Тагове

Облекчават се екологичните изисквания към земеделските производители за изпълнение на стандарта ДЗЕС 8

Министерството на земеделието и храните публикува Насоки за прилагане на дерогацията от първото условие на стандарта за добро земеделско и екологично състояние на земята ДЗЕС 8 „Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени площи или обекти“.

Според първото изискване на ДЗЕС 8 стопанство с обработваема земя ≥ 10 ха трябва да задели и поддържа поне 4% от обработваемата земя за непроизводствени площи и обекти (особености на ландшафта), включително земя, оставена под угар.

За 2024 г. земеделските стопани може да изпълнят първото изискване на стандарта, като заделят най-малко 4% от обработваемата земя за азотфиксиращи или междинни култури, както и за непроизводствени площи и обекти, включително оставена под угар земя. Върху заявените с азотфиксиращи култури площи не трябва да се прилагат продукти за растителна защита. Ако междинните култури ще се отглеждат след прибиране на основната култура, е необходимо те да са налични на полето от 1 септември до 1 ноември 2024 г. и през този период не трябва да се прилагат продукти за растителна защита.

Важно е да се знае, че този стандарт се отнася само за обработваемите земи и че стопанствата под 10 ха са освободени от задълженията за него. Освободени са и стопанствата, които притежават на повече от 75% от площите си фуражни или азотфиксиращи култури и/или постоянно затревени, и различната комбинация между тях.

Съвместно с аграрното министерство на страната, украинската компания „Феодал“ разработи специална услуга , целяща да улесни фермерите при по-бързо разминирване на обработваемите площи, информира UkrAgroConsult.

Целта на услугата наречена Military.feodal.online е постигане на по-голяма оперативност при предаване на данни за минираните полета в страната. „С нейна помощ при съмнения, че площите са минирани напълно или частично фермерите ще могат бързо да уведомяват съответните служби. За целта те ще подават нужната информация и координати на обработваемите площи за да се извърши проверка и обезвреждане, се казва в съобщение на компанията. От компанията разработчик изразиха надеждата си, че чрез подобна услуга ще помогнат на земеделските производители да освободят обработваемите си площи от мини и невзривени снаряди. В момента се водят разговори с потенциални донори, които да спомогнат за решаване на проблемите свързани със загуба на посевите.

Междувременно бившият украински депутат и търговец Иван Мирошниченко прогнозира, че една година без украинска аграрна продукция- зърно и маслодайни култури може да доведе до глад в различни региони по света. Той е убеден, че никой не може да покрие дълго подобен дисбаланс в доставките на аграрна продукция. „Ако Украйна преустанови износа на селскостопанска продукция за една година , то глобалните запаси ще намалеят до минимум“, прогнозира още той. Това според него би било критично за продоволствената сигурност на глобално ниво. При драстичен спад в производството на аграрна продукция сред някои от водещите производители или неблагоприятни климатични условия по думите му подобна криза в глобалната продоволствена сигурност може да настъпи много по-скоро.

Страната ни се закотви на дъното в ЕС по обем на обработваеми площи за биоземеделие, информират от фондация „Биоселена“, позовавайки се на последните данни на Евростат. За една година площите сертифицирани за биоземеделие са намалели с 27% от 160 620 ха през 2016 на 117779 ха през 2019 година. Така без биосертификат вече са  42 841 хектара.  Само за последната отчетена 2019 година намалението спрямо 2018 е с 11‘060 ха (9%).

Причините за подобно негативно развитие са проблемите в сектора, предизвикани от грешни решения, недостатъчно финансиране и лошо управление в периода 2017-2019 г. предизвикали първите в света протести на био производители.

Отличници в ЕС по дял на биосертифицираните площи от общата ИЗП са Австрия с 25,33%; Естония с 22,33% и Швеция с 20,43%. Средно за ЕС28 дела е 7,92%. От големите земеделски държави Италия е с най-много био площи (15,16%). Делът на био площите в България е 2,3% от ИЗП. След нас в таблицата са само три островни държави: Ирландия (1,63%, Малта (0,47%) и Исландия (0,37%).
Броят на сертифицираните оператори (земеделци, преработватели и търговци) намалява устойчиво от 2016 г. насам.

Общата земеделска земя в България, сертифицирана за био производство намалява с 9% за една година.  Намаление на площите има при почти всички култури.

Намаление има при повечето групи култури. Най-драстично е намалението при зеленчуците – с 19,3%, следват постоянно затревените площи с 19%, семкови и костилкови плодове с 15%, черупковите плодове (орехи, лешници) с 9%,. Има оабче увеличение на площите с маслодайни култури (18,5%), както и при ароматните и медицински култури с 12,5%. Запазва се размера на площите, заети със зърнени култури.

Обнадеждаващо е положението при био животните

Наблюдава се увеличение на овцете от 21‘529 на 22780 бр., леко увеличение при броя на говедата ( от 9314 на 9402) и леко намаление на козите (от 8039 на 7956). Незначителен остава броят на свинете (91) и кокошките – носачки (700).

При пчелните семейства се наблюдава намаление с 6956 пчелни семейства. Общият им броя остава все още рекорден – на челните места сме в Европа и в света.

рапица в ЕС и Великобритания през текущата стопанска година информира „Зерно онлайн“. Това ще постави под съмнение надеждите за възстановяване на производството от тази маслодайна култура. Според последните им прогнози с рапица се очаква да бъдат засадени 5,48 млн. ха , което е с 0,02 млн. ха по-малко в сравнение с предходната година. В информацията се припоня , че през изминалата година европейските фермери са произвели най-малко количества рапица за последните 13 години, в резултат на което според оценките на американския департамент вносът по земеделие на рапица е нараснал с 48%, достигайки 6,3 млн. тона.

2/3 от площите с овошни градини в ЕС през 2017 г.  са били концентрирани в три страни- Испания, Италия и Полша. Съобщава AgPres.eu, позовавайки се на последните данни на европейската статистическа служба. Общият обем на площите с овошни дръвчета е възлизал на 1,3 млн. ха в това число 475 500. ха с ябълки и 255 хил. ха с портокали. 15% или 199 500 ха е делът на прасковите градини. Още по-малък е делът на площите с круши и кайсии- съответно 8 и 6%. Площта за овошни градини е с дял от 1% от общата обработваема площ в ЕС от 173 млн. ха.

През 2017 година площите за биопроизводство в ЕС са достигнали до 12,6 млн. ха , което представлява увеличение от 25% спрямо 2012 година, информира AgPress.eu, позовавайки се на последните данни на европейската статистическа служба. Делът им от общо обработваемите площи за разглеждания период е достигнал до 7%. С най-голям дял от площите за биоземеделие са Австрия (23,4%), Естония (19,6%) и Швеция (19,3%).

В останалите страни от ЕС делът на органичната площ е под 10%, като най-ниските проценти се наблюдават в Малта (0,4%), Ирландия (1,7%), Румъния (1,9%), България (2,7%) и Великобритания ( 2.9%).

Докато в редица страни се очаква по-добра реколта от рапица, то производството в страните от ЕС през 2019 година ще е силно редуцирано пише UkrAgroConsult, позовавайки се на последните данни на Международния съвет по зърното. Това се дължи основно на лошия сезон през текущата стопанска година . Експертите прогнозират също минимален ръст на глобално ниво с 1% в обработваемите площи.

Според данните на Agrarmarkt Informations-Gesellschaft продължителното засушаване в редица европейски страни през миналата година се е отразило не само на реколтата, но и на развитието на есениците . Що се отнася до площите с рапица в ЕС, се прогнозира през 2019 година те да достигнат до най-ниското си ниво за последните 12 години от около 5,8 млн. ха. За разлика от ЕС, в Украйна се прогнозира увеличение на обработваемите площи с 16%. Липсата на държавна подкрепа за фермерите също ще окаже негативно влияние върху обработваемите площи с тази маслодайна култура в Китай.

От организацията  на производителите на маслодайни култури призоваха ЕК да обърне внимание, и да създаде по-добри перспективи за отглеждането на рапицата, като единствената маслдайна  култура без ГМО с високо съдържание на белтъци, която  е с важнозначение и за пчелите. От организацията очакват че след 1 февруари Брюксел ще предприеме мерки за ограничаване и практическо преустановяване на вноса на палмово масло като суровина за производството на биогаз.

По данни на различни анализатори фермерите в ЕС се очаква да засеят с рапица през 2018 година 6,8 млн. хектара, което ще е с 80 хил. хектара повече в сравнение с предходната година. Това информира topagrar. Според експертите на Agrarmarkt Informations-Gesellschaft обаче в някои страни като Германия и Полша заради лошите климатични условия може да се очаква значителен спад в обработваемите площи. В Дания също се очаква съкращаване на обработваемите площи с рапица за сметка на Франция и Румъния, където се регистрира повишен интерес на фермерите към отглеждането на рапица. Средните добиви от рапица в ЕС дори се очаква да  с около 50% над миналогодишните, като основната причина за това е меката зима, която не е нанесла почти никакви щети върху посевите.