Съвети

Правила за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници

Правила свързани с Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

четения

Правилата за добра земеделска практика са разработени в изпълнение на изискванията на  Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и продоволствието(обн., ДВ, бр.27 от 11.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г.).

Сейф от БАСФ

Правилата за добра земеделска практика се прилагат доброволно от земеделските стопани.

 

 ЧАСТ ПЪРВА :

УПОТРЕБА НА АЗОТСЪДЪРЖАЩИ ТОРОВЕ

 

  1. Да не се внасят азотни торове и оборски тор в периода между 1 ноември и 31 януари.
  2. На свободни площи и площи, заети с трайни култури, да не се тори с азотсъдържащи торове до 15 февруари.
  3. При създаване на нови овощни насаждения, по изключение се допуска внасяне на оборски тор до 15 ноември.
  4. Да не се внася пресен оборски тор. Твърдият оборски тор да се съхранява най-малко 6 месеца преди внасянето му. Течният оборски тор да се съхранява поне 4 месеца, преди да бъде внесен.
  5. Оборският тор да се внася непосредствено преди основната обработката на почвата (есен и пролет), във връзка с  подготовката за засяване или засаждане на културите.
  6. За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата, при всички култури, с изключение на някои интензивни култури (зеленчуци, поливна царевица), количеството внесени азотни съединения от органичен тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
  7. При внасяне на повече от 12 кг активно вещество минераленазот на декар с торовете, торовата норма да се разделя на две –  до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а разликата от нормата да се оставя за подхранване.
  8. На почви с лек механичен състав (песъчливи почви) азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долнитепочвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
  9. При внасяне на азотсъдържащи торове на терени без наличие на растителна покривка, да се извършва незабавно заравяне чрез култивиране, фрeзоване, дисковане, заораване

      и други.

  1. Да се поддържат изправни резервоарите, цистерните и тръбопроводите при използване на течни торове за предотвратяване на течове.
  2. При авиационно разпръскване на минералните торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
  3. На равнинни терени, да не се тори с азотсъдържащи торове на напълно замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка, с дебелина по-голяма от 5-6 см. Само по изключение да се прибягва до торене с азотсъдържащи торове на частично замръзнала почва.
  4. Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена.
  5. Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
  6. При равнинни терени да не се използват азотосъдържащи торове край водни басейни на разстояние, по-малко от5 м.
  7. При равнинни терени, когато се извършва шербетуване (поливка с разтворен във вода оборски тор) на зеленчукови и други култури, разстоянието до водни басейни да бъде не по-малко от 5 м. В случаите на използване на течната фракция на оборския тор на равнинни терени, отстоянието до водните басейни да не е по-малко от 10 м.
  8. Върху терени с наклон над 6о да не се внасят азотсъдържащи торове на изцяло или частично замръзнала почва и на почва, покрита изцяло или отчасти със снежна покривка.
  9. При внасяне на азотсъдържащи торове върху терени с наклон над 6о, азотната норма да се разделя на части, за да се предотврати изнасянето на хранителни вещества по склона. До 1/3 от норматада се внасят предсеитбено или преди засаждането, а остатъкът да се оставя за подхранване.
  10. Внасянето на оборски тор върху терени с наклон над 6о да се извършва непосредственопреди обработката на почвата.
  11. При терени с наклон над 6о, обработката на почвата да се извършва контурно (по хоризонталите) или напречно на склона.
  12. При създаване на трайни насаждения върху терени с наклон над 6о, редовете да се ориентират по хоризонталите на терена. В междуредията да се въвеждат временно или постоянно уплътняващи култури.
  13. При терени с наклон над 6о, да не се внасят азотсъдържащи торове край водни басейни, на разстояние, не по-малко от10м.
  14. Когато се извършва шербетуване (поливка с разтворен във вода оборски тор) на зеленчукови и други култури върху терени с наклон 6о, разстоянието до водни басейни да бъде не по-малко от 10 м.

 

 

ЧАСТ ВТОРА:

съхранение на азотсъдържащи торове (органични и минерални)

 

 

СЪХРАНЕНИЕ НА ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ

 

I. Съхранение на оборския тор

 

A. Общи правила за съхранението на оборския тор

 

  1. В зависимост от размера на земеделското стопанство, от броя на животните и начина на отглеждането им, всяко земеделско стопанство трябва да разполага с отделни съоръжения за съхраняването на оборски тор – твърд и течен.
  2. Съоръженията се изграждат с водоустойчиво дъно, по начин, който да предотвратява изтичането на отпадни води. Съоръженията се проверяват редовно и при необходимост се предприемат незабавни действия.

 

 

 

Б. Специфични правила за съхранение на оборския тор, според вида му.

 

а) Твърд оборски тор

 

  1. При пасищно отглеждане на животни, капацитетът на изградените съоръжения да е достатъчен за съхраняване на генерирания в стопанството оборски тор най-малко за 4 месеца.
  2. При оборно отглеждане на животни, капацитетът на изградените съоръжения да е достатъчен за съхраняване на генерирания в стопанството оборски тор най-малко за 6 месеца.
  3. При изграждането на съоръженията да се вземат предвид редица фактори, като броя на отглежданите животни, вида им, технологията на отглеждане, продължителността на периода на съхраняване (в зависимост от начина на отглеждане на животните – пасищно или оборно) и количеството на използвания постелъчен материал.
  4. Твърдият оборски тор да се използва след съхранение в продължение на най-малко 6 месеца.
  5. Tвърдият оборски тор да се съхранява в специални торохранилища. При липса на такива, твърдият оборски тор да се съхранява на водонепропускливи площадки.
  6. Отпадните води, отделящи се от съхранявания твърд оборски тор, да се събират и съхраняват.
  7. Да не се изграждат съоръжения за съхранение на твърд оборски тор в близост до водни обекти. Разстоянието до водни обекти да е най-малко 20 м.

 

б) Течен оборски тор

 

  1. Течният оборски тор да се използва след съхранение в продължение на най-малко 4 месеца.
  2. Стопанството да разполага с добре построено съоръжение или резервоар. Капацитетът (обемът) му зависи от броя, вида на животните и от продължителността на периода на съхранение (най-малко 4 месеца).
  3. Съхранението на течния оборски тор да се извършва в съоръжения, специално изградени за целта, в зависимост от специфичните особености, като вида на обора, в който се отглеждат отделните видове животни.
  4. Да не се изграждат съоръжения за съхранение на течен оборски тор в близост до водни обекти. Разстоянието до тях да е най-малко 20 м.

 

II. Съхранение на силаж и отпадни води от силажи

 

1.        Всички отпадни води от силажите да се събират и съхраняват, като се отвеждат до резервоар, за да се предотврати просмукване в почвата.

  1. Силажът, произведен от полуизсъхнала трева и балиран след това в найлонови опаковки, да се съхранява най-малко на 20 м от водни обекти.

 

 

СЪХРАНЕНИЕ НА МИНЕРАЛНИ (НЕОРГАНИЧНИ)ТОРОВЕ

 

  1. Минералните (неорганичните) торове да се съхраняват в специализирани складови помещения, изградени и оборудвани съгласно инструкциите за противопожарна безопасност.
  2. В специализираното складово помещение насипните и опаковани торовесе съхраняват разделно. На всеки вид тор се поставя табелка с надпис.
  3. Да не се допуска плътно нареждане на фигурите с опаковани торове до стените на складовото помещение. Отстоянието трябва да е най-малко 25 см.
  4. Амониевият нитрат да се съхранява в опаковано състояние.
  5. Другите насипни торове (калиеви, фосфорни) да се съхраняват на купчини под различна форма, но да не се допуска смесване.
  6. При липса на специална складова база, минералните торове да се съхраняват под

навеси или складови помещения, пригодени за съхранение – покривите да не пропускат вода, подовете да са водонепропускливи и повдигнати над нивото на терена, около складовете да са изкопани канавки за безопасно извеждане на водата.

  1. Не се допуска съхранението на насипни минерални (неорганични) торове на открити площадки.

 

Вашият коментар