понеделник, април 15, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
МЗХ

България настоява за допълнителна защита от ЕК за земеделските производители

България настоява за допълнителна защита от Европейската комисия за българските земеделски производители, в допълнение към предвидените за страната 16,75 милиона евро от кризисния резерв. Това съобщи министърът на земеделието Явор Гечев пред Консултативния съвет по зърното.

Министърът припомни, че секторът в момента е засегнат от пазарни аномалии, в резултат от руското нашествие в Украйна. „Позицията на държавата е, че оставаме солидарни с Украйна, но наблюдаваме сериозни проблеми и в резултат поискахме от ЕК кризисни мерки и по-балансирано отношение към коридорите на солидарността“, каза Явор Гечев. Той припомни, че президентът Румен Радев изпрати съвместно писмо с лидерите на Унгария, Румъния, Полша и Словакия до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, в което ясно се защитава националната ни позиция. В кореспонденцията се предлага да бъдат налагани временни депозити при внос на определени продукти, ако бъдат надвишени възможностите на съответната страна за складиране и преработка с цел по-равномерно разпределение на количествата на единния пазар. „България също така предлага ЕК да осигури допълнителни мерки и гаранции за ускоряване на експорта на зърно в посока трети страни“, уточни министър Гечев. Исканията на страната ни бяха изложени по време на разглеждане на удължаването на Регламент (ЕС) 2022/870 за либерализиране на търговията.

Участниците в Консултативния съвет бяха запознати с обзор за тенденциите на вътрешния и международния зърнен пазар, както и с актуална информация за състоянието на посевите в страната след обследване, проведено в периода 24-30 март. Засетите площи с есенни култури през 2022 г. включват 1 184 307 ха пшеница, 115 612 ха ечемик, 7 514 ха ръж и 13 079 тритикале. От засетите 103 955 ха рапица в резултат на неравномерните валежи са пропаднали 8 659 ха.

Данните показват, че оценката на моментното състояние на обследваните посеви е „добра“ до „много добра“ за 83,0% от площите с пшеница (аналогично спрямо 2022 г. – 84,0%) и при ечемика 81,0%, аналогично спрямо предходната година. Фитосанитарното състояние на обследваните посеви се определя като добро. През следващите месеци, при наличие на подходящи агрометеорологични условия, подхранване на посевите и провеждане на растителнозащитните мероприятия, се очаква нормално развитие на есенниците. Предвид моментното състояние на посевите с пшеница и ечемик, се очаква формирането на много добра зърнена реколта през 2023 г.

Наличните складови запаси от пшеница достигат 3 070 102 т към 31 март, от царевица са 1 555 405 т и от черен маслодаен слънчоглед са 1 318 433 т.

Министър Явор Гечев посочи, че публикуваната за обществено обсъждане наредба за Централния регистър за проследимост на храните на практика цели да се електронизират процесът на внос на зърно, търговията и складирането, като агроминистерството очаква становищата на заинтересованите страни и е готово на диалог за усъвършенстване на текстовете.

От своя страна зърнопроизводителите заявиха, че в резултат на икономическата ситуация секторът е достигнал до критична точка и бъдещето му зависи от действията, които ще бъдат предприети в следващите месеци.

В заключение министър Явор Гечев коментира, че диалогът продължава, както и усилията на държавата в посока насърчаване на износа

Виктор Павлов