Недоволство от липсата на чуваемост от страна на земеделското министерство и нередности с новите еко схеми събраха представители на различни браншови организации на производителите на плодове и зеленчуци на пресконференция днес. Болката им е свързана с това, че де факто техните предложения по отношение на ставките за повечето интервенции както по еко схемите, така и по обвързаната подкрепа в крайна сметка не са били приети, и съществуването на мнозина техни колеги е изправено на карта. Нещо повече, от министерството категорично са отказали преработване на стратегическия план още през декември. Ето защо представители на осем организации поискаха съдействие и през средствата за масова комуникация от президента Радев и назначеният от него служебен премиер Гълъб Донев за да се направят нужните промени в стратегическия план, така че да бъде внесено известно спокойствие в сектора, и кампанията по очертаване на площите макар и със закъснение да стартира без сътресения. „Установихме крещящо неведение относно това, което предстои за земеделието ни от тази година, като въпреки опитите ни не успяхме да накараме министерството да ги коригира“, заяви Живка Грозева, председател на Асоциация на овощарите в България. По думите и повечето фермери, които биха желали да се включат по новите еко схеми не са наясно, че освен с поемането на известни ангажименти по опазване на биоразнообразието и околната среда, изпълнението им е свързано и с разходи, които така заложените ставки едва ли ще покрият.
„Освен бележките направени от ЕС по стратегическия план, ние като браншови организации видяхме много пропуски още преди неговото изпращане, и въпреки че ги забелязахме рано,незнайно защо те не бяха отстранени“, добави и Божидар Петков, председател на Асоциацията на малинопроизводителите. Обяснението дадено от министерството за това било, че стратегическият план се оперирал от външна фирма. „Ние не разбрахме, как едни забележки, които са за ЕС можаха да бъдат отстранени от експертите, а други, за които алармирахме ние и , които ще създадат огромен проблем- останаха“, добави Петков.
Николай Колев от Съюза на Дунавските овощари даде за пример еко схемата за екологично поддържане на трайни насаждения, която е със ставка от 22 лева на декар. Приемайки ангажимент по нея, овощарите се съгласяват да не обработват междуредията на трайните насаждения, и поддържайки ги затревени да допринасят за предпазване на почвите от ерозия и запазване на хранителните вещества в нея. „В новия програмен период тази схема е с едногодишен период на ангажимент с намалена с близо 30% ставка от32 на 22 лева на декар. Освен това ангажиментите са значително завишени в сравнение със съществувалата до момента аналогична схема, като фермерите се задължават да обработват редовете, което е абсурдно при наклонени терени и да засаждат тревни смески, а тревостоя да се поддържа нисък с няколко намеси годишно“, заяви Колев.
Той пресметна, че при поемане на ангажимент по тази еко схема, производителите биха акумулирали по около 50 лева преки разходи без инвестициите в техника нужна им за обработка на тревостоя, а ще получат като компенсация само 22 лева на декар. От министерството също са си признали, че е много възможно ресурсът по еко схемите да не бъде усвоен, парите, които се равняват на 25% от общия бюджет за земеделието ни в следващите седем години да трябва да се върнат на Брюксел.
Друга еко схема, в която браншът е открил нередности е тази, свързана с насърчаване намаляването употребата на препарати за растителна защита и торове. „Ангажиментът за нас е петгодишен, като ако подпишем че ще го изпълняваме, ще получаваме по 50 лева на декар. Земеделският производител е длъжен да сключи договор с агроном който да му направи програма за намаляване на пестицидите. При липса на национална програма за интегрирана борба с вредителите, прилагането на подобна мярка ще носи големи рискове за загуба на реколта поради неправилно прилагане на препаратите. След това е нужен почвен анализ на площите за да може да докаже, че има намаляване употребата на пестициди. Преди да започне да продава продукцията си, трябва да направи анализ на плодовете, за да докаже, че са с по-ниско съдържание на следи от препарати и да го представи на ДФЗ“, посочи Димитричка Търпанова, председател на Добруджанския овощарски съюз.
По думите и е направен още един пропуск, като производителите на плодове и зеленчуци през новия програмен период ще са задължени да продават продукцията си само през лицензираните стокови борси и тържища, и от бранша зададоха въпроса, защо са изпуснати преработвателните предприятия, като освен това групите и организациите на производителите, които се очаква да получат финансиране по плана за възстановяване също ще трябва да продават през лицензираните борси.
„При продукция от един тон череши, по тази еко схема земеделският производител би получил подпомагане по 5 стотинки на килограм, с които трябва да изпълни всички тези ангажименти, да обере в амбалаж продукцията си и да я продаде на борсите“, даде за пример Търпанова, като според нея на администрацията трябва отсега да е ясно, че тази мярка е неработеща и никой няма да си направи труда да поема ангажименти по нея за пет стотинки.
Що се отнася до обвързаната подкрепа Мариана Милтенова съобщи, че необосновано министерството е заделило огромен финансов ресурс за производители на плодове и зеленчуци в планинските региони, където както е известно не всички култури могат да виреят. „Още през февруари забелязахме че по тази интервенция за обвързана подкрепа бяха заложени 25 млн. евро за производство на плодове и 8 млн. евро за домати, и в същото време ни убеждаваха, че ще започнем да произвеждаме розови домати заяви Милтенова.
Според нея в окончателния вариант на плана залегналите за обвързано подпомагане на плодове и зеленчуци в планинските райони суми също не са малки 11,6 млн. евро за производство на планински плодове и зеленчуци.„Сега ще стане така че всички ще се втурнат да произвеждат плодове и зеленчуци в планинските райони, и ние с тях ще излезем на европейския пазар. Странни решения, защото в тези региони е предвиден таван от 15 декара при ставка от 1457 евро на хектар. Бюджетът ще остане, защото може би е предвиден именно за това, всички да се юрнем да произвеждаме по сокаците“, добави Милтенова.
