Тагове

От браншовата организация призовават да се прави разграничение между екстензивно и интензивно животновъдство

 

От българска камара  на месодайното животновъдство излязоха с позиция изпратена до президента Румен Радев, министър-председателя Димитър Главчев и министрите на земеделието и храните и на околната среда и водите Георги Тахов и Петър димитров във връзка с протестите на животновъдите заради ограничаване на достъпа им до пашуване в националните паркове, в която се казва:

„Браншова камара на месодайното животновъдство нееднократно изрази опасенията си свързани с намерението на МОСВ за въвеждане на ограничения на+ достъпа за едри преживни животни до високопланински пасища, включително и в рамките на писмена процедура на КН на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (2023-2027). Считаме, че правата и законните интереси на земеделските производители от животновъдния сектор са нарушени. Държавата в лицето на Министерство на околната среда и водите, чрез управата на националните паркове създава обективни пречки за пашуването на едри преживни животни , поставяйки животновъдите в икономическа безизходица, без реакция.“

Според позицията на камарата проблемът с ограничаване на достъпа до пасищата в националните паркове е особено наболял за животновъдните стопанства, които се намират в близост до територията на парковете , за които няма други алтернативни възможности.

По думите им традиционната екстензивна паша на добитък е все по-често обект на атаки от страна на организации, които не успяват да представят пълната научнообоснована информация относно директното влияние на пасищни едри преживни животни.

От Българска камара на месодайното животновъдство настояват да се прави разлика между екстензивно и интензивно животновъдство и да не се нарушава екосистемата на националните паркове ако едрите преживни животни напуснат територията на парковете. Освен това от организацията подчертават, че българското говедовъдство не е индустриализирано и на териториите на националните паркове се използват само методи на екстензивно отглеждане на добитъка.

Отчита се намаляване в исторически план на популацията на едри преживни животни в парковете, като сред предимствата от природосъобразното използване на пасищата в националните природни паркове се посочват като бързото възстановяване и изграждането на силна екосистема, която е способна да усвоява десетки пъти повече въглероден диоксид чрез процеса на фотосинтеза, както и изпасване от животитне на сухия тревостой през лятото.

В планината, говедата са необходими на почвата, на хищниците и на цялата екосистема (вкл. насекоми, бръмбари, птици, лалугери). Най-благоприятният начин за подсилване, подсяване и увеличение на гъстотата на тревостоя е животинската тор. Освен това е научно доказано, че една крава разнася до 3000 семена на ден.

От организацията се обявяват в категорична подкрепа на правото на пашуване в националните паркове на едри преживни животни и за категоричното отхвърляне на екологична оценка № 5-4/2023 г. на стратегическия план. В писмото на камарата се посочва, че секторът на месодайното животновъдство ще очаква конкретен план за достъпа на едри преживни животни в парковете до 12 юни 2024 година.

 

Фермерите настояват за отмяна на ограниченията за пашуване в националните паркове

След като протестът на животновъдите срещу налаганите им ограничения за пашуване в парковете започна вчера с палатки край Калофер, от днес фермерите ще започнат ежедневни едночасови блокади на подбалканския път информира БТА.

„. Искаме да привлечем внимание и гласът ни да бъде чут, за да се разреши най-накрая проблемът с нормативните разпоредби, заради които животните ни няма къде да пашуват“, каза за БТА животновъдът Тодор Диклиев.

Фермерите настояват да бъдат променени нормативните разпоредби, които ограничават пашата на животни в териториите, попадащи в границите на Национален парк „Централен Балкан“. Според фермерите въведените ограничения засягат животновъдството в цяла Централна България и застрашават сектора, като ще доведат най-малко до намаляване на броя на отглежданите говеда и овце. Протестиращите са изпратили писма до Министерството на земеделието и Министерството на околната среда и водите, в които са изложили проблема и своите искания за решаването му.

Междувременно с официална позиция по въпроса излязоха от Национален парк „Централен Балкан“, която гласи, че тези ограничения не застрашават развитието на животновъдството в България. В България има само три национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан. Общата площ на трите парка е под 2 процента от националната територия. Данните за 2023 г. показват, че по-малко от 3 процента от едрия рогат добитък и по-малко от 3 процента от овцете в България са пашували на територията на националните паркове. Площта на пасищата, на които се разрешава паша в националните паркове съгласно утвърдените годишни планове, представлява едва около 2,5 на сто от пасищата в страната, съобщават от НП „Централен Балкан“.

Според дирекцията на парка при последното докладване за състоянието на тревните местообитания към Европейската комисия, състоянието е било отчетено като неблагоприятно и затова е наложително да се предприемат корективни действия по отношение на натоварването на тези чувствителни територии и ограничаване на броя на пашуващите животни, тъй като поддържането на природните местообитания в благоприятно състояние е както отговорност към природата на България, така и задължение на страната като държава членка на Европейския съюз.

Фермери са подали редица възражения срещу утвърдения план за управление на парка заради налагане на редица ограничения

От Българска асоциация „Биопродуклти“ настояват за среща с отговорните ведомства за обсъждане на проблемите с пашуването на територията на Национален парк Рила, съобщава БТА, позовавайки се на писмо на браншовата организация, изпратено до министерствата на земеделието и екологията и до ръководството на парка.

Според писмото в Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и Дирекция „Национален парк Рила“ (ДНП „Рила“) при МОСВ са постъпили множество становища и възражения против разпоредби, ограничаващи пашата на домашни животни на територията на НП „Рила“.

 

Сред ограничителните разпоредби са такива, които забраняват пашата на домашни животни в районите на разпространение на различни природни местообитания; всяко стадо трябва да бъде до 300 броя овце или 150 броя едър рогат добитък и да се придружава от най-малко един пастир; не се разрешава обединяването на стада от няколко ползвателя; разпределянето се извършва по землища в съответния парков участък и други.

Оспорени са редица ограничителни разпоредби и е депозирано искане за провеждане в най-кратък срок на работна среща, на която да бъдат обсъдени изразените становища и направените предложения, възражения и други. Искане за провеждане на среща е отправено и до президента Румен Радев.

В писмото се припомня, че със заповед на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ от 22 март т.г. е постановено откриване на производство по издаване на Общ административен акт – проект на „Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на НП „Рила“ през 2024 г.“, като е определен срок за подаване на писмени предложения и възражения от заинтересованите страни до 22 април.

До момента обаче липсва какъвто и да е отговор от страна на МОСВ, ДНП „Рила“ и МЗХ.

„Институциите пренебрегват сериозността на поставените в становищата и възраженията въпроси и демонстрират абсолютна незаинтересованост към проблемите, нуждите и очакванията на животновъдите“, пише БАБ в писмото си, посочвайки, че въпреки това на 23 май е оповестена заповед на директора на ДНП „Рила“, по силата на която е утвърден годишния план без да са съобразени възраженията на животновъдите.

Според БАБ така утвърденият план създава невъзможност на заинтересованите страни – местни и традиционно пашуващи на територията на НП „Рила“ животновъди да изхранват стадата си.

Във тази връзка в петък, 31 май, в сградата на Съюза на офицерите от запаса и резерва, която се намира в град София (бул. „Христо Ботев“ №48), ще се проведе работна среща-дискусия за обсъждане на вече приетия „Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на НП „Рила“ през 2024 г.“; новите правила, които се въвеждат без проведен мониторинг и без анализ/оценка на пасищния ресурс; ще бъдат запознати заинтересованите страни с целта и резултатите от съдебните битки, които животновъдите водят, както и със спечелените съдебни дела; ще се търси начин за постигне на баланс между ползването на пасищата, опазването на биоразнообразието и екологосъобразния поминък на хората.

Те очакват прекратяване на пашуването в националните природни паркове на 90% още през тази година

„Ние приключваме с пашуването в природните паркове догодина, което означава край на поминъка на хората по нашия край. Още от тази година сме ограничени да пашуваме животните си на надморска височина само до 1500 метра за Централен Балкан, и до
1800 метра за Рила и Пирин“, каза Юлия Куюмджийска , председател на Земеделски стопани за Кюстендил и Благоеврад.

Според нея ограничаването на пашуването на животните до подобна височина означава, прекратяването му на 90% още през тази година. Куюмджийска потвърди, че в протестите в региона на Кюстендил и Благоевградско са се включили и зърнопроизводители, които не членуват в нито една организация.

Очаквано за животновъдите през този месец предстои да бъдат приети плановете на природните паркове с които трябва да бъдат определени зоните за пашуване и събиране на сено.Ето защо ви запознаваме предварително с основните акценти, които касаят всички животновъди, които са пашували или искат да пашуват своите животни на териториите на трите най-големи природни паркове у нас.

НП „Пирин“

Планът на НП „Пири“ се намира все още в процес на обществено обсъждане до 11 април. Съгласно публикувания проект общата площ определена за пашуване през настоящата година е до 5 500 ха, като подлежи на актуализация съгласно националната рамка за приоритетни действия по НАТУРА 2000 и многогодишната финансова рамка за периода между 2021 и 2027 година. Пашуването може да се извършва само в зоните за устойчиво ползване на открити площи и отдих, зоните за туризъм и такива на сгради и съоражения.

На територията на парка е разрешено пашуването на едър рогат добитък 0,5 бр. на ха, овце- 2,5 бр./ха и коне. Не се разрешава пашуването на кози в парка. Лицата, които към момента на подаването на заявлението имат действащ 5-годишен ангажимент по мярка от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), изискващ ползването на площ в национален парк, ползват през 2022 г. пасищни площи без да надвишават размера на площите по ангажимента през 2021 г.

Приоритетно разрешителни за пашувне на овце се издават за тревни местобиртания 6150, 6170, 6230, 6200 и 6430. В останалите незаети пасищни площи с предимство ще се издават разрешителни за паша на домашни животни на лица с автохтонни породи животни, както и местни, традиционно пашуващи лица. Съгласно указания от Министерство на околната среда и водите, дадени с писмо с изх. № 05-08-325/14.02.2022 г. – Приложение № 5, площта за паша за 2022 г. е намалена. Това води до процентно намаление на площите на ползвателите, притежаващи разрешително за паша за 2021 г., попадащи в обхвата на т. 14 тоест за пашуващите традиционни и автохтонни породи животни.

участъци Пасищни блокове

ПУ “ВИХРЕН” Блок “Вихрен”

ПУ“ВИХРЕН” Блок “Мъртва поляна”

ПУ “ВИХРЕН” Блок “Валевица”

ПУ“ВИХРЕН” Блок „Ски зона”

ПУ “БЕЗБОГ” Блок “Обидим”

ПУ “БЕЗБОГ ”Блок “Кремен”

ПУ “БЕЗБОГ ” Блок “Брезница”

ПУ “БЕЗБОГ” Блок “Корница”

ПУ “БЕЗБОГ” Блок „Добринище”

ПУ “КАМЕНИЦА” и ”ТРИТЕ РЕКИ” Блок „Сугарево”

ПУ “КАМЕНИЦА” и „ТРИТЕ РЕКИ” Блок „Горна Сушица”

ПУ “КАМЕНИЦА” и „ТРИТЕ РЕКИ” Блок „Лиляново”

ПУ “КАМЕНИЦА” и „ТРИТЕ РЕКИ” Блок „ Плоски”

ПУ “КАМЕНИЦА” и „ТРИТЕ РЕКИ” Блок „ Пирин”

ПУ”СИНАНИЦА” Блок „Влахи”

ПУ”СИНАНИЦА” Блок „Стара Кресна”

ПУ”СИНАНИЦА” Блок ” Сенокос”

ПУ”СИНАНИЦА” Блок „Илинденци”

НП „Централен Балкан“

През настоящата година в някои местообитания на НП „Централен Балкан“ ще се допуска единствено и само пашуване на овце. Това са И6170 , И6150 И620,,И6210 И6520 и И6230 . Съгласно Плана за управление на НП „Централен Балкан“ пашата на овце, говеда и коне е допустима и в местообитание И4060. В местата извън горе споменатите тревни местообитания с предимство за пашуване ще се позлват животни от автохтонен произход. През 2022 година рзмерът на пасищната площ определена в плана на парка е до 15 хил. ха. Недопустими за паша на селскостопански животни територии са влажни и преовлажнени местообитания, крайречни и крайпоточни местообитания, ерозирани територии и територии, в които са изпълнявани или се изпълняват противоерозионни, укрепителни и/ или други природоохранни дейности.

На територията на парка ще се допуска пашуване на овце, говеда и коне, като установените норми са следните: за овце минимум 0,5 ха глава, говеда на възраст над 2 г. минимум 1 ха на глава, , говеда на възраст между 6 месеца и 2 години- минимум 0,6 ха на глава, , говеда на възраст под6 месеца – минимум 0,4 ха на глава и за коне минимум 1 ха на глава. Количеството сено, разрешено за ползване, се определя чрез текуща експертна оценка на ресурса на място.

Периодът за паша на селскостопанските животни в НП „Централен Балкан“ е от 1 май 2022 г. до 31 октомври 2022 г. В границите на защитената зона се забранява паша на домашни животни в границите на разпространение на природни местообитания с кодове 6430, 3260, 7140 и 7220.. С цел опазване на биоразнообразието, директорът на парка може да променя или намалява срока за използване на определени пасища, като ако има засегнати ползватели, те се компенсират във вече освободени пасищни площи.

Периодът за ползване на сено в Парка е от 18 юли до 2 септември 2022 г. вкл.

Участък	Пасищен район	Пасище
Тетевен	Болуваня	Братаница
Тетевен	Болуваня	Болуваня
Тетевен	Болуваня	Равна река
Тетевен	Планински извори	Патьово
Троян	Орлово гнездо	Сухата река
Троян	Трите извора	Падалото
Троян	Трите извора	Трите извора
Троян	Орлово гнездо	Писаният камък
Троян	Пладнището	Пладнището
Троян	Амбарица	Куманица
Стоките	Ботев	Горни Поленици
Стоките	Ботев	Бъзов дял
Стоките	Ботев	Бъзов дял
Стоките	Тъжа	Тъжа
Стоките	Триглав и Караборун	Червена локва
Стоките	Триглав и Караборун	Градишки солища
Тъжа	Триглав и Караборун	Синаница – Селската река
Тъжа	Триглав и Караборун	Шопов егрек – Тънка
Тъжа	Триглав и Караборун	Лабодалъка – Голяма Равна
Тъжа	Триглав и Караборун	Сръбча
Тъжа	Триглав и Караборун	Пашовица – Кръвенишко дере
Тъжа	Триглав и Караборун	Кадемлия
Тъжа	Триглав и Караборун	Светица
Калофер	Ботев	Заграденица
Калофер	Ботев	Седлювец
Калофер	Ботев	Червенковец, Милковец
Калофер	Ботев	Пенчов Пряст
Калофер	Ботев	Кара Никола
Калофер	Равнец	Николищица
Калофер	Равнец	Учурума
Калофер	Равнец	Чуфадарица
Калофер	Равнец	Арманкая
Калофер	Ботев	Параджика
Калофер	Ботев	Маринка
Калофер	Ботев	Жълтец
Карлово	Амбарица	Аневски мандри
Карлово	Амбарица	Амбарица
Карлово	Амбарица	Малката река
Карлово	Амбарица	Топалица
Карлово	Амбарица	Татарската поляна

НП „Рила“

Съгласно плана на НП „Рила“ пашата през 2022 година на домашни животни (говеда, овце, коне) и ползване на сено, се извършва по пасищни райони/пасища на обща площ от 14656,59 ха, като периодът на паша и сенокос е от 01.06.2022 г. до 15.10.2022 г. . . В пасищни райони по западните склонове на вр. Капатник и м. Вировете, попадащи в Парков участък (ПУ) „Благоевград“ и ПУ „Белица“ крайният срок за паша е до 01.09.2022 г.

Не се допускапашуване в следните места в парка:

• влажни и преовлажнени местообитания;
• крайезерни, крайречни и крайпоточни местообитания;
• ерозирани територии;
• местообитания на дивата коза (Киркарга)

В НП’Рила“ също не се разрешава пашата на кози. В границите на природни местообитания 6150, 6230 и 6520 се разрешава пашуването на овце. На територията на всички пасищни райони в НП „Рила“ се разрешава пашата на ползватели, които към момента на подаване на заявлението имат действащ (не изтекъл) 5-годишен агроекологичен ангажимент по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., изискваща ползването на площ в Национален парк “Рила“Същите ще ползват пасищни площи през 2022 г., без да надвишават размера на площите по ангажимента през 2021 г.като предимство ще имат автохтонните породи.

На територията на всички пасищни райони в НП „Рила“ се разрешава пашата на местно население/традиционно, които притежават постоянен животновъден обект в землището на съответния парков участък или съседно землище както и на традиционно пашуващи, осъществявали дейността без прекъсване през последните 5 години, като предимство ще имат автохтонните породи.

Детайлното изчитане на стенографските протоколи от заседанията на така наречена тематична работна група е времеемко и понякога неблагодарно дело но пък помага да се разбере каква степен администрацията си върши или по-скоро не си върши работата. Мярката за агроекология, която в настоящия програмен период на прилагане на селската програма предизвика не малко въпроси и разпалени дискусии относно правилното разпределение на средствата бе една от обсъжданите по време на заседание на ТРГ от 20 януари тази година. . Да припомняме ли алармите за нейното източване по линия на проекти за опазване на редки видове птици?!

Оказва се, че по едно от направленията по тази мярка, администрацията въобще не е подала информация и не е направила оценка за прилагането му в продължение на близо три петилетки. То е свързано с даване правото на определен брой животновъди притежаващи съответните разрешителни да поддържат екосистемите и тревоустоя , да пашуват в националните паркове и териториите с висока природна стойност.. Нещо повече в така подготвяния стратегически план, в същата вече мярка, преименувана на интервенция за агроекология, в същото това направление известно като пасторализъм, се планира достъп на фермерите и в територии по НАТУРА 2000. В това разбира се няма нищо лошо, лошото е, че идеята изглежда се подхвърля сякаш между другото от администрацията на агроведомството пак без никакви анализи и без каквато и да е експертна обосновка. Може би проблемът е не само на ниво МЗХГ, а на междуинституционално ниво, защото както разбираме от дискусията, тепърва стратегията ще се оценява, доколко е съвместима със закона за биоразнообразието. „
„Тук. би следвало да се помисли дали заради направление „Пашуване“ в територията от „Натура 2000“ разписано по този начин сегашното направление „Пасторализъм“ целия Стратегически план следва да мине една дълбока оценка, защото в Стратегическия план не е само пашуването в националните.паркове. Стратегическият план обхваща много мерки за инвестиции, обхваща и друга необходима подкрепа за земеделските и горските стопани и за всички заинтересовани страни“, заяви по време на дискусията, проведена на 20 януари Юлия Григорова.

Ще припомним че именно при представяне през миналата година на втория слот анализ за бъдещата стратегия , точно от ековедомството се възпротивиха на представените в него неточни данни за териториите по НАТУРА. Всичко това води до логичния извод, че с бездействието си в последните 15 години и с липсата на междуинституционално стиковане може да се стигне до обратния ефект, животновъдите, колкото и малко и да са те, които пашуват в тези територии с висока природна стойност да бъдат лишени от иначе една напълно логична възможност за компенсиране.

Според експертите „състоянието на местообитанията от 2013 година досега продължава да бъде неблагоприятно и направлението „Пасторализъм“ по никакъв начин не е довело до подобряване, а обратно до влошаване“. Нещо повече, Брюксел се оказва вече три пъти настойчиво е отправял запитвания до екоминистерството, дали подпомагането по направление пасторализъм се възприема като субсидиране , което има изключително вредно влияние върху околната среда.

За дистанцията на администрацията от това, какво се случва с тези територии говорят и два други факта. Анализът за възможностите за пашуване в националните природни паркове във вече изтеклия период на прилагане на ПРСР, както и разработването на слоя земи с висока природна стойност през далечните вече 2007 и 2009 година по признание на Юлия Григорова, сега експерт в екоминистерството са дело на неправителствения сектор- организации като Национална Селска мрежа и WWF.

За новия период на прилагане на селската програма като част от направленията по интервенцията за агроекологията се предлага запазване на тази мярка даваща възможност за пашуване в територии на природни паркове и такива с висока природна стойност, като се планира разширяването им с такива зони по НАТУРА (за сега пак без нужната обосновка как и кои ще влизат, както се разбира от дискусията). Пашуването в националните природни паркове се планира да се разрешава само в тези с вече действащи планове за управление. Такива планове за управление МОСВ планира в бърз порядък да приеме и за всички зони по НАТУРА. Браншът в лицето на Юлия Коюмджийска също предлага нелоша идея, намерила реализация на регионално ниво в Белгия – даване на възможност на животновъдите да наторяват пасищата си с естествена животинска тор. Мотивите според Коюмджиева за подобно предложение са, че не всеки животновъд притежава местни породи животни и може да се включи по това направление. Освен това предвид обхватите по думите и не всички животновъди биха могли да се включат в направлението за традиционни практики-пасторализъм. Що се отнася до пашуването в природните паркове тя се мотивира така: „Лично бих искала да кажа, защото стадата на моят съпруг и овце, и говеда пашуват в Национален парк „Рила“ и ако такива стада не пашуват там аз не знам по какъв начин ще бъде поддържан този тревоустой, как ще бъде поддържано въобще равновесието в тези национални паркове“.

Къде цъка бомбата със закъснител?!

Изразявайки своето недоумение и учудване, че в продължение на два програмни периода на ПРСР не е направена оценка за ефективността на това направление, Юлия Коюмджийска заяви, че животновъдите, които пашуват в националните паркове са притеснени, че ако това подпомагане отпадне, те ще бъдат лишени от всякаква подкрепа, тъй като не получават друго подпомагане по втори стълб. Според нея повечето животновъди, които пашуват в природните паркове не са съгласни да поемат едногодишни ангажименти по това направление, каквито са плановете на МЗХГ за неговата архитектура.

Какво трябва да се направи?!

Очевидно за да се запази това направление към новата интервенция за агроекология, първо администрацията трябва да си свърши работа, и да представи в края на крайщата някаква оценка за ефективността от неговото прилагане. Бранш и експерти са на едно мнение, че възможностите за пашуване в териториите на националните паркове и другите територии с висока природна стойност , е нужно внимателно да се разгледат и обсъдят на специална работна група, която детайлно да разработи всичко от възможностите за прилагането му, до критериите. Нужен е баланс, и в това никой не се съмнява. Баланс между това да се опазват екосистемите и да се даде възможност на фермерите, които са в близост до национални паркове или в землищата им попадат територии с висока природна стойност да пашуват там. Баланс между работата на различни неправителствени организации и на администрация, която да захранва с актуални оценки и експертизи последните, така че да се вземат рационални решения, удовлетворяващи и стремленията за опазване на уникалните екосистеми и стремленията за комбиниране на тези усилия с естествени практики за поддържането им като ограничено пашуване на животни. Администрацията обаче за сега показва, че е най-слабата страна от този търсен баланс, и с бездействието си образно казано вместо да изпише веждите, може да избоде очите.