Разпространение:
Лисичата опашка /Alopecurus pratensis/ произхожда от Европа и Азия, но вида е станал натурализиран в много области извън неговия естествен ареал, включително Австралия и Северна Америка. Растението се среща на пасища. Предпочина неутрална, влажна (но не подгизнала) и плодородна почва. Рядко се среща на силна светлина и суха почва.
Описание:
Alopecurus pratensis, известен като лисича опашка, житна трева или ливадна класица, е многогодишно тревисто растение, принадлежащи към сем. Poaceae.
Цъфтежът продължава от април до юни, което прави лисичата опашка една от най – ранните треви. Тя може да достигне височина от около 110 см. Стъблото е изправено, гладко и цилиндрично. Листата са гладки с широчина около 5 мм. Ливадната лисича опашка има цилиндрично съцветие с широчина около 5-10 мм и дължина около 4-6 см.
Лисичата опашка лесно може да се обърка с други растения – блатна лисича опашка (Alopecurus geniculatus), черна трева (А. myosuroides) и тимотейка (Phleum pratense). Тимотейката цъфти от юни до август. Съцветието е образувано от голям брой много нагъсто разположени групи от отделни класчета, дръжките на които са сраснали с главната му ос. Класчетата й (заедно с осилите не са по-дълги от 3,5 мм) са силно сплеснати и са обхванати от две плеви, които са с широко отрязан връх, изведнъж източен в косо изправен осил и със силно изпъкнал гръбен ръб (кил), гъсто покрит с дълги реснички. Всяко класче съдържа само по един цвят, обхванат от две безосилести плевици, които са два пъти по-къси от плевите.
Интересни факти:
Лисичата опашка се развива бързо на тъмни и влажни места. Поради тази причина може да доведе до сериозни аварии във водоснабдителната мрежа. Такива случаи има често се наблюдават в община Стралджа. Село Маленово, например, е било на воден режим в продължение на 10 години, докато не била открита причината за малкия дебит на водопровода, а именно благоприятните условия за развитието на кореновата система на растението.
Лисичата опашка може да причини проблеми и при животните. Например при кучетата, при вдишване преминават през вътрешността на носа на кучето към мозъка му. Могат да проникнат през кожата или да се вдишат, което може да доведе до перфорация на черния дроб.
Забилите се осили на лисичите опашки предизвикват абсцеси, подуване, болка или дори смърт.
