Тагове

Авокадото е с най-висока цена сред цитрусите, боровинките и малините сред останалите плодове

Справка на сайта на стоково тържище: Родопи 95“ показва , че сред цитрусите най-скъпо върви авокадото – между 8 и 9 лева. Бананите се предлагат на 3 лева, а ананасът е с левче повече. От останалите плодове, най-високи цени държат малините- 30 лева за килограм и боровинката-18 лева за килограм . Гроздето върви на цена от 6,50- 7,00 лева за килограм. Затова пък ябълките са на цена между 1,20 и 2,20 лева за килограм.

Зелето, зелените домати и морковите- най-евтината суровина за туршии

При зеленчуците най-висока цена от 4-4,20 лева държат салатите „Айсберг“. Арпаджикът се продава на цени между 3,80 и 4,00 лева. Доматите на цена между 3,20 и 3,80 лева за килограм, зелето между 1,40 и 1,60 лева, зеленият боб на 3,30 лева, зеленият лук е по 0,50 лева, зелен пипер- 2,00-2,50 лева. Зелените домати за туршия се продават по 1,80 до 2,00 лева за килограм. Зрелият боб върви на цени между 5 и 5,20 лева за килограм. Камбите се продават между 4 и 4,80 лева за килограм, а картофите от 1-1,10 лева. Карфиолът е между 3,50 и 4,00 лева за килограм. Кервизът е на 2,20 лева за килограм, докато краставиците вървят 3,50-4,00 лева за килограм. Морковите са на 1 левче. Патладжаните са на 3-3,20 лева.

Забраната ще обхване и найлоновите опаковки на свежи плодове и зеленчуци с тегло под 1,5 кг.

Пластмасовите опаковки за гъби ще бъдат забранени от 2030 г. в рамките на ЕС, съобщава freshplaza.de. Ограничението идва като част от намеренията на Общността да намали употребата на пластмаси и да редуцира отпадъците.

В информацията се отбелязва, че подобна цел са си поставили и от италианския браншови съюз на гъбопроизводителите, но се изтъква, че опазването на подлежащи на нараняване продукти като гъби шампиньон, които съдържат до 90% вода, трябва да остане приоритет.

Планираната да влезе в сила от 1 януари 2030 година забрана ще обхване и найлоновите опаковки на свежи плодове и зеленчуци стегло под 1,5 килограма, както и използването на такива опаковки за напитки и храна в сферата на гастрономията и дребна козметика в хотелите.

Найлоновите опаковки остават без алтернатива за гъбопроизводителите

За момента обаче съществуващите алтернативни опаковки от хартия или велпапе не са приложими за гъбопроизводството, най-вече защото не предлагат същото ниво на защита от нараняване на продукцията при транспортиране и складиране. Използването им може да доведе не само до нараняване, но и до изсъхване на гъбите, което е нежелано от потребителите. Ето защо е нужно да бъдат разработени алтернативни опаковки, които да гарантират запазване на влагата на гъбите.

Освен това гъбите имат потребност да се съхраняват в активно дишащи опаковки, тъй като за разлика например от месото и сирената, дори когато са опаковани, гъбите съдържат вещества, за които е по-добре да е създадена подобна среда, която да задържа влагата и да спомогне за това да не се наранят.

И според председателя на Италианската организация на гъбопроизводителите Андреа Прандо, към момента пластмасовите опаковки нямат алтернативи за производителите на гъби. Възможна алтернатива е използването на опаковки за многократна употреба, които обаче да съдържат пластмаси. От браншовата организация искат производството на гъби да бъде временно изключено от забраната за използване на пластмасови опаковки, докато не се намерят алтернативни варианти.

Сред плодовете най-много поевтиняват портокалите

През изминалата седмица продължи поскъпването на краставиците по борсите, като цената им се увеличи с 22,9% до 3,33 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на данни от комисията по стоковите борси. Най-голям спад в цената при плодовете има при портокалите- с 16,4% до 2, 40 лева за килограм. Според данните цената на доматите пада със 7,2 на сто и те се търгуват по 3,23 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,8 на сто до 1,28 лева за килограм.

Цената на морковите се качва с 6,2 на сто до 1,03 лева за килограм, на зрелия лук кромид (внос) – с 1,5 на сто до 1,32 лева за килограм. Зелето поскъпва с 2,1 на сто до 0,98 лева за килограм, салатата – с 2 на сто до 1,02 лева за брой. Цената на червените чушки се увеличава с 8,1 на сто до 2,27 лева за килограм, а на зелените чушки – с 11,3 на сто до 1,87 лв. за килограм.

Вносните ябълки поевтиняват с 1,6 на сто и се търгуват по 1,85 лева за килограм. Лимоните се търгуват с 3,9 на сто по-евтино – по 2,22 лева за килограм. Цената на бананите се увеличава с 3,5 на сто до 2,96 лева за килограм. С 11,3 на сто поскъпва гроздето и се купува за 2,75 лева за килограм.

Цената на кравето сирене нараства с 1 процент и то се продава по 11,58 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ – с минималното 0,1 на сто до 17,57 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 2,5 на сто и се купува по 1,18 лв. за кофичка от 400 гр., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто до 2,22 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 1,1 на сто и се предлага по 6,41 лв. за килограм. Яйцата (размер М) също поскъпват – с 5,7 на сто и се купуват по 0,37 лева за брой на едро.

Цената на ориза остава без промяна и той се търгува по 3,18 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 0,5 на сто и се купува по 4,17 лева за килограм. Зрелият фасул се вдига с 1,2 на сто до 4,17 лева за килограм.

Захарта поевтинява с 1,7 на сто и се търгува по 2,33 лева за килограм. Олиото поскъпва с 2,2 на сто до 2,75 лв. за литър. Брашното тип 500 спада с 5,4 на сто до 1,23 лева за килограм. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 3,8 на сто и се продава по 2,73 лв. за брой.

Износът на земеделска продукция от Албания вече се подготвя в нов и модерен събирателен център Green Nature, съобщава БТА. Намира се около град Люшня в централната част на страната и е изграден с подкрепата на правителството. Той беше инспектиран от албанския министър на земеделието Фрида Кривца. Центърът помага на фермерите в района да продават продукцията, като им гарантира оптимални цени и снабдява местния и чуждестранния пазар с пресни плодове и зеленчуци през всеки сезон.

„[В центъра,]изграден благодарение на подкрепата на нашите програми в Савер, Люшня, заедно с трудолюбивия кмет Йосиф Гореа видяхме висококачествената организация на товарите за износ на дини и чушки, произведени от нашите фермери, които са много търсени на западните пазари“, каза Крифца, която припомни, че през тази година износът на албанска земеделска продукция трябва да достигне до 600 млн. евро..

През изминалата седмица е регистррано поевтиняване на плодовете, съобщава БТА, позовавайки се на данните на комисията по стоковите борси. За първи път се отчита цената на пъпешите, които в края на седмицата се търгуват с 4,7 на сто по-малко до 1,43 лева за килограм. Спад се отчита още при дините – с 5,7 на сто до 0,82 лева за килограм, при вносните ябълки – с 6,8 на сто до 1,91 лева, бананите – с 0,7 на сто до 2,70 лева за килограм, лимоните – с 0,3 на сто до 2,93 лева за килограм. Изключение правят само прасковите, които поскъпват с 1,6 на сто до 2,58 лева за килограм.

Движеието на цените на зеленчуците продължава да е разнопосочно. Най-голямо е увеличението при картофите – с 9,6 на сто до 1,37 лв. за килограм, следвани от зелето – с 9,1 на сто до 1,20 лева за килограм и оранжерийните краставици – с 8,4 на сто до 2,72 лева за килограм. Доматите поскъпват с 0,4 на сто до 2,38 лева за килограм. Зелените пиперки поевтиняват през седмицата с 6,5 на сто до 1,87 лева за килограм, а червените – с 0,8 на сто до 2,46 лева за килограм. Зрелият лук кромид от внос се продава с 4,9 на сто по-малко до 1,56 лева за килограм. Морковите падат с 0,7 на сто и се търгуват по 1,43 лева за килограм.

Кравето сирене поскъпва с 1,6 на сто до 11,30 лева за килограм, кашкавалът тип „Витоша“ – с 1,5 на сто и се продава по 17,42 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 0,9 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) остава без промяна и се продава по 2,14 лева за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 0,6 на сто и се предлага по 6,42 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 2,2 на сто и се търгува по 3,16 лв. за килограм. Лещата поскъпва с минималното 0,2 на сто до 4,10 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул – с 1,2 на сто до 4,06 лв. за килограм.

Захарта също поскъпва – с 1,3 на сто и се продава по 2,43 лв. за килограм, както и брашното тип 500 – с 1,5 на сто до 1,34 лева за килограм. Поевтиняват олиото – с 3,7 на сто до 2,83 лв. за литър в пластмасова бутилка, и кравето масло (пакетче от 125 грама) – с 0,8 на сто до 2,57 лв. за брой.

По данните на комисията по стоковите борси през изминалата седмица цената на кайсиите и краставиците по борсите е отбелязала най-голямо поскъпване, съобщава БТА. ната комисия по стоковите борси и тържища. Оранжерийните краставици поскъпват с 16,3 на сто до 2,50 лв. за килограм, а кайсиите с 11,4 на сто до 2,84 лв. за килограм. Покачване в цената, макар и минимално, има и при другите плодове. Прасковите поскъпват с 3,7 на сто и се продават по 2,50 лв. за килограм, лимоните се вдигат с 3,2 на сто до 2,88 лв. за килограм, бананите – с 1,5 на сто до 2,76 лв. за килограм, вносните ябълки с 0,5 на сто до 2 лв. за килограм. Все още в бюлетините на ДКСБТ няма данни за цените на дини и пъпеши на борсите в страната.

При зеленчуците, след краставиците, на второ място по поскъпване е зелето – с 6,7 на сто и се търгува по 0,95 лв. за килограм. Картофите също се покачват – с 2,5 на сто и се търгуват по 1,23 лв. за килограм, а оранжерийните домати – с 0,4 на сто до 2,50 лв за килограм. Поевтиняват зеленият пипер – със 7,3 на сто до 2,04 лв. за килограм, морковите – с 4,6 на сто и се купуват по 1,46 лв. за килограм, зелената салата – с 3,2 на сто до 1,20 лв. за брой.

Цената на кравето сирене се понижава с 1,1 на сто и то се продава по 11,13 лв. за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ остава без промяна в края на седмицата и се търгува по 17,12 лв. за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) се покачва с 2,7 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,15 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,5 на сто и се продава по 2,15 лв. за литър.

Пилешкото месо остава без промяна и тази седмица също се предлага по 6,57 лв. за килограм. Цената на яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро. Оризът поскъпва с 0,3 на сто и се купува по 3,19 лв. за килограм, лещата – с 2,2 на сто до 4,20 лв. за килограм, а зрелият фасул поевтинява с 0,5 на сто до 4 лв. за килограм. Захарта прибавя 0,8 на сто до 2,40 лв. за килограм. С по 3,1 на сто повече се продават брашно тип 500 – по 1,31 лв. за килограм, олиото по 3 лв. за литър в пластмасова бутилка и пакетче краве масло от 125 грама – по 2,62 лв. за брой.

Краставиците и картофите продължават да поскъпва, информира БТА, позовавайки се на данните от комисията по стоковите борси. Оранжерийните краставици поскъпват с 9,7 на сто до 2,26 лв. за килограм, а картофите – с 0,8 на сто до 1,20 лв. за килограм. Най-много поевтиняват зеленият пипер – с 13,4 на сто до 2,07 лв. за килограм, оранжерийните домати – с 10,1 на сто и се търгуват по 2,41 лв. за килограм, и морковите – с 9,1 на сто и се купуват по 1,49 лв. за килограм. Цената на зелето също пада – с 5,6 на сто до 0,85 лв. за килограм. Зелената салата остава без промяна в края на седмицата и се продава по 1,26 лв. за брой.

За първа седмица се отчитат цената на прасковите, които поевтиняват с 0,4 на сто в края на седмицата и се продават по 2,39 лв. за килограм. Кайсиите поскъпват с 1,9 на сто до 2,62 лв. за килограм. Вносните ябълки се вдигат с 9,6 на сто до 2,05 лв. за килограм. По-евтино се продават лимоните – с 1,1 на сто до 2,79 лв. за килограм, и бананите – с 1,8 на сто до 2,74 лв. за килограм.

Цената на кравето сирене се понижава с 1,6 на сто и то се продава по 11,19 лв. за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ – с 1,3 на сто до 17,08 лв. за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) остава без промяна в края на седмицата, като кофичка от 400 г. се купува за 1,13 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) поевтинява с 0,9 на сто и се продава по 2,14 лв. за литър.

Пилешкото месо отстъпва минимално – с 0,3 на сто до 6,57 лв. за килограм.

Цената на яйцата (размер М) не се променя и те се купуват по 0,32 лева за брой на едро. Оризът също остава без промяна и се купува по 3,20 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 0,7 на сто до 4,13 лв. за килограм, а зрелият фасул – с 3,8 на сто до 4,09 лв. за килограм.

Захарта прибавя 0,4 на сто до 2,42 лв. за килограм. С 3,1 на сто по-евтино се продава брашно тип 500 – по 1,27 лв. за килограм.

Олиото понижава стойността си с 2 на сто и се продава по 2,94 лв. за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,54 лв. за брой.

Цената на черешите през изминалата седмица тръгна нагоре като те бележат поскъпване с 8,9% до 4,40 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на информация от комисията по стоковите борси. Вносните ябълки също поскъпват с 1,7 процентни пункта до 1,84 лева за килрам. По-скъпо продават лимоните – с 6,4 на сто до 2,84 лева за килограм, а бананите поевтиняват с 4,7 на сто до 2,81 лева за килограм

С изключение на краставиците всички останали зеленчуци поевтиняват. През седмицата цената на оранжерийните краставици се повишава – с 9,2 на сто до 2,01 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 7,8 на сто и се продават по 1,19 лева за килограм, морковите – с 1,7 на сто до 1,69 лева за килограм, зелената салата – с 4,6 на сто и се продава по 1,25 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 2,2 на сто, и се купува по 0,90 лева за килограм. С 12 на сто надолу се търгуват оранжерийните домати – по 2,79 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се повишава с 0,8 на сто и то се продава по 11,33 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ се понижава с 0,7 на сто до 17,48 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 3,4 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,12 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,5 на сто и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо отстъпва с 0,9 на сто до 6,63 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 1,8 на сто и той се купува по 3,31 лева за килограм, лещата поскъпва с 1,4 на сто до 4,22 лв. за килограм, зрелият фасул пада с 4,8 на сто до 3,93 лв. за килограм.

С 6,9 на сто по-евтино се продава брашно тип 500 – по 1,34 лева за килограм, а захарта губи 2 на сто до 2,44 лева за килограм.

Олиото повишава стойността си с 4,1 на сто и се продава по 3,08 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 4 на сто се търгува по 2,63 лева.

Черешите на едро продължават да поевтиняват на тържищата у нас и през тази седмица, съобщава БТА, позоваайки се на от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Цените им спадат с 4,1 на сто и те се търгуват по 4 лева за килограм. Вносните ябълки също отбелязват спад т с 3,2 на сто до 1,82 лева за килограм. По-скъпо се продават лимоните – с 1,5 на сто до 2,72 лева за килограм, а бананите поевтиняват с 0,7 на сто до 2,90 лева за килограм.

С изключение на доматите всички останали зеленчуци също поевтиняха през изминалата седмица. През седмицата цената на оранжерийните краставици се понижава – с 9 на сто до 1,83 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 7,3 на сто и се продават по 1,27 лева за килограм, морковите – с 9 на сто до 1,72 лева за килограм, зелената салата – с 5,6 на сто и се продава по 1,34 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 10,7 на сто, и се купува по 0,92 лева за килограм. Със 7,1 на сто поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,15 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се понижава с 0,1 на сто и то се продава по 11,21 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ се повишава с 1,3 на сто до 17,60 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 6,6 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 4 на сто до 6,81 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 3,9 на сто и той се купува по 3,43 лева за килограм, лещата пада с 1,9 на сто до 4,11 лв. за килограм, зрелият фасул скача с 2,5 на сто до 4,14 лв. за килограм.

С 0,7 на сто повече се продава брашно тип 500 – по 1,42 лева за килограм, а захарта поскъпва с 2,45 на сто до 2,48 лева за килограм.

Олиото повишава стойността си с 1 на сто и се продава по 3,04 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама се търгува по 2,72 лева.

Една трета от изхвърляните всяка година храни в света са плодове и зеленчуци, някои от които толкова бързо се развалят, че не могат да бъдат доставени на пазара. Учени от Тайланд създадоха ядливо покритие от коноп, което запазва свежестта на плодовете и зеленчуците, информира Телеграм каналът Град на бъдещето“. Покритието е направено от канабидиол, вещество от листата и стъблата на конопа, което не съдържа психотропни вещества. Благодарение на него се ограничава разпространението на бактерии и патогенни гъби, които причиняват гниене на плодовете и зеленчуците. За постигането на подобен ефект, учените смесили канабидиола с биоразлагаем полимер, който вече се използва във фармацевтиката. От получената смес направили частици с ширина 400 нанометра, като добавили към тях вода и хранителната добавка натрйев адинат. В получената смес натопили ягоди, след което ги потопили в смес между аскорбинова киселина и калциев хлорид, в резултат на което се получило покритие наподобяващо на гел. След това поставили ягодите в хладилници и в открити контейнери, като установили, че след 15 дневно съхранение плодовете са запазили своята свежест .

началото на лятото цените на плодовете и зеленчуците продължават плавния си спад, информира БТА, по данни на комисията по стоковата борса. В подкрепа на това цената на оранжерийните домати поевтиняват с 0,10 на сто и се продават по 2,89 лева за килограм. Цената на оранжерийните краставици също пада – с 0,46 на сто, и те се търгуват за 2,18 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,03 на сто и се продават по 1,39 лева за килограм, морковите – с 0,10 на сто до 2 лева за килограм, зелената салата – с 0,04 на сто и се продава по 1,46 лева за брой. Минимално повишение с 0,02 процентни пункта е регистрирано само при зелето, което се продава при 1,06 лева за килограм.

Черешите продължават да поевтиняват – с 0,47 на сто, и се търгуват по 4,50 за килограм, за разлика от ягодите, които поскъпват с 0,31 на сто до 4,17 лева за килограм. Ябълките от внос също поскъпват – с 0,11 на сто до 1,89 лева за килограм, както и лимоните – с 0,18 на сто до 2,63 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,01 на сто до 2,90 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се увеличава с 0,11 на сто и то се търгува по 11,20 лева за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ – с 0,05 на сто до 17,34 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) остава без промяна през тази седмица, като кофичка от 400 г. се купува за 1,19 лв. С 0,01 на сто поскъпва прясното мляко (3 процента масленост) и се продава по 2,18 лв. за литър.

Съвместно с местните власти черногорското министерство на земеделието започна да разпределя оранжерии срeд хорта с цел увеличаване самозадоволяването чрез увеличаване на домашното производство на плодове и зеленчуци, съобщава БТА. „Очакваме над 40 на сто от общия брой оранжерии да бъдат раздадени до края на тази седмица, а планът е цялото количество да бъде раздадено до края на следващата седмица“, се посочва в съобщението на земеделското министерство на Черна гора.

Оранжериите са предназначени за собствено производство на зеленчуци, като по тази мярка на гражданите ще бъдат раздадени 2500 оранжерии.

„Отпускането на оранжерии за нуждите на домакинствата се осъществява като част от предварително приетите мерки на правителството за безвъзмездно предоставяне на оранжерии за производство на зеленчуци с цел насърчаване на самозадоволяването при производството на храни, като една от допълнителните форми за подпомагане на земеделските производители поради сътресения на световния пазар на земеделски продукти“, се посочва в съобщението.

След два търга, в които поради сътресения в цените на селскостопанските суровини на пазара не се явиха кандидати, отговарящи на условията, третият търг приключи успешно и последва подписване на договори с общините по условията за разпределение на оранжерии за домакинствата.

Освен от липсата на достатъчно финансова подкрепа, овощарите не крият притесненията си и от климатичните промени в последните години. „Топлата есен намалява възможността за замръзване на пъпките. Ако беше нормална зима пъпките биха издържали на температури до минус 20 или минус 22 градуса. В сегашната ситуация в която сме, паднат ли ли температурите под минус 15 градуса, пъпките ще заминат и няма да има реколта“, сподели опасенията си вчера пред представители на медиите председателят на Съюза на Добруджанските овощари Димитричка Търпанова.. Тя припомни, че преди две години на 7 април при минус 7 градуса, кайсиите са измръзнали и нямаше реколта след това. „Притеснени сме заради климата и се молим през март и април да няма толкова ниски температури“, заяви още тя.

Продължава поскъпването на плодовете и зеленчуците по борсите, като най-чувствително повишение на цените през миналата седмица има при оранжерийните домати с 14,01% и се продават при 2,91 лева за килограм. Това съобщава БТА. Полските домати поскъпват със 7% до 2,29 лева за килограм. Оранжерийните краставици повишиха цената си с 2,6% до 1,95 лева за килограм. Незначително поевтиняване се регистрира при зелените чушки, които се продават при 1,97 лева за килограм. Зелето също повиши цената си с 2,2% до 0,92 лева за килограм.

Ябълките са поскъпнали за седмица с 1 стотинка до 1,36 лева за килограм, прасковите се продават на 2,03 лева за килограм, а гроздето на 2,08 лева за килограм.

„Мисля че настоящите кризи като се започне с пандемията от коронавируса и се стигне до войната в Украйна ще облагодетелстват малките производители на плодове и зеленчуци тъй като хората се приближават повече към селския начин на живот и до директните доставки. Покрай подобни стимули те определено имат своето място на пазара“, каза пред представители на медиите Николай Вълканов, организатор на провелия се днес в София форум InteliFresh 4.0. Голяма част от нидерландските компании представени на форума и предлагащи цялостни решения особено за оранжерийното производство са за пръв път у нас, и могат да са полезни в този сектор като ноу-хау и технологии на българските производители. „Другата насока която имаме е с компании от овощарския сектор, които да предлагат качествен овощарски материал от ябълки, череши и други, биологичната растителна защита и защитата на продукцията от климатични явления като градушки, преовлажнявания или осланявания. Това са все проблеми, които с подходящата технология могат да намерят решение, така че продукцията все пак да достигне в добър вид до пазарите, а не да се чакат обезщетения от държавата и застрахователите“, допълни Вълканов.

Ефектът от обвързаната подкрепа особено по отношение на плодовете и зеленчуците според Вълканов е спорен и дори може да се окаже вреден в някои случаи като например в производството на дини където ако някой производител си е изградил пазари и търговски отношения се стигне до изсипване на 2 хил. производители на дини само заради субсидии, на следващата година никой няма да гледа дини. Според Вълканов производителите на плодове и зеленчуци бавно се преориентират вече към нови модели на финансиране за проектите си или към използване на алтернативни енергоизточници, като видими резултати от този процес могат да се очакват в края на следващата година.

„Ще направим всичко необходимо през интервенциите на стратегическия план да възстановим сектора на плодове и зеленчуци, защото ако направим сравнение между сегашното ниво с това, което е било преди 1989 година , ситуацията е като след ядрен взрив“, заяви пред медиите по време на специализирания форум InteliFresh 4.0 заместник министърът на земеделието Тодор Джиков. Драстичният спад на площите с плодове и зеленчуци според него трябва да послужи като червена лампа за политиците, за това, че сме стигнали дъното. Джиков даде пример с десетократното намаление на площите с домати, които от 200-300 хил. декара преди 1989 година са паднали на 20-30 хил. декара и площите с картофи, които като площи са се стопили от около 350 хил. декара на близо 90 хил. декара.

Той припомни още, че секторът на плодовете и зеленчуците генерира най-много работни места, като ангажира средно по трима души на десет декара, хора които са най-често изхвърлени от пазара на труда. Според него друга огромна пречка пред развитието му е липсата на достатъчно организации на производителите, което води до късане на веригата между производители преработватели и потребители. „Достъпът до реален пазар може да стане само чрез сдружаване на производителите, което да допринесе за предлагането на по-големи партиди плодове и зеленчуци, до създаването на повече възможности за складиране, заготовка и опаковане на продукцията и до по-добра логистика“, заяви още Джиков. Именно с опита си в областта на кооперирането Нидерландия, където близо 97% от производителите на плодове и зеленчуци са сдружени под някаква форма според него може да е полезна на българските производители.

„Необходима е промяна и в данъчното законодателство, така че земеделските производители да могат да се третират като данъчни субекти в самите групи на производителите, защото според съществуващата в момента нормативна база при продажба на продукция от даден производител към организацията или групата на производители се води като търговска сделка и се начислява ДДС, което убива желанието на голяма част от производителите да се сдружават. Другото което работим да се промени е например при закупуване на машини или оборудване от дадена организация на производители за което се ползват средства от нея, да не се води като търговска сделка, защото сега при използване на машини или оборудване закупени от дадената организация е нужно те да се отдават под наем или да се пуска фактура“ добави още Джиков.

В началото на октомври се отчита поскъпване на плодовете и зеленчуците по стоковите борси, информира бТА . Най-съществено увеличение от 15,6% има в цената на оранжерийните домати, които се продават при 2,70 лева за килограм. Полските домати поскъпват с 4,4% до 2,15 лева за килограм. Оранжерийните краставици се продават с 10,3% по-скъпо до 1,92 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват с 0,6 на сто и се продават по 1,65 лева за килограм, а червените поскъпват с 6,3 на сто и се търгуват по 2,03 лв./кг в края на седмицата. Зелето поскъпва с 4,7 на сто до 0,90 лева за килограм.

Сред плодовете най-голямо поскъпване отбелязват прасковите с 23 стотинки до 2,09 лева за килограм, докато гроздето поевтинява с 6 стотинки до 2,09 лева за килограм.

В началото на сезона на туршиите, зеленият пипер бележи поевтиняване от 11,7% до 1,65 лева, а червения поевтинява дори с 13% до 1,88 лева за килограм информира БТА. Цената на доматите е между 1,64 и 2,05 лева в зависимост това дали се отглеждат на открито или в оранжерии. Краставиците са поскъпнали в в началото на септември с 5% до 2,36 лева за килограм. Картофите също продължават да поевтиняват и вече се продават под един лев за килограм. Сред плодовете минимално поевтиняване се регистрира при ябълките с 5 стотинки до 1,28 лева за килограм. Най-съществен спад в цената си от 8,7% се регистрира при прасковите, които се продават на едро по 1,87 лева за килограм. Кравето сирене продължава да поскъпва с нови над 1% до 11,17 лева за килограм, а кашкавалът поевтинява незначително до 16,13 лева за килограм. Олиото продължава да поевтинява, като вече се продава по 4,76 лева на едро.

Ако в края на пандемията от коронавируса, германските стопанства се намираха на страната на печелившите, то сега нещата изглеждат коренно различно, пише agrarheute.com. Повишените разходи на хората директно се отразяват върху оборотите на стопанствата, които за периода между януари и май тази година са паднали с близо 18% спрямо аналогичния период на миналата година. Това става ясно от най-новото съвместно проучване на Volksbank и Raiffeisenbank. Повишените разходи за живот според експертите карат хората все повече да пестят като се отказват от потреблението на скъпи, регионални и биопродукти, като вместо това пазаруват по-често в най-евтините търговски вериги. Ето защо през първите пет месеца на годината се наблюдава чувствителен спад в търсенето на продукти с регионален и биологичен произход. За сметка на тях просперират търговските вериги.

Според данните през миналата година 16,5 млн. потребители са купували храната си директно от производителите, което е представлявало ръст с 3% спрямо 2020 година. Сега обаче под натиск са не само земеделските производители разчитащи на директни продажби, но и различни биомагазини, месарници и магазини за плодове и зеленчуци. Всички те отчитат спад на оборотите си з първите пет месеца на 2022 година спрямо същия период на миналата година. С оглед на ситуацията банковите експерти не виждат разведряване и облекчаване на положението на пазара на директните продажби. Въпреки това според финансистите производителите, които залагат на директни продажби могат да разчитат на по-високи обороти, ако се намират в региони с по-висока покупателна способност на населението, където да предлагат висококачествени плодове , зеленчуци и биохрани, тъй като този сегмент ще продължи да е доста търсен тъкмо от хора с по-високи финансови възможности.

Цените на основните храни в края на лятото остават стабилни, като през изминалата седмица се наблюдава поевтиняване на повечето сезонни зеленчуци, информира БТА, позовавайки се на данни на комисията по стоковите борси. При зеленчуците се наблюдава поевтиняване на оранжерийните домати и краставици съответно със 7,8% до 2,02 лева за килограм и с 0,9% до 2,20 лева за килограм. Картофите са поевтинели с 4 стотинки до лев за килограм, докато зелето е поскъпнало минимално с 2 стотинки до 0,87 лева за килограм.

Сред плодовете най-съществено поевтиняване с 10% се регистрира в цената на прасковите до 1,87 лева за килограм. Краве сиренето поскъпна с почти 2% , преминавайки границата от 11 лева за килограм. Кашкавал „Витоша“ също поскъпна с над 1% до 16,20 лева за килограм. Цената на олиото продължава да пада с нови 2 пункта до 4,88 лева за литър.

Земеделският министър Иван Иванов прогнозира спад в цените на плодовете и зеленчуците и задържане на цената на хляба, като това може да се усети от потребителите до началото на юли. В интервю за българския канал на „Евронюз“ Иванов уточни, че се очаква сезонните продукти излизащи в момента на пазара да са по-евтини. Очакванията са намалението на цените на плодовете и зеленчуците да е с между 10 и 20%. Относно цената на хляба Иванов поясни, че заради промяната и налагането на нулево ДДС се очаква цената му да се запази на сегашното ниво. Иванов добави, че при актуализацията на бюджета отново ще се постави на дневен ред предложението за намаляване на ДДС на всички хранителни продукти от малката потребителска кошни

Заради това че управляващите за пореден път ни удариха звучен шамар, ние подготвяме протест пред агроведомството на 22 март“,

така от сектора на производителите на плодове и зеленчуци обясниха на пресконференция днес, активизацията на бранша в последните дни. Междувременно край село Крумово в Пловдивско се състоя поредния протест, в който производителите изразиха очаквания за реални мерки за подкрепа на сектора. Според тях В резултат на земеделската политика в последните 20 години страната ни е загубила над 30 хил. земеделски стопанства и над 2/3 от производството на плодове и зеленчуци, като едва 20% от плодовете и зеленчуците на пазара ни са българско производство. Те още веднъж припомниха, че конкретната причина за протестите на сектора на производителите на плодове и зеленчуци е редукцията в обвързаното подпомагане.

Тодор джиков повтори отдавна известни истини като тази, че 85% от финансирането отива в едва 12% от земеделските производители и че 90% от земеделските земи у нас се обработват от 10% от тях. „Системното недофинансиране на на производството на плодове и зеленчуци доведе до обезлюдяване на селата у нас“, сподели още Джиков. Според него години наред разпределението на средствата е ставало без ясен конкретен анализ, който да показва кой от секторите какви потребности има, което поражда впечатление за прилагане на порочни практики или липса на професионализъм. Производителите апелираха към агроведомството да прекрати тези практики , които не биха допринесли за нищо добро.

„Ние не искаме да ни противопоставят на другите сектори. Ние покрай себе си храним и доста други хора. Логиката на един бизнес е да расте, а те ни карат всяка година да воюваме за да оцеляваме защото като обезлюдихме селата трябва да използваме нови технологии, които също са скъпи. Не можеш да сложиш един неграмотен човек да ти следи GPS-а на комбайна. Един самоходен комбайн струва между 250 и 300 хл. евро , който ще изплащаме десетилетие и повече , сподели и Славчо Червенков. Според него властта трябва да започне да гледа на земеделието като на бизнес, и да направи анализ кой сектор с какъв принос е на пазара и на тази база да се разпределя бюджета.

Недоволни от намаляването на ставките за обвързана подкрепа, производители на плодове и зеленчуци обявиха в специално писмо до институциите в държавата, че готвят протести. „
„Чашата на търпение преля, когато стана ясно, че освен забавените плащания по схемата за обвързана с производството подкрепа за 2021г., ставките по отделните групи култури са с около 20-25 % по-ниски от 2020г.“, пишат от бранша.

Според тях е невъзможно уцеляването им в условията на повишени цени на електроенергия и торове, като някои цени на торовете са се вдигнали с 200%. В него от бранша заявяват, че без адекватно подпомагане няма да могат да покрият драстичното увеличение на разходите, като спрямо минлата година себестойността на плодовете и зеленчуците се е увеличила с 50. Загубите в производството на плодове и зеленчуци според тях ще са драстични от 500 лева на декар при прасковите до над 700 лева на декар при пиперите.

„Ще бъдем принудени да не засаждаме зеленчуци, да не обработваме градините и да не се обира реколтата, ако нещо изобщо се роди! Получават се тревожни сигнали, че в Нидерландия и Великобритания никой не засажда разсади поради високите цени на газа и Европейския съюз очаква недостиг на плодове и зеленчуци“,пишат още в писмото си от бранша. Те настояват за справедливо разпределение на бюджета по ковид мерките и при условие че не се вземат мерки са готови на протести.

Ставките за единица площ по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за кампания 2021 бяха определени със заповеди на министъра на земеделието.

Плащането е формирано като съотношение между бюджета и допустимите площи по съответната схема за подпомагане. Това съобщиха от агроведомството днес.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група) ставката за първите 30 ха е 1 809.96 лв./ха, а за площите над 30 ха – 1 206.64 лв./ха. В рамките на Схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) за първите 30 ха ще се получава по 928.47 лв./ха и по 618.98 лв./ха за над 30 ха. Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) ще осигури финансова подкрепа от 2 180.73 лв./ха до 30-я хектар на стопанствата и 1 453.82 лв./ха за над 30 ха. Ставките за Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) са в размер на 2 366.82 лв./ха за първите 30 ха и 1 577.88 лв./ха за над 30 ха. По Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) земеделските стопани ще получат 1 680.12 лв./ха за площите до 30 ха и 1 120.08 лв./ха за площите, надхвърлящи 30 ха. Допустимите площи по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) ще гарантират плащане от 899.64 лв./ха за първите 30 ха и 599.76 лв./ха за над 30 ха. Субсидията по Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци е 13 050.46 лв.
През 2021 г. в сравнение с 2020 г. се наблюдава увеличение в площите, които отговарят на условията за допустимост по всички схеми за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци с изключение на Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци, (домати, краставици, корнишони и патладжан), където има спад на допустимите площи с около 194.26 ха.

Разликите в ставките в сравнение с предходната година са в резултат на повечето допустими площи по схемите, за които земеделските стопани ще получат подпомагане за кампания 2021.

Едва 12% от европейците консумират редовно плодове и зеленчуци, информира Ag-Press.eu, позовавайки се на данните от последното проучване на Евростат. Един на всеки трима европейци или 33% са заявили че въобще не ядат плодове и зеленчуци. Средно около 55% от жителите на ЕС са заявили, че консумират между 1 и 4 от препоръчителните пет порции дневно с плодове и зеленчуци.

Най-висока консумация от пет или повече порции плодове и зеленчуци от 33% е регистрирана в Ирландия,. следвана от Нидерлндия с 30% и Дания с 23% от населението. По консумация на плодове и зеленчуци страната ни е на дъното, защото едва 5% са заявили, че редовно си похапват от тях. Най-малко плодове и зеленчуци обаче ядат в Румъния- едва 2% от населението.

Ежедневният прием на плодове и зеленчуци при жените е по-висок от този на мъжете: средно 58% от жените съобщават, че ядат 1 до 4 порции в сравнение с 51% при мъжете.

Проучването също така показа, че повече мъже, отколкото жени, съобщават, че са пропуснали изцяло приема на плодове и зеленчуци (39% срещу 27%). мъжете. Същото важи и за дневен прием от 5 или повече порции (15% срещу 10%).

От началото на следващата година Франция въвежда забрана за продажбата на плодове и зеленчуци в супермаркетите, информира reasonstobecheerful.world. В списъка попадат около тридесет вида плодове и зеленчуци сред които тиквички, патладжани, цветно зеле, репички, ябълки и киви. Според оценки на властите тази забрана ще позволи годишно да се икономисват милиарди единици пластмасови опаковки. Според данни на екоминистерството на страната пластмасовите опаковки в хранителната индустрия представляват 45% от цялото потребление на пластмаси, като едва 1/4 от тях се преработват. Що се касае до свежите плодове и зеленчуци до приемане на забраната 37% от тях са се продавали в пластмасови опаковки.

Поредното ограничение в използването на пластмасови опаковки е част от дългогодишна програма за цялостната им забрана. През миналата година вече беше забранено използването на пластмасовите сламки, чаши и прибори, а еднократните пластмасови тарелки използвани в ресторантите за бързо хранене ще бъдат забранени от януари 2023 година.

Една от мечтите на производителите на плодове и зеленчуци за намаляване на ДДС,е на път ако не да се приеме напълно , с оглед на предполагаемия твърде кратък хоризонт на действие на настоящия парламент, то поне да се задвижи. Дали ще се приеме окончателно промяната в закона е само сферата на предположенията, но тласък в тази посока може да даде законопроект предвиждащ промени в закона за ДДС с които да се въведе диференцирана ставка за плодове и зеленчуци. С него ще се занимаят утре депутатите от земеделската комисия.

Той предвижда ДДС за плодовете и зеленчуците да падне на 9%. Освен това в проектозакона е записано увеличаване на прага за регистриране по ДДС. Прагът задължаващ лицата да подават декларация за ДДС се повишава от 50 хил. лева на 165 хил. лева. „Законопроектът има за цел намаляване дела на сивия сектор в търговията с плодове и зеленчуци, предотвратяване на нелоялната конкуренция и намаляване на административната тежест“, се казва в изложените мотиви към исканите промени.

Предвижда се след като бъдат събрани данни за сектора в продължение на две години да се въведе обратно начисляване на ДДС „Считаме, че обратното начисляване на ДДС ще даде конкурентно предимство на българските производители и ще стимулира производството на плодове и зеленчуци“. казват още вносителите.

Освен това увеличаването на прага за задължителна регистрация по ЗДДС ще доведе до значително намаляване на разходите на голям брой микро и малки предприятия и физически лица, като в същото време ще доведе и до намаляване на административните разходи на приходната администрация. Очаква се при увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС, повече от 100 000 микро и малки предприятия и физически лица ще могат да се възползват от прилагането на предлаганата мярка, което ще доведе до значително намаляване на техните разходи за счетоводно обслужване.

Освен с въпросния законопроект, депутатите ще се занимаят с изслушване на земеделския министър по темите касаещи стратегията на ЕС за горите и стратегическия план за новия период на ОСП.

Европейската комисия прие нови правила за опростяване подпомагането на производителите на плодове и зеленчуци, съобщава AgPress.eu. Те са свързани с организациите и групите на производителите и ще дадат възможност на страните членки да разширят своите национални стратегии за сектора на плодовете и зеленчуците, с което да се осигури плавен преход между стария и новия програмен период на ОСП. Тзи правила включват:

– Разширяване на възможностите за възлагане на външни изпълнители за организации на производители в сектора на плодовете и зеленчуците;
– Методът за изчисляване за определяне на стойността на гъбите, предназначени за преработка, се разширява до различни видове гъби, за да отразява реалността на производството;
– Разширяване на използването на стандартни фиксирани ставки или еднократни суми за всички разходи, подкрепени по оперативни програми за сектора на плодовете и зеленчуците, с изключение на кризисни мерки;
– Опростяване на правилата относно изтеглянето от пазара на плодове и зеленчуци за безплатна дистрибуция;
– Въвеждане на максимален размер на подкрепа за изтегляне от пазара за преработка;

– Опростяване на правилата, свързани с мерките за предотвратяване и управление на кризи (напр. Застраховка на реколтата, коучинг), за да се насърчи по-голям прием от организациите на производители в сектора на плодовете и зеленчуците.

По-голяма част от произвежданите у нас плодове и зеленчуци не успяват да задоволят потреблението смятат експертите от фондация „ИнтелиАгри“ в новото си изследване „Производството на плодове и зеленчуци в България – сравнителен анализ между два програмни периода“. Според тях при 16 от 19 изследвани култури производството е под потреблението.

При девет от изследваните култури има влошаване на степента на задоволяване вътрешното търсене с национално производство спрямо предходния програмен период. При четири култури се наблюдава подобрение. Освен това при някои култури като пипер, зеле, праскови, ябълки изобщо не се наблюдава увеличение на производството между двата програмни периода.

„Направените изводи следва да се интерпретират в светлината на допълнителното подпомагане , което получава сектор „плодове и зеленчуци“ през периода 2014-2020 г., когато за него се отделят по средно ок. 40 млн. евро на година допълнително, обвързано с производството подпомагане, което през 2007-2011 г. не е било налично. През настоящия програмен период секторът се е ползвал приоритетно с финансиране на инвестиционни проекти по Програмата за развитие на селските райони“, се казва в анализа на „Интелиагро“.

Направен е преглед на средната производителност в стопанствата между България и ключови конкуренти, който дава основания да се заключи, че българското производство не е конкурентно на основните страни износителки от ЕС и региона (като Турция и Сърбия).

Ниска производителност и технологична изостаналост

Основен проблем пред родното производство се явява ниската производителност в стопанствата. Нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд свидетелства за технологичната изостаналост спрямо конкурентните държави. Зеленчукопроизводството има нужда от окрупняване и значителни инвестиции в технологии, за да подобри конкурентоспособността. В производството на плодове България изостава по отношение интензификацията особено спрямо съседните Румъния и Сърбия. За увеличаване на добавената стойност трябва да се залага повече на пресен пазар и по-малко на преработка.

Накрая е направено сравнение на подпомагането в сектор „плодове и зеленчуци“ между България от една страна и Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Италия, Франция, Испания, Гърция и Румъния от друга. Взети са предвид средните ставки на единица площ по СЕПП и ЗДП, както и обвързаното с производството подпомагане. Размерът на директното подпомагане на българските производители на плодове и зеленчуци през 2014-2020 г. се изравнява и дори надминава равнището на подпомагане в основни производители в ЕС.

Изведени са препоръки въз основа на направените заключения.

Основната цел на изследването е да се оцени ефекта от прилаганите политики в сектор „плодове и зеленчуци“ върху степента на задоволяване на вътрешното търсене с българска продукция. То е направено в контекста на нарушена ритмичност във веригата на доставки заради кризата с Covid 19, която повдигна въпроса за продоволствената сигурност, въведените времени антикризисни мерки с цел засилване присъствието на пазара на родна продукция и началото на обсъжданията на стратегическия план за следващия седемгодишен период на селската програма. Изследването е част от усилията на ИнтелиАгро за подкрепа на публичните институции в сектор Земеделие за изграждането на политики, базирани на данни, анализ и прозрачност.

Проучването измерва обема на вътрешния пазар при ябълки, круши, череши, сливи, кайсии, праскови, дини, пъпеши, ягоди, малини, домати, краставици, патладжан, пипер, зеле, салати, лук, моркови, картофи и делът на националното производство към него. Сравняват се периодите 2011-2013 и 2017-2019 г., като стойностите са осреднени за всеки от периодите, за да се изгладят сезонни ефекти.

Представители на някои от най-големите браншови организации днес не подкрепиха изявленията на Георги Василев от от асоциация „Български пипер“ от последните дни, че върху тях е оказван натиск да прикриват евентуални измами с европейски национални средства през схемите за обвързана подкрепа. Те го призоваха ако има доказателства, те да бъдат представени пред обществеността, а съответните институции да се самосезират и разследват

По време на оресконференцията днес стана ясно, че и от самата асоциация на пиперопроизводителите не са подкрепили изказванията му. Те бяха категорични, че именно след назначаването на Десислава Танева за министър, проверките са зачестили и това е спомогнало за увеличаване на субсидиите за тези приоритетни сектори. Те обещаха да изпратят писмо и да сезират Брюксел по случая.

С нарочно писмо, подписано от над 20 браншови организации се иска намаляване на ДДС върху храните, като за целта се иска среща с премиера Бойко Борисов. В писмото си основно представители на организации на производителите на плодове и зеленчуци изразяват своето „възмущение“, като се припомня, че въпросът за високата ставка на ДДС е поставян пред властите от 2000 година асам.

„Ставката от 20% на ДДС за храните прави неконкурентна продукцията на българските производители на храни, в това число на плодовете и зеленчуците в сравнение с внасяната от ЕС и трети страни, влизаща в България регламентирано и без ДДС /често без документ и без проверка от БАБХ за безопасност/, което доведе до унищожаване на сектора и производителите на плодове и зеленчуци през последните 20 г.“. се казва в писмото.

Освен това те твърдят, че вследствие неадекватната селскостопанска политика след 2007 година, стотици българи са заминали да работят като сезонни работници по полетата и стопанствата на западноевропейските страни. В писмото си те предлагат да се обсъди намаляване на ставката на ДДС върху плодовете и зеленчуците на 3 или 5%.

Представителите на производителите на плодове и зеленчуци са останали разочаровани от реакцията на финансовото министерство, изключило не само подобно обсъждане, но и обещаното преди това обратно начисляване на ДДС на производителите. Според тях намаляването на ДДС върху плодовете и зеленчуците ще има освен икономически и здравословен ефект, и ще отстрани „негативните практики за неплащане на ДДС. „Приветстваме инициативата Ви за намаляване ДДС на 9 % за ресторантьорството, но не можем да приемем факта – ние ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ да им доставяме продуктите си с 20 % ДДС, а те да се възползват от намалената ставка за сметка на нас, хората които с къртовски труд работим на полето и произвеждаме първичния хранителен продукт, внасяме осигуровки и налози в хазната“, пишат още от браншовите организации. Според тях ако не се намали ДДС на основните стоки, може да се стигне до нов сценарий, при който ресторантьорския бизнес или ще търси всеки месец ДДС за възстановяване, или няма да отчита реалните си покупки на хранителни продукти.

Сред подкрепилите писмото са организациите на производителите на пипер, производителите на праскови, асоциациите на месо и млекопреработвателите, асоциация на малинопроизводителите, дунавските овощари, съюза на градинарите и др.

Дребни производители на плодове и зеленчуци поискаха среща с премиера Борисов и отговорните фактори в агроведомството с отворено писмо. То се явява второто такова след писмо, изпратено от тях на 13 април 2014 година и в него се казва: „Ние не получихме истински отговор на нашите въпроси за проблемите в сектора в писмо № 92-183/13.04.2020 г. на МЗХГ. Не получихме и подкрепа от медиите, уж са четвъртата власт на демокрацията, /наречени още ,,кучетата, които бранят демокрацията”/, защото не информираха обществото за проблемите ни.“. Те твърдят, че „най-екзотичните предложени процедури“ не са предназначени за дребните и средни производители. „Това, че почти всяка седмица се казва колко милиона лева се превеждат на земеделците, не означава, че всички ние получаваме справедливо подпомагане. Това е замъгляване на общественото съзнание и отрицателно настройване на обществото към истинските земеделски стопани. Не се казва как определени личности само по определена мярка вземат по няколко милиона лева извън инвестиционните проекти. Настояваме нещата да се назовават с истинските факти и цифри, защото обществото заслужава това“, продължават те, и дават примери със следните данни от доклада на агроведомството за 2019 г:

1. За грандова и компенсационна подкрепа за нас не се мисли, а се говори, че сме един от най-подпомогнатите сектори и МЗХГ ни цитира в писмото програмите, които се прилагат всяка година за нас като огромна помощ, а именно:

Растителна защита на трайните насаждения /не за всички видове/ на стойност 5 568 484 лв. предназначена за 5 809 овощаря /или средно по 959 лв./

Контрол на доматен миниращ молец на стойност 130 261 лв. за 27 производителя /или средно по 4 825 лв./

Контрол на неприятелите по картофите на стойност 1 627 070 лв. на 287 стопанина /или средно по 5670 лв./

Сертифициране по стандарта GLOBALG.A.P на стойност 21 226 лв./ при предоставени 100 000 лв/ на 21 производителя от целия сектор /или средно по 1 010,76 лв./

Производство на висококачествени семена на стойност 1 098 211 лв. за 2-ма кандидата

65% от застрахователните премии на плодове, зеленчуци, маслено етерични култури, тютюн на обща стойност 1 078 525 лева на 403 производителя /Винените лозя имат отделен бюджет/

Отстъпка от акциза – за всички земеделски производители

Компенсиране на щети 100% унищожени площи за всички видове растения на стойност 2 109 447 лв. предоставени на 240 стопанина за сектор растениевъдство.

Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративния данък /най-вече за големите производители от всички сектори/

Тази наша държавна финансова подкрепа не се получава от всички производители и по стойност тя е сравнително малка спрямо помощта по някои специални програми, чийто бенефициенти са големи фирми и пак за тях сега се увеличава процента на подпомагане. /Това не са жизнено важни сектори/. Те отчитат при тази обстановка увеличение на продажбите/като търсена продукция/ и същевременно ще получат добро подпомагане като за ,,бране на зелено”, за да няма ниски цени за тяхната продукция, но за плодовете и зеленчуците такава защита няма. Защо? Защото нашата продукция не е здравословна и необходима за всеки гражданин ли?

Общото държавно подпомагане за всички сектори на растениевъдството е 17 212 018 лв., което е с 14% по- малко от 2018 г., а за сектор животновъдство е 136 733 134 лв. От общо 153 945 152 лв. субсидирането за растениевъдството е 11% срещу 89% за животновъдството. За нашият приоритетен сектор няма de minimis, няма преходна национална помощ, няма специални мерки, няма хуманно отношение, няма защитни цени, но има кредити със залози на наши полагащи ни се пари – това е новата ни мярка ,,de minimis” с лихва 2% и ние трябва да сме благодарни, че този лихвен процент не е висок. Ако това е добре защо няма вземт нито 1 лев кредит през 2019 г.? Какъв добър жест към сектор плодове и зеленчуци!

За хуманно отношение към свинете на 78 животновъда са изплатени 32 417 564 лв. или средно по 415 610 лв. За хуманно отношение към птиците са изплатени 34 429 271 лв. на 214 птицепроизводителя или средно по 160 885 лв. Общо за двата вида хуманни животни са изплатени 66 846 835 лв. на 292 животновъда или средно по 228 928 лв., а на сектор плодове и зеленчуци са изплатени 73 032 701 лв. на 20 414 производителя или средно по 3 578 лв. Справедливо отношение и разпределение нали?

Обвързаната подкрепа за сектор плодове и зеленчуци, разпределена по подсектори е:

За зеленчуци на открито на 13 221 производителя са изплатени 27,593 млн. лв. или средно по 2 100 лв.

За оранжерийни зеленчуци на 941 производителя са изплатени 7,781 млн. лв. или средно по 8 300 лв.

За плодове са изплатени 37, 658 млн. лв. на 6 252 овощаря или средно по 6 050 лв.

Средната обвързана подкрепа на зеленчукопроизводител е 2 100 лв., а на животновъд за хуманно отношение е 228 928 лв. – т.е. 109 пъти повече в полза на определен животновъд.Това справедливо подпомагане ли е?Кажете го на народа!

Кога ще има хуманно отношение към човешкия живот, такова каквото проявявате към животните? Кога ще има финансиране и за хората, или те са по-маловажни от животните?

Резкият спад в цените на плодовете и зеленчуците във връзка с кризата с коронавируса може да принуди турските производители да намалят производството през тази пролет, съобщава UkrAgroConsult. Пандемията от коронавируса води до забавяне на експорта и намаляване потреблението на плодове и зеленчуци от страна на търговците на дребно, а към момента цените на плодовете и зеленчуците са паднали с над 6%.

Южната ни съседка се намира на девето място в света по брой на случаите на заболели от covid 19, като остава водещ износител на пресни плодове и зеленчуци като домати, кайсии, патладжани, мандарини и лук. „Експортните пазари затварят заради пандемията, и това носи голям риск за производителите. Когато цените падат, фермерите се отказват да увеличават производството. Април и май ще се окажат критични за редица производители, и ако цените са ниски, мнозина може да се откажат от производство“, заяви представител на една от най-големите турски вериги супермаркети. Според председателя на Турската асоциация на пазарите Юксел Таксан се наблюдава спад в цените по всички направления с около 25%30%.

решение на УС на фонд „Земеделие“ беше прието увеличаване на бюджета по мярката за инвестиции в изграждане на мощности за съхранение на плодове и зеленчуци до 18,6 млн. лева.

По предложение на браншовите организации в схемата се включват инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки. Срокът на действие на схемата за подпомагане е до 30 юни 2020 година.

Доставчици на млечни продукти по схемите в училищата, изразиха на пресконференция днес, недоволството си от факта, че през тази година от фонд „Земеделие” са направили служебен избор на доставчици, като пример беше  даден със Сливен, където доставчикът е бил служебно променен. Според Марша Вачева има 150  фирми със сертификат  да доставят млечни продукти по БДС в училищата, от които само 3-4 могат да се доберат до тях/. „Борим се за вашето право да избирате с кой да работите”, каза  Мартин Киров  от Русе, който се извини на директорите на учебните заведения за забавяне старта на програмите ”Училищен плод” и „Училищно мляко”. Според него спорният текст е параграф 23 от наредбата, според който актовете за одобрение приключват с края на учебната година, като в момента нито един доставчик на млечни продукти няма подобен акт на одобрение.  „Бомбата беше заложена при предишния министър, който искаше да парцелира доставките между две три фирми”, добави още той. За една година по думите му усвояемостта по програмите за доставки е паднала от 90 на под 60%.

Даването на приоритет на дадени фирми според  представителите на доставчиците създават предпоставки за монопол и корупция. „Ако млечните продукти са по БДС, има ли значение кой ще ги доставя?”, попита Иван Дайчев.

Основната тежест за това децата да консумират качествени млечни продукти според тях е на директорите на учебните заведения. Георги Мермеклиев призова нещата да се оставят на пазарния принцип, а не да се стига дотам, да им се доставят по-скъпи млечни продукти и плодове, закупувани от големите вериги.  Забавянето при получаването на актовете за одобрение няма да позволи на децата до консумират български праскови и грозде. Производителите , определени служебно да доставят млечни продукти според търговците , се концентрират основно в  училищата в големите градове.

Пресконференцията им последва тази на производители от вчера, които пък  настояха тези схеми да са приоритет не на търговците, а на производителите и обвиниха ръководството на фонд „Земеделие в лобизъм към търговците.

„Вносът на пипер у нас надвишава производството  4-5 пъти”, каза в интервю’ за БНР организационният секретар  на асоциация „Български пипер’ Георги Василев. Според него основната причина за незавидното състояние както на зеленчукопроизводителите, така и на производителите на плодове е безотговорността  на властите и отнемането на пазарите, които ги принуждават не да повишават а да намаляват производството. Потребители от Добрич признаха, че търсят, но трудно намират български производители на плодове и зеленчуци, като се ръководят и от цената и от качеството.

„Нашият потребител вече е информиран, но няма право на информиран избор и това е трагедията”, коментира още Василев. По думите му достъпът на производителите до веригите е труден, защото още при старта им те са пристигнали у нас със свои доставчици от чужбина. В момента всички вериги се стараят да предлагат според  него и стоки от български производители но само за авторитет.

По данни на аграрното министерство едва 6% от производителите на плодове и зеленчуци у нас са обединени в групи и организации, при минимален за ЕС праг от 20%, Според него има редица пречки пред обединението на производителите, като от бранша многократно са настоявали за въвеждане на обратно начисляване на ДДС, каквото вече се подготвя. Сега близо 60% от производството на плодове и зеленчуци по думите му е нелегално, защото произведената продукция се продава без фактури или платено ДДС. „Един от механизмите за справяне с този проблем е въвеждането на обратно начисляване на ДДС или пълното му премахване”, каза още той, като уточни че това е механизъм, който се прилага от страни които не могат да се справят с източването на ДДС. Ако бъде въведено обратно начисляване на ДДС, може да се стигне до изсветляване  на до 30% от нелегалния сектор.+

Земеделските производители са заявиlи 9 860 хектара с череши за подпомагане по схемите за обвързана подкрепа, съобщават от агроведомството.

Те са следвани от ябълките – 3 227 ха, прасковите – 2 820 ха и вишните – 1241 ха.  Ръст има при кайсиите и зарзалиите, а слабо намаление при малините и крушите.

По схемата за оранжерийно производство, заявените площи плавно нарастват, като се отчита задържане на нивата при краставиците и постепенно увеличаване на площите с домати и пипер.

Производитеите на плодове и зеленчуци ще си рапределят  нови 3 млн. лева субсидии от кампания 2018, съобщиха от агроеведомството. Средствата са разделеи по пет направления, като  ще бъат разпаеленимежпроизодитете на коненциоална и иопрдуи Поонваамобрана с  производсоса заделени 1,2 млн. лева, за подпомагане производителите на сливи и десертно грозде 371 590 лева. Други почти 97 хил. лева са предвидени за производителите на зеле, дини и  пъпеши. По обвързаната подкрепа за зеленчуци  861 948 лева, а за   оранжерийно производство- 369 749 лева.

От фонд „Земеделие” съобщиха, че на производителите на плодове и зеленчуци са преведени общо над 75 млн. лева по схемите за обвързана подкрепа. Субсидиите са получили над 13 хил. фермери, заявили за подпомагане площи с плодове и зеленчуци.  Земеделските стопани получават завишено плащане на площ за първите до 30 хектара, за които имат право на подпомагане и плащане с по-нисък размер за площи над 30 ха  допустимите за подпомагане по различните схеми.

2/3 от площите с овошни градини в ЕС през 2017 г.  са били концентрирани в три страни- Испания, Италия и Полша. Съобщава AgPres.eu, позовавайки се на последните данни на европейската статистическа служба. Общият обем на площите с овошни дръвчета е възлизал на 1,3 млн. ха в това число 475 500. ха с ябълки и 255 хил. ха с портокали. 15% или 199 500 ха е делът на прасковите градини. Още по-малък е делът на площите с круши и кайсии- съответно 8 и 6%. Площта за овошни градини е с дял от 1% от общата обработваема площ в ЕС от 173 млн. ха.

Сред опасенията на западноевропейците е и това, че като негативна последица от излизането на Великобритания от ЕС ще се стигне  до удар върху производителите на плодове и зеленчуци в случай че спре експорта за Острова. Една от страните, в които има особени притеснения за това е Германия, а темата ще е сред централните по време на международното изложение Fruit Logistic в Берлин. Това пише специализираният портал topagrar.com. В случай на Brexit без договор, износът на зеленчуци може да се пренасочи към други страни в общоевропейското пространство. „Опасяваме се от срив в цените”, казва Йоахен Винкхоф отГерманския съюз на градинарите за dpa. Грижите се споделят и от други  страни членки на ЕС като Нидерландия и Ирландия, чието производство изцяло е предназначено за британския пазар. Очаква се затварянето на британския пазар да доведе до свръхпредлагане на домати и чушки.

„Опитът ни показва, че дори излишък от 5% на пазара, ще означава спад с 50% в цените на свежите плодве и зеленчуци”, казва Винкхоф. В съседна Нидерландия също не крият притесненията си, а експертът по Brexit към аграрното ведомство Клаас Осинга определи евентуален Brexit без договор като „катастрофален” за местните производители на плодове и зеленчуци. По данни на статистиката само през 2018 година холандският износ на плодове и зеленчуци за Великобритания е възлизал почти на 2 млрд. евро. Очакваните опашки по границата ще принуди холандските производители да търсят други лесно достъпни пазари. „Това ще означава, че голяма част от продукцията ни ще отива за германския пазар”, допълни  Осинга.

В началото на седмицата и малко преди старта на учебната година в редица европейски страни, ЕК одобри отпускането на почти 250 млн. евро за програмите за плодове и мляко в училище, информира topagrar. През миналата година в програмите в които ЕС ежегодно отпуска  150 млн. евро за плодове и зеленчуци и 100 млн. евро за мляко и млечни продукти. са се включили над 30 млн. деца . По-голяма част от избора на хранителни продукти в отделните страни членки се ориентира към предлагане на  свежите сезонни плодове и зеленчуци, както и такива с регионален произход и произведени по биологичен път, като се търсят възможно най-къси вериги на доставки

Засушаването обхванало Европа тази годиня, доведе до най-слабята  реколта от плодове за последните 40 године, съобщава БНР, позовавайки се на информация на Европейската асоциация на производителите на плодове. Най-засегнатите страни са Полша, Унгария, Германия, Великобритания и Фрнция. Топлото време е оказало негативно влияние и върху бобовите култури, като се очаква реколтата от тях да е с между 20 и 50% по-слаба. Подобна била ситуацията при лука, зелето и спанака.  Въпреки пораженията от неблагоприятните климаични условия, от асоциацията не очакват повишаване на цените.

Междувремянно регионът на  Сливен, известен  като „Долината на прасковите“ тази година ще остане без праскови, като основната причина са температурите, които са най-високите за последните 30 години. За да оцелеят, фермерите се нуждаят нот помощи по de minimis при наличие на пари в бюджета на аграрното ведомство.

1544,45  лева за хектар за първите 30 хектара от стопанството ще получат земеделските производители, кандидатствали по схемата за обвързана подкрепа  за зеленчуци (основна група). Това става ясно от заповед на аграрния министър. За всеки следващ хектар помощта ще е 1029,63 лева. Също със заповед бяха определени ставките за подпомагане за плодове и десертно грозде на 1139,13 лева за първите 30 хектара и 759,42 лева за всеки следващ хектар.