Убеден съм, че ако се направи допитване до фермерите за това, с коя дума най-много свързват отминаващата година, една от най-популярните думи заедно с навлезлите от областта на медицината термини като „епидемия“ и „пандемия“ ще е криза . Пораженията от тази криза тепърва ще станат ясни, но тя няма само икономическа и финансова страна, а политическа и социална, защото е свързана със съдбите на милиони хора. Някои от тях загубили фермите си заради болести по животните като АЧС и птичия грип, други задлъжнели и изпаднали в невъзможност да плащат кредитите си заради слаба реколта, трети- останали без персонал и работна ръка за прибиране на сезонните плодове и зеленчуци. Във всичко това пръст има вирусът, който промени живота ни.
Вирус чиито първоизточник може би са животни, което идва да покаже, че дори човекът, който е в края на хранителната верига не може да се предпази от някои болести, без да упражнява нужния контрол. Именно вирусът наложи този своеобразен локдаун в земеделието. Спомнете си затрудненията с достъпа до полето в началото на пролетната кампания, невъзможността за придвижване на хора и стоки, ограничени от разрастващата се пандемия и фактът, че дълго време липсваше реакция и ясна организация от страна на институциите от които зависи. Вирусът обаче блокира и тяхната работа, ако трябва да сме напълно честни.
Въпреки че субсидиите и през тази година достигнаха земеделските производители сякаш безпроблемно и без да са засегнати от епидемията, те обаче едва ли биха били достатъчни за да решат проблемите им, някои от които като борбата с климатичните изменения, засушаванията и болестите изискват не само пари, но и политически решения. Решения които сякаш няма кой да вземе, както на европейска, така и на българска почва. Вярно през 2020 година бяха представени основните стратегически документи, които би трябвало да предопределят развитието на сектора за почти една цяла декада, но последвалите през лятото и есента обсъждания показаха, че на политическо ниво съществуват непреодолими разломи между бедни и богати, между големи и малки, между лобисти и екозащитници и кой ли още не. Доказаха го и трудните маратонски преговори за бюджета на ЕС, както го доказват и тези за постигането на сделка с Лондон след излизането на Великобритания в началото на годината. Новите политики представени като Зелена сделка и стратегия за биоразнообразието все още очакват да бъдат изпълнени със съдържание и реални мерки, а не само с добри пожелания и европейски мечти за по-зелено и екологично бъдеще, а въглеродната неутралност да се представя за панацея на проблеми с климата, трупани с години.
Родната картина в земеделието продължава да е разпарчетосана. Да прилича на пъзел, в който отделните сектори са подредени като елементи набързо и хаотично- без да са намерили истинските си места. И за това са виновни политиците защото упорито отказват да подредят пъзела, създавайки една прозрачна законова рамка на браншовите организации. Рамка, в която няма да има място за кухи организации или за такива с по-скоро консултантски функции, наричащи се браншови но защитаващи не интересите на фермерите, а на консултантите. Законодателната дейност също остана вяла през тази година, характеризираща се само с приемането на два важни закона- за храните и агрохранителната верига и с епизодични ремонти на закони, свързани не толко с интересите на отделните браншове, а с лобистки такива, прокарвани през определени политически сили. Сега на дневен ред са обсъжданията на така наречената стратегия за следващия програмен период, които както много пъти сме казвали, протичат не така както се представят от земеделското министерство с консенсус и пред широка общественос, а формално и с участието на едно малцинство от браншовици, които едва ли могат да имат претенции за широко покритие на земеделските производители у нас, макар да представляват национално представени организации.
Не на последно място ще обърнем внимание на климатичните промени и болестите, някои от които създават и ще продължат да създават проблеми на фермерите. Повишаващите се средни температури, наличието на сериозни температурни амплитуди, намаляват шансовете на растенията да преживяват екстремните климатични промени, да устояват на болести и вредители. В допълнение на това недостигът на водни ресурси ще става все по-болезнен за земеделието, което ще трябва да се справя освен това и с обедняването на почвите, резултат от монокултурното отглеждане на културите. Болести като чумата по свинете и птичия грип със сериозни последици върху стопанствата също ще се нуждаят от впрягането на още по-голям научен потенциал, за да намерят по-скоро лечение, а не да се стига до масово унищожаване на стопанства. И в това се крият някои от предизвикателствата пред научната област, която у нас обаче и през тази година остана далеч от практиката, действаща капсулирано на своята писта, без обаче да предлага повече решения за фермерите. Една от мерките които можеше да обедини пистите им образно казано трябваше да е тази за иновациите, но и тук се проявили по-скоро политическо късогледство и неразбиране, отколкото далновидност. А европейските фермери макар и бавно вече се опитват да се справят с предизвикателствата пред налагането на цифровите технологии в земеделието. Един процес, който настоящата пандемия се очаква да тласне още по-сериозно напред, защото справянето с глобални проблеми като безводието и опустиняването на земеделските земи ще изисква все по-умело използване и управление на данните.
Тук се сещам за интересна зависимост, до която са стигнали експерти от Нидерландия. Младите фермери успяват много по-бързо да се справят с обработката на данните, но не успяват да ги анализират, докато при фермерите от по-старите поколения, анализът основан на дългогодишният им опит е по-силната им страна, а не толкова събирането на данни от сензори и други източници. На една среща в испанския град Аранхуес, малко преди да падне всеевропейският локдаун, на която се бяха събрали иновативно мислещи хора, фермери и представители на научни и неправителствени организации пък беше споделен интересният опит на ИТ специалисти и фермери от малко френско селце, в което с не много средства, ентусиасти създали споделени работни места. И ето, от една страна фермерите създават възможност за по-спокойни и здравословни условия на работа на специалистите, които пък чрез дигитални решения им улесняват пътя до различни регионални пазари. И така разрешаването на някои проблемни задачи може да се окаже много по-лесно.
Дали пък 2021-ва година няма да се окаже година на решенията, на проблеми, някои от които възникнали през отминаващата?! Със сигурност човечеството може да се справи с пандемията, а земеделието с някои проблеми, но за да успее да повиши в дългосрочен план устойчивостта си, то справянето с проблемите трябва да се превърне в необратим процес. За това обаче трябва и промяна в мисленето и да осъзнаем че засега нямаме алтернатива на нашия общ дом, и докато не открием такава, трябва да повишим не само нашата устойчивост на вируси но и нашата сетивност и непоносимост към политическото късогледство. От това могат да спечелят и земеделието, и фермерите, и всички ние, които се храним на масата с това, което са произвели на полето.
