Със затопляне на времето много вредители атакуват житните култури. Един от най-разпространените неприятели е житната пиявица. Закономерност в природата подсказва преселването на вредителя.
Когато в района на пшеницата цъфти форзицията, значи житната пиявица е наблизо. Последователното затопляне на въздуха и повишаването на температурите над 15-16 градуса помагат на неприятеля да се засели и да обхване целите посеви.
Житната пиявица поврежда пшеничените растения на огнища, защото снася на отделни места в посева. С увеличаването на повредите, огнищата постепенно нарастват, сливат се помежду си и при масово нападение целият посев може да бъде унищожен. Наядените листа засъхват, развитието на растенията се забавя, а добивите от зърно и слама силно намаляват. Повредените пшеничени растения не се приемат от селскостопанските животни.
Насекомото се храни с листата на пшеницата, нагризва ги и ги превръща в скелети. Излюпените ларви се хранят по същия начин както възрастните. Но проблемите от презимувалите възрастни, ако популационната им плътност не е висока, не са толкова опасни. Разбира се, при много висока плътност се побеляват листата и намалява фотосинтетична продуктивност.
След постоянно хранене в продължение на 10-12 дни женските пиявици снасят яйцата си върху листата. След 8-10 дни ларвите се излюпват и също започват да нагризват листата.
Не е трудно да се познае кога в един посев има житни пиявици. Това става с помощта на ентомологичен сак или като се наблюдават посевите през топлите часове на деня.
При първия метод за улавянето на насекомите се използва сак с размери на отвора 60/42 см. За да се уловят подвижните стадии се стръсква два пъти на ден – сутрин до 8,30 ч. и на обяд след 13 ч. Това се прави през 7-10 дни. Когато е топло през деня се вижда ясно как насекомите се хранят от листата. Има и друг лесен метод, чрез който се разбира дали посевите са нападнати. Ако се разходите със светли дрехи из нивата и
на крачолите се появяват зацапани тъмни петна
това е сигурен знак, че в посевите има ларви. Масовото появяване на ларвите съвпада с началото на изкласяване на пшеницата. Заради това неприятелите са най-опасни, когато се намират върху флаговия и върху подфлаговия лист. Икономическият праг на вредност е достигнат, когато върху флаговия лист има една ларва, а на подфлаговия – са две. Това е така, защото последният флагов лист при пшеницата оформя от 42 до 51% от добива. И когато има една или две листни пиявици на флаговия лист те унищожават фотосинтетичната повърхност и съответно добива в голяма степен.
Най-подходящо е борбата срещу житната пиявица да се провежда на два етапа в зависимост от популационната плътност. Един път срещу възрастните пиявици и втори път – срещу ларвите им. Първият етап е срещу презимувалите ларви. Това става в началото на яйцеснасянето, но преди то да е масовото. Ако се напръска, когато е масовото яйцеснасяне на житните пиявици, много от инсектицидите, които се използват за борба срещу нея нямат ефект върху яйцата, т. е. нямат алгицидно действие.
Борбата трябва да се проведе, когато върху един флагов лист има една ларва, а върху подфлаговия – две. В противен случай, когато е налице такава плътност от ларви върху двата листа и има засушаване, добивът се срива.
Производителите на зърно трябва да знаят, че житната пиявица не е за подценяване, защото необходимостта от борба се появява късно в период, когато повредите вече са нанесени – яйцата са снесени или пък ларвите са нанесли значителни щети върху листата.
Поради захлаждането на времето борбата с възрастните насекоми се провежда едновременно с пръскането с хербициди. Но трябва да се внимава изключително много, за да не се допусне смесване на хербициди с инсектициди. Когато те са несъвместими се влошава качеството на разтвора и това намалява ефикасността и на двата препарата.
Стъпките на третиране са ясно написани в листовките на всички препарати за растителна защита.
Проф. Георги Тренчев
Последвайте ни в Google News
