Програмата за земеделието- между намеренията и реалността, зее празнота
Публикуваните намерения на кабинета за бъдещата аграрна политика спокойно могат да бъдат поставени под знака „Да има нещо, като да няма нищо“. Очевидно авторите са действали по добре познатия механизъм „копи–пейст“ – същият, заради който икономическото министерство получи солени критики за т.нар. методика за справедливи цени, оказала се документ за френското земеделие, некадърно преведен и пригоден за нашите стандарти.
Подобни документи не изглеждат сериозно. Те са изпълнени с хиперболизирани представи, които съществуват само в умовете на чиновниците. Иначе как да си обясним, че проблемът с напояването трябва да бъде решен до 2029 година? И как точно ще стане това, след като инвестициите, макар и определяни като „стратегически“, просто липсват?
Друг не по-маловажен въпрос, поставян от фермерите от десетилетия – кооперирането – отново е оставен за някакво неопределено бъдеще. А отдавна е ясно, че без ред в представителността на браншовите организации, каквито и политики да се правят, ще са обречени. Държавата винаги ще може да използва или моркова, или тоягата срещу земеделски бранш, който хем не е единен, хем не е силен. Така не само няма да се решат проблемите с късите вериги, но ще се задълбочават и напрегнатите отношения между производители и големи търговци. Просто защото браншът няма силата да удари по масата и да наложи своите условия.
Тук резонно можем да попитаме дали властта нарочно не избягва да създаде условия за силен земеделски сектор – за конкурентоспособно земеделие, за коопериране, за устойчивост на фона на непрекъснатите кризи.
Така поставени, програмните намерения на правителството са като да има нещо, но какво точно – едва ли някой ще го запомни. Защото още отсега е ясно, че сроковете за решаване на основните проблеми – напояване и поземлени отношения – през 2029–2030 година няма да бъдат спазени. Важното е да има нещо написано, за да се покаже, че чиновниците мъдро следват любимия си лозунг: „Ние работим…“
Да вземем например поземлените отношения. За да бъдат поставени на нова, справедлива основа, първо трябва да се решат основните противоречия между собственици и ползватели. Да се намерят решения на редица щекотливи въпроси, по които никоя от страните засега не смята да отстъпва. А това изисква време – много повече от прогнозираното в програмата. За да се изготви работещ поземлен кодекс, който да отразява спецификите на съвременните отношения и да предлага ясен механизъм за уедряване на земеделските имоти. Защото ако този процес не се стимулира, за какви инвестиции в напояване изобщо може да се говори?
Ако се разчита само на държавни инвестиции, проблемите с напояването няма да се решат „като с магическа пръчка“. Нагледахме се достатъчно на подобни обещания през последните десетилетия. Няма как да стане, след като например средствата за отбрана в бюджет 2026 са 12,8 пъти повече, а тези за полиция – 10,6 пъти повече от средствата за земеделие. Този тренд едва ли ще се промени до 2029 или 2030 година.
Ето защо програмата на правителството спокойно може да бъде поставена под мотото: „Да има нещо там, като да няма.“
Заглавието е перифраза на репортаж във в. „Антени“ от 1971 година, озаглавен „Да няма като има“, посветен на емблематичните за социализма хранителни магазини.
Последвайте ни в Google News
