За едни приемането на текстовете с които се цели държавата да поеме членския внос в Copa и Cogeca са прибързани, за други лобистки
Разногласия в парламентарната комисия
Един от текстовете на законопроектите разгледан по време на вчерашното заседание на парламентарната ресорна комисия , който се отнася до възможността държавата да поеме таксата на организациите, членки в COPA и Cogeca предизвика както реакции от страна на депутатите така и от страна на бранша.
Рисковете според министър Пламен Абровски
Сред спорните пунктове в текста се оказа още първия параграф, който според земеделския министър Пламен Абровски „позволява държавата да поема таксите на всяка една организация“, докато ако с приеме плащането на таксата да е във вид на държавна помощ, то това би затворило вратите на браншовите организации, които на по-късен етап биха решили да станат членове на най-голямата в Европа фермерска лобистка организация.
Срещу начина на поемане на таксата в Copa и Cogeca се обявиха от ДБ, като предложиха спорните текстове в това число и въпросния параграф 1 да бъдат изчистени на работна група между първо и второ четене.
Позицията на БКПЗ: Липса на контрол и представителност
„Ние подкрепяме текстовете за взаимоспомагателния фонд и тези за създаване на регистъра на оранжериите и трайните насаждения. Обезпокоени сме по темата за плащането на таксата на браншовите организации в Copa и Cogeca. Държавната подкрепа е принципно е подкрепена от нас, но не подкрепяме начина, по който се залага тази подкрепа. Държавата трябва да е наясно, че който плаща, той трябва да поръчва музиката. Ако държавата плаща членския внос, трябва да е наясно, че членуващите в организацията браншови организации наистина представят интересите на производителите. Освен това в предложения законопроект няма никакви текстове относно контрола на плащането тази вноска.“, заяви Светлана Орманова от БКПЗ.
Условието да се приеме законов текст според нея, който да третира плащането на членството на организациите в Copa и Cogeca е да се приеме закон за браншовите организации със завишени критерии за представителност. Тя даде пример с някои бранвшове, като розопроизводители и оризопроизводители, които в момента нямат представителство в двете организации, които сега са членки на Copa и Cogeca.
Ето защо от БКПЗ предложиха да се изчака с приемане на закон за браншовите организации, преди да се поема каквато и да е членска такса за членство в Copa и Cogeca.
Опасения за конфликт на интереси и лобизъм
От Националния съюз на кооперациите определиха текста като „лобистки“, който идва да реши плащането на едни 190 хил. евро на сега членуващите в Copa и Cogeca организации. Според тях има известни съмнения за конфликт на интереси при приемане на този текст, чрез който се оказва индиректен натиск върху членовете на Copa и Cogeca да подкрепят позициите на държавата.
Според тях една от организациите, членки на Copa и Cogeca създадена през 2022 година, вече е фалирала. Наличието на изискване за членство в нея да се изисква мнението на вече приети членки според становището на съюза на кооперациите може да доведе до доминация и разделение на браншовите организации на група А и група Б.
Недоволство и сред преработвателите
От страна на преработвателите също поискаха закон за браншовите организации преди да се поеме държавен ангажимент за плащане на членския внос в Copa и Cogeca, както и да се помисли и за преработвателните организации и членството им в не по-малко реномирани организации като Европейската асоциация на млекопреработвателите, която се явява сериозен партньор на ГД „Земеделие“ към ЕК.
лия Проданов, председателл на БАК и НАЗ определи дискусията по темата за Copa и Cogeca като „срамна“ и „трагична“. . По думите му част от депутатите са длъжници за липсата до сега на закон за браншовите организации, и гласуването на текстовете за държавна подкрепа на членството в Copa и Cogeca трябва да бъдат пречупени през него.
„Ние го чакаме вече 20 години и няма да се съгласим отново само на обещания, зашото нямаме притеснения от подобен закон. Мисленето че трябва да си пречим вече е отживелица благодарение на смяната на поколенията. Ние нямаме притеснения за бъдещето на членството на БАК в Copa и Cogeca, а що се отнася до контрола на държавата на позициите на представителите ни в тази европейска организация е невъзможно поради това, че в нея водещи принципи са тези на демократичността“, заяви Проданов.
Ето какво каза и Десислава Танева в профила си във Фейсбук
Днес на извънредно заседание в Комисия по земеделие и храни, на първо четене, беше приет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, с който с колеги от ГЕРБ-СДС предлагаме промени в подкрепа на българското земеделие.
Основните акценти в законопроекта са:
Създаване на цифров регистър на трайните насаждения и оранжериите: Целта е да има актуална и достоверна информация за площите, което ще улесни както контрола, така и отпускането на подпомагането.Изграждане на Взаимоспомагателен фонд за управление на риска в земеделието, чрез който земеделските производители да получават по-бърза финансова помощ при настъпили щети. Сегашните механизми за обезщетяване не са достатъчни и не осигуряват навременна подкрепа.по-добра подготовка за прилагането на европейските механизми за подкрепа, включително Социалния фонд за климата;по-модерно, прозрачно и ефективно администриране на подпомагането.
С този законопроект правим още една важна стъпка към по-конкурентоспособно, устойчиво и модерно българско земеделие.
Защото силното земеделие означава силни региони, сигурни доходи за производителите и качествена българска храна на трапезата ни. Българските земеделски производители имат нужда не само от финансова подкрепа, а и от ясни правила, по-малко административна тежест и работещи механизми за защита при кризи
Последвайте ни в Google News
