Новият регламент за биопроизводството, чието влизане в сила беше отложено заради пандемията за 2023 година ще включва възможността в бъдеще биопроизводителите да могат да получават групови сертификати, съобщи Стоилко Апостолов от “Биоселена” по време на специализирана конференция посветена на биоземеделието в Пловдив.. До скоро подобна практика е била възможна само в трети страни. В новия регламент детайлно е разписано на какво отстояние трябва да са биопроизводителите включени в подобни групи, какви да са оборотите им и как да извършват самоконтрол. Група български производители на зеленчуци вече се подготвят да кандидатстват за получаването на подобен сертификат.
Освен това физическата проверка няма да бъде задължителна за всички биооператори. До края на 2021 г. това се отнасяше за 100% от операторите в процес на сертификация. Дерогацията за ниско рискови ферми/съоръжения предполага, че тези ферми/съоръжения ще се инспектират на всеки 24 месеца, а не всяка година. Тъй като не беше постигнато споразумение на общоевропейско ниво относно действията, които трябва да се предприемат при откриване на остатъчни количества от пестициди в биопродуктите държавите членки ще продължат да прилагат своите национални подходипоне до 2022-2023 година, когато се очаква ново обсъждане на темата.
Срокът за използване на конвенционални семена чрез право на дерогация е определен до 2035 година, като след това използването им няма да е възможно за нуждите на биоземеделието. Биопроизводителитесъщо така ще могат да използват хетерогенни семена предимно за полски култури. До миналата година те не можеха да бъдат използвани от фермерите, тъй като се характеризират с високо ниво на генетично и фенотипно разнообразие. За животновъдите се предвижда по-висок процент на фураж да идва от самата ферма или от същия регион. Освен това постоянните към настоящия момент дерогации в новия регламент ще станат с преходен характер.
При преработката на биохрани след 1 януари 2023 година ще се ограничи използването на естествени аромати. След влизането на регламента в сила само изрично споменати натурални аромати ще могат да се използват за целта. Предвижда се също да има известна гъвкавост при разрешаването за използване на продукти за растителна защита и / или торове, традиционно използвани в трети страни
Сред нововъведенията на регламента е разширяването на списъка с култури и и продукти , които ще могат да се сертифицират като биологични, като към него са добавени дрожди, сладка царевица, лозови листа и други. Любопитното е, че като биологични вече могат да се сертифицират и производството на морска сол и други видове соли за храна и фуражи, пчелен восък, етерични масла и традиционни билкови продукти.
Сред приоритетите, които са залегнали в новия регламент за биоземеделие е насърчаване на късите канали за дистрибуция и местното производство, както и изключването на храните съдържащи или състоящи се от инженерни наноматериали. От „Биоселена“ вече работят по проект за внедряване на нанотехнологии в опаковките. В бъдеще се предвижда засилване на концепцията за производство свързано с опазване на почвата и принос за създаване на нетоксична среда, дългосрочно плодородие и биоразнообразие. Планира се да се стимулира използването на биологичен растителен и генетичен материал и породи на животни с висока степен на генетично разнообразие, устойчивост срещу болести и дълголетие.
До момента към основния текст на регламента са публикувани 22 делегирани акта или регламента, някои от които са от по две страници. С тях се въвеждат нови неща или се коригират вече въведени с основния регламент изисквания. В момента тече процесът по публикуване и обнародване на всички делегирани актове към регламента, преди неговото влизане в сила от 1 януари 2023 година. Освен в официалния вестник на ЕС, информация за регламента може да се намери и на сайта на Международната асоциация за биологично земеделие (IFOAM). Към нея е създадена специална работна група, която се занимава със законодателната политика в сферата на биоземеделието. В момента по думите на Апостолов от IFOAM работят по специален проект за обобщаване на цялата информация около новия регламент. „Върши се изключително голяма работа, която често е невидима за широката общественост. Представете си колко е трудоемко да се следи какви промени има само в така наречените 22 делегирани акта“ , добави той. Последните промени във вторичните регламенти касаят вноса и износа на биопродукти за трети страни. Някои от промените са доста важни както за администрацията така и за сертифициращите органи. „Една от промените касае вноса на сусам от Индия, като се отнемат разрешителните на шест или седем контролиращи лица. Ако имате бизнес и правите тахан, и някой ви пробута един камион с индийски сусам това може да ви провали“, даде за пример Апостолов.
Сред другите проблеми при изготвянето на новия регламент за биоземеделие са и такива свързани с превода, които изискват издаването на нов вторичен регламент при откриването на всеки подобен проблем. Някои проблемни преводи в текста на регламента, като например тези в които се говори за „контролни и надзорни органи“ според него могат да доведат и до объркване и на националното ни законодателство, тъй като в него се използва терминът „контролиращи лица“, а в нашият случай такъв надзорен орган е земеделското министерство.
