От асоциацията на зърнопроизводителите са създали работна група, която ще работи за промяна на регулаторния режим касаещ напояването каза пред представители на медиите вчера Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на организацията . „Без да има ясна регулаторна рамка, която да изясни собствеността върху различните източници на напояване няма как да стане. В рамките на НАЗ сме направили специална работна група, която ще работи по темата за напояването и ще се концентрираме върху даването на предложения за изготвяне на подобна регулаторна рамка”, каза тя.
Шукадарова даде пример със сегашната държавна помощ- отстъпката от корпоративния данък, която ползват зърнопроизводителите, която им дава възможност да инвестират в техника и инфраструктура, но в която не се разрешават инвестиции в напояване с мотива, че това ще я усложни прекалено много. „ Тъй като зърнопроизводството не е приоритетен сектор, шансът за инвестиции в машини и в някаква инфраструктура е чрез този данък. Ние обаче още от тази малка , но ефективна помощ сме сложили спирачки за инвестиции в напояването, добави тя.
Що се отнася до новите еко схеми, според нея от аграрното ведомство трябва да предложат работещи и лесно разбираеми схеми, като от НАЗ предлагат като една от еко схемите да се признае консервационното земеделие, използвано вече от редица земеделски производители, които прилагат минимална или никаква обработка на почвите. „Земеделските производители от своя страна искат да е нещо което да се прави по-лесно и да е изпълняемо , така че наистина да са лесно проверими, без да има възможност за тълкувания, например това ивици ли са, синори ли са или буферни зони или угари ли са, така че да не бъдат санкционирани“, каза още тя.
Освен това като еко схема се предлага например такава насочена към прецизното земеделие и свързана с балансираното влагане на торове в почвата, което да се прави на база картиране на почвите вземане на почвени проби изследването на нуждите от хранителни вещества и най-вече от микро и макроелементи . От една страна се вкарват по-малко торове и там, където са нужни, от друга се щадят почвите. Обмисля се също и повишаване процента на екологично насочените площи, който в момента е 5%. От агроведомството предлагат да стигне до 10%, като сред вариантите според Шукадарова е например 7% от площите да се заделят като екологично насочени, но трябва да се види, дали Брюксел ще възприеме това като надграждане на зелените схеми.
