вторник, юли 16, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

Богати, още по-богати, най-богати

Милиардерите в агробизнеса трупат пачки от стопанства, агрохолдинги и земеделска земя

 

Някои от най-богатите хора на планетата са инвестирали част от капитала си както е известно в земеделието и храните- от производството на техника до производството на храни. В интересен материал специализираният портал agrarheute.com прави обзор на това, кои от най-богатите в кои сфери на аграрния сектор са инвестирали своите средства.

Ежегодно американското списание Forbes публикува класация на милиардерите в света.

Почти не е изненадващо, че в нея присъстват собствениците на някои от най -големите компании, търгуващи с храни, Собствениците на германски концерни като Aldi. Наследниците на бизнеса в двете подразделения на концерна притежават съответно 14 и 15,8 млрд. долара.

Собственикът на Schwarz-Gruppe, Дитер Шварц, в която влизат Kaufland и Lidl е втори по богатство в Германия с 38 млрд. долара.

Подобна е ситуацията и с основателите на американския гигант Wallmart- Бърн и Бъд Уолтън, чиито наследници влизат в списъка на най-богатите с активи, оценявани на почти 300 млрд. долара.

Хари Стайн пък е изпълнил своята „американска мечта“ да се превърне от фермер в милиардер с притежаваното от него стопанство от само 80 хектара. Родителите му започнали с малко стопанство за производство на соя като днес компанията му е най-големият производител на соя в САЩ. Неговата компания държи над 900 патента за различни сортове соя и е специализирана в генетиката освен на тази култура и на царевицата. Неговото богатство се оценява на 9,7 млрд. долара.

Германските милиардери в сферата на млекопроизводството и монтажната техника

 

Въпреки че няма почти нищо общо с аграрния сектор, продуктите на компанията на Раймонд Вюрт могат да се намерят във всеки магазин, а той се нарежда в елитния списък на милиардерите. След смъртта на баща си онаследява едва 19 годишен малка фирма спеиализирано в монтажната техника за да я превърне в световен концерн в производството на монтажна техника още в края на 80-те години на миналия век. Днес в компанията Würh работят 18 хил души, а активите и се оценяват на 31,1 млрд. евро.

Друг германски предприемач Тео Мюлер, собственик на млекопреработвателния концерн Mühler Gmbh също се нарежда в класацията с имущество, оценявано на 5,9 млрд. долара.

Освен с производство на монтажна техника и мляко, германски предприемачи влизат в класацията на американското списание и с производството на земеделска техника и изкуствени торове. Такъв е примерът на  Koch Industrie, която се нарежда сред най-крупните производители на изкуствени торове зад Океана. Семейният концерн има имущество, оценявано на 150 млрд. долара. Най-голям дял в концерна имат обаче печалбите от бизнеса им с петрол и нефт.

Що се отнася до растителната защита и производството на торове, в класацията има още няколко милиардери като например основателя на производителя на торове Eurochim Андрей Мелниченко, със състояние, оценявано на 1,1 млрд. долара. Друг руснак, мажолитарният собственик на руския концерн Aggron влиза в класацията с богатство, оценявано на 9,8 млрд. долара. Андрей Гуриев и семейството му, които държат половината от концерна PhosAgro, един от най-големите производители на фосфатни торове е с богатство оценявано на 9,3 млрд. долара. Собственикът на друга руска компания, производител на калиеви торове Uralkali Dmitrij Риболовлев е с богатство оценявано на 6,4 млрд. долара.

Малко по-скромно е богатството на Салил Сингхал. Собственикът на компанията за производство на препарати за растителна защита PI Industries притежава едва 3,1 млрд. долара. С със своите 1,1 млрд. долара основателят на компанията UPL Раджу Шроф е сред най-“бедните“ в компанията на производителите на препарати за растителна защита

С годишен оборот над 30 млрд. долара в класацията на най-богатите влиза и френския млечен конгломерат „Лакталис“, като богатството на неговия мажолитарен собственик Еманюел Бесние се оценява на 25,5 млрд. долара.

Сред милиардерите в агробизнеса се нарежда и бразилското семейство на Лусия Борхес Маги, съоснователка на Andre Maggi Group, която е най-големият производител на соя в света. Собственост на компанията са както земеделски земи, така и складови площи, терминали за износ на продукция и кораби. Общото богатство на семейната компания се оценява на над 4,4 млрд. долара.

Концернът JCB специализиран в производство на строителна техника, но предлага и някои сегменти от земеделска техника също е с присъствие в класацията. в Неговият собственик Антъни Бамфорд е с богатство, оценявано на 7,5 млрд. долара.

Бившият премиер на Чехия Андрей Бабиш се нарежда в класацията със своето богатство от 3,5 млрд. долара. Той е собственик на едно от най-големите предприятия в сферата на агробизнеса в Чехия Agrofert, придобила през 2006 година германската компания SKWPiesteritz. , а през 2013 година придобива германския хлебопроизводител Lecker AG.

В списъка на Forbbes влизат още китайски и руски милиардери, като Кин Инджин, собственик на най-голямата китайска компания производител на свинско месо със 15,5 млрд. долара както и американците Лимда и Стюард Ресник- крупни производители на плодове като бадеми и портокали в Калифорния със 5,6 млрд. долара,

В класацията със своите 8,6 млрд. долара се нарежда и Лиу Ханян, един от най-големите производители на храна за риби и зелена енергия. Друг китайски предприемач в класацията е Лиу Йонхау, собственик на един от най-големите производители на птиче и свинско месо в Китай с богатството си от 5,1 млрд. долара.

Бившият съветски офицер Александър Лутченко и неговата съпруга Наталия разполагат с 2,5 млрд. долара като основатели на Sodrugestvo Group , водещ руски износител на земеделска продукция, Следвани а от основателя на Prodimex Игор Хордукоров със 1,7млрд. долара. Компанията се явява най-големият производител на захар в Русия и е собственик на 14 рафинерии, като е и водещ производител на зърно.

Основателят на Dominant Group Павел Демидов  разполага с богатство в размер на 1,1 млрд. долара, друг голям производител на захар собственик на 700 хил, хектара земделска земя.

Собственикът на едно от най-големите месопреработвателни компании в Германия Кирил Миновало влиза  в класацията с богатство оценявано на 1,2 млрд. долара. В реномираната листа на милиардерите със 2,7 млрд. долара се нарежда и дългогодишният собственик на концерна Rusagro.

Още
НОВИНИ

От събота работим за себе си а не за държавата

През новата 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи, съобщават от ИПИ. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни, за да попълним хазната. Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2019 г. ще настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си.

Датата е символичнаи показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day. Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат:

  • Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС. Местните данъкоплатци ще работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 18-ти май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета;
  • Освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години обаче (2016-2018 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на голям излишък. Очакваме и през 2019 г. в бюджета да има излишък, което означава, че няма да има дни за отработване;
  • Най-много дни през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва все по-късно през годината. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства. Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години. Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг. За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас.

Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни.

Всеки може да изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на специализираната страница „Моите данъци“ – www.kolkodavam.bg.

 

Още