Тагове

Средствата по антикризисната ярка за преодоляване на кризата с пандемията в размер  на 142,5 млн лева ще бъдат разпределени 79 млн. лева за животновъди и 64,5 млн лева за растениевъди, обяви на брифинг днес земеделският министър  Иван Иванов. Общо за2022 година двата сектора ще получат подпомагане от Европейския и национален сюжет от 902 млн. лева. От тях за животновъдите са предвидени още;

– 4,6 млн. лева за  а инвестиции в материални активи;

– 28,5 млн. лева за компенсации за щети от природни бедствия и болести по животните;

-7,5 млн. лева за развъдна дейност:

– 44  млн ..лева за свиневъди за хуманно отношение към животните:

– 35 млн. лева за птицевъди за хуманно отношение към животните:

– 700 хил. лева за участия в изложения;

26 млн. лева за едри и дребни преживни животни;

 

За растениевъдите:

-10 млн.лева за инвестиции в материални активи:

-15,6  млн.лева за компенсации  при щети от природни бедствия;

-1,3 млн.лева закупуване на семена,

-9,3 млн.лева по de minimis;

-300 хил.лева за участия в изложения:

 

Министър Иванов припомни ,че се очакват още 10,6 млн. евро от финансовия пакет за преодоляване на последиците от войната  в Украйна , които след актуализацията на бюджета ще се увеличат с 200%.  Освен това страната ни ще иска още една временна мярка подобна на тази за коронавируса, както и дерогация заde minimis, за която помощ да се поиска увеличение на тавана с 15-20 млн.лева  Заедно с други 12 държави, страната ни  е поискала от ЕК възможност да задели до 5% от средствата по ПРСР за допълнително подпомагане на фермерите.

 

Държавата ще подпомогне около 50 хил. земеделски проиводители от секторите животновъдство, растениевъдство и пчеларство, като за целта в актуализирания бюджет на страната са предвидени 70 млн. лева, заяви служебният министър на земеделието Христо Бозуков. Целта е фермерите да се подпомогнат заради повишените разходи за фураж, ветеринарномедицински препарати, средства за растителна защита, минерални торове, електроенергия, вода и горива, вследствие на пандемията. По време на съвместно заседание на консултативните съвети по животновъдство и растениевъдство, министър Бозуков подчерта, че средствата трябва да бъдат разпределени справедливо. „Раздаване на калпак няма да има“, категоричен бе земеделският министър. По думите му, средствата се предоставят на чувствителните сектори за преодоляване на икономическите последици от пандемията.

Предложението отправено към бранша бе 35 млн. лева да бъдат насочени в животновъдството, а с тях да бъдат подкрепени 19 652 фермера. Близо 5 млн. лева ще получат 6 285 пчелари, а около 30 млн. лева ще бъдат разпределени между 23 414 земеделски стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци, включително и винени лозя.
По време на срещата бяха обсъдени вариантите на ставките за подпомагане за разпределяне на средствата по сектори. Животновъдите поискаха бюджетът, определен за техния сектор, да бъде раздаден на база на подадените заявления. Предстои така отправеното предложение да бъде обсъдено финално в кратки срокове. Извън подпомагане то ще останат птицевъдите и свиневъдите, тъй като за тях са предвидени по 3 млн. допълнително до кра на годината извън средствата, които получават за хуманно отглеждане на животните.

ЕС апопна голямото раздаване на пари от мащабния фонд от 750 млрд. евро на 16 от 27-те страни членки на ЕС, съобщава euractiv.bg Средствата са под формата на безвъзмездни помощи за създаване на работни места и възстановяване на икономиките след пандемията. Както е известно страните членки на блока ще си разпределят 500 млрд евро, а останалите 250 млрд евро ще се получават под формата на нисколихвени кредити.

ЕК обяви в понеделник, че е изплатила първите 800 милиона евро безвъзмездни средства на 16 държави от блока, сред които Франция, Германия, Дания, Естония и Чехия. Отпуснатите средства ще финансират 41 национални и регионални програми, насочени към преодоляване на разликата между мерките за спешно реагиране и дългосрочните инвестиции, чрез мерки за укрепване на здравните системи, създаване на работни места или предлагане на инвестиционна подкрепа за бизнеса.
Фондът Next Generation EU ще подпомагат приети, проекти, които помагат за намаляване на различията в икономическата сила на различните региони – известни в жаргона на ЕС като “кохезионно финансиране“. Държавите могат да го използват и за възстановяване на суми за проекти, датиращи още от февруари 2020 г.

Чрез емитирането на десет годишни облигации, ЕК е набрал първоначален капитал от 20 млрд. евро за възстановяване на европейските икономики от пандемията с коронавируса, информира euractiv.bg. Това означава, че вече може да започне финансирането на страните от общността. Общият пакет за възстановяване на икономиките както е известно възлиза наблизо 800 млрд. евро. Брюксел планира да продаде двойно повече от първоначално предвидените 10-годишни облигации, тъй като е привлякъл поръчки за над 142 млрд. евро, което е малко под рекорда, поставен миналата година от социалните облигации на ЕС с подобен матуритет.

800 милиарда евро, които са необходими за финансиране на фонда за възстановяване до 2026 г., заедно с 90 милиарда евро, вече набрани на пазарите за SURE, ще превърнат ЕС в най-големия наднационален кредитополучател, наравно с емисията на дълга на Германия или Испания.бщ Според комисаря по финанси Йоханес Хан успешното емитиране представлява най-голямата сума, събирана от ЕС или друга наднационална организация наведнъж.
Около 30% от фонда за възстановяване са предвидени за финансиране на зелени облигации, след като блокът публикува своята рамка до септември.
Комисията ще излезе на пазарите още два пъти преди лятната ваканция. Изпълнителната власт на ЕС очаква да издаде облигации в размер на 80 милиарда евро до края на годината и допълнителен размер на съкровищни ​​бонове.

Преминаваме направо към интересуващите ни области, като ще разгледаме първо какво се планира за биоразнообразието, което както знаем е основен елемент от европейските стратегически документи, и на него е посветена дори специална стратегия. На биоразнообразието и развитието на устойчиво земеделие са посветени само десетина страници от проектоплана. Косвено със интересуващите ни области може би са свързани и темите за Зелена България, научни изследвания и иновации, цифрова свързаност и развитие на местните общности.

Целта на компонента от плана насочен към биоразнообразието е осигуряване на ефективно управление на националната екологична мрежа и защита на природните местообитанияи видове севропейско и национално значение за да се преустанови загубата на биоразнообразие. За да се постигне това се предвижда: „Изграждане на структура за управление на Националната екологична мрежа; „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000““. Разходите за реализиране на тези цели се оценяват на 32,3 млн. лева, които ще дойдат от механизма за възстановяване и устойчивост.

В документа се отбелязва, че основните рискове пред запазване на биоразнообразието са свързани с развитието на градовете и инфраструктурата,неустойчивото земеделие и експлоатацията на видовете от неикономическо значение. Администрацията си признава, че страната ни „все още не е изпълнила задълженията си за класифициране на специални консервационни зони, за определяне на специфични за зоната цели на опазване, както и за определяне на необходимите мерки за опазване в тях с цел запазване/възстановяване на видове и местообитания.“ , като липсва и ефективна управленска структура на зоните по НАТУРА 2000. Констатира се, че подобряването на знанията за еко системните услуги в областите по НАТУРА 2000 ще създаде условия за балансирано икономическо развитие и опазване на биоразнообразието като се генерират нови работни места и поминък за местните общности.

В плана се казва, че „ преустановяването загубата на биоразнообразие ще има пряк положителен ефект върху декарбонизацията на икономиката (сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“, който има ролята на „поглътител“ на парникови газове чрез категориите гори и пасища, които поглъщат въглеводород, като се счита, че разрушаването им ще доведе до освобождаване на въглеродни емисии. Тук веднага бихме попитали дали има експертни оценки за това, какъв е делът на страната ни в отделянето на вредни емисии в ЕС, и с колко би нараснал, ако продължават да се разрушават пасищата и да се обезлесяват горите?!

Оказва се, че ефектът от мерките, които трябва да се приложат за опазване на биоразнообразието ще се отразят незначително на пазара на труда, и неговият ръст в резултат на прилагането им възлиза на ръст на заетите от 0,03% към 2023 г. и 0,06% към 2026 г. . Нищо че вече беше отбелязан високият принос за опазване на биоразнообразието за създаването на нови работни места. Предвижда се въвеждане на териториални планове за управление на мрежата от НАТУРА 2000. Освен това се предвижда разработване на мерки и цели за 255 защитени зони и мерки за опазване на 86 защитени зони, изготвяне на монетарна оценка на еко системните услуги и въвеждане на база от данни за включването им в счетоводната система на страната и за визуализацията им в съществуващата информационна среда.

/Следва/

Гръцките фермери от областта на Лариса изязоха на дежурните си протести в началото на годината, съобщи БНР. Този път освен традиционните искания свързани с дейността им, бяха издигнат и такива, свързани с процеса на ваксинация и третирането им сред приоритетните групи. В информацията се уточнява, че фермерите са излезли с тракторите по улиците на Лриса, но без да блокират пътища. Те са поискали спешна среща с гръцкия земеделски министър
„Принудени сме да продаваме стоката на цени, които не покриват дори разходите“, заявиха пред медиите в Лариса.
Упрекват правителството за обещани и неизплатени помощи. Искат 100% обезщетение за щетите от пандемията, гориво на ниска цена без акциз и да се намали с 50% цената на електроенергията в аграрния сектор. За сега няма информация, че фермерите от Серес, които всяка година блокират граничния пункт при „Промахон“, де протестират.
В извънредна ситуация на пандемия не се очаква полицията да позволи дори излизане на трактори от Серес, а „Промахон“ е единственият открит граничен пункт с България.

В свое писмо до министрите на земеделието и на здравеопазването няколко работодателски организации сред които и синдиката на хранителната индустрия към КНСБ поискаха и заетите други сектори като земеделието и хранителната индустрия да бъдат включени към рисковите групи за ваксиниране срещу коронавируса, съобщи БНР. Те припомнят, че от ЕК препоръчват, в групите от работещи предвидени за ваксиниране да се включат и такива, които работят извън сектори като здравеопазване. Според тях само с навременната ваксинация ще се гарантира, че няма да има спиране на производства и недостиг на храни.

Междувременно за последното денонощие е бил регистриран най-ниският процент на заразени с коронавируса, а здравният министър Костадин Ангелов съобщи, че масовото ваксиниране може да започне в края на февруари. Условието за това е, ако се получат навреме дозите от ваксината на „Астра Зенека“. Очаква се от нея да бъдат получени до 200 хил. дози. Личните лекари ще могат да правят до 10 ваксини дневно.

Бюджетът на фонд “ Земеделие“ по схемата за подпомагане на малки и средни предприятия беше увеличен с близо 900 хил.лева, съобщи БНР. Става дума за финансиране на предприятия в хранителната индустрия претърпели щети заради кризата с коронавируса. До момента заявления за подпомагане са подадени от 21 предприятия.

Дали кобилешкото мляко може да се използва като средство за рехабилитация на хора преболедували коронавируса? На този въпрос ще се опитат да отговорят експерти от регионалното министерство на земеделието в република Башкирия, информира The Dairy News. Държавният глава на републиката Радий Хабиров е поръчал на експертите да изготвят план за оптимизиране на производството на кобилешко мляко в страната.

В сферата на коневъдството Башкирия е лидер по производството на кобилешко мляко в Русия и второ по брой на програма от коне, които надвишават 8,3 хиляди животни. За запазване на традициите в републиката действа специална регионална програма за съхраняване на коневъдството, която само през миналата година е била финансирана със 110 млн. рубли.

„Това е много полезна напитка, и ние сме готови да заделим средства за подпомагане на местните производители, които могат да осигурят качествена продукция за възстановяване на нашето население“, отбеляза Хабиров. Освен това експертите разгледаха възможността за създаван на пасища с електропастири, които ще допринесат за намаляване на безконтролната паша на животните и на транспортните произшествия. Очаква се държавата да подпомогне до 50% от разходите при създаването им.

Убеден съм, че ако се направи допитване до фермерите за това, с коя дума най-много свързват отминаващата година, една от най-популярните думи заедно с навлезлите от областта на медицината термини като „епидемия“ и „пандемия“ ще е криза . Пораженията от тази криза тепърва ще станат ясни, но тя няма само икономическа и финансова страна, а политическа и социална, защото е свързана със съдбите на милиони хора. Някои от тях загубили фермите си заради болести по животните като АЧС и птичия грип, други задлъжнели и изпаднали в невъзможност да плащат кредитите си заради слаба реколта, трети- останали без персонал и работна ръка за прибиране на сезонните плодове и зеленчуци. Във всичко това пръст има вирусът, който промени живота ни.

Вирус чиито първоизточник може би са животни, което идва да покаже, че дори човекът, който е в края на хранителната верига не може да се предпази от някои болести, без да упражнява нужния контрол. Именно вирусът наложи този своеобразен локдаун в земеделието. Спомнете си затрудненията с достъпа до полето в началото на пролетната кампания, невъзможността за придвижване на хора и стоки, ограничени от разрастващата се пандемия и фактът, че дълго време липсваше реакция и ясна организация от страна на институциите от които зависи. Вирусът обаче блокира и тяхната работа, ако трябва да сме напълно честни.

Въпреки че субсидиите и през тази година достигнаха земеделските производители сякаш безпроблемно и без да са засегнати от епидемията, те обаче едва ли биха били достатъчни за да решат проблемите им, някои от които като борбата с климатичните изменения, засушаванията и болестите изискват не само пари, но и политически решения. Решения които сякаш няма кой да вземе, както на европейска, така и на българска почва. Вярно през 2020 година бяха представени основните стратегически документи, които би трябвало да предопределят развитието на сектора за почти една цяла декада, но последвалите през лятото и есента обсъждания показаха, че на политическо ниво съществуват непреодолими разломи между бедни и богати, между големи и малки, между лобисти и екозащитници и кой ли още не. Доказаха го и трудните маратонски преговори за бюджета на ЕС, както го доказват и тези за постигането на сделка с Лондон след излизането на Великобритания в началото на годината. Новите политики представени като Зелена сделка и стратегия за биоразнообразието все още очакват да бъдат изпълнени със съдържание и реални мерки, а не само с добри пожелания и европейски мечти за по-зелено и екологично бъдеще, а въглеродната неутралност да се представя за панацея на проблеми с климата, трупани с години.
Родната картина в земеделието продължава да е разпарчетосана. Да прилича на пъзел, в който отделните сектори са подредени като елементи набързо и хаотично- без да са намерили истинските си места. И за това са виновни политиците защото упорито отказват да подредят пъзела, създавайки една прозрачна законова рамка на браншовите организации. Рамка, в която няма да има място за кухи организации или за такива с по-скоро консултантски функции, наричащи се браншови но защитаващи не интересите на фермерите, а на консултантите. Законодателната дейност също остана вяла през тази година, характеризираща се само с приемането на два важни закона- за храните и агрохранителната верига и с епизодични ремонти на закони, свързани не толко с интересите на отделните браншове, а с лобистки такива, прокарвани през определени политически сили. Сега на дневен ред са обсъжданията на така наречената стратегия за следващия програмен период, които както много пъти сме казвали, протичат не така както се представят от земеделското министерство с консенсус и пред широка общественос, а формално и с участието на едно малцинство от браншовици, които едва ли могат да имат претенции за широко покритие на земеделските производители у нас, макар да представляват национално представени организации.

Не на последно място ще обърнем внимание на климатичните промени и болестите, някои от които създават и ще продължат да създават проблеми на фермерите. Повишаващите се средни температури, наличието на сериозни температурни амплитуди, намаляват шансовете на растенията да преживяват екстремните климатични промени, да устояват на болести и вредители. В допълнение на това недостигът на водни ресурси ще става все по-болезнен за земеделието, което ще трябва да се справя освен това и с обедняването на почвите, резултат от монокултурното отглеждане на културите. Болести като чумата по свинете и птичия грип със сериозни последици върху стопанствата също ще се нуждаят от впрягането на още по-голям научен потенциал, за да намерят по-скоро лечение, а не да се стига до масово унищожаване на стопанства. И в това се крият някои от предизвикателствата пред научната област, която у нас обаче и през тази година остана далеч от практиката, действаща капсулирано на своята писта, без обаче да предлага повече решения за фермерите. Една от мерките които можеше да обедини пистите им образно казано трябваше да е тази за иновациите, но и тук се проявили по-скоро политическо късогледство и неразбиране, отколкото далновидност. А европейските фермери макар и бавно вече се опитват да се справят с предизвикателствата пред налагането на цифровите технологии в земеделието. Един процес, който настоящата пандемия се очаква да тласне още по-сериозно напред, защото справянето с глобални проблеми като безводието и опустиняването на земеделските земи ще изисква все по-умело използване и управление на данните.

Тук се сещам за интересна зависимост, до която са стигнали експерти от Нидерландия. Младите фермери успяват много по-бързо да се справят с обработката на данните, но не успяват да ги анализират, докато при фермерите от по-старите поколения, анализът основан на дългогодишният им опит е по-силната им страна, а не толкова събирането на данни от сензори и други източници. На една среща в испанския град Аранхуес, малко преди да падне всеевропейският локдаун, на която се бяха събрали иновативно мислещи хора, фермери и представители на научни и неправителствени организации пък беше споделен интересният опит на ИТ специалисти и фермери от малко френско селце, в което с не много средства, ентусиасти създали споделени работни места. И ето, от една страна фермерите създават възможност за по-спокойни и здравословни условия на работа на специалистите, които пък чрез дигитални решения им улесняват пътя до различни регионални пазари. И така разрешаването на някои проблемни задачи може да се окаже много по-лесно.

Дали пък 2021-ва година няма да се окаже година на решенията, на проблеми, някои от които възникнали през отминаващата?! Със сигурност човечеството може да се справи с пандемията, а земеделието с някои проблеми, но за да успее да повиши в дългосрочен план устойчивостта си, то справянето с проблемите трябва да се превърне в необратим процес. За това обаче трябва и промяна в мисленето и да осъзнаем че засега нямаме алтернатива на нашия общ дом, и докато не открием такава, трябва да повишим не само нашата устойчивост на вируси но и нашата сетивност и непоносимост към политическото късогледство. От това могат да спечелят и земеделието, и фермерите, и всички ние, които се храним на масата с това, което са произвели на полето.

През 2020 г. се очаква европейската лозаро-винарска промишленост да произведе 160 милиона хектолитра вино, информира специализираният портал vitisphere.com, позовавайки се на последните прогнози на Европейската организация на фермерите

Copa-Cogeca. „В края на пролетта, когато оставихме първата вълна от Covid-19 зад нас, се опасявахме от много добро производство, но това не се случи ”, обяснява Тиери Косте, председател на винената група Copa-Cogeca

По време на видеопресконференция на 9 ноември лозарят от Лангедок подчерта, че запасите от европейски вина не са особено високи и още веднъж призова Брюксел да осигури нужната подкрепа на сектора в условията на кризата с коронавируса. „Въвеждането на помощ за управление на пазара за поне една, две или три години – може би по-дълго – е абсолютно задължително“, добави Косте.

От асоциацията на зърнопроизводителите съобщиха, че традиционният семинар, който се провежда в Пловдив е отложен за следващата година. Причината за отлагане на форума е увеличеният брой на заразените с коронавирус и усложнената епидемиологична картина в страната, се казва в прессъобщение от организацията.

Най-голямата лобистка организация на фермерите в Европа Copa Cogeca поиска незабавно активиране на инструмента Next Generation EU, предназначен и за възстановяване на земеделието засегнато от кризата с коронавируса. Становището идва само два дни след гласуването в Европейския парламент касаещо ресурсите за възстановяване на селското стопанство и селските региони в ЕС.

В него се казва че бързото одобряване на инструмента за възстановяване е от също толкова важно значение, колкото и одобряването на преходния период между отделните програмни периоди на ОСП. „Улесняването на по-нататъшни инвестиции в сектора би трябвало най-важното да позволи по-бързо възстановяване и справяне с текущата криза на COVID-19. За членовете на Copa и Cogeca освобождаването на тези средства през годините на преход би допринесло значително за така необходимото възстановяване на сектора. По същия начин следва да се гарантира, че мерките, подкрепяни чрез тези средства, действително допълват „операциите, подготвящи възстановяването на икономиката“, както заяви Европейската комисия в измененото си предложение към ОСП след 2020 г. през май тази година.“, се казва в позицията на организацията.

Оттам са разочаровани, че евродепутатите не са прриели по време на дебатите, за инвестиции да бъде заделен повисок процент от предвидените средства, които да подпомогнат фермерите да се справят с текущата криза и да планират нови инвестиции за подобряване на производството съответствие с новите цеи на ЕС.

По повод гласуването Пека Песонен, генералният секретар на Copa и Cogeca заяви: „Приветстваме факта, че работата по регламента за прехода върви напред с това гласуване и че многократните ни призиви вече да предоставим фонда Next Generation EU са чути. Ние обаче се придържаме към линията, че използването на тези средства трябва да бъде посветено предимно на възстановяването от COVID-19. В това отношение ние сме разочаровани да видим, че Парламентът не беше готов да изпълни този ангажимент. „

Членовете на Copa и Cogeca вярват, че съществуващите ангажименти към агро-екологичните схеми трябва да продължат да бъдат в крак с зелената амбиция на ОСП. По отношение на това е жалко да се види, че процентите на съфинансиране на мерките, финансирани чрез европейските фондове, не достигат до 100%. Това би осигурило бързо и ефективно разгръщане на средствата и ще гарантира тяхното използване и в онези държави-членки, които не могат да допълнят процентите на съфинансиране чрез своя национален бюджет. Не на последно място според организацията , допълнителните средства трябва да бъдат насочени чрез съществуващи мерки, за да се осигури по-бързо и по-лесно изпълнение.

Над 35 хил. фермери са се възползвали и са кандидатствали за компенсации по антикризисните мерки за справяне с последиците от кризата с коронавируса, съобщи БНР. От агроведомството напомнят, че срокът за кандидатстване по мерките изтича днес. По мерките се подпомагат земеделски стопани, микро, малки и средни предприятия, както и групи и организации на производители, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от пандемията от коронавируса.

Както е известно първата подмярка е с бюджет 93,5 млн. лева и от нея могат да се възползват производителите на плодове и зеленчуци, розопроизводителите и животновъди, отглеждащи едър и дребен рогат добитък. Бюджетът по втората подмярка е е 5,5 млн. лева и по нея ще се компенсират фермери от всички останали направления.

15 от страните членки на ЕС са се възползвали от допълнително национално подпомагане за справяне с последствията от кризата с коронавируса , пишат от ЕК в отговор на поставени въпроси. Оттам уточняват, че поради факта, че повечето мерки все още са действащи, не е направена оценка за тяхната ефективност. Все пак се отчита, че благодарение на  прилагането  o им са налице признаци за стабилизиране на пазарите, а в някои случаи и на тяхното възстановяване. Благодарение на временната рамка на Комисията за държавна помощ, която позволява на държавите-членки да предоставят национална помощ на земеделски производители и предприятия за преработка на храни в размер на максимум 100 000 EUR на ферма и от 800 000 EUR на компания, държавите-членки в ЕС са допълнили подкрепата, предлагана от ЕК с пряка помощ“, отговарят от Брюксел.

Освен преките плащания по ОСП, които в условията на подобна криза която подкрепя доходите на фермерите, от ЕК заявяват още, че се подкрепят и бизнес модели, които дават достъп на земеделските производители до нисколихвени кредити. Уточнява се, че пряката подкрепа не е безусловна, а се основава на прилагане на добри земеделски практики,на изисквания за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.

„За финансовата жизнеспособност на фермите в дългосрочен план, разбира се е важно да се осигури бизнес модел, който осигурява добро възнаграждение на земеделските производители. Инвестициите, които могат да допринесат за такъв бизнес модел, са важни, включително нисколихвените заеми. Комисията, заедно с Европейската инвестиционна банка, подкрепя такива заеми и други финансови инструменти“, казват в заключение от ЕК.

56,5 млн. лева са одобрени от Управителния съвет на фонд „Земеделие“ за животновъдите и производителите на картофи с цел повишаване на ликвидността на фермерите. Наскоро тази схема за подпомагане на земеделските производители, заети в първичното производство за преодоляване на кризата с коронавируса беше одобрена от Брюксел Със средствата ще се подпомогнат производители на картофи и животновъди, отсрочили своите кредити, получени от фонд „Земеделие“.

Подкрепата ще бъде под формата на преки безвъзмездни средства, покриващи част от главницата и лихвите, дължими по заеми, които вече са били отпуснати на стопаните от ДФЗ в периода 2008 – 2012» Размерът на еднократното подпомагане каквито са и изискванията на Брюксел не трябва да надвишава 100 хил. евро, като срокът за подпомагане е 31 декември 2020 година.

ЕК одобри схема за държавна подкрепа за свиневъдите в Кипър с общ размер на финансиране от 500хил. евро за справяне с последиците от кризата с коронавируса, съобщава AGPress.eu. От помощта ще могат да се възползват фермери-физически и юридически лица, които отглеждат свине за разплод..

От Брюксел са установили че поисканата подкрепа отговаря на условията на временната рамка, като помощта не надвишава 100 хил. евро на бенефициент, както е предвидено във временната рамка за предприятия, работещи в първичния селскостопански сектор. Схемата ще се прилага до края на годината

След четиридневен маратон от преговори, лидерите на страните членки на ЕС най-накрая се разбраха за бюджета и кризисния фонд, съобщава БНР. „Сделка!.“, написа в „Туитър“ председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Общите цифри на бюджета и кризисния фонд остават без промяна- 1,074 трилиона евро и 750 млрд. евро. 390 млрд. евро от фонда за справяне с кризата с коронавируса ще се отпускат безвъзмездно, а другите 360 млрд. евро под формата на заеми. Съкратени са парите за устойчивост ценности и кохезия от над 380 на близо 370 млрд. евро. Предлага се и намаляване на планираните средства за зелен преход и дигитализация от 30 на 10 млрд. евро.

Компромисно предложение за Унгария и Полша

Към текста за върховенството за закона бе добавено, че трябва да се спазват принципите на обективност, недискриминиране и еднакво третиране на страните-членки, както и че процесът трябва да се извършва на подход, основан на доказателства. С подобна формулировка се прави отстъпка пред Унгария и Полша. Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС – Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3, 5 млрд. евро.

По-рано през вчерашния ден председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи така наречената преговорна кутия. През новия програмен период страната ни се очаква да получи до 28,5 милиона. евро за съфинансиране на извеждане от експлоатация на старите блокове на АЕЦ Козлодуй.

Въпреки постигнатото съгласие на ниво лидери на страните членки на ЕС, драмата с бюджета продължава поне докато не се произнесат депутатите от Европейския парламент. Според неговия председател Давид Сасоли депутатите може да не приемат бюджета, ако в него не са заложени техните искания сред които са: въвеждането на собствени ресурси, край на отстъпките за най-големите вносители в бюджета и ефективна защита на върховенството на закона.

Германия и Франция умерени оптимисти за кризисния фонд

В същото време лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Еманюел Макрон остават умерени оптимисти по отношение на фонда за справяне с кризата с коронавируса, пише „Реутерс“, цитирайки канцлера Меркел-“постигнахме рамката на възможно единение след дълги преговори“. От своя страна Макрон направи компромис, но както се отбелязва „остава изключително предпазлив“. Повече надежди изрази холандския премиер Марк Рюте, но предупреди, че още нищо не е свършило.

Още за преговорите по бюджета тук

Тъй като политиците насочват вниманието си към икономическото възстановяване след COVID, съществува риск инвестициите в екологично възстановяване да ne se systoqt.

Европейската комисия поддържа становището, че възстановяването и бъдещият растеж на ЕС трябва да бъдат устойчиви. Комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон настоя, че новият Механизъм за възстановяване и устойчивост, включващ до 310 милиарда евро безвъзмездни средства, ще бъде предоставен на онези държави-членки, които инвестират в публични проекти, улесняващи екологичните и цифрови преходи.

 

В Европейския парламент беше създаден неформален съюз от 12 стрaни, които подписаха апел за зелено възстановяване от пандемията COVID-19. Министрите призоваха Европейската Зелена сделка да бъде поставена в основата на плана за възстановяване след пандемията ot koronawirus w  ЕС. Подписалите страни идват от целия политически спектър, а също така обединяват изпълнителни директори, групи на гражданското общество, бизнес асоциации, синдикати и мозъчни тръстове. Евродепутатът Паскал Канфин отбеляза: „Ще има криза преди и след COVID-19. Избираме да ускорим екологичния преход, когато дойде време за реинвестиране в икономиката.

 

Във връзка с предложената и приета мярка за компенсиране на земеделските производители за преодоляване на последствията от коронавируса, в края на миналата седмица от аграрното ведомство представиха пред браншовите организации как да се разпределят плащанията по така наречената мярка covid 19. Както стана известно, брюксел не одобри предложението на страната ни, това да става на единица площ и брой животни и поиска, разпределението на средствата да се направи според размера на стопанствата. В информацията се уточнява, че предложенията по-долу могат да претърпят промени след обсъждане с бранша.

Сектор „Растениевъдство“

• Финансовата помощ за отглеждане на плодове представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

до 1,5 ха – 750 лв.

над 1,5 ха до 5 ха – 1 700 лв.

над 5 ха до 10 ха – 4 000 лв.

над 10 ха до 20 ха – 8 000 лв.

над 20 ха до 30 ха – 12 000 лв.

над 30 ха – 13 500 лв.

• Финансовата помощ за отглеждане на зеленчуци оранжерийни представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

до 0,5 ха – 2 700 лв.

над 0,5 ха до 1 ха – 5 000 лв.

над 1 ха до 2 ха –9 000 лв.

над 2 ха – 13 500 лв.

• Финансовата помощ за отглеждане на зеленчуци на открито представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

до 1,5 ха – 950 лв.

над 1,5 ха до 5 ха – 3 000 лв.

над 5 ха до 10 ха – 6 000 лв.

над 10 ха до 15 ха – 8 000 лв.

над 15 ха до 20 ха – 10 000 лв.

над 20 ха – 13 500 лв.

• Финансовата помощ за отглеждане на маслодайна роза представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

до 1 ха – 900 лв.

над 1 ха до 5 ха – 4 000 лв.

над 5 ха до 10 ха – 7 000 лв.

над 10 ха до 20 ха – 10 000 лв.

над 20 ха – 13 500 лв.

• Финансовата помощ за отглеждане на винени лозя представлява еднократно плащане в размер за един кандидат, както следва:

до 1 ха – 300 лв.

над 1 ха до 5 ха – 1 500 лв.

над 5 ха до 10 ха – 2 500 лв.

над 10 ха до 30 ха – 5 000 лв.

над 30 ха до 50 ха – 9 000 лв.

над 50 ха – 13 500 лв.

• Финансовата помощ за отглеждане на декоративни растения представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

до 1 ха – 2 000 лв.

над 1 ха до 5 ха – 8 000 лв.

над 5 ха до 10 ха – 12 000 лв.

над 10 ха – 13 500 лв.

За сектор „Животновъдство“

• Финансовата помощ за овце и кози представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

от 10 бр. до 49 бр. – 500 лв.

от 50 бр. до 99 бр. – 900 лв.

от 100 бр. до 199 бр. – 1 800 лв.

от 200 бр. до 299 бр.- 2 200 лв.

от 300 бр. до 499 бр. – 3 000 лв.

от 500 бр. до 999 бр. – 7 000 лв.

от 1000 бр. до 1999 бр.– 9 000 лв.

над 2000 бр. -13 500 лв.

• Финансовата помощ за говеда представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

от 5 бр. до 9 бр. – 500 лв.

от 10 бр. до 49 бр. – 1 500 лв.

от 50 бр. до 99 бр. – 3 500 лв.

от 100 бр. до 249 бр. – 9 000 лв.

над 250 бр. – 13 500 лв.

• Финансовата помощ за биволи представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

от 10 бр. до 49 бр. – 1 500 лв.

от 50 бр. до 99 бр. – 4 500 лв.

от 100 бр. до 200 бр. – 9 500 лв.

над 200 бр. – 13 500 лв.

За сектор „Пчеларство“

• Финансовата помощ за пчелни семейства представлява еднократно плащане за един кандидат, както следва:

до 49 бр. – 250 лв.

от 50 бр. до 99 бр. – 500 лв.

от 100 бр. До 149 бр. – 700 лв.

от 150 бр. до 299 бр. – 1 300 лв.

от 300 бр. до 499 бр. – 1 700 лв.

над 500 бр. – 3 000 лв.

Приемът на заявленията по извънредната мярка за компенсиране на фермерите за преодоляване на последиците от кризата с коронавирус се очаква да започне през юли или август, каза пред депутатите от комисията за наблюдение на еврофондовете Десислава Танева. Мярката ще е разделена на три подмерки , като по подмярка covid 19 1 заявления ще подават земеделските производители от така наречените чувствителни сектори- животновъдство (едри и дребни преживни животни) , растениевъдство, розопроизводство, пчеларство и отглеждане на декоративни растения.

По тази подмярка от ЕК не са одобрили искането на страната ни за плащане на единица площ или брой животно на компенсациите, и са поискали да се определи абсолютна сума за категория стопанство.

По втората подмярка за компенсации ще кандидатстват всички останали подсектори в областта на растениевъдството и отглеждането на свине и птици. След обсъждане с представителите на браншовете от агроведомството са предложили плащането да е 30 лева на заето лице в стопанства отглеждащи други култури извън допустимите за първата подмярка. За свиневъдите се предвижда по 245 лева на лице, и по 435 лева за едно лице в стопанства, които отглеждат птици.

Както е известно максималния размер на подпомагането, което един фермер може да получи по антикризисната мярка е до 7 хил. евро.

По третата подмярка предвиждаща компенсации за малки и средни преработвателни предприятия са предвидени два варианта на подпомагане по избор на кандидата- 5% от декларираните приходи от реализация на преработената продукция за 2019 година ако има поне 20% спад на приходите за 4 месеца за 2020 г. или по 270 лева на едно заето лице.

От 13 юли стартира кандидатстването по мярката за критично съхранение на вино, съобщават от аграрното ведомство. Документи ще се подават до 24 юли. Това е петата мярка от лозаровинарската програма, по която ще бъде отворен прием, и тя ще се прилага само през тази финансова година.

Тя цели да се преодолеят смущенията на пазара в лозаро-винарския сектор, породени от пандемията от COVID-19. По нея ще се подпомага съхраняването на български вина, изтеглени временно от пазара до възстановяване на неговата жизнеспособност. Съхранението на вино ще се извършва в складове или собствени помещения.

За финансовата помощ могат да кандидатстват освен индивидуални винопроизводители и групи и организации на производители. Периодът на подпомагане е 4 май- 20 септември 2020 г. , като всеки литър вино ще се подпомага с 0,04 лева за складирано вино за период от един месец.

Документи по мярката ще се подават лично или чрез упълномощено лице в Централно управление на ДФ „Земеделие“, ул. Гусла 3, отдел „Вино, промоционални програми и лицензии“, след предварително записан час на един от следните телефони: 02/81 87 513, 02/8187 517 и 02/8187 534.

Във връзка с усложнената епидемиологична обстановка в Кюстендил беше взето решение за отмяна на традиционния празник на черешата, съобщава „Дневник“. Вчера за това на брифинг съобщи кметът на града Петър Паунов, като се оплака, че броят на заболелите в изолирания ромски квартал „Изток“ вече е достигнал до 90 души. Извън него имало още 15, но и те били свързани с квартала.

„В момента в масивите има стотици берачи от други региони, които в градска среда не спазват ограниченията“, каза Паунов и посочи, че това са хора от Сливен и Монтана, чиито адресни регистрации не са в поставения под карантина квартал. Голяма част от тези берачи не спазвали задължителните мерки на закрито.

Празникът на черешата трябваше да се състои между 26 и 28 юни, и беше съпроводен с богата културна програма. Сега търговците и занаятчиите ще имат право да продават продукцията си на улица „Демокрация“, но щандовете на изложителите ще бъдат преместени в местни читалища.

Облъчени от пандемии и вируси, все повече се питаме, боледува ли и земеделието-родно и европейско. Ако се съди по това, че се очакват едни нови спасителни 750 млрд. евро, които да бъдат преразпределени между различните икономики за да се подпомогне възстановяването им, отговорът е ясен и категорично положителен. Все още е неясно нито тяхното разпределение, нито каква част от тези средства ще са конкретно за земеделие. Не е ясно, защото има два оформили се лагера, на страни по-големи донори или иначе казано нетни платци в общата каса, и на страни нетни получатели. Различия има и по въпроса за това не само как ще се съберат тези спасителни средства, а и как да се разпределят. За сега е ясно само че Европа ще дава безвъзмездно по 7 хил. евро на фермер за преодоляване на последиците от пандемията с коронавируса. Средства, които безспорно ще дадат някакъв живец на по-бедните страни членки като нашата, но дали ще се оправи земеделието? Или както се казва- ще цъфне и ще върже ли?

Дали тези средства ще се дават образно казано на калпак, както всички досега европейски милиарди, или с едно наум и по-пестеливо?. Освен това Европа иска да обремени следващите поколения с връщането на дългове. В Германия по този повод вече възникнаха дискусии, в които участват хора от различни възрасти, хора на науката с теоретични познания, които търсят отговорите дали и доколко това е справедливо спрямо нашите деца. По този повод ми допадна изказването на едно момиче по темата че политиката не е спорт по телевизията, в който всички се състезават за избиратели думи които спокойно биха се съотнесли много точно към аграрната политика, особено в нейното родно измерение, където е пълно с играчи. Да си припомним, че има една сюрия браншови организации, всяка от които дърпа чергата към себе си, Конкретният повод е разбира се очакваните стотина милиона лева компенсации за справяне с последиците от коронавируса, или иначе казано 2% от селската програма. Имам усещането, че като минат всички комуникации, одобрения и преразпределения, пак ще има недоволни. Производителите на плодове и зеленчуци например , повечето от които искат раздаването на средствата да е на база не на хектар, а на реализирана реално продукция и получени доходи, вероятно ще останат излъгани. Но да видим.

Земеделието има нужда от концепция, която не да се прави на тъмно в Големия колоквиум

Иначе през този месец стартира дългоочакваната подготовка по писането на бъдещата стратегия за развитие на земеделието, но като чета, май в нея пак нищо ново. Говори се за приоритети и приоритетчета, което пак ще скара основните браншове, а агроведомството ще се намеси като арбитър. Познат сценарий на филм, който ни е писнало да гледаме. Земеделието няма нужда от това, а от концепция за развитието му, и то в дългосрочен план. Концепция, която не да се прави на тъмно в големия колоквиум, а да се подложи на мащабно обществено обсъждане. В нейното изготвяне да се включат широки кръгове от експерти, хора с научни познания, икономисти, финансисти, фермери и разбира се представители на всички заинтересовани бизнеси, които да предложат възможни решения  за преодоляване на все  по-наболелите климатични промени . Концепция в която да се дадат възможни сценарии и отговори на въпроси като: . Как да се справяме с тези дълги периоди на засушаване? Как да се създават все повече устойчиви на стреса от резките промени на климатичните условия сортове? Как да се опазват почвите и водите, които са в основата на всякаква земеделска дейност? Дали ще продължаваме с развитието намонокултурно индустриално произвовдство на земеделски суровин или ще се заложи на регионалното производство на храни. За сега не се вижда да се търсят отговорите , а тези фундаментални въпроси май занимават главите само на някои кабинетни учени, които са далеч от каквито и да са дискусии и стратегии. Ако има гласове, за това как например да се развие хидромелиоративната система на страната или да се внедрят още нови практики за щадене на почвите, то те не се чуват. Всъщност сеща ли се някой, че бяха дадени милиони за една стратегия за напояване, която се обяви за неработеща, и бързо беше заметена в нечий шкаф. Да сте чули нещо повече за нея?

Целта на подобни основополагащи стратегически документи е е да поставят реални цели и да водят до правилните изводи за развитието на една или друга област. В случая на земеделието. За сега са ясни само въпросните анализи, някои от които доста спорни поради факта, че се основават на остаряла емпирична информация и са написани в стил копи-пейст.

Знаците, че нещо в земеделието не е наред не идват само от страна на климата, но и от страна на обществото. Примерите през този месец с наши сезонни работници в Германия и Франция, попаднали в центъра на политически скандали ясно показват, че нещо по веригата от полето до масата се къса. Аграрното министерство също дава такива знаци, продължавайки тихомълком да налага командно-административните мерки от извънредното положение на веригите, вбесявайки ги този път със задължението да продават определен процент млечни продукти Made in BG, в добавка и наредбата за проверка на вътрешнообщностния внос на плодове и зеленчуци за наличие на пестициди, в която всъщност има известна логика, ако се приеме, че гърците ни пробутват египетски домати.

В месеца на градушките стана известно, че така дълго очакваният нов модел на защита включващ и самолетния способ, едва ли ще влезе в действие точно сега, когато фермерите имат най-голяма нужда. Причината е че ще следваме аржентинския опит. Оказа се, че ще се търсят пилоти от Пампасите , които да управляват вече осигурените самолети за борене на градоносните облаци. Не е ясно обаче кой ще плаща сметката за наема на тези пилоти, и кога ще дойдат.

През същия този месец стана известно, че до потребителите са достигнали близо 41 хил. български агнета. Извадените на светло фрагменти от дискусия с представители на бранша пък предизвикаха леки трусове в агроведомството, и оправдания за завишени проверки. Дали обаче ще се затегне кранчето на субсидиите за чертожниците, не се знае. През юни своите пари получиха младите фермери и животновъдите, прилагащи хуманни мерки за отглеждане на животните и започна прием по мярката за прибиранте на реколтата на зелено за винопроизводителите. В Европа все още текат дискусиите около съдържанието на новата многогодишна финансова рамка, а у нас на първо четене минаха промеи в закона за защита на растенията. Въпреки падналите дъждове напоследък, оптимизмът за добър урожай през новата стопанска година е налице. Ако се доверим на експертите, пролетните култури получиха малко импулси вследствие на дъжда и също дават повод за оптимизъм. Всичко ще се изясни по време на започващата нова кампания.

Това са само част от събитията случили се през месеца , които си заслужаваха да бъдат коментирани анализирани в очакване на лек срещу зависимостта от субсидии в земеделието. „Пациентът“ е жив и все още мърда. Въпросът е докога?

Подтикнати от разразилото се в германския град Гютерсло огнище на коронавируса и предстоящото председателство на Съвета на ЕС от страна на федералната република, от най голямата браншова организация на биопроизводителите Bioland отново излязоха с искания за реформи на политиката в земеделския сектор на европейско ниво. Това информира специализираният портал topagrar.com.
Вицепрезидентът и земеделски производител от региона на Гютерсло Щефани Щротдрес коментира, че „скандалът в кланицата на „Тьониес“ ясно и недвусмислено е показал, колко болна е европейската хранителна система.“. Показателен факт споед нея за същесрвуващия дисбаланс в сектора, е че 56% от свинското месо в страната се преработва от три крупни предприятия. Тя определя като несправедливи както съществуващите от десетилетия рамкови условия на политическо ниво, така и икономиката, базирана на принципа „Расти или плачи“. Тя допълни, че не само животните се нуждаят от повече пространство, но и хората се нуждаят от по-добри доходи. Според нея в подобни условия регионалните и малки преработватели нямат шансове за оеляване, з намирането на специалисти за преработка и транжиране на месото става все по-трудно. В резултат на това все повече замират подобни занаятчийски професии.
От Bioland отдавна настояват за сериозни промени и преосмисляне на аграрната политика. ‘Трябва да направим такива промени в аграрната, икономическа и търговска политика, че да направим възможно съществуването на всички по веригата от фермата до масата“, счита и председателя на организацията Ян Пкаже.
Както стана известно, вследствие на огнище на заразени с коронавируса служители в кланицата на „Тьонис“ в германската провинция Северен Рейн Вестфалия отново бяха въведени ограничителни мерки, а 360 хил.души бяха поставени под карантина. Вследствие от кризата Австрия призова своите граждани да се въздържат от пътувания до провинция Северен Рейн Вестфалия, а „Дойче Веле“ показа вчера, при какви мизерни условия живеят гастарбайтерите от България и Румъния. До момента заразени с ,covid 19 са 1300 служители, аобвиненията към българите и румънците от страна на министър-председателя на провинцията Армин Лашет предизвикаха остри коментари и реакции.

 В края на миналата седмица депутатите от ЕП гласуваха за по-висок бюджет от ЕФРСР за подпомагане на засегнатите от кризата с коронавируса.  Заявления за отпускане на помощ за справяне с последиците от кризата с коронавируса ще се подават до края на годината, а изплащането на помощта ще се извършва в срок до 30 юни 2021 г. ,информира AGPress.eu.

За земеделските производители размерът на помощта ще е до 7 хил. евро, а за малки и средни предприятия от областта на хранителната индустрия- до 50 хил. евро. Размерът на максималната компенсация на индивидуалните земеделски производители е с 2 хил. евро над предложените от ЕК 5 хил. евро. Таванът на средствата за малките и средни предприятия от хранителния бранш е запазен на нивото, предложено от Европейската комисия.

Спешната мярка, одобрена в ЕП ще позволи на държавите-членки на ЕС да използват пари от ЕС, останали от техните програми за развитие на селските райони, за да изплащат еднократна компенсация на фермери и малки селски предприятия, особено засегнати от кризат а COVID-19. Смата за подпомагане на земеделските производители и малките и средни предприятия трябва да е максимум до 2% от средствата по ПРСР във всички страни членки.

 

 

Над 40 хил. сезонни работници са дошли във федералната република с 2 323 полета за периода от април до юни, съобщава topagrar.com, позовавайки се на информация от германската браншова организация на земеделските производители. В информацията се припомня, че до организирането на специални полети се е стигнало заради затварянето на границите в условията на пандемията с коронавируса. Както е известно още през март нискотарифни самолетни компании започнаха организирането на подобни полети съвместно с браншовия съюз на земеделските производители в Германия за да се спаси кампанията по прибирането на аспержи и ягоди.

Междувременно медиите съобщиха вчера за това че български и румънски работници в най-голямата германска кланица в град Гютерсло са били обвинени за избухналото там огнище на коронавируса. Позовавайки се на Manager Magazin, „Дневник“ съобщи че само за три дни са установени най-малко 357 случая на заболели от коронавируса предимно от Източна Европа.

Според източници от предприятието именно връщането на работниците от Източна Европа е довело до избухване на епидемията, в резултат на което бяха затворени местните детски градини и училища.

Избухването на огнището от коронавируса в Гютерсло придоби политически оттенък, след изказване на премиера на Северен Рейн Вестфалия и потенциален кандидат за канцлер Армин Лашет, който директно обвини българите и румънците за новото огнище на вируса. Темата беше коментирана и по време на срещата на първите дипломати на България и Германия– Екатерина Захариева и Хайко Маас. Последният определи изкасването на Армин лашет като „абсурдно“ и „неоснователно“.

Изказването на Лашет предизвика гневни реакции в социалните медии и някои считат, че то ще му струва политическата кариера като ще намали шансовете му за канцлерския пост до минимум. Социалдемократите поискаха Лашет да се извини за думите си, а журналистът Ян Б;нерман попита реторично в „Туитър“: Българите и румънците ли ще са виновни, ако Лашет не бъде избран за канцлер?

Под карантина в Гютерсло са малко над 7 хил. души от персонала на преработвателното предприятие. Засега няма обща карантина, въпреки че Гютерсло, с население малко над 300 хил. души, надхвърля прага от 50 новозаразени на 100 хил. – това е изискването за връщане на мерки.

С между 9 и 13 %  ще се увеличат парите за отделните земеделските сектори вследствие на промяна в бюджета на ПРСР и прехвърлянето на близо 70 млн.  евро от бюджета за 2021 г. къ.м настоящия.  Това обяви вчера по време на заседание на земеделската комисия Десислава Танева. Средствата ще отидат към мерките, за които не са достигнати количествени лимити, като плащанията на площ  увеличението ще е с 9%, а пр при обвързаната  подкрепа с 13%, уточни пред  депутатите министър Танева.  Единствено при 4 или 5 мерки касаещи протеиновите култури има достигнат лимит, но за тях подпомагане ще може  да се получава чрез антикризисната мярка covid 19. Решението за промяната в бюджета е било взето след консултации с бранша на 15 май.

Както е  известно Брюксел прие по инициатива на страната ни, п прие в регламента,  която да позволи заделянето на до два процента от средствата по ПРСР на всяка отделна страна членка на ЕС за създаване на извънредна мярка covid 19. В нашия случай това са около 100 млн. лева. Процедурата по одобряване на мярката ще трябва да приключи в края на юни, когато ще са ясни и критериите по които ще се разпределят средствата. и това какви загуби са  понесли отделните сектори.  Страната ни според Танева ще предложи максимално облекчаване на критериите за  подпомагане.  Освен това около 40 млн. лева ще са предвидени за компенсиране на загуба на заетост.

Що се отнася до новия  фонд от 750 млрд. евро, обявен от Брюксел за възстановяване на европейските икономика от последиците от кризата сcovid 19, другата седмица се очаква яснота, каква част от тях ще отидат за земеделие. Както е известно, 500 млрд от тях ще бъдат предоставени под формата на грантове, а 250 млрд. евро като заеми.  Страната ни по последни данни би трябвало да получи между 13 и 15 млрд. евро, от които след 2028 г. ще трябва да връща около 3,3 млрд. евро.

 

 

Европейската комисия подготвя възстановителен пакет за страните членки от порядъка на 750 млрд. евро, съобщава „Дневник“ , като се позовава на „Ройтерс“ и „Франкфурт Алгемайне Цайтунг “ Първоначално лидерите на най-мощните икономики в Съюза Франция и Германия предложиха за възстановяване на европейските икономики от кризата с коронавируса да се заделят 500 млрд. евро.
Според информациите 500 млрд. евро ще са насочени към грантове, нещо което искаха меркел и Макрон, като ще има още 250 млрд. евро като заеми за засегнатите страни. Очаква се тези средства да се наберат на капиталовия пазар, като Брюксел поеме дълг от името на ЕС, който да се изплати до 2028 година, а за връщането му да се използват ресурсите, заложени в новата многогодишна финансова рамка.

Дали кризата ще отмине толкова бързо, колкото на всички се иска, и дали няма да има нова вълна от пандемията с коронавируса, ще покаже бъдещето. През май бизнесът и земеделието у нас в това число повлияни от Пр акциите на властта, получи обещания за някакви мерки за излизане от кризата. Дали и те ще донесат някакъв реален позитивен ефект върху икономиката, също предстои да видим..

Това,което за сега постигнаха управляващите, е да разделят бизнеса- на голям и малък, на приоритетен и неприоритетен. За да се спаси туристическия сезон, бе взето решението за намаляване на ДДС за ресторанти и хотели сектор на 9%, и то с условности и срокове, последвано от намаляване на налога и за книгите. Храната обаче, не духовната, а реалната пак остана извън борда, с аргумента, че в подобна ситуация не е дошло времето за по-широки данъчни реформи. Поне за сега, защото не се знае, дали няма да има мълниеносен обрат. Само ден преди вземането на историческото решения, министъра на финансите обяви, че не се обмисля никакво намаляване на ДДС. Логично предприетите мерки предизвикаха недоволството на производители и преработватели на храни, които също поискаха различна ставка- разположена между 3 и 5%.

Що се отнася до земеделието конкретно, продължи традиционното вече изплащане на субсидии, следено под лупа от всички. Бяха преведени цели 46 млн. лева по НАТУРА, като пари получиха и производителите на протеинови култури и памук. Ако перефразираме древната мисъл- у нас всичко тече, но нищо не се променя. Опитът на пловдивският фермер красимир Кумчев да предложи реално работещи мерки за сега не получава нужният отклик от властта в агроведомството, а Танева се задоволява с комуникации и обсъждания, въпреки липсата на време за това. Протакане просто казано. Протакане, което е удобно за едни, и неудобно за други браншове, които вече изпитват затруднения. На първа линия са розопроизводителите, които освен с ниски изкупни цени поради свития обем на търговия, ще трябва да се справят и с острия недостиг на работна ръка. На места в Долината на розите дори сами прибягнаха до помощта на доброволци за прибиране на реколтата. Практика която е похвална, и дано повече се престрашат да я прилагат, след като държавата пак стои и гледа отстрани.

Опитите за вкарване на повече български храни във веригите, не само че не доведоха до никакъв видим ефект, но разлютиха Брюксел, който заплаши страната ни със санкции, определяйки мерките на министър Танева като „икономически: и възпиращи свободата на движение на стоки. Намеренията бяха добри, изпълнението -лошо, защото се оказа, че във Франция наистина има подобна практика, но тя не е въведена със закон.

 

Европа търси позеленяване, за неудоволствие на индустриалните земеделци

 

Накъде вървят природата и климата? На подобен фундаментален въпрос, отговори и сценарии могат да предложат само експертите. И ако природата, лишена по време на кризата от човешката вредителска дейност успя да си отвоюва някои урбанизирани територии, то климатът продължава да напомня с екстремно засушаване, високи температури и все по-неблагоприятни условия за посевите, че планетата-единственият ни дом е в опасност. Може би и затова Европа продължава да търси спасителния пояс чрез обявяване на амбициозните цели за запазване на биоразнообразието, и за подобряване качеството на храните, а оттам и на живота на хората. Плановете са за заделяне на милиарди за възстановяване на реки и местообитания, за запазване на естествения облик на природата, или поне на това, което е останало от нея. За подобряване качеството на храните също се поставят амбициозни цели-колосално намаляване на употребата на пестициди, замяната им с алтернативни практики за борба с вредителите, инвестиции в цифрово земеделие и разширяване на площите с култури, отглеждани по биологичен път. Практики като тази на френски винопроизводители, решили да обединят усилия с учените, за да разберат как комбинацията на кръстосано опрашване с помощта на пчели и покривни култури, могат да им помогнат хем да се борят с вредителите в лозята, хем да обогатяват почвите с минерални вещества по естествен път.

След като тези амбициозни планове бяха обявени под формата на стратегии, логично лобистките организации, защитаващи интересите на индустриалното земеделие ги посрещнаха с критики и на нож. Никой радвал се на благоденствието и потоците от пари, не иска още ограничения за ползване на пестициди, или намаляване на субсидиите, защото май Европа натам върви, макар и бавно. Още в началото на пандемията агроведомството обаче обяви позицията която ще следва- по малко ще мисли за позеленяване, и повече за пари на калпак. Тоест пак по старому- всичко ще тече, и нищо няма да се променя.
Четейки обаче между редовете, ще видим, че намеренията са да се премахнат субсидиите, вредящи на природата и околната среда. Кои могат да получат подобен щемпел, и с какъв механизъм на подпомагане ще могат да бъдат сменени, ще покаже пак бъдещето. Червената лампа обаче свети още днес и сега…

Във връзка с мярката, предложена от земеделския министър Десислава Танева, задължаваща търговските вериги с над десет обекта да продават български храни, мед плодове и зеленчуци, получихме официален отговор от страна на ЕК на поставени от нас въпроси. Както е известно мярката задължаваща веригите да продават българска продукция беше включена в закона за извънредното положение, и трябваше да действа до края на годината. По темата отговор получихме и от германския евродепутат Андреас Шваб, в който се казва „„в рамките на кризата с коронавируса, редица европейски страни са предприели подобни протекционистични мерки на вътрешния пазар, като в това число се включва и мярката задължаваща веригите в България да продават предимно български храни“. Андреас Шваб се е изказал срещу подобни мерки, за да не се попречи на правилното функциониране на европейския вътрешен пазар. Напомняме, че от Брюксел уведомиха официално страната ни, че трябва да премахне тази мярка, след комуникация между германския евродепутат и комисаря по вътрешните пазари Тиери Бретон.

Попитахме ЕК какви са мотивите да поиска отмяна на това решение, какви са следващите стъпки ако не бъде отменено, и какви алтернативни мерки ще предложи на страната ни за насърчаване продажбата на български храни, без това да влиза в противоречие с правилата на Общността.

В отговор от ЕК се казва, че „официалното писмо, изпратено до България, следва политически диалог, който не позволява да се постигне напредък по отношение на изменението или оттеглянето на посочената проблемна мярка, която да бъде приведена в съответствие със законодателството на ЕС.“ От Брюксел отговарят още, че наложените със закон задължения за продажба на домашни хранителни продукти, като мляко, риба, прясно месо и яйца, мед, плодове и зеленчуци, както и задължението да се купуват 90% мляко и млечни продукти от местни производители ограничават свободното движение на стоки съгласно член 34 от Договора за функциониране на ЕС, защото създават по-изгодни маркетингови условия за домашни хранителни продукти, дискриминиращи вносните .

„Такива ограничения могат да бъдат оправдани само от по-важни причини от общ интерес, като общественото здравеопазване, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел“, пишат още от ЕК. Освен това във връзка с кризата с коронавируса от Брюксел считат, че е „наложително запазване на свободното движение на стоки“, а неоправданите пречки могат да подкопаят общите усилия за поддържане на свободното движение на товарите. От комисията оценяват и други подобни проблемни мерки, като е възможно да се започне производство по тях, ако се сметне за необходимо.

Ввъв Франция има подобна практика, но веригите не са задължени със закон да продават местна продукция

Попитахме и дали има двоен стандарт прилаган от ЕС например в случая на България и Франция, където също се предлага местна продукция в търговските вериги на конкретни места. От ЕК отговориха, че са запознати с призивите на национално равнище, за консумация на местни хранителни продукти. „ Трябва да се отбележи, че тези призиви бяха отправени, въпреки че в Европа не се наблюдават трайни проблеми с доставките, недостиг на храна или устойчиво повишаване на цените на храните от избухването на настоящата криза“, пишат в отговора си от Брюксел. От Комисията обаче не са запознати с правните разпоредби във Франция, „които биха наложили на търговците на дребно промоционалните практики на местните продукти, сравними с разпоредбите на въпросния български случай.“

„Във Франция, както и в някои други държави-членки, има търговци, които рекламират местни продукти в своите магазини. Разликата е, че те не са задължени да го правят по закон“, допълват оттам.

От ЕК продължават да работят за да се гарантира функционирането на селскостопанските пазари без да има ограничения на вътрешния пазар. Включително се предприемат всички мерки за гарантиране на свободното движение на сезонни работници, специфични насоки към мерките за граничен контрол целящи да не се допусне прекъсване на достъпа до храни и работа на всички вериги за доставки. Брюксел ще продължи да гарантира, че не се приемат неоправдани мерки, които да възпрепятстват функционирането на единния пазар.

Заради пандемията от коронавируса иначе експортно ориентираният сектор на птицевъдите изпадна в криза, съобщава topagrar.com. Ето защо през миналата седмица браншовата организация на птицевъдите поиска с писмо финансова подкрепа от правителството.

Те искат основно мерки за интервенционна намеса на пазара, както и финансова подкрепа с неизразходвани средства от полската програма за развитие на селските региони. От организацията се защитиха и от подозренията, че браншът сам е виновен за актуалното кризисно състояние. Според президента на браншовия съюз Анджей Даиелак позитивното развитие на сектора се дължи на дългосрочно силно търсене на полско пилешко месо на международните пазари. Благодарение на този успех полската държава е получавала по 4 млрд. евро годишно под формата на данъци, и секторът не трябва да се обвинява за това, че заради ситуацията с коронавируса има проблем със пласмента на готовата продукция. В момента цените на пилетата в Полша се намира под нивото на производствените разходи, а множество птицеферми са заплашени от закриване. Според данни на мести производители за да се гарантира рентабилно производство е нужна цена от 0,70 евро на килограм, при сегашна такава от около 0,40 евро на килограм.

Земеделието и хранителната индустрия остават силно засегнати от пандемията с коронавируса. Половината от холанските рибари вече не ловят риба в открито море, а цената на рибата се понижи, защото няма търсене. Във Франция непродадени през миналата седмица останаха 150 хил тона синьо сирене, а повечето складове в Европа съхраняващи храни, са на предела на капацитета си. В специално видео, озаглавено „Планини от картофи и синьо сирене“ кореспондентът на BBC Europe Гавин Лий показва, как кризата се отразява на хранителната индустрия. Видеото може да се види тук.

Напоследък борбата на българските производители на плодове и зеленчуци за тяхното оцеляване с оглед и на всеобхватната криза с коронавируса може да се охарактеризира със заглавието на Шекспировата комедия -“Много шум за нищо“. Само че тяхната кауза не е комична, а с трагични оттенъци, защото става въпрос за оцеляването им не само като производители, но и за оцеляване на българския плод и зеленчук.

Акцията на пловдивския фермер Красимир Кумчев в търсене на разумна антикризисна подкрепа от 150 млн. лева за сега не дава резултат и агроминистърката удобно мълчи по темата, макар, че имаше среща с премиера Борисов, след която се чакаше Танева да официализира с решение постигнатата договорка.

Не случайно в предишен коментар по темата написах, че няма време за бавене и оплитане в комуникации с Брюксел, а помощта трябва да е налице до края на май, иначе после е безсмислена.

Вече е средата на месец май, но резултат така и няма, и логично в неделя в своя профил в социалните мрежи г-н Кумчев зададе твърде неудобния въпрос:“Г-н Борисов, лобито на госпожа Танева по-силно ли е от вас?“
Доводите за исканата подкрепа са повече от разумни: да се избегне срив в производството, да се изсветли сектора и да се подпомогнат реално хората, които произвеждат храна. Подобни доводи бяха част и от второто действие в „пиесата“, а именно искането за намаляване на ДДС на основните храни. След изненадващото предложение за намаляване на данък добавена стойност по лобистки начин на ресторантьори и хотелиери, в което първоначално се прокраднаха и храните, те бяха отрязани от данъчни облекчения с аргумента, че в тази криза не е време за такива.

Финансова помощ от 140 млн. лева бе намерена от агроведомството, но разхвърляна между обвързана подкрепа и плащане на хектар, а не за „субсидии за доказан доход“, каквато беше инициативата на г-н Кумчев. Нещо за което Танева не пропусна да се похвали, но с това драмата на производителите на плодове и зеленчуци не намалява. Още повече, че не се предприемат никакви мерки за решаване на друг не по-маловажен проблем, този за сезонната заетост, нещо за което производителите на плодуве и зеленчуци също настояват , които в специално писмо пак до премиера Борисов обърнаха внимание, че кризата със сезонната заетост е резултат от неадекватната селскостопанска политика от приемането на страната ни в ЕС насам. Кой обаче да чете?, бихме попитали.

В така широко рекламираната антикризисна мярка за подкрепа с цел преодоляване на негативните последици от пандемията с коронавируса, сценарият на разпределение на средствата пак изглежда ясен- повече за лобитата, и малко за цвят на „приоритетните“ иначе производители на плодове и зеленчуци, и то май след края на кампанията им.

А, че чрез тази мярка Брюксел дава възможност на страните членки с национални средства да покриват допълнителни разходи на фермерите, свързани със защитата и здравеопазването на наетата работна ръка или за покриване на заплащането на наетите работници, никой не говори. Това означава просто казано, създаване под някаква форма на възможности за субсидирана заетост в земеделието, нещо за което отдавна настояват и синдикати, и фермери. Нищо, всичко е много шум за нищо. Дали пиесата“ ще завърши с комичен или трагичен край, ще си проличи след края на кампанията в магазините, ако въобще до тях достигнат български плодове и зеленчуци, а производителите им са оцелели..

Кралската козевъдна асоциация е поискала с писмо от британското правителство отпускането на специална помощ на всички млекопроизводители, чийто бизнес е пострадал от кризата с коронавируса, а не само на говедовъдите. Това информира The Gairy News.

След въвеждане на карантината и ограниченията, целият сектор на производителите на млечни и месни продукти кози и овце се намира в колапс, твърдят от браншовата организация. Голяма част от фермерите са доставяли продукцията си на ресторанти, заведения и фермерски пазари, които бяха затворени след началото на кризата с коронавируса.

Друг аргумент за поисканата поддръжка е, че в този вид производство на мляко за разлика от кравето липсва толкова дълъг срок на трайност и гъвкавост на цените, и това намалява възможностите на производителите да устоят на сътресенията на пазара. В резултат на това произведеното мляко се изхвърля, а поголовието от животни се съкращава. „За разлика от сектора на едрия рогат добитък, отглеждането на дребни преживни животни се отличава със своята специфичност“, заяви заместник председателят на кралската асоциация Ди Уелдж. „Във Великобритания няма спот цени (т.е. фиксирани цени бел. ред.) на този вид мляко, ето защо е много важно да се управляват обемите на производство за да се запази стабилността на пазара. Другият вариант е да се изхвърля готовата продукция“, добави тя.

Негативно влияние върху сектора оказва и промяната на потребителските нагласи във връзка с кризата, защото повечето клиенти вече се отказват от по-скъпите премиум продукти от козе мляко, предпочитайки продуктите от краве мляко. Уелдж не изключва тази тенденция да продължи и в бъдеще, което ще забави възстановяването на пазара.

След началото на кризата се наблюдава и спад в цената на трупното козе месо, което преди налагане на ограничителните мерки се е продавало на премиум ресторантите за по 150-180 британски лири, сега цената е паднала под себестойността на произведената продукция от 60 британски лири.

Данните за производството на козе мляко на Острова показват, че в момента 14% или 8 хил. литра от седмичното производство биват изхвърляни, като производството спада с 20 хил. литра месечно заради бързото съкращение на поголовието от кози. „Надяваме се на незабавна финансова подкрепа от страна на правителството, и до септември да успеем да се избегне прекратяване на работата на фермерите“, добави още тя, изразявайки разочарованието, си, че козевъдите са били изключени от общата финансова подкрепа за млечния сектор.

На нарочна конференция, организирана на 15 май от Хърватското председателство на ЕС, министрите на земеделието ще направят равносметка на предприетите мерки, свързани с кризата с коронавируса, съобщава AgPress.eu. От Европейската комисия ще представят презентация за текущите и планираните действия. Освен това -нататък министрите ще обсъдят възможните нови мерки в подкрепа на селското стопанство и рибарството.

Не е новина, че ДДС на храните и развлеченията в туризма може да падне до 9%, също както не е новина, постигнатото лично от премиера разбирателство с туристическия и ресторантьорски бранш. За по-ниско ДДС на храните (пък и не само) се настоява от редица браншови организации поне от две години. До момента обаче властта отказваше да се вслуша във воплите за намаляване на ДДС.

Сега го прави, в условията на криза, но с уговорката „правим го на ваша отговорност“, тоест прехвърляйки отговорността за подобна мярка от тези, които вземат решенията, на тези на които се налагат те. Ясно е, че кризата с коронавируса освен до загуба на работни места, а оттам и до намаляване на доходите на хората, ще доведе и до спад в потреблението. Ясно е също, че евентуалното намаляване на ДДС ще стимулира потреблението и ще раздвижи пазара. Не е ясно обаче, защо властта изчака обществото да изпадне в социална и икономическа криза, за да даде сигнал, че ще направи промени в изпадналата в ледена епоха данъчна политика. Защо се чакаше бизнесът да изпадне в „кома“ вследствие на форсмажорните обстоятелства, породени от световната пандемия, и чак тогава да се клекне за намаляване на ДДС? Защо това не се случи в момента, а се отлага за 2021 година, и няма ли тогава да е късно да се правят каквито и да са промени в ДДС? Това са въпроси, на които на властта едва ли ще и е удобно да отговори, а освен това винаги може да намери оправдания със сегашната ситуация. Нищо че румънският пример доказа, че ефектите от намаляването на ДДС върху храните са повече от положителни- стимулиране на потреблението, и , подпомагане на бедните и създаването на нови работни места. Тъкмо неща от които икономиката ни най-много има нужда. Румънците показаха каква е правилната посока. Ние пак се сетихме, но тук максимата „по-добре късно, отколкото никога“ едва ли е приложима, поне докато отговорността за ваденето на горещите кестени не се поеме от тези, които вземат решенията…

Броят на заразените с коронавируса служители в германските кланници надмина 350 души, съобщава agrarheute.com. Заради разширяването на броя на заразените, федералният министър на труда Хубертус Хаил поиска засилване на контрола в кланниците и особено що се касае до сезонните работници и превоза на персонала. Той обяви, че правителството е получило множество запитвания по дипломатически път относно грижите за сигурността и здравето на сезонните работници.

До момента бум на заразата е регистриран в четири кланници. Около 90 работници са били заразени с коронавируса в кланница в Бюркенфелд. Друга кланница в провинция Северен Рейн Вестфалия беше затворена в края на миналата седмица, след като бяха открити 129 души, заразени с вируса. Между заразените 109 души в кланница в Шлезвиг Холщайн е имало и сезонни работници, настанени в бивша казарма край община Щайнбург. Говорителка на местните власти потвърди, че още след установяване на първите случаи, всички работници са били поставени под карантина. Още 23 заразени работници са установени в още един кланичен обект в Северен Рейн Вестфалия.

В отговор на масовите случаи на заразени селскостопански работници, в провинция Шлезвиг Холщайн започнаха масово тестване на селскостопанските работници в най-големите стопанства. Според данни на местното министерство на икономиката, в провинцията има около 50 големи кланици. Подобни мерки са предприети и в провинция Долна Саксония.

На фона на опитите на националната ни администрация да наложи собствени мерки за справяне с кризата, които да бъдат не само адекватни, но и съобразени с европейското законодателство в сектора, вчера в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани единадесет регламента, които дават правно основание на държавите-членки да стартират на своя територия специалното подпомагане, което Европейската комисия осигури на сектор „Земеделие“ за борба с кризата, причинена от COVID-19. Това се казва в съоbщение до медиите от Института за агростратегии и иновации.

Като допълнение към тези мерки, които по своята същност са свързани с правилата на Общата организация на пазара на ЕС и са чисто пазарни, Комисарят по земеделие и развитие на селските райони, Януш Войчеховски, обяви, че Европейската комисия ще предложи нова мярка, чрез която държавите-членки, през своите Програми за развитие на селските райони, да могат да компенсират фермери и малки агро-хранителни бизнеси, предоставяйки им до 31.12.2020 г. ликвидна подкрепа под формата на грантове в определен размер.

Какво означава това?

За да може да се използват средства от Програмите за развитие на селските райони конкретно за борба с коронавируса, първо е необходимо да се създаде правно основание, на база на което такъв тип разходи да бъде допустим за подпомагане. Това означава, че в идните дни ЕК ще предложи изменение в Регламент 1305 от 2013 г. За да стане това изменение факт обаче, то трябва да бъде одобрено и от Европейския парламент и от Съвета на министрите по земеделие. Имайки предвид скоростта, с която Съветът и Европейският парламент вече направиха подобно изменение в Регламент 1303 от 2013 г. по отношение на структурните и инвестиционни фондове, то промяната в Регламента за развитие на селските райони съвсем спокойно може да бъде приета и публикувана в Официален вестник на ЕС до края на месец май. За да може обаче тази мярка реално да се прилага, всяка една държава-членка ще трябва да подготви промяна в Програмата си за развитие на селските райони и да я изпрати за одобрение на ЕК. Това означава, че земеделските производители ще могат да кандидатстват по тази мярка най-рано през месец юни 2020 г.

Какво точно предлага ЕК?

Съгласно обявеното от Комисар Войчеховски, ЕК предлага да се даде възможност държавите- членки да отделят до 1% от бюджетите на своите Програми за развитие на селските райони в специална мярка, чрез която да могат да предоставят на конкретно засегнати от кризата фермери и малки агро-хранителни бизнеси, ликвидна помощ. Тази помощ ще бъде под формата на фиксирана субсидия в рамките на до левовата равностойност на 5 000 евро за земеделски производител и до левовата равностойност на 50 000 евро за малките агро-хранителни бизнеси.

Как ще се прилага помощта в България?

Бюджетът на Програма за развитие на селските райони в България след шестото изменение е в размер на 2 896 147 918 евро. Левовата равностойност на един процент от нея прави 56 643 729 лева. Това ще бъде общият бюджет на мярката. Оттук нататък обаче започват трудностите с нейното прилагане. Министерство на земеделието, храните и горите ще трябва да разпише правила, по които да може да определи кои земеделски производители са конкретно засегнати от кризата с коронавируса и кои не са. Ясно е, че в рамките на този малък бюджет, ако се вземе решение да се подпомагат всички регистрирани земеделски производители на територията на България, то средствата ще бъдат пренебрежително малко. Средно на година около 97 хиляди земеделски производители се регистрират по реда на Наредба 3 от 1999 г. Това означава, че по тази мярка всеки един от тях ще получи по 583 лева и 95 стотинки – сума далеч от реалните нужди на фермерите. И то те ще могат да получат тези средства в този размер само ако се вземе решение, че агро-хранителни бизнеси няма да бъдат подпомагани. Ако и те бъдат включени в обхвата на мярката, помощта ще спадне още повече, а администрацията от своя страна ще бъде изправена пред нелеката задача за първи път да определя граница, която да разделя малки от големи агро-хранителни бизнеси.

Освен това друг важен въпрос, по който ще трябва да се вземе решение ще бъде – средства от кои мерки ще бъдат взети, за да се формира бюджетът на тази мярка. А това, наред с посочените по-горе специфики също не е маловажен въпрос. Защото след две седмици нещата ще започнат бавно да се нормализират, HoReCa секторът отново ще започне да работи, давайки така необходимия пазар на дребните производители и съвсем скоро ликвидната подкрепа ще бъде заменена от нуждата на земеделските стопани от инвестиции.

Въпросът е ще останат ли средства за тях? И дали е необходимо на този етап държавата да предприема самоинициатива, търсейки решения на проблеми, за които е спорно дали са предизвикани от кризата с Covid-19? Или единственото което трябва да се направи, е да се доверим на общоевропейските мерки за преодоляване на трудностите, да се отърсим от шока от пандемията, и да се върнем към решаването на истинските проблеми, натрупани и наболели сериозно в различните производства у нас.

Президентът на федералния съюз на земеделските производители Йоаким Рюквид алармира за „картофена криза“ в Германия, съобщава topagrar.com. Фермерите „седят“ върху планини от картофи, защото както казва Рюквид:“складовете са пълни с картофи, които трябва да бъдат преработени във вид на пържен чипс“. Причината е, че преработвателите почти са спрели дейност, като така запасите от картофи за хранителната индустрия са достигнали до 150 хил. тона. Цялото производство на картофи в Германия възлиза на около 10 млн. тона.

Германските картофопроизводители според Рюквид се нуждаят от спешни мерки, които да им позволят да запазят своята ликвидност и жизнеспособност, каквито мерки спрямо частното складиране бяха предприети дори на европейско ниво за производителите на млечна продукция, говеждо и свинско месо.

Подобна е ситуацията в Белгия, както се разказва в репортаж на агенция „Ройтерс“. Заради повсеместното затваряне на ресторанти и заведение, преработката на картофи се е свила с 80%. Белгия се явява най-големият износител на картофи в света с годишен експорт от близо 5 млн. тона картофи в свежо и преработено състояние.

За периода от началото на извънредното положение до 30 април 2037 безработни са започнали работа в земеделието, рибната и горска индустрия, съобщават от социалното министерство. Към момента страната ни има подписани двустранни споразумения за регулиране на трудовата миграция с Армения, Грузия и Молдова, като спогодбата с Армения е във фаза на стартиране, а заради кризата с коронавируса, временно е прекратен приемът на документи на молдовски граждани, кандидатстващи за работа у нас по инициатива на Кишинев.

От социалното ведомство напомнят още, че работодателите търсещи сезонни работници трябва да подадат заявки в бюрата по труда, в които да бъдат указани условията за работа, като срок, работно време, изисквания към кандидатите, социални придобивки като организиран транспорт и да посочат за какви групи от лица- ученици, студенти и други е подходяща работата. . Свободните работни места се обявяват в електронната трудова борса на сайта на агенцията по заетостта, както и чрез други информационни канали, като достъп до информацията имат всички лица търсещи работа, а като такива в бюрата по труда се регистрират освен безработни, но и заети, учащи и пенсионери, желаещи да работят в свободното си време или да сменят работата си.

От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи направиха дарение от 5 хил. лева на БАН за научни разработки свързани с covid 19, съобщиха от асоциацията. Сумата е за подкрепа на проект за научни разработки, свързани с борбата с коронавируса и други инфекциозни заболявания. Събраните средства са предоставени от членовете на асоциацията, които продължават да набират средства за подпомагане на други институции и организации.

„Светът е изправен пред невиждана досега заплаха, свързана с пандемията от коронавирус. Вярваме в потенциала на българската наука и достиженията на учените от БАН, което ни дава надежда, че страната ни може да допринесе за откриването на ваксина и лекарство чрез успешни разработки. Затова подкрепяме БАН и по-конкретно четирите института, които активно работят в това направление“, смята председателят на асоциацията Стайко Стайков. Според него независимо от настъпващата финансова криза бизнесът трябва да продължи да подкрепя социално отговорните проекти в полза на обществото.

„Планираме бавен рестарт на икономиката и инвестициите, за което ще дадем милиарди евро“, заяви вkratko видеообръщение wчера председателят на ЕК Урсула фон дер Лаен. Тя изрази своята увереност, че Съюзът ще излезе по-силен след края на пандемията с коронавируса и ще може да инвестира повече както в регенеративна икономика, електромобили и иновации, така и в производството на устойчива храна. Фон дер Лаен още веднъж подчерта, че „европeйската Зелена сделка е водеща“ за икономиката на Общността за повишаване качеството на живот.

Във връзка с кризата с коронавируса, редица европейски фермери настояват пред ЕК за временна отмяна на ограниченията за ползване на пестициди за някои бобови култури, съобщава „Зерно Онлайн“.

В специално писмо до председателя на ЕК на 22 април, от лобистката организация Copa Cogeca изразиха своето безпокойство от ситуацията с коронавируса и отражението и върху преработвателите на масла и рапично брашно и производителите на биодизел. Оттам прогнозират, че „сблъсквайки се с карантинните мерки в ЕС, пазарът на преработени бобови култури рискува да премине във фаза на силна нестабилност заради намалялото търсене на биогорива и спада в производството на култури като соя и рапица“. Във връзка с това се призовава ЕК към бързи действия.

Очаква се през новия сезон производството на рапица в ЕС да достигне до 17 млн. тона при съкращаване на обработваемите площи, които ще са с 30% под нивото от сезон 2017/18 година. Освен това според представителите на европейските фермери е възможно нарушаване на доставките на маслодайни култури от основни производствени региони като САЩ и Южна Америка, ако се ускори пандемията от коронавируса.

На този фон според Педро Гаярдо, оглавяващ работната група по маслодайните култури в copa Cogeca “най-добрият начин за увеличаване производството на протеинови култури в ЕС е временна отмяна на забраната за използване на някои видове пестициди. Като допълнителна мярка се иска въвеждане на забрана за внос на бииоетанол.

По време на вчерашния съвет на еС лидерите на страните членки се споразумяха за това, ЕК да предложи начини за възстановяване на икономиката от кризата с коронавируса, съобщава „Дневник“. Те ще очакват конкретни предложения от ЕК и тогава ще преценят кога да проведат нова среща, обясни председателят на Съвета Шарл Мишел.

„Много държави още не са достигнали пика на вируса, но знаем, че мащабът, скоростта и влиянието на икономическата криза са безпрецедентни“, каза Фон дер Лайен. „Освен ако не действаме решително и заедно, възстановяването няма да бъде симетрично и разделенията между държавите ще се задълбочат.“

Кризата с коронавируса и особено развитието на вируса в страни като Италия и Испания отново подложи европейското единство и съпричастност на останалите членки на изпитаие. По-бедните средиземноморски сртани предложиха общи covid облигации, които обаче не бяха приети от страни като Холандия.

Кризата завари ЕС в тежки преговори за следващата многогодишна финансова рамка. Според фон дер Лаен следващият бюджет на о бщноста трябва да включи повече средства за инвестиции и кохезия, средства за зелената сделка и цифрова икономика.

В преговорите се оформят няколко лагера. От една страна са Австрия, Холандия, Швеция и Дания, които настояват за повече пестене на средства. Няколко страни начело с Италия искат финансиране чрез грантове. Останалите страни от Северна Европа начело с Германия искат създаване на фонд за възстановяване, който да се свърже със следващият седемгодишен бюджет.

„Криза“ и „война“ бяха сред най-често повтаряните думи заедно разбира се с „covid 19” , “вирус“, „жертви“ и „заразени“ , а ситуацията накара властта да удължи извънредното положение до 13-ти май. Че криза ще има вече май никой не се съмнява. Неясно е обаче как всички засегнати от нея браншове, включително и земеделският ще успеят да излязат от нея, колко лоши ще са последиците от блокирането на живота във всичките му аспекти и дали декларираното подпомагане ще успее да съхрани жизнеспособността на бизнеса.

Той някак си вече свикна с установеното положение, въпреки хаотичното управление на извънредните мерки. Само един пример е достатъчно показателен за това. Пазарите-един ден отворени, друг ден затворени. Днес властите решават да ги затворят за неопределено време, утре да ги отворят за прозорец от няколко дни. Как с подобни решения търговци и производители, доколкото ги има, да планират реализацията на своята продукция?

Вместо да работят за подсигуряване на нужните ресурси, не само финансови, но и човешки за предстоящите кампании по прибиране на плодовете и зеленчуците, от скука от агроведомството решиха да си създадат новини с по-скоро отрицателен ефект и спорна ефективност. Беше отстранен ресорният заместник министър Чавдар Маринов. Официално заради проблема с регистъра на биопроизводителите, неофициално заради несъгласието му с промяната в политиката спрямо веригите.

Повечето браншови организации се обявиха срещу отстраняването на Маринов, но имаше и представители на такива, които изказаха по-различно мнение. Например мариана Милтенова, според която секторът на производителите на плодове и зеленчуци няма нужда от министър, а от политика. Такава обаче липсва, а той вече години си остава болезнено приоритетен само на думи.

Именно опитът да се наложи промяна по командно административен метод и да се накарат големите магазини да продават повече български плодове и зеленчуци, доведоха до може би най-кратката търговска война в историята. Тя продължи само ден, и остави повече отворени въпроси, отколкото даде рационални решения за подкрепа на производителите в тези трудни за тях времена. Беше потушена след намесата на премиера, който отново влезе в ролята на миротворец. Остава неясно, защо министър Десислава Танева предложи прибързано решение, без да се вслуша в гласовете от бизнеса, сред които се чуха и разумни предложения за мерки за подпомагане на производителите със средно и дългосрочно въздействие.

Дано най-вече малките производители разберат най-накрая, какъв шанс за промени и консолидация им дава кризата с коронавируса, и да се ориентират към мащабно коопериране, което да им позволи в бъдеще не да приемат като безучастни зрители налаганите им от големите търговци условия, а самите те да определят как и на кого да продават череши, праскови, домати или краставици.

Още повече в сегашните условия изглежда все по-неясно как ще бъде структурирано земеделието на европейско ниво в бъдеще, кои аспекти на зелената сделка, предложени в зората на пандемията ще могат да се изпълняват, и кои не. Европа определя пандемията като безпрецедентно предизвикателство и подготвя нов „план Маршал“, който ще се основава на новата многогодишна финансова рамка. Основните компоненти на този план за възстановяване и мястото на земеделието в него, тепърва ще се обсъждат, и тепърва ще стане ясно какви промени в модела на субсидиране на земеделските производители ще настъпят в периода на възстановяване от последиците от пандемията.

През този месец продължи плановото изплащане на директните плащания, като бяха изплатени над 450 млн. лева зелени плащания, както и нови 17 млн. лева по мерките за агроекология. В началото на месеца започна и прием на заявения за хуманно отглеждане на животните. Освен това тръгна приемът на заявления и по мярката за напояване с бюджет от 100 млн. лева. Африканската чума по свинете също продължава да нанася нови поражения, като от агенцията по храните отчетоха нови 75 случая. ЕС отблокира 1 млрд. евро в помощ на фермерите, а Танева обеща до 30 млн. лева безлихвени заеми за производителите на плодове и зеленчуци. Децата започнаха да получават плодове зеленчуци и млечни продукти по домовете.

Заради пандемията от коронавируса, редица руски фермери и АПК-та са лишени през тази година от помощта на сезонни работници, съобщава The Dairy News. Блокадите и затварянето на границите между републиките доведе до невъзможността да се използва наемен труд поне до юни месец. В подобни условия редица предприятия търсят други механизми за компенсиране недостига на работна ръка чрез използване и на допълнително механизация или разчитайки на помощта на съседни региони. Въпреки това не се изключва възможността за намаляване на посевите заради недостиг на работна ръка.

Така например в аграрнопромишления комплекс на Пприморския край, които през тази година разчитаха на над 1 000 работници от Китай, както и на жители от Таджикистан и Киргизия, ще използват основно местни кадри за полската работа. Очаква се съкращаване в използването на мигранти като сезонни работници с около 30% заради епидемията от коронавируса. Обсъждат се варианти за привличане на работници сред хора, които са останали временно безработни, както и организиране на студентски бригади. Към такива могат да бъдат привлечени около 60 студенти от местната Селскостопанска академия, а също и между 300 и 400 души от различни колежи, както и затворници.

Очаква се и увеличаване на подкрепата за местните стопанства с цел модернизация и засилване процесите на автоматизация с въвеждане на различни комбайни за прибиране на зеленчуците, и внедравне на технологии за автоматизация на производството на разсади. „Това ще доведе до намаляване на зависимостта от ръчния труд“, се казва в позиция на регионалното правителство.

„Ако не се реши въпросът с работната ръка, ще се наложи да съкратим двойно посевите. Голяма част от земите ни са взети под аренда, и ще възникнат проблеми с арендодателите. Нямаме китайски работници, и не знаем на кого можем да преотдадем тези земи под наем“, казва Сергей Ким, шеф на местна компания за производство на зеленчуци.

Според оценките на руското министерство на земеделието потребността от допълнителна сезонна работна ръка в страната през целия сезон се оценява на около 23 хил. души.

Европейската комисия предложи допълнителни мерки за подкрепа на земеделието в условията на кризата с коронавируса, съобщава AGPress.eu. Въпреки устойчивостта на сектора в тази криза, някои пазари са силно засегнати от последиците от нея. Новият пакет включва мерки за подпомагане на частните складове на месни и млечни продукти, разширяване мерките за организация на пазари в силно засегнати региони и гъвкаво прилагане на програмите в сферата на производството на плодове и зеленчуци и винопроизводството. „Последиците от кризата с covid 19 все повече се усещат в селскостопанския и хранително-вкусовия сектор и затова решихме да предприемем бързи действия в допълнение към мерките, които вече бяха предприети след избухването на кризата. Предложените мерки имат за цел да изпратят сигнал, насочен към стабилизиране на пазарите“, заяви европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски. Според него тези мерки ще спомогнат за стабилизиране на цените и доставките на храни и гарантиране на продоволствена сигурност.

• Комисията предлага да предостави помощ за частно съхранение на млечни продукти (обезмаслено мляко на прах, масло, сирене) и месни продукти (говеждо, овче и козе месо). Тази схема ще позволи временно изтегляне на продукти от пазара за минимум от 2 до 3 месеца и максимален период от 5 до 6 месеца.
• Въвеждане на гъвкавост за управление на пазари на вино, плодове и зеленчуци, зехтин, пчеларски продукти и училищната схема на ЕС (мляко, плодове и зеленчуци). Това ще позволи преориентиране на приоритетите за финансиране към мерки за управление на кризи за всички сектори.
• Дерогация от правилата на ЕС в областта на конкуренцията приложима за пазарите на мляко, картофи и цветя.
• Разрешаване на производителите на картофи и цветя да изтеглят продукция от пазарите.

  Целта на комисията е тези мерки да влязат в сила до края на април, като преди това те ще бъдат обсъдени и приети от страните членки на ЕС.

Световната организация по продоволствието към ООН предупреди, че пандемията изправя света пред опастността от масов глад, съобщава „Зерно Онлайн“. „Само след няколко месеца човечеството може да се сблъска с глад от библейски размери“, каза директорът на Световната програма по продоволствието. Според него covid 19 представлява не само глобална опасност за човешкото здраве, но глобална. продоволствена катастрофа. На ръба на глада могат да се окажат милиони души, живеещи на границите на военни конфликти.

За да бъде избегнат масов глад , от ООН призоваха всички страни по света да започнат да действат още сега, осигурявайки достъп до храна, без да се допуска прекъсване на финансирането и търговията. По данни на организацията всеки ден в света гладуват 821 млн. души , а заради коронавируса с глада могат да се сблъскат още около 130 млн. души.

Кризата с коронавируса има опустошително влияние върху търговията с месни изделия, пише topagrar.com, позовавайки се на информация от Европейската организация на производителите и преработвателите. Оттам настояват за незабавни мерки за подкрепа пазара на месо и месни продукти в ЕС. Секторът понася загуби най-вече заради затварянето на ресторантьорския бизнес и гастроиндустрията. Това доведе до драстични загуби за редица месопреработвателни предприятия, които не би могло да компенсира дори нарасналото търсене на месни продукти в търговията на дребно.