Тагове

Вносителите на продукция от трети страни ще трябва да доказватс данни за геолокация, че тя не са произведени в обезлесени територии

ЕК предложи да забави влизането в сила на закона законодателството dre+u обезлесяване в ЕС, информира БТА, позовавайки се на „Франспрес“. Така вместо в края на тази година, законодателството трябва да влезе в сила в края на 2025 година. Решението за отлагане на влизането в сила на новото законодателство ще трябва да бъде ратиифицирано от страните членки на ЕС преди да бъде ratificirano.

Основна причина за предложението е натиска от страни като Германия и Бразилия, се уточнява в информацията. След САЩ през юни бразилското правителство също поиска в средата на септември отлагането на влизането в сила на „този едностранен и наказателен инструмент“, смятан за заплаха за износа. В рамките на самия ЕС Германия на свой ред също поиска допълнително отлагане, за да имат компаниите „времето да се подготвят“.

За сметка на това природозащитниците изразяват безпокойството си от отлагането на приемането на този закон на фона на червения сигнал за обезлесяването, предупреди евродепутатката Мари Тусен.

Новото законодателство, целящо да опази горите, ще забрани пускането на пазара в ЕС на серия от продукти (какао, кафе, соя, палмово масло, дърва, говеждо месо, каучук, кожа, мебели, хартия и др.), ако те произхождат от терени, обезлесени след декември 2020 г.

Компаниите износителки, отговорни за веригите за доставки, трябва да докажат проследимостта чрез данни за геолокация, предоставени от фермерите, съчетани със сателитни снимки.

Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) изчислява, че между 1990 г. и 2020 г. 420 милиона хектара гори – площ, по-голяма от ЕС – са били преобразувани от гори в земеделски площи. Потреблението в ЕС е отговорно за около 10 на сто от глобалното обезлесяване. Палмовото масло и соята са повече от две трети от това потребление.

Потребителите на марихуана ще могат да създават клубове за производството и за лична употреба

Германия либерализира пазара на канабис, декриминализирайки от днес притежанието на малки количества, информира БТА, позовавайки се на ДПА. Като втора стъпка, от 1 юли ще бъде разрешено да се създават „канабисни клубове“, които да отглеждат канабис за лична употреба на членовете си. Законодателството, важен проект в програмата за реформи на канцлера Олаф Шолц, бе одобрено от долната камара на германския парламент през февруари, а в края на март – и от горната камара (Бундесрата).

Легално става придобиването на до 25 грама марихуана дневно или максимум 50 грама месечно за лична употреба чрез регулирани асоциации, както и отглеждане на до три растения у дома. За лица под 21 години количеството е ограничено до 30 грама.

Германски жители на възраст над 18 г. от 1 юли ще могат да се присъединяват към „канабисни клубове“ – организации с нестопанска цел с максимум 500 членове. Разходите на клубовете ще бъдат покривани от членски внос, чийто размер ще зависи от количеството марихуана, употребявано от съответния член.

Новият режим прави германското законодателство за канабиса едно от най-либералните в Европа.

Зърнопроизводителите ще доказват дали са били на загуба чрез опростен механизъм

Земеделският министър Кирил Вътев съобщи по време на изнесено заседание на парламентарната комисия, че екип от експерти на министерството е подготвило нови предложения към земеделския бранпш, които ще бъдат представени утре от 18 часа. Той покани представители на всички браншови организации да се запознаят с тези предложения.

Предлага се вместо с данъчна декларация, зърнопроизводителите да доказват дали през миналата година са били на загуба или не чрез опростена справка за приходите и разходите.

Законопроекта за изменения на закона за арендата се очаква да бъде представен след утрешното заседание на консултативния съвет по поземлени отношения. Освен това се подготвя законопроект за промяна в закона за кооперациите, който да включва отделен раздел насочен към кооперативите. Той се подготвя от австрийски експерт, познаващ много добре кооперативното дело у нас, съобщи Вътев.

В ход на разработка са и законопроект за аграрната камара, в който да се включи и закон за браншовите организации. Очаква се до края на март да са готови първите текстове.  Законопроекта за промени в закона за собствеността и ползването на земеделските земи е готов, като експертите са се съобразили с исканията за приоритетно даване на земеделски земи от общинския поземлен фонд на фермери по места, преди да бъдат пуснати на търгове.

Що се отнася до промените в закона за собствеността и ползването на земеделските земи Лидия Стоянова от МЗХ внесе яснота, че се предлага изменение на член 37 в, като се промени начина на сключване на доброволни споразумения като се предвижда те да влизат в сила  ако са налице подписи на 2/3 от от участниците в тях като обхваща площ не по-малко от 2/3 от площта на масивите за ползване, а останалите 1/3 от площта на масивите да се разпределят по сега съществуващите правила.

Днес е получен позитивен отговор по предложения законопроект за подпомагане на земеделските производители, който тепърва ще бъде подложен на обсъждане.

Преди началото на заседанието на ресорната парламентарна комисия на брифинг в МС премиерът Николай Денков предложи подписването на нов меморандум със земеделците. „Единственият начин да излезем от тази ситуация е да се разберем как да бъдат подпомогнати земеделците, които имат нужда от помощ, а не да се раздават средства на калпак“, заяви премиерът Николай Денков на брифинг в Министерския съвет.

Близо 500 фермери са заплашени от дела на недоволни съседи

френските депутати одобриха закон за защита на фермерите от оплаквания за шум и миризми в стопанствата, информира БТА. Целта е да се спре лавината от съдебни дела на французи, закупили къщи в провинцията.

„Този закон ще сложи край на злоупотребяващите съдебни дела срещу фермери, които не вършат нищо друго освен работата си: хранят ни. Това е предложение за здрав разум за страната“, каза министърът на правосъдието Ерик Дюпон-Морети в социалната медийна платформа „Екс“.

Страната има история на конфликти между бивши градски жители, които купуват селски къщи и след това се оплакват от пеене на петли, лай на кучета, шум от селскостопански машини или миризма на тор.

Телевизия Бе Еф Ем (BFM TV) съобщи, че близо 500 фермери в момента са изправени пред съдебни дела от съседи, които се оплакват от шума или миризмите, излъчвани от техните ферми.

В информацията се припомня случай от 2019 година, който привлече вниманието на международните медии. Тогава съд постанови, че петел на име Морис може да продължи да пее на зазоряване въпреки оплакванията на съседи в село на малък остров край атлантическото крайбрежие на Франция.

Страната вече има законодателство, въведено през 2021 г., за защита на „сетивното наследство на френската провинция“, но новият закон има за цел да предостави повече защита на съществуващите ферми от новопристигнали жители в провинцията.

Срещу предложения законопроект се изказват еколозите. Екологът от региона Бретан Клер Десмаре заяви пред местното радио „Франсе бльо“, че предложеният закон е „абсурдна и популистка“ мярка, наложена от мощното земеделско лоби.

Законопроектът, предложен от депутата от управляващото мнозинство Никол льо Пей и подкрепен от центристкото правителство на президента Еманюел Макрон, беше одобрен със 78 гласа срещу 12 през нощта в понеделник и сега предстои да бъде гласуван от Сената.Френските правителства отдавна ухажват фермерите, които са влиятелен сектор, но често биват пренебрегван.

При търговете за земя предимство ще имат производители на плодове и зеленчуци, млади и нови фермери

Министерството на земеделието и храните подготвя промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които пасищата да се разпределят приоритетно на местни животновъди. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев след второто заседание на Консултативния съвет по поземлени отношения и комасация, което се проведе в МЗХ.

„Темата е доста сложна и оттук нататък смятаме да ускорим работата на този Консултативен съвет“, коментира министър Вътев.

Участниците в заседанието обсъдиха предложението при търговете за земя от държавния и общинския поземлен фонд предимство да имат животновъди с отчитане на местоположението на животновъдния обект, производители на плодове и зеленчуци, млади и нови земеделски производители. „Целта е да имат достъп до земеделска земя всички, които искат да се занимават със земеделско производство“, разясни министър Вътев.

Съгласно наредба 12 от 23 август 2023 г. уреждаща условията за употреба на препарати за растителна защита, фермерите ще могат да водят дневника за приложените растителнозащитни практики както на хартия, така и в електронен формат. При използване на ПРЗ от първа професионална категория на употреба записът или разпечатката се заверява от лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“.

В информацията записвана в дневника трябва да се съдържат данни най-малко за нахождението на парцелите със земеделските култури, вида и фенофазата на отглежданите култури,; данните от проведени наблюдения относно появата, развитието, плътността или степента на нападение от вредители; употребените ПРЗ и адюванти – дата, доза и/или концентрация на приложение, техника и търговско наименование за всеки продукт; използваните биоагенти – дата, вид, латинско наименование и търговско наименование, когато е приложимдата на прибиране на реколтата; броя на взетите проби и резултатите от извършени анализи от растения, растителни продукти и почвени анализи, когато е приложимо.

Дневникът трябва да се води за всеки един отделен парцел и да се съхранява най-малко три години.

В текстовете на наредбата се уреждат и случаите , в които може да се извършват растително защитни мероприятия по въздуха (пръскането с дрон) ,

като това може да се направи само след направена оценка на риска от Центъра за оценка на рисковете по хранителната верига. Въздушното пръскане се извършва в съответствие със Закона за гражданското въздухоплаване.

Група интелектуалци и политици протестираха с отворено писмо срещу приетите на среднощно заседание на земеделската комисия спорни промени в закона за горите.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Обръщаме се към Вас по повод предстоящото на 28 юли 2023 г. гласуване на изменението на Закона за горите, с призив да отхвърлите предложенията за промени, одобрени от Комисията по земеделието и храните на среднощното ѝ заседание в късните часове на 26 юли.
Изменението на Закона за горите дава възможност на местното население във всяко горско стопанство да добие от държавните или от общинските гори определено количество дървесина на фиксирани (ниски, непазарни) цени, което ще доведе до увеличаване на сечта в България през следващите години. Тази законова възможност е останала от годините след 1912 г., когато с цел да се подпомогне населението от новоприсъединените територии е позволено да се ползва дървесина от държавните гори по ниска тарифа, за да се избегнат гладът и нищетата по онова време. Тази възможност, с нарастване на благосъстоянието на населението, е ограничавана през годините и днес е придобила съвсем различен характер. Това не е помощ за социално слаби домакинства, но законът я позволява за всяко от 2,86 милиона домакинства у нас. Енергийните помощи за социално слабите вече минават по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Помощта, която се оказва през дървесината за местното население, не се отнася само до дървата за огрев, а за всякаква дървесина, вкл. едра строителна. Така се и ползва от правоимащите. Ние не искаме да влизаме в спора дали количеството за едно домакинство трябва да е 10 пространствени, 10 плътни или 15 плътни кубически метра дървесина, защото този ангажимент държавата не може да изпълни към всички свои граждани. И това е пределно ясно. Даже и при най-ниското количество от 10 пространствени куб. м. дървесина, на национално ниво размерът на законовия ангажимент достига до 17 милиона плътни кубически метра дървесина, което е два пъти и половина над целия дърводобив в България.
Ясно е, че само в общините с висока концентрация на гори и малък брой жители може да бъде постигнат ангажиментът, даден от закона, а това представлява реална дискриминация към домакинствата на основание местоживеене. Отделен е въпросът, че съществуват множество данни, които говорят за злоупотреба и политическо използване на тази възможност от кметовете и това засилва феодализацията на малките общини.
Обръщаме се към Вас, защото Конституцията Ви задължава да представлявате не само своите избиратели, а целия български народ. Обръщаме се към Вас с апел да не приемате предложените изменения на Закона за горите, които ще задълбочат дискриминацията между полските и горските общини в България, а вместо това да поставите системата на енергийни помощи на здрава основа. Нека помощта към социално слабите и енергийно бедни домакинства не преминава през Закона за горите, а през Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Приемете определение за енергийна бедност и планирайте мерки за подобряване на енергийната ефективност, така че домовете да изискват по-малко енергийни ресурси за отопление. Така реално ще помогнете на тези домакинства и същевременно ще позволите на българската гора да изпълнява по-ефективно своите водозащитни и екологични функции.

Българската гора действително изисква спешни законодателни промени, но те трябва да са насочени именно към подобряване на нейното състояние в контекста на климатичните промени и новите европейски политики за управление на горите, какъвто е предложеният от Европейската комисия Закон за възстановяване на природата.

ПОДПИСАЛИ:
Аглика Крушовенска, комуникационен специалист
Албена Симеонова, народен представител в 45-о, 46-о и 48-о Народно събрание
Андрей Ковачев, Сдружение Балкани
Андрей Ралев, CEE Bankwatch Network
Андрей Паунов, филмов режисьор
Асен Асенов, директор на Фондация ЕДНО за култура и изкуства и съосновател на BIG PULSE DANCE ALLIANCE
Борислав Сандов, народен представител в 45-о и 46-о Народно събрание, бивш Вицепремиер по климатични политики и Министър на околната среда и водите
Веселина Кавръкова, WWF България
Вера Стаевска, Инициатива Зелени Закони
проф. Евгений Дайнов, политолог
проф. Евелина Келбечева, Американски университет в България
Георги Господинов, писател
Проф. Димо Димов, пианист
Екатерина Бончева, журналист
Ивайло Иванов, НАКЗТ, представител на Юропарк в България
Ирина Недева, журналист
Камен Калев, филмов режисьор
Меглена Антонова, Директор на “Грийнпийс” – България
Мира Сталева, културен мениджър, член на борда на Европейската филмова академия
проф. Нели Огнянова
Никола Рахнев, Фондация “Гората.бг”
проф. Николай Майсторов, художник
Пенчо Пандъков, Сдружение Балканка
Петко Цветков, Сдружение Балкани
Румяна Иванова, Изпълнителен директор Българска фондация биоразнообразие
Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и инициатор на коалиция “За зелен рестарт”
проф. Стела Димитрова, пианист
Тома Белев, експерт горски политики, бивш зам.-министър на околната среда и водите

Днес депутатите от земеделската комисия предстои да разгледат и приемат на първо четене цели шест законопроекта. Първият от тях е свързан с ратифициране на протокола за изменение на споразумението за създаване на Международната организация по лозата и виното. Два от законопроектите са свързани с промени в закона на храните и са внесени от различни парламентарни групи. Първият предвижда забрана за използване на диазотен оксид в обекти за дистрибуция на храни, а вторият определя при какви условия е допустима употребата на това вещество при производството на храни. Други два от законопроектите са свързани с промени в закона за защита на растенията, единият от които регламентира правилата за употребата на дронове за извършване на растителнозащитни практики.

Последният законопроект е за промени в закона за агрохранителната верига, с които се цели засилване на граничния контрол и работата на лабораториите за вземане на проби при внос на животинска и растителна продукция.

Една от браншовите оранизации Обединени български животновъди са изпратили протестно писмо до депутатите, подписано от 30 животновъди срещу наскоро създадената агрокамара, съобщи вчера председателят на земеделската комисия в парламента Росен Костурков. Сред мотивите на съставилите писмото са правни несъответствия в името и, и съмнения за нейната легитимност. Според Костурков депутатите могат единствено да се запознаят с писмото, но не и да го разгледат по същество и заради липсата на закон за браншовите организации. Както е известно наскоро беше обявено създаването на Българска аграрна камара, в която вече членуват над 10 хил земеделски производители.

По време на последното си заседание, депутатите от ресорната комисия приеха на първо четене три законопроекта за промени в законите за данъчното облагане, тютюневите изделия и за конопа. Представители на производителите на коноп отново изразиха мнението си пред депутатите, че законовата промяна ще позволи да се отвори процеса на преработката му, в който страната ни изостава значително в сравнение със съседни страни като Румъния и Северна Македония. .

Днес в „Вържавен вестник“ беше обнародвана Наредба 4 от 30 март на агроведомството за условията и реда за кандидатстване за подпомагане по интервенциите от стратегическия план. С това може да бъде дден официален старт на кампанията за кандидатстване на земеделските производители за субсидии.
С нея се урежда редът на кандидатстване по следните интервенции:

1. Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ);
2. Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ);
3. Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС);
4. Плащане за малки земеделски стопани (ДЗС);
5. Специално плащане за култура – памук (Памук);
6. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК);
7. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми (МлК-РП);
8. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави (МеК);
9. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави, включени в развъдни програми (МеК-РП);
10. Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони (Г-пл);
11. Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи (К-ЗП);
12. Обвързано с производството подпомагане за биволи (Биволи);
13. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи (ДПЖ-ЗП);
14. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми (ДПЖ-РП);
15. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони (ДПЖ-пл);
16. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП);
17. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване (ИП-Н);
18. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) (ИЗ-ДККП);
19. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) (ИЗ-П);
20. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте (ИЗ-КЛЧ);
21. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (ИЗ-МЗДП);
22. Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство (ИОП);
23. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони (ИЗП-пл);
24. Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК);
25. Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) (Еко-БЖ);
26. Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ);
27. Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП);
28. Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП);
29. Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН);
30. Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП);
31. Еко схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ);
32. Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК);
33. Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ);
34. Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1);
35. Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3);
36. Биологично растениевъдство (БР);
37. Биологично пчеларство (БП);
38. Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство (СИП);
39. Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт (ПРЗТ);
40. Насърчаване на естественото опрашване (опрашване);
41. Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР);
42. Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия (СККУ);
43. Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство (СЗМ);
44. Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство (ОМП);
45. Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (паша);
46. Поддържане на местообитанията на червеногушата гъска (Branta ruficollis), Кръстат (царски) орел и Египетски лешояд в орнитологични важни места в обработваеми земи (ПМ-ОВМ);
47. Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии (ПЗП-деградирали);
48. Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (НР);
49. Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000);
50. Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М10);
51. Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М11).

Предложение на депутати от „Продължаваме промяната“ да отпадне облагането на земеделски производители със субсидии до 100 хил. леваще бъде обсъдено по време на днешното заседание на земеделската комисия. Сред мотивите на вносителите му са тежките структурни дисбаланси, остър недостиг на работна ръка и тесни специалисти, непропорционално разпределение на земеделската земя, постоянното намаляване на малките и средни стопани, непривлекателността на сектора която отблъсква младите хора, ниска автоматизация и цифровизация и липста на среда за иновации в първичното производство. Тези проблеми се задълбочиха сериозно от пандемията, войната в Украйна и климатичните проблеми, които се очертават като проблем с по-дългосрочни измерения.

Нов законопроект за изменение на закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите предвижда намаляване на административната тежест и улесняване на разрешителния режим за производство и преработка на индустриален коноп. Според промените разрешение за производство и преработка на коноп със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол се издава само от земеделския министър. Разрешение за преработка не е необходимо ако преработвателят има вече издадено разрешение за отглеждане. Условията по отглеждането и търговията с индустриален коноп се определят с наредба на министъра на земеделието. Ако законовите промени минат в парламента и бъдат приети, ще влязат в сила от 1 януари 2023 година, като министърът на земеделието до края на годината трябва да отрази промените в съответната наредба. В мотивите на вносителите на законопроекта се казва, че той е опит за хармонизиране с нормите на европейския регламент за стратегическите планове според който „площите използвани за производство на коноп, представляват хектари, отговарящи на условията за подпомагане, само ако използваните сортове имат съдържание на тетрахидроканабинол, не по-голямо от 0,3 %“.

Промените в условията за подпомагане на производителите на коноп са предложени от ЕП през ноември 2020 година, и са финализирани в споменатия регламент от ЕК през декември 2021 година. „Щом една земеделска дейност по отглеждане и добив на коноп подлежи на финансово подпомагане по линия на ОСП, същата не следва да бъде ограничавана или забранявана от българското законодателство. Облекчаването на земеделските производители във връзка с новите правила на ОСВ за периода 2023-2027 год. ще създаде нови възможности на производителите на технически култури. Обратно, поддържането на остарели ограничения ще постави българските земеделци в по-неблагоприятно положение спрямо земеделците в останалите страни-членки на ЕС. Такова по-неблагоприятно положение ги прави особено уязвими при условията на общ пазар и общ митнически съюз, позволяващи свободно движение на стоки между отделните страни в ЕС“, пишат още вносителите.

При измерване съдържанието на тетрахидроканабинол според техническите спецификации на уредите е допустимо отклонение до 10% от измерената стойност. Сред мотивите е и този, че конопът като техническа култура намира все повече приложения в индустрията и строителството: нов тип строителни материали и изолационна вата; налице е повишено търсене на конопено масло за различни приложения в индустрията и козметиката; за пластмаса от естествена суровина (което замества потребление на петролни продукти); за хартия от естествена суровина (което замества потребление на дървесина).

Сред предимствата на индустриалния коноп са, че при отглеждането му не се използват пестициди и при растежа на всеки тон растителна маса се абсорбират до 1,6 тона въглероден диоксид. Благодарение на развитата коренова система, която достига до 200 см, той е подходяща ротационна култура за сеитбообращение, тъй като повишава качеството и плодородието и подобрява състоянието и състава на почвата.

Ще успеят ли земеделските производители в условията на политическа безисходица да постигнат единство?!

Изходът от поредните предсрочни парламентарни избори показа, че политиците не са способни да ни дадат това, което ни се иска на всички ни, единение и работа в името на всеобщото благо. Убедени сме , че ако се направи кратка анкета, 90% от хората ще изразят мнението, че им е писнало от избори. Суверенът е този, който има крайната дума, а в политиците са тези, които трябва да намерят най-точния механизъм, че сложната мозайка от интереси да даде резултат.

Ако земеделските производители биха били попитани за ефекта от толкова много избори, можете сами да се сетите, че преобладаващият отговор ще е „никакъв“.

Много пъти е ставало дума, че като всеки бизнес , и земеделието има нужда от по-малко политически сътресения и повече административна подкрепа. Че то не е в цветущо положение са показателни два факта, случаят с пловдивския агробизнесмен Красимир Кумчев, изкоренил градините си с ябълки, и опитът отвън да се намери спасение точно за сектора на растениевъдството и дошлата у нас спасителна мисия от Нидерландия. Едва ли трябваше да дойдат нидерландците, за да ни обясняват, колко ни е зле земеделието.

В условията на превръщащата се в перманентна политическа криза, последното измерение на която се оказаха родилните мъки на новия парламент, все по актуален става въпросът, дали земеделските производители са способни сами да намерят онова така отдавна мечтано единство, така че сами да си помогнат за своето спасение. Защото както знаем е казано, че спасението на давещият се е в ръцете на самия давещ се. Крайно време е на кооперирането да спрем да гледаме като на бреме от миналото, а земеделските производители сами да го подемат, като единствена спасителна сламка.

В интерес на истината сигнали за търсене на общо единство в последно време особено сред средите на представителите на растениевъдния бранш не липсват. Остава да се тръгне от думи към дела, и така мечтаната земеделска камара да стане факт в един момент. При условие, че Бог е високо, а цар-далеко, земеделските производители сами трябва да намерят изход от една толкова сложна икономическа и политическа ситуация. Да , добре е че служебното ръководство на министерството се опитва да подготви добра законодателна основа за промени както насочени към стратегическия план и плана за възстановяване, така и към решаването на вечни проблеми като този с пасищата, но когато няма стабилна законодателна власт, това могат да си останат в най-добрия случай само намерения. Отдавна се знае, че особено в поземлените отношения е нужен не кърпеж на законодателството, а концепция за цялостната му реформа и напасването им на съвременните реалности. Без единен бранш, който да удари по масата, и да постави ясно и точно исканията си за промени в законодателството, политиците пак ще гледат да минат метър. Както е известно и без единство, земеделските производители не могат да имат никаква чуваемост в Европейската комисия.

Що се отнася до това, което им предстои, фермерите убедени сме с тревога ще очакват как ще се развърже икономическият възел, На фона на непосилно високи цени на енергоресурсите и торовете, на фона на свит пазар и потребление, картината за мнозина от тях не изглежда никак оптимистична. Пъзелът за това, каква реколта може да се очаква през новата стопанска година, ако вземем предвид народното вярване, че на Димитровден годината на полето приключва , изглежда не по-малко труден от политическия. Защото каквото посееш, такова ще ожънеш е максима, която важи с еднаква сила както за фермери, така и за политици.

Според данните на аграрното министерство за сеитбата на есенниците, кампанията особено при пшеницата, ръжта и ечемика върви с „по-бързи темпове“ от миналата година, а площите с тези култури се увеличават над два пъти. За сега поне цифрите показват, че не се сбъдват прогнозите за намаляване на обработваемите площи с изключение на тези при рапицата заради нарасналите икономически разходи. При някои зеленчуци като домати и зеле също се наблюдава увеличение в производството, който според министерството се дължи на нарасналия обем на обработваемите площи, като дори оранжерийното производство на домати и краставици е над миналогодишното. Така накратко очертаната картина поне от статистическа гледна точка показва, че земеделските производители пак са се потрудили за насъщния ни. Сякаш само политиците им остават длъжници. Само ако постигнат единството си, земеделските производители могат да накарат политиците да се събудят от обзелата ги летаргия, и да започнат да се трудят в името на хората. Дали това може да се случи по-скоро, ще видим през задаващата се зима, когато организационната работа средд различните браншове може да измести работата на полето, за да може напролет надеждите да са подплатени и със солидно единство. Тогава може и да се зададе светлина в тунела, а положението да не изглежда неспасяемо…

Според публикувани днес в ДВ промени, оранжерийните производители с отопляеми оранжерии при кандидатстване за извънредната държавна помощ ще могат вече да предоставят договор за доставка на топлоенергия с доставчик, разрешително за водовземане от източник на минерална вода с цел отопление или договор за доставка на природен газ метан или счетоводен документ за придобиване на отоплително съоражение (котел). Както е известно в предходните изисквания за кандидатстване за помощта се предвиждаше, оранжерийните производители да предоставят одобрен инвестиционен проект за изграждане на котелна инсталация в съответствие с изискванията на Закона за устройство на териториите (ЗУТ)

От Общо определените 62 млн. лева за производители на плодове и зеленчуци в отопляеми оранжерийни са определени 5,7 млн. лева. Други 1,2 млн. лева ще си разпределят производителите с неотопляеми оранжерии.

Европейската комисия обяви, че сондира мнения относно подготвяния нов регламент за здравето на почвите, информира Ag-Press.eu. Намерението за изготвяне на ново законодателство в областа на почвите беше изразено с публикуваната през миналата година стратегия. Целта е предоставяне на всеобхватна правна рамка за опазване на почвите, предоставяйки и подобно ниво на защита като на морската среда и въздуха. Устойчивото управление и възстановяване на почвата изисква участието на широк кръг от икономически и обществени участници и всички заинтересовани страни са поканени да дадат своя принос в консултацията, която е отворена до 24 октомври 2022 г., се уточнява още в информацията.

Промени в 38 закона и 22 наредби срещу 1,3 млрд. лева от плана за възстановяване. Изготвяне на становища по 405 коментара на Брюксел за да се сложат нещата в ред с новия стратегически план в земеделието, който поне да даде институционална подкрепа на фермерите. Намерението за изваждане на БАБХ и агенцията по горите от земеделското министерство с обещанието за по-голяма прозрачност май въобще няма да се случи с оглед и на надигането на мафията след случая „Капитан Андреево“ и вилнеещото самоуправство на местни башибозуци в горите.

Към момента администрацията е дала своята гледна точка по под 50% от коментарите по стратегическия план. обещанията са до септември всичко да е наред. Обещанията на политиците бяха обаче, че и до юли парите по плана за възстановяване трябваше да тръгнат. С него би трябвало да се изпълнят и проекти свързани със земеделието . Вече сме краят на юли, а финансовото кранче от Брюксел все още остава затворено, заложените проекти са все още само на хартия, както и очакваните най-вече от обществото реформи в куцащата съдебна система. Условие поставено от Европейската комисия за да развърже кесията.

Законодателната немощ на последния състав на НС ще отдалечи още повече парите по плана за възстановяване, а стратегическия план ще продължи да е на трупчета поне до сформиране на нов адекватен парламент. Този уви нищо не свърши. Дейността на иначе една от най- активните в последните години парламентарни комисии- земеделската също пострада от късогледството на политическата класа, вторачила се в изборите като в поредна спасителна сламка за кариерите на очевадно неуспели или пък компрометирани от миналите им връзки с корупционни схеми и обръчи политици. В главите им сега на дневен ред вместо да витаят мисли за това, какво адекватно законодателство да приемат, с което да обуздаят галопиращата инфлация и да създадат механизми за подкрепа на българския производител, витаят сметките за уреждане на ново местенце сред 240-те.

Задаващите се нови избори обаче се очертава пак да объркат сметките на фермерите, които се чудят как да се справят с високите цени на торове, горива и фуражи. Да, агроведомството непрекъснато върти мантрата за безпрецедентната подкрепа от 3,4 млрд. лева за тази година, но неясното и бъдеще предвид нестабилната политическа ситуация пак ще насочи тези пари към всичко и към всички, без да се вземат предвид най-острите нужди за компенсиране на високите цени на торове, енергия, семена и фуражи. А в момента земеделските производители трябва да мислят дали въобще ще имат ресурс за нова сеитбена кампания, която след два месеца най-малко трябва да започне. При увеличени цени на торовете с почти 100% спрямо миналата година и на енергията с над 50%. Животновъдите пък ще трябва да си блъскат главите как да осигурят фуражи за зимата при цени с над 22% по-високи от миналата година.

Математиката за политическата ни класа обаче очевидно отново се свежда само до решаване на задачата , как да си осигури благоденствие на гърба на обикновените хора, като се пренареди на нови избори. Всеки едни избори обаче са нов безсмислен разход от милиони левове за бюджета. Бюджетът вече беше къде спорно къде не актуализиран, като е вероятно отново да се стигне до такава актуализация през есента, стига да има стабилно работещ и най-вече настроен към коването на закони парламент. По всичко изглежда обаче че нещата едва ли ще се променят кардинално , а патовата ситуация в законодателната и изпълнителна власт ще се задълбочи с навлизането на все по-ретроградното политическо мислене на разни псевдопатриоти, което рискува да тласне държавата към неизвестността, и да я отдалечи както от европейските норми за правов ред, така и от възможността да се възползва от финансовите инструменти предвидени за възстановяване, с което икономиката ни ще изостане още повече. И цялото това политическо разслоение у нас се случва на фона на конфликта в Украйна с всичките му политически, икономически и социални последици, икономическата рецесия в която влиза Европа, високите цени на енергията и не на последно място един не по-маловажен фактор особено за земеделието- сякаш необратимите вече промени в климата.

Всички тези фактори създават уравнение с повече от три неизвестни, на което политическата класа явно няма капацитет да намери решение. Политиците се държат като ученици по време на изпит по математика, на който се опитват да убедят учителката от ЕС, че с дребни сметки ще могат да получат заслужена тройка, но пак да са на добре платени изборни длъжности вместо да се стремят да спечелят обществен бонус като решат едно подобно сложно уравнение. Въпрос на математика. Да видим на края, чии сметки ще излязат.

„Следващата седмица ще търсим възможности да бъде внесен текст, който криминализира вноса на забранени препарати за растителна защита. Съгласно правилника за работа на Народното събрание имаме право да внесем повторно това законодателно предложение“, заяви аграрният министър Иван Иванов по време на провелия се днес консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. По думите му ще се направи всичко възможно необходимите законодателни изменения да бъдат приети в най-кратки срокове, по този начин ще се ограничи използването на непозволени препарати. Все още се чака становище от правосъдното министерство, което се бави повече от година.

Представителите на бранша посочиха, че ограничаващ ефект би имало и увеличение на подпомагането за зимните пръскания

Заместник-министър Иван Христанов информира, че постъпва оперативна информация от множество източници, за натиск за внос на забранени препарати за растителна защита. Според него тези препарати до голяма степен заместват официални, одобрени препарати, заради много по-добрите си цени, като има и няколко особено тежки случая, по които работят ресорните институции. „Държавата прави всичко възможно да предотврати подобен род практики.

Обявеното намерение на вече бившата четворна коалиция да извади агенциите по горите и по храните от земеделското министерство и да ги прати на пряко подчинение на правителството с цел повишаване на ефективността им на работа и прозрачността на контрола им продължава да е за сега само на книга, докато реални доказателства за неефективната и непрозрачната им работа в близкото минало бавно изплуват на повърхността. Случаят „Капитан Андреево“ вече стана пословичен и заедно с барселонската афера и аферата с кюлчетата заема челни места в класациите по обществен и медиен интерес, а социалните мрежи врат и кипят от сигнали за самоуправство и незаконни сечи в българските гори.

От писмен отговор на земеделския министър в оставка Иван Иванов на депутатски въпрос става ясно, че за да се осъществи прехода на агенцията по горите към МС ще са нужни промени най-малко в законите за горите и за лова и опазване на дивеча, както и други „специфични закони“ заради „промени на правомощия и функционална компетентност“. Както става ясно сформираната специална работна група е успяла да спази срока, и до края на януари да изготви и представи проект с промени в двата основни закона, като предстоят обществени консултации. Предвижда се земеделският министър да запази правото на собственост върху държавните горски предприятия и поземлените им имоти, както и да представлява държавата по дела в съда, отнасящи се до горски територии.

Що се отнася до излизането на БАБХ от министерството на земеделието, Иванов е категоричен, че това не може да стане без да се направят промени в основополагащия и устройствен закон с който е създадена тя. Проектът за промени в него също е представен в МС в указания срок до края на януари тази година, като по него също предстои обществено обсъждане.

Драстично скъсеният хоризонт на парламентарна дейност, евентуална по-кратка или по-дълга ваканция на „преработилите“ депутати или подновяване на състава на НС през есента отлага тежките законодателни промени свързани с преструктурирането на двете агенции най-малко за края на годината. Дали обаче до тогава все още ще има политическа воля за изваждането им от земеделското ведомство, е въпрос, на който тепърва ще очакваме отговора.

Днес в парламента предстои гледане на актуализацията на бюджета на второ четене, като от мерките касаещи земеделските производители остава само нулевото ДДС на хляба, докато предложенията за намаляване на налога за плодовете и зеленчуците отново няма шанс да мине, съобщава БНР. Вицепремиерът и финансов министър в оставка Асен Василев се оправда, че подобно намаление на ДДС „би струвало 790 млн. лева на година“ и че „за животновъди, производители на плодове и зеленчуци в разходната част на бюджета има достатъчно програми за подпомагане“. Депутатите не приеха повишение на парите за агенцията по градушките. По темата прехвърчаха „словестни истрели“ между депутата от БСП Румен Гечев и шефа на КНСБ Пламен Димитров.

„Градушките са през 2-3 месеца на годината. Цяла зима те не стрелят, няма градушки, освен да стрелят по Дядо Мраз“, каза Румен Гечев от БСП, цитиран от БНР .
„По Дядо Мраз не знам кой стреля, ама не тези хора, на които много от земеделските производители са им благодарни, че това, че успяват да им спасят реколтата“, репликира Пламен Димитров от КНСБ.

По-високите акцизи върху тютюневите изделия също не получиха подкрепа, което означава, че те не би трябвало да поскъпват до края на годината по линия на този вид облагане.

Ако актуализацията на бюджета бъде окончателно одобрена в пленарната зала, от 1 юли пенсиите ще се увеличат с 10% плюс 60-левовата Covid добавка. Така минималната пенсия трябва да стане 467 лева, а максималната – 2000 лева.

Европейската комисия прие предложения за възстановяване на увредените екосистеми и връщане на природата в цяла Европа, от земеделски земи и морета, до гори и градска среда. Комисията също така предлага да се намали употребата и риска от химически пестициди с 50% до 2030 г. , съобщава AG-Press.eu. “Това са водещите законодателни предложения за следване на стратегиите за биологично разнообразие и “От ферма до масата“ и ще спомогнат за гарантиране на устойчивостта и сигурността на доставките на храни в ЕС и по света”, се казва в прессъобщение на комисията.

Предложението за Закон за възстановяване на природата е ключова стъпка за избягване на колапса на екосистемата и предотвратяване на най-лошите въздействия от изменението на климата и загубата на биоразнообразие. Очаква се новите правила за химическите пестициди да намалят отпечатъка върху околната среда на хранителната система на ЕС, да защитят здравето и благосъстоянието на гражданите и селскостопанските работници и да помогнат за смекчаване на икономическите загуби, които вече понасяме поради влошаващата се почва здраве и загуба на опрашители, предизвикана от пестициди.

С приемането на първото по рода си законодателство изцяло насочено към възстановяване на биоразнообразието се цели до 2030 година да бъдат възстановени на 80% от европейските местообитания, които са в лошо състояние, и за връщане на природата във всички екосистеми, от горски и земеделски земи до морски, сладководни и градски екосистеми. Съгласно това предложение за Закон за възстановяване на природата, правно обвързващи цели за възстановяване на природата в различни екосистеми ще се прилагат за всяка държава-членка, допълвайки съществуващите закони. Целта е до 2030 г. да се покрият поне 20% от сушата и морските площи на ЕС с мерки за възстановяване на природата и евентуално да се разширят до всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване до 2050 г.
Съгласно настоящата многогодишна финансова рамка около 100 милиарда евро ще бъдат на разположение за разходи за биоразнообразие, включително възстановяване.

Различни представители на хранително-вкусовата индустрия продължават да отчитат слабости в участието на страната ни при вземане на решения на ниво ЕК, касаещи земеделието и храните.  „Ние като представители на хранително-вкусовата индустрия отдавна усещаме слабото звено във формирането на политиката и българското участие в процеса на взимане на решения на ниво ЕС“, каза по време на бизнес конференция в София посветена на мястото на храните в общата селскостопанска политика изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки Жана Величкова.

Тя акцентира върху необходимостта за предвидимост и сигурност за бизнеса, който работи от години в диалог с институциите, като получава информации за законодателната програма касаеща сектора. Според нея обаче всеки един законопроект трябва да е придружен от реална оценка за въздействието му. „Формалните оценки които сме свикнали да четем, макар да се подобряват в зависимост от институциите които ги предлагат. Ние  обаче продължаваме да изпитваме остър дефицит по отношение на търсенето на нашето мнение когато се правят и на реалните икономически измерения на всяко едно решение“, допълни тя. На подобно мнение бе и Яна Иванова изпълнителен директор на „Храни и напитки“ България, според която установяването на каквито и да са промени в нормативната уредба е трудно без диалог.

„Със съжаление трябва да кажа, че когато администрацията прави един закон, тя го прави така че да и е удобен на нея. Погледнати през очите и тези оценки за въздействието изглеждат прекрасни, но когато погледне човек на нещата от по-обща гледна точка мирогледа се променя“, коментира председателят на комисията по земеделие в парламента Пламен Абровски. Той призова бизнеса да изпраща писмени становища до комисията, които да бъда разглеждани защото това е начинът администрацията да чуе и неговата експертиза.

Заради изразеното намерение за изваждане на Агенцията по храните от земеделското министерство, браншът в момента не вижда къде е мястото на храните в него.

„Напоследък всички дискусии и публикации които се появяват в медиите се въртят около земеделието. Ние като бранш искаме да знаем, има ли шанс храните да си върнат своето място в земеделското министерство“, попита Яна Иванова  и се аргументира с факта, че някой все пак трябва да осъществява регулаторната политика на държавно ниво в областта на храните. . Абровски оправда tazi неяснота със „Силовото представяне“ на идеята за изваждане на агенцията по храните от земеделското министерство без някой да има ясна идея какво ще се прави, а се искаше да се реже на парче.

Според него на европейско ниво е ясно регламентирано, че политиката в земеделието и храните трябва да е на едно място, но причината хранителната индустрия у нас да остава в сянката на земеделските производители е в по-голямата гласовитост на последните. По думите му обаче земеделието и храните като сектори трябва да са взаимосвързани.

Време е за действие а не за обсъждания

По време на оформилата се дискусия изключително критично мнение изказа Маргарита Тодорова, хлебопроизводител от София. „Очертава се рекордна реколта от 6 млн. тона и повече. На нас ни трябва 1 млн. тона жито за храна и още около 500 хил. тона за фуражи. Като хлебопроизводител мен ме интересува дали ще могат да се запазят тези количества? Не ми отговаряйте, защото отговорът на този въпрос е за Нобелова награда“, заяви тя. Ако това не стане според нея цената на пшеницата може да мине над 730 лева за тон.

„Агенцията по храните ако ще и на Черни връх да я качат ще е все тая след като няма капацитет. Вие оставихте хората които могат и знаят да си тръгнат от тази агенция. Като отида във Франция например посещавам пазарите и производствата. Нашата агенция ще ги затвори половината, защото там хляб се продава по пазарите.“

Тя вижда сериозен проблем с промените в ДДС на хляба, защото имало разлика дали данъкът ще е 0% или хлебните изделия ще са освободени от данък. Най-важното според нея е не да се създават комисии, да се поставят и обсъждат въпроси. „Няма време за комисии и изказвания. Дошло е време за действия. Животът се променя много бързо и ако някой днес прави бизнес, или краде, или пере пари, или взима кредити“, каза още Тодорова. „Четвърта възможност няма“, категорична е тя.

Динамичният пазар на зърно не дава еднозначен отговор

Предложението за сваляне на ДДС бе на министъра на икономиката и аз очаквам да разбера по какъв начин ще стане това, защото в момента разговорите са на популистка основа и се настройва мнението на обществото Ето защо очаквам да видя как ще станат законодателно нещата за да мога да питам и аз“, каза Абровски.

Що се отнася до реколтата той сподели, че е провел среща с агрономи от добрич, които са му казали че дъждът е паднал навреме и когато трябва. Ако няма проблеми според тях миналогодишните добиви са били напълно постижими. Абровски припомни, че пазарът на зърно ще се определя основно от възможността на Украйна да изнася зърно в бъдеще.“Заради твърде динамичната ситуация на пазара на зърно в момента не е възможен еднозначен отговор“, каза още Абровски. Според него ако се стигне до рязко падане в цените на зърното, не е изключено да има фалити заради високата му себестойност през тази година.

Г-н Дунчев какъв знак беше отстраняването на заместник министъра на земеделието Атанас Добрев. Ще започне ли някаква промяна?

Най-малко смяната му беше поставена като условие да се върне надеждата, че нещо може да се промени в гората, тъй като за много колеги и за голяма час от бизнеса, този министър беше символ на задкулисието и зависимостите които пречат на това, горските служители да се грижат за гората, вместо да изпълняват политически поръчки. В същото време почтения бизнес да се дорежда до поръчки в горите съревновавайки се с близки до властта фирми без да има шансове за оцеляване.

Това е знак в момента, който правителството направи, че е разбрано посланието от служителите и бизнеса в горите, че не може д има промени в горите, докато начело на горите стоят хора които не са свързани с почтеност и професионализъм в горите

Кои са спешните мерки, които трябва да се вземат за да започне промяната?

Три неща са спешни, които даже не изискват промяна в закона. Това са първо да се приеме решение, което подготвяме и ще внесем тези дни в парламента е да има пълна прозрачност при назначаването на ръководители в горските стопанства и предприятия, включително и в горските регионални дирекции така че да да се спре с назначаване на политически функционери. От тях не можем да очакваме никаква промяна, освен задълбочаване на схемите и кризите.

Второто нещо е пълна прозрачност и равнопоставеност на горските предприемачи при участието им в различни търгове или процедури за добив или купуване на дървесина от горските предприятия, защото там установихме как се източват милиони заради нагласени поръчки. Всичко това води от една страна до ощетяване на почтения бизнес за сметка на единици, и ощетяване от друга на държавния бюджет и респективно горските стопанства, за които не остават никакви средства за да полагат грижи за горите поради факта, че всичко отива в разни джобове.

Третото което трябва да направим е цялостна прозрачност на случващото се в горите, като се започне от пълната електронизация на добива на дървесина. Все още има камиони, които карат с електрони билети, които са непрозрачни. Другото е пълна електронизация на разрешителните за лов. В лова е нещо страшн. Никой не знае какъв дивеч се отстрелва. Всичко се пише на хартия. Имали сме много проверки, в които сме установили как се подправят или прикриват данни за истинския лов. Крият се трофеи и по този начин също се източват горските и ловни стопанства.

Нужна е и прозрачност на оценките които се изготвят за отдаването на вещни права върху държавни имоти, което е свързано и с решаване на проблема със заменките. Целия проблем с него, който както знаем продължава с години, е че тези оценки и начинът по който се правят, се крият. Занижават се с което се фалшифицират, с което държавата се ощетява с милиарди левове.

Последното ниво на прозрачност, което ще искаме да въведем е свързано с обединяването на всички електрони системи в една или две, така че от инвентаризацията къде каква гора има, тази информация по дигитален път да достига до позволителното за сеч, финансовия план и протокола за освидетелстване на гората и така да се разбере накъде отива дървесината. Сега няма как да се разбере накъде отиват тези потоци от дървесина. Едно се краде, друго се обезценява, трето се крие или фалшифицира, и така изтичат милиони ресурси, които могат да се връщат за залесяване или поддръжка на горите.

Споменахте търговете. възможно ли е да се направи централизирана електронна платформа за тяхното провеждане?

Имаме две такива платформи. Сега предстои да обсъдим и с министър Божанов, дали те да не бъдат обединени в една. Електронизацията сме си я поставили за цел, и в крайна сметка ще я направим. Там обаче се срещнахме с друг проблем, по който ще изнесем повече информация тези дни. Това е, че са създадени редица условия за монополизиране на дърводобива в горите, които трябва да разрешим с текущото законодателство и чрез политики на ниво министър, с което да се развържат ръцете на бизнеса за да участва по-динамично в добива на дървесина. Сега много малки фирми биват унищожени поради протекциите на определени фирми, получаващи ресурсите без пари Така се унищожава конкуренцията от малкия и среден бизнес , а това е важно защото колкото по здрав е дърводобивният бизнес, толкова по-голяма почтеност ще има в гората.

В интервюто са използвани въпроси на колеги и от други медии

Съставът от проекто депутати в новият 47-ми парламент показва, че сред онези, които ще коват законите, депутатите с някакъв бекграунд както законотворчески така и професионален в сферата на земеделието и храните могат да се изброят на пръстите на двете ръце. Заедно с добре познати за сектора имена като бившият земеделски министър Десислава Танева, Мария Белова и Пламен Абровски, се отличават и имената на някои нови лица като Инна Иванова, специалист по хранително-вкусова промишленост със собствен агро бизнес, Ивайло Шотев, управител на компания за хранителни добавки, проф. Христо Даскалов ръководител на Селекция безопасност на храните и Цветелина Симеонова, асистент в ЛТУ София от „Продължаваме промяната“ и ветеринарят Георги Станков от ГЕРБ,. Новата водеща политическа сила е включила в листата си и финансиста и търговец на етерични масла Марин Шишев както и бившият шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев. Още едно име от „Продължаваме промяната“ буди интерес- на пилотът Стоян Георгиев, който е създател на една от първите фирми за селскостопанска авиация. .ДПС вкарва в парламента цял бивш шеф на фонд „Земеделие“ Aлизaн Яxoвa. От СДС отново влиза бившият председател на земеделската комисия в парламента Румен Христов.

Чистата аграрна наука в трети пореден парламент няма да има нито един представител, може би с единственотоизключение на  проф. Христо Даскалов, бивш зам. председател на ССА.

а сметка на това на депутатска заплата ще се радват широк кръг от специалисти и добре познати политически кариеристи. Като изключим представителите на правото и икономиката, които традиционно са мнозинство, сред списъка с новите потенциални депутати се открояват както имената на вече известните сценаристи и музиканти, така и например на Йордан Маджуров и и Велико Минков специалисти по криптовалути, на Томас Димитров , специалист по космически науки или на Атанас Атанасов- занимавал се с актьорство и тенис

За цвят разбира се санкционираният по „закона Магнитски“ Делян Пеевски, който навремето също беше член на земеделската комисия, но не я уважи нито веднъж с присъствието си. Дали и доколко изброените кадри с познания в сферата на земеделието и храните ще успеят да прокарат читаво законодателство, което да уреди например болезнени проблеми като поземлените отношения или да прокара новата политика в сектора тепърва ще разберем. Наличието поне на еколозите Зорница Стратиева, Стефан Шилев, Татяна Султанова и урбанистът Юлия Иванова са гаранция, че каквото и да е новото законодателство, то поне ще е в унисон с новите зелени изисквания на Брюксел. А кой ще лобира на политическо ниво за създаване на законодателна основа за повишаване устойчивостта на земеделието или за защита на генофонда ни от сортове и породи в условията на климатични промени за сега остава неясно , тъй като и в новия парламент няма да има научни капацитети, които да разбират както от аграрни нуки, така и да са запознати с това какво богатство представлява генофонда ни от сортове растения и породи животни.

Една от мечтите на производителите на плодове и зеленчуци за намаляване на ДДС,е на път ако не да се приеме напълно , с оглед на предполагаемия твърде кратък хоризонт на действие на настоящия парламент, то поне да се задвижи. Дали ще се приеме окончателно промяната в закона е само сферата на предположенията, но тласък в тази посока може да даде законопроект предвиждащ промени в закона за ДДС с които да се въведе диференцирана ставка за плодове и зеленчуци. С него ще се занимаят утре депутатите от земеделската комисия.

Той предвижда ДДС за плодовете и зеленчуците да падне на 9%. Освен това в проектозакона е записано увеличаване на прага за регистриране по ДДС. Прагът задължаващ лицата да подават декларация за ДДС се повишава от 50 хил. лева на 165 хил. лева. „Законопроектът има за цел намаляване дела на сивия сектор в търговията с плодове и зеленчуци, предотвратяване на нелоялната конкуренция и намаляване на административната тежест“, се казва в изложените мотиви към исканите промени.

Предвижда се след като бъдат събрани данни за сектора в продължение на две години да се въведе обратно начисляване на ДДС „Считаме, че обратното начисляване на ДДС ще даде конкурентно предимство на българските производители и ще стимулира производството на плодове и зеленчуци“. казват още вносителите.

Освен това увеличаването на прага за задължителна регистрация по ЗДДС ще доведе до значително намаляване на разходите на голям брой микро и малки предприятия и физически лица, като в същото време ще доведе и до намаляване на административните разходи на приходната администрация. Очаква се при увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС, повече от 100 000 микро и малки предприятия и физически лица ще могат да се възползват от прилагането на предлаганата мярка, което ще доведе до значително намаляване на техните разходи за счетоводно обслужване.

Освен с въпросния законопроект, депутатите ще се занимаят с изслушване на земеделския министър по темите касаещи стратегията на ЕС за горите и стратегическия план за новия период на ОСП.

След като днес парламентът утвърди състава на постоянните парламентарни комисии стана известно че бившият кандидат за поста на аграрен мнистър Пламен Абровски ще е председател на ресорната земеделска комисия. Негови заместници ще са депутатите Бюрхан Абазов, Десислава Танева и Стефан Бурджев. Освен имената на екс министърката Десислава Танева, Румен Христов и на Бюрхан Абазов, друго познато име за бранша е това на Албена Симеонова, която е и единственият активен фермер в комисията. Сред членовете на комисията е депутатът Минчо Христов, който преди да се завърне в парламента водеше собствено телевизионно предаване. В този и състав няма нито един представител на аграрната наука.

Сред членовете преобладават финансисти, икономисти, преподаватели и инженери. Целият състав на комисията е от 23-ма депутати.

Съставът на новия парламент изглежда също толкова пъстър, колкото пъстри излязоха и резултатите на последните парламентарни избори. Явно това е волята на суверена- да вкара не само повече на брой парти от целия политически спектър, но всякакъв род кандидати за народни представители от артисти, през шоумени и музиканти до Бивши министри и ветерани в парламентарните битки. Това идва да покаже, че парламентът е сергия, на която място имат и ще имат всякакви продавачи на надежда. Сред депутатите са прекалено малко обаче онези от тях, които не само са имали досег до земеделието, но и познават политиката в сектора. Даже не е нужно да броиш до десет, защото сред открояващите се имена познати на сектора са само Десислава Танева от ГЕРБ, Бюрхан Абазов от ДПС и Албена Симеонова от „Демократична България“.

Резонно изниква въпросът, кой тогава ще прави законодателната политика в земеделието, която както знаем никак не е лесна и освен това трябва да бъде предварително съгласувана като всяка друга разбира се със Брюксел?! Вярно е, че новия парламент се прогнозира да е с живот до шест месеца или година, но в това време най-малко трябва да бъде представено и прието законодателство , което да вкара на национално ниво бъдещите регламенти на ОСП, които ще започнат да действат от началото на 2023 година. А за прокарването му ще трябват хора с експертни познания и разбиране. Шоумени и сценаристи при цялото ни уважение едва ли разбират от политики, мерки и интервенции, едва ли познават в дълбочина проблемите и предизвикателствата пред земеделските производители- както климатични, така и такива, свързани с икономическата криза.

Малка утеха е, че броят на юристите в новия парламент е 47. Поне ще има някаква гаранция, че откъм юридическа гледна точка, новите законопроекти ще са по-изчистени от различни недомисллици. С уговорката, че животът на новия парламент се окаже по-дълъг от прогнозирания минимум от два или три месеца. Още по-утешително, е че от новия парламент ще липсват патриоти и воеводи, които в предходния парламент предложиха редица лобистки практики в земеделското законодателство, станали повод за не един или два скандала. Опитът да се вкарат измервателни уреди за изразходваното от фермерите гориво и някои спорни предложения в поземленото законодателство, са само две от инициативите, за които се сещаме. Последната черешка на тортата бе малко преди края на живота на 44-то НС , когато в комисията по земеделие бе предложен нов законопроект за пчеларството, в който бяха вмъкнати поправки към цели пет други закони чрез преходните и заключителни разпоредби.

Тази практика в последните дори повече от четири години беше превърната в уродлив законодателен Франкенщайн от управляващите които чрез тихомълком прокарвани промени без каквото и да е осветляване често оставяха в неведение и потрес обществото за качеството на парламентарното творчество.. Да припомняме ли че например промените в закона за ДДС, въвеждащи измервателни уреди, предизвикали истинска буря, бяха приети на Бъдни вечер 2015 година.  От такава нездрава законодателна практика пострадаха в различни периоди от време не само зърнопроизводители, но и млекопроизводители, собственици и арендатори на земеделски земи, винопроизводители, пчелари и кой ли още не.

Всичко това идва да покаже, че парламента е място, в което се защитават твърде тесен кръг от интереси, сред които тези на земеделските производители твърде рядко присъстват. Причина за това е както липсата на достатъчен брой депутати с експертен потенциал в сектора, така и на достатъчна тежест от страна на самия земеделски сектор. Тук обаче опираме до болната тема-липсата на единен закон за браншовите организации, който да придаде тази тежест в създаването и прокарването на политики в интерес на сектора, а не в интерес на определени лица и кръгове. Това обаче е друга бира, и то с доста горчив вкус, която никой не иска да изпие. Особено в парламент, в който предстои да се нагледаме на шоу в опит да се нагласят различните позиции около промените в най-важното законодателство- изборният кодекс. За другото-ако остане воля и желания.

Очевидно ще гледаме образно казано театрална постановка в едно действие, сценарият за която вече е готов. Земеделската политика обаче е тежка и систематична пиеса от повече действия, за която е нужен не само политически, но и експертен опит, какъвто обаче в повечето нови народни избраници ще липсва.

Генералната дирекция на Европейската комисия за земеделие и развитие на селските райони стартира нова мини поредица от подкасти, наречена „Храна за Европа“.на английски френски и немски език.

Вторият епизод ще е посветен на това, какво ще е новото законодателство за биоземеделие. Нарастващото търсене на биологични хранителни продукти в цяла Европа даде ясно да се разбере, че Европейският съюз трябва да помогне на повече фермери да преминат към биологично земеделие и да укрепи доверието в системата на ЕС за органични продукти сред потребителите. По темата говорят генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ Волфганг Буршер и германския евродепутат Мартин Хауслинг.

Слушайте епизода тук:

EN: https://soundcloud.com/foodforeurope/episode1_en

FR: https://soundcloud.com/foodforeurope/episode1_fr

DE: https://soundcloud.com/foodforeurope/episode1_de

Гражданското общество показа силата си и по време на последното заседание на земеделската комисия бяха отхвърлени част от спорните промени в преходните разпоредби на законопроекта за изменение на закона за пчеларството, предвиждащи улесняване на разчистването на самозалесили се земеделски земи. То внесе близо 1 000 възражения до земеделската комисия за предложените спорни промени.

Това като цяло обаче не спря ударната законотворческа дейност, като беше направен опит през законопроекта за пчеларството да се направят промени в цели пет закона, включително и в този за водата с направено в последния момент и невходирано предложение на Валери Симеонов.

По време на дискусиите по спорните промени, Александър Сабанов се аргументира с проблема за общинските полски пътища, които навлизат в нивите и са били унищожавани от хората, занимаващи се с дърводобив. „Ние искаме предварително да се заявява, кои полски пътища ще се ползват от добиващите дървесина, за да не се заявяват от земеделските производители за да се избегнат конфликти и унищожаване на земеделска продукция, заяви Сабанов“ . Според Тома Белев от „Зелени закони“ промени са нужни, но не и да се правят по този начин. Бюрхан Абазов уточни, че процедурата е разписана точно от гледна точка на масивите за ползване, а не от гледна точка на това, което се прави в горите.

Той коментира пред медиите, че авторството на подобна практика, която влиза в разрез с нормалните разбирания за парламентарна етика е изцяло на управляващите от ГЕРБ, които така прескачат всякакви дискусии, а да не говорим за обществено обсъждане. По принцип не е изключено да се правят промени в закони в същата сфера на дейност в случая земеделския сектор, но до подобно нещо се е прибягвало само при наличие на технически промени свързани с изискванията на Брюксел за включване на европейските разпоредби. Той даде пример за неправомерно прилагане на тази практика с променив закона за железопътния транспорт, през чиито преходни и заключителни разпоредби се правят промени в закон, касаещ състава на бордовете на държавните дружества.

Но да се върнем към закона за пчеларството. Какво приеха депутатите. Те потвърдиха приетите на първо четене промени, предвиждащи да отпадне регистрацията на пчелините в кметствата, а те да се регистрират единствено към агенцията по храните. От опозицията опонираха че подобно решение не само  няма да намали, но и ще увеличи административната тежест особено върху малките пчелари.

Беше приета друга промяна предвиждаща замяна на националния браншови пчеларски съюз с консултативен съвет към земеделското министерство, което предизвика реакции както в депутатите на опозицията, които го определиха като отказ от държавна политика и държавническо мислене, така и от бранша в лицето на Сребрин Илиев. От агроведомството се аргументираха за направената промяна с това, че съществуващата браншова организация не е спряла роенето на организациите в пчеларския бранш и беше направена аналогия със съществуващия консултативен съвет по животновъдство.

„Предложения законопроект не е предложен за обсъждане от националния браншови пчеларски съюз, и не е изготвена междуведомствена група, а и изготвен от дирекция „Животновъдство“ в разрес с изискванията на закона за нормативните документи“, заяви депутатът Румен Георгиев.

“Госпожа Василева от дирекция „Животновъдство направи едно велико правно откритие, че трябва  да има процедура за признаване. В закона ясно е разписано и Националния браншови пчеларски съюз никога не се е борил срещу това, да има други пчеларски организации. Той не е пчеларска а междупрофесионална организация , и тази политика от 2009 година обърка сектора. Да ,по закон тя е единствената организация, която защитава интересите на пчеларството като сектор“, заяви Сребрин Илиев. Той припомни, че националната браншова организация на пчеларите е била създадена по времето на бившия земеделски министър Нихат Кабил, и попита , дали премиера Борисов знае какво се случва в комисията по земеделие. Илиев припомни, че благодарение на това, че е създадена подобна организация, е било възстановено  членството на страната ни в световния пчеларски съюз. Той даде за пример Чехия, в чийто браншови пчеларски съюз членуват 1502 организации, а Румъния е създала подобна на нашата организация, в която членуват над 80 пчеларски организации.

Вендета след сигнал за незаконен износ на пчелен мед и правни абсурди съзряха браншовици

„Вендетата срещу Националния браншови пчеларски съюз е от 2019 година след като организацията е внесла сигнал до министър Танева за контрабанден износ на четири камиона с пчелен мед от Пловдив“, заяви още Илиев.

Според него опитите за приравняване на пчелините към изискванията на член 137от закона за ветеринарно-медицинската дейност ще доведе до още по-големи дефекти. „Никога у нас не е имало двойна регистрация на пчелините. Единствената регистрация е била по член 1 от закона за пчеларството, или така наречената регистрация на собственост. Пчелин не може да бъде регистриран като животновъден обект по смисъла на член 137 по ред причини. Според параграф 33 от заключителните разпоредби на закона за животновъдството пчелите не се признават като животни. Сега предлаганата промяна в член 8 от закона за пчеларството препраща и показва, че трябва да има регистрация по член 137 която обаче не може да бъде направена“, каза още Илиев, и попита, какво ще се прави с досега регистрираните като животновъдни обекти пчелини. Илиев уточни, че браншовия пчеларски съюз никога не е имал нищо против ветеринарния контрол, но пчелините не могат да се регистрират като животновъдни обекти по смисъла на горния член от закона  за ветеринарно-медицинската дейност.

„Ние имаме правен парадокс, не два режима на регистрация, а разрешителен режим от кметовете и кметските наместници за временно разполагане на пчелини“, допълни още той. Според него има специален закон за пчеларството, който урежда всички специфични въпроси и не е редно през него да се прави препратка към общи законодателни актове, уреждащи проблемите на животновъдството. „Ако искаме да имаме специален закон, трябва да действаме по него, ако не да го премахнем, и да уредим пчеларството с общата уредба“, каза Илиев. Другият правен абсурд, който съзря браншовикът е, че в предлаганите промени се говори за „настаняване на пчелни семейства“, което е в разрес с европейския регламент който говори за настаняване на пчелни кошери.

„Броят на пчеларите у нас е паднал от 17 на 12 хиляди“, каза пред представители на медиите днес Сребрин илиев от Националната браншова организация на пчеларите, позовавайки се на последния доклад на ЕК за пазара на пчелни продукти, публикуван на 22 октомври. Страната ни е на трето място в ЕС по този показател, като най-новите данни, с които разполагат от браншовата организация са, че броят на пчеларите дори се е стопил до 9 хил, души като основното притеснение, е че имено с подобни законови промени, като предложените за разглеждане днес е основната причина за това. Това е тенденция, но Илиев даде пример с Люксембург, където общия брой на пчелините се е увеличил с 30% до 400 броя. „Друг дефект е архаичната правна среда в законодателството и пълното разминаване с европейското право, където например се говори не за пчелни семейства , а за пчелни кошери като сме въвели и термина „отводка“ докато в закона въведено понятието „пчелен рояк“ а в света се използва „пчелен пакет. И това за да се кандидатства за субсидии“, коментира той.

От Националния браншови съюз на пчеларите ще направят всичко възможно да не допуснат прехвърлянето на подобен архаичен апарат в стратегическия план, защото това ще доведе до неговия провал.

Причината за бързането от страна на народните представители да прокарат последните промени в закона за пчеларството са лобистки, а законопроектът не е „направен по съответните процесуални норми, уредени в закона за нормативните актове“, Това каза днес пред представители на медиите Сребрин Илиев от една от пчеларските организации- Националния браншови пчеларски съюз. От браншовата организация единствени са представили становище по подготвените промени в закона.

„От земеделското министерство си позволяват откровени заблуди, защото твърденията в законопроекта нямат нищо общо с постановление 704 за намаляване на административната тежест. Това, което твърди вносителят, че член 8 ал. 1 касае регистъра на собственост, а не толкова регистъра на стопанска дейност не е вярно освен това самата дума регистър въвежда в заблуждение, защото става дума за едно чисто и просто информиране на общината за наличието на определен пчелин на нейна територия. Ако даден пчелар не го направи обаче не носи никаква административна отговорност. Това е една обикновена информационна процедура“, поясни то и зададе въпроса: „Ако отпадне този член 8 алинея 1, и местната власт не знае, колко е броят и къде са разположени пчелните семейства, как тя ще си направи наредбата, с която се ограничава броя на пчелните семейства и това, къде да се разполагат те ?!

Създават се предпоставки да се развихри неконтролируемо разполагане на пчелни семейства

В закона обаче се оставя възможността кметствата на общини да водят регистри на подвижното пчеларство, което по думите му е нонсенс. „Премахваме най -ценното да се информират местните власти, защото както е известно например пчелни семейства не трябва да се разполагат до училища и обществени сгради. Според него с тези промени се създават предпоставки да се развихри неконтролируемо разполагане на пчелни семейства в общините. „Ние не сме срещу подобна промяна, а за това, отношенията между пчеларите и кметствата да се издигнат на ниво пчелар-община, и в отделна наредба да се уредят взаймоотношенията им касаещи собственост, разположение на пчелини, опазване на биоразнообразие културно наследство и прочие неща“, коментира Илиев.

„Нека да питаме сдружението на общините, те съгласни ли са да не знаят колко пчелни семейства има на териториите на общините. Все пак пчелите са особен вид животни. Имаме алергични и асматични хора и тези неща трябва да се регулират. Местната власт не и е безразлично как ще се опазва биоразнообразието и екосистемите на собствените им територии. Пчелите не са само и единствено за нуждите на земеделието, но и за биоразнообразието“, коментира още той.

Местните власти са изключени от контрола на пръсканията

:От години местните власти са императивно изключени от контрола на пръсканията и дори в момента, никой не им е дал прерогатив да извършват контролна дейност, което ние подкрепяме“, допълни по повод контрола на пръсканията Илиев. По думите му дефекти има и в системата за електронно оповестяване, където тепърва се очаква да „гърмят бомби защото там мълчаливо е бил въведен задължителен регистрационен режим, и този, който не се е регистрирал в нея, ако еюридическо лице, ще носи административна отговорност и ще плаща глоба между 5 и 10 хил. лева.

Друг проблем е свързан с упражняването на развъдната дейност, като у нас не съществува определение на понятието „асоциация“, и законът за пчеларството според него е създаден и се променя за да се нагоди към дейността на една развъдна асоциация, направена през 2003 година. „Защо например развъдната дейност да не се извършва от кооперации или търговски дружества, както е в Западна Европа?!“, недоумява Илиев. От Националната браншова пчеларска организация са направили запитване до агроведомството за броя на българските хибриди и линии пчелни майки.

По време на заседанието на ресорната парламентарна комисия днес беше отложено разглеждането и гласуването на промените, предвиждащи да отпадне регистрацията на пчелините в кметствата.

С промени в закона за пчеларството се предвижда да отпадне регистрацията на пчелините в кметствата и да остане само регистрацията им към агенцията по храните. Те ще бъдат разгледани и гласувани по време на заседанието на комисията по земеделие утре. Освен това с тях се въвежда дефиниция на понятието „временен пчелин“. В чл. 8 от Закона за пчеларството освен регистрацията на пчелините в съответните кметства, в ал. 5 се урежда и изискването за наличие на ограда, на която собственикът на постоянен пчелин поставя табелка с регистрационен номер на пчелина.

До момента по сега действащите нормативни разпоредби, пчеларите са длъжни от една страна до 15 дни след придобиване на пчелина да го регистрират в съответното кметство, от друга те са задължени да направят и регистрация в агенцията по храните съгласно член 137 от закона за ветеринарно-медицинската дейност.

За пореден път с писмо до аграрния министър Десислава Танева от Национална био асоциация искат промяна в политиката в сектора на производителите на плодове и зеленчуци. В него те настояват за „незабавно реформиране“ на политиката в сектора „в полза на земеделските стопани“.

В писмото си от организацията припомнят, че заради дългогодишна сага с източването на средствата по агроекологичните мерки, значителна част от биопроизводителите не са получили компенсации за периода на 2017-2019 година, като за основни виновници за това са посочени министерството и фонда, които „чрез нормативни промени“ през 2016 и 2017 година са въвели мерки ощетяващи биопроизводителите като сеитбообръщение, субсидиране на местообитания на гъски и други, прокарването на уж биологични проекти , с нарочно допускане на класирането на предприятия по мярката за инвестиции в земеделски стопанства (мярка 4.1.2 и за преработка на земеделска продукция (4.2).

Това според тях е довело до „липса на бюджет за реалните биопроизводители“ и до отказ за изпълнение от същите на агроекологични ангажименти поради лишаването им от компенсаторни плащания за споменатия тригодишен период от време. „Тъй като
същите останаха без компенсаторни плащания за 2017, 2018 и 2019г. Значителна част отстопанствата или фалираха или прекратиха прилагането на скъпоструващи
агроекологични мерки и преминаха отново към конвенционално земеделие“, казват още от браншовата организация, припомняйки целите на една от структуроопределящите мерки за биопроизводство, а именно мярка 11 от настоящия програмен период на селската програма.

Ето защо от Националната био асоциация предлагат промени в нормативната уредба, които да позволят създаване на устойчивост на биопроизводителите и даване на възможност за изпълнение на поетите агроекологични ангажименти и след края на петгодишния период. Оттам критикуват агроведомството, че с недалновидната си политика е позволило прахосването на средствата за агроекология, без да даде възможност на биопроизводителите за плавен преход от предишния период на ПРСР, когато изпълнявали ангажименти по мярка 214 към настоящия, когато трябва да изпълняват такива по мярка 11.

Разминавания в ортофотокартите водят до изкривявания на площите

Биопроизводителите алармират и за разминавания в ортофотокартите изготвяни от фонда на всеки три години, и направените такива в годината на поемане на агроекологичните ангажименти. „ Получават се географски изкривявания, които водят до „загуба“ на площи само по картинка, което води до санкциониране на земеделските стопани, без значение че реално площите са съществуващи и ги има на терен, пишт още те. Проблемът с разминаванията се очаква да се задълбочи и през кампанията през 2020 година с въвеждане на така наречения слой :нови биологични площи“, включващ всички парцели с всички биологични площи към 31.12.2019г. , но в т.н. слой парцела не се включва по неговата географска площ по БЗС, както е очертаван през годините, а по неговата географска площ, спрямо КВС – картата. Това би довело до парадокса площи които никога не са били очертавани за биологични, да се водят за такива в системата ИСАК, така и биологични площи, които са заявявани през годините винаги като биологични, вече да са конвенционални.

„За да могат да заявят парцелите си биологичните стопани бяха принудени да се
съобразят с т.нар. „слой нови биологични площи“, в противен случай, ако не го
сторят, заявленията за подпомагане влизат в т.нар. „фактическа грешка“ и не
могат да ги приключват. От друга страна бъдещата бомба идва в момента, когато
вече изместените парцели съобразно мярка 11 „Биоземеделие“, не покриват
критерия за изместване по мярка 10 „Агроекология и климат“. По този начин, се
получава следния абсурд : Съобразяваш се със слоя за мярка 11 „Биоземеделие“, но при изместване с повече от 10 %, ще търпиш санкции по мярка 10 „Агроекология и климат““, пишат в писмото си биопроизводителите и предлагат:

– Спешни нормативни промени в процента на припокриване по
агроекологичните мерки, като процента на припокриване да не е 90%, а 75%.
– Всички стопанства, които са спазили био ангажиментите си към 2020г., и
не са получили подпомагане през 2017, 2018 и 2019г, поради направените нормативни промени за „източване“ на био мерките – да получат дължимото им плащане.

Удължаване на схемата за подкрепа в инвестициите в материални активи

Заради трудностите, които изпитват биопроизводителите при намиране и отпускане на кредити във връзка с усложнената ситуация около кризата с коронавируса, заради влошените финансови показатели особено на биопроизводителите и липсата на ликвидност за поемане на нови задължения, те предлагат удължаване с шест месеца на вече одобрените проекти по схемата за държавна помощ за инвестиции в материални активи в земеделските стопанства, свързани с първичното производство на растениевъдна земеделска продукция, прилагана през 2019 и 2020 година.

Освен това след като ЕК одобри подпомагането на дребни и средни стопани да бъде повишено до 90% от стойността на одобрените разходи и това се прие от МЗХГ и ДФЗ по отношение на лозаро-винарския сектор, това да се приложи и за сектор „Плодове и зеленчуци“ по отношение на визираната държавна помощ.

„През месец септември 2020 г. Делегираният Регламент на ЕС позволи изменения с
цел преодоляване на смущенията на пазара на плодове и зеленчуци, както и в лозаровинарския сектор, породени от COVID – 19. Промените са за финансирането по мерки договорени до 15 октомври 2020 г. Това веднага се приложи за лозаро-винарския сектор като инвестиционното подпомагане стана 90%.“, припомнят биопроизводителите и настояват и подпомагането за инвестициите в сектор плодове и зеленчуци да бъде също 90% и намаляване на ДДС за плодове и зеленчуци на 9 или 5%.

Биопроизводителите се ощетяват заради липса на нови технологични карти по мярката за конпенсации при претърпени щети вследствие неблагоприятните климатични условия. Те припомнят за постигнати с агроведомството договорки за съставяне на технологични карти за биологичните култури. Те твърдят, че до момента „  не са налице технологични карти за биологичните култури, като по този начин
биологичното земеделско производство се ощетява с около 50 % от полагащата му се
компенсация по визираната държавна помощ, тъй като площите се третират като
конвенционални, което реално не отговаря на истината. „ Ето защо се предлага спешна промяна в схемата за държавна помощ срещу щети претърпени в резултат на неблагоприятни климатични условия и природни бедствия и допълването и с технологична таблица за разходите за биокултурите.

Освен това се предлага промяна в указанията на схемата на държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на земеделска продукция през 2021 година, така че да може още през януари следващата година фермерите да подават заявления по нея. Основната им обосновка за подобна промяна е липсата на друг механизъм освен очертаванията на площите по ИСАК, чрез който да се определят площите, които да се заявяват за подобна държавна подкрепа.

Друга схема по която се иска промяна е тази за отстъпка от акциза за горивата, където се иска диверзификация на конвенционалните и биологичните култури, тъй като при последните заради ограниченията за ползване на пестициди се налага ежеседмично механизирано окопаване на междуредията, дисковане или окосяване. „Така се получава значително разминаване с около 50 %, между нормативно определената разходна норма при една и съща култура в зависимост производствения цикъл на стопанството – конвенционален или биологичен.

Ако критикуваме агроведомството, че работи на тъмно то в тези времена на кризи и пандемия това в още по-голяма степен важи и за депутатите.

В последните седмици напълно едностранно без да се съобразяват с представителите на масмедиите от ресорната комисия по земеделие променят времето на провеждане на заседанията си, с което волно или неволно работят на тъмно без да се отразява резонно текущите законодателни промени.Така и ние губим представа какво и как се приема, още повече, че е твърде обичайна практика важни законови промени да се приемат през преходните и заключителни разпоредби на различни закони.

Очаква се скоро подобни промени в закона за собствениците и ползвателите на земеделски земи да се приемат през закона за виното.

Практически това се случи и сега, само че през закона за подпомагане на земеделските производители. Доколко подобна законодателна практика, която може да обърка и юристи, да не говорим за неспециалисти е правилна, не се наемаме да кажем.

„Не питате каквото трябва„, посрещна ни депутатът на опозицията Бюрхан Абазов. Как да питаш като си пропуснал първото четене на поредните промени в закона за подпомагане на земеделските производители впоследствие одобряването им на второ четене става анблок и както самите ние се убедихме прибързано и без нужните дискусии, в които да се чуе мнението на заинтересованите страни, в случай че не е представено на предходното заседание или в писмен вариант.

Сред редовите промени касаещи оптимизация на използваните бази от данни за идентификация се прокарват и промени свързани с доказването на правното основание за ползване на земеделските земи, което е основно изискване за достъп до субсидии. Ако до момента то се доказваше само с представяне на договор за наем или аренда на земеделските земи то

в бъдеще ще се иска ползвателите да са уредили взаимоотношенията си със собствениците и наемодателите представяйки документ за изплатени ренти и наеми.

Разшифровани промените касаещи правните основания означават, че от правни основания се изключват земеделски земи, за които ползвателят не е представил документ за внесен по банкова сметка в трикратен размер рентни плащания за земи, ползвани без правно основание (чл.34. ал.6), има неплатени задължения за масиви създадени по доброволни споразумения (чл.37.в) или неплатени задължения за мери, пасища и ливади (чл.37 ж от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Наистина си трябва не само четене между редове и алинеи, но и между поправки на поправките за да се разбере за какво става дума.

Подобно условие ако се официализира и в зала може да оплете и без това сложните поземлени отношения, които нито една власт вече толкова време не се наема да уреди нито с нов закон нито с нов кодекс за земята. Мотивът на предложилите подобно условие – защита на дребните земеделски производители, но в условията на криза в които живеем, и ударени отсушата земеделските производители и то точно малките с неясни перспективи за оцеляването си последно се замислят за платени наеми и ренти.

Бизнеслогиката изисква първо осигуряване на ресурс за новата кампания. А такъв повечето нямат. Резонен е въпросът дали сега е времето за подобни промени за утежняване доказването на правните основания за ползване на земеделските земи като условие за достъп до субсидии, и ако да, дали да не се приеме с някакъв гратисен период?! Така да се даде време на фермерите особено на тези пострадали от неблагоприятните климатични условия в Източна България да се напаснат на новата промяна. Да не вземе властта с подобна законова инициатива вместо да изпише вежди да избоде очите. Още повече, че могат да се създадат условия за неравнопоставеност между ползватели на земи решили да плащат ренти и наеми в пари и в натура тъй като последните едва ли могат да се отчетат за това колко литра олио или килограма брашно са дали например като рента. Дали допълнителното условие за доказване правата на ползване на земеделските земи ще се приеме и от депутатите в зала, ще се разбере много скоро. Особено като се има предвид скоростта на приемане на законодателните инициативи на управляващите от днес за вчера. Остава да му мислят земеделските производители.

Депутатите от ресорната земеделска комисия ще разгледат днес на първо четене законопроект за нов закон за виното и спиртните напитки. „Приемането на нов закон е породено от необходимостта да се гарантира провеждането на политиката в лозаро-винарския сектор и в областта на спиртните напитки. Тази промяна е свързана и с необходимостта от изпълнение на препоръки от страна Европейската комисия (ЕК) по отношение на конкретни разпоредби, които водят до разминавания между действащото право на Европейския съюз (ЕС) и действащия Закон за виното и спиртните напитки“, се казва в мотивите към внесения от МС законопроект.

В него са включени текстове, свързани със въведената от европейски регламент от 2013 година система за организация на пазарите на селскостопанска продукция. С тази система се цели ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения посредством предпазен механизъм, основан на задължение за ежегодно предоставяне на разрешения за нови насаждения в размер до 1% от засадените с лозя площи към 31 юли на предходната година. Целта на въведения механизъм е запазване на качеството и авторитета на вината, произведени в ЕС.

„Периодът на действие на разрешителния режим за лозови насаждения в ес е от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2030 г., като правилата за прилагането му са изготвени така, че да осигурят прозрачна, справедлива и навременно функционираща система, адаптирана към нуждите на лозаро-винарския сектор“, пише още в мотивите към законопроекта.

С приемането на новия закон се очаква да се гарантира безпрепятственото провеждане на политиката в лозаро-винарския сектор, производственият потенциал и контролът по спазването й, както и в областта на спиртните напитки. Продуктите от лозаро-винарския сектор следва да се произвеждат в съответствие с определени правила относно енологичните практики и ограничения, които да гарантират общественото здраве и очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи.

С приемането на новия за кон се цели:

1. Възвръщане на традиционни пазари на вино и установяване на нови в рамките на единния пазар на ЕС и по света;

2. Създаване на ясни, прости и ефикасни правила, осигуряващи баланс между търсенето и предлагането в лозаро-винарския сектор;

3. Ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения;

4. Актуализиране на методите за лабораторни анализи;

5. Предотвратяване на нелоялни практики, постигане на прозрачност и конкуренция на пазара при производството на спиртни напитки, гроздо- и винопроизводството.

законопроекта са уредени условията и редът за издаване на разрешения за засаждане на нови насаждения и за презасаждане на територията на страната. Разписани са и разпоредби, свързани с прилагането на национално ниво на преходния режим за преобразуване на права за засаждане и презасаждане в разрешения за засаждане на нови насаждения. Определени са и хипотезите, в които не се изисква издаването на разрешения за лозови насаждения – засаждането или презасаждането на площи, предназначени за експериментални цели; отглеждане на лозов посадъчен материал, от който се произвежда вино или лозаро-винарски продукти, предназначени за консумация само в домакинството на производителя, или от организации, произвеждащи вино само за вътрешна консумация; при презасаждане от производител, на когото са отчуждени имоти за държавна или общинска нужда, които са били засадени с лозя.

Европейската комисия предлага да се отложи с една година влизането в сила на новия регламент за биопроизводството за 1 януари 2022 година, информира AGPress.eu..

Брюксел подготвя нови инициативи за биоземеделието като стартира обществено обсъждане относно бъдещия план на биопроизводството. “Този сектор ще играе важна роля за постигането на амбициите за европейска зелена сделка и за постигане на целите, заложени в стратегиите „От фермата до масата“ и за биологичното разнообразие. За ЕК е приоритет да гарантира, че секторът на биологичното земеделие разполага с подходящите инструменти, както и добре функционираща и съгласувана правна рамка, която е от ключово значение за постигане на целта 25% от земеделските земи, да бъдат предназначени за биологично земеделие. Въпреки че новият биологичен регламент предоставя солидна основа, вторичното законодателство, което все още предстои да бъде прието, трябва да бъде еднакво устойчиво”, се казва в съобщението.

Според комисаря по земеделие ЯнушВойчеховски се очаква биоземеделието да играе ключова роля в прехода към по-устойчива хранителна система и по-добра защита на биоразнообразието. Ето защо ЕК ще подкрепи биологичния сектор за постигане на поставената цел- до 2030 година 25% от площите да са за биоземеделие чрез приемане на съответната правна рамка.

Започналата публична консултация има за цел да събере обратна информация за проекта на план от граждани, национални органи и съответните заинтересовани страни. Въпросникът ще бъде онлайн за период от 12 седмици, до 27 ноември.

Въпросникът може да бъде попълнен тук

За 2021 г. Комисията планира да отпусне специфичен бюджет от 40 милиона евро за биологично земеделие съгласно политиката за насърчаване. Този бюджет ще съфинансира промоционални действия и информационни кампании за биологичния сектор на ЕС, повишаване на осведомеността относно неговите качества и ]e e насочен към стимулиране на търсенето.

о време на вчерашната пресконференция на земеделския министър Десислава Танева стана ясно, че така дълготоочкваното въвеждане на по-ниска ставка на ДДС за производителите на плодове и зеленчуци ще продължи да е в сферата на пожеланията, и засега си остава мираж за сектора. Болезнената тема беше повдигната от Мариана Милтенова, председател на браншовата организация на градинарите, която припомни колко дълго производителите на плодове и зеленчуци се опитват да се направят облекчения в данъчната политика спрямо производителите на плодове и зеленчуци. „Поставихме още веднъж въпроса за ДДС, защото той е изключително тежък за сектор плодове и зеленчуци. На този етап ни беше отговорено, че няма как да се намали този данък“, каза вчера Милтенова. Според нея производителите на плодове и зеленчуци са получили уверение от земеделския министър Десислава Танева за рестарт на процедурата за въвеждане на обратно начисляване на ДДС. „Ние сме поставени в неравностойно положение спрямо държави като Румъния и Германия“, допълни още тя. По думите и намаляването на ДДС на 9% каквото е общоприетото схващане освен че ще засили конкурентноспособността на сектора, ще има благотворен ефект и върху здравната система и би намалило разходите за здравеопазване, тъй като повишената консумация на плодове и зеленчуци ще доведе и до повишаване на имунитета, а с това и на здравния статус на хората.

От бранша са поставили и въпроси свързани с високите наказания за биопроизводители наложени им поради промени в нормативните документи и без да имат конкретна вина, които ги поставят пред опасността от фалит. Друг тежък въпрос, който през тези горещи за властта дни е бил поставен, е за работната ръка, като Милтенова изрази надеждата си, че от октомври и за производителите на плодове и зеленчуци ще може да се прилага мярката 60 на 40.

концептуално

Земеделският министър Десислава Танева призна на пресконференция днес че никой от Патриотичния съюз не е потърсил консултация или позиция от аграрното ведомство по отношение на идеята за въвеждане на поземлен данък. Танева заяви че поземлените отношения не могат да се решават на парче, а е необходимо цялостно решение, каквото се е целяло и с готовия, но стоящ на трупчета поземлен кодекс. „Ние не сме предложили този законопроект, и няма как да имаме оценка за неговото въздействие. Смятаме, че темата със земеделските отношения не може да се решава на парче“, каза още Танева. Тя припомни, че по подготвения поземлен кодекс не е било постигнато съгласие единствено с асоциацията на собствениците на земеделска земя, и че ведомството ще се съобрази с позицията на бранша в момента.

С приетите вчера промени в закона за ветеринарно-медицинската дейност депутатите одобриха и предложението да отпадне изискването за заварените животновъдни обекти при регистрацията им да са узаконени по ЗУТ.

„Нашето предложение е тази препратка да отпадне, като останат само ветеринарните и животновъдни изисквания“, каза пред представители на медиите един от вносителите, депутатът Бюрхан Абазов. „У нас има един проблем, че 80% от фермите, оборите и животновъдните обекти са без строителни книжа. Дори бившите ТКЗС-та или онези животовъдни обекти, купени някога с копюрите нямат документи за строителство, камо ли животновъдите, които са си направили една кошарка през лятото“, каза още той. Животновъдите ще трябва да представят  само копие на документ за собственост или друг документ , с който да доказват правото си на ползване.За да могат да кандидатстват по инвестиционната мярка 4.1 обаче, по думите му трябва да отпадне въпросната препратка към ЗУТ и от условията за кандидатстване Очаква се промените в закона да минат до края на седмицата и през зала.

Депутатите от земеделската комисия приеха вчера на първо четене промени в закона за защита на растенията. „Измененията целят хармонизирането му с три европейски регламента, които се отнасят до мерки за защита от вредителите, официалния контрол и въвеждане на хармонизирани показатели за риска както и промени свързани с административно-наказателните разпоредби касаещи опазване здравето на растенията“, каза пред депутатите заместник министърът на земеделието Янко Иванов, изброявайки мотивите за налаганите промени.

С приемането на тези промени по думите му се установява нов ред за превенция, откриване и унищожаване на вредители на един по-ранен етап. Това е и идеята на приетия през 2016 година европейски регламент 2031. „Целта е да се създаде една обща европейска рамка за действие за постигане на по-устойчива употреба на пестицидите и намаляване на рисковете от въздействието им върху здравето на хората и околната среда, и насърчаване внедряването и употребата на интегрирано управление на борбата с вредителите. Досега показателите за оценка от употребата на пестициди се определяха на национално ниво, така че с тези промени ще се постигне пълно хармонизиране на нашето и европейско законодателство“, поясни още Иванов.

По време на дискусията по законопроекта стана ясно, че с промените се предлага отпадане на създаването на регистър от БАБХ на заявените за разрешаване продукти за растителна защита. „На ниво ЕС няма хармонизирани процедури за одобряване на препаратите за растителна защита, и освен това у нас няма национална система за одобрение на препаратите, и ние не знаем дали припознаваме одобрените препарати от други европейски страни“, заяви Светла Бъчварова. :Това което предлагаме да отпадне е регистъра на заявените за разрешаване продукти, разясни зам. директорът на БАБХ Николай Роснев, като уточни, че това не означава да отпадне регистъра на разрешените продукти за растителна защита. Освен това с промените в закона се предвижда завишаване санкциите за неправомерно използване на препарати за растителна защита.

До 7 август 2021 г. всички заинтересувани страни могат да се включат в обществено обсъждане с идеи и предложения по новото законодателство, касаещо употребата на пестицидите. Това съобщава Ag Press.wu.

Вчера Европейската комисия публикува пътна карта за оценка на законодателството на ЕС относно устойчивото използване на пестициди и оценка на въздействието от началото на възможното преразглеждане на това законодателство. Тази инициатива е едно от амбициозните действия по отношение на пестицидите, обявени от стратегията „Farm to Fork“ и отговаря на ангажимента на ЕС „Зелена сделка“ за намаляване на използването и риска от химически пестициди.

Народното събрание прие на второ четене закона за управление на агрохранителната верига, информират от аграрното ведомство. Целта е да се гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите. Чрез новия закон ще се премахнат различията в регулаторната уредба и регистрационните режими на търговските обекти.

Законопроектът установява единна законодателна рамка, и регламентира конкретно компетентните органи, които провеждат политиката и контрола върху елементите на агрохранителната верига и органът, извършващ оценката на риска по агрохранителната верига.

В Закона са разписани условията и редът за разработване и изпълнение на Многогодишен национален план за контрол и определяне на национални референтни лаборатории за целите на официалния контрол и вземането на проби по агрохранителната верига.

Има ли нужда от закон за браншовите органиэации? На този въпрос се опитаха да отговорят в дискусия вчера  представители на някои от най-големите организации на производители и преработватели.  След нея стана ясно, че нугдата е безспорна, но с някои нюанси- част от производителите се страхуват от задължително членство в подобен съюз или камара, а някои преработеатели не искаг да са в общ кюп. “ Несъмнено има нужда от подобан закон, и членството в някаква обща браншова организация трябва да е задължителен, защото само така може да се осъществи ефективен контрол“ , каза пред медиите Кирил Вътев от месопреработвателите.

Според него една браншова камара или съюз може да натрупа нужния и капацитет за осъществяеане на този контрол, след като получи съответните права. Вътев даде пример с Австлия, където членствоно в стопанските камари и браншови организации е задължително, и таксата се формира от промииот платеното ДДС и от промили от здравните и социално осигуровки.

Според Мариана Кукушева дискусията не е била актуавна, защото се е обсъждал вече отхвърлензакон, но  формата за сдружаване, която се търси – земеделска камара на производителите е крайно необходима. . Не е отчетен фактът обаче, че нейното създаване ще означава автоматично членство на всички заети в бранша, най-малкото защото тя ще води регистър на своите членове, и ще ги запознава с различните политики. “ Ние от преработвателите сме против създаване на нова форма на сдружение, защото нашето място и роля са уредени в закона за храните. В новия проектозакон също е описано детайлно, кои организации ще участват консултативния орган към министерството“, каза Кукушева. Според Димитър Зоров има нужда от обща браншова органиэация на производителите на суровини, не само за да се защитават интересите на национално, но и на международно ниво и да се спре политиката а на „разделяй и владей“.

Депутатите от земеделската комисия окончателно приеха вчера  решение за отлагане разглеждането на новия закон за земята като официалният  мотив е очакваната нова ОСП,а неофициалният- прекалено многото критики от страна на различни браншови организации,като дори вчера от асоциацията на собствениците на земеделска земя отново повториха някои от аргументите си срещу закона.

Основният мотив за отлагането е, че „подготовката за новия програмен период на ОСП изисква разглеждане на националното законодателство с цел съобразяването му с целите на новата европейска аграрна политика”. Срещу отлагането на разглеждането на фундаменталния  закон, който трябва да урегулирапоземлените отношения у нас се обявиха депутатите от патриотичния съюз. „Не виждам защо бягаме от отговорност да уредим едни поземлени отношения, чакани толкова дълго от бранша. Ако са нужни промени, да ги направим в съществуващите  закони, но ние не ги правим, защото се чака този закон. Ако трябва да се гласува и да не се приема такъв закон, иначе няма смисъл, защото ще чакаме новото ОСП или третото пришествие”, каза Александър  Сабанов.

„Известно ни е, че има над един милион собственици и ползватели на земеделски земи, и държавата полага всички усилия да гарантира правилното и устойчиво използване на земеделската земя. С последния проект на закон се опитахме да защитим  интереса на собствениците с въвеждане на максимални дати за договори за аренда, но въпреки това получихме становища  от заинтересовани лица, че непрекъснатото отлагане на закона с по шест месеца не се приема. Освен това браншът има забележки спрямо някои текстове”, каза зам. министър Виргиния Кръстева.

„Ние от асоциацията на собствениците на земеделски земи имаме няколко забележки които сме изложили в мотивите си до министерството. Първата, е че предлаганият проект не отговаря на причините за решението на НС за промяна на поземленото законодателство. Освен това когато се изготвя нов закон, се отменят съществуващи закони само ако има съществeни промени, но предлаганият законопроект не отговаря на тези изисквания, защото запазва сегашното положение на урегулиране на поземлените отношения”, каза Мирослав Каракашев  о БАСЗЗ. Според него аргументът за ограничаване на срока на договорите за аренда не е сериозен, защото не се решават проблемите с фалшивите договори и не се спазва  правото на собственост. „Ако досега собствените са били лъгани с договори до 50 години, сега се предлага, те да са лъжат с договори за 10 години”, допълни той.

Според проф. Светла Бъчварова може да се обсъжда вариант и за създаване на два закона, единият уреждащ правата на собствениците и другият за правата на ползвателите на земеделска земя. „С промените в закона през последните десет години се загуби ролята на собствениците на земеделска земя, като се акцентира  върху стопанисването на земята”каза тя . По думите и е нужно едно по-високо ниво на законодателство, което да създаде регулации в поземлените отношения.

Така дълго чаканият закон за розата зацикли вчера на второ четене в комисията по земеделие, въпреки че заинтересованите страни изразиха съгласие с предложените текстове. Разнопосочни мнения обаче предизвика още член 2 алинея 2, в която се казва, че държавната политика по отглеждане и индентификация на насажденията с маслодайна роза се определя от министъра на земеделието. От страна на производителите поискаха да не се включва индентификацията на насажденията с рози с аргуммента, че агроведомството няма нужния материален и човешки ресурс за това. Депутатът Светла Бъчварова пък предложи в текста да се прибави и думата „подпомагане’, което да гарантира, че в бъдеще розопроизводителите ще получават и държавна подкрепа. В хода на дебатите бяха припомнени и исканията на производителите за подпомагане на площ, което да се въведе най-вероятно след 2021 г. В крайна сметка залутани в юридически и политически обяснения, депутатите приеха да се спре разглеждането на закона на второ четене, и следващата седмица да се свика нова среща на работната група, която да изглади различията по текстовете на проектозакона.

Земеделският министър Десислава Танева обсъжда с неправителствения сектор законодателни промени, които предвиждат всяко село да има сключен договор с ветеринарен лекар, съобщава БНР . Това  е съобщила Танева по време на среща със студенти във В Търново. Предвижда се  населените места да  сключват договорите с ветеринарните лекари през Областните дирекции за безопасност на храните, а целта е повишаване на контрола: Предложенията за промени в закона за ветеринарна медицина предстои да бъдат публикувани за обществено обсъждане на 4 ноември.

Чрез промени в преходните и заключителни разпоредби на закона за тютюна, депутатите от земеделската комисия приеха промени в закона за търговия с нефт и нефтопродукти, като удължиха срока за регистрация на търговците  от три на шест месеца. Предложението за това дойде от депутата Валери симеонов, с аргументите, че след обществено обсъждане със заинтересованите страни е било прието решение за удължаване на този срок, който изтича  края на октомври. Поради това, че парламента излиза в почивка заради предстоящите местни избори, и предвидената промяна в закона за търговия с горива  не може да бъде разгледана  по комисии в оставащото време, се прие тази промяна. Срещу нея се обявиха от асоциацията на търговците с петролни продукти, които смятат, че подобна деликатна промяна не трябва да се приема точно сега и през закона за тютюна, и прогнозираха, че това няма да е последната промяна в срока за регистрация.

Що се отнася до закона за тютюна, беше направена промяна свързана със срока за издаване на разрешително за изкупуването на тютюн, който беше определен на 4 години. Освен това при условие, че вносителите на тютюневи изделия искат да представят ново тютюново изделие на пазара, ще са длъжни да уведомяват шест месеца преди това министерството на икономиката. Бяха направени и  промени в съдържанието на публичния регистър на тютюневите изделия. Института по тютюна ще може да предлага на икономическото ведомство да забрани пускането на пазара на тютюневи продукти, съдържащи добавки, които в момента на консумация  увеличаващи съществено токсичния ефект.

Депутатите приеха днес промените в закона за лова, съобщи БНР. Така министърът  на земеделието вече ще има възможност да променя сроковете за ловуване, както и да забранява или ограничава отстрелването на някои видове дивеч. Измененията са свързани с мерките срещу разпространението на африканската чума по свинете.

Промените в закона за лова, внесени от Александър Сабанов от „Обединени патриоти“, предвиждат, в случай на епизоотия, земеделският министър да може със заповед да ограничава или да забранява някои видове дивеч, да прилага санитарен обстрел на диви животни и да променя сроковете за ловуване на дива свиня.

Бенефициерите по проекти от Програмата за развитие на селските райони няма да могат да обжалват по административен ред на предварителен  етап ранкинга на проектите по съответните мерки.Подобно предложение направи в рамките на обсъжданията на промените в закона за подпомагане на земеделските производители проф. Светла бъчварова, но то беше отхвърлено от депутатите в земеделската комисия. Мотивите и бяха свързани с това, че по сегашната процедура, бенефициерите имат право да обжалват ранкинга на проектите едва след публикуването му в срок от два месеца, което често тече доста бавно и не дава възможност при удовлетворяван на жалбата за включване на проектите в по-късен  етап.

От МЗХГ се аргументираха срещу подобно предложение че това ще доведе до забавяния, тъй като ще трябва да се изчака освен евентуални обжалвания по съдебен ред и такива по административен ред. Депутатите приеха на второ четене промените в закона за подпомагане на земеделските производители, касаещи методиката за определяне на санкции по отношение на некоректните бенефициери. Предстои утре гледането им в зала.

След малко повече от час дебати, депутатите от земеделската комисия не успяха да постигнат консенсус и да приемат на първо четене дълго чакания законопроект, който трябва да промени модела на защита на земеделските площи от градушки и други неблагоприятни климатични последици. Част от тях се обявиха срещу прибързаното разглеждане на закона, без да са прецезирани отделните текстове и да са взети предвид бележките на земеделския бранш.  Наличието на все повече и по-чести климатични промени беше един от основните мотиви на аграрното ведомство за предложения проектозакон, но депутатите не се съгласиха с така предложения модел, предвиждащ създаването на предприятие, което ще се ръководи почти изцяло само от държавата, и което ще управлява основно частни парични потоци, имайки предвид това, че след отказа на застрахователите да се включат в схемата, основната тежест за финансирането на превенцията срещу градушките  трябваше да поемат земеделските производители.

Да се изгради системата и тогава да се иска такса

„Не съм против това да се уреди защитата на цялата ни  територия срещу градушките, но първо трябва да се изгради системата, и тогава да се иска такса за услугата която се предлага. Това е все едно от енергоразпределителното  дружество да искат пари от жителите на едно село за да изградят електропреносната мрежа . Таксата  беше повишена от 0,5 на 0,75 лева след като застрахователите се отказаха да се включат в схемата”, каза депутатът Бюрхан Абазов. Според него трябва да се прегледат и обмислят всички способи за защита на обработваемите площи и да се изберат най-добрите модели. Той поясни, че освен застрахователите, общините също са отказали да се включат в схемата за противоградова защита. Така се оказва според него, че „селяните ще плащат противоградовата защита на гражданите”. Освен това историята по думите му е доказала, че държавното предприятие като форма на управление и то дори не на публични, а на частни финанси не е най-успешната. Абазов даде пример със страни като Гърция и Франция, където има възможност за изграждане на локални системи за защита от градушките, нещо което в предложения от министерството законопроект, който е вкаран в ресорната комисия само ден след като е минал през министерския съвет, не е залегнало като опция. „Бързането с приемането на подобен закон, чрез който държавата управлява 15-20 млн. лева на фермерите е чувствителна тема, и текстовете трябва да се прецезират много добре. Иначе съм за това противоградовата защита да обхване цялата територия на страната, защото опасността и щетите от климатичните изменения са много големи, и ние ставаме свидетели на тях ежедневно”, допълни още Абазов.

Законопроект със „съществени недостатъци” според част от бранша

Резерви спрямо предложения от министерството на земеделието законопроект изразиха  от асоциацията на зърнопроизводителите, като според Александра Гинева той съдържал „съществени недостатъци като липса на разписани гаранции за качествено изпълнение на дейността на държавното предприятие”.  Освен това се предвижда прилагане на способи за защита от градушките с различна ефективност, което ще доведе до неравнопоставеност на земеделските производители, чиито площи са защитени от ракетния и от самолетния способ. В позицията на браншовата организация се казва, че е „налице сериозен дисбаланс между задълженията  и правата на заинтересованите страни”, предвид това, че като такава не са включени общините, въпреки че се предвижда защитата да обхване и урбанизирани територии. Не е маловажен и фактът според нея, че в управителния орган на бъдещото държавно предприятие липсва пропорционално представяне на различните страни, като за фермерите се предвижда да участва само един представител.

Превенцията срещу градушки на 100% ще защити продукция на стойност 300 млн. лева годишно

Според  аграрното  ведомство  щетите върху незащитените от градушки площи възлизат на около 53% годишно, като за периода 2013-2014 година този дял е достигнал до 75%. Законопроектът предвижда защитата от градушки да обхване 90 млн. декара от които  36,6 млн. декара обработваема земя, като ракетния способ ще трябва да се прилага върху 22 млн. декара от нея. „Ползите от разширяването на превенцията срещу градушките за аграрния сектор са свързани с намаляване на разходите на държавата за борба с градушките. Защитената продукция се предвижда да възлиза годишно на около 300 млн. лева”, каза заместник аграрния министър Янко Иванов. Той допълни по-късно, че според икономическите разчети на министерството финансовата тежест е евентуалното ново предприятие, чиито годишен бюджет се определя на 28 млн. лева се предвижда да се раздели така- 20 млн. лева да идват от фермерите, и 8 млн. лева от държавата. От земеделското министерство заявиха, че са направили проучване сред фермерите, според което 2/3 от тях са били за въвеждане на пълна противоградова защита.  „Тъй като сме ги разделили по размера на стопанствата, при малките положително отношение имат между 80-90%  от земеделските производители, а при големите около 50%”, уточни Атанас Кацарчев, началник на кабинета на аграрния министър.

В „Държавен вестник” днес бяха обнародвани три наредби касаещи земеделските производители  поели агроекологични ангажименти или чиито стопанства се намират в райони с природни ограничения, определящи размера на субсидиите по съответните мерки от ПРСР за 2019 г.

За площи в в преход към  биологично земеделие заявени за подпомагане до началото на 2018 година субсидията  която може да се получи по мярка 11 ще е 284 евро за хектар, а за такива заявени след 1 януари 2018 година- 282 евро за хектар. За вече сертифицираните стопанства помощтта ще е 166 евро за хектар, за заявените преди 1.01.2018 г. площи и 166 евро/ха за тези, заявени след тази дата.

В наредбата за прилагане на мярката за агроекология също се определят нива на подпомагане спрямо срковете на заявените за това площи- до 1.01.2018 година е определено до  278 евро/ха, а след тази дата- 247 евро/ха за мерки свързани с опазването на Царския орел и Египетския лешояд, и 40 съответно 36 евро/ха за прилагане на противоерозионни мерки.

В наредбата за прилагане на мярката за необлагодетелстваните райони  се определя компенсаторно плащане на хектар допустима площ за райони, засегнати от значителни рприродни ограничения за кампанията през 2019 година от  30 евро на хектар.