните средства в интернет позволяват това да стане без особени усилия. Нужно е малко въображение. Не са нужни ежегодни форуми и кръгли маси, на които в протяжни, дълги и скучни дискусии да се изтъкват едни и същи проблеми, за които знаем, че са нерешени от години. А за нерешаването им вина носят и тези, които раздават парите по техническа помощ – администрацията. Защото въпреки постоянните декларации колко се работи за намаляване на бюрократичната тежест, тя продължава да виси като Дамоклов меч над производителите. Нали ако я няма, ще се обезсмисли и съществуването на администрацията.
Последвайте ни в Google News
