сряда, февруари 19, 2025
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Камбаната за край на българското производство на плодове и зеленчуци бие все по-силно, има ли държава която да я чуе

Както вървят нещата съвсем скоро ще гледаме българските чушки и домати само на картинка, снимка генерирана от AI

Както вървят нещата съвсем скоро ще гледаме българските чушки и домати само на картинка

Трябваше ли да дойде поредният форум, на който да лъсне нерадостната картина на българското производство на плодове и зеленчуци, което в условията на единен европейски пазар не само не подобрява състоянието си, но и бавно се топи. Трябваше ли да дойде поредният форум, на който държавата да присъства само фигуративно и декларативно с изговарянето на кухи и добре познати фрази, които обаче са без никакво реално покритие откъм държавни политики?! Трябваше ли да дойде пореден форум на който в случая икономическата мисъл само да твърди, колко важен бил пазарът за българските храни, без да отчита, че например българските плодове и зеленчуци в магазините вече почти ги няма?! Веригите са се втурнали в луда надпревара да рекламират и набиват в очите на потребителите не български плодове и зеленчуци, а вредни вносни изделия на сладкарската индустрия, останали заседнали в нечии складове, и удобно изкарвани предпразнично, в случая преди току що отминалите новогодишни празници.

А българските потребители както сподели и Николай Генов от „Хранкооп“ искат и търсят плодове и зеленчуци, само че предлагането е слабо. В слабото предлагане вярваме са се убедили и самите потребители особено в сезона на доматите, чушките и краставиците, чиито цени дори през лятото не паднаха под 2-3 лева за килограм.

За това, че има увеличение на потреблението на плодове и зеленчуци у нас показват не само твърденията на икономистите, които отчитат бавна промяна в тенденциите на хранене на хората с увеличение на потреблението на плодове и зеленчуци в последното десетилетие, но и данните на НСИ.

Драстично увеличение в потреблението на плодове и зеленчуци

 

Данните на статистиката показват драстично увеличение в потреблението на плодове и ако през 2008 година средната годишна консумация на човек е била 39,9 килограма, то през 2023 година тя се е увеличила на 54,2 килограма. За същия период средното годишно потребление на зеленчуци на глава от населението се е увеличило с около 10 килограма- от 65,2 на 75 килограма. Обратно-драстичен е спадът в потреблението на хляб и хлебни изделие, което е спаднало от 109,5 на 72,5 килограма на глава от населението. За сравнение средното потребление на месо за същия период се е увеличило от 28,3 на 38,1 килограма на глава от населението, а на мляко и млечни изделия от 15 на 16,2 килограма.

Къде са производителите?

 

„Ние спряхме да ходим както по телевизии, така и по протести. Нашият протест е на изчезване тихомълком. Мълчим, намаляваме производството и спираме да работим.“ Констатацията колкото тъжна, толкова и вярна е на Мариана Милтенова.

Повсеместно свиване на производството и площите

 

В подкрепа на нейните думи идват и данните. За да сме релевантни, пак ще използваме сравнение между 2008 и 2023 година, с източник МЗХ.

По данни на министерството на земеделието през 2008 година за производството на зеленчуци са били използвани близо 53 хил. ха с общ размер на зеленчуковата продукция от 843 хил. тона в това число 134 хил. тона домати и 353 хил. тона картофи . Относителният дял на оранжериите е бил едва 2%, а намалението на обработваемите площи спрямо предходната година е паднало с 6%. С пресни зеленчуци са били засадени 24,5 хил. ха. .Общото производство на оранжерийни зеленчуци е възлизало на 96 хил. тона, а като причина за намаляването на оранжерийното производство е отчетена „слабите инвестиции в изграждането на нови и реконструкцията на стари оранжерии“.

През същата година с овощни насаждения са били заети 44 хил. хектара като тогава е отбелязан спад в площите спрямо предходната година с 22,7%, а делът на насажденията с изтекъл амортизационен срок за които не са се полагали грижи т.е. старите и изоставени градини е нараснал до 763,2 хектара. Общото производство на плодове през 2008 година е било 90 746 тона , спад с над 13% спрямо 2007 година. Спадът на производството на плодове е повсеместен и при почти всички видове, череши, ябълки, праскови, кайсии, и сливи. Тогава с най-голям дял от 25,9% в общото производство на плодове са били ябълките, следвани от черешите- 17,7% и прасковите с 16,4%.

Спрямо 2008 година, площите със зеленчуци през 2023 година са се стопили с почти 23 хил. хектара до 30 674 хектара. Зеленчуци на открито са се отглеждали върху 29 520 хектара, а оранжерийните площи са паднали до едва 1 154 хектара. Общото производство на зеленчуци през 2023 година спрямо 2008 година е паднало до под 600 хил. тона- 594 хил. тона в това число 485,9 хил. тона зеленчуци от открити площи и 108,1 хил. тона оранжерийна продукция. През миналата година с най-голям дял в общото производство на зеленчуци са били картофите със 119 200 тона, следвани от доматите -115 700 тона. Производството на пипер е достигнало до едва 52 хил. тона спрямо 59 542 тона през 2008 година.

При плодовете общите площи през 2023 година са достигнали до 50 904 хектара, като в сметката за разлика от 2008 година са включени освен овощните насаждения, черупковите и ягодоплодните, като е регистриран спад от 10% в обема на окултурените площи а заради климатични и други причини около 18% от площите с овошки въобще не са обработвани. Общото производство на плодове у нас през миналата година е достигнало до 179 613 тона , спад с почти 20% спрямо предходната година. С над 50% е паднало производството на праскови и нектарини, докато при кайсиите спадът е с наф 40% . Производството на ябълки спрямо предходната година се е свило с почти 1/4- 24,7%.

Данните показват още една тенденция, на увеличаване на дела на насажденията с черупкови плодове. Ако през 2008 година делът на обработваемите площи с орехи е бил само 7,4%, то през 2023 година е достигнал до 18,4%. Ако през 2008 година статистиката не посочва какъв е делът на насажденията с орехи от общия на младите насаждения невстъпили в плододаване, то през 2023 година вече се посочва, че делът им от 34,6% е най-големият. Ясно е защо производителите залагат повече на черупкови и семкови плодове, отколкото например на костилковите, което е отразено и в сериозния спад в производството на на прасковите, ябълките и кайсиите.

Всички посочени цифри идват само да покажат, че българските производители на плодове не съумяват да отговорят на нарасналото потребителско търсене на плодове и зеленчуци, а тяхното бавно и постепенно изчезване от супермаркетите става наистина без шум и тихомълком, напук на декларативните послания от страна на държавата и уверенията в помощта към земеделието. Само че ние като потребители все по-рядко ще виждаме в магазините резултата от труда на нашите производители- българските плодове и зеленчуци. И това е тревожният факт, който декларациите на разни фигуранти в политиката едва ли скоро ще оборят.